Решение № 137 от 5.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 640/2025 г.

Образувано е по жалба на адв. В. Й. като адвокат и председател на Инициативен комитет за образуване на Адвокатска колегия-София окръг,чрез адв. М. Г. Н. от САК срещу Решение № РД-01-474/19.05.2025г на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,с което на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗРБ, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК, е оставена без уважение като неоснователна жалбата му срещу отказ вх. №2025041616482394/16.04.2025 г. на служител по регистрация, постановен по заявление вх. № 20250411172949/11.04.2025 г. за вписване на обстоятелствата относно субекти по чл. 3, ал. 1, т. 1-8 и ал. 2 от ЗРБ. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, с доводи, че неправилно органът е приел, че към заявлението не е представено доказателство по „чл.78, ал.З от Закона за адвокатурата, съгласно която Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.Тъй като видно от решение №1522 от протокол №68 от 12.12.2024г. на Висшия адвокатски съвет, приложен към заявление с вх.рег.№20250129153131, липсва валидно взето решение съгласно изискванията на цитирания по - горе член, съответно настоящата ситуация не попада в обхвата на чл.17, ал.З от ЗРБ". Твърди в жалбата,че същото е в противоречие на разпоредбата на чл.78, ал.З и ал.4 от Закона за адвокатурата. Твърди,че Адвокатска колегия — София окръг съществува по силата на закона и нейното съществуване не се нуждае от санкция на ВАдвС. Компетентността на ВАдвС по чл.78, ал.З ЗА е последваща спрямо учредяването на субекта и отразяването му в регистър БУЛСТАТ, където са вписани и останалите адвокатски колегии, които също съществуват на основание Закона за адвокатурата, а не в резултат на акт на ВАдвС, и това , че ВАдвС е отказал засега да даде седалище и да определи район, не означава, че АКСО не съществува.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ за вписване и да върне делото като административна преписка на органа с указания за извършване на вписвания на заявените обстоятелства. Поддържа жалбата в с.з. чрез адв.Накова. Ответникът – Изпълнителният директор на Агенция по вписванията, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което заявява неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното: Административното производство е започнало, въз основа на заявление от адвокат В. Й. като председател на АС на АКСО,чрез адв.Накова с вх. 20250411172949/11.04.2025 г. , подадено в Служба по регистрация - София за промяна на обстоятелствата по партидата на Адвокатска колегия — София окръг.Заявлението е подадено по ел.път по образец. Към заявлението са приложени следните документи: Декларация относно истинността на заявените обстоятелства; Адвокатско пълномощно. Приложено е и заявление-обяснения от адв.В.Йотов до регистър Булстат ,в качеството му на председател на Адвокатска колегия-София окръг с Булстат 18246014 ,в което е пояснил,че във връзка със заявено по електронен път издаване на удостоверение за актуално състояние на правния субект АКСО с Булстат 18246014 и получено удостоверение с изх.№ 20250410214859 е установил,че в раздел „Пълно наименование“ е изписан текст-заличен субект;в раздел „Състояние“ е изписано –неактивен и в раздел „Документи“ са посочени две заявления,от които първото е за първоначално вписване,а второто за заличаване .Посочил е,че приетото „Заличаване“ не следва да бъде приемано и е нищожно,тъй като е направено от Висш адвокатски съвет,който не е орган въз основа на който служител от Регистър Булстат може да го приеме,доколкото ВАдвС не е лице по см.на чл.3 от ЗРБ,нито е организация по см.на чл.10 от същия.С оглед на което е поискал да бъде вписан в Регистъра Булстат възобновяване дейността на АКСО. По посоченото заявление е постановен Отказ № 2025041616482394/16.04.2025г от служителя по регистрацията, на основание чл. 18 ал. 1 във вр. чл. 16 ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ.Посочено е в мотивите,че заявлението от 11.04.2025г е подадено в предвидената форма и ред от субект по Булстат-Адвокатска колегия -София окръг с Булстат 181246014 ,със седалище [населено място],статут- юридическо лице, състояние на дейност-развиващ дейност с автор на документа В. В. Й.,с искане за вписване на промяна на обстоятелства .Като мотиви за отказа са посочени, че не са представени доказателства във връзка с чл. 78, ал. 3 от Закона за адвокатурата,съгл.която висшия адв.съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии,както и тяхното преобразуване и закриване.Позовал се е на решение 01522 по протокол №68 от 12.12.2024г на ВАдвС,приложен към заявлението,видно от който „липсва валидно взето решение съгл.цитирания по-горе член“.Поради което е приел,че са налице основанията за постановяване на отказ на осн.чл.18 ал.1 във вр с чл.16 ал.3 от ЗРБ. Във връзка с жалба, подадена с per. № 66-00-395/24.02.2025 срещу постановения отказ изпълнителният директор на Агенция по вписванията се е произнесъл с Решение №РД-01-474/19.05.2025г. и е оставил без уважение като неоснователна жалбата. Установил е, че подаденото заявление е по образец в предвидената за него форма по чл. 9, ал. 1 от ЗРБ и съдържа необходимите реквизити по чл. 9, ал. 2 от ЗРБ. Заявлението е подадено от лице по чл. 3 от ЗРБ. Заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано.Приел е,че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като притежава качеството на заявител в регистърното производство по реда на ЗРБ. Освен изложените като мотиви в проверявания отказ, изп.директор е добавил,че е извършена е проверка по отношение на нормативната уредба, при която приел,че в действителност съгласно чл. 78, ал. 3 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване. Такова решение не е представено нито по отказаното заявление, нито по заявлението за първоначална регистрация. По заявление с вх. № 20250129151331, със заявител Висш адвокатски съвет, с което е вписано заличаване на Адвокатска колегия София окръг е приложено решение № 1522 от протокол № 68 от 12.12.2024 г. на Висшия адвокатски съвет, от което е видно, че решение не е взето. Приел е и,че съгласно чл. 7, ал. 1, т.7 от Закона за регистър Булстат за субектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8, на което основание се извършва регистрация на адвокатска колегия в Република България, на вписване в регистъра подлежи седалище и адрес на управление. Видно от горепосоченото, няма взето решение от компетентния орган по чл. 78, ал. 3 от Закона за адвокатурата за цитираното по-горе подлежащото на вписване обстоятелството, което се явява обективна пречка за извършване на исканото вписване.Приел е,че постановеният отказ правилен и на осн.чл. 19, ал. 1, изр. първо от ЗРБ, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК е оставил без уважение жалбата. В хода на съдебното производство са приложени следните писмени доказателсва: Приложен е протокол от учредително заседание на Адвокатска колегия-София окръг проведено на 12.10.2024г с 20 присъстващи лица /адвокати/ в гр.Ботевград,видно от решенията ,които е взело първа точка е учредяване на Адвокатска колегия-София окръг.Определено е временно седалище,описани са районите които обхваща,избран е състав на адвокатския съвет,избран е председател-адв.В. В. Й.,вкл.задължило избрания председател да предприеме действия по вписване в регистър Булстат.Взето е и решение с което е задължило АС да създаде организация за получаване на партида на колегията в НБПП както и обособяване на регистрите съобразно Наредба №3/2020г. Представя се и Протокол №68 от редовно заседание на ВАдвС проведено на 12.12.2024г ,което с решение №1522 е задължило председателя на ВАдвС в 7-дневен срок да изпрати искане до АВп регистър Булстат за заличаване на вписването на Адвокатска колегия-София окръг с код по Булстат 181246014,поради вписани несъществуващи обстоятелства и въвеждане в заблуждение на трети лица относно съществуването на такава АК като ЮЛ.В следващото си решение №1523 ВАдвС е задължил председателя и гл.секретар да не издават удостоверения,справки и каквито и да било документи на адв.В. Й. и на други лица свързани с „учредяването на АКСО“. Съдът е изискал от ответника всички документи по партидата на Адвокатска колегия-София окръг намиращи се в регистър Булстат.От които се установява,че е подадено заявление №20241027232226 от 27.10.2024г от М. Н. за вписване на следните обстоятелства: първоначална регистрация по партидата на осн.чл.17 ал.3 от ЗРБ.Към това заявление е бил приложен и Учредителния протокол за учредяване на АКСО от 12.10.2024г.Относно подаденото заявление, служител по регистрацията е издал указание от 28.10.2024г до заявителя-да представи Решение на ВАдвС по чл.78 ал.3 от ЗА. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт – решение по чл. 19, ал. 1 от ЗРБ и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество: Възлагането на проверката за законосъобразност на отказите на служителите по регистрация по чл. 18, ал. 1 от ЗРБ на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, изключва прякото съдебно обжалване на тази категория актове. Обжалването по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. По аргумент на чл. 19, ал. 1 от ЗРБ на оспорване по реда на АПК подлежат единствено решенията на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с които той е потвърдил обжалваните откази. С оглед изложеното, при извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19, ал. 1 от ЗРБ. На следващо място съдът намира, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати в регистърното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗРБ, информацията в регистър БУЛСТАТ се съхранява в единна информационна система, която поддържа национална база данни. За всяко лице, подлежащо на вписване в регистъра, се води дело в електронна форма. В делото се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, и други документи. Субектите, които подлежат на регистрация по ЗРБ, са регламентирани чл. 3 от закона, сред които и неперсонифицираните дружества по ЗЗД – чл. 3, ал. 1, т. 6. Данните и обстоятелствата за лицата по чл. 3, които се вписват в Регистъра, са регламентирани в чл. 7 ЗРБ, сред които: т. 2 – актове за създаване/възникване, промяна, закриване/заличаване; т. 16 – органи на управление и представителство: а) управляващ и/или представляващ – имена, гражданство, ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, начин на представляване, длъжност на управляващия – за субектите по чл. 2, ал. 2; б) вид и състав на колективния орган на управление; т. 17 – съдружник/собственик. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗРБ, в регистър БУЛСТАТ се поддържа и съхранява информация за настъпилите промени в данните и обстоятелствата по ал. 1 и 2. Редът и условията за вписване и заличаване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ са установени в "Глава трета" от ЗРБ. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗРБ служителят по регистрацията проверява дали: 1) е подадено заявление за исканото вписване или заличаване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2) заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано; 3) заявлението е подадено от оправомощено лице; 4) към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона; 5) е представена декларация по чл. 9, ал. 4 от ЗРБ; 6) е платена дължимата държавна такса. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗРБ служителят по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 16, ал. 3 от ЗРБ изисквания. В разглеждания случай е подадено заявление от 11.04.2025г за вписване на обстоятелства относно субект по чл.3 ал.1 т.1-18 и ал.2 от ЗРБ от адв.М. Н. като пълномощник на адв.В. Й. като представляващ /председател/ на АК-София окръг ,относно заявена „промяна на обстоятелства“.Като с допълнителното Заявление-пояснение от адв.В. Й. е поискано от длъжностното лице по регистрация в регистър Булстат,да „възобнови“ и възстанови дейността на Адвокатска колегия-София окръг,тъй като заявлението на ВАдвС с рег.№ 2025019151331 с което е поискано и извършено нейното заличаване е нищожно. Регистър БУЛСТАТ към АВп е публичен, и съдът извърши проверка по код 181246014,видно от съществуващите отразявания по този код,е вписано нефизическо лице Адвокатска колегия-София окръг, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица],вписан е предмет на дейност-администриране осъществяването на адвокатска професия на територията на София окръг; а в графа „ състояние“ е вписано-неактивен; в реквизита управление е вписан В. В. Й.-председател,съотв. са вписани и имената на членовете на адвокатския съвет По въпроса за нищожността на заличаването,съдът обръща внимание,че нищожност на индивидуален административен акт по арг.от разпоредбата на чл.128 ал.1 т.1 от АПК може да бъде обявена по съдебен ред,каквото искане няма данни да е отправено от заявителя. В случая съдът приема,че оспореният отказ е правилен.Вярно е,че възникването на Адвокатска колегия София окръг започва по силата на учредяването и ,но като сложен фактически състав,нейното завършване е обусловено и от решение на Висшия адвокатски съвет ,с което същият следва да определи седалище,район на действие и код съгласно чл.78 ал.3 от ЗА.Безспорно е,че към момента на подаване на процесното заявление,такова решение, взето от ВАдвС липсва. Фактът на наличие на висящо съдебно производство по отношение на решение № 1521 от 12.2.2024г на ВАдвС, с което е било отказано да определи седалище,район на действие и код е ирелевентен към предмета на настоящото съдебно производство,и което изключва преюдициалност на настоящото съдебно производство от изхода на адм.д.№ 199/2025г на АССГ,а и то само потвърждава факта,че липсва валидно взето решение относно седалище и район на действие на тази колегия.Заличаването,за чиято нищожност се твърди в заявлението от 11.04.2025г е било извършено въз основа на решение №1522 от 12.12.2024г на ВАдвС ,с което е бил задължен председателя на ВАдвС да направи искане до АВп за заличаване вписването в регистър Булстат на Адвокатска колегия-София окръг,като видно от приложеното по делото копие от определение №11880 от 25.11.2025г по адм.д.№ 8846/2025г на ВАС ,предмет на оспорване е било решение №1521 от 12.12.2024г на ВАдвС ,но не и решение №1522. Отказът на служителя по регистрацията е издаден в хипотезата на чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 3 от ЗРБ – не са приложени всички, изискуеми от закона документи, именно решение на ВАдвС за определяне седалище и район на действие на учредената Адвокатска колегия-София окръг,каквото е регламентирано в чл.78 ал.3 от Закон за адвокатурата,според който Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии.В случая позоваването в мотивите на оспорения отказ,относно наличието на решение №1521 от 12.12.2024г съобразно ,което се установявало че липсва взето решение по тези въпроси,Съдът констатира,че АО се е позовал на невлязло в сила решение,което не се ползва със стабилитет.Това обаче,не променя извода,че към момента на постановяване на оспорения отказ предмет на настоящото съдебно производство решение на ВАдвС по цитираната норма от ЗА липсва. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила. Решението е издадено и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното ,съдът