Решение № 228 от 16.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 98/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С решение № 260042 от 19.09.2022 година, постановено по т. дело № 31/2021 година по описа на Окръжен съд – П., са отхвърлени като неоснователни предявените обективно евентуално съединени искове от О.В., Булстат •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Х.А.“ №••, чрез адв. К. Г. от АК - П., срещу „Т.-В.“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г.“ №•, за признаване за установено, че извършената съгласно решение № 1674/15.10.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. по описа на ОС – П. за увеличаване на капитала на ответника непарична вноска /апорт/ на част от УПИ •••-за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв. ••• по плана на гр. В., с площ от 5 293 кв. м., без дере „В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ ••• с площ 5 828 кв. м., ведно с построената масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“, при съседи: от север УПИ • и парк; от изток ул. „Д.Г.“, от юг УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“, е нищожна поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, евентуално - поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 83 от ЗННД. Осъдена е О.В. да заплати на „ Т.-В.“ ООД, разноски в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца О.- В.. Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се прогласи нищожността на извършения апорт по предявените главен или евентуален иск и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски за производството по делото пред двете инстанции. Във въззивната жалба се поддържа, че със събраните по делото доказателства е установено, че апортът, въз основа на който е вписано увеличение на капитала на ответното дружество с решение № 1674/15.10.2002 година на ОС – П. по ф. дело № 539/02 година, е нищожен, тъй като Общинският съвет – В. не е взел решение за разпореждане с имот – частна общинска собственост съгласно чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, както и че не е спазена формата за писмено съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, тъй като подписът на К. е заверен не от нотариус, а от общинската администрация в град Р. в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията към 08.10.2002 година, доколкото актът подлежи на вписване. Липсата на решение за разпореждане с имот – частна общинска собственост, е мотивирано от жалбоподателя с това, че решение № 96/10.05.2001 година на Общински съвет - В. не е за апортна вноска, тъй като с него не е конкретизиран имота, който ще се апортира. Освен това решението за апорта, който не бил учредителен, а такъв за увеличение на капитала, било взето на 10.05.2001 година, предхождало по време учредяването на дружеството –ответник, като липсвало съгласие за придобиване на нови дялове, за техния размер, за увеличаване на капитала на дружеството и за изменение на дружествения договор. Според жалбоподателя не можело да се вземе валидно решение за увеличение на капитала на дружество, което не е вписано в съответния регистър, не можело да се изрази съгласие за участие на съдружник в увеличаване на капитала на дружество, което все още не съществува в правния мир. Увеличението на капитала било свързано с изменение на дружествения договор и можело да стане едва след възникване на дружеството с вписването му. Предварително съгласие за изменение на дружествен договор било невъзможно, можел да се измени само сключен, но не и бъдещ договор. Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с липсата на изискващото се съгласно чл. 73, ал. 1 от ТЗ писмено съгласие на К. на общината с нотариално заверен подпис с описание на вноската. Заверката на подписа била направена в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията, действала към 08.10.2002 година, изискваща заверка от нотариус, като не било посочено коя част от имота се апортира, нито границите му, т.е. липсвала индивидуализация на предмета на непаричната вноска. Становището на ответника „Т.-В.“ ООД, изразено в молбата, подадена преди насроченото открито съдебно заседание и в писмените бележки по съществото на спора, е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания. Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. От исковата и допълнителната искова молба, подадена от О. –В. и уточненията, направени от ищеца и след частичното прекратяване на производството по делото с влезли в сила определения, съдът по т. дело № 31/2021 година по описа на Окръжен съд – П. е сезиран с установителни искове за погласяване нищожността на апортна сделка, предявени от О. – В. срещу Т.-В.“ ООД. Искането е да се признае за установено в отношенията между страните нищожността на непаричната вноска, направена от О. –В. за увеличаване капитала на „Т.-В.“ ООД, вписана с решение № 1674/15.10.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС – П., отнасяща се до част от УПИ ••• - за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв. ••• по плана на гр. В., с площ от 5 293 кв. м., без дере „В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ ••• с площ 5828 кв. м., ведно с построената масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“, при съседи: от север УПИ • и парк; от изток ул. „Д.Г.“, от юг УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“. Нищожността на непаричната вноска е претендирана от ищеца на две основания - на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, евентуално - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 73, ал. 1 от ТЗ и чл. 83 от ЗННД. Обстоятелствата, на които се основават така предявените искове са следните: Твърди се, че ответното дружество „Т.-В.“ ООД е регистрирано с решение № 1092/20.06.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС – П., негови учредители са О. – В. и „С.-Т.“ ООД, първоначалният капитал е 5000 лева, разпределен на 100 дяла по 50 лева, от които за О.В. са 25 дяла, или 25% от капитала, а останалите са на съдружника „С.-Т.“ ООД. С решение № 1674/15.10.2002 г. по фирменото дело по партидата на ответното дружество били вписани промени, касаещи намаляване стойността на един дружествен дял от 50 на 10 лева и увеличаване на капитала с 91 880 лева, чрез записване на нови 9 188 дяла по 10 лева, при което общият размер на капитала станал 96 880 лева, при запазване на съотношението на дяловете между двамата съдружници – 25%, или 2422 дяла за О. –В. и 75%, или 7266 дяла за „С.-Т.“ ООД. С цитираното решение по фирменото дело била вписана непаричната вноска, с която О.В. участва в увеличението на капитала, а именно недвижимия имот, описан по-горе, оценен от вещи лица в размер на 22 970 лева, или 2 297 дяла. Ищецът твърди, че съгласието на вносителя на непаричната вноска О. – В. по чл. 73, ал. 1 от ТЗ е подписано от тогавашния кмет Ц.Д., чийто подпис е заверен не от нотариус, а от Общинската администрация в град Р. под № 930/08.10.2002 година в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията, действала към 08.10.2002 година, доколкото ставало дума за подлежащ на вписване акт. Твърди се освен това, че липсва решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на Общинския съвет град В. за разпореждане с имота – частна общинска собственост, чрез апортирането му в капитала на „Т.-В.“ ООД. В решение № 96/10.05.2001 г. на Общинския съвет –В. не бил конкретизиран имотът, предмет на апорта, не била одобрена оценката на непаричната вноска, не било взето решение за увеличаване капитала на дружеството след неговата регистрация. Според ищеца, доколкото става дума за имот – общинска собственост, разпорежданията с него следвало да бъдат съобразени с изискванията на ЗОС и ЗМСМА, като било необходимо преди извършване на разпореждането да има решение на общинския съвет, каквото в случая липсвало. По тези съображения се поддържа, че апортът като сделка е нищожен и се иска прогласяване на неговата нищожност. Правният интерес е обоснован с това, че при нищожност на апорта не е настъпил транслативния му ефект и имотът е собствен на О. –В., а не на последващите му приобретатели. В исковата молба са въведени от ищеца две основания за нищожност на сделката за непаричната вноска, като самият ищец не е конкретизирал изрично дали обективното съединяване на исковете е при условията на кумулативност, евентуалност или са алтернативно съединени. С доклада си по делото първоинстанционният съд е приел, че става дума за обективно съединени при условията на евентуалност искове, като единият от тях, а именно този, свързан с липсата на съгласие на Общинския съвет- В. за непаричната вноска, квалифициран като иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, е посочен като главен, а искът за нарушение на закона – по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ТЗ и чл. 83 от ЗННД – като евентуален. При определяне на вида на съединяването на исковете първоинстанционният съд е извършил преценка за това дали основанията за нищожност, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и за правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Съдът е приел, че в случая правните последици на двата предявени иска са еднакви, интересът на ищеца се постига с уважаването на иска за прогласяване на нищожността на процесната сделка на едно от претендираните основанията, поради което не следва да се произнася по иска, предявен на другото основание, респ.че не става дума за кумулативно съединяване на искове, за каквото липсва правен интерес. С оглед на това и съобразно естеството на твърдения порок по чл. 26 ЗЗД, съдът е приел, че следва да разгледа исковете при условията на евентуалност, като за главен е приел искът за нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото е основан на специално основание, изключващо общото такова за противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Докладът на първоинстанционния съд, включително в частта, касаеща предявяването на двата иска за нищожност за сделката за непарична вноска при условията на евентуалност, с главен иск този по чл. 26, ал.2, предложение второ и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, не е оспорен от страните, те са изразили съгласие с него. Във въззивната жалба също не се поддържат доводи, свързани с начина, по който съдът е приел, че са съединени и е разгледал двата иска за нищожност на процесната сделка. С оглед на това въззивният съд ще се произнесе само по въпроса за правилността на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени и двата иска за нищожност на различни основания, съобразявайки конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за допустимост на предявените искове за нищожност на апортната сделка, които са в съответствие със съдебната практика, според която основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД се прилагат и по отношение на непаричните вноски в капитала на търговските дружества, при съобразяване на специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. От събраните по делото доказателства, включително от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество Т.-В.“ ООД, се установява следната фактическа обстановка: О.-В. е учредител и съдружник в „ Т.-В.“ ООД към момента на регистрацията на дружеството с решение № 1092/20.06.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. по описа на ОС – П., като другият съдружник е „С.-Т.“ ООД. При първоначалната регистрация на „Т.-В.“ ООД дружеството е с капитал 5000 лева, разпределен на 100 дяла по 50 лева, като О. –В. притежава 25% от капитала, или 25 дяла, а останалите са за „С.-Т.“ ООД. С решение № 1674/15.10.2002 г. по фирменото дело № 539/2002 година на ОС – П. са вписани изменения по партидата на ответното дружество „Т.-В.“ ООД, изразяващи се в промяна на стойността на дела от 50 на 10 лева и в увеличаване на капитала на дружеството с 91880 лева, чрез записване на нови 9188 дяла по 10 лева, при което общият размер на капитала става 96880 дяла, при запазване на съотношението на притежаваните дялове от двамата съдружници, а именно 25% за О.-В., или 2422 дяла и 75%, или 7266 дяла за „С.Т.“ ООД. Участието на О.-В. в увеличението на капитала е с непарична вноска на недвижим имот, която е описана в решение № 1674/15.10.2002 година по фирмено дело № 539/2002 година на ОС – П.. Става дума за недвижим имот, представляващ част от УПИ ••• - за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв. ••• по плана на гр. В., с площ от 5 293 кв. м., без дере „В.“, с широчина 5 м. и площ от 532 кв. м., находящо се в същия имот, с отстъпено право на строеж за тази площ от 535 кв. м., като УПИ ••• е с площ 5 828 кв. м., ведно с построената масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“, при съседи: от север УПИ • и парк; от изток - ул. „Д.Г.“, юг - УПИ- общ. и запад - ул. „Д. Ч.“, по оценката, извършена от тройната техническа експертиза, приета по ф. д. № 789/02 г. на ОС - П., в размер на 22 970 лева. Сделката за тази непарична вноска е предмет на предявените в настоящото производство искове за прогласяване на нейната нищожност. Първият от исковете е на основание чл. 26, ал. 2, предложение две от ЗЗД – поради липса на съгласие, като твърденията на ищеца са, че липсва решение на Общинския съвет –В. за апортиране на имота – частна общинска собственост в капитала на ответното дружество. С представените по делото доказателства е установено съществуването на решение № 96/10.05.2001 г. на Общински съвет - В. за учредяване на „ Т.- В.“ ООД от съдружниците „С.Т.“ ООД и О.В. с капитала от 5 000 лева, от които 25% са за О. – В.. Освен решението за учредяване на дружеството, Общинският съвет в т. 4 от решение № 96/10.05.2001 година е приел, че при последващо увеличаване на капитала му О.В. ще участва с непарична (апортна) вноска на процесния недвижим имот, който е описан като част от УПИ ••• /парцел с отреждане „за озеленяване, плувен басейн и пералня“, с площ от 6 100 кв. м., в кв. ••• по плана на гр. В., представляващ част от имот, актуван с акт за общинска собственост № 10/06.10.1997 г., Решение на ОбС № 161/19.12.1996 г. Цитираните актове са представени като доказателства по делото и от тях е видно, че въз основа на решение на Общинския съвет-В. с акта от 06.10.1997 година е актуван като публична общинска собственост парцел ХIХ в кв. ••• по плана на град В., ведно с описани в акта постройки и басейн. С решение № 97/10.05.2001 г. на Общински съвет – В. е преобразуван от публична общинска собственост в частна общинска собственост терен с площ от 260 кв. м., находящ се в парцел •••, кв. ••• по плана на гр. В. /Дискотека „Т.“ кв. К./ и е отстъпено право на строеж за срок от 3 години на „ С.-Т.“ ООД върху петно с площ от 260 кв. м., находящо се в парцел •••, кв. ••• по плана на гр. В.. С решение № 10/13.02.2002 г. Общинският съвет –В. е изменил свое Решение № 161/19.12.1996 г., отнасящо се до общински имот - плаж, съответстващ на УПИ •••, в кв. ••• по плана на гр. В., с площ от 6 100 кв. м., като е обявил същия за частна общинска собственост, с изключение на дере „В.“, с площ от 535 кв. м., преминаващо през същия УПИ /парцел/ ••• и имот пл. №••••, с площ от 265 кв. м., представляващ обществена пералня. В това решение е посочено, че от площта от 6 100 кв. м. на УПИ ••• са извадени площите на поземлен имот пл. №•••• от 265 кв. м. и дере „В.“ с ширина 5 м. и площ от 535 кв. м., като неразделна част от имота е и отстъпеното право на строеж за същата площ от 535 кв. метра по допуснатия проект за изменение на плана за застрояване. Потвърдено е допуснатото с решение № ХVII от протокол № 1 от 24.01.2002 година на Експертния съвет за устройство на територията на О. – В. частично изменение на ПУП в кв. ••• на В., касаещ УПИ ••• по приложената скица - проект. Изрично в решение № 10 от 13.02.2002 година на Общинския съвет –В. е посочено, че се потвърждава решение № 96 от 10.05.2001 година във всичките му останали части, отнасящи се до общинския УПИ ••• в кв. ••• по плана на В.. След решението на Общинския съвет-В. от 13.02.2002 година е съставен акт за частна общинска собственост №••• от 06.06.2002 година, с който като частна общинска собственост е актуван УПИ ••• – за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения с площ от 5828 кв. метра, ведно с построените в него басейн, ресторант и кафе – бар / павилион/, както и масивна ограда откъм ул. „Д.Г.“. Видно от материалите, съдържащи се в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество „Т.-В.“ ООД, всички описани по-горе решения на Общинския съвет-В. и актове за общинска собственост са приложени по фирмено дело 789/2002 година по описа на Окръжен съд – П.. По това дело е изготвена оценката на недвижимия имот – предмет на непаричната вноска от три вещи лица съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ТЗ, действала към процесния период / с измененията и допълненията, обнародвани в ДВ бр. 84/2000 година/. При оценката вещите лица са разполагали и с удостоверение за описание и идентичност на имота, както и със скица № 942/30.09.2002 година. Заключението за оценката на апортната вноска, изготвено на 02.10.2002 година въз основа на описаните по-горе документи, в т. 5, пунктове 5.1. – 5.5. съдържа точно описание на недвижимия имот. В т.5.1 от заключението е посочено местоположението – град В., кв. К., ул. „Д.Г.“, кв. ••• по плана на града, като са описани и съседите на имота. В т. 5.2. е посочен функционалния тип на имота – развлекателно-спортна дейност. В т.5.3. е съдържанието на имота, а именно УПИ ••• – за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, като са описани и постройките в него. В 5.3. е отразено, че инженерната инфраструктура е изградена, а в т.5.4. са посочени площите – земя 5828 кв. метра, дере „В.“ – 535 кв. метра, ограда 90 метра. В т.5.5. от експертизата е описано фактическото състояние на имота, което е съобразено при оценката. При това описание на имота и с използване на метода на вещната стойност и на сравнителния метод, е определена общата пазарна стойност от 22970 лева. Тези доказателства опровергават доводите на жалбоподателя, че в заключението са посочени само методите за оценка, но не е спазено изискването на закона за пълно описание на непаричната вноска. Пълно описание на непаричната вноска се съдържа и в представения преди постановяване на решение № 1674/15.10.2002 година по фирмено дело 539/2002 година и приложен по него дружествения договор, с който е изменен първоначалния такъв за учредяване на ответното дружество „Т.-В.“ ООД. Към заявлението за вписване на посочените промени е приложен протокол от 08.10.2002 година за проведено Общо събрание на съдружниците в дружеството, на което съдружникът О. –В. е представляван от К. д-р Ц.Д.. На това Общо събрание са взети единодушно решенията за увеличаване на капитала на дружеството и промяна на стойността на дяловете, както и за изменение на първоначалния дружествен договор, приет на 22.04.2002 година. Решението по т. 2 е за изменение броя и размера на първоначално регистрираните дялове, като вместо 100 дяла по 50 лева е прието те да са 500 дяла по 10 лева, при запазване на вписаното съотношение между двамата съдружници. Решението по т. 3 касае увеличението на капитала, като в него се съдържа пълно описание на непаричната вноска, с която О.-В. участва при това увеличение, което съвпада с описанието по решението на Общинския съвет- В. от 13.02.2002 година, акта за частна общинска собственост №•••/06.06.2002 година и заключението на вещите лица за оценка на апортната вноска, подробно обсъдени по-горе. На Общото събрание на 08.10.2002 година е взето и решение в т. 6 за изменение на чл. 7 и чл. 8 от дружествения договор, касаещи стойността и броя на дяловете и разпределението им между двамата съдружници, както и пълно описание на непаричната вноска на О., съдържащо се и в чл. 7, ал. 2 от дружествения договор. Участието на К. като представител на съдружника О.-В. в Общото събрание на „Т.-В.“ ООД е въз основа на изрично възложените му за това правомощия с решенията на Общинския съвет –В., а именно т. 6 и т. 8 от решение № 96/10.05.2001 година, в които е посочено, че Общинският съвет определя К. д-р Ц.Д. за представител на О.-В. в Общото събрание на „Т.-В.“ ООД и че го упълномощава да упражнява всички права на учредител в дружеството и представител на О.-В. в Общото събрание на дружеството, както и да подписва всички необходими документи по учредяването и съдебната регистрация на дружеството. Тези правомощия на К., отнасящи се конкретно до непаричната вноска, са потвърдени и с решение № 10 от 13.02.2002 година на Общинския съвет – В.. Съвкупната преценка на описаните по-горе доказателства налага извод за неоснователност на предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА за нищожност на апортната сделка поради липса на съгласие на Общинския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в приложимия към спора вариант / с изменението, обнародвано в ДВ бр. 1/2001 година/, Общинският съвет приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на К. на общината и кметовете на райони и кметства. В Закона за общинската собственост също се съдържат разпоредби, уреждащи правомощията на Общинския съвет за разпореждане с имоти – частна общинска собственост. Следва да се посочи, че към относимия към спора период – май 2001 до октомври 2002 година, в ЗОС не е имало разпоредба, отнасяща се конкретно до апортиране на имоти – частна общинска собственост в капитала на търговско дружество. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗОС, според която апортирането на имоти и вещи - частна общинска собственост, в капитала на търговски дружества се извършва с решение на общинския съвет, а редът за учредяване на търговски дружества и за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества се определя с наредба на общинския съвет, е действала през периода от обнародването на изменението на ЗОС в ДВ бр. 101/2004година до отмяната й с ДВ бр. 54/2008 година. Приложими към настоящия спор са разпоредбите на ЗОС / във варианта с измененията, обнародвани в ДВ бр. 34/06.04.2001 година/, като според чл. 34, ал. 2 от ЗОС договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, се сключват в писмена форма от К. на общината и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на общинския имот, а при замени с държавни имоти - по местонахождението на държавния имот. В чл. 35 от ЗОС към този момент има изрично изискване за предварително решение на Общинския съвет за продажба и дарение на имоти – частна общинска собственост. Безспорно е, че непаричната вноска на имот – частна общинска собственост в капитала на търговско дружество представлява разпореждане с този имот, като собствеността се придобива от дружеството, в което тя е направена, от вписването й по неговата партида, в случая от момента на вписването на увеличението на капитала на „Т.-В.“ ООД. За такова разпореждане е необходимо съгласие и предварително решение на Общинския съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Такова съгласие безспорно е налице в случая и то е изразено в посочените по-горе решения, касаещи учредяването на дружеството „Т.-В.“ ООД и участието на О.-В. като съдружник, включително увеличаването на капитала чрез непаричната вноска на описания имот. Обстоятелството, че решението за увеличаване на капитала с непаричната вноска е взето преди вписването на самото дружество с решение № 1092 от 20.06.2002 година по ф. дело № 539/2002 година на ОС – П. не е основание да се приеме, че това решение липсва. Законът не е поставил времеви ограничения за вземането на такива решения. Решение № 96/10.05.2001 година отразява по категоричен начин съгласието на Общинския съвет, упражняващ правата на собственик, както с учредяването на дружеството, така и с последващото увеличение на капитала му с непаричната вноска на описания недвижим имот, като в тази му част решението е конкретизирано с решение № 10/13.02.2002 година. При наличие на решение на Общинския съвет за апортиране на имота и упълномощаване на К. да представлява О. в Общото събрание на дружеството, не може да се направи извод за липса на съгласие. Налице е такова както досежно сключването на апортната сделка, така и досежно конкретния недвижим имот, който е неин предмет. По останалите въпроси, свързани с оценката на непаричната вноска, с промените в капитала на дружеството – брой и размер на дяловете, както и с промяната на дружествения договор, волята е изразена от К. на О. при провеждане на Общо събрание на ответното дружество, за което той е изрично овластен от Общинския съвет. Поради това съдът приема, че има съгласие на Общинския съвет за апортиране на конкретен недвижим имот в конкретно търговско дружество, изразено в описаните по-горе решения, поради което не е налице основанието по чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесната сделка за непарична вноска. Вторият иск за нищожност на тази сделка е поради противоречието й със закона, а именно с чл. 73, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 83 от ЗННД. В тази връзка се твърди, че за сключването на сделката съгласно чл. 73 ал. 1 от ТЗ е било е необходимо съгласие на вносителя с описание на непаричната вноска и с нотариална заверка на подписа му. Твърдението е, че това изискване не е спазено, тъй като е представено съгласие на К. на О.-В., чийто подпис е заверен в нарушение на изискванията на чл. 83 от ЗННД не от нотариус, доколкото става дума за подлежащ на вписване акт, а от длъжностно лице от Общинската администрация в град Р.. От събраните доказателства, включително тези по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ е видно, че към молбата за вписване на увеличението на капитала на ответното търговско дружество с непаричната вноска на О.-В. е представено съгласие за непаричната вноска на процесния имот, подробно описан в него, подписано от К. д-р Ц.Д. и заверено под № 930/08.10.2002 година, като е безспорно, че заверката на подписа е извършена от Н.М. – длъжностно лице в О. град Р., а не от нотариус. Заверката на подписа на К. под съгласието за непаричната вноска на недвижимия имот в случая не се отразява на валидността на сделката по следните съображения: Към момента на вписване на апортната вноска на недвижимия имот от О. –В. за увеличаване на капитала на „Т.-В.“ ООД е действала разпоредбата на чл. 73 от ТЗ, обнародвана в ДВ бр. 84/2000 година, според която вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор, като при вноска в акционерно дружество към устава се прилага и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Изискването за такова съгласие с нотариална заверка на подписа към дружествения договор или устава при непарични вноски във всички капиталови дружества, каквото е и процесното ООД, а не само в акционерните дружества и посочването, че при удостоверяването на подписа нотариусът проверява правата на вносителя, е въведено едва с измененията на ТЗ, обнародвани в ДВ бр. 20/2013 година. При липса на такова законово изискване към процесния момент – октомври 2002 година, неспазването му не би могло да се отрази на валидността на сделката. По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника „Т.-В.“ ООД разноски за въззивното производство съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 800 лева договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо Пловдивският апелативен съд