Решение № 1396 от 22.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1818/2026 г.

наказателно дело № 20261110201818 по описа за 2026 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Ел.Недялкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1818 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК ••••••••• срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-2500690 от 12.01.2026 г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда" - София, с което на „•••“ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано от управителя •••, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 767 евро1 седемстотин шестдесет и седем) за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Жалбоподателят-редовно призован, изпраща проц.представител-адв. Л.И. от САК, която пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата се излагат доводи за неосъществен състав на адм.нарушение и неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството. Наведени са аргументи за неправилна правна квалификация на нарушението. Счита, че неправилно е превалутирано адм.наказание-имуществена санкция в евро, като е следвало да бъде определено съобразно чл.3 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща представител- ст. юрк. Сл.СТ., която, пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен състав на нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД съгласно Трудов договор № 044/13.10.2024г. било назначило лицето ••• на длъжност „барман“, считано от 14.10.2024г. На 23.10.2025г. до 25.11.2025г. била извършена проверка от гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – София-акт. Ел. Х., във връзка с подаден сигнал в коктейл бар“•••“, находящ се в гр. София, ул.“•••“ 22, стопанисван от „•••“ЕООД. При проверка на ведомост за заплати за м. юли 2025г. и отчетна форма за явяването/неявяване за м. юли 2025г., било установено, че „•••“ЕООД в качеството на работодателят е разрешил ползването на платен годишен отпуск на лицето ••• ••, без писмено искане от работника, като същата ползвала платен годишен отпуск 7 дни-от 02.07.25г. до 14.07.25г. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР 2543293 от 12.11.2025г. Изискано било от управителя на дружеството да представи писмено искане от работника за ползване на пратен годишен отпуск за посочения период. Поради непредставяне на искания документ проверяващият инспектор приел, че е налице нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. На 12.10.2025г. бил съставен АУАН № 22-2500690/12.11.2025г. от акт. Е. Х. на„•••“ЕООД за нарушение, извършено на 02.07.2025 г. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото. По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни: Наказателно постановление № 22-2500690/ 12.01.2026 г.; АУАН № 22-2500690/ 12.11.2025г.; Жалба до ИА“ГИТ“; Протокол за извършената проверка № ПР 2543293 от 12.11.2025г.; Длъжностна характеристика; Заповед № 134/13.03.2015г.; Заповед № Чр- 1744/20.12.2022г.; Заповед № З-0693/25.08.2022г.; Трудов договор № 044/13.10.2024г.; График за работно време за м. юли 20025г.; Пълномощни и др. Съдът констатира, че от показанията на акт. Х. се установяват обстоятелствата относно извършената проверка във връзка с подадена жалба от работещата в заведението, стопанисвано от „•••“ ЕООД, както и установеното, че дружеството като работодател разрешил ползването на платен годишен отпуск без подадено писмено искане от работника. Показанията на актосъставителя са ясни, последователни и съответветни на изложените в съставения АУАН констатации. В хода на съд.следствие бе разпитан св. •••-съпруга на управителя, която дава данни, че •••, която работи в бара на заведението лично пред нея е написало молба за отпуск, която е предало, но тази молба не може да бъде представена, тъй като при преглед на записите от камерите в помещение към заведението, където държали документацията, било установено, че същото лице заедно с друго я взели. Изложените твърдения от свидетеля съдът прие като опит за изграждане на защитна теза, с оглед избягване реализирането на административно –наказателната отговорност на дружеството. Към материалите на делото не са налични писмени доказателства, които да оборват показанията на актосъставителя, нито писмените доказателства, поради което тези твърдения съдът прие за тенденциозни и ги отхвърли като неправдиви. Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. В обобщение съдът прие, че от показанията на актосъставителя и приобщените писмени доказателства се установява по несъмнен начин осъществяването на твърдяното нарушение от дружеството, поради което съдът намери за неоснователни доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението. При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица съгласно КТ. При издаването и на АУАН, и на НО е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат задължителните реквизити като минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН-дадено е пълно и ясно описание на нарушението като са конкретизирани значимите обстоятелства, свързани с извършването му и словесното описание на нарушението съответства на приетата правна квалификация, с оглед на което възражението на жалбоподателя в тази връзка не се приема от настоящата съдебна инстанция. По несъмнен начин се установи, че на 02.07.2025г., когато е началната дата на платения годишен отпуск, от страна на „•••“ ЕООД като работодател е извършено административно нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно посочената разпоредба платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Нормата е императивна и вменява задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен отпуск за съответната календарна година, както следва:- от една страна задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на част от платения годишен отпуск, а от друга - задължението на работодателя е да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за ползването му. В случая дружеството в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е обективирало 7 работни дни- в периода месец юли 2025г, а именно от 02.07.2025г. до 14.07.2025г., като ползване на платен отпуск от лицето ••• без наличието на писмено искане за ползване на платен отпуск за м.юли 2025г. В хода на производството не бе установено да е налично писмено искане от страна на лицето до работодателя за ползване на платен отпуск за м. юли 2025г. (за посочения период). Следва да се отбележи, че не е представено в хода на извършената проверка и на доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 155 от КТ, а именно работодателят да е издал писмена заповед или писмено съгласие, с което да разрешава ползването на подобен платен отпуск. Липсват по делото каквито и да било доказателства за работодателя „•••“ ЕООД да са били налице някои от основанията предвидени в КТ, позволяващи му право да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено искане или съгласие– нито има доказателства по делото работодателят да е бил в престой, не се е ползвал отпуск едновременно от всички работници или служители; не е отправена и покана от работодателя към работника да ползва отложен отпуск за минали години. На следващо място, по отношение доводите от страна на жалбоподателя за „несъщественост на нарушението“ и несъразмерност на наложената санкция поради несъхраняване на молба за платен годишен отпуск, следва да се отбележи, че се касае за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск без писмено искане, а не за несъхраняване на молба от работника за ползването на такъв. Касае се за формално нарушение, което при осъществяването накърнява правото на работника за легитимно ползване на платен годишен отпуск и свързаните с това последици. Липсват по делото каквито и да било доказателства за това за работодателя да са били налице някои от основанията предвидени в КТ, позволяващи му право да предостави платен годишен отпуск на работника без негово писмено искане или съгласие. В случая процесното нарушение не може да се квалифицира като "маловажно", респ. не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. ". Що се отнася до размера на наложеното наказание-имещуствена санкция в размер на 767 евро, то съгл. Закона за въвеждане на еврото в РБ правилно е определоно това наказание, тъй като НП е издадено при действащия нормативен акт към датата на издаване на обжалваното НП. В случая АНО е преценил всички обстоятелства, имащи значение за нарушението като е определил цитирания размер на санкцията при действащия ЗВЕРБ, с което не е накърнено правото на информираност на дружеството по посочения закон, тъй като съгл.чл. 14, ал. 1 от ЗВЕРБ „всяко лице има право да получи информация относно паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране“, в случая не се установява подобно искане да е отправено. По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди. При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум, а именно в размер на 66, 47 евро, (равняваща се на 130 лева). По изложените съображения, съдът