Мотиви към Решение № 106 от 16.3.2023 г. на Районен съд - Видин по дело № 178/2023 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 106 от 16.03.2018г. ПО НАХД № 178/2023 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – В. Делото е образувано по постановление на Районна прокуратура – В. за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, против обвиняемия К.Й.Р., роден на 24.10.1971г. в гр. В., с настоящ адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „К.Б.“ № 9, вх. Б, ап. 55, българин, с българско гражданство, средно образование, женен, управител на „Л. – 2020“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••, за това, че на 06.04.2019г. в гр. В., по бул. „П.“, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество „Л. – 2020“ ЕООД с ЕИК 200236216, със седалище и адрес на управление в гр. В., в 30дневен срок от спиране на плащанията считано от 06.03.2019г., по изискуеми публични задължения на дружеството в общ размер на 104342.67лева, от които 84943.56лева главница и 19399.11лева лихви, произтичащи от публични задължения по Закона за данък добавената стойност и по Закона за данъците върху доходите на физически лица не е поискал от Окръжен съд – В. откриване на производство по несъстоятелност– престъпление по чл. 227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. За Районна прокуратура-В., редовно призовани, представител не се явява и не заема становище в в с.з.. Обвиняемият, лично и чрез защитника си, заема становище в с.з. да се бъде оправдан по повдигнатото обвинение. След като се запозна със събраните при разследването доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: В ТД „НАП" - В.Т. било образувано изпълнително дело срещу търговско дружество „Л. - 2008" ЕООД с ЕИК: 200236216. Дружеството има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер на 104 342, 67 лева. Предприети били всички възможни действия във връзка със С. на публичните вземания на дружеството, но въпреки периодични извършваните плащания за погасяване на задълженията, те не са изплатени, а в определен момент (05.03.2019 г.) плащанията от страна на дружеството към държавата спрели. В 30-дневен срок след тази дата не е била подадена молба за обявяване на дружеството в несъстоятелност. В Дирекция „С." при ТД „НАП" - В.Т., офис В., на 05.06.2013 г. било образувано изпълнително дело № 5130000501/2013 г. с взискател НАП за С. на изискуеми публични вземания от дружеството „Л. 2008" ЕООД с ЕИК: 200236216. Дружеството било натрупало изискуеми задължения към държавата за данъци и осигуровки, по подавани декларации по ЗДДС и образец 6, в размер на 104 342.67 лева, от които 84 943.56 лева - главница и 19 399.11 - лихва към 04.12.2020 г. За образуваното изпълнително дело дружеството било уведомено със съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх.№ 0501-000024/06.06.2013 г., като въпросното съобщение е било връчено на 12.06.2013 г. на лицето Йордан Ангелов, баща на управителя на дружеството към онзи момент - обв. К.Й.Р.. Преди образуването на изпълнителното дело на „Л. 2008" ЕООД били изпращани покани за доброволно изпълнение с изх.№ С-3330-41/20.11.2012 г. и изх.№ С-3738-33/21.12.2012 г., които били връчени на управителя на дружеството обв. К.Р., съответно на 29.11.2012 г. и на 02.01.2013 г. Тъй като задълженията на „Л. 2008" ЕООД били с изтекъл срок за доброволно изпълнение, били предприети действия по установяване на имущество - собственост на дружеството. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-155/24.01.2013 г. бил наложен запор върху банкови сметки на дружеството в „СИ Банк", а с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 0501/2013/000032/12.09.2014 г. бил наложен запор върху банкови сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк" и „ОББ". В резултат на разпорежданията за изпълнение на запорни съобщения до банките по изпълнителното дело били постъпили суми в общ размер на 2 200 лева. След извършено проучване на дружеството от НАП установили, че то не притежава движимо и недвижимо имущество, не притежава и други активи и имущество, върху които да се наложат обезпечения, гарантиращи вземанията на държавата. На „Л. 2008" била извършена ревизия и били издадени ревизионен акт № Р-05-1400254-091-001/24.03.2016 г. и ревизионен акт № Р- 05-1400254-092-001/26.02.2016 г. Двата ревизионни акта били връчени по електронен път, не били обжалвани, но с тях не са и били определени допълнителни задължения на дружеството извън вече установените. По изпълнителното дело били извършвани плащания за погасяване на публичноправните задължения и по досъдебното производство са прибощени заверени копия на 6 броя разпореждания за разпределение, с които постъпилите суми по изпълнителното дело били разпределени по сметки на публичния взискател. Плащанията били от различен период от време, в периода от 2013 г., до последното плащане - 06.03.2019 г. След последното плащане нямало постъпили други такива. Същевременно на 29.11.2019 г. дружеството „Л. 2008" ЕООД било прехвърлено от обв. К.Й.Р. на Р.Н.П.. По делото е назначена и изготвена съдебно - икономическа експертиза, видно от която размера на натрупаните задължения на дружеството „Л. -2008" ЕООД е 104 342, 67 лева, от които 84 943, 56 лева главница и 19, 399 лихви. Задълженията били натрупани за дължими от дружеството данъци и осигуровки, по подавани декларации по ЗДДС и образец 6. Видно от заключението на вещото лице, последното извършено плащане на задължение към държавата е от 05.03.2019 г. От отговор на Окръжен съд - В., се установява, че няма постъпила молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството „Л. - 2008" ЕООД. Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречия, поради което Съдът ги кредитира. В конкретния случай, след като е установено по делото по категоричен начин, че последното плащане от страна на дружеството на задълженията към фиска било на 06.03.2019г., то след тази дата-т.е. на следващия ден, който в случая е 07.03.19г. е осъществено именно спирането на плащанията. От там нататък е следвало да се изчисли и отрази коректно в обстоятелствената част на постановлението датата, на която е било осъществено инкриминираното престъпление. Последната, съгласно законовата регламентация на чл.227б, ал.2 от НК, е датата, на която е осъществено съставомерното престъпно бездействие, изразило се в несезиране от страна на управляващия и представляващ дружеството, на съда, в случая Окръжен съд-В., с искане за откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде осъществено правомерно в максимален срок от 30 дни, считано от спиране на плащанията. В конкретния случай, след като последното доброволно плащане от търговеца - длъжник е осъществено на 06.03.2019г., то спирането на плащанията е реализирано на следващия ден 07.03.19г., от когато за управителя на дружеството е възникнало задължение да подаде в съда молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е следвало да направи до изтичане на 30 дни от спиране на плащанията-т.е. до 06.04.2019 г., което е било почивен ден-събота, следователно законовият срок е изтекъл на следващия работен ден /съгласно нормативната уредба за изчисляване на срокове-чл.183, ал.4 от НПК/, а именно 08.04.19г.-понеделник. Поради това следва да се приеме, че в случая, престъпното бездействие, субсумирано под разпоредбата на чл.227б, ал.2 от НК, е осъществено на 08.04.19г., а не на 06.04.2019г., както е възприето във фактическата обстановка, инкорпорирана в постановлението на прокуратурата. Тази неточност произтича от некоректно фиксирания от държавното обвинение момент, в който търовецът е спрял плащанията си. Обвиняемият е годен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 НК, инкриминиращ съставомерното бездействие на лицето, което „управлява или представлява” търговското дружество. Поради това принципно законосъобразно може да му се вмени във вина бездействието му, съотнесено към въпросната норма на НК, а от там и да се реализира наказателната му отговорност по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 НК. Това е възможно, след като е безспорно установено по делото, че към посочената дата е спрял плащанията по публичноправните си задължения към фиска, като към онзи момент активите му не са били достатъчни да покрият пасивите /юридическото лице на практика не е разполагало с активи/. В случая задължение именно на обвиняемия е било да поиска от съда откриването на производство по несъстоятелност в 30- дневния срок от спиране на плащанията. Като не е извършил това съзнателно, в точно фиксирания от закона период, след като е бил наясно с финансовото състояние на управлявания от него търговски субект, би следвало принципно да понесе наказателната отговорност за престъпното бездействие, уредено в разпоредбата на чл.227б, ал.2 от НК. Деянието по чл. 227б, ал. 2 НК е на формално извършване и изпълнението му е подчинено на особената му форма - бездействие, за това се осъществява непрекъснато във времето като едно постоянно фактическо състояние, което се определя от правната му природа на продължено престъпление. За този вид престъпления давността за наказателно преследване започва да тече, едва когато изпълнението им бъде прекратено по аргумент от чл. 80, ал. 3 НК /Решение № 183 от 5.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 121/2001 г., III н. о./. Според това схващане, началният момент започва след изтичане на законовия срок за действие до прекратяване на бездействието - т.е. до подаване на молба за откриване производство по несъстоятелност, което отново предполага коректно определяне на въпросните времеви моменти, респ. периоди, което очевидно в случая не е сторено. Според друго схващане, застъпвано категорично от съдебната практика, в редакцията на чл.227б от НК, а и при всички случаи, в които в закона се предвижда определен срок, в който се дължи активно правомерно поведение, изразяващо се в извършване на предписано действие, не се касае за класическо продължено престъпление, а законът предвижда краен срок, след изтичането на който деянието се счита довършено. От този момент започва да тече и давностният срок /Решение № 566/13.04.2004г. на ВКС по н.д. № 173/2004г., I н.о.; Решение № 312/16.05.2002г. на ВКС по н.д. № 88/2003г., II н.о/. Според Решение № 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003 г., II н. о., деянието по чл. 227б НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото се извършва в момента, следващ изтичането на срока, в който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му действие, за това до изтичането на предвидения в закона срок бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено. Видно от разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. първо от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а според ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Според чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Поради изложеното, с оглед невъзможността на съда, да вмени във вина на обвиняемия непредявени му от държавното обвинение основни факти от предмета на доказване относно датата на извършване на престъплението, следва да се признае за невинен обвиняемия и да се оправдае по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съдът, съобразявайки горното, ПРИЗНАВА обвиняемия К.Й.Р., роден на 24.10.1971г. в гр. В., с настоящ адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „К.Б.“ № 9, вх. Б, ап. 55, българин, с българско гражданство, средно образование, женен, управител на „Л. – 2020“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••, за НЕВИНЕН за това, че на 06.04.2019г. в гр. В., по бул. „П.“, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество „Л. – 2020“ ЕООД с ЕИК 200236216, със седалище и адрес на управление в гр. В., в 30дневен срок от спиране на плащанията считано от 06.03.2019г., по изискуеми публични задължения на дружеството в общ размер на 104342.67лева, от които 84943.56лева главница и 19399.11лева лихви, произтичащи от публични задължения по Закона за данък добавената стойност и по Закона за данъците върху доходите на физически лица не е поискал от Окръжен съд – В. откриване на производство по несъстоятелност– престъпление по чл. 227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 3, във вр. с чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение. Водим от горното, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: