Решение № 177 от 15.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4098/2025 г.

наказателно дело № 20253110204098 по описа за 2025 година УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба предявена от Е. Р. А. чрез адв. Д. Т. при ВАК против НП № СК/2/-11/25.08.2025 г. на Зам. кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 23а ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 15 ал.3 от ЗУЧК. В жалбата се навеждат твърдения, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изложената в същото фактическа обстановка. Сочи се, че констатираната при извършената проверка дейност е във връзка с неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности на основание чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, което се установява от адресираното до „Комфорт“ООД, в качеството на възложител на работодателя на въззивника „Селена билдинг груп“ ООД, писмо с рег. № АУ104662ВН _006ВН/ 23.06.2025 г. на Община- Варна. Излагат се аргументи, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42 т. 7 от ЗАНН, поради непосочване на датата на раждане и точните адреси на свидетелите, а НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 8 от ЗАНН предвид липсата на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, които го установяват и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според въззивника липсата на мотиви относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН и по отношение на индивидуализацията на наказанието представлява съществено процесуално нарушение. Релевират се доводи за наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на вредни последици от нарушението и инцидентния му характер. Твърди се, че наложената глоба не кореспондира с буквата и духа на закона. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като се претендира заплащане в полза на въззивника на сторените от същия разноски в хода на производството. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Т., който пледира НП да бъде отменено, доколкото жалбоподателят в качеството на работник е изпълнявал длъжността си по занятие, с оглед на което, ако е установено нарушение на закона, то би следвало наказанието да бъде наложено на работодателя му, а не на физическо лице. Намира, че не е установено противоправното поведение на жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, при условията на пълно и главно доказване. Сочи, че от доказателствения материал по делото не може да бъде установено дали въпросният обект е бил построен на кота 0 с обратни насипи, като в хода на административнонаказателното производство не е назначена експертиза в този смисъл, която да докаже безспорно този факт. Излага доводи, че строителномонтажните работи са извършени по указание на Община – Варна, Дирекция „Управление на сигурност, контрол и обществения ред“, тъй като инвеститорът е бил задължен с писмо с рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. да осъществи СМР до кота 0 с обратни насипи, „с оглед запазване здравето и живота на хората, тяхното имущество и да се обезопасят второстепенните улици“, като се сочи, че извършените СМР са именно с цел укрепване, за да не се срути обратно насипа, поради което тези СМР се явяват извършени в условията на чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззивника. Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Р., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че процесното наказателното постановление е законосъобразно, издадено при спазване на действащото законодателство и на разпоредбите на ЗУТ. Твърди, че наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат необходимите реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, респ. чл. 42 от ЗАНН. Намира, че е безспорно установена фактическата обстановка, посочена в НП и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на строителен работник на процесния обект. Излага становище, че уведомителното писмо на Община-Варна не обуславя наличието на хипотезата на чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, а е указание за поетапно извършване на дейности, които трябва да бъдат изпълнени. Твърди, че в случая е констатирано, че на обекта не се осъществяват дейностите, указани в писмото, а е продължено извършването на строителномонтажни работи в нарушение на забраната, предвидена в чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК. Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на Община – Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 15.07.2025 г., около 11.00 ч. служители на Община – Варна – свид. П. В. и свид. Н. К., и двамата на длъжност – инспектор в отдел „Строителен контрол“, извършили обход в кк „Чайка” с оглед проверка за спазване на забраната за извършване на строително-монтажни работи в съответния времеви период. При обхода, установили, че в УПИ XXXIX-846 /идентификатор 10135.2571.4779 , кв. 25/ по плана на кк Чайка, гр. Варна се извършват строително монтажни работи в находящия се в имота строеж „К-Гардън – Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяваща се в монтаж и полагане на армировка. Строежът бил с възложител „С и С – Стил“ЕООД и с изпълнител „Комфорт“ООД. Посочената дейност се осъществявала от група работници. На място бил установен и въззивникът, като част от групата работници, които осъществявали дейност в обекта. Към АНП е приобщено уведомително писмо с рег. № АУ104662ВН_005LK/13.06.2025 ч. от управителя на „С и С – Стил“ЕООД до Кмета на Община – Варна, с което последният е информиран, че е наложително продължаване на укрепителни и спомагателни строително-монтажни работи в обекта, съгласно приложено становище от проектанта на обекта по част „Геология“ поне до завършване на обратни насипи около фундаментите и сутеренните стени. В приложеното към писмото становище се съдържат инженерно-геоложки и хидроложки проучвания, изготвени на основа проучвания на терена. Във връзка с цитираното уведомление е изпратено писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., от Директора на Дирекция“Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община – Варна до управителя на „С и С – Стил“ЕООД. В писмото е посочено, че при огледа на строежа е установено, че при изпълнението на временни устойчиви откоси, същите са по-стръмни от препоръчителните и от нормативно изискваните, както и че укрепването не е изпълнено. Посочено е, че за голяма част от изкопните стени има опасност от омокряне на откоса. Сочи се, че поради възможност от свличане на земни маси и опасност за живота и здравето на хората, както и на тяхно имущество, следва да не се прекъсват строително-монтажните дейности до достигане на кота ±0,00м и направата на обратен насип. В писмото се съдържа указание да се укрепят и обезопасят и второстепенните улици общинска публична собственост с цитирани идентификационни номера, за да се осъществява безопасно придвижване по тях, както на пешеходци, така и на моторни превозни средства. Разпоредено е стриктно изпълнение на препоръките от инженерно-геоложкото становище, свързано с обезопасяване на изкопа. Писмото е връчено на представляващ възложителя на строежа на 23.06.2025 г. Цитираното писмо е предявено на контролните органи, извършващи проверката на строежа на 15.07.2025 г., от представляващ изпълнителя, с твърдението, че на обекта се извършват аварийно-ремонтни дейности. След като преценил, че извършваните строително-монтажни работи не са аварийно-ремонтни и не попадат в изключението на чл. 15 ал. 4 от ЗУЧК, свид. П. В. съставил на възз. А. АУАН № 11/15.07.2025 г. за това, че на 15.07.2025 г. , около 11.00 ч. в поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4779, кв. 25/, по плана на кк Чайка, гр . Варна, на строеж „К Гардън – Жилищна сграда с подземни паркинги и басейн“ като общ работник е извършил строително-монтажни дейности, включващи армировъчни работи за бетонна плоча, като на обекта присъстват около 20 лица. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу съставения акт. Впоследствие въз основа на акта Заместник-кметът на Община – Варна издал срещу жалб. Е. А. обжалваното НП, с което на основание чл. 23а ал. 1 от ЗУЧК е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, за това, че на 15.07.2025 г., около 11.00 ч. в УПИ XXXIX-846 /идентификатор 10135.2571.4779 , кв. 25/, по плана на кк Чайка, гр. Варна, извършва строително монтажни работи в находящия се в имота строеж „К-Гардън – Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяващи се в монтаж и полагане на армировка, като строителномонтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за осъществяване на строителна дейност в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. П. В. и свидетелят по акта – Н. К.. По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснат и разпитан в качеството на свидетел И. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала писмо с рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. на Община Варна, Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ , списък от НАП за актуално състояние, писмо от Община – Варна с рег. № ЗК25001686ВН/05.09.2025 г., писмо до фирма „Комфорт“ ООД с рег. № ЗК25001686ВН с приложено пълномощно, както и уведомително писмо с рег. № ЗК25001686ВН_001ВН/23.09.2025 г., разрешение за строеж № 149/28.10.2024 г. с приложено пълномощно, констативен протокол от 15.05.2025 г., фотоматериали от деня на актосъставянето, съобщения от форма за сигнали с рег. № СИГ25004401ВН/02.06.2025 г., съобщения от форма за сигнали с рег. № СИГ 25004516ВН/03.06.2025 г., съобщения от форма за сигнали с рег. № СИГ25004532ВН/04.06.2025 г., съобщения от форма за сигнали с рег. № СИГ25004739ВН/09.06.2025 г., жалба/сигнал от жителите на кв. Чайка с рег. № СИГ25004739ВН_003ВН/25.06.2025 г., съобщения от форма за сигнали с рег. № СИГ25004739ВН_002ВН/13.06.2025 г., писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройство с рег. № СИГ25004739ВН_004ВН/25.06.2025 г., ведно с жалба/сигнал за предприемане на незабавни мерки с рег. № СИГ25004739ВН_005ВН/27.06.2025 г. и сигнал/жалба за строителни дейности и тежка строителна техника на територията на курортен комплекс Чайка с рег. № СИГ25004739ВН_006ВН/03.07.2025 г., писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройство с рег. № СИГ25004739ВН_007ВН/04.07.2025 г., писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройство с рег. № СИГ25004739ВН_011ВН/11.07.2025 г., писмо от Пето РУ при ОДМВР – Варна с рег. № 460000-7496/2025 г., АУАН серия АД, бланков номер 269272, писмо от Дирекция „УСКОР“ при Община Варна с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., ведно със сигнал/жалба за строителна дейност в курортен комплекс Чайка, сигнал/жалба за строителна дейност в курортен комплекс Чайка с рег. № СИГ25004739ВН_008ВН/08.07.2025 г., молба от юк Р. с рег. № РД25030249ВН_001ВН/04.12.2025 г. с приложен към същата снимков материал, заверено за вярност с оригинала копие на извадка от информационна система ДНСК, заверено за вярност с оригинала копие на Наредба № 1/2007 г. за обследване на аварии в строителството. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № СК/2/-11/25.08.2025 г. е издадено от компетентен орган – Зам. Кмета на Община – Варна, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 т.1 от ЗУЧК и видно от приобщеното заверено копие на Заповед № 0366/07.02.2025 г. на Кмета на Община – Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 т.1 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. Видно от приложеното копие на Заповед № 0366/07.02.2025 г. на Кмета на Община – Варна актосъставителят е овластен да съставя актове за нарушения по ЗУЧК Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. С процесния АУАН на Е. А. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.15 ал. 3 ЗУЧК. В първите три алинеи на чл. 15 от ЗУЧК са регламентирани различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи. В хипотезите по чл.15, ал.1 и ал.3 забраната действа по силата на закона, а в хипотезата на ал.2 – след решение на общинския съвет, взето по предложение на кмета на общината. С ал.1 на чл.15 ЗУЧК е въведена забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Извън случаите по ал.1, периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно, не по-късно от 1 март на съответната година, и се обявяват на интернет страницата на общината – чл.15, ал.2 ЗУЧК. Според ал. 3 на чл. 15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. В АУАН не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които е възможно недвусмислено да се извърши преценка коя от хипотезите визирани в чл. 15 от ЗУЧК е нарушена, което е достатъчно да се приеме, че повдигнатото на лицето обвинение е неясно и води до съществено ограничаване на правото му на защита. От друга страна, в НП се съдържа констатацията, че дейностите се извършват при „влязла в сила забрана“ за извършването на строителна дейност, поради което и предвид гореизложения анализ на хипотезите на чл. 15 от ЗУЧК, не може да се разбере недвусмислено волята на АНО - дали наказва лицето за нарушение на въведената със закона забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие, или за нарушаване на друга „влязла в сила забрана“, въведена със съответен акт на административен орган. Тази заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и макар в същата да не е посочено конкретно правомощие по чл. 44, ал. 1 ЗМСМСА въз основа на което същата се издава, от съдържанието й недвусмислено следва, че целта й е да организира изпълнението на забраните по чл. 15 ЗУЧК и опазването на обществения ред в тази връзка. При наличието на действащ нормативен акт по смисъла на чл.3, ал.1 ЗНА а именно – ЗУЧК, който регламентира различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни дейности на територията на курортните комплекси, и на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК - Заповед на кмета на Община – Варна № 1484/26.04.2024г., в който също не се сочи в коя конкретно хипотеза на чл.15 ЗУЧК се издава, но изрично препраща към тази разпоредба и към наказанията по чл.23а ЗУЧК, липсата на описание в АУАН на факти досежно действието на конкретна забрана за извършване на СМР и липсата на конкретика в съдържанието на НП за правното основание, от което се извежда тази забрана съотв. обосновка, че е нарушена законовата забрана за извършване на СМР в цитираните чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК териториални образувания, се обосновава извод за допуснато в производството съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление. /В този смисъл е Решение № 7505/04.07.2025 г. на Административен съд – Варна по канд № 958/2025 г./ С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика не посочването на ЕГН и дата на раждане на свидетелите не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, след като в АУАН се съдържат достатъчно други данни, въз основа на които е възможно да се установи самоличността им. Единствено във връзка с възможната необоснованост на издаденото НП се разглежда и отсъствието на мотиви в НП досежно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от констатираните процесуални пороци, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество ,като установи от правна страна следното: В нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК е предвидено, че в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Легално определение на „строителни и монтажни работи” се съдържа в разпоредбата на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, според която към тази група се отнасят работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. От граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството се установява, че аварийно-ремонтните работи са работи, извършвани във връзка с авария при осъществяване на строителна дейност респ. в строителен обект, която съгласно цитираната разпоредба се отнася до всяко непредвидено разрушаване на строеж, на отделна негова част или инсталация, както и появата на значителни повреди и деформации в него, водещи до опасност за живота и здравето на хората, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи строежи и части от тях. Видно е, че с писмо с рег. № АУ 104662ВН_006ВН/23.06.2025 г., от Директора на Дирекция“ Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община – Варна до управителя на „С и С – Стил“ ЕООД е указано извършването на строителномонтажни укрепителни дейности с оглед опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите, предвид което същите са от категорията на аварийно-ремонтните такива. По делото не се съдържат безспорни доказателства, въз основа на които да може да се заключи по несъмнен начин, че извършваните на посочената дата в обекта строително-монтажни дейности не са имали характер на аварийно-строителни такива. Такъв извод не може да бъде направен въз основа на снимковия материал, който не отразява конкретни действия на строителни работници, съотв. не е установено и безспорно към кой момент е изготвен, а гласните доказателства, приобщени по делото са противоречиви в този смисъл. По отношение на посочения релевантен факт свид. В. и свид. К. твърдят, че строителните работници не са извършвали обратни насипи и укрепителни дейности, докато свид. Иванов сочи, че за изграждане на обратен е необходимо да бъдат изградени стени и плоча, каквито са били изпълнявани към момента на проверката. От друга страна, в хода на съдебното производство не бе установено безспорно какви конкретни действия е извършвал въззивника в процесния обект. Такава информация не се съдържа, както в писмените материали по делото, така и в показанията на разпитаните свидетели, които сочат единствено констатациите си относно част от параметрите на изграждания обект и наличието на група лица, обслужващи дейността по изграждането му. Липсата на възможност за индивидуализация на действията, които е извършвал въззивника в обекта, поставя в невъзможност съда, категорично да заключи дали осъществяваното от него се субсумира от състава на нарушение по чл. 15 ал.3 от ЗУЧК. Това е така, доколкото административнонаказателната отговорност е лична и се ангажира за извършвани от конкретния субект действия или бездействия, които са в причинна връзка с установения резултат съотв. в областта на административнонаказателното производство е недопустимо ангажирането на колективна отговорност. Посоченият въпрос не е изяснен въпреки извършените възможни и необходими процесуалноследствени действия. Същевременно, дори да се приеме, че от доказателствата по делото може да се установи безспорно, че възз. А. е извършвал дейност, представляваща строителномонтажна такава, в нарушение на нормата на чл. 15 ал. 3 от ЗУЧК, съдът намира, че същият е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, кат о тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение, поради което административнонаказателната му отговорност е ангажирана в нарушение на чл.25 ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика за наличие на хипотезата на чл.25 ЗАНН не е необходимо заповедта да е писмена, а е достатъчно от установените по случая факти да се обосновава извод, че лицето не е действало по своя инициатива и за своя сметка, както и че с оглед на конкретната ситуация, нарушаването на законовите разпоредби не е очевидно. Действително от съдържанието на разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК следва, че се предвижда административнонаказателна отговорност за всеки, който наруши нормите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, при преценката за кръга на административнонаказателно отговорните лица, следва да се съобрази кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. При тази правна уредба съдът намира, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя респ. подизпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършвало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ал. 1 ЗУЧК. /В този смисъл са: Решение № 7505/04.07.2025 г. на Административен съд – Варна по канд № 958/2025 г. и Решение № 1096 от 29.01.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 44/2026 г./ Поради изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаканосъобразно и необосновано. По отношение на претендираните от страните разноски, съдът установи от правна страна следното: При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, в полза на адв. Д. Т. следва да се определи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от представеното по делото пълномощно от 03.10.2025 г., възз. А. е упълномощил адв. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на НП № СК/2/-11/25.08.2025 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, във всички съдебни инстанции. Посочено е, че пълномощното е сключено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С оглед изложеното, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/. С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът