Присъда № 120 от 16.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3616/2026 г.

На основание чл. 334, т.2 във вр. с чл. 336, ал.1, т 2 НПК

Мотиви по внохд 3616 от 2026г.,

на СГС, ХVІІ въззивен състав.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Предмет на въззивна проверка е присъда от 20.10.2025г. по нохд № 5539 по описа за 2024г., на СРС, с която подс. В.В.М. е признат за невиновен и оправдан за това, че на 12.02.2023г. в гр. София, на ъгъла между ул. „Барите“ и бул. „Монтевидео“ се заканил на М.П.Ч. с убийство, като насочил към него огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров“ с № •••••••• и му казал „ще те гръмна“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл. 142, ал.2, т.6 НК - „лице от състава на МВР“, престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК.

С протест, подаден на 23.10.2026г., т.е. в определения от закона срок, прокурор от СРП заявява, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и предлага на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336. ал. 1,т. 2 от НПК да бъде отменена и да се постанови друг съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен в извършеното престъпление по посочената правна квалификация.

В допълнително изложение към протеста се сочат съображения за неправилност, поради едностранчива и избирателна оценка на доказателствения материал, твърдения, че извън вниманието на съда са останали редица източници, но при липса на изтъкнати съображения за това, като се позовава на показанията на св. П.И. от д.п., където описва деянието на подсъдимия; преките доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалия свидетел М.Ч., косвените такива на брат му Д.Ч.; възпроизведения на хартиен носител разговор на св. М.Ч. с оператор на тел. 112; изводите от КСППЕ, изслушана в съдебно заседание на 20.10.2025г. Настоява се, че данните по делото позволяват да се приеме, че е осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и се иска признаването на подс. М. за виновен и осъждането му.

В писмено възражение упълномощеният защитник на подс. М. възразява срещу протеста и настоява за потвърждаване на оправдателната присъда, която намира за правилна, т.к. по делото не е доказано нито отправянето на заплашителни реплики към св. М.Ч., нито насочването на оръжие, още по – малко то да е било с пълнител и заредено с бойни патрони. Приема, че са ограничени правата на обвиняемото лице, т.к. било лишено да участва в проведения по реда на чл. 223 от НПК разпит на св. И., извършен при наличие на два други предходни разпита и без необходимост от закрепване на показанията й пред съдия, т.к. нито е била болна, престаряла или с предстоящо дълго пътуване. Твърди, че не е отдадено необходимото внимание, на факта, че непосредствено след инкриминираното събитие подсъдимият подал сигнал, че е бил заплашван на тел.112. Насочва, че СРС подробно мотивирал коя експертиза възприема и защо; възразява срещу възприемане изводите по КСППЕ, допусната в съдебното следствие, в която вещите лица не са работили самостоятелно, а заключението им стъпва на това по първата експертиза по делото. Защитават се правните изводи на първия съд и акцентира, че М.Ч. след деянието не е сменил адреса си, не е посещавал психиатър, психолог, нито личен лекар за да му се предпишат медикаменти.

В съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от СГП настоява да бъде

уважен протеста на СРП по мотивите, развити в допълнението към протеста. Иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. приема, че присъдата по делото е правилна и законосъобразна и първият съд и изпълнил законовите си задължения при оценката на доказателствата и излагане на съответни мотиви за решението си. Засяга въпроса с отсъствието на доказателства в подкрепа на обвинителната теза, което е установено в централната фаза на производството и предлага протеста да се отхвърли.

Подсъдимият в лична защита насочва внимание върху това, че пострадалият адресирал към него агресия и обиди, а той самият не е обиждал, не се е заканвал, не е „вадил истинско оръжие“. Твърди, че му са му били известни всички предели на допустима употреба на оръжие, т.к. 30 години е бил полицай и в никакъв случай безсмислено не би насочил такова.

В право на последна дума иска присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, при която без да извършва допълнителни следствени действия, а въз основа на събрания от първата съдебна инстанция доказателствен материал установи нова фактическа обстановка.

Софийски градски съд провери на основание чл. 314 от НПК изцяло правилността на присъдата и въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и в съответствие с чл. 316 от НПК установи следната фактическа обстановка:

В периода от 11.02.2023г. до 24.02.2023г. подсъдимият М. бил в отпуск по болест, съгласно болничен лист № Е20222442278, издаден от общопрактикуващ лекар — д-р Т.Б. и не бил на работа.

На 12.02.2023г., около 10:00ч., подс. М. се намирал в гр. София, в района на кръстовището, образувано от бул. „Монтевидео“ и ул. „Барите", в близост до дома му и прибирал предварително отрязани дърва, като ги поставял в чували и оставял на пътното платно на ул. „Барите“ с цел да ги натовари на автомобила си и извози от там до дома си. Подс. М. носил и моторна резачка за дърва, с която си служил. Бил облечен с яке с надпис на гърба „Security Police.“ У себе си държал служебно зачисленото си оръжие - пистолет марка „Макаров“, с фабричен № ВД 24 611, заедно с поставен в него пълнител с осем броя боеприпаси - бойни патрони, калибър 9х18 мм. Пистолетът бил технически изправен и годен да произведе изстрел. Заедно с подс. М. била и свид. П.М. И., с която се познавали от дълги години и сутрин на 12.02.23г., след предварителна уговорка с подс. М., тя отишла на ул. „Барите“, в близост до намиращата се жп-линия с бариера, където се намирал подсъдимия, за да му занесе лекарства. Свид. И. пристигнала на посоченото място около 10:00ч. — 10:30ч., като първоначално установила паркиран неговия автомобил марка „Фолксваген“, модел "Голф", рег. № •••••••• ХР, който познавала. По шум на моторна резачка за дърва се ориентирала, че подс. М. се намира в непосредствена близост до улицата - в полето зад бариерата и отишла при него. Малко по-късно, около 10:30ч. на същия ден (12.02.2023г.) двамата тръгнали в посока автомобила марка „Фолксваген“, модел "Голф", рег. № •••••••• ХР, който бил паркиран на ул. „Барите“, в района на кръстовището, образувано с ул. „Монтевидео.“ Свид. И. вървяла пред подс. М., а той - зад нея, като дърпал ръчна количка, в която имало поставени чували с дърва, за да ги натоварят в автомобила на последния. Тогава до тях спрял друг лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Калифорния“, рег. № ••••••••, тип „микробус.“ Същият бил управляван от свид. М.Ч., а на задната седалка се возел неговият брат - свид. Д.Ч.. Свидетелят М.Ч. живеел недалеч от мястото - на ул. ••••••••, но не познавал подсъдимия М.. Свид. Д.Ч. живеел заедно с брат си на същия адрес (ул. ••••••••) и също не познавал лично подс. М.. Свидетелят Д.Ч. го бил виждал няколко пъти назад във времето, докато последният режел дърва с резачка на ул. „Гайтанци“, гр. София.

Свид. М.Ч. спрял до автомобила на подс. М., като решил да поиска обяснение от подс. М. за това, че реже дървета, които след това оставя на улицата и същите пречат на преминаващите автомобили. Свид. М. Ч. отворил прозореца и попитал подс. М. поради каква причина реже дървета. Подс. М. му отговорил, че това не е негова работа и че не следва да го интересува. Свид. М. Ч. обяснил на подс. М., че живее на същата улица и затова се интересува. Свид. М. Ч. видял, че подс. М. е облечен с яке с надпис на гърба „Security Police", но осъзнал, че дейността му по рязане на дървета не с свързана с полицейската служба. Свид. М. Ч. се възмутил, особено след като видял, че сред отрязаните дървета има и орех. Поради тази причина решил да документира случващото се. За целта свид. М. Ч. слязъл от автомобила, извадил мобилния си телефон и започнал да снима регистрационния номер на автомобила на подсъдимия, както и намиращите се на мястото дърва и резачка. В това време свид. Д.Ч. останал вътре в автомобила и не виждал какво се случва навън, т.к. гледал телефона си. Когато видял това подс. М. също извадил своя мобилен телефон, преминал зад автомобила марка „Фолксваген“, модел „Калифорния“, рег. № ••••••••, като заснел регистрационния му номер. В това време св. М. Ч. направил видео клип и заявил на подс. М., че ще пусне жалба заради отрязаните от него дървета. Подс. М. казал на свид. М.Ч. да не го снима и да се маха от там. Свид. М. Ч. му отговорил, че няма да се махне, а освен това, поискал от подсъдимия да си покаже служебната карта, за да види какъв полицай е той. Тогава подс. М. заявил: „Сега ще ти покажа какъв полицай съм.“ Веднага след това подс. М. бръкнал с дясната си ръка под якето, с което бил облечен и от областта на колана на панталона си извадил служебно зачисленото си оръжие - пистолет марка „Макаров“, с фабричен № ВД 24 611, в който към онзи момент имало поставен пълнител с осем броя бойни патрони, калибър 9х18 мм. В следващия момент подс. М. насочил пистолета към тялото на намиращия се пред него свид. М.Ч., като му заявил: „Ще те гръмна!" Свид. М. Ч. се уплашил и изпитал страх за своето здраве и сигурност, като инстинктивно се отдръпна назад в поска, противоположна от мястото, на което се намирал подс. М.. Едновременно с това бързо се насочил към автомобила си с рег. № ••••••••. Докато вървял се опасявал дали няма да бъде застрелян в гръб от подс. М.. След което свид. М. Ч. влязъл в автомобила и напуснал мястото. Веднага след това се обадил на спешен национален телефон 112 и подал сигнал за случилото се. Освен това в автомобила разказал за случката и на своя брат - свид. Д. Ч.. В преживяванията на 12.02.2023г., около 10:30ч., свид. М. Ч. изпитал страх, шок и тревога, страх за живота си .

Подсъдимият също подал сигнал на тел. 112 за това, че един човек „некакви заплахи отправя неоснователни“ .

Гореизложената фактическа обстановка се извежда от събраните доказателствени средства:

Гласни: показания на свидетелите: обясненията на подсъдимия В.В.М., показанията на свидетелите М. Ч. /л.84 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.21-л.24, т.I и л.40-л.42, т.IV, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК/, Д. Ч. /л.26 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.26-л.28, т.I, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК/, Т.К. /л.86 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.39-л.41, т.I, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК /, М.М. /л.86 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.47-л.49, т.IV, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК/, И.М.Л. /л.87 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.42-л.44, т.I, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 НПК/, П.М. И. /л.95 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.21-л.29, т.I, л.37-л.39, т.IV, и л.32-л.33, т.I, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК/, С.С.В. /л.96 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.45-л.47, т.I, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК/ и Х.И.Г. /л.129 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.36-л.38, т.I, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК;

писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване, Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания, Кадрова справка за В.В.М., акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „старши полицай в група „Охрана на обществения ред” в сектор „Охранителна полиция” – СДВР, протокол за встъпване в длъжност, протоколи за доброволно предаване; кадрова справка и приложения към нея ; справка НОИ — л. 74-75, т.1.

веществени доказателствени средства: СД със записи – видео запис и аудио записи;

способи на доказване - заключенията на съдебно-психиатрична и психологични експертизи /л.5-л.15, т. т.II, л.13-л.26 т.III от досъдебното производство/, допълнителна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.100-л.115 от съдебното производство/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 13.10.2025г. от съдебното производство, видеотехническа експертиза /л.43-л.57, т.III от досъдебното производство/ справка за съдимост.

Въззивният съд извърши оценка на доказателствените източници и установи:

Данните обусловили горните изводи се съдържат на първо място в показанията на св. М.Ч., който в съдебно заседание на 17.02.2025г. пред първия съд устно и непосредствено е направил твърдения за причината за конфликта между двамата, за предприетото от него заснимане с телефон на поведението на подсъдимия; отговора от страна на подсъдимия за репликите му „разкарай се оттука, ще те застрелям“ и за насочването от подсъдимия към него на пистолет, както и за емоционалните му преживявания по този повод.

Показанията в съдебно заседание на свидетеля М.Ч. кореспондират с дадените от него показания в досъдебната фаза по съществените елементи относно поведението на подс. М.. Тази устойчивост, въпреки почти двугодишния период от събитието, указва на трайно закрепване на лични и непосредствени възприятия и последователно и еднопосочно възпроизвеждане, което не поражда съмнения в истинността на твърденията.

С приобщаване показанията на св. М.Ч. от д.п. се допълват празноти в разказа на свидетеля в съдебно заседание по някои обстоятелства – за конкретните реплики, разменени между двамата и последователността на същите, както и действията не само на подс. М., но и на самия М.Ч.. Този съд кредитира показаното от свидетеля в д.п., че подел разговор с подсъдимия за причините да се режат дърва докато бил още в колата, на което подсъдимият отговорил, че това не засяга свидетеля, което мотивирало последния да слезе от автомобила, за да заснеме номерата на лекия автомобил на подсъдимия, след което последният също започнал да снима, а след предупреждението от св. М.Ч., че ще пусне жалба за неговата дейност, а и като поискал подсъдимият да се легитимира като служител на МВР, поведението на последния ескалирало в инкриминираното изваждане на пистолет и репликата „ще те гръмна“, насочени към св. М.Ч.. Въззивният съд кредитира приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство. Те са дадени съвсем скоро до разглеждането събитие и се отличават с пълнота и детайлност. Тези показания, след прочит се поддържат от свидетеля в съдебно заседание и както се посочи те изграждат заедно със съобщеното от свидетеля в съдебна фаза детайлна картина на възпроизвежданите събития. Отделно, показанията на свидетеля кореспондират с други преки и косвени доказателства, което мотивира този съд да ги възприеме за истинни.

Съдът не намира св. М.Ч. да е заинтересован от изхода на делото и поради това да свидетелства по посочения начин. Той не се е конституирал като в страна (граждански ищец или частен обвинител)в производството и не е потърсил защита на свои права в производството, за да се счита, че свидетелства в своя полза. Не се констатират други обстоятелства, извън производството, които да насочват за влошени отношения между тях, за да се претендира, че Ч. има интерес да навреди на М., а и видно е, че двамата не са се познавали до този момент. Устойчивост в твърденията за случилото се разкрива не само в разпитите му в наказателното производство, но и в извънпроцесуалните му изявления - пред брат му св. Д.Ч. и в обаждане на тел 112.

Показанията на свидетеля М. Ч. са в кореспонденция с други източници.

Такова пряко доказателство за действията на подс. М. се разкрива в показанията на свидетелката П.И. от досъдебното производство от 21.03.2023г., с които е съобщила, че в процесния ден подс. М. е бил с униформа, резачка и прибирал отрязани дърва, когато се приближил микробуса на св. М.Ч., който искал да знае по каква причина подсъдимият реже дървета и че това било игнорирано с реплика от подсъдимия. Заявила е още за последвалото излизане на св. М.Ч. от колата, че тръгнал към подсъдимия и настоявал да получи отговор, както и изявлението му, че ще подаде сигнал за действията на М., а също и как В. М. извадил пистолет и го „насочил към момчето“. Свидетелката в съдебно заседание заявява, че поддържа показанията от д.п.

Същевременно с това, обаче прави твърдение, че подс. В. М. не е насочил пистолета, а само е дръпнал якето си, за да покаже, че има оръжие, както и че поведението на пострадалия е било такова, че застрашавало подсъдимия.

Коментираната част от показанията на свидетелката пред първата инстанция не се възприемат от настоящия състав. На първо място видно е, че в свободния разказ пред СРС свидетелката не е възпроизвела каквито и да е действия на подс. М. с пистолета, а едва след прочита е заявила, че той е отгърнал якето си „като да покаже, че има оръжие“ . Причината за тази промяна в съобщаваното от свидетелката може да се открие в дългогодишното познанство между двамата.

Без основание се поддържа от защитника, че правата на подсъдимия в досъдебното производство са били ограничени т.к. не е присъствал в разпитите на свидетелката в първата фаза на производството. Констатира се обаче, че първите два разпита на свидетелката са осъществени преди В. М. да е бил привлечен в качеството на обвиняем, поради това основания да се осигурява възможност на последния и защитника му да участват в тях вкл. в този по реда на чл. 223 от НПК не е имало. Що се отнася до третия разпит на свидетелката, който е от разследващ орган, той действително е бил реализиран след като привличането на М. като обвиняем и инициирането му е било с цел да се проверят показания на други свидетели. За присъствие на разпита не е имало искане от обвиняемия и защитника, нито пък служебно е била извършена преценка от органа на д.п. да осигури такава възможност без да се затрудни разследването, съгл. чл. 224 от НПК, поради което нарушение в д.п. не е допуснато.

Показанията на св. Д.Ч. от съдебно заседание пред първия съд се кредитират от този състав. В тях описва поведението на брат си – пострадалия св. Д.Ч. - повода за слизането от микробуса и последващото му състояние и поведение след качването му – бил напрегнат и притеснен, разказал, че му „извадили пистолет“. Поради липса на спомен, първият съд приобщил показанията на свидетеля от д.п., в които конкретно и в детайли е пресъздал и лично възприетите обстоятелства и предаденото му от св. М.Ч., че мъжът с униформа извадил пистолет, насочил го към него и му „казал нещо от сорта, че ще го гръмне“. Този състав възприема за правдиви показанията на свидетеля във всичките им части. Макар и в родствени със свидетеля М.Ч., св. Д.Ч. константно по еднопосочен начин описва възприетото без опит да привнесе обстоятелства, които да допълват показанията на първия свидетел.

Възпроизведеното съдържание на разговора по тел. 112 на св. М.Ч., резултат от експертно му изследване чрез СТЕ, напълно съответства на свидетелските показания на М.Ч. от съдържателна гледна точка.

Обясненията на подсъдимия са в значимо противоречие с възпроизведеното и от св. М.Ч., но и от П.И.. Подс. М. описва, че „лицето агресивно тръгва“ към него, докато събирал дървата и докато се навеждал явно пострадалият е видял един детски пистолет в него, който отрича да е насочвал срещу Ч.. Съдът не възприема обясненията на страната, т.к. счита, че чрез тях реализира своята защита. Те не се подкрепят от показанията на св. П.И. от д.п., които са диаметрално противоположни, а и не са в кореспонденция с казаното от същата свидетелка в съдебно заседание, че подс. М. си е дръпнал якето, сякаш да покаже на св. М.Ч., че е с оръжие. Възражението на защитника, че свидетелката И. не е наблюдавала в цялост ситията (ту наблюдавала, ту се обръщала с гръб към случващото се от „уплах“ по думите й) е неоснователно, т.к. показанията й очевидно сочат, че е възприела инкриминираните действия на подс. М., предмет на разглеждане.

Противостоят на твърденията на св. М.Ч. за отправена му закана с убийство - вербално и с пистолет показанията на св. М.М., който в с.з., а и в д.п. твърди, че наблюдавал целия скандал от разстояние 20-30 метра и не забелязал вадене на оръжие от подс. М.. Този състав счита, че не следва да кредитира този източник. Житейски нелогично е поддържаното от св. М., че той заедно с братовчед на подс. М., след решение да го посетят, отишли в квартала му, видели че той говори с едно момче и по знак от същия останали да го изчакат на метри, въобще не приближили до него, а дори и си заминали, като извикали такси, въпреки че човека срещу М. викал, и го заплашвал. Описваното е нелогично и неубедително. Данни за присъствие на други лица не съобщават нито М.Ч., нито П.И., а и показания на М. за случилото се съществено се различава от съдържащото се в показанията не само на М.Ч., но и на П.И., което мотивира извод за недостоверност на изявленията му.

Съдържанието на обаждането по тел. 112 на подсъдимия, също отразен в СТЕ, не е в подкрепа на изложената от него теза, т.к. е съобщил декларативно за отправени заплахи към него .

Обясненията на подс. М. за отправени срещу него реплики от св. Ч., които оценил като заплахи се възприемат, но при същественото уточнение, изведено от показанията на св. Ч., че заканата е била че ще пусне жалба заради действията на подсъдимия по рязането на дървета. Никой от присъствали – нито св. П.И., нито самият подсъдим дават друга конкретика за повода на инцидента, нито детайлизират какви заплахи конкретно е отправил св. М.Ч.. Самият подсъдим в разговора с М.Ч. също не е дал разумен отговор за причините да реже дървета в рамките на града, нито е уведомил да има разрешение за това, както е поддържал пред първия съд. В тази насока показателни са данните от св. П.И., че в отговор на въпрос на св. М.Ч. защо реже дървета, подсъдимият отговорил, че не е негова работа, не е влязъл в неговия двор и какво му пречи ( д.п. разпит по реда на чл. 223 от НПК).

Не се възприемат обясненията на подсъдимия, че носил в себе си детско пистолетче, което св. Ч. е видял. Те се опровергават от показанията на св. Ч., а и писмените доказателства сочат, че подсъдимият на 12.02.2023г. имал пистолет Макаров.

Показанията на полицейските служители не съдържат преки сведения за събитието между подсъдим и пострадал, на което не са присъствали. Св. Г., К., Д., В. възпроизвеждат съобщеното от М. за случая, а освен това и за предаденото от него служебно оръжие - пистолет. Показанията на свидетелите относно изявленията на подс. М. не могат да се ползват, т.к. св. Г. заявява проведена беседа с М., при която е дал обяснения за случилото, а това поставя ограничения по закон - чл. 118, ал.2 от НПК за допустимост на свидетелските показания. Що се отнася до предаването на оръжие и боеприпаси от М. източниците в т.ч. писмени доказателства – протокол за доброволно предаване утвърждават този факт - предаване на пистолет м. „Макаров“ с № •••••••• и един брой пълнител, осем броя бойни патрони 9х18, поради което в тази насока противоречия по делото не

възникват. Протокол № 233/23 на експертиза на доброволно предадения пистолет го определя като пистолет марка „Макаров“ с фабричен номер ВД 24 611, който е технически изправен и годен да произвежда изстрели с бойни патрони с калибър 9х18 . Представените за изследване общо 8 броя патрона намерени в пълнителя на пистолета, също са годни за стрелба.

Протокол № 272 за извършена видеотехническа експертиза установява, че предаден видеозапис е без данни за манипулация, намеса и на него са налице кадри за преминаване на три лица, най – вероятно две от тях от мъжки пол - едното е облечено в облекло с надписи „Security Police“ и емблема на полицейска униформа на лявата ръка и светлоотразителни елементи. Налице са кадри на преминаване на превозно средство без да е възможно да се установи номер и е невъзможно да се извърши идентификационно изследва поради отдалечеността на лицата и камерата .

Посочените до тук заключения са изготвени при специални знания, пълни и ясни са и се възприемат от въззивния съд.

Св. М.Ч. е бил обект на няколко СППЕкспертизи.

1. Вещи лица АП..А. и С. И. Д.а са изготвили и поддържат СППЕ със заключение, че М. Ч. не боледува от психично заболяване; липсват данни да се намирал по време на деянието в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и да има загуба на поведенчески контрол, че да не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; психичното му състояние му позволява правилно да запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност към момента на извършване на деянието и при изследването; анализирайки данните правят извод, че отправената закана с убийство към личността с насочен към него пистолет и думите „ще те гръмна“ към 12.02.23г. е предизвикала психотравмено преживяване, т.к. съответства на критерии за застрашаващо събитие, довело до развитие на остра стресова реакция; от информацията и тестовото изследване заключават за преживян страх за собствено здраве и сигурност , прераснали в страх за живота му, продължаващ и към момента на изследването ( от 21.04.23). Тоест извели са състояние на „витална застрашеност“, което са посочили, че може да се приравни на юридическото понятие „основателен страх“ за живота и здравето ( т.2, д.п. л.5 и сл.). В съдебно заседание експертизата се поддържа.

2. По искане на защитата с аргументи, че е изминал не малък период от време от изготвяне на първата експертиза, че Ч. не е променил начина си на живот, че не е търсил консултация с психиатър съдът допуснал допълнителна СППЕ, която да отговори на същите въпроси като съобрази допълнителните данни. Така в.л. Б. и в.л.К. изготвили допълнителна СППЕ; анализирали данните по делото, както и извършили тестове за конфликт; за депресия и да тревожност и отговорили, че Ч. няма психиатрично заболяване ; липсват данни да е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или да е бил в състояние на загуба на поведенчески контрол, поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Считат, че при лицето е имало ситуативен, а не реален страх. Описват, че ситуативен страх се изпитва, когато човекът се намира в трудна ситуация, която не може да контролира, но при която няма непосредствена опасност за живота или здравето, но има елементи на конфликт, загуба на статус , загуба на признание, търсене на сметка за извършена грешка, поведение с елементи на унижение или грубост. Сочат, че ако той е преживял витална застрашеност, в разказа би се отчела страхова емоция и тревожност при пресъздаване на ситуацията. В цялостното поведение не откриват симптоми на екстремна тревожност и страх; нито предприети мерки за избягване на такива под форма на преместване на жилище или промяна в поведението; нито изявени стресови реакции на тревожност и депресия и не е търсил психиатрична и психологична помощ. При прегледа са го установили спокоен (нохд, л.100 – 116). В съдебно заседание (л. 118) сочат че не са видели страх при Ч. в нивото на шок, което да е прераснал в страх за живота му.

3. С оглед противоположните заключения по двете експертизи съдът допуснал КСППЕ в състав с вещи лица Г. и д-р М. КСППЕ от 12.10.2025г. е основана на данни от документацията по делото, вкл. обсъдила снетата анамнеза от вещи лица по предходно изготвени експертизи. Вещите лица са обърнали внимание на различията в предоставените от осв. М. Ч. сведения и че това е предпоставка за формулиране на различни отговори по отношение на въпроса за преживяването на витален страх, като обръщат внимание, че това преживяване може да се дезактуализира във времето. Подчертават, че по отношение на останалите въпроси има припокриване на мненията. Извеждат, че ако се кредитира обективно установена тревожност при първото изследване, следва да се приеме, че заканата е възбудила основателен страх за живота със съответни емоционални и поведенчески промени. По принцип ситуация на директен контакт със зареждане (заявено не само пред тях) и насочване на пистолет в непосредствена близост, съпроводена с вербално формулирана закана е нормалнопсихологично да има преживяване на реален страх. Аргументират се още с това, че промените в емоционалното състояние са били видими за околните - брат му, а и със съобщеното от него по пози повод. Сочат още, че лицето не се води на отчет; не страда от психологични и психиатрични заболявания; без нарушения в базови психични годности; могъл е да разбира свойство и значение на извършено и да ръководи постъпки. В съдебно заседание заявяват че няма разлика в трите експертизи, че е преживян остър стрес. Обясняват, че: първата експертиза установила тревожност, свързана със събитието, която поради дългия период от време вече не може да се установи и тестовете ще бъдат недостоверни; втората експертиза също няма различия по отношение на анализа на ситуацията, пораждаща витална застрашеност, наличие на остър стрес и последици от потърпевшото лице във времето. Различието е, че втората експертиза приема, че този ръст е отшумял бързо и пренебрегва измененията на тревожността, отложени във времето.

При така подробно изложените становища на вещите лица настоящият съдебен състав възприема в цялост изводите по първата и последната експертиза. И това е така заради извършеното професионално изследване от първите експерти на установените преживявания при пострадалия, които поради най голямата близост до разглежданите събития могат да се преценят като обективни. Не се възприемат критиките от страна на защитника адв. Д., че по КСППЕ вещите лица не са работили самостоятелно, а заключението им стъпва на това по първата експертиза. Такъв довод не е основателен, вещите лица по КСППЕ от 12.10.2025г. са извършили и собствени изследвания, а причините, поради които е допусната - налични противоречиви становища на другите две експертизи обосновава по необходимост преценка на предходно ползван от други вещи лица инструментариум. Именно поради това и изводите на последната, може да се нарече арбитражна експертиза се възприемат от съда.

Писмените доказателства - документи от СДВР – МВР свидетелстват за заемана длъжност в МВР – старши полицай охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция.

От правна страна, въззивният съд прие, че подсъдимият с поведението си е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подс. В.В.М. на 12.02.2023г. в гр. София, на ъгъла между ул. „Барите“ и бул. „Монтевидео“ се заканил на М.П.Ч. с убийство, като насочил към него огнестрелно оръжие - пистолет марка „Макаров“ с № •••••••• и му казал „ще те гръмна“. Тоест, заканата с убийство от подс. М. е реализирана както с думи, така и действия. Същата е била пряко и недвусмислено адресирана от дееца до М.Ч. и е възприета от последния като такава. Данните по делото не обективират случайно показване на пистолет изпод якето на подсъдимия, както е приел СРС, а се разкрива целенасочено движение с оръжие.

Налице е и квалифициращо обстоятелство - извършване на деянието от лице по чл. 142, ал.2, т.6 НК - „лице от състава на МВР“, каквото подсъдимият М. е бил с оглед заеманата длъжност .

За съставомерността е необходимо заканата да е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. В случая и този признак се счита за наличен, т.к. при конкретните обективни обстоятелства не само Ч., но и всеки друг на неговото място, би приел наличието на реална възможност от осъществяване на заканата. Макар и да не са се познавали до тогава, между двете лица е възникнал конфликт. Подсъдимият, облечен с униформа на охранителна полиция освен, че извадил и насочил към потърпевшия оръжие, адресирал

заканителни реплики „ще те гръмна“, които са в насока да затвърдят реалност на опасението от реализиране на подобно поведение. Не се изисква от закона такъв страх на практика да е възникнал при пострадалия. И макар да не поставя в центъра на изводите си изготвените експертизи, заключенията по тях сочат не само ситуативен страх при М.Ч., като първата експертиза и тази от октомври 2025г. потвърждават наличие на витална застрашеност при пострадалия.

Действията на пострадалият са в отговор именно на отправената му закана срещу живота: оттеглил се е веднага в автомобила си и напуснал мястото; съобщил е на близките си – първо на брат си; уведомил е веднага по тел.112., а по-късно през деня е подал заявление за случая в МВР. Ирелевантно за преценката за наличие на реална опасност са изтъкваните от защитата обстоятелства, че лицето не е променило начина си на живот, че не е търсило консултация с психиатър или друг специалист.

От субективна страна извършителят е съзнавал, че отправя закана и то с убийство – на това сочат както прякото словесното съдържание на използваните изрази, така и използваното огнестрелно оръжие и насочването му към Ч.. Подс. М. е съзнавал, че действията му могат да се възприемат като конкретна заплаха за живота от св. М. Ч. с оглед прякото адресиране към него. Или, може да се заключи, че той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и го е целял, т.е. действал е с пряк умисъл.

Що се отнася до тезата, че св. М.Ч. отправял заплахи към подс. М., то установи се, че репликите не са били насочени срещу живота, здравето или имуществото на подсъдимия. Между лицата е възникнал конфликт, породен от рязането на дърва от подс. М., а св. М. Ч. търсил отговор защо това се прави. Поради липсата на адекватен отговор свидетелят Ч. започнал да снима действията на подс. М., а евентуално разгласяване на събиране на дърва за огрев от полицейски служител с яке с надпис „охранителна полиция“ действително представлява заплаха за репутацията на подс. М., но това нито оправдава демонстрацията на оръжие и словесната закана с убийство, нито пък обосновава различна правна квалификация на извършеното или пък оправдаване.

С оглед изложеното, въззивният съд възприе, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК, в редакция на нормата с ДВ бр. 16/2019г.

По наказването

За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години .

При определяне на наказанието като отегчаващи обстоятелства се констатират реализирането на престъплението с повече от един акта – в случая и с насочване на оръжие, но и словесна реплика. Реализирането на престъпния състав на чл. 144, ал.3 НК в случая може да се посочи, че се утежнява с наличието на допълнително квалифициращо обстоятелство това, деянието да е осъществено от лице от състава на МВР, още повече с дрехи обозначаващи принадлежност към органите на МВР, които са с професионално задължение да охраняват обществения ред и да препятстват извършването на престъпления. Допълнително деянието е осъществено демонстративно пред св. П.И.. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство може да се отчете чистото съдебно минало на лицето и липсата на висящи наказателни производства.

Въззивният съд споделя се становище, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, тъй като отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид горното и в съответствие с чл. 54 от НК съдът определи наказание близо до минимума в размер от 6 месеца лишаване от свобода. С посочения размер съдът приема, че ще се изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода се отложи за срок от три години, предвид наличие на условията за това по чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни.

При изложените съображения въззивният съд прие, че присъдата на първата съдебна инстанция е неправилна, поради едностранчива и избирателна оценка на доказателствения материал, резултат от игнориране на пълното съдържание на някои доказателствени източници ( св. П.И., Д.Ч., записа на разговора на тел. 112 на М.Ч. ) и неоправдано кредитиране на други ( св. М.), при отсъствие на цялостна и пълноценна оценка на източниците. Ето защо и изводите по фактите, респективно и по приложението на закона са неправилни и това обуслови отмяна на акта на основание чл. 334, т.2 във вр. с чл. 336, ал.1 т.2 от НПК и постановяване на нова присъда от въззивния съд.

Председател : Членове:1 . 2.