Решение № 1904 от 31.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2128/2026 г.

дело № 20262120102128 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано след като с Решение № 336 от 13.05.2026 година, постановено по въззивно гражданско дело № 491 по описа на Бургаски окръжен съд за 2026 година съдът е обезсилил Решение № 2 700 от 02.12.2025 година, постановено по гражданско дело № 1452 по описа на Бургаски районен съд за 2024 година и е върнал делото на Бургаски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд с оглед произнасяне по предявения с исковата молба отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Предвид въвеждането междувременно на еврото като официална валута в Република България, конкретно и чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите за установяване недължимост на които са предявени исковете следва да бъдат посочени и в евро. Постъпила е искова молба от „Брент Ойл“ ЕООД ЕИК 200447850, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от управителя К.Г.К., чрез адвокат Д. С., със съдебен адрес: град Б., против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в общ размер от 3 135, 05 евро с левова равностойност 6 131, 63 лева, от която сумата 2 831, 44 евро с левова равностойност 5 537, 82 лева, представляваща стойност на облагателна сметка за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер •••, начислена за периода от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година за 1 313 куб.м. по водомер № •••, карнет 4000/151 и за която сума е издадена фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година, сумата 19, 61 евро с левова равностойност 38, 35 лева, представляваща лихва, начислена върху главница в размер 2 831, 44 евро с левова равностойност 5 537, 82 лева за периода от 04.01.2024 година до 22.01.2024 година за която сума е издадено известие за начислени лихви № 0106832836 от 23.01.2024 година, сумата 284 евро с левова равностойност 555,46 лева, представляваща стойността на облагателна сметка за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер •••, начислена за периода от 13.12.2023 година до 15.01.2024 година за 122 куб. м. по водомер № •••••••••• карнет 4000/152 за която сума е съставена фактура № •••••••••• от 22.01.2024 година, по изложени в исковата молба фактически твърдения и правни доводи. Ищецът е поискал и присъждане на разноските, направени по водене на делото. Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът излага, че представляваното от него дружество е собственик на УПИ VIII – 2124, в кв.34, по плана на ЦГЧ – град Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.611.233 по КК на град Бургас, с административен адрес: град Б., за който е открита партида във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с абонатен № •••. През 2017 година започнали изграждането на еднофамилна къща в имота, съгласно строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Посочва, че важно и значимо в случая е, че инвестиционния проект за обект: Еднофамилна къща в УПИ VIII - 2124, кв.34, по плана на ЦГЧ – град Бургас, идентичен с поземлен имот 07079.611.233 по КК на град Бургас, по част „Водоснабдяване и канализация“ е одобрен от дирекция „Строителство“, Община Бургас, и е съгласуван с водоснабдителното дружество, което е ответник. В исковата молба е изложено, че по време на строителството водовземният възел е преместен в нова шахта съгласно проекта като старото водопроводно отклонение е прекъснато. Към настоящия момент сградата не е въведена в експлоатация, за същата не е издаден акт образец 16, но водопроводното отклонение е изпълнено съгласно съгласувания проект и е монтиран водомер, пломбиран от оператора, който е водоснабдително дружество. На 11.12.2023 година представляваното от ищеца дружество получило фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година, издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за абонатен № •••. Посочва, че видно от обективираната стопанска операция фактурата е издадена за водомер, въведен в базата данни за абонати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с виртуален № ••• и вписан в карнет 4000, стр.151. Като основание за фактуриране на 1 313 куб.м. „ВиК“ услуги /вода, канал и пречистване/ се сочи „облагателна сметка за период от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година“. Тъй като във фактурата липсва адрес на обекта, за който е издадена, а същевременно „Брент Ойл“ ЕООД има множество партиди, но не и такава фрапантна консумация, в който е да е от тях /включително и за хотела си/, подали жалба във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с искане да им бъде разяснено на какво основание се претендира такова вземане и ако е за строежа на ул. ••••••••, в какво според оператора се изразява незаконното присъединяване и ползване на вода, при положение, че изпълнението в част „Водоснабдяване и канализация“ е съобразено със съгласувания с дружеството инвестиционен проект. В отговор на жалбата получили писмо, в което се твърди и се заявява, че на 22.11.2023 година е била извършена проверка на обект на ул. ••• в град Бургас от служители на дружеството, които установили неправомерно ползване на вода в имота, посредством нерегламентирано свързване от потребителя. За това свързване бил съставен констативен протокол, екземпляр от който не им бил предоставен по причина, че на проверката не са присъствали представители от името на ищеца. В исковата молба е изложено, че шахтата се намира в двора на имота, който е ограден и съответно портала е бил заключен по време на проверката и e пояснено, че обекта не е въведен в експлоатация. Ищецът излага, че от ответното дружество не са ги потърсили, за да им бъде осигурен достъп като посочва, че техни данни са налични в базата на оператора, а и дружеството притежава имот в съседство, за което счита, че е известно г- н Т.А. и Т.И., които отговарят за района. На следващо място в исковата молба е изложен довод, че в случай, че проверяващите са имали предвид, че имота е без водомер би била приложима разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребители и ползватели на ВиК системи, според които при липса на водомер при нетоплофицирано жилище се начисляват до 5 кубика месечно количество. Посочено е, че в същия смисъл е и клаузата на чл.24, ал.2 вр. чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия.В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител посочва, че такава е константната практика на съдилищата, включително и постановена по реда на чл.290 от ГПК, конкретно Решение № 191 от 06.10.2015 година, постановено по гражданско дело № 496/2015 година на ВКС, ГК, III г.о. Изразява съмнение, че разпоредбите са с двоен стандарт и са приложими от ответното дружество само за абонати в други части на града, но не и за търговци като „Брент ойл“ ЕООД. В исковата молба е изложено, че след разменената с ответника кореспонденция ищецът получил втора фактура с № •••••••••• от 22.01.2024 година, издадена от ответното дружество пак за абонатен номер •••. Видно от обективираната в нея стопанска операция фактурата е издадена за същия абонатен номер, но вече за облагателна сметка за друг водомер, въведен в базата данни за абонати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с виртуален номер •••••••••• и вписан карнет 4000, стр. 152. В тази облагателна сметка е вписано като основание „самоволно възстановено водоподаване след преустановяване на водоподаването към жилищна сграда на 12.12.2023 година – отклонение с диаметър Ф32 – дневно потребление от 3,6 куб.м. при двучасово изтичане“. На следващо място ищецът излага, че счита, че напълно нелогично операторът завежда поредица от водомери по партидата им за имота, открива нови страници в карнета си, приема, че свързването е незаконно, въпреки че е изпълнено по съгласуван и одобрен инвестиционен проект, решава, че в сградата се осъществява дневно потребление въпреки че не е въведена в експлоатация. В исковата молба е изложено, че страните са били в договорно правоотношение за абонатен номер •••, поради което основното задължение на „Водоснабдяване и канализация“ е било да достави ВиК услуги на ищцовото дружество „Брент Ойл“ ЕООД. Ищецът счита, че ответникът не ангажира годни доказателства за осъществена доставка на 1 435 куб.м. за периода от 23.11.2022 година до 15.01.2024 година, каквото количество е фактурирал. Издадените фактури са неподписани частни документи, изходящи от оператора, който е ответник по иска и ищецът ги оспорва. Твърди, че такава консумация и доставка на услуги по два броя водомери не са осъществени в обекта. Счита, че по този начин неоснователно се претендира заплащане на исковата сума, която не е начислена въз основа на договорните отношения между страните. Сумите по издадените два броя облагателни сметки имат санкциониращ характер, но фундаменталното и значимото в случая е, че са съставени без да са налице предпоставките и основанията за това, въз основа на неверни констатации за незаконно присъединяване и при липса на противоправно поведение от страна на ищеца, което да предпоставя ангажиране на отговорността му по реда на чл.37 от наредбата. На следващо място ищецът излага, че счита, че сметките са неверни и в частта касаеща формулата за изчисляване и посоченото потребление за денонощие. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.В., е дал писмен отговор на предявения иск. В писмения отговор ответникът излага, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Посочва, че съображенията за това са следните: Сумите по фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година и известие за начислени лихви № 0106832836 от 23.01.2024 година се дължат на основание съставен констативен протокол № КП - 19 от 23.11.2023 година и облагателна сметка № КП – 19 -1/01.12.2023 година. Изложено е, че констативният протокол е съставен от инспектор М.В.П. при извършване на планова проверка, след посещение на място в присъствието на длъжностното лице Т.И.И., който е технически ръководител в звено „Бургас“. От нея се установява, че е налице нерегламентирано ползване на питейна вода в жилищна страда от новоизградено в парцела водопроводно отклонение, без открита партида за водоползване с оглед на което потребената в имота и сградата питейна вода не се отчита и фактурира. Впоследствие, на 12.12.2023 година, водоподаването към имота в град Б. е преустановено от тротоарния спирателен кран на основание чл.37, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година на МРРБ. На 15.01.2024 година е направена последваща проверка от инспектор М.В.П. като отново е установено самоволно възстановяване на водоподаването в посочения поземлен имот и жилищна сграда на ул. ••• след като същото е било прекъснато на 12.12.2023 година. Изготвен е констативен протокол № КП -1 от 16.01.2023 година и облагателна сметка № КП – 1- 1/22.01.2023 година с размер на нанесената на дружеството щета в размер на 555, 46 лева, дължими по фактура № •••••••••• от 22.01.2023 година на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ЕИК 812115210. Ищцовото дружество е уведомено за съставените облагателни сметки на основание чл.37 от Наредбата и му е предоставен срок за доброволно плащане на нанесената щета. В писмения отговор е изложено, че действително за изграждане на обект: Еднофамилна къща в УПИ VIII -2124, кв.34 по плана на ЦГЧ – град Бургас, идентичен с ПИ 07079.611.233 по КК на град Бургас е съгласуван проект с водоснабдителното дружество, като е следвало да бъде изградено ново водопроводно и канализационно отклонение, съответно с нов водомерен възел за посочения нов обект. В поземления имот обаче е съществувало старо водопроводно отклонение, за което е била заведена партида с абонатен номер •••. На следващо място в писмения отговор е посочено, че следва да се има предвид, че за водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира и може да съществува само едно сградно водопроводно отклонение, съгласно изискванията на чл.20, ал.1 от Наредба № 4 от 17.09.2005 година за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и на чл.11, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По посочената партида нови данни за потребление не са отчитани от юли 2016 година, тъй като водопроводното отклонение е било прекъснато. От името на ответната страна е посочено, че в случая по твърдения на ищеца е изградено ново водопроводно отклонение на имот, който не е водоснабден. Изложено е, че за законосъобразното му присъединяване към водоснабдителните системи на ВиК дружеството е следвало да изпълни изискванията на чл.59 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД като подаде необходимите документи за разкриване на нова партида, да постави и узакони измервателен уред по който да се отчитат потребените от него ВиК услуги. Такива документи за откриване на партида, за поставяне и узаконяване на измервателен уред, по който да се отчитат потребените от него ВиК услуги липсват и не са подавани пред водоснабдителното дружество от ищеца, липсва и искане от „Брент Ойл“ ЕООД за пломбиране на измервателно устройство. Също така след приключване на СМР на обекта е следвало да бъде сключен договор за присъединяване на недвижимия имот към водопроводните и канализационните системи по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗУТ, при спазване на установената процедура в Наредба № 4 и ЗУТ. Ищецът е следвало да подаде изискуемите за това документи и да представи съгласуван проект ситуация ВиК, заверен от техническия ръководител на експлоатационния ВиК район, който да установява, че изграденото отклонение е в съответствие, както и да се подаде искане за откриване на партида и за узаконяване на водомера при заплащане на съответната такса за това. Такива документи не са подавани във ВиК оператора, липсва сключен между страните договор за присъединяване на недвижимия имот към водопроводните и канализационните системи, липсва становище за съответствие на изграденото водопроводно отклонение и водомерен възел, поради което новите ВиК отклонения се считат за незаконно изградени. Консуматорът се е свързал към ВиК мрежата, без разрешение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Поради изложеното от името на ответника в писмения отговор е посочено, че правилно е установено при извършените проверки нерегламентирано ползване на питейна вода, издадени са процесните фактури като при липса на партида по която да бъдат заведени служебно са вписани по партидата на абонатен номер ••• с титуляр „Брент Ойл“ ЕООД. В писмения отговор е посочено, че не е спорно, че „Брент Ойл“ ЕООД е собственик на УПИ VIII – 2124, кв.34 по плана на ЦГЧ – град Бургас, идентичен с поземлен имот 07079.611.233 по КК на град Бургас и изградената в него сграда. Не е спорно, че на 23.11.2023 година е извършена проверка от инспектор М.В.П. при която е съставен от негова страна констативен протокол за неправомерно ползване на питейна вода, за което е съставена облагателна сметка за сума в размер на 5 537, 82 лева. Не е спорно, че за тази сума е издадена фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година и че е било издадено известие за начислени лихви № 0106832836 от 23.01.2024 година в размер от 38, 35 лева. Не е спорно и, че на 15.01.2024 година е извършена последваща проверка от инспектор М.В.П. при която е съставен от негова страна констативен протокол за самоволно възстановяване на водоподаването, за което е съставена облагателна сметка за сума в размер на 555,46 лева. От името на ответника е оспорено твърдението на ищеца, че след изграждане на водопроводно отклонение е монтиран водомер, който е пломбиран от ответно дружество. Липсва постъпило във водоснабдителното дружество искане от ищеца за пломбиране на измервателно устройство за поземления имот и сграда в град Бургас, ул. •••. Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че негови служители не са потърсили ищеца за предоставяне на достъп до имота за проверка как в действителност е свързано отклонението във водопроводната мрежа. Изложено е, че е потърсено съдействие от управителя на ищцовото дружество, но той е отказал достъп до шахтата и водомерния възел. Посочено е, че достъп е оказван при всяка планова проверка, извършена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Ответната страна оспорва и твърдението, че издаването на облагателната сметка е в резултат на лично отношение към ищеца. Изложен е довод, че действията на оператора произтичат от установеното нерегламентирано ползване на питейна вода в имота и жилищната сграда на ул. ••• от новоизградено в парцела водопроводно отклонение, без открита партида за водоползване, с което са причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът оспорва твърдението на ищеца за наличие на неверни констатации за незаконно присъединяване, тъй като същото се изразява в липса на законово открита партида и редовно инсталирано и пломбирано измервателно устройство в изпълнение на задълженията и изискванията на посочената наредба. Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че облагателните сметки са неверни в частта, касаеща формулата за изчисляване на посоченото потребление за денонощие. Размерът на изчислените от ВиК дружеството щети са изчислени при спазване на изискванията на посочената наредба. В писмения отговор е изложено още, че направеното оспорване на фактури от ищцовата страна е недопустимо, за което са изложени доводи относно приложението на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 година по тълкувателно дело № 5/2012 година, ОСГТК на ВКС, позовава се на съдебна практика и правната теория. Поради изложеното ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Към писмения отговор са приложени писмени доказателства, направено е искане за допускане до разпит на свидетели, както и искане за допускане на съдебно – техническа експертиза. В съдебно заседание при предходното разглеждане на делото ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат С., поддържа предявения иск, уточнението на исковата молба, счита отговора на исковата молба и изложените в него фактически и правни съображения за неоснователни. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане да бъде постановено решение с който предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски. При връщане на делото за ново разглеждане ищецът не се представлява в съдебно заседание. В съдебно заседание при предходното разглеждане на делото ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., поддържа отговора на исковата молба, оспорва молбата за уточнение на иска, сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски. Представя писмени бележки. При връщане на делото за ново разглеждане ответникът не се представлява в съдебно заседание. Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за иска за установяване недължимост на сумата 5 537, 82 лева с еврова равностойност 2 831, 44 евро, начислена за периода от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година за 1 313 куб.м. по водомер № •••, карнет 4000/151, за която сума е издадена фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за иска за установяване недължимост на сумата 38, 35 лева с еврова равностойност 19, 61 евро, представляваща лихва, начислена върху задължението по посочената фактура за периода от 04.01.2024 година до 22.01.2024 година, за която сума е съставено известие за начислени лихви № 0106832836/23.01.2024 година на ответното дружество, и отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за иска за установяване недължимост на сумата 555, 45 лева с еврова равностойност 284 евро, начислена за периода от 13.12.2023 година до 15.01.2023 година за 122 куб.м. по водомер № ••••••••••, карнет 4000/152 и за която сума е съставена фактура № •••••••••• от 22.01.2023 година. Съгласно чл.154 от ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест от установяване на фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът носи доказателствената тежест от установяване на фактите, изложени в исковата молба, ответникът носи доказателствената тежест от установяване на фактите, изложени в писмения отговор. Предвид вида на предявените искове ответникът следва да установи наличието на основание за начисляване на посочените в исковата молба задължения, както и размера на задълженията. По делото не е спорно, че за задължения за доставени ВиК услуги до имот на ищцовото дружество са издадени посочените в исковата молба фактури с основания облагателни сметки, които са изготвени предвид констативни протоколи от извършени проверки. По делото липсват други безспорни факти, както и права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване. От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на УПИ VIII – 2124 в кв.34 по плана на ЦГЧ – град Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.611.233 по КК на град Бургас, с административен адрес: град Б.. В този смисъл е и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № •••••••••••• година от 19.05.2015 година, по описа на нотариус Ф.И., рег. № ••• на НК с район на действие района на Бургаски районен съд. Установява се от становищата на страните по фактите, че след закупуване на имота е изградена нова сграда като старото водопроводно отклонение е прекъснато и е изградено ново водопроводно отклонение. Като писмено доказателство по делото е приет чертеж на технически инвестиционен проект ситуация водопровод и канализация, за обект „Еднофамилна къща в УПИ VIII – 2124, кв. 34 ЦГЧ град Бургас, идентичен с поземлен имот 07079.611.233 по КК“ част ВиК, както и скица на възел 1. Като писмено доказателство е прието и заявление за промяна на партида с ••• – 2 БМ 660 от 06.06.2016 година до изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД град Бургас от “Брент Ойл“ ЕООД, чрез пълномощника И.Н.Б. с искане партида 813262, водеща се на посочено в заявлението лице за имот, находящ се на адрес: град Б., да бъде прехвърлена на дружеството, представлявано от нея за което посочва, че прилага копие на документ за собственост. В заявлението за промяна на партида с отразен номер •••. Като доказателство по делото е представен и предварителен договор за присъединяване към водоснабдителните и/или канализационни системи № 510 от 09.11.2015 година, сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., от една страна, и „Брент Ойл“ ЕООД, представлявано от управителя К.Г.К., от друга страна. Предварителния договор и заявлението за откриване на партида са приложени към въззивната жалба против постановеното по спора Решение № 2 700 от 01.12.2025 година, заявлението е представено и в последното по делото съдебно заседание в производството пред Бургаски районен съд при предходното разглеждане на делото. С тези документи страната се е снабдила на основание съдебно удостоверение, издадено за снабдяване с материали по образувано досъдебно производство. В предоставена възможност по повод направеното доказателствено искане процесуалният представител на ответника възразява, че доказателственото искане е неоснователно и направено след изтекъл процесуален срок. Заявява, че с определение № 5706 от 24.09.2024 година на ищеца е предоставена възможност да уточни исковите си претенции и да изчерпи доказателствените си искания. От името на ответната страна е направено възражение, че доказателственото искане е направено извън процесуалния срок поради което ответникът счита, че е изтекъл преклузивният срок за това. Посочва, че доказателственото искане е неоснователно предвид това, че образуваното досъдебно производство не е приключило, липсва ясно и конкретно посочване с какви документи и материали желае да се снабди ищеца и какви обстоятелства ще доказва с тях. По повод направеното възражение за изтекъл преклузивен срок за посочване на доказателства настоящият състав приема, че е неоснователно, тъй като е заявено в първото по делото съдебно заседание с оглед правилото на чл.147, ал.3 от ГПК. Представените доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна предвид което следва да бъдат взети предвид при установяване на правнорелевантните факти по делото. В предварителния договор, чл.1, ал.1, е посочено, че договора урежда отношенията между дружеството и клиента в процеса на съгласуване от дружеството на инвестиционния проект в частта, касаеща сградното водопроводно отклонение и/или канализационно отклонение за нов обект, който не е водоснабден и отводнен „Еднофамилна къща“ в недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 2124, кв. 34, ПИ с идентификатор 07079.611.233 по КК и КР на град Бургас, ЦГЧ, административен адрес: град Б. и условията за сключване на договор за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация за обекта. Съгласно чл.1, ал.2 от договора изпълнението на задълженията по този договор е необходима предпоставка за сключване на договор за присъединяване на недвижими имоти и потребители на вода към водопроводните и канализационните системи и за предоставяне услугите водоснабдяване /по смисъла на чл.5, ал.1 от Наредба № 4 от 14-09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – Наредба №4/ и канализация /по смисъла на чл.5, ал.2 от Наредба № 4/. В чл.3 от договора е посочено, че има действие до подписване на договор за присъединяване на недвижими имоти и потребители на услуги към водопроводните и/или канализационните системи и за предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация за обекта. Приетата като писмено доказателство фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година е издадена с основание облагателна сметка със задължения за периода от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година за водомер ••• за сумата 5 537, 82 лева с ДДС с еврова равностойност 2831, 44 евро с изпълнител по фактурата „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и получател “Брент Ойл“ ЕООД с посочен № •••. Приложено е известие за начислени лихви за задължението по посочената фактура върху главница в размер 5 537, 82 лева с еврова равностойност 2831, 44 евро за периода от 04.01.2024 година до 22.01.2024 година в размер от 38, 35 лева с еврова равностойност 19, 61 евро. Като писмено доказателство е приета посочената като основание за издаване на фактурата облагателна сметка, в която е отразено, че е съставена на основание чл.37 от Наредба № 4/2004 година за условията е реда за присъединяване на потребителите и ползване на ВиК системи във връзка с Констативен протокол № КП – 19/23.11.2023 година за извършена планова проверка на 22.11.2023 година на адрес: град Б. с посочен нарушител „Брент Ойл“ ЕООД ЕИК 200447850 с абонатен № •••. Констатирано е нарушение изразяващо се в неправомерно ползване на питейна вода от водопроводно отклонение с диаметър Ф 32 – дневно потребление от 3,6 куб.м. вода при двучасово изтичане на вода в денонощие с период на облагане от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година от една година. В облагателната сметка е посочено как е изчислен размера на задължението от 5537, 82 лева с еврова равностойност 2831, 44 евро. Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол № КП -19 от 23.11.2023 година, съставен от М.В.П. - инспектор в отдел „Правен“ във „В и К“ ЕАД – град Бургас, в присъствието на свидетеля Т.И.И. на длъжност технически ръководител звено Бургас във „В и К“ ЕАД – град Бургас след извършена на 22.11.2023 година проверка в жилищна сграда на посочения по – горе адрес е установено неправомерно ползване на питейна вода в жилищната сграда от новоизградено в парцела водопроводно отклонение без открита партида за водоползване. В констативния протокол е посочено, че от изложеното са настъпили имуществени вреди за „В и К“ ЕАД град Бургас, изчислени съгласно чл.37, респективно чл.39, ал.8 от Наредба № 4 /14.09.2004 година и размерът на вредите се съобщава на потребителя чрез облагателна сметка, съгласно Общите условия на ВиК оператора, както и че потребителят има право на възражения по констативния протокол и облагателната сметка в 3 – дневен срок от датата на получаването им. Видно от протокол от 12.12.2023 година, комисия в състав М.В.П. на длъжност инспектор в отдел „Правен“, Т.И.И. на длъжност технически ръководител звено Бургас и П.Д.Д. на длъжност работник – поддръжка ВиК мрежи и съоръжения е преустановено водоподаването на жилищната сграда на посочения по – горе адрес от тротоарния спирателен кран съгласно чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година на МРРБ и на основание констативен протокол № КП -19 от 23.11.2023 година. Приетата като писмено доказателство фактура № •••••••••• от 22.01.2024 година е издадена с основание облагателна сметка със задължения за периода от 13.12.2023 година до 15.01.2024 година за водомер •••••••••• за сумата 555, 46 лева с еврова равностойност 284 евро с ДДС, с изпълнител по фактурата „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и клиент “Брент Ойл“ ЕООД с посочен № •••. Като писмено доказателство е приета посочената като основание за издаване на фактурата облагателна сметка в която е посочено, че е съставена на основание чл.37 от Наредба № 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на ВиК системи във връзка с Констативен протокол № КП-1/16.01.2024 година за извършена планова проверка на 15.01.2024 година на адрес: град Б. за констатирано нарушение изразяващо се в самоволно възстановено водоподаване след преустановяване на водоподаването към жилищна сграда на 12.12.2023 година – отклонение с диаметър Ф 32 – дневно потребление от 3,6 куб.м. вода при двучасово изтичане на вода в денонощие и период на облагане от 13.12.2023 година до 15.01.2024 година от 34 дни. В облагателната сметка е посочено как е изчислен размера на задължението от 555, 46 лева с еврова равностойност 284 евро. В приетия като писмено доказателство Констативен протокол № КП – 1 от 16.01.2024 година, съставен от М.В.П. на длъжност инспектор отдел „Правен“ във „ВиК“ ЕАД град Бургас и свидетел Т.И.И. на длъжност технически ръководител звено Бургас във „ВиК“ Бургас като нарушение е посочено самоволно възстановено водоподаване в жилищна сграда, находяща се на конкретизирания по – горе адрес, след преустановяване на водоподаване на 12.12.2023 година с протокол. Посочено е, че водоспобдяването се преустановява отново от ТСК. В констативния протокол отразено, че от изложеното са настъпили имуществени вреди за „В и К“ ЕАД град Бургас, изчислени съгласно чл.37, респективно чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 година и размерът на вредите са съобщава на потребителя чрез облагателна сметка, съгласно Общите условия на ВиК оператора, както и че потребителят има право на възражения по констативния протокол и облагателната сметка в 3 – дневен срок от датата на получаването им. В молба от 23.10.2024 година, постъпила преди първото по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, е оспорил материалната доказателствена сила на протоколите с довода, че в чл.35, ал.5, изречение второ от Наредба № 4 от 14.09.20204 година, съответно чл.24, ал.4 от Общите условия на ответното дружество, като изискване за протокола е посочено, че длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат длъжностни лица на оператора, а в случая това не е направено. Съгласно чл.35, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 09 от 11.08.2014 година, т.7, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. Настоящият състав приема, че посочените хипотези, предвидени в наредбата и общите условия на ответното дружество не са приложими в конкретния случай, тъй като касаят съставяне на протоколи при неосигурен достъп на длъжностно лице до водомера. Съгласно чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора. В правилото на чл.37 от наредбата, което според настоящия състав е приложимо в конкретния случай при съставяне на протоколите, предвид фактическото основание, посочено в тях, не се съдържа изискване за посочване на единен граждански номер и адрес на свидетелите, в който смисъл е и довода на процесуалния представител на ответника изразен в представено писмено становище. Предвид изложеното доказателствената сила на съставените констативни протоколи не е разколебана от липсата на такива реквизити. В производството по делото не е отправено искане и не открито оспорване на истинността на констативните протоколи по реда на чл.193 от ГПК, но предвид изложените в исковата молба твърдения и доказателствената тежест на ответната страна да установи правнорелевантните факти следва да бъдат преценени събраните в тази насока доказателства. Фактите, описани в констативните протоколи, представляващи основание за издаване на облагателните сметки и съответно на фактурите се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели М.В.П., съставител на протоколите, Т.И.И., свидетел при съставянето им и П.Д.Д., осъществил преустановяване на водоподаването. От показанията на свидетеля Т.И.И. се установява, че работи в ответното дружество от месец март 2024 година като технически ръководител звено Бургас и към датата на даване на свидетелските показания е на друга длъжност. Като технически ръководител на звено ръководел дейността на инкасаторите, които отчитат уточнени в показанията райони. Посочва, че е запознат със случая на ул. ••••••••. Излага, че старите сгради са били съборени, изградена е нова сграда и това е наложило монтиране на ново водопроводно отклонение. Доколкото му е известно собственик на имота е фирма „Брент Ойл“. Посочва, че в един ден се затапва старото водопроводно отклонение и се монтира възел на новото водопроводно отклонение. Следващата стъпка е да се подаде заявление за закриване на партидата на старото водопроводно отклонение и да се открие партида на новото водопроводно отклонение. В проект е описано, че първо се изгражда водомерната шахта и след това се монтира възелът. След това трябва да се одобри от ръководител и след това се подават документите за закриване на партида на старото водопроводно отклонение. Подобрението става след като собственик се свързва с ръководител на район Бургас. На място се оглежда водомерния възел, тротоарният кран и трябва да се поставят на ситуацията на ВиК проекта подпис и печат. Свидетелят излага, че е виждал такъв печат и че като резолюция трябва да пише, че сградата, водопроводното отклонение и водомерният възел са монтирани по проект. Установява, че в конкретния случай не е запознат с проекта, както и не знае дали е внесено заявление, при него не са идвали такива документи. По отношение на процедурата свидетелят установява още, че ръководителят на район Бургас го уведомява, че е одобрил това отклонение и след това той и негов служител отиват на място. Разпорежда да се пломбира отклонението, за да бъде открита партида. Посочва, че на имота на ул. •••••••• не е слагал пломба, при него не са идвали такива документи. Свидетелят излага, че няма как да отчитат това водопроводно отклонение, тъй като го няма в тяхната система. Пояснява, че инкасаторите имат устройства и водомера трябва да бъде въведен в тях, за да го отчитат, няма как инкасаторът да го отчита след като не фигурира в тяхната система. Свидетелят установява още, че през месец май 2023 година инкасаторката, която отговаря за този район казала, че не може да отчита сградата, тъй като старият водомер го няма, а не знае дали има нов, а дори и да има не фигурира в нейното устройство. Отговорник инкасаторката казала на него, а той предал на юрисконсулт Д.З., че не могат да отчитат и следващите действия са предприети от нея. Инспектор М.П. му се обадил и му казал, че трябва да отидат на проверка, която била на 22.11.2023 година. Инспектор М.П. бил определен за председател на комисията. След това отишли на място, звъннали на звънеца и им отворило едно момче, за което посочва, че е син на г-н К.. Инспектор М.П. му казал, че иска да влязат на проверка. Момчето се свързало с баща си, не ги допуснали до имота, а и момчето било непълнолетно. Свидетелят излага още, че след това инспектор М.П. направил протокол за проверката. На 12.12.2023 година, предния ден, му се обадил инспектор Пенчев и му казал, че трябва да бъде спряно водоснабдяването на •••. Тъй като той е председател на комисията свидетелят излага, че изпълнява разпорежданията му. Разпоредил на водопроводчика, който бил с него да спре водоподаването чрез отваряне и затваряне на крановете. След това му се обадил на 15.01.2024 година да направят повторна проверка. Отишли на място и установили, че тротоарният кран, който е отвън на тротоара, е отворен, не знаят от кого. Посочва, че на 22.11.2023 година, 12.12.2023 година и на 15.01.2024 година не са влизали да видят дали има пломба или шахта. Свидетелят излага, че след тези проверки е ходил пак, но не се сеща за точната дата. Имало вещо лице и г-н К. отворил капака. Тогава свидетелят влязъл в имота и видял, че има водомер. Това се случило през първата половина на 2024 година. Свидетелят пояснява, че за да бъде монтирано водопроводно отклонение това трябва да бъде съгласувано с ВиК. С този печат, който го има на ситуацията се разрешават строително – монтажни работи. За да бъде одобрен проекта трябва да има печат на ръководителя на Бургас. За случая свидетелят не знае преди да отидат на проверката за такъв печат. Когато отворили шахтата г-н К. казал, че има такъв печат от началника на Бургас, но свидетеля не го е виждал. От показанията на свидетеля М.В.П. се установява, че работи в системата на ВиК от 33 години, от 1991 година, и заема длъжността инспектор, а към датата на даване на свидетелските показания е инспектор в отдел Продажби и фирмен контрол. Дейността му се изразява в проверка на водозахранването на абонати в населени места и при констатиране на нарушения съставяне на констативни протоколи за неправомерно присъединяване към водоснабдителната мрежа. Свидетелят излага, че е запознат със случая на ул. •••. Установява, че проверката е осъществена по сигнал на техническия ръководител г-н И., който ги уведомил, че парцела на ул. •••••••• не се осигурява никакъв достъп до водопроводната инфраструктура, а именно водомерната шахта и водомера. Собственикът на обекта не е подал заявление, не е представил документи за разкриване на партида и узаконяване на измервателен уред и също така, че за този имот от 2016 година са платени единствено 21 кубика вода за съществуващото тогава водопроводно отклонение. В следствие на сигнала на 22.11.2023 година съвместно с Т. И. посетили имота като първото действие, което извършили било да се убедят, че имота е обитаем. Позвънили на входната врата и на третия етаж се показал млад мъж, син на г-н К.. Представили се и заявили желание да им се осигури достъп до водомерната шахта и евентуално съществуващия водомер, тъй като не са имали данни, че такъв съществува и ако съществува кога е монтиран. Младежът им отговорил да изчакат за известен период от време, свързал се със собственика и после им казал, че достъп не може да бъде осъществен. Свидетелят излага, че съгласно изискванията на чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година на МРРБ съставил констативен протокол срещу собственика на сградата „Брент Ойл“, като в констативния протокол записал, че се ползва неправомерно питейна вода от новоизградено водопроводно отклонение, без да е открита партида. И свидетелят М.В.П. установява, че е съществувало старо водопроводно отклонение, което е затапено предвид събаряне на съществували в имота сгради. Излага, че съгласно представения проект за строителство е посочено точното място на новото водопроводно отклонение със съответната водомерна шахта в имота. За това водопроводно отклонение няма открита партида за водоползване. Пояснява, че партидата за водоползване е за съответния водомер. Управителят на фирмата е имал партида до 2016 година като е заплатил 21 кубика по стария водомер. Партида за новия водомер не е откривана. Не са представени документи за откриване на партида за узаконяване на измервателен уред, за който не знаели дали го има и не се знае кога е монтиран. Свидетелят излага още, че съгласно чл.37 от наредбата е изготвена облагателна сметка предвид вътрешни нормативни таблици. Тази сметка е предявена на абоната, издадена е фактура, както и е сезирана Районна прокуратура. В облагателната сметка е посочено, че нанесената щета трябва да бъде заплатена в 30 – дневен срок. Пояснява, че на 12.12.2023 година съгласно изискванията на чл.37 извършили преустановяване на водоподаването съвместно с г-н И. и П.Д. като прекъснали водоподаването от тротоарен спирателен кран поради липса на достъп до имота. При последваща проверка, която извършили на 15.01.2024 година констатирали, че водоподаването е самоволно възстановено от тротоарния спирателен кран и съставили нов констативен протокол със свидетел г-н И., в който записали посоченото обстоятелство. Свидетелят излага, че е изготвена нова облагателна сметка за нанесената щета на дружеството. Тази облагателна сметка е на по – малка стойност, тъй като обхваща периода от следващия ден – 13.12.2023 година до датата на втората проверка. Свидетелят излага, че към датата на заседанието в което дава свидетелските показания сумите по двете облагателни сметки не са заплатени. На въпрос на процесуалния представител на ищеца свидетелят заявява, че тъй като липсвал достъп до водопроводното отклонение и шахтата изчисленията са направени на база на диаметъра на водопроводното отклонение от проекта. Пояснява, че водопроводът започва от водовземната скоба, от уличния водопровод и продължава до изградената водомерна шахта, където има водомерен възел. Водомерната шахта е изцяло разположена в частен имот и водомерът са разполага изцяло във водомерната шахта. Свидетелят излага, че на 22.11.2023 година не му е било известно дали има водомер, на 12.12.2023 година също не е имал достъп до водомерната шахта и за това водоподаването е прекъснато не чрез демонтаж на евентуално съществуващ измервателен уред, а от тротоарен спирателен кран, който е разположен на сервитутната линия преди регулационната линия на имота. Посочва, че съществува специален ключ за тротоарни спирателни кранове. Излага, че теренът е закупен от фирма „Брент Ойл“ през 2015 година и след това е представено заявление за промяна на партида. За съществуващия тогава водомер и старо затапено водопроводно отклонение са заплатени 21 кубика вода през 2016 година. От показанията на свидетеля П.Д.Д. се установява, че работи като шофьор и водопроводчик на ВиК и когато началникът иска да се извърши някаква дейност той я изпълнява. Излага, че е ходил на ул. ••••••••, не може да си спомни датата. Извикали го на този адрес, за да спрат водоподаването по заповед на началника. Тогава началник бил Т. И.. Излага, че тротоарният кран е кран, който е на тротоара и в случая спирането на водоподаването от тротоарния кран било по изискванията на неговия началник. Излага, че има специален ключ и само те имат такива. На следващо място свидетелят установява, че само началниците могат да кажат дали писмено са уведомили някого преди извършване на проверките, той е просто изпълнител. От свидетелските показания се установяват обстоятелствата, описани в протоколите относно това, че свидетелите, работещи във ВиК били уведомени за проверка на адреса поради липса на водомер, който да се отчита, че в имота към момента на проверката на 22.11.2023 година е присъствал млад мъж, който се свързал със собственика и им е отказан достъп, спрели са водоподаването от тротоарен спирателен кран на 12.12.2023 година. Впоследствие, на 16.01.2024 година, установили, че водоподаването е възстановено и отново го преустановили. Свидетелските показания са непротиворечиви и настоящият състав приема, че въз основа на тях могат да бъдат направени изводи от фактическа страна на спора. Предвид изложеното относно установеното от фактически страна и съображенията относно неоснователност на доводите на ищеца за липса на реквизити в протоколите настоящият състав приема, че от тях се установяват правнорелевантни факти. Следва да бъде посочено, че в писмения отговор при изписване на констативния протокол от 16.01.2024 година и облагателна сметка от 22.01.2024 година е допусната техническа грешка като е посочено, че са съответно от дати за констативния протокол от 16.01.2023 година и облагателната сметка от 22.01.2023 година. По отношение на издадените фактури с посочени в тях основания облагателни сметки, които от своя страна са съставени предвид констативните протоколи за които са събрани гласните доказателства, настоящият състав приема, предвид установеното от фактическа страна, че също се ползват с доказателствена сила. От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, коригирано при изслушването му в съдебно заседание, се установява, че изградения строеж „Еднофамилна къща с домови ВиК отклонения“ се намира в поземлен имот с идентификатор 07079.611.233 по КК на град Бургас, ••• с административен адрес: град Б. и е собственост на фирма „Брент Ойл“ ЕООД с управител К.Г.К.. В отговор на въпрос 1.2. от заключението вещото лице посочва, че в случая няма неправомерно ползване на вода, но в съдебно заседание коригира заключението си и излага, че има неправомерно ползване на вода като не излага конкретни съображения за това. Посочва, че измервателното устройство има пломба на ВиК, но не е регистрирано в системата на дружеството. Изложеното е във връзка и с отговора на въпрос № 1.3 за това дали има открита партида за съществуващото сега водопроводно отклонение в процесния имот, има ли поставен измервателен уред, законен ли е чрез поставяне на пломба от водоснабдителното дружество и кога. В заключението в отговор на поставения въпрос 1.3 вещото лице посочва, че има изградена водомерна шахта по одобрен и съгласуван технически проект част „ВиК“ от „ВиК“ ЕАД Бургас на 23.10.2015 година. Спазено е разстоянието до два метра от уличната регулационна линия. В шахтата е разположен водомерен възел на изградено по проект водопроводно отклонение. Монтиран е водомер за студена вода “Беласица“ с фабричен № •••, проводимост Qmax 5 m3/h. Пломбиран е входящия холендер на водомера с пломба № ••• на водоснабдителното дружество. Посочено е, че измервателния уред отговоря на всички законови изисквания, но следва да бъде взето предвид изложеното от вещото лице в съдебно заседание по сочено по – горе за това, че водомера не е въведен в системата на ответното дружество. В отговор на този въпрос в съдебно заседание вещото лице заявява, че не е спазено изискването за регистрирането на водопроводната шахта, а именно липсва заверка от техническо лице на ВиК. В отговор на въпрос 1.4 за това на коя дата и от кои длъжностни лица е констатирано незаконното присъединяване на имота и неправомерното ползване на питейна вода, какви документи го удостоверяват вещото лице посочва, че на 15.01.2024 година е извършена трета поредна проверка от служители на „ВиК“ ЕАД град Бургас М.В.П. - инспектор в отдел „Правен“ и Т.И.И. - технически ръководител в звено Бургас и установяват, че тротоарния спирателен кран пред имота е отворен като не е изяснено как са го установили. Съставят констативен протокол № КП -1 от 16.01.2024 година. В заключението са посочени и фактите, отразени в протокола „Самоволно възстановено водоподаване в жилищната сграда в град Б., след преустановяване на водоподаването на 12.12.2023 год. с протокол. Водоподаването към сградата се преустановява отново от ТСК“. В заключението е отразено още, че не е посочено как точно е преустановено водоподаването – демонтаж на ТСК, пломба или по друг начин. В отговор на въпрос 1.3А вещото лице посочва, че имотите на потребителите се водоснабдяват като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Потребителите осигуряват условия за присъединяване като предоставят на оператора достъп до изградената от тях водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за присъединяване на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя. Вещото лице излага и други обстоятелства относно реда за присъединяването на имотите към водоснабдителната мрежа. Посочва още, че присъединяването се извършва въз основа на писмено заявление от възложителя до оператора в посочени случаи сред които и при изграждане на нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден. В отговор на въпрос 1.4А вещото лице посочва съставените след проверки на 22.11.2023 година и на 15.01.2024 година констативни протоколи и облагателни сметки и в съдебно заседание пояснява, че от заключението следва да отпадне текста, в който е посочил, че теоретично са спазени изискванията за съставяне на двата констативни протокола, но е пропуснато да се направи справка за реално съществуващото състояние на водопроводната връзка за което счита, че обезсмисля изготвените протоколи и последващите издадени документи. Вместо посоченото, в съдебно заседание вещото лице излага, че в заключението следва да се чете, че са спазени изискванията на Наредба № 4. В отговор на въпрос 1.7 за това дали е отразено в системата на дружеството поставянето на нов водомер за изграденото водопроводно отклонение на посочения адрес и как се идентифицира този водомер и поставената пломба ако е поставен, вещото лице се позовава на отговора, който е получил от ответното дружество, с писмо № КП – 1 -9 от 29.07.2024 година, като следва да се приеме, че писмото е с № КП – 1 -9 от 29.07.2025 година, тъй като видно от приложеното писмо при индивидуализацията му в заключението е допусната техническа грешка при изписване на годината. Съгласно заключението в това писмо в системата на оператора за посочения адрес е заведена партида с клиентски № •••, по която старото водопроводно отклонение е прекъснато поради съгласуван технически проект с дружеството от 23.10.2015 година. Последния отчет на водомера с карнет 502 на страница 155 е от 14.07.2016 година с показание на измервателното устройство 2 855 куб.м. В приложеното към заключението посочено писмо от ответното дружество до вещото лице е изложено, че тези данни са снети по измервателен уред на старо водопроводно отклонение към имота с регистрирана партида за вода с абонатен № •••. Съгласно писмото, установява се и от останалите събрани по делото доказателства, посочени по – горе и становищата на страните по фактите, старото водопроводно отклонение е било прекъснато, предвид това, че с водоснабдителното дружество е бил съгласуван проект за изграждане на нов обект в имота като за него е следвало да се изгради ново водопроводно и канализационно отклонение, съответно с нов водомерен възел за новия обект. В писмото е посочено още, че в дружеството няма данни за постъпило писмено искане за откриване на партида за новоизграденото водопроводно отклонение на адрес: град Б. съответно и за поставяне на фирмена пломба на измервателното устройство, находящо се в имота. В системата на дружеството за конкретния имот няма регистрирана пломба на измервателен уред с посочения номер •••. В писмото е посочено още, че с дружеството има съгласуват проект част „В и К“ за ново строителство в имота от дата 23.10.2015 година. В отговор на въпрос 1.8 за това дали има отчитания от служител на ВиК на употребени ВиК услуги по този нов водомер ако е поставен вещото лице дава отговор, че няма такива. Относно последните отчети за абонатен № •••, в отговор на въпрос 1.9, вещото лице посочва, че са от 31.12.2022 година и 22.11.2023 година, за които е издадена една от фактурите, посочени в исковата молба – фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година и счетоводен документ № 0106832836 от 23.01.2024 година за лихва върху задължението по посочената фактура, но настоящият състав приема, че в посочената част относно извършените отчети е допусната техническа грешка при изписване на отчет от 31.12.2022 година предвид това, че фактурите, посочени в исковата молба са две, както и предвид периодите за които са съставени облагателните сметки, представляващи основания за съставяне на фактурите, и отразените в заключението в отговор на този въпрос дати като отчети на потребления на ВиК услуги. В отговор на въпрос 1.10. относно това за кое водопроводно отклонение е открита партида във „ВиК“ ЕАД с абонатен № •••, съответно къде се намират монтираните водомери с № •••, 4000/151 и № ••••••••••, 4000/152, посочени в процесните фактури вещото лице излага обстоятелствата, посочени в отговор на въпрос 1.3 относно индивидуализацията на водомера, монтиран в изградената щахта, и конкретно, че водомера е с виртуален номер •••, заводски № •••, проводимост Qmax 5 m3/h, пломбиран на входящия холендер с пломба № ••• на водоснабдителното дружество. Посочва, че за абонатен № ••• няма други водомери. В заключението си вещото лице дава отговор на въпрос 1.11 за това дали има регистрирана партида в базата данни на „ВиК“ ЕАД за новото сградно отклонение и какви данни има за предприети действия от страна на ищеца, свързани с проектиране и изграждане на СВО, респективно изпълнено ли е СВО според съгласувания от ВиК проект и сградата въведена ли е в експлоатация, който коригира в съдебно заседание като посочва, че има изградено ново СВО. В съдебно заседание посочва още, че няма регистрирана канализационна шахта в програмата на „ВиК“ ЕАД и няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. При изслушване на заключението, в отговор на въпрос, формулиран от процесуалния представител на ищеца, вещото лице излага, че водомера е пломбиран със заводска пломба, съответно и на холендера има пломба, но не може да посочи кой ги е сложил. Още веднъж установява, че тази пломба не отговоря на изискванията, не е регистрирана в ответното дружество, има номерация, но не е регистрирана. Не може друг човек да я постави освен от ответното дружество, но не е регистрирана. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и настоящият състав приема, че въз основа на него могат да бъдат направени изводи относно фактическата страна на спора. Съгласно мотивите на определение №5706 от 24.09.2024 година, постановено по настоящото дело, за необходимостта в срок до насроченото съдебно заседание ищецът да уточни предявения иск като посочи дали твърди, че е подал заявление за откриване на партида при ответното дружество за имота, както и да изложи фактически твърдения за това дали до обекта на дружеството е доставяна вода от ответното дружество и в случай, че е така, че носи доказателствената тежест от установяването им, е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца. В молбата процесуалният представител на ищеца излага, че за имот с административен адрес: град Б. е била открита партида във „ВиК“ ЕАД с абонатен № ••• за сградно водопроводно отклонение, което към момента на проверката е несъществуващо. В дружеството не се съхраняват данни кога и по чие искане е била открита тази партида, респективно дали е била закрита от оператора при съгласуване на проекта за ново водопроводно отклонение. Процесуалният представител на ищеца излага, че в този смисъл не може да уточни кога процесния имот е бил присъединен към ВиК системата на оператора. Излага още, че във връзка с последващо строителство на еднофамилна къща в имота се е наложило проектирането и изграждането на ново водопроводно отклонени. Посочва, че изискванията, които следва да бъдат спазени, са описани в Закона за устройство на територията като процедурата по изграждане на СВО е изцяло изпълнена и е по проект, съгласуван с водоснабдителното дружество част ВиК и представен по делото с исковата молба. В случая начислените на ищеца от оператора задължения са по договор свързан с партидата по изграденото преди години СВО, което воподпроводно отклонение е било прекъснато през 2017 година на посоченото от оператора основание – за това, че за един имот може да съществува само едно отклонение. По време на строителството водовземният възел е преместен в нова шахта съгласно съгласувания с оператора проект като към датата на издаване на фактурите, описани в исковата молба, сградата все още не е въведена в експлоатация. От приета като писмено доказателство справка – извлечение от базата данни на ответното дружество за имот с адрес: град Б., за който е посочено, че е водоснабден, е посочено, че партидата за вода на имота е •••, титуляр на партидата е „Брент Ойл“ ЕООД ЕИК 200447850, средства за измерване – измервателен уред с виртуален номер 1000014327, карнет 502; фабричен номер •••, за който е направена забележка, че измервателния уред е за старо, вече прекъснато водопроводно отклонение към имота и към момента водоснабдителната мрежа на имота е присъединена към водоснабдителната система чрез ново водопроводно отклонение, но с неузаконен измервателен уред. В справката – извлечение е посочено, че други водомери, свързани с абоната са с виртуален № •••, карнет 4000, стр. 151 и виртуален № ••••••••••, карнет 4000, стр.152. Направена е забележка, че посочените водомери с виртуални номера следва да се считат като временни виртуални измервателни устройства, които са конфигурирани в системата единствено за осчетоводяване на нанесената на дружеството щета във връзка с констатираното нарушение за неправомерно ползване на вода в имота. Справката е представена в последното съдебно заседание в производството пред Бургаски районен съд при предходното разглеждане на делото, но с оглед допустимостта й като доказателство предвид представяне след изтекъл преклузивен срок настоящият състав приема, че следва да бъде взета предвид при постановяване на решението, тъй като е представена във връзка с установеното от заключението на вещото лице относно виртуалния номер на водомера, който е поставен в имота и който е идентичен с единия от водомерите, за които е начислено задължение по фактура № •••••••••• от 04.12.2023 година за сума в размер 5537, 82 лева с ДДС. Виртуалните номера на водомерите, които са посочени в справката са идентични съответно с водомерите, посочени в издадените фактури в които са начислени задълженията по отделно за всеки един от тях и за отделни периоди. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 13.01.2025 година на прокурор в Районна прокуратура – Бургас е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 126/2024 по описа на Първо РУ на ОД МВР Бургас, пор. № 451/2024, вх. № 1489/2024 година на БРП, образувано с постановление за това, че от 13.12.2023 година до 15.01.2024 година в град Бургас, на ул. •••••••• ползвал питейна вода от водопроводно отклонение с диаметър Ф 32 след като водоподаването е било прекъснато на 12.12.2023 година като по този начин осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с което създал условия за непълно отчитане на потребената вода – престъпление по чл.243В от НК. С Определение № 863 от 04.04.2025 година, постановено по частно наказателно дело № 335 по описа на Бургаски районен съд за 2025 година посоченото постановление, с което наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието. С Определение № 1110 от 06.10.2025 година, постановено по въззивно частно наказателно дело № 541 по описа на Бургаски окръжен съд за 2025 година, е потвърдено Определение № 863 от 04.04.2025 година, постановено по частно наказателно дело № 335 по описа на Бургаски районен съд за 2025 година, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Бургас от 13.01.2025 година за прекратяване на досъдебно производство № 126/2024 година по описа на 01 РУ при ОД МВР – Бургас, пор. № 451/2024 година по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл.234В, ал.1 от НК е потвърдено. По доказателственото искане за представяне на доказателства от това досъдебно производство по настоящото дело на ищцовата страна е разпоредено да бъде издадено съдебно удостоверение. На основание посоченото удостоверение страната се е снабдила Предварителен договор за присъединяване към водоснабдителните и /или канализационни системи – 510 от 09.11.2015 година, сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., от една страна и „Брент Ойл“ ЕООД, представлявано от управителя К.Г.К. от друга страна, заявление за промяна на партида с вх. № 3 -2 Б.М 660/06.06.2016 година до Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД от „Брент Ойл“ ЕООД, представлявано от пълномощника И.Н.Б., което е представено и в последното съдебно заседание в производството пред Бургаски районен съд, Постановление за прекратяване на досъдебно производство на прокурор в Районна прокуратура – Бургас от 13.01.2025 година, с което е прекратено наказателно производство по досъдебното производство № 126/2024 година по описа на Първо РУ на ОД МВР Бургас, пор. № 451/2024 година, вх.№ 1489/2024 година на Бургаска районна прокуратура, Определение № 1110 от 06.10.2025 година, постановено по въззивно частно наказателно дело № 541 по описа на Бургаски окръжен съд за 2025 година, с което е потвърдено Определение № 863 от 04.04.2025 година, постановено по частно наказателно дело №335 по описа на Бургаски районен съд за 2025 година с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 13.01.2025 година за прекратяване на досъдебно производство № 126/2024 година по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – Бургас, пор. № 451/2024 година по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК, които са приложени към въззивната жалба до Бургаски окръжен съд. По повод допускане на доказателства на основание съдебно удостоверение по повод доказателственото искане на ищцовата страна ответникът в представена молба е възразил, че направеното искане е неоснователно и направено след изтекъл преклузивен срок, но настоящият състав приема по изложените по – горе съображения за това, че процесуалното действие е предприето в първото по делото съдебно заседание с оглед правилото на чл. 146, ал.3 от ГПК преклузивният срок не е изтекъл. Представените доказателства са допустими, относими и необходими предвид което следва да бъдат взети предвид при установяване на правнорелевантните факти по делото. По отношение на постановлението на Бургаска районна прокуратура, определение на Бургаски районен съд и определение на Бургаски окръжен съд следва да бъде посочено, че могат да бъдат взети предвид при изясняване на делото от фактическа страна съгласно чл.147, т.2 от ГПК, тъй като са постановени в хода на процеса. За представяне на съпроводително писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД до МВР ОД МВР – Бургас до Първо районно управление във връзка с искане по разследване по ДП № 321-126/2026 година по описа на Първо районно управление, водено за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, определение 863 от 04.04.2025 година, постановено по частно наказателно дело №335 по описа на Бургаски районен съд за 2025 година, също не е изтекъл преклузивен срок, тъй като също е ново доказателство по смисъла на чл.147, т.2 от ГПК. По повод изложените в исковата молба фактически твърдения за това, че от ответното дружество не са потърсили представител на ищеца за осигуряване на достъп до имота за да проверят как в действителност е свързано водопроводното отклонение към имота с водопроводната мрежа на град Бургас, конкретно, че данни за контактите им са налични в базата данни на оператора, а и дружеството притежава имот в съседство, за което е посочено, че е известно на служителите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД г-н Т.А. и Т.И., отговарящи за района настоящият състав приема, следното: Установява се от събраните по делото доказателства, че представител на ищеца е бил търсен за осигуряване на достъп до имота за установяване дали има поставен водомер при първата проверка от 22.11.2023 година, но такъв е бил отказан. Не се установява при следващите две посещения на адреса да е бил търсен за осигуряване на достъп. Поради това, че в производството по делото е установено как имота е свързан с водопреносната и канализационната мрежа настоящият състав приема, че доводите в тази насока не следва да бъдат обсъждани. По повод изложено в жалбата от К.Г.К., управител на “Брент Ойл“ ЕООД до Директора на „ВиК“ ЕАД – град Бургас за това, че е било прекъснато водоснабдяването по действаща партида и водомер също следва да бъде посочено, че в производството по настоящото дело е установено, че партидата не е била открита за поставения в новоизграденото водопроводно отклонение водомер, а преди това. От посочените по – горе доказателства, предвид и становището на страните по фактите, настоящият състав приема за установено от фактическа страна, че предвид извършено строителство на сграда в имота старото водопроводно отклонение е прекъснато и е изградено ново. Ищецът не твърди и не установява, че е проведена съответната процедура и е сключен договор за присъединяване на имота към водопроводната и канализационната мрежа, към момента между страните е действащ предварителен договор за уреждане на отношенията. Ищецът не твърди, че е подал заявление за откриване на партида в ответното дружество. Установено е, че в имота има поставен водомер с пломба на ответното дружество, но по делото не е установено от кого, водомера не е въведен в базата данни на дружеството. От заключението на вещото лице може да се направи извод, че в имота е ползвана вода, което следва да се приеме за установено освен от това доказателство и предвид липсата на твърдения от страна на ищеца за това, че в имота не се ползва вода. При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.7 от предварителния договор с подписването му клиентът приема Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и клиентът и дружеството имат правата и задълженията, определени в Общите условия, Наредба № 4, както и изрично посочените в договора, като при несъответствие предимство при тълкуване и прилагане има договора. В предварителния договор са посочени хипотезите в които на основание на него може да се ползва вода. Конкретно в чл.5, ал.3 от договора е посочено, че отчитането на дължимите суми за потребени услуги по време на строителството е по измервателни устройства, които са пломбирани от дружеството по реда на ал.2, като е посочено конкретно как се отчитат и отпадъчните води. В случая, както беше посочено по – горе от събраните по делото доказателства и становищата на страните по фактите, настоящият състав приема, че в имота е ползвана вода, но не е отчитана. В този договор, като условие за сключване на договора за предоставяне услуги водоснабдяване и/или канал за обекта, чл.6, ал.1, е посочено копие от фактура за платена вода и/или открита партида. Предвид изложеното настоящият състав приема, че е следвало да бъде осигурена възможност доставената вода при действие на предварителния договор да се отчита. За откриване на партида и узаконяване на водомер се дължат такси, по аргумент от чл.6, ал.3, т.2 от договора, поради което следва да се приеме, че тежестта от осигуряване на възможност водомера да се отчита е на потребителя. Предвид изложеното настоящият състав приема, че ползването на вода в имота в тази хипотеза е в противоречие с договорните отношения между страните и приложимите общи условия относно отчитането на потребените количества вода. В този смисъл приложение следва да намери чл.37 от наредбата. В Решение № 124 от 09.04.2015 година на ВКС, постановено по гражданско дело № 4703/2013 година, Г.К., IV г.о., е прието следното:“ Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред. В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно - при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди. По приетата в чл. 36 от Наредба № 4/14.09.2004 г. формула може да бъде определено само максимално възможното количество ползвана вода. Това максимално възможно количество ползвана вода може да бъде основа за определяне на размера на дължимото обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя урежда последиците от виновното и противоправно поведение на ползвателя.“ Предвид установеното по посочените по – горе съображения за това, че в имота е ползвана вода настоящият състав приема, с оглед цитираната съдебна практика за това, че във всеки от посочените случаи потребителят дължи обезщетение за ползвана вода и канал без измервателен уред, че не е разколебана доказателствената сила на съставените констативни протоколи, облагателни сметки и фактури предвид които ответникът чиято е доказателствената тежест в процеса обосновава възникналите задължения. В писмения отговор ответникът се позовава на чл.84, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество. Съгласно чл.13, т.1 от наредбата присъединяването към водоснабдителната мрежа се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване в посочени случаи сред които и изграждане на нов обект в имот, който не е водоснабден. Предвид установеното от фактическа страна за уреждане на отношенията между страните на основание предварителен договор настоящият състав приема, че посочените хипотези не са приложими в случая. Съгласно чл.32, ал.1 от наредбата услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл.35, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. Предвид установеното от фактическа страна и изложените по – горе съображения за задължения за потребителя на услугата да предприеме действия с оглед въвеждане на водомера в системата на ищцовото дружество настоящият състав приема, че това води до невъзможност водомера да бъде отчитан по посочения в наредбата начин. В исковата молба ищецът излага довод, че в случая е следвало да намери приложение хипотезата на чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребители и ползватели на В и К системи и правилата на чл.24, ал.2 вр. чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ответното дружество за които посочва, че предвиждат ред за начисляване на задължения в случай, че в имота липсва водомер. Предвид изложеното настоящият състав приема, че по делото е спорно основанието на което е следвало да бъде извършено начисляването на задълженията. В съставените констативни протоколи и облагателни сметки като основание е посочен чл.37 от наредбата. Съгласно посоченото правило при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Предвид това, че в случая ищецът не е предприел съответните действия за осигуряване на възможност водомера да се отчита настоящият състав приема, че приложение следва да намери правилото на чл.37 от наредбата, както е посочено в съставените констативни протоколи и облагателни сметки. Изложеното не кореспондира с мотивите на определението на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд за потвърждаване на постановление за прекратяване на наказателно производство, но според настоящия състав тези мотиви не са обвързващи съда при разглеждане на предявения иск, по повод който е образувано производството по настоящото дело. Съгласно чл.39, ал.5 от наредбата, на която разпоредба се позовава ищеца, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща за посочени в правилото имоти и количества. Съгласно чл.39, ал.1 от наредбата, във връзка с която разпоредба следва да се тълкува ал.5, изразходваното количество вода се определя по реда на чл.35 от наредбата. Съгласно чл.35, ал.1 от наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Предвид изложеното настоящият състав приема, че хипотезата на чл.39, ал.5 е в хипотеза, когато водомера се отчита и по изключение, когато такъв не е поставен, как се определя количеството доставена вода. В случая съдът взе предвид и, че в производството по делото е установено, че в новоизградената шахта има поставен водомер. По изложените по – горе съображения и за приложение на правилото на чл.37 от наредбата настоящият състав приема, че в случая не следва да намери приложение тази разпоредба. Хипотезите на чл.24, ал.2 и чл.23 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – град Бургас, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 09 от 11.08.2014 година, т.7, също не намират приложение, конкретно следва да бъде посочено и, че в тези общи условия не се съдържа разпоредба на чл.23, ал.5, т.1. Предвид твърденията от исковата молба следва да бъде посочено, че факта, че новото водопроводно отклонение е изградено в съответствие с одобрен и съгласуван проект, по делото не са събрани доказателства. Изложеното не променя извода за това, че ищецът не е изпълнил задължението, посочено по – горе. Съгласно Решение № 320 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 231/2010 г., IV г. о., ГК, „Изграждането на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател, който знае за отклонението го ползват и това е деликт. Когато снабдителното дружество претендира обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред, вземането не произтича от непозволено увреждане, а от неоснователно обогатяване. Затова обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред се дължи от всеки ползвател, независимо от това дали отклонението е било "законно" при изграждането му (напр. когато населението е изградило водоснабдителната система с общи усилия), кога то е станало "незаконно" (при възлагането на поддръжката на системата на съответно дружество), дали ползвателя знае тези обстоятелства, както и приложими ли са съответни нормативни правила за изчисляване на обезщетението. Когато нормативните правила за определяне на обезщетение не са приложими, размерът на обезщетението се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК.“ Настоящият състав приема, че в случая ползването на вода може да бъде приравнено на ползване на вода без измервателен уред и по тази причина отношенията по повод отговорността по чл.37 от наредбата следва да бъдат уредени по правилата на неоснователното обогатяване, предвид цитираната съдебна практика. Следва да бъде посочено, че за възникване на отговорността по чл.37 от наредбата не се изисква виновно поведение, установено с влязла в сила присъда, предвид и правопораждащите факти, изложени в конкретния спор. По отношение на претенцията, която е начислена за периода от 13.12.2023 година до 15.01.2024 година за самоволно възстановено водоподаване, която може да бъде с източник деликт следва да бъде посочено, че наказателното производство е прекратено, но това не променя извода от фактическа страна, че междувременно в имота е ползвана вода. Поради изложеното на основание чл.37 от наредбата ищецът дължи на ответника сума за обезщетяване на вредите. По отношение на размера на предявените искове, предвид и това, че доказателствената тежест за установяването им е на ответника, настоящият състав приема следното: Съгласно чл.37, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Съгласно чл.35, ал. 6 от наредбата при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В изгответните облагателни сметки е посочено как е изчислен размера на задълженията и конкретно е посочено, че водопроводното отклонение е с диаметър Ф 32 – дневно потребление от 3,6 куб.м. вода при двучасово изтичане на вода в денонощието за съответните периоди. От показанията на свидетеля М.В.П. се установява, че тъй като липсвал достъп до водопроводното отклонение и шахта са взели диаметъра на водопроводното отклонение от проекта. С определение № 2752 от 02.06.2026 година за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание след обезсилване на решение № 2700 от 01.12.2025 година и връщане на делото за ново разглеждане, на страните е указано, че на основание чл.145 от ГПК и чл. 162 от ГПК следва да заявят дали оспорват размера на иска и начина по който е формиран. В указания срок от името на ищеца не е постъпило становище. В писмено становище от ответника процесуалният му представител излага, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба за това, че размера на причинените щети е изчислен съобразно изискванията на чл.37 и чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година. Посочва, че правилността на това обстоятелство е потвърдена и от извършената по делото съдебно – техническа експертиза вещото лице по която дава заключение, че издадените и представени по делото облагателни сметки са съставени съгласно изискванията на чл.37 от Наредба № 4 /2004 година. Счита, че е преклудирана възможността на ищцовата страна да заяви и повдига възражения относно размера на иска и начина по който е формиран. Посочва, че тези възражения ищецът е следвало да заяви още с подаване на исковата молба, а също така и с подаденото по – късно уточнение на исковата си претенция за което му е дадена възможност от съда с определение № 5706 от 24.09.2024 година, постановено по гражданско дело № 1452 по описа на Бургаски районен съд за 2024 година. Настоящият състав приема, че тъй като съгласно чл.162 от ГПК когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещото лице, приема, че възможността да бъде уточнено становището на страните по тези факти не е преклудирана. В случая доказателствената тежест за установяване размера на предявения иск е на ответната страна, предвид това, че искът е отрицателен установителен. В заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза в отговор на въпрос 1.4А за това дали има изготвени облагателни сметки, ако има такава – какъв е техния размер и за какъв период от време е изготвена, спазени ли са изискванията на чл.37 от Наредба № 4/2004 година за тяхното изготвяне и изчисляване на нанесените на дружеството щети, както беше посочено по – горе, вещото лице посочва съставените констативни протоколи след проверки на 23.11.2023 година и 15.01.2024 година, както и облагателните сметки и възпроизвежда съдържанието им. В съдебно заседание вещото лице отговаря, че са спазени изискванията на Наредба № 4/2004 година. Настоящият състав приема, че от заключението на вещото лице предвид изложеното за липсата на конкретика, не може да бъде направен категоричен извод за това, че при изчисляване на задълженията в облагателните сметки е спазена наредбата. Въпреки това настоящият състав приема, че в случая размера на обезщетението е определен съобразно правилото на чл.35, ал.6 от Наредба №4/2004 година към която разпоредба препраща чл.37 от наредбата, предвид това, че диаметъра на отклонението е взет от проекта за изграждането му, съгласно свидетелските показания на свидетеля М.В.П., спецификата на правоотношението, което е от професионалната компетентност на ответната страна за извод за дебита и възможност да е налице двучасово изтичане на вода в денонощие, както и липсата на спор относно цената на куб.м. вода. Размера на обезщетението следва да бъде определен по правилото на чл.35, ал.6 от Наредба №4/2004 година към която разпоредба препраща чл.37 от наредбата, предвид невъзможността да бъде определено реално доставеното количество вода, правилото на чл.162 от ГПК и предвидената в наредбата възможност за това. Предвид изложеното относно установеното от облагателните сметки, свидетелските показания на свидетеля М.В.П. и заключението на вещото лице за отговор на въпрос 1.4А настоящият състав приема, че предявените искове за главница, представляващи суми, начислени за възстановяване на вреди от неправомерно ползване на вода са доказани по размер. По отношение на иска за лихва за забава в размер 38, 35 лева, начислена върху главница в размер от 5537, 82 лева за периода от 04.01.2024 година до 22.01.2024 година, настоящият състав приема, че е доказан по размер с оглед изчисления с електронен калкулатор предвид правилото на чл.162 от ГПК, от което се установява, че задължението е в по – голям размер. По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че предявените искове са недоказани, ответникът е доказал фактите, предвид които е начислил задълженията за обезщетяване на вредите, по делото е установен размер на тези задължения. С горните мотиви следва да бъде постановено решение с което предявените искове да бъдат отхвърлени. По отношение на разноските, направени по водене на делото: При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото. В списък за разноски по чл.80 от ГПК от името на ответната страна е поискано присъждане на разноски в размер както следва:депозит за призоваване на свидетели в размер от 30, 68 евро с левова равностойност 60 лева, депозит за вещо лице по допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза в размер от 76,69 евро с левова равностойност 150 лева, допълнителен депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза в размер от 204, 52 евро с левова равностойност 400 лева, за които по делото са представени доказателства, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 306, 78 евро с левова равностойност 600 лева или общо разноски, направени в производството пред Районен съд – Бургас в размер от 618, 67 евро с левова равностойност 1210,01 лева. В производството пред Бургаски окръжен съд с решението по което е обезсилено решение № 2700 от 01.12.2025 година и делото е върнато за ново разглеждане ответникът по иска като въззиваема страна е поискал присъждане на разноски в размер от 306, 78 евро. Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт с който се приключва производството по делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. Предвид изложеното с решението по настоящото дело съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски, направени в производството пред Бургаски окръжен съд. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лева. Предвид цитираното правило, цената на предявените искове и с оглед фактическата и правната сложност на делото юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 153,39 евро с левова равностойност от 300 лева за производството пред Районен съд – Бургас и 153, 39 евро с левова равностойност 300 лева за производството пред Бургаски окръжен съд. По изложените съображения не е налице основание за осъждане на ищеца да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от разликата между 153, 39 евро до предявения размер от 306, 78 евро за производството пред Бургаски районен съд и за разликата между 153, 39 евро до предявения размер от 306, 78 евро за производството пред Бургаски окръжен съд и претенцията следва да бъде отхвърлена. Претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати разноски, направени по водене на делото следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд