Решение № 74 от 18.5.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 929/2025 г.

С присъда № 6 от 10.07.2025 г. на Районен съд - С., постановена по н.о.х.д. № 55/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. П. К. е признат за виновен в това, че на 28.09.2023 г., около 15,30 ч., в с.Р., община С., С. област, по път II-16, срещу отбивката за махала „•••••“, с посока на движение от гр.С. към гр.М., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д“ с рег. № •••••••, след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред - с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARME 0071, тариран до месец септември 2024 г. /проба № 231/28.09.2023 г./, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложеното на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, както и „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. С горепосочената присъда, на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3 НК и чл.37, ал.1, т.7 НК, подсъдимият Д. П. К. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 28.09.2023 г. С присъдата, на основание чл.343б, ал.5, вр. ал.3 НК е постановено лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д“ с рег. № •••••••, собственост на подсъдимия Д. П. К., да бъде отнет в полза на държавата. Със същата присъда е постановено вещественото доказателство - алуминиева опаковка с печатен текст “Drager Drug Test 5000” STK8, REF №370••••, LOT: ARSE0061, 2024-09, в която опаковка се съдържа 1 бр. тестова касета с имена Д. П. К. и ЕГН ••••••••••, приложено по досъдебното производство /л. 39/, да остане по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожено по надлежния ред. С горепосочената присъда подсъдимият Д. П. К. е осъден да заплати по сметка на РС – С., сумата от 1316,11 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. Т. – упълномощен защитник на подсъдимия Д. П. К., с оплакване за допуснати в същата нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното с нея наказание на подсъдимия. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, проявил е предубеденост, възприемайки безкритично обвинителната теза. Твърди се, че в обжалвания съдебен акт липсват мотиви, тъй като не е извършен дължимият анализ на доказателствата и не е даден отговор на всички възражения на защитата, като изложените в тази връзка съображения са декларативни и не съответстват на стандартите на НПК. Сочи се, че първостепенният съд е изразил явна предубеденост при разпита на свидетелите в съдебното заседание от 29.04.2025 г. и на вещите лица по СМХЕ - в съдебното заседание от 08.05.2025 г., като открито е поддържал обвинителната теза. Излагат се подробни оплаквания срещу доказателствената и оценъчната дейност на първият съд, и в частност – относно кредитирането на показанията на свидетелите полицейски служители, които при разпита си в хода на съдебното следствие, са ползвали данните от съставения на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение. Според защитникът, превратно и едностранчиво са били анализирани и показанията на свидетелите П., А., Ш. и К., а обясненията на подсъдимия са били отхвърлени декларативно. Оспорват се изводите на първата инстанция за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Аргументите на защитата в тази насока са свързани с твърдения за опороченост на нормативно предвидения ред за констатиране употребата на алкохол от страна на подсъдимия К., което пък от своя страна довело до липса на съставомерен обективен признак на инкриминираното му деяние. В този аспект се посочва, че неизяснен е останал съществения за наказателното производство въпрос, дали отчетеният положителен резултат при техническото изследване на подсъдимия за употреба на наркотици, не е вследствие от употребата на марихуана от пътниците в автомобила, от интимен контакт между подсъдимия и свидетелката П. и/или от употреба на канабидиол - законен за продажба продукт. В тази връзка се изтъква още, че безкритично от районният съд са приети за достоверни показанията на техническото средство за употреба на наркотици, който резултат е следвало да бъде проверен чрез химически анализ. С оглед на тези съображения, защитникът твърди в жалбата, че неправилно и необосновано районния съд е изградил решаващите се изводи за съставомерността на извършеното от подсъдимото лице деяние. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, като се твърди, че същите не са съобразени по размер, с личността на дееца и тежестта на инкриминираното му деяние. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. При условията на алтернативност се отправя искане към въззивната инстанция, за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия К. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на подсъдимия наказания, също са напълно справедливи и законосъобразно определени, при спазване на разпоредбата на чл.54 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Д. К. в лицето на адвокат Л. Т., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата, като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, респ. делото да бъде върнато за ново разглеждане от първата инстанция. Поддържат се основните оплаквания, изнесени във въззивната жалба за липса на осъществено от подсъдимия, съставомерно от обективна страна деяние. В тази насока се релевира и довод, че надлежния ред за установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия, не е бил спазен в конкретния случай, тъй като не са били съобразени Методическите указания на МВР за установяване употребата на наркотични вещества. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция за изменение на атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания. В последната си дума пред въззивната инстанция, подсъдимият Д. К. моли да бъде оправдан. Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното: Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно: Подсъдимият Д. П. К. е роден на ••••••• г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. С., ул. „••••••••“ № •••, български гражданин, със средно образование, работи като автомонтьор в „•••••“ гр. С.. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 2838••••, издадено на 17.12.2018 г., като е наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП – три пъти по влезли в сила наказателни постановления и 13 пъти с фишове. На 28.09.2023 г., за периода от 07,00 часа до 19,00 часа, свидетелите П. И. Н. и Р. П. Е. - полицейски служители при РУ - С., изпълнявали служебните си задължения, като се движели със служебен полицейски автомобил в района на общ. С.. Около 15,00 часа на същата дата, подсъдимият Д. П. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № •••••••, негова собственост, по път II-16, в посока от гр. С. към гр. М.. Заедно с него в автомобила пътували и свидетелите В. М. К., Х. Е. П., М. А. А. и И. С. Ш.. Докато управляваният от подсъдимия автомобил се движел по горепосочения път в село Р., бил спрян за проверка в района на отбивката за махала „•••••“ чрез звуков и светлинен сигнал. Причината за спирането било движението му с висока скорост, което създавало предпоставка за възникване на пътнотранспортно произшествие. По време на проверката полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и на пътниците в автомобила. Тъй като полицейските служители забелязали, че очите на подсъдимия били зачервени, същите решили да проверят подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят П. Н. извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“, което отчело 0,00 промила в издишания въздух. След това пристъпил към извършване на проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test /Дрегер Дръг Тест/ 5000, със сериен № ARME 0071, тариран до месец септември 2024 г. С проба № 231 от 28.09.2023 г., взета от устната кухина на подсъдимия в горната част на уреда, бил отчетен положителен резултат за наркотичното вещество „канабис“. За извършената проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, свидетелят П. Н. съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с бланков № А 000••••/28.09.2023 г. Същият издал на водача и талон за изследване № 017•••• от 28.09.2023 г., с направление ЦСМП - гр. С., който бил подписан от подсъдимия, както и осем броя холограмни стикери. За извършеното от подсъдимия нарушение, свидетелят Н. съставил и АУАН серия GA № 92••••/28.09.2023 г., като били иззети свидетелството за управление на МПС на подсъдимия № 2838•••• и свидетелството за регистрация на процесното моторно превозно средство № 0087•••••. Подсъдимият бил придружен от полицейските служители до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. С., където отказал да даде кръвна проба за изследване, като отказът му бил обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан собственоръчно от подсъдимия. С оглед извършване на проверка на автомобила и пътниците за наличие на наркотични вещества, на място пристигнали свидетелите Т. П. С., Е. Л. М. и М. Б. И. - полицейски служители при РУ - С.. Същите пристъпили към проверка на автомобила, след дадено изрично съгласие от подсъдимия за това. Полицейските служители претърсили жабката, сенниците и багажника на автомобила, като не установили наркотични вещества. Проверката на автомобила била извършена по реда на ЗМВР, за което бил съставен протокол. Подсъдимият предал процесния автомобил с протокол за доброволно предаване, като по отношение на него бил извършен оглед на веществено доказателство, обективиран в протокол от 29.09.2023 г. По делото е изготвена съдебно почеркова експертиза (л. 126-129 от първоинстанционното дело), от заключението на която се установява, че подписите, положени от името на Д. П. К. в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, бл. № А 000••••/28.09.2023 г., талон за изследване № 017•••• от 28.09.2023 г. и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.09.2023 г., са изпълнени от подсъдимия. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена, изготвена и приета комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза (л. 100-105 от делото), изследвала и дала отговор на въпросите, касаещи вероятността позитивният тест за употреба на наркотично вещество да е повлиян от излагане на подсъдимия в среда, в която други лица употребяват наркотично вещество, както и от целувка с лице, употребило наркотично вещество. В заключението по тази експертиза е посочено, че при експозиция в затворено пространство /напр. купе на автомобил със затворени стъкла/ с активно пушещи няколко лица /в случая четири лица/, е научно възможно в слюнката на пасивно изложеното лице, да се установят следи от тетрахидроканабинол /ТНС/. Концентрацията на ТНС при такива условия може да достигне нива от няколко нанограма на млм., като в екстремни случаи е възможно тя да надхвърли прага за установяване при скрининговите тестове, т.е. при екстремни условия на пасивно пушене, каквито са описаните, е възможно тестът да отчете положителен резултат за ТНС дори и на лице, което активно не е пушило марихуана. Вещите лица са посочили още, че за да се достигне такава концентрация само чрез пасивно пушене, са необходими: интензивно пушене от околните лица /в случая четири души/, минимална вентилация или липса на такава, продължителност на експозицията от поне 30 до 60 минути. Посочено е още в заключението, че в липсват научни данни за повлияване чрез целувка от друго лице, употребило марихуана, при което да се достигнат нива на концентрация на ТНС в слюнката на изследваното лице, на които да реагира техническото средство при заложения праг на чувствителност – 25 нанограма на милилитър концентрация на ТНС в слюнката. Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/, напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи, въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. В пълно съответствие със законовите изисквания, районният съд е обсъдил доказателствените материали по делото - анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателствени средства и приетите експертни заключения, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция. При анализа и оценката на ангажираната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е обсъдил с необходимата детайлност, попадащите в обхвата на същата доказателства, а така също и с оглед направените от защитата възражения. В тази насока изцяло неоснователен е отправеният от защитата упрек към съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, доколкото същите са напълно изчерпателни и съответни на всички изисквания на процесуалния закон. В частност, първоинстанционният съд надлежно е изпълнил процесуалните си задължения, като подробно е обсъдил годността и достоверността на доказателствата и доказателствените средства, приобщени по делото, и е дал отговор на отправените от защитата възражения. За да обоснове изводите си по фактите, правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите - полицейски служители П. И. Н. и Р. П. Е. (вкл. показанията на този свидетел, приобщени на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК). За настоящият състав на въззивната инстанция не е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, посочените свидетели дават подробни, еднопосочни сведения за констатираното от тях /в качеството им на полицейски служители при предприетата от тях полицейска проверка/ на инкриминираните дата, час и място, управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия; че при извършената на подсъдимия проверка за употреба на наркотично вещество с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000”, същото е отчело положителен резултат за канабис; че на подсъдимия му бил издаден талон за медицинско изследване; че подсъдимият е бил отведен до здравно заведение, но отказал да предостави биологични проби за извършване на медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. Тези двама свидетели, в детайли изясняват обстоятелствата, че повода за спирането на автомобила на подсъдимия за проверка било движението му с висока скорост, че подсъдимият доброволно съдействал на полицейските служители при осъществяване на проверката чрез тест, за резултата от тази проверка и предприетите впоследствие действия. Изложените от свидетелите факти, кореспондират напълно помежду си, поради което с основание показанията им са кредитирани изцяло от първостепенният съд. Така посочените обстоятелства, безспорно мотивират и въззивният съд да приеме показанията на свидетелите Н. и Е. за обективни и достоверни, но за да им се довери изцяло, въззивният съд отчете и пълната им кореспонденция и подкрепа от останалите събрани по делото доказателствени материали – експертните заключения, приобщените писмени доказателствени средства /талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, АУАН/, показанията на свидетелите Т. С. и Е. М.. Неоснователен е поддържаният в жалбата и във въззивното съдебно заседание, довод от защитникът на подсъдимия, че районния съд неправилно е основал фактическите си констатации, на показанията на свидетеля П. Н., доколкото същия при разпита си в хода на съдебното следствие, е ползвал копие на съставеният от него акт за установяване на административно нарушение. Както коректно е посочил първоинстанционният съд, процесуалната норма на чл.122 ал.1 от НПК, дава право на свидетеля да си служи с бележки за дати, цифри и други, които се намират в него и се отнасят до показанията му, което от своя страна не би могло да доведе до негодност на неговите показания. В действителност, актът за установяване на административно нарушение не представлява саморъчно изписани бележки относно случая, но и разпоредбите на НПК не поставят подобно ограничение. Запознаването по време на разпита на свидетел със съдържанието на съставения в хода на проверката АУАН и използването на този документ за справка е оправдано, предвид характера на работата му като полицейски служител и множеството извършвани проверки в сходни случаи. След като разпоредбата на чл. 122, ал. 2 НПК позволява всеки свидетел да си служи с писмени данни, това че същите са материализирани в бланков документ, какъвто е АУАН, не компрометира показанията му. От Т.а естество /неотносим за решаване на значимите по делото въпроси/ е и друг, твърдян от защитата довод, за липса на доказателства за „основателна причина за спирането на автомобила, управляван от подсъдимия” и извършването на последвалата полицейска проверка на същия. Дали поводът за предприетата от полицейските служители проверка на управлявания от подсъдимия К. автомобил, е движението на същия с висока скорост и възприетото впоследствие от свидетелите зачервяване на очите на същия /според показанията на св.Е./ или заради това, че подсъдимия „е бил притеснен и възбуден” /според показанията на свидетеля Н./, е без каквото и да било значение за делото. В случая извършената от полицейските органи – Е. и Н. проверка на превозното средство и пътуващите в него лица, е била в пълно съответствие с предоставените им съгласно разпоредбите на Раздел 1 от Закона за МВР правомощия, и в частност – с конкретно вменените им длъжностни права и задължения, съгласно точка 1 от приобщените по инициатива на защитата – Методически указания № 1з-1583/2010 г. на гл.секретар на МВР, относно реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС. Въззивният съд намира, че правилно са кредитирани и показанията на свидетелите полицейски служители Т. П. С., Е. Л. М. и М. Б. И., пристигнали на място за извършване на допълнителна проверка на лекия автомобил и другите пътуващи в него лица. Тези гласни доказателства обаче нямат пряко отношение към предмета на доказване в настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани подробно. Първоинстанционният съд е подложил и на изключително подробен анализ показанията на свидетелите В. К., Х. П., М. А. и И. Ш. (съпоставяйки ги и със съответно приобщените на основание чл. 281,ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на тези свидетели от досъдебното производство), като в резултат на доказателствената им оценка, правилно е приел, че същите не са в състояние убедително да подкрепят защитната теза, че подсъдимия не е употребил наркотично вещество, а е бил изложен на „пасивно пушене” на марихуана в процесния автомобил. Макар такава хипотеза да е теоретично /научно/ възможна, съгласно експертното заключение по комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза, по делото не се установява по несъмнен начин, че подсъдимият К. се е намирал достатъчно време /от 30 до 60 минути/ в среда /в затворено купе на автомобил без проветряване/, в която други лица в близост са употребявали наркотично вещество канабис /четирима души активно пушещи марихуана/. За да се приеме за действителна такава възможност, следва да са събрани категорични данни в тази насока, каквито в случая не са налице. Първоинстанционният съд пространно и изчерпателно е изследвал поддържаната от защитника хипотеза, като е достигнал до правилен извод, че версията за фалшиво положителен резултат от проверката, не намира опора в доказателствата по делото. В частност, свидетелите К., П., А. и Ш. дават сведения, че са употребявали марихуана /пушили са една цигара всичките/ в купето на автомобила, управляван от подсъдимия, едва в хода на съдебното следствие, като Т.а съществено обстоятелство не е било упоменато от никой от тях при разпитите им в първата фаза на процеса. Същите не са дали такива сведения и пред полицейските служители в процеса на извършената проверка на подсъдимия. Още повече – при извършената им от полицейски служители Т. С., Е. М. и М. И. проверка за наркотични вещества, такива не са открити в тяхно държане. Предвид това първоинстанционният съд правилно е подходил критично към заявените за първи път пред съда показания на горепосочените свидетели, като ги е приел за противоречиви, тенденциозни и нагласени. Така въведените от горепосочените свидетели твърдения, се поддържат и в обясненията на подсъдимия К., дадени от него в хода на съдебното следствие, които също са били обект на обективен анализ от първоинстанционния съд. Поради изолираността на тези твърдения и липсата на правдива доказателствена основа /извън обсъдените по-горе свидетелски показания, които не се кредитират от съда/, правилно не е дадена вяра на тези обяснения на подсъдимия. Не може да се приеме за правдива хипотезата, че употребеното от подсъдимия вещество „канабидиол“ е повлияло на резултата от теста, тъй като не съдържа достатъчно количество от активния компонент „тетрахидроканабинол“, специфичен за канабиса - заключение, което е направено от експертите по КСМХЕ. Предвид това, в съгласие с първостепенния съд, обясненията на подсъдимия следва да бъдат оценени като недостоверни и необективни, доколкото заявените от него причини за положителния резултат от теста за наркотици, не се потвърждават от останалите кредитирани от съда доказателства. Във връзка с твърденията на подсъдимия и с оглед направените от защитата възражения, следва да се посочи, че действително според заключението на приетата от първоинстанционния съд КСМХЕ, не се изключва вероятността /цит. ”научно възможно е”/ пасивно пушене при определени условия, да доведе до положителен резултат при тест за употреба на наркотични вещества. Както бе изяснено по-горе обаче, по делото не се установява да са били налице в конкретния случай, сочените от вещите лица условия - интензивно пушене от околните лица, минимална или липсваща вентилация, продължителност от поне 30 до 60 минути. Следователно, тази хипотеза, описваща друг възможен начин подсъдимият да се повлиял от наркотично вещество, остава вероятностна и съществуваща единствено в теоретичен план, доколкото не се основава и не намира опора в доказателствата по делото, поради което не беше възприета и от въззивната инстанция, като реално реализирана в конкретния случай. От съществуващата по делото доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране. В обобщение, следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. При извършеният от настоящата инстанция собствен анализ на доказателствените материали, съдебният състав прие, че кредитираните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото. Предвид гореизложеното, неоснователно се явява оплакването на защитата на подсъдимия, че обвинението не е доказано. Неоснователно е и оплакването, че присъдата е необоснована, тъй като въззивната инстанция констатира, че въз основа на правилно установените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото /обстоен и задълбочен анализ, на които е извършен/, районният съд законосъобразно е направил и решаващия си извод, че подсъдимият К. е извършил твърдяното престъпление. Оплакването на защитата за изразена от първоинстанционният съд предубеденост при разпитите на свидетелите в хода на проведеното от него съдебно следствие, вззивинят съд намира също за лишено от основание. При проверка на дейността на първата съдебна инстанция по събиране и оценка на доказателствата и процесуалните действия, относно реда на ръководене на съдебното заседание, въззивният съд не намери допуснати процесуални нарушения, ограничили правата на страните. По време на всяко от съдебните заседания, в рамките на които са събирани доказателства, съдът е дал възможност на всяка от страните в процеса да зададе всички въпроси към свидетелите, като по този начин е осигурил правото им да участват пълноценно в наказателното производство. От своя страна, съдът разполага с възможността след изчерпване на въпросите на страните да зададе въпроси на свидетелите, като отправянето на въпрос за определени факти и обстоятелства или пък неотправянето на такъв, не следва да бъде тълкувано като проява на обвинителен уклон. След като разпитите на свидетелите са проведени при спазване на изискванията, поставени в чл. 280, ал. 2, вр. чл. 277, ал. 3 и ал. 4 от НПК, съдът не би могъл да бъде упрекнат в допускане на съществено процесуално нарушение, само поради това че е отправил определен въпрос към свидетел, и то след изчерпване на въпросите на страните. В настоящия случай не се констатират действия на съда, които да сигнализират предубеденост у съдебния състав. Ето защо въззивният съд счита, че не са допуснати отклонения от процесуалните правила, които да са рефлектирали по какъвто и да било начин върху безпристрастното водене на производството или да съставляват проява на предубеденост към изхода на делото. Въззивният съд се солидаризира изцяло и с изводите на първата инстанция, досежно обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Д. П. К.. От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимият К. на датата 28.09.2023 г., около 15,30 ч., в с. Р., общ. С., С. област, по път II-16, срещу отбивката за махала „•••••“, с посока на движение от гр. С. към гр. М., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д“ с рег. № •••••••, след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред - с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARME 0071, тариран до месец септември 2024 г. /проба № 231/28.09.2023 г./. Към датата на деянието (28.09.2023 г.) актуалният текст на чл. 343б, ал. 3 от НК е претърпял законодателно изменение (ред. ДВ, бр. 67 от 2023 г.), влязло в сила от 08.08.2023 г., при което към елементите от обективна страна на престъпния състав е добавено изискването употребата на наркотични вещества или техни аналози, да е установена „по надлежния ред“. Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението в така приложимата му редакция, съобразявайки всички императивни изисквания на закона и в частност на Наредба № 1 от 2017 г. Поради това неясно е възражението на защитата относно приложението на материалния закон, с оглед обсъжданото изменение на текста на чл. 343б, ал. 3 от НК, което към датата на деянието е влязло в сила. Впоследствие не са настъпили законодателни изменения, които да съставляват по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Следователно при излагане на правните си изводи първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, противно на соченото от защитата. Посочените факти, отнасящи се до съставомерността на деянието, са установени съобразно приложимите към датата на деянието разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От показанията на свидетелите - полицейски служители и от представените по делото писмени доказателства - талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, фиш за СПМ, безспорно се установява, че чрез техническо средство, е бил отчетен положителен резултат за употреба на канабис от страна на подсъдимия Д. К.. Въззивният съд също възприема за достоверни данните, съдържащи се в представените писмени доказателства, сочещи, че към инкриминирания момент същият е употребил наркотично вещество - канабис, доколкото неговата употреба е била установена по надлежния ред, съобразно определените в чл.1 ал.3, чл.3 ал.1 и чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, процедурни норми. Установява се категорично, че в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, подсъдимият е бил съпроводен до определеното лечебно заведение - ФСМП - С., за да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, но същият е отказал това. Отказът на подсъдимия е установен по несъмнен начин от показанията на свидетелите - полицейски служители, но също е удостоверен и в приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, подписан от съставилия го лекар. В случай, че подсъдимият К. е считал, че показанията на теста са недостоверни, той е следвало да предостави биологични проби, за да бъде допълнително установена или отречена употребата на наркотично вещество, за което е бил надлежно информиран. Единствено от неговата собствена воля е зависело дали да предостави проби за изследване, за да бъде проверен допълнително отчетеният положителен резултат. Фактът, че на практика подсъдимия е отказал да бъде изследван, означава, че същият е бил съгласен с показанията на техническото средство и същите следва да се ползват за установяване на употребата на наркотични вещества /чл. 6, ал. 10 от Наредбата/. По този начин, действайки въз основа на личната си преценка, подсъдимият не се е възползвал от предоставената му от действащите разпоредби възможност да оспори отчетения резултат. Поради това и в отговор на защитата, не може да се твърди, че отказът на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване наличието на наркотици, априори се тълкува в негова вреда, щом е резултат от свободно изразената му воля да не предостави биологични проби. Не се споделят от настоящата въззивна инстанция и доводите на защитата, за допуснати съществени нарушения при вземането на процесната проба, поради нарушение на Методическите указания на МВР, приложени в хода на въззивното съдебно следствие /л.45-53 от делото/. Действително, събраните доказателства не сочат категорично, че преди проверката подсъдимият е изпълнил повелите на т.3.1 от Методическите указания, а именно да изпие 4 глътки вода и да не поставя нищо в устата си в продължение на 10 минути, след което тестваното лице следва да извади колектора на теста от опаковката и впоследствие да го подаде на полицейските служител (т.3.2). Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обаче не съдържа подобно изискване - нито изрично, нито чрез препращане към друг подзаконов нормативен акт, респ. изискване за спазване на издадените Методически указания. С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав счита, че в случая са спазени очертаните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ред и методология на изследването за установяване с техническо средство, употребата на наркотични вещества от подсъдимия като водач на МПС, поради което съмнение в сторените в този смисъл изводи на първостепенния съд, не може да съществува. Предвид това, въззивният съд не възприе изтъкнатите от защитата доводи за наличие на допуснати нарушения на регламентирания ред за изследване употребата на наркотични вещества от подсъдимия, които да са довели до опорочаване на извършеното му изследване с техническото средство и съответно до липса на един от обективните елементи за съставомерност на предметното деяние. Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества - канабис, независимо в какъв момент и по какъв начин е употребил същото. За наличието на пряк умисъл в подсъдимия, сочи неговото поведение в момента на спирането му от полицейските служители за проверка – същият бил притеснен и превъзбуден. При извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно наложените на подсъдимия К. наказания, въззивната инстанция намира следното: При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в определения размер от 1 /една/ година, първият съд основателно е отчел като отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия К. обстоятелства – данните, касаещи профила му като водач на МПС. За сравнително краткия му стаж като водач на МПС, подсъдимият е наказван по административен ред за множество извършени от него нарушения по ЗДвП – три пъти по влезли в сила наказателни постановления и 13 пъти с фишове, осъществени от него системно в периода от 2019 г. до 2023 г. При тези данни, първостепенният съд не е надценил значението на наложените по отношение на подсъдимия административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение, многобройността на които и според въззивният съд, го очертават като недисциплиниран водач, отнасящ се пренебрежително към установените изисквания за безопасност на движението. В насока отегчаване наказателно-правното положение на подсъдимия, настоящата инстанция следва да добави и степента на обществена опасност на конкретното деяние, която следва да се приеме за завишена, предвид динамиката на разпространение на тези престъпления и непредсказуемостта на последиците от тях за безопасността на движението по пътищата и участниците в него. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, първостепенният съд е посочил чистото му съдебно минало, младата му възраст към момента на деянието, липсата на отрицателни характеристични данни за личността му. След като анализира посочените отегчаващи и смекчаващи санкционирането на подсъдимия К. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на конкретно извършеното от него деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да обусловят определяне на наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от районния съд, респ. прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 ал.1, т.1 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на защитата във въззивната жалба. Напротив - следва да се отбележи, че настоящият състав на въззивната инстанция счита, че при определяне размера на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода, първостепенния съд не е нарушил материалния закон, доколкото съобразно преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства е индивидуализирал това наказание в минималния, предвиден в закона размер за процесното престъпление. Законосъобразно първият съд е наложил и кумулативно предвиденото за конкретното престъпление наказание „глоба”, чийто размер предвид индивидуализиращите личността и деянието обстоятелства, в това число и тези, досежно материалното състояние на подсъдимия, е определил в размер на 500 /петстотин/ лева. Правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция и, че в случая са налице формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода, тъй като същият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ характер. И по мнение на въззивната инстанция, предвид изложените по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, целите по чл.36 от НК по отношение на него, могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Правилно и в съотвествие с разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, първостепенният съд е наложил на подсъдимия К. и наказание – лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 /две/ година. Изложил е и съображенията си, мотивирали го да определи това наказание в посочения размер, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. На свой ред, напълно правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането на подсъдимия К. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал.1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид принудителна мярка по чл.53 от НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл.343б ал.1-4 от НК. Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл.343б ал.5 от НК. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тази предпоставка в случая също е налице. От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за което подсъдимия е бил признат за виновен и съответно осъден, е негова собственост. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да намери първата от алтернативните хипотези на чл. 343б ал. 5 от НК, като е отнел в полза на държавата процесното превозно средство. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, законосъобразно първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия, направените по делото разноски. Предвид всичко гореизложено и след извършената на основание чл.314 от НПК, служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде потвърден изцяло. По тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК С. окръжен съд