Решение № 474 от 4.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 329/2025 г.

Апелативен съд04.09.2025 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 260056 от 12.02.2025 г., постановено по гр. дело №14326/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

Мотиви

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 260056 от 12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 14326/ 2020 г. на СГС, ГО, I-23 състав, „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е осъдено по предявен от СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“, колективен иск с правно основание чл. 186, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП вр. чл. 379 ГПК, с искане да преустанови действията си, с които нарушава колективните интереси на потребителите, а именно:

  • включването в типови договори за потребителски кредит, с които предоставя потребителски кредити на физически лица на клауза за неустойка, дължима при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, която текстово е формулирана по следния начин:

„Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно - гр. София, п.к. 1000, бул. „Стефан Стамболов“№ 6, офис 4-5. Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на... лева, която е дължима на падежната дата по чл. 2, ал. 1, т. 4 заедно с погасителната вноска и в този случай дължимата вноска е в размер на... лева, а общото задължение по Договора става в размер на... лева“.

  • включването в типови договори за потребителски кредит, с които предоставя потребителски кредити на физически лица на клауза за заплащане на такса /допълнителна услуга/ за експресно разглеждане на документите, която текстово е формулирана по следния начин:

„За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане (допълнителна услуга по експресно разглеждане) на документи за отпускане на паричен заем в размер на... “.

  • включването в типови договори за потребителски кредит и ТАРИФА НА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД относима към Договори за паричен заем, към която препращат разпоредби от типовите договори, с които предоставя потребителски кредити на физически лица на клауза, определяща разходи по извънсъдебно събиране на вземанията, която текстово в типовите договори е формулирана по следния начин:

„Заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на настоящия договор, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на Заемодателя, подробно изброени на Интернет страницата на Заемодателя - www.vivacredit.bg и на интернет страницата: www.vivacredit.bs.“, а в ТАРИФАТА НА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД текстово е формулирана по следния начин:

„Разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на Потребителя, както и на изпращането на електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.“ - включването в типови договори за потребителски кредит, с които предоставя потребителски кредити на физически лица на клауза, в която посочва като абсолютна стойност годишния процент на разходите по заема, без да представи ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, която показва кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договорите ГПР, която текстово е формулирана по следния начин:

„Годишен процент на разходите по заема: ... %“, , и ЗАБРАНЯВА на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, включително посочването им в бъдещи версии на Общите условия, приложими за потребителски кредити, предлагани на физически лица.

С решението са присъдени разноски ищеца - СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 6 480 лв.

Недоволен от решението е останал ответника. В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за недопустимост, поради произнасяне спрямо ненадлежна страна, евентуално поради това, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.381, ал.1 от ГПК. На отделно основание излага подробни доводи за неговата неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на решението с материалния закон. Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, евентуално да го отмени, като неправилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната страна - СНЦ „Сдружение за правна помощ на потребителите“ е оспорила жалбата, като поддържа нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено.

Настоящият състав на САС намира, че така образуваното производство е недопустимо по следните съображения:

От данните по делото (протокол от открито съдебно заседание от 19.05.2023 г. по гр.д.№14326/2020 г. по описа на СГС, от който е видно, че процесуалния представител на ответната страна информира съда за настъпилата промяна в правната форма на дружеството) и след извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че с протоколно решение на извънредно общо събрание на съдружниците на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД същото е преобразувано чрез промяна на правната форма от дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество. Решението е вписано на 12.04.2023 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. На същата дата – 12.04.2023 г. „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е заличено в Търговския регистър.

С вписване на това обстоятелство търговецът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е изгубил качеството си на юридическо лице и своята правосубектност, поради което от 12.04.2023 г. той е ненадлежна страна в процеса. Няма спор, както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на висящността на делото във всички негови фази.

Настъпилото заличаване и липсата на главна страна търговец от Търговския регистър, рефлектира върху допустимостта на обжалваното съдебно решение и води до неговото обезсилване. Обезсилването е изрично предвидена законодателна последица, независимо от конкретните обстоятелства за прекратяване - оттегляне или отказ от иска, прекратяване на друго основание, вкл. предвид липсата или наличието на предвидена от ГПК процесуална пречка, респ. предпоставка за упражняване правото на иск или наличие на специална такава, изключваща допустимостта на иска.

С оглед изложеното СГС, ГО, I - 23 състав е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав Софийски градски съд за конституиране на правоприемника на дружеството ответник „ВИВИ КРЕДИТ“ АД.

При новото разглеждане на делото съда следва да се произнесе и по отговорността за разноските.

Цитирани разпоредби

10