Решение № 815 от 14.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2261/2026 г.

наказателно дело № 20262120202261 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на "•••" ЕООД с ЕИК •••, чрез законния представител В.Б. против Наказателно постановление № 02-2600284 от 08.06.2026 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Бургас, с което за нарушение на чл. 63,ал.2 КТ и на основание чл.416,ал.5 КТ във вр.чл.414,ал.7 и чл.416,ал.9 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000, 226 евро. Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,с аргументи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В кръга на съображенията за фактическа необоснованост,се поддържа,че контролният и наказващият орган формирали изводите си превратно и единствено на база попълнена декларация на място при проверката,без да снемат сведения от технически ръководител или др. лица, без да изследват в детайли,какъв обем работа е изпълнявал М.К.. В развитие неотстранимото противоречие в доказателствата е обосновало нарушение на принципа ïn dubio pro reo”. Изложени са и съждения за неправилно приложение понятието „системно нарушение“ и явна несъразмерност на наложеното наказание. Жалбоподателят редовно призован,се представлява от адв.С. С.,който поддържа жалбата и доразвива нейната аргументация. Моли за цялостна отмяна на НП и присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрк.Н., която изразява становище за безспорна установеност на фактическата обстановка и несъмнена доказаност на нарушението. Настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по ЗАНН, като видно от известието за доставяне НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2026 г., а жалбата е депозирана директно в РС-Бургас на 19.06.2026г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът след като прецени доказателствата по делото самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, следвайки процесуалните изисквания, предназначени да осигурят постигане на истинно фактическо установяване и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: От фактическите констатации в обстоятелствената част на АУАН се установява следното: При извършена проверка от контролни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“Бургас на 01.04.2026г. около 11.00 ч. на място в строителен обект „••• в гр.Бургас, ж.к. ••• , изпълняван от жалбоподателя „•••“ ЕООД, съгласно договор за СМР с рег. № ••• г. на Община Бургас, бил установен работникът М.М.К., ЕГН •••••••••• да полага труд в обекта, изразяващ се в поставяне топлоизолация на външната фасада на сградата. В предоставена декларация на основание чл. 399 от Кодекса на труда във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, К. собственоръчно и самостоятелно е декларирал, че работи за "•••" ЕООД, на проверявания обект от месец март 2026 г., на длъжност "строителен работник", с работно време от 08:00 до 17:00 ч., с почивка в работния ден - 1 час, два почивни дни седмично - събота и неделя, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 500 евро. Била извършена и проверка на документи в Дирекция "Инспекция по труда" Бургас, в хода на която е представен трудов договор № ••• г., сключен между "•••" ЕООД и М.М.К., ЕГН •••••••••• за изпълнение на длъжността "работник строителна изолация". Впоследствие към писмената доказателствена база бил приобщен и Протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30E009433126/01.04.2026 г. в 21:48:00 ч. При това положение актосъставителят, впоследствие и наказващият орган констатирали ,че "•••" ЕООД, ЕИК •••, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 01.04.2026 г. около 11:00 ч. е допуснал до работа в изпълнявания от него обект "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап 1" за обособена позиция •••: гр. Бургас, ж.к. "•••", бл. •••••, лицето М.М.К., ЕГН ••••••••••, на длъжност "работник строителна изолация", преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Нарушението било субсумирано по см. на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Тези изводи на актосъставителя намирали документална обосновка в приобщените Трудов догово𠹕•• г. между работодателя „•••“ЕООД, представляван от управителя В.Б. и работник/служител М.М.К., в който с клаузата на чл.2 е регулирано,че работникът се задължава да постъпи на работа на 01.04.2026г., както и Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1,2 и 3 към чл.8 Наредба за вписване в регистъра на заетостта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. разпоредбата на чл.416,ал.5 КТ, предвиждаща,че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите и с оглед оперативната компетентност,заложена в Заповед №3-0864/17.10.2022г. АУАН е съставен от оправомощено за това лице съгласно чл.21,ал.1 и чл.23,ал.1,т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,както и съгл. приложената дължностна характеристика на длъжността главен инспектор. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.В съдържателен план според съда стриктно са спазени задължителните формални критерии относно реквизитите на НП в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.1-т.5 от ЗАНН , а при съставянето на АУАН са намерили отражение съдържателните изисквания,указани в разпоредбата на чл. 42, т.1-т.4 от ЗАНН от гледище на дължимо фактическо описание на нарушението . Вмененото на жалбоподателя нарушение е очертано изчерпателно, ясно и точно и съдържа описание на основните обективни белези –а именно на дата 01.04.2026 г. допускане на работа от страна на работодателя на изпълнявания обект на работник на длъжност „работник, строителна изолация“ преди да му предостави копие на вписването на началото на трудово правоотношение по чл.62,ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Така фактическата рамка на нарушението е задълбочена до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице процесуални пороци, обосноваващи на формално основание отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е осигурено спазване на административно-производствените правила. В сферата на анализа по приложението на материалния закон: В настоящия случай отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ . Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ вменява задължение на работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите., т. е. работодателят няма право да допуска работника или служителя, преди да му предостави горепосочените документи (арг. чл. 63, ал. 2 от КТ ). Отговорността на дружеството-работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкционирано същото за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ , е необходимо на работника или служителя да не са предоставени екземпляр от трудовия договор и/или копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в деня на започване на работа. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ , т. е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение./ в т.см. Решение № 5844 от 1.07.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 954/2026 г./ В настоящия случай безспорно е установено, че към момента на проверката – 01.04.2026 г., около 11: 00 часа, на лицето М.М.К. не е било предоставено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, въпреки че същият е престирал труд в експлоатирания от дружеството жалбоподател обект- „••• в гр.Бургас, ж.к. „•••“, •••. На следващо място, контролните длъжностни лица, извършили проверката, са възприели по категоричен начин възникналото между „•••“ЕООД и М.М.К. трудово правоотношение предвид сключения Трудов догово𠹕•• г. между работодателя „•••“ЕООД, и работник/служител М.М.К., регламентиращ в клаузата на чл.2,че работникът се задължава да постъпи на работа на 01.04.2026г.Този факт не се оспорва предвид приложено писмено обяснение на осн. чл.402,ал.1,т.2,т.3 КТ от управителя на въззивното дружество, в което изрично е обективирано,че служителят М.К. е назначен на длъжността „работник строителна изолация“. От гледна точка на критерия за изчерпателност и несъмненост на доказателствения процес, при подпомагане нивото на достатъчната осведоменост за отделните релевантни обстоятелства с цел гарантиране истината за събитието на нарушението и неговия автор, съдът цени приложената по делото Декларация от лице, работещо по трудово правоотношение на осн. чл.399 и вр. чл.402,ал.1,т.3 КТ, попълнена лично от М.К.. В декларацията работникът К. е посочил определено работно място и изпълнение на конкретна трудова функция –саниране •••, ж.к. •••, длъжност „строител“, установено работно време - от 08. 00 часа до 17. 00 часа, два почивни дни, почивка в работния ден – 1 час, и уговорено месечно трудово възнаграждение – 500 евро, а като работодател е посочен именно дружествотожалбоподател. Също така в т. 5 от декларацията К. общо е отбелязал, че са му предоставени екземпляри от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ . Така удостоверения от К. релевантен факт бележи частично противоречие относно обстоятелството за предоставено му копие от протокол с вписани данни за начало на изпълнение на трудовия договор, с установените при проверката по документи обективни факти предвид приобщения Протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30E009433126/01.04.2026 г. в 21:48:00 ч. В принципен план законът не изключва възможността административно-наказателното обвинение да почива и да бъде прието от съда за доказано и въз основа само на един доказателствен източник, стига излъчените от него твърдения да притежават нужното ниво на качествена адекватност и да не се опровергават или разколебават от други доказателства. В случая обаче този проблем не стои, тъй като чрез наличния по делото доказателствен масив съдът установява, че твърденията на всеки от разпитаните контролните длъжностни лица Д. Р. и Д. С., имат своето потвърждение в приложения Протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30E009433126/01.04.2026 г. в 21:48:00 ч.,което удостоверява,че вписването на началото на трудовото правоотношение на К. се е осъществило след приключване проверката на място на 01.04.2026 г. в 11.00 ч.,а именно в 21.48 ч. на 01.04.2026г. Съдът съобразява качествените процесуални характеристики на тези гласни източници,тяхната последователност, липсата на логически несъответствия, както и необременената тяхна свидетелска нагласа предвид иманентно присъщата на длъжностната им позиция неутралност и методично поддържаната нагласа към фактите от изследваното събитие, в т.ч. съзвучието им и с други писмени доказателства. Свидетелите Р. и С. са формирали преки и непосредствени възприятия на обекта „••• в гр.Бургас, ж.к. ••• и са установили личен контакт с работника М.К., за да могат да опишат по сигурен и еднозначен начин директните си наблюдения, според които работникът К. на процесната дата в 11.00 ч. е полагал труд в обекта чрез поставяне топлоизолация на външната фасада на сградата. Техните възприятия са били потвърдени от собствения им визуален опит в т.ч. и в частта им, с която уточняват,че М.К. доброволно и при напълно освободена от външни влияния или мотивационно въздействие воля е попълнил декларацията на осн. чл.399 и вр. чл.402,ал.1,т.3 КТ, удостоверявайки детайлите относно определеното му работно място и изпълнение на конкретна трудова функция –саниране •••, ж.к. •••, длъжност „строител“.Предвид изложеното настоящата инстанция приема,че административно-обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив. Несъобразена с писмените и гласни доказателствени източници е претенцията в жалбата, че към датата и часа на проверката 01.04.2026 г. в 11.00 ч. работникът е преминавал обучение и инструктаж за безопасност на труда и организацията на работа. Предположението и вероятностният, вариращ извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение, като се основават на субективна оценка и индивидуален опит, а не на обективна информация. С административнонаказателната преписка е представена декларация, съставена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ , като М.М.К. -на длъжност „работник,строителна изолация“ е установен от проверяващите да полага труд на строителния обект. Този извод може да бъде направен и от наличните по делото доказателства – трудов догово𠹕•• г. и Протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30E009433126/01.04.2026 г. в 21:48:00 ч. Видно от Протокола от НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ –вписването на електронния трудов запис с данни за начало на изпълнение на трудовия договор за работника К. е извършено на 01.04.2026 г. в 21. 48 часа, поради което към момента на проверката /01.04.2026 г. около 11: 00 часа/ съставът на нарушението е осъществен. Последващото изпълнение на визираните в закона задължения сочи на извода, че то е вследствие на извършената от контролния орган проверка, поради което съдът не споделя възражението на дружеството–касатор за липсата на състав на административно нарушение. /в т.см. виж Решение № 5844 от 1.07.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 954/2026 г./ Настоящият състав отказва да признае абсолютна доказателствена сила и обвързваща достоверна значимост на по-късно съставената Декларация от 18.05.2026г., подписана от работника М.К., с която същият декларира,че при проверката не е извършвал самостоятелна трудова дейност в обекта, а е преминавал въвеждащ инструктаж и обучение под ръководство и контрол на наставник. След като този документ удостоверява правнорелевантни факти, същият представлява частен свидетелстващ документ, издаден от работника М.К. месец и половина след приключване на проверката, именно в контекста на прагматичните доказателствени и защитни цели на дружеството работодател. Тази декларация е с вторично адаптирано съдържание и предназначение да въведе факти с противоположна насоченост, елиминираща доказателствената сила на първично документираните в декларацията, съставена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и на датата на проверката. Като частен документ същият се ползва с доказателствена сила само досежно факта, че изявлението е направено от лицето, сочено за негов автор – работникът М.К.. Декларация с подобно съдържание не е представяна на проверяващите лица до приключване на проверката, поради което не може да допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото. Наред с това, тя не се ползва и с материална доказателствена сила, а верността на отразените в нея изявления следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. Предвид това цит. частен свидетелстващ документ, поражда непреодолими с други контролни доказателствени средства основания за скептицизъм при акредитирането му, т.к. отразява факта на динамично променялото се в отделните фази на административно-наказателното производството убеждение на М.К., относно това, дали действително е полагал труд на 01.04.2026г. Отделно от изложеното, по-късно декларираните обстоятелства от К., се опровергават по несъмнен и категоричен начин от изведения при проверката и в хода на съдебното следствие комплекс от доказателствена информация, организирана като непротиворечиво цяло и без съмнения, обосноваваща извод за осъществен състав на нарушение по чл.63,ал.2 КТ. При аналогичен от фактическа страна казус е и касационната практика в Решение № 7977 от 1.07.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1210/2026 г.: „Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че към момента на проверката Х. М. Ч. се е обучавала и не е обслужвала клиенти, съответно не се доказва извършеното нарушение. Ясно се установява от самото НП, от приложения трудов договор и Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ , че трудовият договор е сключен на 29.09.2025 г., а протоколът за вписани електронни трудови записи, съгласно приложение № 1,. 2 и 3 към чл. 8 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта е с изх. № 30Е003953303 от дата: 01.10.2025 г., 20: 52 ч., а именно след извършване на проверката от служителите на дирекция "Инспекция по труда" - [населено място].“ В разпоредбата на чл. 416, ал. 9 от КТ е дадена легалната дефиниция на понятието „системно нарушение“, а именно системни нарушения са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години. Събраният доказателствен материал в този аспект не може да установи по безспорен начин, че административното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ в настоящия случай е системно, тъй като не е доказано осъществяването му след извършването на три административни нарушения от същия вид в рамките на три години, които да са установени с влезли в сила НП, а именно за нарушенията, констатирани при предходна проверка на дружеството, за които са издадени наказателни постановления № 02-2500661, № 02-2500663, № 02-2500665, №02-2500666, както и №92-2500667, петте от 16.10.2025 г.. В случая наказващият орган не успя да установи фактическият състав на хипотезата на чл.79б,ал.1 ЗАНН, на който се позовава. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН , в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Съгласно втората алинея на чл. 79б ЗАНН, в случаите по ал. 1 НП влиза в сила в частта, относно наложената глоба от датата на плащането. За да се ограничат възможностите за субективизъм и произволно приложение на материалната норма на чл.79б,ал.1 ЗАНН, в пояснителната нейна диспозиция законодателят синтезирано е указал характеристиките на хипотезата, респ. насоките, в които следва да се търсят съществените й отлики спрямо своеобразните хипотези на плащания на трети лица при липса на изрично възлагане или упълномощавене, респ. при плащане извън преклузивния 14 дневен срок за обжалване. Начинът, по който е дефинирана хипотезата на ex lege влизане в сила на НП в частта относно наложената глоба/имуществена санкция показва, че законът разглежда съдържанието й като интегрално цяло от два фактора. На първо място е "нежеланието" на нарушителя да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба/имуществена санкция, манифестирано именно чрез заплащане от него (или по негово възлагане или доказано съгласие) на 80 % от наложената му глоба. Но не какво да е заплащане на наложена глоба/имуществена санкция,а чрез извършване на това заплащане в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление (какъвто е и срокът за обжалване), което финализира външния израз на съгласието с последиците на наказателното постановление, респ.с влизането му в сила без упражняване право на жалба в частта относно наложената глоба/ имуществена санкция. Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. Изцяло в този см. е и касационната съдебна практика Определение № 10259 от 4.08.2026 г. на АдмС - Варна по к. ч. н. д. № 2306/2026 г.: „За да се приложи тази разпоредба следва да са изпълнени предвидените в ал. 1 /бел.на чл.79б ЗАНН/ кумулативни условия. В настоящия случай фактическият състав на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е изпълнен.“ Редакцията на чл. 79б, ал. 1 ЗАНН дава принципна възможност въпросът за приложението на този текст да се поставя за обсъждане по отношение на всеки състав на административно нарушение, за който е предвидено като основно или кумулативно наказание „глоба“/ „имуществена санкция“. Но в практическата процесуална дейност и за удовлетворяване на нуждите й това обсъждане не може да е дистанцирано от установяване в пълнота кумулативното единство на предпоставките на фактическия състав, а трябва да е подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях). Действително, успехът на доказателствения процес се определя не от количествени критерии, прилагани към събрания доказателствен материал, нито от вида на ползваните доказателства, а от възможността събраните доказателства да позволят по непротиворечив и категоричен начин отграничаване релевантните обстоятелства и факти в рамките на лимитирания от закона оценъчен критерий.В случая, макар и изброените наказателните постановления № 02-2500661, № 02- 2500663, № 02-2500665, №02-2500666, както и №92-2500667, ,всички издадени на 16.10.2025 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас, да инкорпорират отбелязване за влизането им в сила на 21.11.2025 г. по реда на чл.79б,ал.1 ЗАНН поради заплатена имуществена санкция в намален размер 80%, в 14 дн. срок от връчването им, дори и в съчетание с приложения на л.92 изходящ бюджетен превод от 21.11.2025 г. с наредител „•••“ ЕООД и плащане на сума в размер 6000 лв. с посочено основание НП№ 02-2500661, № 02-2500663, № 02-2500665, №02- 2500666, както и №92-2500667, настоящият състав приема,че не е изпълнен в цялост фактическият състав на чл.79б,ал.1 ЗАНН. А именно, не е доказано,че плащането на намаления размер на имуществените санкции по цит. НП е осъществено в 14 –дневния срок от връчване на тези наказателни постановления на въззивното дружество, поради липсата на доказателства и невъзможност наказващия орган да обезпечи доказателства относно датата на връчване на цит. пет НП. Ето защо в този пункт и досежно утежняващата квалификация на чл.414,ал.7 КТ административнонаказателното обвинение на наказващия орган е градило хипотези на базата на предположения, които не са верифицирани по реда на чл.52,ал.4 ЗАНН, нито чрез установения от единствено валидния доказателствен път механизъм за компенсиране на този пропуск по реда на чл.107,ал.2 и ал.3 НПК. Извеждането на знание за утежняващия квалифициращ белег „системност“ по см. на чл.416,ал.9 КТ единствено от факта на заплащането на намаления размер на имуществената санкция по цит. пет НП от 16.10.2025г., но без доказаност на факта на извършване на плащането в 14-дневния срок за обжалване чрез надлежни доказателства относно датата на връчване на НП, обуславя недоказаност фактическия състав на чл.79б,ал.1 ЗАНН по отношение на изброените НП и придава недопустима предположителност на извода за системност на настоящата съставомерна деятелност. В т.см. и по приложението на чл.416,ал.9 КТ съдът съобразява касационната практика в Решение № 9680 от 7.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1330/2025 г. При това положение и без да коригира съдържателно обхвата на административнонаказателното обвинение, съдът следва да приложи правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. " Ето защо съдът прие,че с неизпълнение на задължението да връчи на работника документите по чл. 62, ал. 1 от КТ преди постъпването му на работа и доколкото не се доказва деянието да е извършено в условията на системност по смисъла на чл. 416, ал. 9 от КТ, дружеството жалбоподател е осъществило основния състав на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.414,ал.3 КТ: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“ При индивидуализация на съразмерното и пропорционално административното наказание, съдът съобразява ръководните цели на чл.12 ЗАНН, от гледище на същността на санкцията на средство за индивидуално въздействие и предназначението й да стимулира автора на нарушението към бъдещо зачитане на закона. Не следва да се забравя и общо-превантивната цел на наказанието, а именно за подчертаване в общественото съзнание на значимостта на правните норми и на необходимостта от тяхното зачитане. Всичко това би било постигнато в случая с наказание имуществена санкция в размер 1022,58 евро / или 2000 лв./, като съдът отчете превалиращата тежест на отегчаващите над смекчаващите отговорността фактори. Последните по своя обем и съдържание се свеждат в отстраняване на нарушението в по-късен час и в същия ден на проверката 01.04.26 г. и непредоставяне на работника К. единствено на копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, КТ сред изброените в чл.63,ал.1 КТ документи. В контекста на съображенията, обуславящи неприложение на чл.28,ал.1 ЗАНН, съдът приема,че следва да бъде отчетено и значението на констатираните в Протокола от извършена проверка от 01.04.2026 г. множество допуснати нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. от същия вид по отношение на други трима работници на датата на проверката 01.04.2026 г.,както и нарушения, свързани с неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работниците да бъдат отстранени, намалени или ограничени,а така също и факта на санкционирането на дружеството за нарушения от същия вид с наказателните постановления № 02-2500661, № 02-2500663, № 02-2500665, №02-2500666, както и №92-2500667 , ,всички издадени на 16.10.2025 г. При това положение с основание може да се приеме,че цялостния размер на отмерената имуществена санкция по чл.414, ,ал.3 КТ съответства на обема и фактически измеримата степен на социална укоримост на противоправното поведение на жалбоподателя. И това е така, т.к. от доказателствата по делото става ясно, че цялостната му неправомерна дейност по организиране на трудовоправните му задължения на работодател, сериозно е надхвърляла мащабите на конкретното административно нарушение, като дружеството е било ангажирано със целенасочено подбрана дейност, свързана с предустановено неизпълнение на съществени елементи от фактическия състав по допускане до работа на работници по чл.63.ал.2 КТ, което наред с неосигуряването безопасни условия на труд, създава не просто абстрактна заплаха,а интензивна и реална такава за конституционно защитени ценности – защита живота и здравето на работниците, осигуряване на безопасни и достойни условия на труд на уязвимата страна в трудовото правоотношение, своевременно предоставяне на задължителния комплекс документи по чл.63,ал.1 КТ на всеки отделен работник. Не на последно място следва да се посочи още,че макар нарушението да е било отстранено веднага след установяването му , това не е станало по инициатива на самия жалбоподател, а в резултат на извършената проверка и с оглед респектиращото значение на издадените предписания с Протокола за извършена проверка от 01.04.2026г. Поради това настоящата инстанция намира, че преимуществена правна стойност притежават отегчаващите отговорността фактори с оглед данните за многобройни други нарушения от същия вид. Предвид изложеното, наказателното постановление следва, да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение – а именно чл.414,ал.3 КТ и на жалбоподателя се наложи имуществена санкция в размер 1022,58 евро, а в останалата му част като правилно и законосъобразно – да се потвърди. Съгласно практиката на касационния съд в Решение № 5844 от 1.07.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 954/2026 г.,когато НП е изменено в частта му относно санкцията, която е намалена, което по същество представлява потвърждаване на НП в една част и отмяна – в друга (така определение № 10291/01.08.2018 г., постановено по административно дело № 8147/2018 г. на ВАС, І отд.), разноските следва да се присъдят съразмерно. Съдът, предвид корективната своя дейност по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , обхващаща и значително редуциране размера на имуществената санкция,счита че следва да приложи ефективен компенсаторен механизъм във вр.с неправилно приложения закон за по-тежко наказуемото нарушение на чл.414,ал.7 КТ, като възложи по съразмерност разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени от страните. В тази връзка съдът съобрази на първо място задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според които процесуалният закон урежда възмездяване само на заплатените от страната разноски за адвокатска защита. Според т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно решение № 6/2013 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая нито са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път, нито е представен договор за правна помощ с отразено направено плащане в брой, остава недоказано реалното заплащане на договорена сума в полза на адв.С. С.. Спрямо юридическите лица обаче, нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв ., по аргумент от другите две хипотези на чл. 38, т. 1 и т. 3 от Закона за адвокатурата е неприложима. Макар търговските дружества да не са сред изчерпателно посочените лица, на които съобразно чл. 38, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 от ЗАдв. е предоставено право да бъдат представлявани безплатно, само физически лица могат да бъдат материално затруднени, тъй като юридическите лица, които са в невъзможност да плащат задълженията си, са неплатежоспособни и за тях при определени законови предпоставки се открива производство по установяване на началната дата на неплатежоспособността им и обявяването им в несъстоятелност. Според чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая с изготвяне на въззивната жалба, дружеството – жалбоподател е било защитавано именно от юрисконсулт . Определянето на юрисконсултско възнаграждение за „•••“ЕООД е дължимо, на основание чл.63д,ал.3, ЗАНН,чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност и на основание чл.22е Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено и юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, а именно в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При това положение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в размер на 6,65 евро /като изходна база е взет предвид минималният размер на възнаграждението по чл.22е Наредбата за заплащането на правната помощ/, а в полза на „•••“ЕООД разноски по съразмерност в размер 39,81 евро /с ориентир минимума, предвиден в чл.25а,ал.3 от Наредбата/. Така мотивиран, съдът