Решение № 260001 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 718/2020 г.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ (ЮЦДП), ЕИК 201619580, със седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.“Полк. Дичо Петров“ № 1А, чрез пълномощника адв. Б.К. против К.А.Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че ответникът, е ••• на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пещера“, въз основа на Договор за управление № КУ-111/07.05.2008 г., който договор бил прекратен със Заповед № КУ-74/25.09.2009 г. на Председателя на ДАГ. Съгласно Заповед № 302/17.10.2014 г. на директора на ЮЦДП- Смолян бил извършен вътрешен одит на финансовото управление на дейностите и управлението на имуществото на ТП ДГС „Пещера“ за периода от 01.09.2009 г. до 31.12.2013 г., при който били установени нарушения на финансовата и отчетна дисциплина. Сочи се, че към 31.12.2009 г. в ТП ДГС „Пещера“ били осчетоводени 168 892 лв. вземания от търговско дружество „Сокола“ АД, ЕИК 822106327, от които 163 809 лв. - главница по 64 броя фактури и 5 083 лв. - съдебни такси. Отчетените вземания били във връзка с получена от „Сокола“ АД и незаплатена дървесина през периода от м.09.2008 г. до м.08.2009 г., продажбата на която била извършена в нарушение на разпоредбата на чл.87р, ал.12 от ППЗГ, изискваща дървесината да се предава на купувача само след плащане на цената й. Одитът е констатирал, че допуснатите несъбрани вземания за получена и незаплатена дървесина от „Сокола“ АД към 31.12.2009 г. в размер на 163 809 лева били по вина на ответника, който за одитирания период изпълнявал длъжността ••• на ДГС „Пещера“. Твърди се също, че според констатациите в одита, през 2009 г. и 2010 г. от ТП ДГС „Пещера“ били заведени 9 броя ч.гр.дела за 140 794 лв., като вземанията били прехвърлени от сметка 411 „Клиенти” в сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“, и за разликата от 23 015 лв. нямало подадени ИМ в съда. Пояснява се, че през 2010 г. била погасена главница в размер на 43984 лв. и на 31.12.2010 г. останали несъбрани 119 825 лв., представляващи вземания от незаплатена дървесина, както и 5 611 лв. съдебни такси. За присъдени вземания в размер на 31 484 лв. били издадени изпълнителни листове, но не били получени постъпления, тъй като заведените изпълнителни дела били висящи. За останалите присъдени вземания в размер на 88 341 лв. била подадена молба до ПзОС за предявяване на вземанията към „Сокола“ АД, за което дружество междувременно започнало производство по несъстоятелност. В исковата молба са изложени подробни съображения, описващи и хода на въпросното производство по несъстоятелност на „Сокола“ АД. Твърди се, че с Решение № 171/15.12.2012 г. по т.д.№ 70/2012 г. на ПзОС била обявена неплатежоспособността на посочения длъжник, открито било производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на търговеца, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно за 1-годишен срок, на основание чл.632, ал.1 ТЗ. С последващо Решение № 28/27.03.2013 г. по т.д.№ 70/2012г. на ПзОС, вписано на 01.04.2013 г., спряното производство било възобновено, бил назначен временен синдик и определена дата на първото събрание на кредиторите. На 04.09.2013 г. ТП ДГС „Пещера“ подало молба за предявяване на вземанията в размер на 88 341 лева към несъстоятелния длъжник - „Сокола“ АД. Така предявеното вземане обаче не било прието от синдика, тъй като било подадено след изтичане на съответните срокове и ТП ДГС „Пещера“ и не било включено в списъка на кредиторите на АД. С последващо Решение № 14/28.01.2019г. по т.д.№ 70/2012г. производството по несъстоятелност било прекратено и постановено заличаване на „Сокола“ АД в ТР. Изложени са твърдения, че в резултат на посочените по-горе действия на ответника в качеството му на ••• на ТП ДГС „Пещера“, изразяващи се в допуснати нарушения на разпоредбата на чл.87р, ал.12 от ППЗГ, изискваща дървесината да се предава на купувача само след плащане на цената й, ищецът претърпял имуществени вреди в общ размер на 119 825.44 лв. Твърди се, че в случая били налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД - противоправно деяние на ответника, причинени вреди за ищеца и причинна връзка между деянието и вредите, като върху размера на имуществените вреди се дължала и законната лихва за забава, считано от момента на увреждането съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Твърди се по-нататък, че след подаден сигнал до ОП-Пазарджик било образувано ДП № 3123-М-89/2015г. на ОДМВР-Пазарджик (пр.вх.№ 523/2015г. на ОП-Пазарджик), по което с Постановление за привличане като обвиняем от 01.02.2016 г. ответникът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.219, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, а именно за това, че в качеството си на длъжностно лице - ••• на ДГС Пещера за времето от 20.10.2008 г. до 21.08.2009 г. в гр.Пещера, при условията на продължавано престъпление, не положил достатъчно грижи за управление и стопанисване па договореното му имущество, като е допуснал продажби на дървен материал по фактури в нарушение на чл. 87р, ал. 12 от ППЗГ и от това последвала значителна вреда в размер на 119 825.44 лв. за ДГС-Пещера, като деянието е било извършено умишлено. След приключване на ДП срещу ответника бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 355/2020 г. по описа на ПзОС. В хода на съдебното производство по това НОХД ищецът ЮЦДП-Смолян предявил граждански иск срещу ответника, но с определение от 06.10.2020 г. гражданският иск не бил приет за разглеждане в наказателния процес. С оглед на изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по общия ред. Въведения петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 119 825.44 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на всяко едно от уврежданията (съгласно приложена счетоводна справка) до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски, които суми да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца: IBAN •••; BIC: ••• „ТЪРГОВСКА БАНКА Д”АД, ФЦ АСЕНОВГРАД. С определение № 260095/30.10.2020 г. производството по настоящото дело беше спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на НОХД № 355/2020 г. на ПзОС. С Определение № 2600010/24.04.2025 г. съдът е възобновил делото, като въз основана на постъпилите данни е констатирал, че преюдициалното наказателно производство е приключило, след като е било окончателно прекратено с постановление на ОП-Пазарджик, влязло в сила на 15.01.2025 г. с потвърждаването му с акт на ПАС по в.ч.н. д. № 589/2024 г., при което и пречката за движението на делото е отпаднала. Постановена е размяна на книжата с ответника, като в срока по чл.131 от ГПК от него, чрез пълномощника му адв. И.Л. (ПзАК), е постъпил писмен отговор, в който се оспорва както допустимостта, така и неоснователността на претенцията. Твърди се, че ответникът не е легитимиран да отговоря по иска, без да са изложени конкретни обстоятелства в тази връзка. Възразява се също и че предявената искова претенция е неоснователна по размер, по съображения че в случая не е извършен описаният в ИМ деликт, поради което и ответникът няма как да отговаря за претендираните имуществени вреди. Прави се възражение, че към момента на завеждане на ИМ претенцията е погасена по давност. В съдебно заседание бе уточнено от пълномощника на ответника, че давностния срок е започнал да тече от момента на постъпване на одитния доклад, с който е констатирано нарушението, описано в исковата молба, в ищцовото държавно предприятие. Твърди, че именно на тази дата е ставало известно на ищеца, че е налице нарушение и съответно – неговия извършител, в лицето на ••• ответник по делото – К.Г.. В тази връзка бе допуснато събиране на писмено доказателство – Одитния доклад, със съответното отбелязване /вх. № и дата/ за постъпването му в ищцовото предприятие. Правното основание на предявения главен иск е чл.45 ЗЗД за главния иск, а на акцесорния - чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът прие и двете претенции процесуално допустими като предявена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, но остави акцесорната без движение, с указания, че следва да посочи в 1-седмичен срок от съобщението конкретна дата/дати, като начален момент на претенцията си за лихва и да уточни от коя дата върху каква сума претендира лихвите. Поради неотстраняване в срок на тази нередовност производството бе частично прекратено с определение от открито съдебно заседание на 09.09.2025 г., което влезе в сила,без да е обжалвано от страните. Съдът разпредели доказателствената тежест, указвайки на ищеца, че следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние; претърпяна вреда; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, а по отношение на вината не е нужно да сочи доказателства, тъй като на основание чл.45, ал.2 ЗЗД тя се предполага, до установяване на противното. На ответника бе указано, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, на които основава възраженията си, и по-конкретно: за такива, опровергаващи презумпцията за негова вина както и фактите, на които основава възражението си изтекла погасителна давност – твъдяната от него дата на откриването и посочването му като деец, извършил констатираните с одитен доклад нарушения, във връзка с които се претендира от него обезщетение за причинени на юридическото лице имуществени вреди. След преценка на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено следното. Ищецът К.Г. е бил на длъжност ••• на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пещера“ в периода 07.05.2008 г.-25.09.2009 г., което е в структурата на „Южноцентрално държавно предприятие“- гр.Смолян. В това си качество е сключил договори за продажба на дървесина на „Сокола“ АД – Пещера, като предал такава на значителна стойност, преди да бъде заплатена. В последствие са извършвани частични плащания на така предадената дървесина, но е останало непогасено парично задължение в размер на 119 825 лв. Съществуването на вземането и неговия размер се установява освен от представения по делото Одитен доклад за период от 01.09.2009 г. до 31.12.2013 г. , срещу чиито констатации не се правят конкретни възражения, също и от Счетоводна справка за просрочени вземания, която съдът цени като доказателство на осн. чл.182 ГПК, в съответствие и с останалите доказателства по делото: решенията за откриване на производство по несъстоятелност и да обявяване в несъстоятелност на длъжника „Сокола“ АД и признанието на ищеца, че пропуснал срока да предяви вземането за заплащане на предадената и непратена дървесина в производството по несъстоятелност, което се установява, че е приключило със заличаването на търговеца. Следователно дървесината е останала неплатена и не няма как да бъде изпълнено това задължение, поради прекратяване и заличаване на търговското дружество. Имуществените вреди на ищеца за доказани и размерът им не се оспорва от ответника. Противоправното му поведение се изразява в директното нарушение на разпоредбата на чл.87р,ал.12 ППЗГ, която го е задължавала да предаде дървесината на нейния купувач, само след заплащане на цената. Правната норма е императивна с адресат – законния представител или лице, упълномощено от него за сключва сделки за продажба на дървесина от ДГФ, добита на територията на съответното горско стопанство. Несъответстващите на закона действията по предаван на дървесина, която не е била платена предварително, са в пряка причинна връзка с претърпяната загуба – имуществена вреда в патримониума на „Южноцентрално държавно предприятие“, което е самостоятелно юридическо лице, в чиято система са е включено „ДГС Пещера“-гр. Пещера. По силата на чл.45 ЗЗД вината на извършителя на деликта се предполага до доказване на противното, а ответникът не противопостави конкретни възражения, нито доказателства за факти, изключващи вината му в конкретния случай. Прекратяването на наказателното производство от прокурор, с мотив че не е извършил умишлено престъпление по чл. 219,л.3 НК /безстопанственост/, не променя този извод.В тежест на ищеца бе да докаже в настоящото гражданско производство, че носи вина на допуснатото нарушение на императивната правна норма на чл. 87р,ал.12 на подзаконовия нормативен акт, чийто адресат без съмнение е бил, в качеството на лице, прехвърлящо собственост върху дървесина от ДГФ. Бил длъжен да изиска първо плащане на цената, преди да предаде дървесината и като не спазил това, е причинил вреди от последвалото неизпълнение на паричното задължение. Нарушението е било констатирано след като вече е бил освободен от длъжността „•••“ при извършен проверка, обхваща периода на предаване на дървесината, без предварително плащане. Писмените констатации, съдържащи данни за нарушението и длъжностното лице, което го е извършило се съдържат в Одитен доклад, изготвен от назначен със съответната заповед одитор /на л. 122 и сл. от делото/, който е бил предоставен на „ДГС-Пещера“ на 13.12.2014 г. , видно от поставените вх. № и дата /л.124 от делото/.Следователно на новото ръководство на горското стопанство, а чрез него – и на горестоящото управление на ищеца, нарушението и дееца са станали известни най-късно на тази дата, освен че по-рано също се е знаело, че имало предадена и неплатена дървесина, видно от обсъдените по-горе доказателства, установяващи непогасеното задължение на "Сокола“АД и неговия размер. От 13.12.2014 г. до предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД на 21.10.2020 г. за изтекли повече от 5 години, поради което предвидената в чл. 110 ЗЗД обща погасителна давност е била изтекла. Приложимата норма по отношение началото на нейния срок е чл. 114,ал.3 ЗЗД, а датата на откриване на дееца по вложения в нея смисъл се установи по безспорен начин по делото. Давността е била изтекла и към момента на предявяване на гражданския иск по прекратеното наказателно производство, доколкото молбата за това е подадена след внасяне на обвинителния акт, датиран на 05.08.2020 г. Това следва да бъде споменато, доколкото съдът е с убеждение, че не може да се черпят последици, като прекъсване на погасителна давност за процесното вземане, с предявяване на иска за същите по размер вреди, но от престъпление, след като давностния срок вече е бил изтекъл, считано от откриване на дееца от органа, осъществил вътрешния одит за финансовата дейност на ответника за периода, в който е бил ••• на горското стопанство. Искът следва да бъде отхвърлен поради основателността на надлежно упражненото и доказано възражение на изтекла погасителна давност с присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски по делото – 8 600 лв. /адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд