Решение № 4066 от 5.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1283/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20125 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1588 по описа на СРС за 2023 г. са отхвърлени предявените от „ЗД Е.“ АД, с ЕИК ••••••• срещу „С.“ АД, ЕИК •••••••, искове за заплащане на следните суми - 195 лв., представляващи незаплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № 0700077516/2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда 03.06.2023г. до окончателното изплащане на дължимото, както и 16, 63 лв. - мораторна лихва върху сумата от 195 лв. за периода от 10.03.2022г. до 10.01.2023г., на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „ЗД Е.“ АД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която излага становище за неговата неправилност. Счита за необоснован изводът на райониия съд, че по делото не са събрани доказателства за провеждане на рекламационно производство, поради което е искът се явява неоснователен. Отделно намира, че съдът неправилно е приел, че отговорността на „С.“ АД се ограничава само до посочените в ОУ на договора с подателя на пратката размери, а именно 15 лв. В тази връзка навежда, че доколкото по делото няма спор, че процесната пратка е застрахована и че същата е повредена до степен на неизползваемост по време на транспортираните й от „С.“ АД, то за него е възникнала отговорност по застрахователния договор към подателя на пратката. Тази отговорност следва да е в пълен размер и да покрива реално причинените вреди, като предвидените в т.71.2 от ОУ на куриерското дружество ограничени размери не следва да се прилагат. Обосновава тези си твърдения като поддържа, че в ЗПУ е уредено единствено правото на обезщетение, като за конкретните условия и размери на същото нормите препращат към ОУ на куриерските фирми. В общите условия на ответника обаче също не били установени условията и вида на вредите, за които се дължи обезщетение, а са посочени само и единствено твърди размери на обезщетението за различни категории пратки, поради което следва да се приеме, че е налице празнота в закона и съответно същата следва да се запълни с общите правила за репариране на вреди, произлезли от договорни отношения. Съответно в конкретния случай застрахователното дружество правилно е изплатило обезщетение в пълен размер на установените вреди, а не в ограничения от договорните условия такъв, поради което С. АД следва да му върне заплатените суми в пълен размер. Намира, че приемането на противното би довело до неоснователно обогатяване на пощенския оператор, като същевременно ще е налице и недопустимо предварително ограничаване на неговата договорна отговорност. При така изложеното моли съда да отмени решението като неправилно и да уважи предявените искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претендира и разноски. В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „С.“ АД, с който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че правилно съдът е приел, че отговорността му е ограничена до предвидените в общите условия към договора с потребителя размери. Посочва, че не е налице празнота в закона, която да следва да се попълва от общите правила за репариране на договорни вреди, установени в ЗЗД. Навежда, че съдът правилно е приел, че доколкото конкретните размери на обезщетенията съобразно чл. 85, ал.4 ЗПУ се определят от ОУ на договорите с потребителите, не е налице законова празнина, а препращане от страна на законодателя към индивидуалните уговорки между страните. Съответно в отношенията между последните се прилагат именно тези договорки, което означава, че когато пратката не е с обявена стойност, размерът на обезщетението при увреждането й е в установения в договора размер от 15 лв. и не зависи от реалния размер на причинените имуществени вреди. Предвид това и отговорността на застрахователя като функционално обусловена от тази на оператора, следва да е в размер на 15 лв., а не на 210 лв., каквато сума е заплатил въззивника. С оглед изложеното моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Във въззивното производство страните не спорят за това, че „Б.“ ЕООД е предало на „С.“ АД пратка за доставяне до краен клиент, съставляваща полигранитна мивка 48/79/17 корито и плот с автоматичен сифон черна със смесител (Trynastika-sbpa711t) на стойност 210 лв. без ДДС. Няма спор и за това, че е налице сключен договор между „Б.“ ЕООД и „С.“ АД за превоз на процесната стока, както и за това, че при сключването му потребителят не е заявил услуга, , Обявена стойност“. Страните не спорят и за това, че пратката е повредена по време на превоза й от „С.“ АД, както и за това, че същата е застрахована въз основа на Договор за застраховка на товар. Безспорно е и това, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение на потребителя на куриерската услуга „Б.“ ЕООД в размер на действително установените вреди от 210 лв. без ДДС, както и че „С.“ АД е признало настъпването на застрахователното събитие и изплатило на застрахователя сумата от 15 лв. по регресна претенция, като е отказало да изплати остатъка до пълния размер на изплатеното обезщетение от 210 лв. с довода, че в настоящия случай отговорността за повреда на пратката е ограничена до размера от 15 лв., съобразно т.71.2 от ОУ към договора, сключен с потребителя на услугата. Страните не спорят и за това, че при транспорта превозваната стока е напълно увредена до степен на неизползваемост, което се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като няма спор и по действителния размер на вредите от 210 лв. без ДДС. Спорен въпрос между страните е дали отговорността на „С.“ АД за увредената пратка в процесната хипотеза е ограничена до размера от 15 лв., установен в т.71.2 от ОУ към договора с потребителя на куриерската услуга или следва да е в пълен размер от 210 лв. без ДДС съобразно правилото на чл. 82 ЗЗД. По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното: Производството по настоящето дело е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 410, ал 1, т. 1, предл. 2 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка "Товари по време на превоз" за вреда, причинена от превозвача по сключен между него и застрахователя договор за превоз, и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за посочения период. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обхватът на правото на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ зависи от размера на платеното на застрахования застрахователно обезщетение, а то е функционално свързано с дължимото такова от куриерското дружество- застрахователят дължи репариране на вредите в размерът, в който това задължение е възникнало за С. АД. Съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. Законовата делегация не урежда, нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите Общи условия „С.“ АД е определил размера на отговорността си при пратка без „Обявена стойност“ на сумата от 15 лв.( т.71.2), като така отговорността на оператора е уредена в ОУ единствено с посочването на конкретния й размер, без обозначаване на характера на вредите, които подлежат на обезвреда, както и на предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. При съобразяване на посоченото следва да се приеме, че е налице празнота в правната уредба, която се запълва от общото правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за договорното неизпълнение – обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Недопустимо е куриерската фирма предварително да ограничава размера на договорната си отговорност като допускането на подобно поведение би противоречало на замисъла на законовата делегация, заложена в чл. 85, ал.4 ЗПУ и би довело на първо място до неоснователно обогатяване на едната страна в отношението, а на следващо и до несъответствие в отговорността на потребителя на предоставяната куриерска услуга и нейния изпълнител. В тази връзка от разпоредбата на чл. 89, ал.1 ЗПУ е видно, че законодателят е предвидил подателите на пощенски пратки да носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. Съответно при така установеното в ОУ на оператора ограничаване на неговата отговорност се стига до неравновесие в правата и задълженията на изпълнителя на услугата и нейния потребител, което противоречи на логиката, заложена от законодателя в редица други законодателни актове. С оглед приетото горе, съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на ограничена отговорност на пощенския оператор в случай на подадена пратка без обявена стойност са неправилни. Отговорността на същия за причинените при транспорта на пратката вреди се определя от правилото на чл. 82 ЗЗД и обхваща пълния размер на причинените имуществени вреди, съответно доколкото по делото няма спор за него, обезщетението, което дължи „С.“ АД е в размер на 210 лв. Тъй като отговорността на застрахователното дружество е функционално свързана и предопределена от тази на действителния причинител на вредата, то същото правилно и законосъобразно е изплатило на пострадалото лице сумата 210 лв. и по правилата на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ има право да получи обратно изплатеното в този размер. В тази връзка следва да се съобрази, че извънсъдебно „С.“ АД вече и изплатило на въззивника сумата от 15 лв., предвид което дължима остава сумата от 195 лв. или искът е основателен в пълния предявен размер. Задължението за връщане на изплатеното от застрахователя на пострадалия е безсрочно, предвид което длъжникът изпада в забава след покана съобразно правилото на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Такава е отправена от застрахователното дружество до „С.“ АД и получена от последното на 09.03.2022 г., предвид което основателна се явява претенцията за законна лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 10.01.2023 г. в размер на 16, 63 лв., доколкото действително дължимата такава за сочения период е в размер на 16, 73 лв., изчислени служебно с https: //www.calculator.bg. Основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.01.2023 г. до окончателното изплащане. По разноските: С оглед изхода на правния спор въззивникът има право на направените от него разноски в хода на първоинстанционното и въззивното производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че същият е реализирал разноски в рамките на първоинстанционното производство в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса 300 лв. депозит за експертиза и 480 лв. адвокатско възнаграждение, на които има право в пълен размер, т.е. разноски в размер о общо 480 лв.. Във въззивното производство въззивникът е реализирал разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение /общо 450 лв./, на които също има право в пълен размер. Така мотивиран, Софийски градски съд