Решение № 728 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12873/2024 г.

Производството е образувано по искове на И. М. С. срещу „Макарана" ЕООД и В. И. Л. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, както следва:

1. Да бъде прогласен за нищожен договор за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № •••• на нотариус •••., с район на действие PC Варна, вписан в НК под № •••, с който В. И. Л., ЕГН ••••••••••, прехвърля на „•••1/240 ид.ч. от недвижим имот във ••• •••съставляващ ПИ с идентификатор •••по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, с площ 476 (четиристотин седемдесет и шест) кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, номер по предходен план 395 (триста деветдесет и пет), при съседи: ••• 1/240 ид.ч. от магазин с идентификатор •••, с площ 52,67 (петдесет и две цяло и шестдесет и седем стотни) кв.м., обект в сграда с •••, разположена в ПИ с идентификатор •••, ведно с изба под него, заедно с прилежащите 50/477 (петдесет четиристотин седемдесет и седми) идеални части от ПИ с идентификатор •••, с площ 476, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, номер по предходен план 395 (триста деветдесет и пет), при съседи:••• 1/240 ид.ч. от магазин с идентификатор •••, с площ 45 (четиридесет и пет) кв.м., обект в сграда с ••••, разположена в ПИ с идентификатор •••, и 1/240 ид.ч. от жилище с идентификатор •••, обект в сграда с идентификатор •••, разположена в ПИ с идентификатор ••••, заемащо партера и първи надпартерен етаж от пристройката с лице към ул. „••• с площ ••••(шестдесет) кв.м., заедно с •••(тридесет) % идеални части от общите части, избеното помещение и дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор •••, с площ 476, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, номер по предходен план 395 (триста деветдесет и пет), при съседи: •••• срещу които имоти „••• гр. Варна, ЕИК ••••прехвърля на В. И. Л. ЕГН •••••••••• движима вещ- компютър на стойност от 1 960 лв., като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и да бъде прогласен за действителен прикрит договор за покупко-продажба, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.

2. кумулативен иск за допускане на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС И. М. С. да изкупи посочените в т. 1 - 1/240 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор •••; от магазин с идентификатор ••••; от магазин с идентификатор ••••и от жилище с идентификатор •••при условията уговорени между страните в нотариален акт № 1••• г. на нотариус ••• с район на действие PC Варна, вписан в НК под № •••.

3. Да бъде допуснато, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, ищецът И. М. С., да изкупи 9/240 ид.ч. от гореописаният недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор ••••с площ 476; от магазин е идентификатор ••••, с площ 52,67, от магазин с идентификатор •••, с площ 45 и от жилище с идентификатор •••за цената от 9003,85 евро, договорена между страните по договор обективиран в нотариален акт № •••, с район на действие PC Варна, вписан в НК под № 205.

Към настоящото производство е присъединено и гр.д. № 452/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 12 с-в, образувано по искове от С. Д. Л. срещу „••••" ЕООД и В. И. Л. за 4. Да бъде прогласен за нищожен Договор за замяна на идеални части от недвижим имот за движима вещ, обективиран в Нотариален акт № •••• на нотариус •••П., с район на действие PC Варна, вписан в НК под № •••, вписан в СВ Варна с вх. peг. № •••от 29.12.2023 г., акт № 1••• с който В. И. Л. прехвърля на „•••" ЕООД, ЕИК •••, 1/240 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид. •••по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-95/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, област Варна, с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., без стар идентификатор, с номер по предходен план 395, 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект в сграда с ид. ••••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-95/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, област Варна, с площ от 52,67 кв.м., на едно ниво, с предназначение за търговска дейност, без стар идентификатор, 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект в сграда с ид. •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 95/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, област Варна, с площ от 45 кв.м., на едно ниво, с предназначение за търговска дейност, без стар идентификатор и 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект в сграда с ид. •••, по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-95/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, област Варна, с площ от 60 кв.м., на едно ниво, с предназначение друг вид самостоятелен обект, без стар идентификатор срещу преносим компютър, поради относителна симулация на основание чл.26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като бъде прогласено, че действителният договор, сключен между В. И. Л. и „•••" ЕООД, обективиран в Нотариален акт № •••год. на Служба по вписванията - Варна, е покупкопродажба на основание чл.17, ал. 1 от ЗЗД.

5. кумулативен иск за допускане на осн. чл.33, ал.2 ЗС С. Д. Л. да изкупи посочените в т. 4 - 1/240 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор •••; 1/240 ид.ч. о т самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••; 1/240 ид.ч. о т самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••и 1/240 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••при условията договорени между ответниците В. И. Л. в качеството й на продавач и „•••" ЕООД в качеството му на купувач.

6. Да бъде допуснато, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, ищцата С. Д. Л., да изкупи 9/240 ид.ч. о т недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор •••; 9/240 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••; 9/240 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••и 9/240 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••, при условията договорени между ответниците В. И. Л. в качеството й на продавач и „••••" ЕООД в качеството му на купувач в договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №••••при условие, че в едномесечен срок от влизането на решението в сила ищцата заплати на ответника „•••" ЕООД сума равностойна на действително договорената между ответниците продажна цена в размер на 9003,85 евро

Ищецът И. М. С., чрез адв. М. Ж. излага, че на 10.09.2024 г. му е била връчена искова молба, с която е образувано гр.дело № 4933/2024 г. по описа на PC- Варна, от която узнал, че първият ответник „•••" ЕООД се легитимира като съсобственик на 1/24 (10/240) идеални части от недвижими имоти, които били придобити от втория ответник В. •••Л. както следва: с нотариален акт за замяна на Нотариус •••П., peг. № •••• от НК, който акт е вписан в СВ Варна с Вх. peг. №••• от процесния имот в замяна на движима вещ – компютър на стойност 1960 лева и с нотариален акт за покупко-продажба на Нотариус •••П., peг. № •••от НК, който акт е вписан в СВ Варна с Вх. peг. №••• ид. ч. от процесния имот срещу обща продажна цена от 17 610 лева.

За извършените прехвърлителни сделки сочи, че е узнал на 17.08.2024г., когато един от съсобствениците ••• се свързал по телефона със съпругата му •••С.а, като също така й е изпратил по Viber справка № •••/16.08.2024г. през отдалечен достъп до СВ – Варна, от която било видно, че на 15.08.2024г. „•••“ ЕООД е вписало искова молба срещу останалите съсобственици. Справката била получена в резултат на изпратено до съсобственика К••• СМС оповестяване от Агенцията по вписванията.

Сочи, че с В. И. Л. били съсобственици в гореописаните имоти и двамата се явявали наследници на общият им наследодател Х•••и ищецът в качеството му на наследник притежавал 1/3 ид.ч. от наследството, а В. Л. съответно 1/24 ид.ч.

Твърди, че ответницата В. Л. не му е отправяла на основание чл. 33, ал.1 от ЗС, предложение да изкупи, като нейн съсобственик, притежавания от нея дял в съсобствеността им, а вместо това е предприела разпоредителна сделка за замяна с трето за съсобствеността лице, като първо е прехвърлила незначитена част от правото си на собственост, а именно 1/240 от притежавания от нея дял срещу движима вещ, след което още същия ден е продала на същото лице останалите 9/240 идеални части от съсобственият им имот. Твърди, че приложената схема представлява легално заобикаляне правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗС, което му дава основания да се съмнявам в действителната воля на страните по сключената сделка за замяна на идеални части от съсобствения им недвижим имот, като счита, че нотариалния акт за замяна е нищожен поради сключване на симулативна сделка, което подкрепя със следните твърдения: между ответниците в рамките на един и същи ден на 22.12.2023г. са сключени два договора в нотариална форма – договор за замяна и договор за покупкопродажба; първи по ред е бил вписан договорът за замяна; идеалните чести предмет на договора за замяна са отчуждени срещи родово определена вещ – компютър, която не била индивидуализирана по какъвто и да било начин; сделките били сключени с „•••“ ЕООД с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини с едноличен собственик ••• а в т. 2 на нотариалния акт било отразено, че продавачът В. И. Л. запазва правото на ползване върху прехвърлените имот за „••••••“ ЕООД, представлявано от управителя ••• – дъщеря на •••, като Наталия Амелева била съдружник с •••• който от своя страна бил собственик и на други дружества с предмет на дейност строителство на сгради и строителни съоражения. Като посочва, че помежду им се е провеждала среща по повод желанието на ••• да извърши строителство в ПИ № •••, като в последствие е установил, че и към други съсобственици е било отправяно предложение за изкупуване на притежаваните от тях идеални части.

Поддържа, че с оглед изложените факти договорът за замяна представлява привиден договор, който прикрива договор за покупко-продажба, и съсобственичката В. Л. се е разпоредила с правото си на собственост без му отправи предложение да изкупи дела й, с което е действала в противоречие на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

С оглед изложеното моли за прогласяване като нищожен на договора за замяна и обявяването на действителен на договор за покупко-продажба сключен между ответниците, както и да бъде допуснато да изкупи процесните идеални части от ••••. Претендира разноски по делото.

Ищцата С. Д. Л., чрез адв.••• излага, че на 16.09.2024 год. й е била връчена искова молба, депозирана от „•••по гр.д. № •••по описа на ВРС, Гражданска колегия, 12-ти състав, с правно основание чл.34 от ЗС, с предмет на делбата самостоятелни обекти в сграда с идентификатори № •••находящи се в жилищна сграда с идентификатор •••, построена в недвижим имот с идентификатор •••, с адм. адрес гр. ••• Именно в този момент ищцата излага, че е узнала за оспорваните сделки.

Сочи,че през 1992 год. правото на собственост върху посочените недвижими имоти е възстановено по реда на ЗВСОНИ на наследниците на •••, като ищцата С. Д. Л. е собственик на 1/72 идеална част по силата на наследствено правотношение след смъртта на съпруга си ••• починал на 28.02.2000 год., явяващ се правнук на общия наследодател •••• приживе е бил собственик на 1/24 ид.ч. от процесните имоти, като след смъртта му тази част се поделила между преживялата му съпруга и две дъщери, т.е. ищцата се легитимира като собственик на 1/72 ид.ч. При получаването на исковата молба за делба тя узнава, че през м. декември 2023 год. една от съсобствениците, а именно сестрата на починалия й съпруг В. И. Л. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/24 идеална част в полза на трето външно за съсобствеността лице - ••• без да спази изискванията на чл.33, ал. 1 от ЗС.

Посочва, че с Нотариален акт №••• год. В. И. Л. осъществява замяна на 1/240 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид. № •••с площ 476 кв.м., заедно с 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект ••••, представляващ магазин с площ 52,67 кв.м., 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект ••••, представляващ магазин с площ 45 кв.м. и 1/240 кв.м. идеални части от самостоятелен обект •••, представляващ жилище с площ 60 кв.м., и трите обекта разположени в сграда с идентификатор •••• с преносим компютър на стойност 1 960 лв. Описаният нотариален акт бил вписан под № •••по регистъра на нотариус ••••П., изповядал сделката. Под № •••на същия регистър била вписана покупко-продажба на останалите притежавани от В. И. Л. идеални части от съсобствените имоти. Покупкопродажбата на тези идеални части са обективирани в Нотариален акт № •••••год, като твърди, че при съпоставката на номерацията и на нотариуса, и на Службата по вписванията, замяната и покупко-продажбата са съставени, подписани и вписани последователно, непосредствено едно след друга и сделката за замяна цели изключване на приложението на чл.33, ал.1 от ЗС, доколкото нито на ищцата, нито на някой от другите съсобственици е предложено да изкупят притежаваните от В. И. Л. 1/24 идеални части. Твърди, че чрез въпросната замяна се прикрива действителното между страните правоотношение покупкопродажба, като подкрепя това със следните аргументи: двата договора са сключени в един и същи ден между едни и същи страни с поредни номера в регистъра на нотариуса; налице е замяна с родово определена вещ; преди двете сделки представители на ••• не са търсили контакт с останалите наследници на •••. Л. никога не е отправяла до ищцата предложение за изкупуване.

Поддържа, че процесния договор за замяна е действителен договор за покупкопродажба на 1/240 кв.м. идеални части, прикрит с договор за замяна на идеална част от недвижим имот срещу родово определена движима вещ и тази симулация е предприета с цел да се осуети правото на ищцата С. Л. на изкупуване на съсобствена част от недвижим имот по реда на чл.33, ал.2 от ЗС. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск.

Претендират се и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „•••“ ЕООД и В. И. Л. са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, чрез адв. М. Т., с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че сделката за покупко-продажба между „•••“ ЕООД, като купувач и В. Л., като продавач е сделка сключена между съсобственици, при свобода на договаряне съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, което от своя страна изключва приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.

Оспорва се твърдението на ищеца, че приобретател по двете сделки се явявало лицето •••. Твърди, че не е налице нито абсолютна, нито относителна симулация на сделката за замяна, оформена с нот. акт за замяна приложен към исковата молба и не се прикрива друга сделка между страните със сключването на договора за замяна.

Оспорва се твърденията на ищеца за привидност на сделката за замяна и че същата прикрива друга сделка - продажба. Твърди, че сделката за замяна е действителна и е породила целените от страните правни последици, като сочи, че с договора за замяна страните са се задължили взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи, като това е била тяхната действителна воля. Сочи, че съгласно договора между страните, „•••“ ЕООД е престирало точно определена движима вещ - 1 бр. преносим компютър •••, негова собственост, с намиращите се на твърдия му диск 47 бр. авторски фотографии на различни билки в България, със себестойност от 1960 лв. към датата на сключване на нотариалния акт. Посочва, че видно от съдържанието на приемо-предавателния протокол, с който заменяната движима вещ е предадена от дружеството в изпьлнение на договореното, преносимият компютър е бил индивидуализиран със своите характеристики: Марка и модел: •••; Номер на хардуера - ••• Преносимият компютър бил предаден на В. Л. от представител на дружеството-заменител, заедно с намиращите се на диска на лаптопа 47 бр. авторски фотографии на различни билки в България, за което В. И. Л. изрично е настоявала и които са били подробно описани, с оглед местожителството на В. Л. извън България.

В о.с.з. от 03.10.2025г. /л.161 гръб/ процесуалния представител на ответниците поддържа, че е допусната техническа грешка при изписване на индивидуализиращия преносимия компютър номер, като лаптоп с посочения в протокола номер на съществува, а е предадено устройството с посочен в отговора на исковата молба номер.

Оспорва се твърденията на ищеца И. С., че е бил в състояние да предложи на заменителя В. Л. същата строго индивидуално определена движима вещ - гореописаният компютър.

Твърди се, че със сключване на сделката за замяна не е налице прикрита продажба между „•••" ЕООД и В. Л. предвид, че идеалните части от имотите са заменени срещу строго индивидуално определена движима вещ, между страните са изпълнени две насрещни престации по сделката за замяна и предвид насрещно изпълнените престации и действителната воля на страните, привидно съглашение няма, с оглед на което и договорът за замяна е породил правните последици, които страните са желали, а договора за покупкопродажба от своя страна е сключен между съсобственици и чл. 33 ЗС би намерил приложение.

Твърди се, че исковата претенция е предявена от ищците след изтичане на двумесечния срок от фактическото узнаване за сделката, поради което е погасено правото на изкупуване, като оспорва ищците да са узнали за сделката на сочените от тях дати и по посочения от тях начин. Твърди, че нотариалните актове за двете сделки са вписани в Служба по вписванията - Варна на 29.12.2023 г., с което са станали достояние на всички трети лица, като ефект от вписването е оповестителното му действие пред всички трети лица.

С оглед на изложеното ответниците молят да бъдат отхвърлени исковите претенции, като претендират сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС.

При хипотеза, в която с обща искова молба е заявен, наред с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД за разкрИ.е симулативността на разпоредителна сделка ( в случая на договора за замяна ) и искане да се признае, че десимулативната сделка е валидно сключен договор за покупко продажба, следва да се приеме, че същият има характера на преюдициален т. е. на conditio sine qua non за да възникне правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. В такава хипотеза съдът дължи да се произнесе със самостоятелен диспозитив по всеки един от заявените искове и е налице обективно кумулативно съединяване на исковете. / Решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2020 г., II г. о., ГК /. С оглед на изложеното, съдът неправилно в доклада по делото е докладвал исковете по чл. 33 ЗС съединени в условията на евентуалност с исковете по чл.26, ал.2, предл.5 и чл.17 ЗЗД. Тази неточност следва да се отстрани с решението, като съдът постанови самостоятелни диспизитиви по исковете по чл. 33 ЗС, независимо от изхода по исковете по чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД.

От фактическа страна:

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделно, че ищците И. М. С. и С. Д. Л., както и ответницата В. И. Л., са били съсобственици на процеснините: недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор •••; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••преди сключване на договора за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № •••г. на нотариус •••П., с район на действие PC Варна, вписан в НК под № ••••, вписан в СВ Варна с Вх. peг. № Вх. peг. •••

Видно от договор за замяна на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1•••г. на нотариус •••П., В. И. Л. чрез пълномощника си П. •••е прехвърлила на „•••“ ЕООД 1/240 ид.ч. от имот в гр. Варна, у••• с идент: •••и 1/240 ид.ч. от магазин с идент. •••., от магазин с идент. ••••и от жилище с идент. •••. срещу „един преносим компютър на стойност 1960лв.“.

По делото са представени документите по нот.дело 618/2023г. и нот. дело 619/2023 г., по които са изповядани процесните две сделки, видно от които В. Л. е упълномощила лицето П. И.ов Чамов да я представлява при сключване на сделки за разпореждане със собствените й ид.ч. от процесните имоти, което пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 28.04.2023г.

Ответниците са представили фактура 64679/22.12.2023г. с доставчик •••и клиент „•••“ ЕООД за стока: преносим компютър 1 бр. на стойност с ДДС от 1960лв.

Представен е приемно-предавателен протокол от 22.12.2023г., видно от който „•••“ ЕООД предава на В. И. Л. „1 бр. преносим компютър••• ••• c 38 бр. авторски снимки на билки, с предаването на който Л. се съгласява, че са изпълнени задълженията на дружеството по договора за замяна / л.103/.

Ответниците представят в о.с.з., извлечение от сайта на „•••”, видно от което в същия е регистрирано производството и гаранционния срок на следното

устройство:••• сериен номер •••, закупено на 14.12.2018г. с изтекла гаранция на 14.12.2019г.

Видно от справка от ОД на МВР, сектор „Български документи за самоличност“ за В. Л. в периода 01.01.2023г.-31.12.2023г. са регистрирани следните задгранични пътувания – влизане в РБ на 04.03.2023 г. от Аерогара София и излизане от РБ на 05.05.2023г. през Аерогара София

По делото са приети материали, събрани в рамките на пр.пр.356000-73490/2024 г. / л.172 и сл./ в рамките на която обяснения са давали разпитания в настоящото дело като свидетел П. •••, както и управителя на ответното дружество •••

В сведенията дадени от •••той излага, че през м. 04.2023 г. ответникът Л. се е свързала с него и е искала разпореждането с притежаваните от нея ид.ч. от имотите да случи по определен начин, като първо се изповяда сделка за замяна. Твърди, че Л. получила лаптопа при подписване на пълномощното в полза на •••.

В дадените от П. •••сведения той излага, че през 2023 г. контактувал с агент недвижими имоти-П. •••, който го информирал, че ответницата Л. иска да продаде притежаваните от нея ид.ч. в имот на ул. •••в гр. Варна, като след консултации с юристи заедно с Л. взели решение по какъв начин да бъде „извършена продажбата на съсобствеността й“. Сочи, че при подписване на пълномощното от Л. в полза на Чамов тя получила уговорената престация – лаптоп и пари по нейна банкова сметка. Ответното дружество е оспорило истинността на дадените от П. •••сведения / л.261 гръб от делото/.

Във връзка с твърденията на ответниците за процеса по договоряне между страните и желанието на ответницата да придобие авторски фотографии на билки, ответниците са довели един свидетел- П. •••, който е действал като пълномощник на ответницата Л. при сключване на процесните имоти и работи като агент на недвижими имоти. В показанията си пред съда •••излага, че В. Л. се свързала с него, като след няколко разговора се изяснило, че желанието й било да замени част от своя имот срещу албум с редки билки и съотв. информация за действието им. По отношение начина на предаване на информацията било решено да се осъществи на лаптоп “•••”. За съдържанието и автора на информацията страните по сделката говорили директно помежду си. След като я представлявал при сключване на договора за замяна се свързал с нея и тя потвърдила, че е получила информацията и той си тръгнал от сделката. След няколко часа тя му се обадила и му казала, че е решила да продаде останалата си ид.ч. от имота на „•••“ и свидетелят се върнал при същия нотариус, като в същия ден била изповядана и сделката за продажба.

Други относими към тези искове доказателства не са събрани.

От правна страна:

По искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени и от двамата ищци / доколкото се основават на сходни фактически твърдения/:

В тежест на ищците е да установят по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, че облигационното правоотношение по оспорвания договор за замяна, сключен между ответниците, е привидно, тъй като основанието на сделката е симулативно и има за цел да прикрие договор за продажба;

По иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищците е да докажат по делото правния си интерес от разкрИ.е на симулацията, доколкото ответникът В. И. Л. - съсобственик в процесния имот е сключила привиден договор с ответника „•••“ ЕООД, с който цели прикрИ.е на действително съглашение за покупко-продажба; че прикрития договор е покупко-продажба.

Когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкрИ.е на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка, в която не са участвали, произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на изкупуване, отпада правния интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок погасява непредявеното потестативно право /решение № 296 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 179/2010 г., ІV г. о., ГК/. Именно поради изложеното, съдът следва да формира извод дали е спазен двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване от ищците на конститутивния иск за изкупуване на идеалните части на ответницата. Ако исковете не са предявени в срок то потестативното им право на изкупуване е погасено поради преклузия, с което отпада и правния интерес от разкрИ.ето на симулацията.

Съдът намира, че исковете по чл.33, ал.3 ЗС са предявени в двумесечен срок от узнаването за тях от ищците, поради което и исковете за нищожност, поради привидност са допустими, с оглед наличие на правен интерес за ищците от завеждането им. Подробни съображения по отношение спазване на двумесечния срок за предявяване на конститутивните искове, съдът ще изложени при разглеждането им.

Исковете за прогласяване на договора за замяна за нищожен, като прикриващ договор за продажба, както и разкрИ.е на действителния договор продажба, съдът намира по същество за основателни по следните съображения:

С привидните договори страните целят да скрият действителната си воля. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, разгледани в съвкупност се заключава, че ответниците не са целели да се обвържат от договор за замяна, а от договор за продажба. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че договорът за замяна и продажба да сключени в един и същи ден и последователно, че по делото не се установява преносимият компютър, който е следвало да се предаде на ответницата действително да съществува и да е предаден, както и съдът съобразява сведенията на законния представител на ответното дружество, дадени в рамките на прокурорската преписка, видно от които след консултации с юристи е било решено как да бъде извършена „продажбата на съсобствеността“ на ответницата, която е искала да се освободи от притежавания имот.

Приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания /в този смисъл Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК и Решение № 265/10.09.12 по г. д. № 703/11, IV ГО на ВКС/.

В случая сведението, дадено от П. •••в рамките на пр.пр. съдът цени като признание на неизгоден за страната факт, който следва да се съобрази по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото. Сведението има характер на частен свидетелстващ документ, който не е оспорен от неговия автор по отношения на авторството, а само по отношение истинността на изложените факти и съгласно нормата на чл. 180 ГПК, съдът прави извод, че изявленията в него са направени от лицето, посочено за техен автор, а имено от законния представител на ответника по иска. За неизгодните за издателя обстоятелства, същото се ползва с доказателствена сила срещу него. Основавайките се на изложеното, съдът намира, че с посоченото сведение, законния представител на ответника е признал неизгодния факт, че ответницата е целяла да „освободи“ от притежаваните ид.ч., с оглед лоши отношения със съсобствениците, а не с идеята да придобие каталог от билки, както и че е решено да бъде извършена продажба между страните, а не замяна. Следва да се посочи, че в сведението П. •••сочи, че ответницата е получила лаптоп и пари по нейната сметка към момента на подписване от нейна страна на пълномощно в полза на лицето, което я е представлявало при сключване на договорите / видно от приложеното към нотариалните дела пълномощното е заверено в края на м.04.2023г./, което противоречи на представените в хода на настоящото производство доказателства от ответниците за предаване на лаптоп на ответницата на 22.12.2023г., като са представени фактура за покупка от ответното дружество на лаптопа на същата дата – 22.12.2023г., както и приемно-предавателен протокол от тази дата.

Твърдения, че лаптопът е предаден на В. Л. при подписване на пълномощното са наведени и в сведението, дадено от свид. •••в хода на пр.пр. на 10.12.2024г. Тези сведения •••е дал преди да бъде доведен като свидетел по делото.

Съдът следва да посочи, че не дава вяра на показанията на свид. Чамов като цяло, доколкото противоречат както на дадения от самия него сведения в хода на пр.пр., така и на сведенията на П. •••и на представени в производството писмени доказателства, Противно на твърденията на •••, че в деня на сделката за замяна през м.12.2023г. е разговарял с В. Л. и тя му е потвърдила, че е получила лаптопа, както и че тогава го е информирала, че иска в същия ден той да я представлява при сключване на договора за продажба, са както сведенията на П. ••• за уговорките как да се продаде имота и момента на предаване на лаптопа, така и представените от ответника писмени доказателства за закупуването на лаптопа през м.12.2023 г. Нелогично е твърдението, че свидетелят е разбрал в същия ден, че следва да представлява ответницата в договора за продажба, който е сключен няколко часа по-късно, вкл. с оглед необходимото време за подготовка на самия нотариален акт и предшестващите го документи.

Съдът намира, че от представените доказателства не се установява действително да е предаден преносим компютър на ответницата вкл. с налични на него снимки/ база от информация за билки, с каквото твърдение ответниците мотивират извършването на твърдяната от тях замяна. С оглед на това се явява неотносимо дали ищците да били способни да осигурят такава престация.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства- частни документи за предаване на лаптопа, а именно приемно-предавателен протокол, в който е записано, че „•••“ ЕООД предава на В. И. Л. „1 бр. преносим компютър ••• c 38 бр. авторски снимки на билки, с предаването на който Л. се съгласява, че са изпълнени задълженията на дружеството по договора за замяна. Представена е и фаактура за закупуване на лаптоп от същата дата.

Ответниците са поддържали, че е налице фактическа грешка в изписване на индивидуализиращия лаптопа номер, но следва да се посочи, че съществуването на лаптоп, който да се предаде не се установява, доколкото част от посочения номер в приемнопредавателния протокол •••” има само част общия символи с една част от описания в отговора на исковата молба лаптоп „•••“. Друга част от номера, посочен в исковата молба се съдържа в номера на устройството, за което от сайта на „••••” са налични данни за регистрация “••••”, т.е. не е налице никаква връзка между номера на устройството посочен в приемно-предавателния протокол / без да е нужно да се обсъжда дали е допусната техническа грешка/ и номера от сайта на “•••”, касаещ действително съществуващ лаптоп. Този факт, ценен в съвкупност с противоречивите твърдения на свид. •••пред съда че на 23.12.2023г. от ответницата било потвърдено, че е получила лаптопа, а в хода на пр.пр., че лаптоп е предаден през м.04.2023г. при съобразяване, че ответникът е представил доказателства за покупка на лаптопа от м.12.2023г. обуславят извод за недоказаност на твърденията на ответниците за предаване на вещта, с която е заменена ид.ч. от ПИ. Следва да се съобразява, че писмените доказателства за закупуване на лаптоп от ответника през м.12.2023г. противоречат на сведенията на П. ••••, че лаптоп е предаден на ответницата през м.04.2023г. Предаването на лаптопа по начало е въпрос на изпълнението на договора, но в случая съдът формира извод, че такъв не е съществувал респ. не е предаден, като част от изводите във връзка с намерението на страните по договора да се обвържат от покупкопродажба, а не от замяна. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства за специфичното съдържание на информация, за което ответниците навеждат твърдения, а именно – снимки на билки. Съдът посочи, че не дава вяра на показанията на свид. Чамов, като противоречащи на други доказателства. Отделно твърдението на ответниците в отговорите на исковите молби е било за предаване на 46 бр. снимки на билки, а в представения от тях приемно-предавателен протокол е посочено, че се предават 37 бр. снимки.

Целта на страните по сделката от 22.12.2023г. да се обвържат, не от договор за замяна, а точно от договор за продажба се установява, както от липсата на доказателства за специфичната престация – лаптоп със снимки на билки, така и директно от признанието на П. •••в неговите сведения в рамките на пр.пр., че съвместно страните са взели решение за продажба на имотите.

При изложеното, съдът намира, че следва да се уважат исковете по по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени и от двамата ищци.

По исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС:

От фактическа страна:

Видно от договор за покупко проджба обективиран в нотариален акт •••г. В. И. Л. чрез пълномощника си П. Чамов е продала на „•••“ ЕООД 9/240 ид.ч. от ПИ с идент: ••••и 1/240 ид.ч. от магазин с идент. •••., от магазин с идент. •••и от жилище с идент. •••. срещу цена от 17610лв.

От ищеца са представени множество документи за собственост на имота от 1932г. насам като между страните не съществува спор, че ищецът И. С. е собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ и посочените по –горе, изградени в него сгради, а ищцата С. Д. е собственик на 1/72 ид.ч. от същите.

Видно от справка •••/16.08.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за документи в Сл. по вписванията – Варна е отразено вписване 10148/15.08.2024 г. вписана искова молба от „•••срещу 16 лица вкл. и двамата ищци касаеща имотите на ул. •••. Представена е снимка от приложението „Вайбър“ на л.50 от делото, с дата 17.08.2024г., като представлява изображение на посочената справка от Сл. по вписванията.

Видно от удостоверение от Агенция по вписванията лицето ••• има регистрация за СМС оповестяване за вписвания, които го касаят като на 15.08.2024 г. е получил съобщение за вписване на акт от Сл. по вписванията – Варна /л.236-237/.

Видно от справка в Сл. по вписванията – Варна чрез отдалечен достъп на л.53 от делото, исковата молба по гр.д. 4933/2024г. по описа на ВРС за делба на процесните имоти е вписвана на 15.08.2024г. / на съда е служебно известно наличието на такова дело, доколкото то се разглежда от настоящият съдебен състав и е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като трае разглеждането на настоящите искове, което обстоятелство е обявено на страните в о.с.з. – л.158/.

В о.с.з от 03.10.2025г. е отделно за безспорно, че С. Л. е получила исковата молба за делба по гр.д. 4933/2024 г. по описа на ВРС на 16.09.2024г., а И. С. е получил същата на 10.09.2024г. /л.160 гръб/.

Отново с оглед висящността на гр.д. 4933/2024 г. по описа на ВРС на съда е служебно известно, доколкото в рамките на това производство е представен договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за продажба № •••г. по описа на нотариус •••, вписан в СВп- Варна с вх.рег. №•••г., че ищецът И. С. е закупил 178/720 ид.ч. от ПИ с идентификатор •••; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••; самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••и самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••от ••• ЕГН ••••••••••, ••• с ЕГН ••••••••••, •••с ЕГН ••••••••••, •••а с ЕГН •••••••••••••ЕГН ••••••••••, ••• ЕГН ••••••••••, ••••с ЕГН ••••••••••, •••с ЕГН •••••••••• и••• с ЕГН ••••••••••. Този документ е представен от „•••“ ЕООД в рамките на делбеното производство.

Във връзка с факта на узнаване за процесните сделки от ищците са ангажирани гласни доказателства.

Водения от ищцата С. Л. свидетел П. П. /съпруг на дъщерята на ищцата/ излага, че съпругата му и дъщеря на ищцата •••е получила в края на м. август 2024г. съобщение от Агенция по вписванията за вписано разпореждане с имоти, но в този момент ищцата продавала имоти в гр. Бургас и •••не обърнала внимание, докато през м.09.2024г. не получили уведомление С. да се яви в РС- Варна за получаване на документи, когато вече разбрали, че В. се е разпоредила с ид. си части, като свидетеля мисли, че е образувано дело за делба за имот на ул.“Преслав“.

Водения от ищеца И. С. свидетел ••••С.а / негова съпруга/ излага, че мъжът й е собственик на ид. ч. от имот на ул. „•••като изкупили и ид.ч. от други съсобственици. Сочи, че техен съсобственик •••а 17.08.2024 й препратил по вайбър получено от друг съсобственик – •••• получено от последния съобщение за вписана сделка от „•••“. Попитал дали С.и познават тази фирма, а свидетелката му казала, че не я е чувала. Излага, че помолили адв. Ж. да провери, която им казала, че има дело за делба от •••“ за имота на ул. „••••“. Започнали да се чудят кой е продал дела си, като видели че в справка в Аг.Вп. липсват две имена –•••Л.. Свързали се с ••••, който им казал, че нищо не е продавал. Помолили адв. Ж. да се свърже със съсобствениците, които живеели в Полша и тя се свързала със •••, който й казал, че „•••“ са се свързали с него с желание да изкупят дела му.

На въпроси на ответниците свидетелката сочи, че знае, че адв. Т. се е обаждал на съпруга й през м.01.2024г., но сочи, че не може да цитира разговора. Адв. Т. искал да се срещне със съпруга й, която последният отказал без да пита защо иска да се срещне с него и защо изобщо се обажда. Разказва, че съседа на имота на ул. „•••“ преди време искал да строи, с което С.и не се съгласили и мислела, че адв. Т. се свързала със съпруга й по този повод.

На въпроси по реда на чл.176 ГПК ищецът С. твърди, че не е говорил с адв. Т. през м. 01.2024г.

В показанията си, доведения от ищеца С. свидетел,•••излага, че И. С. му се обадил около 20,08.2024 г. да го пита дали е продал частите си от имота на ул. „••••“, като той му казал, че не ги е продал и станала грешка, за да не фигирира измежду лицата собственици на имота. Разказва, че се свързал след това с „Тодор от Макарана“ да иска грешката да се поправи, след което получил книжа от съда за дело за делба на имота.

По отношение на въпроса за узнаване за сделките от ищеца С., доведения от ответниците свидетел Чамов сочи, че няколко месеца след тази сделка, през пролетта на 2024г., е говорил с г-н •••и е искал да работи и по сделка с ищеца С., но разбрал, че те вече водят разговори помежду си и не можал да се включи като консултант. Не знае първото име на г-н С., като докато е бил в кантората на адв. Т. там се коментирало, че се водят някакви преговори, но няма как да се включи.

В последното по делото о.с.з. ответниците са посочили, че не оспорват, че свидетеля С.а е получила съобщение от••• на 17.08.2024г.

От правна страна:

По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, ищците следва да докажат по делото, че с ответника В. И. Л. са съсобственици на процесния недвижим имот на заявеното правно основание, както и наличието на продажбено правоотношение с предмет притежаваните от В. И. Л. идеални части от имота, сключен с трето за съсобствеността лице, както и предявяването на иска в двумесечен срок от узнаване на сделката.

В тежест на ответниците е да докажат фактите, от които произтичат възраженията им, включително наличието на валидно правоотношение, породено от договор за замяна, което не страда от визираните пороци, вкл. че е извършена замяна с индивидуално определена вещ. В тежест на ответниците е да проведат доказване на твърденията, че ищците са узнали за сделките в срок по-дълъг от 2 месеца преди предявяване на иска.

Съдът погрешно е разпределил доказателствената тежест за ответниците по отношение вида на доказване, което следва да проведат, доколкото е указано, че доказването, че ищците са узнали за сделките в срок по-дълъг от 2 м. преди предявяване на иск следва да е насрещно. В действително в съдебната практика е трайно прието становището, че ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на това свое оспорване / напр. Решение № 72 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2020 г., I г. о., ГК и посочените в него./. Въпреки погрешно разпределената доказателствена тежест, по отношение вида на доказването, до накърняване на правото на ответниците да провеждат доказване на относими обстоятелства не се е достигнало, доколкото съдът правилно е указал, че този факт следва да се доказва от ответника, както и е уважил намерените за допустими и своевременно направени доказателствени искания във връзка с тези обстоятелства, вкл. е допуснал двама свидетели в полза на ответниците, а те са довели само един.

С решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването.

По отношение на спазване на двумесечения срок за предявяване на иска от С. Д. Л., ищцата е ангажирала свидетелски показания, чрез които се установява, че дъщеря й е получила съобщение за вписване в Агенция по вписвания през август 2024г, което кореспондиран с момента на вписване на исковата молба за делба по гр.д. •••/2024 г. по описа на ВРС. Като безспорен е факт е отделено, че на 16.09.2024г. ищцата Л. е получила исковата молба по гр.д. ••••/2024 г. по описа на ВРС, като отговор на исковата молба, както и насрещна искова молба, с която са предявения настоящите искове са депозирани на 25.09.2024 г. Ответниците са твърдели, че ищцата Л. е узнала за процесните сделки през м.08.2024г., но не са ангажирали доказателства в тази посока. В ангажираните от ответниците гласни доказателства са наведени твърдения относими само за извода за срочност на исковата молба по чл. 33 ЗС на И. С., но не и на С. Л.. В този случай, съдът възприема, че за конкретното разпореждане от В. Л. с притежаваните от нея идеални части в полза на „•••“ ЕООД ищцата е узнала с получаване на исковата молба за делба на имота, депозирана от дружеството – на 16.09.2024г., т.е. предявените искове по чл. 33, ал.2 ЗС е депозиран в изискуемия от закона срок.

По отношение на спазване на двумесечния срок за предявяване на исковете по чл. 33 ЗС от И. С., последният е навел твърдения, че е узнал за извършените от В. Л. в полза на „•••“ ЕООД разпореждане на 17.08.2024г., като е уведомен от друг съсобственик за получено съобщение за вписване на сделка в Сл. по вписванията, въз основа на мобилен абонамент. Ответниците не оспорват, че С. е бил уведомен през м.08.2024г. от съсобственик за извършено вписване по партидата на имота, но твърдят, че С. е знаел за сделката много преди това, с оглед водени с него преговори за продажба на собствените му ид.ч. от имота – конкретно преговори през м.01.2024г. В показанията си свид. С.а – съпруга на ищца е посочила, че знае, че процесуалния представител на ответниците адв. Т. е разговарял със съпруга й през м.01.2024г., но твърди, че не знае за какво са говорили, като изказва предположения, че е за евентуално строителство в съседен имот. На въпрос по реда на чл.176 ГПК ищеца С. отрича да е разговарял с адв. Т.. Т.е. наблюдава се притоворечие между твърденията на ищеца С. и неговата съпруга, което обаче не е от естество да обуслови краен и категоричен извод, че на ищеца е било съобщено за процесните сделки през м.01.2024г. В показанията си свид. •••излага, че през пролетта на 2024г. разбрал от законния представител на ответното дружество, че с г-н С. се водят преговори за продажба на имота, като не знае първото име на г-н С.. Съдът съобразявайки, че показанията на свид. се основават на информация от представителя на ответното дружество, че са прекалено общи, както и че като цяло съдът не дава вяра на показанията на свид. •••, поради противоречието им с други доказателства, намира, че те също не обуславят извод за знание у ищеца С. за сделките преди сочения от последния момент. Събраните по инициатива на ответника доказателства, дори в съвкупност, не са с характер да обусловят категоричен извод, че С. е знаел за процесните договори повече от 2 месеца преди предявяване на иска по чл. 33 ЗС. Доколкото категоричните писмени доказателства установява, че той е получил исковата молба в посоченото по-горе дело за делба на 10.09.2024г., то предявените на 10.10.2024г. искове по чл.33, ал.2 ЗС са предявени в срок.

При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Последната се явява покупко-продажба. Съдът достигна до извод, че ищците са упражнили правото си на иск за изкупуване в двумесечния срок от узнаване на сделката. Ответника В. Л. не е твърдяла, нито е представила доказателства да е предложила собствените си ид.ч. на съсобствениците преди да си продаде на ответното дружество. С оглед на изложеното, исковете по чл. 33, ал.2 ЗС се явяват основателни.

Доколкото двама съсобственици упражняват правото си за изкупят дяловете на В. Л., съдът следва да достигне до извод каква част следва да изкупи всеки ищец.

Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33, ал. 2 ЗС или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на присъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им. Решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2020 г., II г. о., ГК,

В Решение № 684 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 878/2024 г., I г. о., ГК/ е даден отговор как следва да процедира съдът в случай, при който искът по чл. 33, ал. 2 СК е бил предявен от единия от съсобствениците срещу съсобственика който се е разпоредил с дела си, като има и друг съсобственик, който не упражнява правото си на изкупуване - следва да бъде признато на ищеца право да изкупи изяло прехвърлената от съсобственика идеална част. Допълнено е, че в случай, че и другият съсобственик е упражнил правото си на изкупуване, то делът, който всеки от тях може да изкупи, се определя съответно и съразмерно по между им, ако и по отношение на двамата са налице предпоставките по чл. 33, ал. 2 СК.

Именно по този начин следва да процедира съда- всеки ищец следва да има право да изкупи част съразмерна на деловете на двамата съсобственици, които упражняват правото си. Доколкото ищците заместват съсобственика си в сделката, съдът намира, че е относимо какъв дял от имота имат към момента на сделките – м.12.2023г., но не и ако след това са придобивали дялове от имота, какъвто е случая с ищеца С.. Ищецът С. в исковата молба сочи, че притежава 1/3 ид.ч. (24/72ид.ч.) от имотите, а ищцата Ст. Л. сочи, че притежава 1/72 ид.ч. от имотите. Тези техни твърдения не са оспорени от насрещната страна.

С оглед на така притежаваните квоти в съсобствеността, съотношението на притежаваните от двамата ищците части е 24 (С.) :1 (Л.) в каквото съотношение следва да се постанови и изкупуването. Предмет на нищожния договор за замяна е 1/240 ид.ч. от имота, което е равно на 25/6000 ид.ч., от които С. Л. следва да изкупи 1/6000 ид.ч., а И. С. – 24/6000 ид.ч. Доколкото изкупуването следва да се извърши при действително уговорените от ответниците условията, а съдът достигна до извод, че е бил прикрит договор за продажба, съдът намира, че прикритата продажба цена е посочената цена на вещта – 1960 лв. От тази цена С. Л. дължи 78.40 лв. / 1/25ч./ или 40,09 евро, а И. С. -1881,60 лв. /962,05 евро/.

Предмет на договора за продажба от 22.12.2023 г. са 9/240 ид.ч. от имотите, което е равно на 225/6000 ид.ч., от които С. Л. следва да изкупи 9/6000 ид.ч., а И. С. – 216/6000 ид.ч. От продажната цена от 17610лв. ищцата Ст. Л. следва да заплати 704,00 лв. или 359,95 евро, а И. С. – 16896лв. или 8638,79 евро.

За разликата над посочените за всеки ищец по всеки от двата договора ид.ч. исковете им по чл.33, ал.2 ЗС следва да се отхвърля.

Уважаването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС поражда вещноправни последици, тъй като води до придобИ.е на вещно право на собственост върху разпоредената от съсобственика в полза на трето лице част от съсобствения имот. Тъй като изкупуващият съсобственик замества изцяло купувача при условията на сделката, то той е длъжен да възстанови на купувача даденото срещу имота. Ако купувачът вече е платил цената на продавача, изкупуващият следва да заплати на купувача всичко дадено от него в изпълнение на продажбата. Само ако купувачът все още не е заплатил на продавача уговорената цена, изкупуващият следва да заплати на продавача уговореното в договора при всички посочени в договора условия. За да настъпи правната последица - обезсилване по право на решението, с което е уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС при неплащане в месечен срок, е необходимо съдът да посочи в диспозитива на решението цената, която следва да се плати, и на кого следва да се плати: дали на продавача или на купувача / Решение № 47 от 4.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 72/2024 г., I г. о., ГК/.

С оглед изложеното задължение на съда, в случая цената по прикрития договор за продажба на 1/240 ид.ч. от правото на собственост всеки от ищците следва да плати на продавача – ответника Л., доколкото с оглед установеното по делото няма спор, че тя не е получава парична престация от ответното дружество.

По договора за продажба на 9/240 ид.ч. съдът приема, че е извършено плащане на уговорената цена, доколкото в нотариалния акт, който в тази част е частен свидетелстващ документ е отразено, че цената е платена по банков път преди подписване на договора. Т.е. купувача е платил цената и ищците следва да заплатят определените суми – за Ст. Л. 359,95 евро, а И. С. –8638,79 евро на купувача.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода от спора право на разноски имат ищците, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Съдът съобразява, че с оглед изхода на спора всички предявените срещу ответниците искове са уважени. Пропорционалността с оглед уважаването на исковете по чл.33, ал.2 ЗС съразмерно за двамата ищци следва да се отрази в съответното намаляване на присъжданите в тяхна полза разноски, а не следва да води до присъждане на разноски в полза на ответниците.

Цената на всички предявени искове се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право- по отношение на всички искове на иска за нищожност по чл.26, ал.2, пред.5, иска по чл.17 и иска по чл.33, ал.2 ЗС касаещи договора за разпореждане с 1/240 ид.ч., както и иска по чл.33, ал.2 ЗС касаещ 9/240 ид.ч. от имота държавната такса, дължима по всеки от тях е по 50 лв., с оглед данъчната оценка и по арг. т. 1 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК, според която таксата не може да е по-малка от 50 лв. Т.е. всеки ищец дължи по 50 лв. такса по всеки иск / за всеки самостоятелен обект, а обектите са четири/ или всеки ищец е дължал 800 лв. държавна такса. За този извод съдът съобразява и изложеното по-горе по отношение съединяването на исковете в условията на кумулативност.

Ищецът С. претендира разноски от 2084лв.- държавна такса, 96лв.- такса за преписи за послужване за вписване на исковата молба, 5000 лв.- адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното по отношение на държавната такса следва да му се присъди държавна такса в размер на 400,85 евро /784,00лв./, доколкото исковете по чл.26 и чл.17 ЗЗД са изцяло уважени, а исковете по чл.33, ал.2 ЗС са уважени в съотношение 24:1. Сумата от 49,08 евро / 96,00лв./ държавната такса за вписване също следва да се присъди изцяло, доколкото вписването е действие касаещо всички предявени искове.

Ищецът претендира 5000 лв. адвокатско възнаграждение, а ответното дружество „•••“ ЕООД претендира адвокатско възнаграждение от 3500лв. Именно с оглед платеното от дружеството адвокатско възнаграждение съдът преценява възражението по чл.78, ал.5 ГПК, наведено от него за основателно. При преценка фактическата и правна сложност на делото, която съдът отчита за по-висока от обичайната за този вид дела, съдът намира, че справедливо остойностяване на адвокатски труд е адвокатско възнаграждение от 3500лв.Съразмерно с уважените искове на ищеца С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Доколкото не е направено разграничение каква част от адвокатския хонорар е заплатен по всеки иск, съдът намира, че по 4-те предявени иска е платена равна част /875лв./. Исковете за нищожност и разкрИ.е на привидната сделка са уважени изцяло, а исковете по чл.33, ал.2 ЗС в съотношение 24:1, с оглед на което следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1753,73 евро (3430 лв.)

Ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца С. разноски в общ размер на 2230,66 евро.

Ищцата Л. доказва заплащане на 400лв.- държавна такса, 63 лв.- деловодни разходи за преписи, вписване и удостоверения и 2000 лв.- заплатен адвокатски хонорар.

Ищцата Л. е заплатила държавна такса от 400 лв., като с оглед изложеното по-горе по отношение дължимия размер на държавна такса, тя следва да бъде осъдена по реда на чл.77 ГПК да заплати още 400 лв.- 204,52 евро, което не е обусловено от изхода на спора, доколкото тя изначално е била задължената страна в производството.

Платената до момента държавна такса от 204,52 евро следва да й се присъди изцяло, както и разноските от 32,21 евро. Също в договора не е уговорено, каква част от адвокатското възнаграждение за кой иск е , поради което съдът намира, че по 4-те предявени иска е платена равна част /500лв./. Исковете за нищожност и разкрИ.е на привидната сделка са уважени изцяло, а исковете по чл.33, ал.2 ЗС в съотношение 1:24 / уважен:отхвърлен/, с оглед на което следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1040лв. -531,74 евро.

В полза на ищцата С. Л. ответниците следва да бъдат осъдени да платят 768,47 евро –съдебни разноски.

Водим от горното, съдът