Решение № 11 от 8.1.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 559/2025 г.

гражданско дело № 20251700500559 по описа за 2025 година

за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 366 / 10. 04. 2025г. /и последващо решение № 654 / 01. 07. 2025г. за поправка на ОФГ в първоначалното решение/, постановени по гр. д. № 1425/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС делба между Б. И. Г., ЕГН ••••••••••, В. Б. И., ЕГН ••••••••••, Г. О. Г., ЕГН •••••••••• и И. О. Г., ЕГН ••••••••••, Е. З. Г., ЕГН ••••••••••, Р. П. И., ЕГН ••••••••••, И. П. И., ЕГН ••••••••••, П. П. Г., ЕГН •••••••••• и Й. П. Г., ЕГН ••••••••••, на следните съсобствени недвижими имоти, при следните квоти:

1. ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от кухня, спалня, детска стая, хол, коридор и санитарен възел със застроена площ от 80,00 кв.м., ведно с пристроения санитарен възел на междинната площадка на стълбищата със ЗП от 6 кв.м. и пристроеното котелно помещение със ЗП от 14 кв.м. съгласно скица към СТЕ (л. 207 от делото), обособен като самостоятелно жилище от масивна триетажна жилищна сграда находяща се в •••, построена върху УПИ ••• в кв.••• по ПРЗ на ••• община •••, с площ от 1008 кв.м., а по скица 1026 кв.м. при граници по скица: от юг- улица, от запад-парцел •••, от север парцел ••• и парцел •••, от изток парцел ••• и парцел •••, в едно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж, при квоти: - за Р. П. И. - 8/12 ид.ч.

• за Б. И. Г. - 2/12 ид.ч.

• за Г. О. Г. - 1/12 ид.ч.

• за И. О. Г. - 1/12 ид.ч.

2. ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, кухня, антре и баня-тоалетна със застроена площ от 80.00 кв.м., ведно с пристроения санитарен възел на междинната площадка на стълбищата със ЗП от 6 кв.м. съгласно скица към СТЕ (л. 207 от делото), обособен като самостоятелно жилище от масивна триетажна жилищна сграда находяща се в •••, построена върху УПИ X••• в кв.••• по ПРЗ на с. •••, община •••,с площ от 1008 кв.м. а по скица 1026 кв.м. при граници по скица: от юг-улица, от запад-парцел •••, от север парцел ••• и парцел •••, от изток парцел ••• и парцел ••• в едно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: - за В. Б. И. - 25/60 ид.ч.

• за Г. О. Г. - 25/60 ид.ч.

• за Е. З. Г. - 2/60 ид.ч.

• за П. П. Г. - 2/60 ид.ч.

• за Й. П. Г. - 2/60 ид.ч.

• за И. П. И. - 2/60 ид.ч.

• за Р. П. И. - 2/60 ид.ч.

3. ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК със застроена площ от 36 кв.м., изградена в югозападната част на УПИ ••• в кв.••• по ПРЗ на с. •••, община ••• при граници на имота: улица ОТ •••,УПИ •••, УПИ •••,УПИ ••• и УПИ •••, заедно със съответните идеални части от правото на строеж, при квоти:

• за Р. П. И. - 32/60 ид.ч.

• за Б. И. Г. - 10/60 ид.ч.

• за Г. О. Г. - 5/60 ид.ч.

• за И. О. Г. - 5/60 ид.ч.

• за Е. З. Г. - 2/60 ид.ч.

• за П. П. Г.- 2/60 ид.ч.

• за Й. П. Г. - 2/60 ид.ч.

• за И. П. И. - 2/60 ид.ч.

Недоволни от решението са останали Е. З. Г. /която впоследствие е починала и e заличена като страна/, Р. П. И. и И. П. И., които са го обжалвали : - в частта му, с която е допусната делбата на първия етаж между посочените съделители и делбени квоти, като молят тя бъде допусната между: Е. З. Г. - 5/12 ид. части

Р. П. И. - 7/12 ид. части.

• в частта му, с която е допусната делбата на ½ идеална част от ГАРАЖНА КЛЕТКА-БЛИЗНАК със застроена площ от 36 кв.м., изградена в югозападната част на УПИ ••• в кв.1 по ПРЗ на с. •••, община * * * при граници на имота: улица ОТ •••,УПИ •••,УПИ •••,УПИ ••• и УПИ •••, заедно със съответните идеални части от правото на строеж, между описаните съделители и делбени квоти, тъй като твърди, че масивен гараж със застроена площ от 20,88кв., а по скица от 18 кв.м., представляващ източната част от двоен гараж – близнак /целия с площ от 36кв.м./, попадащ в УПИ ••• от източната страна на дворищнорегулационната линия между УПИ ••• и УПИ •••, е изключителна собственост на Е. З. Г. и Р. П. И., като моли същият да бъде изключен от делбата.

Молят да им бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.

Р. П. И. и И. П. И., чрез адвокат П. Д., поддържат въззивната жалба в съдебно заседание и молят да бъде уважена.

В. Б. И., Г. О. Г., И. О. Г. и Б. И. Г., чрез адвокат Р. К., са депозирали в срок писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението в обжалваните части до бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат присъдени разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд. Поддържат писмения си отговор в съдебно заседание,чрез адвокат Р. К., както и оспорват въззивната жалба. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Й. П. Г. и П. П. Г., чрез адвокат Г. Г. са депозирали в срок писмен отговор. С него оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна. Молят решението в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат писмения си отговор в съдебно заседание и молят решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Представена е и писмена защита в тази насока.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Тъй като Е. Г. е починала след подаването на въззивната жалба – на •••, то същата е заличена като страна /съделител/ по делото и на нейно място участват изначално нейните правоприемници Р. П. И. и И. П. И..

Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част , по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.

По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата, като неговите мотиви следва да имат решаваща функция.

Първият довод, че допуснатите до делба имоти са неиндивидуализирани по КККР на с. •••, се явява неоснователен, тъй като по делото не са представени доказателства от никой от съделителите за съществуването на КККР за с. * * * и затова имотите са индивидуализирани по РЗП на с. •••, съгласно представените документи за собственост. Само за яснота въззивният съд следва да отбележи, че и в първоначалното решение и в последващото решение явно поради конвертиране на електронния документ вместо V навсякъде e изписано У, и вместо I навсякъде e изписано 1, поради което първоинстанционният съд следва да прецени дали са налице основанията за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението му.

Пред настоящата инстанция се спори дали процесния гараж е бил собственост на общия наследодател И. З., към датата на смъртта му ••• или е бил собственост на П. Г. и Е. З. в режим на съпружеска имуществена общност, а впоследствие след смъртта на П. Г. на ••• е станал собственост на Е. З. и Р. И., а при условията на евентуалност, че е придобит от тях поради изтичане на кратката 5г. придобивна давност. Спори се и за собствеността, както и за делбените квоти в съсобствеността на първия етаж от къщата. В тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното:

И. Г. З. и С.Г. З. са имали сключен брак, като от брака си те имат три деца – син П. И. Г. род. през •••., дъщеря Е. И. Т. род. през •••. и син Б. И. Г. род. през •••.

С.Г. З. е починала на ••• и е оставила за наследници преживелия си съпруг И. Г. З., както и трите си деца П. И. Г., дъщеря Е. И. Т. и син Б. И. Г..

И. Г. З. е починал на •••, С.Г. З. е починала на ••• Към настоящия момент са починали синът им П. И. Г., както и дъщеря им Е. И. и страните по делото се явяват наследници на И. Г. З. и на С.Г. З..

Приживе по време на брака си И. Г. З., въз основа на типов проект, е построил двуетажна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м. в общински парцел •••в кв. •••в с. •••, поради което по силата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./ сградата е била в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Впоследствие е бил надстроен трети етаж, както и са били пристроени към сградата – към всеки етаж баня и санитарен възел със застроена площ от 6 кв. м. всеки и по този начин застроената площ на сградата от 80кв. м. е станала 86кв.м.

Горната фактическа обстановка се установява от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, типов договор образец 5 от 1 8 . II. 1965г., ситуационна скица, протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 6. IV.1965г., строително разрешение № 28 от 11. III. 1965г. и скици.

Със смъртта на С. З. СИО е прекратена на осн. чл. 14, ал. 1 СК от 1968 г., като по арг. чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./ преживелият съпруг И. З., който наследява с децата, не получава дял от общото имущество от частта на починалата С. З., а наследници при равни квоти на двуетажната жилищна сграда са нейните трима низходящи - П. И. Г., Е. И. Т. и Б. И. Г..

По този начин към 15.09.1974 г. собственици на първия етаж от триетажната жилищна сграда, който е предмет на въззивното производство /втория и третия етаж не са предмет на същото/ са били наследодателят на страните И. З. (притежаващ 1/2 ид.ч. от същата по силата на прекратената СИО на осн. чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г., отм.), както и П. И. Г., Е. И. Т. и Б. И. Г. - всеки от тримата притежаващ по 1/6 ид.ч. (по 1/3 ид.ч. по наследство на 1А ид.ч., притежавана от С. З. по арг. чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., отм.).

От удостоверение за наследници № ••• се установява, че И. Г. З. е починал на •••, като негови наследници по закон са децата му Е. И. Т., Б. И. Г. и П. И. Г..

П. Г. е починал на •••, а негови наследници по закон са съпругата му Е. З. Г. и петимата му синове П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. и Р. П. И. (като синът му Ю. П. И. е починал преди наследодателя си на ••• и няма низходящи). След подаване на въззивната жалба Е. З. Г. е починала на ••• – обстоятелство, което е установено от въззивния съд.

С нотариален акт от 23.03.2015 г. П. И. Г. е продал на Р. П. И. 1/2 ид.ч. от УПИ •••, заедно с 16/24 ид.ч. от първия етаж (т.е. на 2/3 ид.ч. от първия етаж), идеални части от други обекти които не са предмет на въззивното производство, както и 1/ ид.ч. от масивен гараж със ЗП 18 кв.м. и 1/2 ид.ч. от пристройка към гараж, съставляваща стая с площ 16 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което са построени сградите. По делото няма нито твърдения, нито данни съпругата на П. Г. - съделителката Е. Г., да е оспорила сделката в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, поради което същата е породила вещнотранслативен ефект. По този начин Р. П. И. е собственик 16/24 ид.ч. (2/3 ид.ч.) от първия етаж и санитарния възел към него, а останалите 1/3 ид.ч. (или 8/24 ид.ч.) са собственост Е. И. Т. и Б. И. Г..

По отношение възражението за изтекла придобивна давност в полза на П. Г. и Е. З. за първия етаж от къщата, съдът намира следното: Всеки от съсобствениците е собственик на своята идеална част от съсобствения имот и държател на идеалните части на останалите съсобствениците. За да започне да тече придобивна давност в полза на един съсобственик по отношение на идеалните си части, които са собственост на останалите съсобственици, този съсобственик следва да промени своето държане по отношение на чуждите идеални части, в своене като свои собствени. Тази промяна следва да бъде явна, необезпокоявана и да продължи повече от 10 години, като ако някой от съсобствениците не живее на там, а живее в чужбина или друго населено място, то същият следва да бъде уведомен изрично от променилия своето намерение към съсобствената вещ съсобственик – в случая от П. Г. и Е. З..

По делото е представена нотариална покана от 14. 06. 2007г. чрез пълномощник адв. Р.З. до Б. И. Г. и Е. И. Т., с която П. И. Г. и Е. З. Г. заявяват, че са изключителни собственици върху УПИ, върху целия трети етаж от жилищната сграда, както и върху второстепенните сгради и гаражна клетка; признават правата на Б. Г. и Е. Т. единствено върху втория етаж и правото им на преминаване през двора, приканват ги да освободят гаражите, третия етаж и двора и ги канят в кантората на нотариус В.Д. на 29. 06. 2007г. Върху поканата е удостоверено, че е представена за връчване на нотариус В.Д. на 14. 06. 2007г., но не е удостоверена дата на връчване, не са представени доказателства за проведена среща между страните в кантората на нотариуса, както и липсват каквито и да било изявления по отношение на първия етаж. /л.112 от първоинстанционното производство/.

От констативен протокол от 27. 09. 2010г., изготвен от нотариус М.М., подписан от явилите се лица и от нотариуса, е видно, че на същата дата след представяне на препис от нотариална покана от 13. 09. 2010г., в кантората на нотариус М. са се явили П. Г. и Е. З. - представлявани от адв. Р.З. от една страна, и Б. Г. и Е. Т. от друга страна. В протокола е отразено, че страните са се споразумели, че Б. Г. и Е. Т. „ще прекратят ползването на УПИ •••, масивна триетажна сграда (състояща се от три етажа, като от първи етаж притежаваме 5/8 идеални части, а трети етаж е изцяло наша собственост), както и три гаража и две второстепенни сгради - жилищни, считано от дата 29. 10. 2010г.“. Освен това липсва уточнение на кого от явилите се лица е изявлението „като от първи етаж притежаваме 5/8 ид.ч“, но дори да се приеме, че изявлението е на П. Г. и Е. З., то се отнася до идеални части от първия етаж, а не до целия първи етаж, поради което не може да се приеме, че е изразено намерение за своене частите на останалите съсобственици. /л.113 от първоинстанционното производство/

Видно от констативен протокол от 29. 10. 2010г. на нотариус М.М., нотариусът е констатирал, че „нотариалната покана в частта за освобождаване на двата гаража и парцела е изпълнена“. В протокола, подписан от явилите се лица и от нотариуса, страните са се споразумели за начина на ползване на първия етаж и двата гаража, докато е жив И. З. (бащата на П. Г. и Б. Г.) - че Б. Г. ще продължи да ползва първия етаж от къщата, а двата гаража ще се ползват съвместно от П. и Е. Г.и. /л.114 от първоинстанционното производство/

След смъртта на И. З., П. Г. и Е. Г. отново са изпратили до Б. Г. и Е. Т. нотариална покана акт № •••, т. •••, рег. № * * * от 10. 06 .2014г., с която заявяват, че са собственици на УПИ, на 5/8 ид.ч. от първия етаж, на целия трети етаж от сградата, както и на двете второстепенни сгради (едната жилищна с площ 30 кв.м., а другата - включваща два гаража с обща площ 78 кв.м.), както и на масивен гараж с площ от 18 кв.м. Позовават се на споразумението от 29.10.2010г., като с оглед смъртта на И. З. (починал на •••) приканват Б. Г. и Е. Т. да освободят първия етаж от сградата и двата гаража в 7-дневен срок и искат заплащане на обезщетение за насаждения, които се твърди, че са били унищожени. Няма данни нотариалната покана да е връчена. Видно от приемо-предавателен протокол от 30. 06. 2014г. Б. И. Г. и Е. И. Т. са предали на Е. З. Г. и П. И. Г. владението на част от първи етаж от масивната триетажна сграда, както и на двата гаража. /л.164 от първоинстанционното производство/

Видно от приложените постановления за отказ от образуване на досъдебно производство по сигнали, депозирани до полицейските органи взаимно между Е. З. Г. и П. И. Г. Б. И. Г. и Е. И. Т. по повод имуществените им отношения, унищожаване, повреждане и недопускане ползването на части от имота, приемо – предавателен протокол и прокурорска преписка рег. № 3400/2022г., отношенията между тях са влошени.

Съдът намира, че в изпратените нотариални покани, изявлението на П. Г. и Е. З. относно собствеността върху първия етаж се отнася само до 5/8 идеални части от същия, а не до целия първи етаж, поради което не може да се приеме, че чрез тях е изразено недвусмислено намерение за своене на целия първи етаж, включително и спрямо частите на останалите съсобственици.

От свидетелските показания на К. В. К. и Н. Б. Г., които са най - общи за И. З. и процесните имоти, предмет на делото в първоинстанционното производство, също не може да се направи извод, че П. Г. и Е. З., са

преобърнали държането на идеалните части от първия етаж на останалите съсобственици във владение, още по малко пък, че това е извършено явно и останалите съсобственици са били уведомени за това.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не се установяват при условията на необходимото пълно и главно доказване твърденията за обръщане на държането на П. Г. и Е. Г. във владение и демонстрирането на такова по отношение на първия етаж, спрямо идеалните части на останалите съсобственици, поради което възражението, че първия етаж е придобит поради изтекла придобивна давност от П. Г. и Е. Г., респективно от техните наследници и да бъде изключен от делбената маса, е неоснователен.

По отношение на делбените квоти на съделителите в съсобствения първи етаж. Р. П. И. притежава 16/24 ид.ч. (2/3 ид.ч.) от първия етаж, а останалата 1/3 ид.ч. (или 8/24 ид.ч.) са придобити от Е. И. Т. и Б. И. Г.. Видно от удостоверение за наследници № •••, Е. Т. е починала на •••, като нейни наследници по закон са съделителите Г. О. Г. и И. О. Г., като всеки получава дял от имуществото й при равни права. Следователно собственици на първия етаж са Р. П. И., притежаващ 4/6 ид.ч. (или 8/12 ид.ч.), Б. И. Г. - 1/6 ид.ч. (или 2/12 ид.ч.), Г. О. Г. - 1/12 ид.ч. и И. О. Г. - 1/12 ид.ч.

Следователно делбените квоти на съсобствениците в съсобствеността на първия етаж, след постановяване решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка, са правилно определени.

По отношение оплакванията във въззивната жалба за гаража.

След смъртта на С. З. през •••., е било издадено строително разрешение за строеж № 19 / 05. VII. 1975г. на ОбНС-Даскалово /л.20 от първоинстанционното производство/, на общия наследодател И. Г. З., както и на трето лице - П. М. К. /съсед/, съгласно което им е разрешено построяването на гаражи-близнаци в с. ••• върху 37 кв.м., в кв. 37, в парцели № ••• /л.20 от първоинстанционното производство/. Строителството на гаражните клетки е свързано застрояване при което сградите и постройките се разполагат допрени една до друга - чл. 106, ал. 5, т. 2 ЗТСУ /отм./, на границата на общински парцел ••• (ползван от П.К.; сегашен ••• съгласно скицата на в.л. А. Ц.) и общински парцел •••(ползван от И. З., сегашен процесния ••• съгласно скицата на в.л. А. Ц.). /скицата на л. 116 от първоинстанционното производство. Гаражът близнак е отразен в югозападната част на парцел ••• на скицата от 1985 г. /л. 117 от първоинстанционното производство/. Видно от скицата на вещото лице /л. 207 от първоинстанционното производство/ масивният гараж, изобразен графично с т. 1-2-3-4-1 в зелен цвят в УПИ •••, е отделен обект от масивната жилищна сграда, намираща се на границата със съседния имот (обозначена като МЖ на скицата на границата, в югоизточната част на съседния УПИ •••). Процесния гараж е с площ 24 м2, изградена на нивото на улицата. Под нея, поради денивелацията на терена, е обособена стая с площ 18 м2, достъпна от изток, която е функционално свързана с гаража (тъй като плочата му е с отвор за канал, който позволява ремонт на паркирани в гаража МПС). Конструкцията е масивна, с тухлени стени и стоманобетонни плочи. Сградата е измазана отвътре и отвън, но мазилката е в лошо състояние поради течове. Общата й разгъната застроена площ е 42 м2. Според вещото лице гаражът (заедно с помещението под него ЗП 18 кв.м.) е допълващо застрояване към основната триетажна масивна жилищна сграда в УПИ •••. Горната фактическа обстановка се установява от първоначалното и от допълнителното заключение на вещото лице инж. А. Ц., които съдът изцяло възприема като обективно и компетентно изготвени.

Гаражът представлява самостоятелет обект по смисъла на §5, т.39 от ПР на сега действащия Закон за устройство на територията /ЗУТ/. По изложените съдображения съдът не възприема оплакванията във въззивната жалба, че се касаело за ½ идеална част от общата сграда гаражи близаници и площтта следвало да се изчислява по друг начин.

В същата насока съдът следва да отбележи, че Решение № 268 28. 07. 2020г., постановено по адм. д. № 617/2019г. по описа на Административен съд – Перник, първо няма данни да е влязло в сила и второ дори и да е влязло в сила, то е задължително за настоящия съд единствено в диспозитивната му част, но не и в мотивите му.

След като гаражът е разположен в поземлен имот, в който е изградена масивна сграда, състояща се от три самостоятелни обекта, доколкото всеки от трите етажа на сградата има характеристиките на такъв, независимо от принципното заключение на вещото лице А. Ц., че гаражът поначало е допълващо застрояване, с оглед броя на самостоятелните обекти в триетажната масивна сграда и с оглед разрешенията, отразени в цитираната от Пернишкия районен съд съдебна практика, Пернишкият окръжен съд намира, че процесната гаражна клетка-близнак е годен обект на делбата.

След като гаражът е построен след смъртта на С. З., то той е бил собственост само на И. З..

С нотариалния акт от 14. 12. 2004г. И. Г. З. е продал на сина си П. И. Г. части от имоти, изградени в УПИ ••• в кв. •••, сред които 1/2 ид.ч. от гаражна клетка със ЗП 36 кв.м. По същото време П. И. се е намирал в брак с Е. Г., поради което прехвърлената идеална част е в режим на СИО. С нотариален акт от 23. 03. 2015г. П. И. Г. е продал на сина си Р. П. И. идеални части от сгради в УПИ •••, сред които 1/2 ид.ч. от масивен гараж със ЗП 18 кв.м. и 1/2 ид.ч. от пристройка към гараж, съставляваща стая с площ 16 кв.м. По делото няма твърдения и данни сделката да е била оспорена в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК от съделителката Е. Г. като съпруга на П. Г., поради което същата е породила вещено транслативен последици. С оглед заключението на вещото лице за актуалното състояние на гаражната клетка (с площ 24 м2, изградена на нивото на улицата, с обособена под нея функционално свързана стая с площ 18 м2, т.е. обща РЗП 42 кв.м.), както и с оглед идентитета на останалите вещни права, прехвърлени със сделките от 14.02.2004 г. (между И. З. към П. Г.) и 23. 03. 2015г. (между П. Г. и Р. И.) съдът намира, че волята на всеки от прехвърлителите е била да се разпореди с ½ ид.ч. от гаражната клетка близнак.

След тази поредица от сделки и предвид липсата на данни за оспорване на продажбата от 23. 03. 2015г. по реда и сроковете на чл. 24, ал. 4 СК, Р. П. И. притежава А ид.ч. от гаражната клетка близнак. В тази връзка следва да бъде обсъдено релевираното с писмения отговор в условията на евентуалност правоизключващо възражение за придобивна давност, изтекла в полза на П. Г. и Е. З..

С нотариалната покана от 14. 06. 2007г., за която няма данни да е връчена, П. И. Г. и Е. З. Г. са приканили Б. И. Г. и Е. И. Т. да освободят гаражите, третия етаж и двора. /л.112 от първоинстанционното производство/. В констативен протокол от 27. 09. 2010г., изготвен от нотариус М.М., подписан и от явилите се лица, е отразено, че страните са се споразумели, че Б. Г. и Е. Т. „ще прекратят ползването на УПИ •••, масивна триетажна сграда (състояща се от три етажа, като от първи етаж притежаваме 5/8 идеални части, а трети етаж е изцяло наша собственост), както и три гаража и две

второстепенни сгради - жилищни, считано от дата 29.10.2010 г.“ /л.113 от първоинстанционнното дело/.

Видно от констативен протокол от 29. 10. 2010г., нотариусът е констатирал, че „нотариалната покана в частта за освобождаване на двата гаража и парцела е изпълнена“. В протокола, подписан от явилите се лица и от нотариуса, страните са се споразумели за начина на ползване на първия етаж и двата гаража, докато е жив И. З. (бащата на П. Г. и Б. Г.) - че Б. Г. ще продължи да ползва първия етаж от къщата, а двата гаража ще се ползват съвместно от П. и Е. Г.. В констативния протокол от 29.10.2010 г. липсват изявления по отношение на гаражната клетка-близнак /л.114 от първоинстанционното дело/.

С нотариалната покана от 10. 06. 2014 г. П. Г. и Е. Г. са заявили, че са собственици на 5/8 ид.ч. от първия етаж, целия трети етаж, на двата гаража с обща площ 78 кв.м., както и на отделния гараж от 18 кв.м., като поканват Б. Г. и Е. Т. да освободят първия етаж и двата гаража в 7-дневен срок - като в частта за освобождаване не се споменава третият гараж от 18 кв.м. /л.164 от първоинстанционното дело/. Видно от приемо-предавателния протокол от 30. 06. 2014г. Б. Г. и Е. Т. са предали владението върху първия етаж и двата г а р а ж а , като отново не се споменава третият гараж /л.166 от първоинстанционното дело/.

С оглед гореизложеното, може да се направи единствения извод, че владението върху гаража с площ 18 кв.м. не е било предавано нито през 2010г., нито пред 2014г. и правата върху него са извън обхвата на изявленията на обсъдените документи, поради което и възражението за изтекла придобивна давност в полза на П. Г. и Е. Г. и за изключването на гаража от делбената маса, е неоснователно.

Както беше отбеляза по - горе, Р. И. е придобил чрез покупко-продажба 1/2 ид.ч. от гаражната клетка-близнак. След смъртта на И. З. останалата притежавана от него 1/2 ид.ч. се разпределя при равни квоти между децата му - Е. Т., Б. Г. и П. Г. (т.е. всеки от тях получава по наследство 1/6 ид.ч.). След смъртта на Е. Т. на ••• притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от гаража е придобита при равни квоти от наследниците й Г. О. Г. и И. О. Г., т.е. всеки от тях притежава по 1/12 ид.ч. от гаража.

След смъртта на П. Г. притежаваната от него (по наследство от И. З.) 1/6 ид.ч. от гаража се наследява при равни квоти от петимата му наследници Е. З. Г., П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. и Р. П. И. (т.е. всеки придобива по 1/30 ид.ч.)

Следователно собственици на гаража са Р. И. - 32/60 ид.ч. (30/60 ид.ч. чрез продажба и 2/60 ид.ч. по наследство), Б. Г. 10/60 ид.ч., Г. О. Г. 5/60, И. О. Г. 5/60 ид.ч., а всеки от останалите съделители - Е. З. Г., П. П. Г., Й. П. Г., И. П. И. - по 2/60 ид.ч. Обстоятелството, че Е. Г. е починала след постановяване на решението от Пернишкия районен съд и след подаване на въззивната жалба, не е причина за изменение на решението в частта му за делбените квоти, а е единствено основание да се отбележи, че към настоящия момент делбените квоти на нейните наследници -Й. П. Г. и И. П. И. са се увеличили с по още 1/60 идеална част и към момента всеки от тях е двамата е собственик на по 3/60 идеални части от гаража.

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна. Решението на Пернишкия районен съд в обжалваната му част, чиито мотиви Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Й. П. Г. е направил разноски в размер на 1250лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд, която сума с оглед изхода на делото Р. П. И. и И. П. И., следва да бъдат осъдени да му я заплатят.

Водим от гореизложеното в същия смисъл Пернишкият окръжен съд