Решение № 198 от 16.7.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 206/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 27/10.03.2025г., постановено по гр.д.№ 217/2024г. по описа на Районен съд-Златоград е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, по отношение на Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, представлявана от Министъра на земеделието и храните – Г. Т., че В. Р. Д., ЕГН •••••••••• и К. А. Д., ЕГН •••••••••• и двамата с адрес: обл. С., общ. З., гр. З., бул., , Б.‘‘ № •, ет. •, ап. • са собственици, по силата на давностно владение над 40 години на поземлен имот с идентификатор ••••••• в землището на общ. Н., местност, , К.‘‘, вид територия – Земеделска, категория 8, НТП – Нива, с площ 6 046 кв.м., стар номер •••••••, при граници и съседи: имоти с идентификатори •••••••; •••••••; •••••••; •••••••; •••••••; •••••••, като приложената по делото скица на вещото лице Д. К. С. (л. 98), приподписана от съдия-докладчик се счита неразделна част от решение. Осъдена е Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните да заплати на В. Р. Д. и К. А. Д. направените разноски по делото в размер на 1430 лева. Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх.№ 904/27.03.2025г. от Държавата чрез Министъра на земеделието и храните, представляван от главен юрисконсулт Е. В. в ОД „Земеделие“-С. с оплаквания за недопустимост. Излагат се доводи, че процесният имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр. Н., с площ 6046 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива е възстановен по т.47с Решение № 1878/06.04.1999 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори гр. Н. на Държавен поземлен фонд – МЗГ. След дадени указания от съда от ответника, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание на 11.02.2025г. е заявено, че оригинала на решението липсва, както и преписката по издаването на решението. Предвид липсата на посочените доказателства е поискано от ответника на основание чл. 165 от ГПК да бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане за установяване верността на спорното решение, но съда е оставил без уважение направеното искане. От направена справка в ОбСЗ - Н., е установено, че е налично Решение № 1878/06.04.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Н., същото е съставено на основание 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като по т. 47 от цитираното решение е възстановено правото на собственост на Държавен поземлен фонд - МЗГ в съществуващи (възстановими) стари реални граници, нива от 6, 045 дка, осма категория, местност „К.“, имот със стар № ••••••• по картата на възстановената собственост. Посочено е, че липсва решението в оригинал и цялата преписка, послужила за издаването му, поради смяна на служители, при които не е извършено приемане - предаване на документацията, също така и смяна на офиса, което е свързано и с преместването на архива. Същото е налично в електронна база данни, която е софтуерен продукт, постановяващ решения на общинските служби по земеделие. Проверката е извършена в специализирания софтуер на информационна система „FERMA“, обслужваща общинските служби по земеделие при събиране и поддържане на данни за поземлените имоти и тяхното ползване, както и за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на земеделски земи. В тази връзка е предоставено на съда ведно с отговора на исковата молба, Решение № 1878/06.04.1999 г., което е заверено от длъжностно лице, въз основа посочената база данни. В община Н. няма възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне, всички имоти са възстановени в съществуващи или възстановими стари граници.Според принципът на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В този смисъл субекти на възстановяване правото на собственост са лицата, чиято собственост са били земеделските земи, притежавани към момента на включването им в стопанствата, а обекти са земеделските земи - собственост на тези лица към момента на тяхното коопериране. Следователно, собствеността трябва да се възстанови на собственика на имота към момента на неговото коопериране по реда Закона за трудовата поземлена собственост (обн., ДВ, бр. 81 от 1946 г., отм., бр. 98 от 1997 г.), а когато собственикът е починал - имота се възстановява на неговите наследници. В тази връзка ищците В. Р. Д. и К. А. Д. не представят документ, с който да се легитимират като собственици на процесния имот. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното й владение за определен период от време. Същият се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана. Подобна забрана е въведена с разпоредбата на чл. 86 от ЗС според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл. 2 от ЗС (в същата редакция), са имотите на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. С изменението на чл. 86 от ЗС, обн.ДВ, бр. 31 от 1990 г., се приема, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а с изменението, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г. става възможно придобиването по давност на вещи - държавна собственост, с изключение единствено вещите, които са публична държавна собственост. За имотите, които са държавна собственост, давност не е могла да тече на основание разпоредба на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗИД на ЗС, обн.ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г.), с който се въвежда забрана за придобиване по давност единствено за имоти, които са публична държавна собственост.Давностният срок за придобиване на имоти - държавна частна собственост спира да тече с влизане в сила на разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 46 от 2006 г.). Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна собственост е удължаван през годините, като с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.) по конституционно дело № 16 от 2021 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В Решението изрично е посочено, че с обявяване на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решението.От изложеното следва, че забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост действа до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. включително. Предвид забраната на чл. 24, ал. 7, изречение първо от ЗСПЗЗ за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд, те не могат да се придобиват по давност. Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34 от същия закон, независимо от начина, по който държавата ги е придобила, което отрича възможността за придобиване по давност на земеделски земи от държавния поземлен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изречение второ от ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. На основание разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие, като съгласно, ал. 2 в случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. В чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ законодателят е използвал терминът „запазва“ собствеността на Държавата, поради което и решенията по чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, по който ред е постановено и Решение № 1878/06.04.1999 г. на ОСЗГ Н., нямат правопораждащ ефект, а има за цел единствено да конкретизира и индивидуализира имотите, които според чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ са останали държавна собственост. В този смисъл дали е имало преписка е без значение и не се отразява на валидността на решението № 1878/06.04.1999 г. на ПК Н., тъй като в хипотезата на чл.45, ал.2 ППЗСПЗЗ административният орган по поземлената собственост действа служебно. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата давност по отношение на имоти, собствеността върху която се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита, като процедурата завършва с решение на органите по поземлена собственост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение. В отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Районният съд е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Твърди се, че изложените доводи в жалбата не намират опора в закона и събраните по делото доказателства. По делото чрез разпит на свидетели се установи при условията на пълно и главно доказване че ищците са владели явно и необезпокоявано от никого в период повече от 10 г. процесния имот, като свой и с активни действия са го облагородили. През 80-те години на миналия век в имота са построили жилищна сграда в която живеят, като същата е захранена с ток и вода.Установява се, че ответника в нито един момент не е владял или ползвал процесния имоти. Според показанията на св.Х. спорният имот се намира в местността „П." в землището на с. Е., общ. Н. и по точно в горната част на землището. Имота е с площ около 6 декара. В периода 1978-1980г. е започнало строителство на жилищна сграда от В. Д.. Сградата е масивна, двуетажна с таванско помещение. Имотът първоначално е бил ливада, която е разорана и сега се ползва за градина. В. и К. са съпрузи и владеят имота от 1978г., като освен тях не е виждал други хора да владеят имота. Не е чул К. и В. да се оплакват за някакви възникнали спорове. Сочи, че са закупили имота от К., които също живеят в Н. и имат имот в тази местност под пътя, като най-вероятно пътят е разделил целия имот. Имотът граничи на юг и с пътя, и с имот на В. Д., в източната част граничи с имот на свидетеля. В тази построена къща са отгледали децата си. Св. Л. също установява, че спорният имот се намира в м. „П." и е на пътя гр. Н. - с. Е., землището на общ. Н.. Площта му е около 6 декара.Спомените му са от около 40години, тъй като постоянно минава по този път и постоянно вижда К. и В. да работят имота. Построили са двуетажна, масивна сграда-вила, а имат и градина, гледат животни и в момента, а има и водоем. Не е виждал да влизат служители на Министерство на земеделието, Областната служба или ПК -Н. в имота, нито е чувал да има спорове. И други хора от селото не му е известно да имат претенции към имота. Съседни имоти имат Б. Х. и В. Д., от долната страна е общински път. Двете деца В. и В. са отгледани във вилата. Чувал е, че местността се казва и „К.". От СТЕ се установява, че процесният имот не е внасян в ТКЗС, АПК или сродни на тях образования. Застроен е с жилищна сграда и второстепенни селскостопански постройки. От разпита на вещото лице се установява, че земите, които не са посочени от никой собственик за възстановяване са записвани като общински по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за да могат след това хората да си ги изискат от общината. Вещото лице твърди, че като геодезист е участвало по възстановяване на земеделските земи и наред с частните собственици представителите на държавата и общината са посочвали кои са земите, които са били собственост на държавата и общината преди образуване на ТКЗС, АПК, ДЗС. Сочи, че няма вероятност този имот преди образуване на ТКЗС, ДЗС, АПК да е бил държавна или общинска собственост, защото за да бъде държавна собственост е трябвало да бъде високопланинско пасище по тогавашните нормативни изисквания. Другия вариант е при изселническа вълна, по така нареченото царско време, държавата на изселили се хора да е иззела земята, но пак е трябвало да се съставят документи. Така иззетите земи са раздавани за ползване на други граждани на държавата, които държавата е населила там. В жалбата се твърди, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не установява своите правоизключващи твърдения. Представеното по делото Решение № 1878 от 06.04.1999 г. на ПК-Н. не може да обоснове, че ответника е собственик на имота.Решението не е представено в оригинал, със съответните подписи, а пълномощникът на ответника изрично заявява, че оригиналът липсва, както и цялата преписка. В практиката на ВКС се приема, че препис от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение не е възможно и да се издаде заверен препис от него, като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Актовете на ПК са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. Представените компютърни разпечатки на решения не представляват административен акт. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. Твърди се, че това решение е нищожно, тъй като видно от електронния препис, представен по делото, е подписано от председател и членове на комисия, но не е подписано от секретар.В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до 2003 г. няма разпоредба затова кой следва да подписва решенията на ОСЗ, поради което за постановени до 2003 г. решения на ОСЗ, каквото е и процесното, следва да се приложи общата за административните производства разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.), според която когато административният акт е постановен от колективен орган, той се подписва само от председателя или негов заместник и секретаря на този орган. Съдебната практика приема, че решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен административен орган. Изложеното обуславя липса на валидно волеизявление на колективния административен орган, който порок е толкова съществен, че води до нищожност на акта. По делото не е представена и преписката по издаване на горното решение на ПК Н., но видно от съдържанието на решението то същото е постановено без наличие на преписка, като в решението общо и бланкетно е посочено, че се издава по заявление с вх. № 3001, но не е посочена дата на това заявление, нито е посочен протокол на комисията като номер и дата на същия, тоест няма как без протокол да се издаде валиден административен акт какъвто представлява Решение на ПК Н.. Не се установява по някакъв начин владението на ищците е било смутено или прекъснато от страна на ответника, като това не се разколебава от представените по делото Заповеди за изземване на имота, при изрично признание от ответника, че имотът не е изземан фактически от ищците. Заповедите за изземване на имота не са измежду посочените в чл. 81 ЗС и чл. 116 ЗЗД действия, които биха могли да прекъснат придобивната давност на владелеца. Тези действия не представляват нито завеждане на иск за защита правото на собственост от собственика срещу владелеца, нито предприемане от страна на собственика на действия за принудително изпълнение. Владението би могло да бъде прекъснато само ако в изпълнение на издадената и влязла в сила заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ е извършен въвод по реда на чл. 34, ал. 3 ЗСПЗЗ, в резултат на който владелецът е бил отстранен от имота за повече от 6 месеца, каквото в случая не е извършено. Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на давностния срок. След като са налице двата елемента на владението, които в случая се установяват по безспорен начин, ищците са придобили собствеността върху имота на оригинерно правно основание. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Държавата чрез Министъра на земеделието и храните в писмено становище, представено от пълномощника му главен юрисконсулт Е. В. поддържа въззивната жалба. Въззиваемите В. Р. Д. и К. А. Д., чрез пълномощника им адв.Е. В. оспорват въззивната жалба. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженята в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Ищците поддържат твърдения, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр.Н., общ.Н., обл.С., одобрена Заповед № РД-18-75/19.11.2021г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в м.“К.“, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, с площ 6046 кв.м., стар номер •••••••, при граници и съседи имоти с идентификатори: •••••••; •••••••; •••••••; •••••••; •••••••; •••••••, който имот са закупили от Р. К. през 1978 г. и от тогава го владеят необезпокоявани от никого до настоящия момент като свой собствен повече от 40 години, поради което са го придобили по давност. В имота са построили двуетажна масивна жилищна сграда през 1983г., в която живеят и са отгледали децата си и стопанска сграда, построена през 1985г., в която отглеждат животни. В част от дворното място ежегодно засаждат тютюн, картофи, овес и други селскостопански култури. При направена справка установили, че за процесния имот има съставен АЧДС № 4578/20.03.2023г., което е породило правният им интерес от завеждане на настоящия иск. От представения по делото Акт за частна държавна собственост № 4578/20.03.2023г. се установява, че описания по-горе поземлен имот с идентификатор •••••••, с площ от 6046 кв. м., с трайно предназначение на територията-земеделска и с начин на трайно ползване-нива, находящ се в м.“К.“ в землището на гр.Н., при граници: имоти с идентификатори: •••••••; •••••••; •••••••; •••••••, •••••••; •••••••, е актуван като частна държавна собственост на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 70, ал. 1 от ЗДС, чл. 104, ал. 1, т. 5 от ППЗДС и чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В АЧДС е посочено, че имота няма бивш собственик. АЧДС е издаден по подадено Заявление с вх.№ АК-02-04-693/06.03.2023г. от Директора на ОД“Земеделие“-С. до Областния управител на Област-С. на основание чл.4, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.68, ал.1 от ЗДС във вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ППЗДС. От приложена скица, издадена от СГКК гр. С. № 15-784315-01 от 01.08.2024г. на процесния имот с идентификатор •••••••, с площ от 6046 кв. м., с номер по предходен план ••••••• е видно, че като собственик на имота е посочена Държавата, чрез Министерство на земеделието на основание АЧДС, вписан под № •, том ІІ, рег.277, дело 175/24.03.2023г. По делото от ответната страна е представено Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ Н., с което на Държавен поземлен фонд – МЗГ е възстановено правото на собственост на 48 земеделски имота, между които по т.47 е възстановен и процесният имот с площ от 6, 045 дка в м.“К.“ със стар кад.№ •••••••. Решението е постановено, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 3001, подадено от Държавен поземлен фонд-МЗГ, като в същото липсват подписи на членове на комисията, а на мястото на подписите има отбелязвани, , (п)‘‘, както и отбелязване, че преписът е снет от служител Т. Д. и е подпечатан с печата на Общинска служба по земеделие гр.Н.. С Акт за установяване на административно нарушение № 104/31.03.2009г. е констатирано, че ищецът В. Р. Д. е построил през 1981г. жилищна сграда, стопанска сграда и път към тях, в част от имот № ••••••• в землището на гр.Н., собственост на ДПЗ-МЗХ, с което е нарушил чл.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ. Липсват данни дали е издадено наказателно постановление и дали същото е влязло в сила. С Констативен протокол от 16.05.2019г. на комисия от ОСЗ-Н. е извършена проверка в имот № •••••••, собственост на ДПФ и е констатирано, че площ от 0, 500 дка от имота се ползва неправомерно от В. Р. Д., като при проверката е установена налична сграда и площ от 0, 500 дка засята с тютюн. Със Заповед № РД-04-112/15.07.2019г. на Директора на ОД „Земеделие“-С. на основание чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и Констативен протокол от 16.05.2019г. е постановено изземване на имот № ••••••• по КВС на землището на гр.Н., собственост на ДПФ в размер на 0, 5 дка нива, при описаните граници от В. Р. Д., като ме е указано, че в седемдневен срок от получаване на заповедта може да внесе по посочена банкова сметка на МЗХ сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 3 лева, като при внасяне на сумата заповедта се отменя. Заповедта е връчена на 22.07.2019г. и в указания му срок ищецът е внесъл указаната му сума с вносна бележка от 31.07.2019г. С Констативен протокол от 17.05.2024г. на комисия от ОСЗ-Н. е извършена проверка в имот № ••••••• по КК на землището на гр.Н., с площ от 6045 кв.м., собственост на ДПФ и е констатирано, че площ от 0, 300 дка от имота се ползва неправомерно от В. Р. Д., като засята с тютюн. Със Заповед № РД-04-109/12.06.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“-С. на основание чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и Констативен протокол от 17.05.2024г. е постановено изземване на имот № ••••••• по КВС на землището на гр.Н., собственост на ДПФ в размер на 0, 300 дка нива, при описаните граници от В. Р. Д., като ме е указано, че в седемдневен срок от получаване на заповедта може да внесе по посочена банкова сметка на МЗХ сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 8, 10 лева, като при внасяне на сумата заповедта се отменя. Заповедта е връчена на 21.06.2024г. и в указания му срок ищецът е внесъл указаната му сума с вносна бележка от 21.06.2024г. От показанията на разпитания по делото свидетел Б. Р. Х. се установява, че познава спорния имот, който се намира в м.“П.“ в землището на с.Е., общ.Н. в горната част на землището. Сочи, че имотът е с площ от около 6 дка. В периода 1978-1980г. ищецът започнал строителство на жилищна двуетажна сграда с таванско помещение.Първоначално имотът бил ливада, но В. Д. го разорал и сега се ползва като градина. В. и К. са съпрузи и владеят имота от 1978г., когато са го закупили от К.. К. имат имот в тази местност под пътя и вероятно шосейния път е разделил имота, тъй като закупения от ищците имот на юг граничи с път и с имот на В. Д., а на изток граничи с имот, собственост на свидетеля Б. Х.. Свидетелят сочи, че в построената жилищна сграда ищците са отгледали децата си. Освен В. и съпругата му К. не е виждал други лица да владеят имота.Не е виждал и лица от Областна служба по земеделие да идват в имота. Свидетелят сочи, че живее в гр.Н., но всеки ден е в с.Е. и минава по пътя, граничещ с процесния имот. Известно му е, че местността, в която се намира процесния имот освен „П.“ има и друго наименование „К.“. Свидетелят В. А. Л., който е братовчед на ищците, установява в показанията си, че познава спорния имот. Намира се в м.“П.“ и е на пътя гр.Н.-с.Е., в землището на гр.Н.. Имотът е с площ около 6 декара. Твърди че спомените му са от преди около 40 години, тъй като постоянно минава по този път и постоянно е виждал К. и В. да го работят. Построили са двуетажна масивна сграда-вила и селскостопанска сграда, в която гледат животни и до момента, имат и водоем. Свидетелят твърди, че не е виждал служители на Министерството на земеделието, Областната служба или Поземлената комисия-Н. да влизат в имота. Не му е известно да са съставяли констативни актове и АУАН за процесния имот. И други хора от селото не му е известно да имат претенции за имота. Всяка година в продължение на повече от 40 години от пролетта до зимата е виждал само ищците да обработват и ползват имота. Сочи, че имотът представлява нива с голям наклон Съседи на имота са на Б. Х. и В. Д., а от долната страна е общинския път. Двете деца на ищците В. и В. са отгледани в тази вила. Свидетелят е чувал, че местността, в която се намира имота се казва и „К.“. От заключението на вещото лице по приетата поделото СТЕ се установява, че в процесния имот има изградена масивна двуетажна, с таван и пристройка жилищна сграда в изцяло довършен вид. Има изградени Ел. и ВиК инсталации. Електрозахранването е табло, монтирано на ел.стълб до асфалтовия път за с.Е., непосредствено до имота. Сградата е строена на етапи от 1980г. като в периода 1998-2000г. е завършена и електрозахранена от ЕВН България Електроснабдяване- абонатен № •••••••. В имота има застроена и двуетажна селскостопанска сграда-обор и плевня, която е по-стара от жилищната и в която се отглеждат животни. Има и три ст.бетонови водоема, като водоснабдяването е от собствен източник. Има изградени подпорни стени и път до жилищната сграда на земно легло, масивни стълби за втория етаж и тавана.Имотът се ползва за засяване на селскостопански култури.В имота има и няколко сушилни за тютюн-дървена конструкция, покрита с найлон. При извършената проверка в ОСЗ-гр.Н. и в Община –Н. вещото лице не е открило данни имотът да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и др., както и да е отчуждаван или одържавяван. Имотът е в близост до с.Е.. В близост има и жилищни и вилни сгради с големи дворове около тях. За процесния имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр.Н. има съставен АДС –частна № 4578/20.03.2023г. на Областния управител, като е предоставен за управление на Министерството на земеделието. Съгласно Решение № 1878/06.04.1999г. на ОбС ЗГ-Н. по т.47 имотът е ДПФ. Към заключението вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която върху копие от кадастралната карта на гр.Н. е нанесло жилищната и стопанската сгради. При изслушване в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е работила като геодезист по възстановяване на земеделските земи. Земите, които не са били посочени от никой собственик за възстановяване са били записвани по чл. 19 от ЗСПЗЗ, за да могат хората да си ги търсят от общината. За приложеното по делото решение на ОСЗГ Н., вещото лице сочи, че е плод на измислени напъни, защото държавните земи преди много години са били само високопланинските пасища и е имало преписки, в които е посочено, че е държавна земя..Имало е и преписки, в които са посочени общинските земи. По тези преписки, наред с частните собственици, представители на държавата и общините са посочвали кои са тези земи, които са били собственост на държавата и общините преди образуването на ТКЗС, АПК, ДЗС. При изработването на плановете е трябвало да се обхване цялата извънселищна територия, като се установи кои земи са държавни, кои общински и кои частни. Много от участниците не са посочили имотите си. Вещото лице е категорично, че процесният имот не е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК. Няма вероятност преди образуването им имотът да е бил държавен или общински, защото за да бъде държавна собственост имотът трябва да е бил високопланинско пасище по тогавашните нормативни изисквания. Другият вариант е този имот, при изселническа вълна да е бил иззет от държавата, но пак е трябвало да се съставят документи.Така иззетите земи са раздавани за ползване на други граждани, населени там, на които е дадевн срок от 10 години да ги закупят. При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС като положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение. Правилно също пасивно легитимиран ответник по делото е прието, че е Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗДС. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Позоваването на придобиване на право на собственост въз основа на придобивна давност от страна на ищците предполага при условията на пълно и главно доказване да установят, че е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание –по арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерното придобивно основание – в продължение на определен период от време (в случая 10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, т.е претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт, демонстрирайки по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. В настоящият случай ищците претендират, че са станали собственици на процесния имот на основание давностно владение продължило от 1978г., когато са закупили имота от Р. К., до настоящият момент-повече от 40 години, като владението им е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и никой не е оспорвал правото им на собственост. Тези техни твърдения се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Х. и В. Л., които установяват, че ищците са закупили имота от К. през 1978г. и оттогава до сега го владеят и ползват повече от 40 години. Свидетелите сочат, че имотът е с площ от около 6 дка, намира се в м.“П.“, наричана още „К.“, в землището на гр.Н. и граничи с пътя гр.Н.-с.Е. и с имоти на В. Д. и Б. Х.. Свидетелите установяват, че в имота ищците в периода 1978-1980г. са започнали строителство и са построили двуетажна жилищна сграда, в която са отгледали децата си, имат построена и стопанска сграда, в която ищците отглеждат животни, а имотът е разоран и се използва като градина, в която сеят тютюн, картови, овес и др. Имат изградени и водоеми. Свидетелите сочат, че освен ищците не са виждали други лица да ползват имота, нито им е известно някой да има претенции за него. От показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни и без противоречия, съответстващи и на заключението на вещото лице, може да се направи извод и за намерението, с което ищците са владели имота, а именно с намерение за своене, като собственици, след като са го облагородили, построили са масивна двуетажна жилищна сграда, в която живеят и са отглеждали децата си, стопанска сграда, в която отглеждат животни, разорали са имота и са го превърнали в градина, в която засаждат тютюн, картови, овес и др. култури. Макар закупуването на имота през 1978г. от К. да не е станало в изискуемата от закона форма с нотариален акт, след закупеването на имота те са демонстрирали намерението си за своене с посочените по-горе действия. Това се установява и от заключението на приетата по делото СТЕ, в което след извършения оглед вещото лице е посочило, че в имота е построена масивна двуетажна сграда жилищна сграда с таван и пристройка, строена на етапи от 1980г. до 1998-2000г., която е изцяло довършена и има ел.захранване от ЕВН България Електроснабдяване с посочен абонатен номер. В имота има изградени три водоема, като водоснабдяването на сградата е собствен източник. В имота има изградена и по-стара от жилищната сграда селскостопанска постройка на два етажа. Има изградени подпорни стени и път до жилищната сграда, като на приложена към заключението скица – копие от КК на гр.Н. вещото лице е нанесло съществуващите в имота сгради. С всички посочени действия ищците са демонстрирали намерението си за своене на имота, като липсват доказателства владението им да е било прекъсвано или фактически отнемано. Свидетелите не установяват бившите собственици К., които според свидетеля Б. Х. имат имот в същата местност под пътя, като пътят е разделил имота им, да са имали претенции за процесния имот, фактически владян и стопанисван от ищците. С оглед извършваните действия от ищците по облагородяване, застрояване и стопанисване на имота и липсата на доказателства ищците да са държали имота за другиго, съдът счита, че не е оборена презумцията на чл.69 от ЗС и приема, че ищците са демонстрирали намерението си за своене на имота, поради което доказват, че са станали собственици на процесния имот на основание давностно владение. Въпреки издадените Заповеди № РД-04-112/15.07.2019г и № РД-04-109/12.06.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“-С. на основание чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ за изземване на части, съответно 0, 5 дка и 0, 3 дка от процесния имот до фактическо изземване не се е стигнало, тъй като от представените по делото вносни бележки е видно, че ищците в указания им срок са внесли посочените в заповедите суми средното годишно рентно плащане, поради което заповедите са отменени. Съгласно съдебната практика не всички земеделски имоти подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили, макар и не в законоустановената форма, забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Това са имоти, които не са отнемани или ако са отчуждени, реално не са отнети, поради което собствениците им имат право да докажат, че са ги придобили по давност. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява след извършена проверка в ОСЗ-Н. и Община Н., че липсват данни имотът да е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и др., както и да е отчуждаван или одържавяван. Имотът се намира в близост до с.Е., като в близост има жилищни и вилни сгради с големи дворове. От ответната страна е представено Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ-Н. по чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което на Държавен поземлен фонд – МЗГ по т.47 е възстановено правото на собственост върху процесният имот с площ от 6, 045 дка в м.“К.“ със стар кад.№ •••••••. В същото липсват подписи на членове на комисията, а на мястото на подписите има отбелязвани, , (п)‘‘, както и отбелязване, че преписът е снет от служител Т. Д. и е подпечатан с печата на Общинска служба по земеделие гр.Н.. След оспорване от страна на ищците на посоченото решение и направено искане съдът да упражни косвен съдебен контрол по реда на чл.17 от ГПК са поискали и ответната страна да бъде задължена на основание чл.190 от ГПК да представи цялата преписка по издаване на посоченото решение, както и заверено копие от решението с подписите на членовете на комисията и отбелязване, че е влязло в сила. С протоколно определение от 27.112024г. съдът е дал възможност на ответната страна да представи цялата преписка, по която е издадено оспореното решение, както и е изискан оригинала на решението за констатация. В съдебно заседание от 11.02.2025г. процесуалният представител на ответната страна е уведомил съда, че след направена справка е установено, че липсва цялата преписка по издаване на решението, както и оригиналът на решението. Решението съществува само в т.нар.“База данни“на ОСЗГ-Н.. В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 151/29.10.2015г. по гр.д.№ 2271/2015г. на І г.о. на ВКС, Решение № 151/24.10.2019г. по гр.д.№ 3988/2018г. на Іг.о. и др. се приема, че принципно положение е преписи от документи да се издават само въз основа на оригинала, а след като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно да се издаде заверен препис от него. Следва да се има предвид, че актовете на ПК, респективно ОСЗ са само такива волеизявления, обективирани на хартиев носители постановени по определения законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й Представената компютърна разпечатка на посоченото Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ Н. не представлява административен акт, който може да породи последиците на надлежно издадено конститутивно решение, което е легитимация за право на собственост. В случая става дума за административен акт, издаден от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент от формата на административния акт, от значение за неговата валидност. В случая представеното решение няма доказателствена стойност, поради липсата на реквизити за официален документ. При това положение правилно районният съд на основание чл.183, ал.1, изречение 2 от ГПК е изключил представения препис от Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ-Н. от доказателствата по делото. С оглед изложеното ответната страна не се легитимира като собственик с посоченото Решение №1878/06.04.1999г. на ОСЗГ-Н. и неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че по отношение на процесния имот е налице забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност на процесния имот. Въззивният съд счита, че ответната страна не се легитимира като собственик на процесния имот и с представения по делото АЧДС № 4578/20.03.2023г. В настоящото дело ищците безспорно са доказали правния си интерес от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от тях фактическа власт върху процесния имот от 1978 г. въз основа на неформален договор за покупко-продажба до настоящия момент. Доказали са също, че за целия период никой не им е оспорвал правото на собственост, нито е отнемал фактическата им власт от имота. От своя страна ответникът е доказал единствено, че посочения с Акт за частна държавна собственост № 4578/20.03.2023г. е актувал процесния имот като държавен на основание чл.68, ал.1 и чл.70, ал.1 от ЗДС, чл.104, ал.1, т.5 от ППЗДС и чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ. Посочването на това общо нормативно основание, на което се издават актовете за държавна собственост не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане държавен. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира Държавата като собственик на процесния имот. Вярно е, че по силата на чл. 5, ал.2 ЗДС Актът за държавна собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на държавата, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното. Изрично в чл.5, ал.3 от ЗДС е посочено, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. В тежест на ответната страна е било да установи от кога и на какво основание имотът е станал държавна собственост преди съставянето на посочения Акт за частна държавна собственост, което не е направено в по делото. От заключението на СТЕ се установя, че процесният имот не е внасян в ТКЗС, АПК, ДЗС и др., не е отчуждаван или одържавяван, а се намира в близост до с.Е., като в близост има жилищни и вилни сгради с големи дворове. От 1978г., когато ищците са закупили имота до съставянето на акта за държавна собственост през 2023г. е изтекъл необходимия давностен срок чл.79, ал.1 от ЗС, т.е. изтекъл е дори период от 45 години, породи което следва да се приеме, че това фактическо владение от ищците на процесния имот с намерение за своене ги легитимира като собственици на имота на основание давностно владение, което продължава и до момента, въпреки издадения АЧОС, тъй като не е налице изземане на имота от ищците. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл78, ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемите направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 950 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд