РЕШЕНИЕ

№ 1389

гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100110313 по описа за 2021 година Предмет на производството са предявени от „Н.Ф.“ ООД против Л. В. Х. искове по реда на чл.422 ГПК за парични вземания за сумата 79 000лв.-главница по договор за заем № 177-СФ/07.06.2018г.; сумата 16 151.11лв.-възнаградителна лихва за периода 07.10.2019г.-09.10.2020г.; сумата 56 616.67лв.-наказателна лихва за забава за периода 07.11.2019г.-09.10.2020г.; 47 400лв.-договорна неустойка в размер на 60% от главницата; сумата от 175.56лв.-лихва за забава върху главницата за периода 09.10.2020г.-23.10.2020г.; сумата 3000лв.-главница по договор за заем № 176- СФ/06.06.2018г.; сумата 613.33лв.-възнаградителна лихва за периода 07.10.2019г.- 09.10.2020г.; сумата 2150лв.-наказателна лихва за забава за периода 23.06.2020г.- 09.10.2020г.; сумата 1800лв.-договорна неустойка в размер на 60% от главницата и сумата 6.67лв.-лихви за забава върху главницата за периода 09.10.2020г.-23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главниците по двата договора от 23.10.2020г. до изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 51799/2020г. по описа на СРС, 124 състав.

Твърденията на ищеца са за сключени два договора за заем с ответницата на 07.06.2018г. за сумата 79 000лв. и на 06.06.2018г. за сумата 3000лв. Според уговореното в първия договор поела задължението да върне заема с възнаградителна лихва от 20% с плащане на лихвата на вноски всяка с падеж 7-мо число от съответния месец, а цялата главница в края на срока на договора 07.06.2023г. В случай на забава се дължи наказателна лихва от 5% за всеки ден просрочие, както и неустойка от 60% върху заемната сума. Твърди, че са били платени 15 вноски с погасяване на лихвата, след което е в неизпълнение. Според уговореното във втория договор следвало да върне заема с възнаградителна лихва от 20% на вноски всяка с падеж 7-мо число на месеца с плащане на лихвата, а цялата главница дължима в края на уговорения срок 07.06.2023г. При забава е предвидена наказателна лихва от 5% за всеки просрочен ден и неустойка от 60% върху земната сума. По този договор плащания били правени с погасени 15 вноски. Поради неизпълнението ищецът заявил прекратяване на договорите и обявил предсрочна изискуемост, считано от 09.10.2020г. С оглед издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК претендира парични вземания за неплатените главници, дължими възнаградителни лихви, наказателни лихви за забава по т.2.6 от договорите, неускойки по т.2.7 от договорите и лихви за забава.

Ответницата оспорва исковете. Навежда възражение за нищожност на клаузите по т.2.1, б.„и“; т.2.1, б.„й“; т.2.4; т.2.5; т.2.6; т.2.7; т.2.8; т.2.9; т.2.11; т.2.12; т.2.13.2; т.4.2, б.“б“; т.4.2, б.“в“; т.4.9; т.5.4; т.6.2 и т.7.4 от договорите по съображения, че не са индивидуално уговорени и неравноправни по чл.143 ЗЗП. На самостоятелно основание навежда нищожност клаузите за неустойка от 60% като противоречащи на добрите нрави, тъй като излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита договорите за заем за нищожни на основание чл.38 ЗКНИП, като неотговарящи на предвидените с този закон изисквания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е сключен договор за заем № 177-СФ/07.06.2018г., с който ищецът се задължил да предостави на ответницата сумата от 79 000лв.

Не е спорно и видно от представените платежни нареждания /стр.14-16/ от 07.06.2018г. и 13.06.2028г. част от заемната сума е преведена по банкова сметка на ответницата, а друга част по сметка на ЧСИ по изпълнително дело в погашение на нейни задължения.

В т.2.2, б.“ж“ от договора е уговорено заплащането на фиксирана годишна възнаградителна лихва от 20%, която се разпределя и начислява ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.07.2018г.

Ответницата поела задължението да плаща месечни вноски по погасителен план с падеж 7-мо число в размер на 1316.67лв. всяка /общо 60 бр. вноски/, представляващи възнаградителната лихва, а главницата в нейния пълен размер в края на уговорения срок 07.06.2023г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора /т.2.4 и т.2.5/.

Страните сключили и договор за заем № 176-СФ/06.06.2018г. за сумата 3000лв., получена от ответницата на 06.06.2018г. в брой срещу разписка /стр.21/.

По този договор в т.2.2, б.“ж“ също е уговорена фиксирана годишна възнаградителна лихва от 20%, начислявана ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано от 07.07.2018г., както и поето задължение за плащане на вноски по погасителен план с падеж 7-мо число в размер на 50лв. всяка /общо 60 бр. вноски/ за възнаградителна лихва, а главницата в пълния размер дължима в края на уговорения срок 07.06.2023г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора /т.2.4 и т.2.5/.

В останалата част условията и на двата договора са напълно идентични.

В т.1.2 е предвидено заплащането от заемополучателя на гаранционна вноска от 20% от стойността на заема в срок от 5 дни, която служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви, такси, такси за заличаване на ипотека и др. в изброената последователност. След изтичане на 12 месеца от договора неизползваната част от гаранционната вноска подлежи на връщане на заемополучателя, съответно при прекратяване на договора поради връщане на заемната сума в пълен размер преди изтичане на 12 месеца, с нея се погасяват дължимите към тази дата лихви, неустойка по т.2.2, б.“й“, дължими такси за заличаване на договорна ипотека и други изискуеми вземания по договора свързани с обслужването на кредита и неговото заличаване. Съгасно т.2.13 страните се споразумяват, че заемодателят има право да прихваща дължимите за първите 12 месеца месечни вноски от платената гаранционна вноска до изчерпване на нейния размер.

Клаузата на т.2.2, б.“й“ предвижда, че при предсрочно погасяване на част или цялата заемна сума преди изтичане на първите 12 месеца от сключването на на договора заемополучателят дължи неустойка от 1% върху заемната сума.

Съгласно т.2.6 при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима вноска в размер не по-малко от определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.

Съгласно т.2.7 при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни, след изтичане сроковете за плащане определени в т.2.2, б.“з“, както и при неизпълние на задължения на заемополучателя по договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по т.2.6, има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума, ведно с неустойка от 60% от пълния размер на заемната сума.

Според предвиденото в т.2.8, при предсрочно прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска съгласно т.2.7, заемополучателят дъжи и наказателна лихва от 5% месечно върху стойността на заемната сума /главница/ към датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем. Наказателната лихва от 5% месечно, изчислявана върху стойността на заемната сума, не може да се начислява за повече от 30 дни за всяка една просрочена вноска.

При забава в погасяването на дължимата главница с повече от 10 дни, след изтичане срока за плащане определен в т.2.5 от договора, заемополучателят дължи обезщетение в размер на 60% от заемната сума /главницата/, както и лихвата по т.2.8 в размер на 5% месечно до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем-т.2.9.

В т.4.2 от двата договора е предвидено правото на заемодателя да увеличи с 5% месечно възнаградителната лихва върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви не се погасяват в определения срок или когато дължимата лихва не се погасява в уговорения размер, а се извършват частчни плащания. Това увеличение на лихвения процент се извършва едностранно от заемодателя само в случай, че забавата продължава повече от 10 дни след уговорените срокове с писмено уведомяване на заемополучателя.

В обезпечение на всички вземания по двата договора за заем с НА № 113, том III, рег.№ 8902, дело № 460/07.06.2018г. в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху собствен на ответницата недвижим имот-апартамент в гр.София, ж.к.••••••• с площ 57.85кв.м. По делото е прието заключение на вещо лице по ССч.Е, видно от което ответницата е заплатила на 07.08.2018г. гаранционните вноски по т.1.2 в размер на 15 800лв. по договор № 177-СФ/07.06.2018г. и в размер на 600лв. по договор № 176- СФ/06.06.2018г., с които са били погасявани задълженията за възнаградителна лихва до изтичане на първата година на заемите за периода съответно до 07.11.2019г. и 07.10.2019г. По първия договор чрез плащане от ответницата и усвояване на гаранционната вноска са погасени общо 21 077лв., а по втория договор общо 800лв. Плащания и погашения на главниците не са правени. Дава заключение, че възнаградителната лихва по договор № 177-СФ/07.06.2018г. за периода 07.11.2019г.- 09.10.2020г. възлиза на 15 877.45лв., съответно по договор № 176-СФ/06.06.2018г. за същия период лихвата възлиза на 603.33лв. Изчислява наказателната лихва по т.2.6 и т.2.8 по първия договор на сумата 51 745лв., респ. по втория на сумата 1965лв. отнасящи се за периода 07.08.2019г.-09.10.2020г. Неустойката от 60% по т.2.7 изчислява на сумата 47 400лв. по първия договор и на сумата 1800лв. по втория.

По делото не се спори, че ответницата е в неизпълнение по плащане на вноски, поради което ищецът едностранно прекратил договорите и обявил предсрочна изискуемост на задълженията по тях. Писменото изявление е връчено лично на 09.10.2020г., видно от представените разписки /стр.48 и 49/.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Облигационните правоотношения по двата договора за заем по чл.240 ЗЗД са произвели правно действие с предаване от кредитора на паричната сума по всеки един и възникнало за ответницата-заемополучател задължение за връщане, заедно с възнаградителна лихва /чл.240, ал.2 ЗЗД/ при уговорените условия и срок.

Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, съответно ответницата потребител съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Договорите имат за предмет парични заеми обезпечени с ипотека върху недвижим имот и са сключени при действието на Закона за кредите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./, поради което в отношенията им приложение намират установените в този закон разпоредби, а с оглед препращането в чл.40 ЗКНИП и нормите за потребителска защита по чл.143-чл.148а ЗЗП. Позоваването от ответницата на ЗПК е неоснователно, тъй като по силата на чл.4, ал.1, т.2 от него от обхвата му са изключени договори за кредит или заем, като процесните. Поради това по възраженията за недействителност на договорите и отделни клаузи съдът следва да извърши преценка въз основа правната регламентация съдържаща се в ЗКНИП и ЗЗП.

Ответницата поддържа нищожност на договорите по чл.38 ЗКНИП поради неспазване на чл.24, ал.1, т.7, т.8 и т.9 ЗКНИП. Самата норма постановява, че когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1, т. 5-9 и т.11 и чл.25, ал.3, договорът за кредит е нищожен.

В чл.23, ал.1 ЗКНИП е регламентирана форма за действителност на договора- писмена на хартиен или друг траен носител. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.-5-9 и т.11 касае съдържанието и предвижда задължително посочване на срока на договора /т.5/; общия размер на кредита и условията за усвояването му /т.6/; условията за погасяване о т потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т.7/; лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, променлив или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент - наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти /т.8/; годишен процент на разходите заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя /т.9/; общата дължима от потребителя сума по кредита /т.11/. Последната разпоредба се отнася до случаите, когато лихвеният процент по кредита е променлив и кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика-чл.25, ал.1 ЗКНИП. В този случай методиката трябва да отговаря на изискванията на чл.25, ал.2 ЗКНИП, а на основание чл.25, ал.3 ЗКНИП се включва в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

И двата договора за кредит отговарят на посочените нормативни изисквания.

Съставени са в предписаната от чл.23, ал.1 ЗКНИП писмена форма, двустранно подписани и съдържат точно и ясно обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.5-9, т.11 от закона. Видно от представените по делото предварителни договори от 24.05.2018г. /стр.26-34/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити по приложение № 2 към чл.6, ал.2 ЗКНИП /стр.35-46/ и общи условия към тях /стр.50-62/ преди сключването им са били предварително съгласувани с предоставена на ответницата пълна и изчерпателна информация на условията за изпълнение и в случай на неизпълнение, в тази част примерни погасителни планове, възпроизведени в самите договори. Кредиторът е изпълнил задължението си по чл.9 ЗКНИП, а ответницата е имала възможност и достатъчен срок за преценка дали да приеме заемите по предложените условия или да откаже. Уговорената възнаградителна лихва не е променлива, а фиксирана на 20% за целия срок на договорите, поради което изискванията на чл.24, ал.1, т.8 и чл.25, ал.3 ЗКНИП са неприложими в случая.

По тези съображения съдът намира договорите за действителни и като такива произвели правно действие в отношенията между страните.

Възражението за нищожност на клаузите по т.2.1, б.“и“, т.2.4, т.2.5 и т.5.4 отнасящи се до разсроченото плащане на вноски първо на договорната лихва и след това на крайната падежна дата на цялата главница е неоснователно. По общо съгласие в съответствие с принципа за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД е определен реда за изпълнение на главното и акцесорното задължение /арг. от чл.76 ЗЗД/, което не противоречи на повелителна правна норма или добрите нрави. По-специално така уговореното не покрива визираните в чл.143, ал.1 ЗЗП критерии за неравноправност в отношението между търговеца и потребителя във вреда на последния, нито попада в някоя от хипотезите по чл.143, ал.2 ЗЗП. При възникнало за заемополучателя задължение за връщане на предоставена в заем парична сума с поето задължение за плащане и на възнаградителна лихва в ЗЗД или специален закон, в случая ЗЗП или ЗКНИП, не се съдържа правна уредба, която императивно да регламентира в каква поредност и по какъв начин /цялото или разсрочено на части/ да се изпълнят. В отклонение на диспозитивните правила на чл.76 ЗЗД страните могат да уговорят не само реда за погасяване на еднородни задължения, когато платеното от длъжника не е достатъчно да покрие всички, но и изначално поредността, в която да бъдат престирани.

Уговореният от страните начин за погасяване първо на договорната лихва, а след това еднократно на цялата главница не поставя ответницата в неравноправно положение, защото осигурява възможност в течение на целия срок да ползва предоставения паричен ресурс с плащане на по-ниски по размер вноски само на задължението за лихва, срещу поетия от кредитора риск за връщане на заемната сума едва в края на срока на договорите.

По делото не е спорно, че ответницата е в неизпълнение на задължението за плащане на вноски по погасителния план към всеки от договорите, при установеното от заключението по ССч.Е внясане на предвидената в т.1.2 гаранционна вноска, усвоена от кредитора в пълен размер за погасяване на част от падежиралите вноски /т.2.13/. Просрочието надвишава 30 дни, поради което и съобразно предвиденото в клаузите на т.2.7 ищецът прекратил договорите и обявил предсрочна изискуемост. Както е разяснено в т.2 от ТР № 3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост е по правната си същност преобразуващо право на кредитора за едностранно изменение на договора, което се отнася до срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. При упражняването му с достигане изявлението до длъжника от срочен договорът се превръща в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било за връщане на вноски. В този случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.70, ал.1 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на всички задължения по договора.

Предсрочната изискуемост е била съобщена на 09.10.2020г. и считано от тази дата е отпаднало действието на погасителните планове, предпоставящо дължимост на главниците от 79 000лв. по договор № 177-СФ/07.06.2018г. и от 3000лв. по договор № 176-СФ/06.06.2018г., в която част исковете са основателни и следва да се уважат.

По исковете за възнаградителна лихва:

По същността си е възнаграждение за кредитора за предоставената и ползвана парична сума, уговарянето на което в отношенията му с длъжника трябва да е съобразено с изискванията за добросъвестност и баланс в правата и задълженията по арг. от чл.143 ЗЗП. Като разход за заемополучателя по договор обезпечен с ипотека, възнаградителната лихва е елемент от ГПР, чийто размер по силата на чл.29, ал.9 ЗКНИП не трябва да надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет.

В случая възнаградителната лихва е в размер на 20% и фиксирана за целия срок на договорите, а в т.2.2, б.“м“ е посочено, че ГПР се формира само от лихвата, т.е. 20 %, което е установените от чл.29, ал.9 ЗКНИП граници. Сам по себе си така уговорения размер не е необосновано висок във вреда на ответницата и не създава предпоставки за облагодетелстване на ищеца по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Видно от заключението на вещото лице по ССч.Е за срока на действие на договорите е начислявана договорна лихва в съответствие с т.2.2, б.“ж“. Няма данни за едностранното й увеличение, поради което възражението за нищожност на клаузите по т.4.2, б.“б“ и „в“ даващи такова право на ищеца не следва да се обсъждат.

Претенциите за договорни лихви по чл.240, ал.2 ЗЗД са за периода 07.10.2019г.- 09.10.2020г., т.е. до настъпване на предсрочната изискуемост. Относно размера съдът кредитира заключението на вещото лице по ССч.Е, според което по договор № 177- СФ/07.06.2018г. възлиза на сумата от 15 877.45лв., а договор № 176-СФ/06.06.2018г. на сумата от 603.33лв. Като основателни исковете следва да се уважат до тези размери с отхвърлянето им за разликата до пълните предявени съответно 16 151.11лв. и 613.33лв.

По исковете за наказателни лихви:

Вземанията са основани на оспорените от ответницата клаузи на т.2.6 и т.2.8, според които при забава в погасяването на вноска дори и с един ден или частично погасяване на вноска, заемополучателят дължи заплащането на наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ от 5% месечно върху остатъчната заемна сума, а в случай на предсрочна изискуемост с прекратяване на договора по т.2.7 дължи такава в същия размер месечно върху стойността на главницата към датата на прекратяване на договора до пълното погасяване на главницата и всички други лихви по договора.

Клаузите са нищожни, защото са в пряко противоречие с разпоредбите на чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП постановяващи, че при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата и то не може да надвишава законната лихва, а наред с това неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвиденият размер от 5% месечно е значително по-висок от определения в ПМС № 426/18.12.2014г. за размера на законната лихва по просрочени парични задължения /чл.86, ал.2 ЗЗД/ и се начислява не върху размера на просрочената сума, а върху цялата остатъчна заемна сума. По този начин обезщетението обхваща и вреди от задължение за плащане, чиято изискуемост не е настъпила, което като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и в този смисъл до значително неравновесие между правата и задълженията им в хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

По исковете за неустойка:

Ищецът претендира вземания въз основа клаузата на т.2.7 от двата договора предвиждаща заплащането от заемополучателя на неустойка от 60% върху размера на предоставената в заем сума, в случай на прекратяването им и обявяване на предсрочна изискуемост. Съпоставката с клаузите по т.2.8 и т.2.9 води до извода, че се дължи и при забавено изпълнение, а съобразно т.6.2 заедно с наказателната лихва от 5%.

Възражението за нищожност съдът намира за основателно. Неустойката по т.2.7 е предвидена да покрие вредите от забавеното изпълнение на паричното задължение, които по начало законът съизмерява със законната лихва по чл.86 ЗЗД и на основание чл.43, ал.2 ЗКНИП не може да бъде по-голяма от тази лихва. Идентично с наказателната лихва, неустойка от 60% върху пълния размер на заемната сума противоречи на посочената норма, защото надхвърля значително законната лихва, а наред с това е кумулирана с друга санкция за същата форма на неизпълнение, което от своя страна създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора. Клаузата не е уговорена индивидуално и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при отчитане, че задълженията са обезпечени с ипотека върху недвижим имот и ответницата е приела да отговаря за задълженията с цялото си имущество по чл.133 ЗЗД.

Допълнително, след преценка на конкретните обстоятелства и при съобразяване ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г., ОСТК на ВКС, се налага извода, че неустойката противоречи на добрите нрави и е уговорена с цел излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Правните последици на посочените нищожни клаузи не могат да бъдат зачетени, поради което ответницата не дължи заплащането на претендираните наказателни лихви и неустойки по двата договора, обуславящо отхвърляне на тези искове.

Оспорените в останалата част клаузи са неотносими към основанието и размера на заявените парични вземания, поради което не следва да се обсъждат.

Акцесорните искове за лихви за забава по чл.86 ЗЗД са основателни.

Претендират се върху неплатените главници от прекратяване на договорите- 09.10.2020г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъленение 23.10.2020г. За този период е безспорно, че ответницата е в забава, поради което дължи съответно сумата 175.56лв. по първия договор и сумата 6.67лв. по втория, както и законната лихва от подаване на заявлението до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца разноки в настоящото производство от 5692.90лв., както и разноски в заповедното производство от 3880.59лв. съобразно уважената част от исковете. Възражението на ответницата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата разноски от 2249.62лв. с оглед отхвърлената част.

Водим от горното