Решение № 8263 от 5.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19551/2025 г.

Депозирана е искова молба от Н. А. М. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2045,17 евро /4000 лева/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило през месец октомври 2024 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка по комбинирана застрахователна полица № •••••••/02.03.2022 г., което вземане е прехвърлено от застрахования В.М.Б. в полза на ищеца с договор за цесия от 21.03.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.03.2022 г. между страните по делото е сключен договор за застраховка по комбинирана застрахователна полица № ••••••• с обект на застрахователния договор жилище, находящо се в гр. С., собственост на брата на ищеца В.М.Б.. Сочи се, че ищецът Н. М. има качеството застрахован по отношение на движимите вещи, находящи се в имота и качеството на застраховащ по отношение на недвижимия имот, съответно брат му и собственик на имота В.Б. качеството на застрахован. Сочи, че на 19.03.2025г. В.Б. е уведомил застрахователя, че е одобрил сключения договор за имуществена застраховка. Поддържа, че през октомври 2024 г. настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, за което е уведомил застрахователя. В тази връзка при застрахователя е образувана щета № •••••••••, като на 05.11.2024г. бил извършен оглед на жилището. С писмо с изх. № ••••••/28.11.2024г. ответното дружество отказва да изплати обезщетение, тъй като не е налице покрит от застраховката риск. Излага твърдения, че по силата на договор за цесия В.Б. му е прехвърлил вземането за застрахователно обезщетение по процесния договор. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сочената от ищеца застраховка „Имущество“ със застрахован В.Б.. Оспорва наличието на застрахователно събитие, което да е покрит риск. Оспорва и иска по размер, като твърди че претендираните суми са завишени. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото е отделено обстоятелство, че е сключена застраховка „Имущество“ по полица № ••••••• със срок на действие от 03.03.2022г. по отношение на апартамент, находящ се гр. С., ул. „А.Йор.“ № ••, комплекс „С. Г.“ бл. F, ет. *, ап. *, по която застраховащ е Н. А. М.. Не е спорно по делото, а и се установява от приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 151 том VII, рег. № 11413, дело № 1017 от 2023 г. от 28.12.2023 г., вписан в СВ с вх. Рег. № 97684/28.12.2023г., акт № 185, т . CCXLIV, дело № 761771, че В.М.Б. е придобил правото на собственост върху процесния застрахован недвижим имот. С договор от 04.01.2024г. В.М.Б. е отстъпил на ползвателя и ищец по делото Н. А. М. временно ползването на процесния апартамент № 3 срещу задължението ползвателя да се грижи за имота, както и да изплаща всички дължими данъци и такси към държавата и администрацията на комплекс „С. Г.“. По делото е представен и Договор за цесия от 21.03.2025г., по силата на който В.М.Б., в качеството му на цедент, прехвърля на Н. А. М., в качеството му на цесионер, вземането си към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, придобито на основания сключения между „ДЗИ – Общо застраховане“ и Н. А. М. договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица № ••••••• и настъпило през м. октомври 2024г. застрахователно събитие покрит риск по застраховката клауза „Д2- изтичане на вода“, във връзка с което при застрахователя е образувана щета с № •••••••••. С оглед заявения спорен по делото въпрос на изследване подлежи съдържанието на общите условия към процесния договор за застраховка, и поконкретно клаузите, на които се позовава ответникът. Съгласно общите условия за Клауза Д2 „изтичане на вода“ застрахователят е дал следната дефиниция: „изтичане на вода и пара от тръбни инсталации и включените към инсталациите уреди се получава при спукване, избиване, пробиване или счупване на инсталациите или включените към тях уреди, в резултат на което се нарушава нормалната им експлоатация.“ Съгласно Част Б, раздел „Клаузи“, Клауза Д2 – „Изтичане на вода“, застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили в резултат на следните изключения: а) вреди, настъпили в резултат на авария при строителни или ремонтни работи в застрахования обект; б) вреди върху необитаеми или неизползвани помещения, оставени без надзор в продължение на повече от 30 последователни дни; (В същата точка е уточнено, че не се обезщетяват вреди върху инсталации, които не са работили и не са били източени и продухани по подходящ начин ); в) вреди в резултат от авария на инсталации за напояване; г) вреди в резултат от свличане или срутване на земни пластове, освен ако са причинени от изтичане на вода;д) вреди, причинени при изпитания или изпробване на тръбни инсталации; е) вреди, причинени от умишлено задействана спринклерна инсталация; ж) вреди в резултат от замръзване на инсталацията; з) вреди, причинени от земетресение или експлозия; и) вреди в резултат от запушване на инсталация в застрахования обект. По делото е разпитан свидетелят Х. Г., който заявява, че работи като вещо лице към пет или шест застрахователни компании, които го наемат за извършване на оглед и оценка на щети. Посочва, че представеният по делото протокол – опис на увреденото и унищожено имущество, е съставен и подписан от него. Сочи, че е присъствал на огледа на процесния апартамент в гр. С. на 05.11.2024 г., като уточнява, че изготвеният опис е на база констатациите, направени от него по време на огледа. Заявява, че при извършения от него оглед е установил, че цялото обзавеждане в жилището е било изнесено, като е бил започнат ремонт на подовата настилка и са се извършвали дейности по частично изрязване на паркета. Посочва, че не е възприел лично самата авария, тъй като към момента на огледа същата вече е била отстранена, за да се предотврати последващ теч. Излага, че заявеното събитие му е било съобщено от застрахования, който е попълнил собственоръчно причината за настъпване на щетата, а именно „изпуснала тръба“, респективно „извадена тръба с алуминиева вложка“, като свидетелят е отразил тази причина в заключението си въз основа на дадената информация, без да има възможност сам да я констатира. Свидетелят сочи още, че при огледа не е установил спукване, пробиване, избиване или счупване на инсталация или на включен към нея уред. Установил е единствено увреждания по естествения паркет, който според него подлежи на частична подмяна. Посочва, че е изготвил експертно заключение и количествено-стойностна сметка за необходимите ремонтни дейности, както и снимков материал на констатираните увреждания. Допълва, че е получил уведомление за щетата по електронна поща на 31.10.2024 г., след което на следващия ден се е свързал със застрахования, който му е съобщил, че ремонтните дейности вече текат. Огледът е бил извършен в рамките на няколко работни дни след това. Свидетелят уточнява, че съществува изискване до извършване на оглед да не се предприемат ремонтни дейности, за да може да се установи причината за уврежданията, като отбелязва, че застрахованият е следвало да е запознат с това от общите условия. Свидетелят заявява още, че не е служител на застрахователя, а вещо лице, и че отразява в документите това, което му е съобщено от застрахования, като последният се е подписал без възражения относно установените факти. Посочва, че според него няма съществена разлика между „изпусната“ и „извадена“ тръба, доколкото и в двата случая се касае за отделяне на тръбата от фитинга, което води до теч. Свидетелят М. И. Х.ва заявява, че познава ищеца, тъй като работи като негова домашна помощница и посещава жилището му веднъж седмично от около три години. Посочва, че си спомня ясно за инцидента с наводнението през месец октомври 2024 г., като по време на събитието се е намирала в съседно помещение и е почиствала с прахосмукачка. Излага, че първоначално не е възприела настъпването на събитието поради шума от уреда, но след като го е изключила, е чула силен шум, който е определила като „адски“, идващ от хола. Свидетелят сочи, че при влизане в помещението е установила теч на вода от шкаф, в който се намира котел, като водата е текла силно и е заливала помещението, включително върху намиращ се там монитор. Посочва, че не е отваряла шкафа, а е предприела действия по ограничаване на щетите чрез попиване на водата с кърпи и парцали, като едновременно с това се е свързала с ищеца. След пристигането му той е отворил шкафа и е спрял водата чрез завъртане на кран. Свидетелят изрично заявява, че водата е „силно шуртяла“ и е наводнила почти цялото помещение, като е достигнала под мебелите и към вратата, като според нея при липса на човешка намеса би могла да излезе извън помещението. Посочва още, че впоследствие е констатирала значителни увреждания по паркета, който бил изцяло издут до мястото, докъдето е достигнала водата, като преминаването през помещението било затруднено. Допълва, че не може да посочи точно кога е започнал ремонтът, но е възприела деформациите по паркета в рамките на кратък период след инцидента, съобразно посещенията в жилището. Посочва още, че към момента на инцидента помещението е било почистено непосредствено преди това, като събитието е настъпило внезапно в рамките на кратък период от време. По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Съгласно същото причината за настъпилото изтичане на вода е „извадила се тръба с алуминиева вложка за захранването на газовия котел с вода“. Повредената тръба представлява PEX-AL-PEX тръба (с алуминиева вложка), която подава вода към газовия котел. Този тип тръби са надеждни, но имат много специфични изисквания за монтаж, и когато нещо е направено неправилно, резултатът често е точно това: извадена тръба и теч. Вещото лице посочва, че най-вероятните технически причини, подредени по реалистичност: неправилно кримпване / пресоване на фитинга; прекомерно налягане в отоплителната система; тръбата не е била калибрирана и фаскирана; стареене или дефект на фитинга; Външно натоварване. Според заключението когато PEX-AL-PEX тръба се извади напълно, това почти винаги означава: монтажна грешка или неправилно пресован фитинг, която се е проявила при повишено налягане или вибрации. Тръбите сами по себе си не „изскачат“, ако връзката е направена правилно. В експертизата вещото лице прави разграничение между понятията „избиване“ и „изваждане“ на тръба. Приема се, че „избиване“ е налице при внезапно и насилствено изхвърляне на тръбата вследствие на високо налягане (хидравличен удар), съпроводено с характерни признаци като шум, деформации и силен воден напор. За разлика от това, „изваждането“ представлява постепенно или лесно измъкване на тръбата от фитинга поради неправилно изпълнена връзка, без наличие на разрушителни въздействия. В заключение се приема, че когато тръбата е излязла цяла и без следи от деформация, това е типично за „изваждане“, а не за „избиване“. Относно характера на увреждането експертизата е категорична, че не се касае за спукване, пробиване или счупване на елемент от инсталацията или на вложен към нея уред. Не е налице разрушаване на материал, а единствено механично разкачване на съединителната връзка между тръбата и фитинга. В този смисъл повредата се квалифицира като резултат от компрометирана връзка, а не като внезапна авария, свързана с разрушаване на инсталацията. Крайният извод на вещото лице е, че процесното събитие представлява механично разкачване (изваждане) на тръба от фитинг, дължащо се на неправилен или некачествен монтаж на съединението, което се е проявило при експлоатация на системата, включително при нормално или леко повишено налягане. В съдебно заседание обаче вещото лице изрично уточнява, че този извод не е направен въз основа на пряко възприятие или оглед на увредената връзка, а се базира единствено на данните по делото, в частност на констативен протокол на друго вещо лице и свидетелски показания. Посочва, че не е извършвал оглед на място и не е изследвал самата тръба или фитинг, поради което не може категорично да установи конкретната причина за настъпване на събитието. Вещото лице изрично заявява, че изводът за неправилен монтаж е само теоретично възможен, но не може да бъде категорично потвърден от наличните по делото данни, както и че липсват документи относно извършения монтаж (приемо-предавателни протоколи, сертификати и др.), които да позволят сигурна преценка. Същевременно вещото лице допуска и алтернативна хипотеза за настъпване на събитието – т.нар. „избиване“ на тръбата, т.е. внезапното изхвърляне под въздействие на повишено налягане в системата. Посочва, че с оглед данните за силен шум и значително количество изтекла вода, е възможно да се касае именно за такова рязко и внезапно разкачване. В тази връзка вещото лице разграничава „изваждане“ от „избиване“, като приема, че първото представлява постепенно разхлабване на връзката, докато второто е внезапен процес, протичащ под силно налягане. Уточнява обаче, че и в двата случая се касае за разкачване на тръбата от фитинга, като разликата е единствено в интензитета и начина на настъпване. Наред с това вещото лице сочи, че причините за подобно събитие могат да бъдат както повишено налягане в системата, така и отслабване на връзката вследствие на неправилен монтаж или износване. Изрично посочва, че не може да определи коя от тези причини е налице в конкретния случай, тъй като не е извършен оглед и не е изследван самият увреден елемент. В допълнение, вещото лице излага съображения, че ако повредата е резултат от първоначален монтажен дефект, тя обичайно би се проявила в по-кратък срок, докато ако е настъпила след продължителен период на нормална експлоатация, е възможно да се дължи и на износване на връзката. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на ищеца да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договори за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на действителните вреди, прехвърлянето в полза на ищеца на претендираното вземане с договор за цесия, както и че цесията е съобщена на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу основателността на предявените искове, в това число и че е налице изключен риск съгласно договора и ОУ към него. По отношение на материалната легитимация на ищеца съдът намира следното: В теорията и съдебната практика в застрахователното право е възможно застрахователният договор да се сключи за застраховане на чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта. В този случай лицето, което сключва договора е застраховащ, а собственикът на вещта е застрахован. Съгласно решение № 161/9.12.2016 г. по т. дело № 2946/2015 г., е прието, че според легалната дефиниция на понятието "застрахован" по § 1, т. 4 от ДР на КЗ /отм/, лицето чиито имуществени блага са предмет на застрахователния договор е винаги носителят на застрахователния интерес от сключването на такава застраховка. Застраховащ може да бъде както собственика, така и несобственика на застрахованото имущество. С решение № 136 от 30.08.2013 г., постановено по т. д. № 1015/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че в хипотезата на сключен договор от лице без представителна власт по чл. 395, ал. 2 ТЗ /отм/, аналогична разпоредба чл. 201, ал. 2 и ал.3 КЗ (отм.), независимо кой е сключил договорът за застраховка на чужда вещ / собственикът или трето лице, действало без представителна власт/ правото да получи застрахователното обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице /чл. 380, пр. 2 ТЗ отм./ или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го. С решение № 156/4.01.2017 г., по т. дело № 1948/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., отговорът на поставения правен въпрос е, че лицето, договаряло без пълномощие със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ, е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице - собственик на вещта одобри договора и цедира вземането си / застрахователното обезщетение/ в негова полза. Съображенията са, че собственикът на имота, който има застрахователен интерес получава правното положение на застраховано лице и няма пречка да цедира застрахователното обезщетение на мнимия представител, чиито действия е одобрил, тъй като по отношение на него не се разпростира ограничението на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. При цедиране на вземането от застрахованото лице на мнимия представител, сумата ще се дължи от застрахователя не на основание договора за застраховка, а на основание на договора за цесия. С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът Н. А. М. е материалноправно легитимиран да претендира процесното вземане. Безспорно е, че собственик на застрахования имот към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие е бил В.М.Б., който като носител на застрахователния интерес има качеството на застрахован и първоначален титуляр на правото на застрахователно обезщетение. Установява се също така, че същият е одобрил сключения от ищеца застрахователен договор, поради което договорът е породил действие и по отношение на него. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията / виж Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. /. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. В процесния случай ответникът е получил копие на приложеното към исковата молба Уведомително писмо, респективно същият е уведомен надлежно за прехвърляне на вземането. По въпросът налице ли е настъпването на застрахователен риск, съдът приема следното: Спорът между страните се концентрира върху това дали процесното събитие попада в обхвата на покрития риск по Клауза Д2 „изтичане на вода“, респективно дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Както беше посочено по-горе, съгласно договорената клауза, застрахователят дължи обезщетение при „изтичане на вода и пара от тръбни инсталации и включените към тях уреди, получено при спукване, избиване, пробиване или счупване“, т.е. при наличие на внезапно настъпило събитие, свързано с нарушаване на нормалната експлоатация на инсталацията. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в конкретния случай е доказано настъпването на такова събитие. На първо място, видно от показанията на свидетеля Х.ва, процесният инцидент е настъпил внезапно, в рамките на кратък период от време, без предходни признаци за повреда. Свидетелят възприема силен, „адски“ шум, последван от интензивно изтичане на вода, което е довело до бързо и значително наводняване на помещението. Посочва, че водата е „силно шуртяла“ и е обхванала почти цялото помещение, като при липса на намеса би могла да излезе извън него. Тези показания съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, като същите сочат на внезапност и интензитет на събитието, характерни за аварийно разкачване под налягане. На следващо място, макар първоначалното заключение на съдебнотехническата експертиза да насочва към „изваждане“ на тръба, в съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че не може категорично да установи причината за настъпване на събитието, както и че не е извършило оглед на място. Същевременно допуска като напълно възможна хипотезата за „избиване“ на тръба – т.е. внезапно и насилствено разкачване под въздействие на повишено налягане, като именно тази хипотеза съответства на данните за силен шум и значително количество изтекла вода. Съдът намира, че при така дадените разяснения експертизата не изключва, а напротив – допуска механизъм на настъпване, попадащ в обхвата на покрития риск. Обстоятелството, че вещото лице не може да посочи с категоричност конкретната причина (неправилен монтаж, износване или повишено налягане), не води до извод за липса на застрахователно събитие, доколкото за приложението на клаузата е релевантен не първопричинният дефект, а начинът на проявление на събитието – внезапно изтичане на вода вследствие на нарушаване на целостта на връзката. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че се касае за изключен риск, свързан с неправилен монтаж или износване. От една страна, тези обстоятелства не са доказани по категоричен начин, като самото вещо лице ги сочи само като възможни хипотези. От друга страна, дори да се приеме наличие на първоначален конструктивен или монтажен дефект, застрахователят би следвало да докаже, че именно той е пряката и единствена причина за настъпване на вредата и че същата попада в изключенията по договора, каквото доказване в случая не е проведено. Съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че е налице внезапно настъпило събитие, изразяващо се в разкачване (избиване) на тръбна връзка под налягане, довело до интензивно изтичане на вода и последващи увреждания. Това събитие попада в обхвата на понятието „избиване“ по смисъла на застрахователната клауза, респективно представлява покрит застрахователен риск. С оглед на това съдът приема, че е налице застрахователно събитие по смисъла на договора, за което застрахователят носи отговорност. Във връзка с размера на обезщетението по делото са представени фактура и касов бон за сумата от 4 000 лева, удостоверяващи извършени разходи за паркетни услуги, свързани с възстановяване на увредената подова настилка в процесния имот. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът ги кредитира като годни да установят извършването на разхода. Същевременно от събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че вследствие на процесното събитие е настъпило увреждане на паркета, като същият е бил деформиран (издут) в значителна част от помещението и е било необходимо извършване на ремонтни дейности за възстановяването му. Съдът намира, че представените доказателства установяват по безспорен начин както извършването на разходите, така и причинната им връзка с настъпилото застрахователно събитие. Неоснователно е възражението на ответника за завишеност на претендирания размер, доколкото същият не ангажира доказателства, които да оборят установената стойност на извършените ремонтни дейности или да обосноват по-нисък размер на необходимите разходи за възстановяване на щетите. Ето защо съдът приема, че претендираното обезщетение в размер на 2045,17 ерврп/4 000 лева/ съответства на действително претърпените вреди и следва да бъде присъдено в пълен размер. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски в размер на 160 лева държавна такса и 200 лева – депозит за СТЕ. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователна, доколкото доказателства за реалното извършване на разхода не са представени до приключване на съдебното дирене на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 80 ГПК. Представеният с допълнителна молба след приключване на последното съдебно заседание договор за правна защита и съдействие, в което е отразено, че възнаграждението е платено в брой, не следва да бъде обсъждан. Процесуалният закон изисква доказателствата за разноски да са приобщени към делото в момент, в който насрещната страна може да упражни правото си на възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). Ето защо съдът присъжда на ищеца само доказаните разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Воден от горното, съдът