Решение № 58 от 15.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 33/2026 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ВИДЕЛИНА-1946“, с ЕИК 112076163, със седалище и адрес на управление обш. Велинград, с. Грашево, пл. „Девети Май", подадена чрез пълномощника адв. А. М. Н. против ОТКАЗ № 20260302122014-2/06.03.2026 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВп - ТРРЮЛНЦ, с който е отказано вписване на промени в обстоятелствата настъпили с оглед проведено на 20.02.2026 г. общо събрание. Твърди се, че ДЛР неправилно приело, че проведеното ОС е нередовно свикано, тъй като част от членовете не са получили лично поканите за провеждането му. Сочи се, че били положени всички необходими усилия за връчването им на всички членове, а към заявлението са приложени и изрични разписки, удостоверяващи извършени посещения на адресите им и отбелязвания за неоткриване на лицата. Твърди се, че членовете на ОС, които не са получили поканите си реално не се намират на адреса си, причината за което била тяхната работа в чужбина или други пътувалия за неопределено време извън населеното място, като това им отсъствие от мястото, където живеят, възпрепятствало връчването, отразено в издадените за целта разписки. С оглед на изложеното се поддържа, че бил спазен е уставният ред за уведомяване и категорично не било нарушено правото на участие на членовете. Развити са съображения, че уставът на читалището, а и ЗНЧ допускали и алтернативен начин на уведомяване на членовете посредством разлепване на поканите на вратата на читалището и на друго видно за общността място. Твърди се, че поканата била надлежно залепена на общодостъпно място и в нея е било записано на коя дата ще бъде проведено ОС, дневния му ред, мястото на провеждане и от кого е свикано. В приложеното допълнително съпроводително писмо, бил обяснен начина на свикване на ОС, опитът за връчване и самото провеждане на събранието, а съгласно трайната съдебна практика, цитирана от жалбоподателя (Решение № 50023/06.07.2023 г. на ВКС по т.д. № 322/2022), се твърди и че „липсата на лично връчване не прави ОС нередовно, когато има доказани опити за връчване“. Изложени са още и доводи, че освен това ОС било проведено при наличие на изискуеми кворум – 40 от общо 53 членове, поради което отсъстващите членове, нямало как да променят резултата от проведеното гласуване. Изложени са съображения. С оглед на изложеното се иска атакуваният отказ да бъде отменен. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА-ТРРЮЛНЦ е изпратила преписката с уведомително писмо № 20260311120534/11.03.2026 г. Приложен е отговор на жалбата, изготвен на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, в който са изложени съображения, идентични с тези в постановения отказ, аргументиращи неговата правилност и законосъобразност, като се претендира присъждане на разноски от 150 лв. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, визиран в чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В разглеждания случай е било подадено заявление обр. А17 с вх. № 20260302122014/02.03.2026 г. от НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ВИДЕЛИНА- 1946“, чрез пълномощника адв. Н., съдържащо искане за вписвана промени по партидата на читалището, настъпили след решения, взети на проведено ОС от 20.02.2026 г., а именно актуален състав на проверителната комисия. (поле 15б). Към искането са приложени доказателства. С указания № 20260302122014-2/06.03.2026 г. ДЛР е констатирало нередовности, като е посочено, че към представените документи следва да се представят допълнително също и следните доказателства: 1) заверен от представляващия актуален списък на членовете на читалището, с право на глас към дата на свикване на ОС; 2) доказателства за спазването на чл.15, ал.2 от ЗНЧ, респективно - чл. 20 ал. 2 от устава на читалището, а именно относно получаването на поканата от всеки член срещу подпис, доколкото представените към заявлението доказателства за уведомяване само на част от членовете, като за част от членовете няма доказателства да са уведомени за ОС, а наред с това и доказателства за личното уведомяване и на останалите членове за дата на ОС; 3) декларации по чл.18 от ЗНЧ от новоизбраните членове на проверителната комисия. Заявителят е подал уточняващо заявление обр. Ж1 с вх. № 20260306170859, към което са приложени писмени доказателства. Представено е и съпроводително писмо, в което наред с оставалите уточнения е посочено, че във връзка указанието по т.2) заявителят прилага разписки, с които се удостоверява опит да бъде връчена покана на част от членовете на ОС и че след посещение на адресите им, лицата не са били установени, поради което не им е връчена покана. Отразено е, че всички останали членове са се подписали в приложения по преписката списък в съответните графи, удостоверявайки получаване на поканата, респ. и присъствието си на проведеното събрание. Последвал е обжалвания отказ на ДЛР, в който са изложени подробни мотиви. Прието е, че от представените към заявлението документи не се установява надлежното свикване на ОС, доколкото видно от представения списък, поканата за свикването му не била получена от всички членове. В изпълнение на дадени указания заявителят е представил съставени разписки, от които се удостоверява, че при направен опит за връчване на покана за ОС, насрочено за 20.02.2026 г., същата не е връчена на 6-тима от членовете на читалището. Освен това, видно от приложения списък, тези членове не са присъствали и на събранието, за да се приеме, че са узнали за същото и по този начин да се дерогира нередовното уведомяване. Прието е от ДЛР, че нарушаването на изискването за лично връчване на поканата опорочава свикването на общото събрание на читалището, а оттам следва и порочност на взетите от ОС решения, като е без е значение какви са причините за невръчването на покана на членовете на читалището. Акцентирано е, че разгласяването на поканата чрез залепването й на вратата па читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, не замества личното връчване, а е предвидено наред е него, поради което разгласяването на поканата чрез залепването й не санира липсата на връчването й срещу подпис. В заключение е изведен извода, че при тази фактическа обстановка, следва да се постанови отказ. Според настоящия състав на окръжния съд, така постановения отказ се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът споделя изводите на ДЛР относно липсата на надлежно свикване на ОС проведено на 20.02.2026 г., на което се основат подлежащите на вписване обстоятелства. Според разпоредбата на чл.15, ал. 2 от ЗНЧ, поканата за събрание трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му и кой го свиква. Тя трябва да бъде получена срещу подпис или връчена не покъсно от 7 дни преди датата на провеждането. В същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, трябва да бъде залепена поканата за събранието. Цитираната правна норма е дословно транспонирана и в устава на читалището – чл.15, ал. 2. Следва да се посочи, че от приложените към заявлението разписки не се установява изпълнение на задължението по чл.15, ал.2 от ЗНЧ, идентичен с текста на чл.15, ал.2 от Устава, т.е. че поканата е била получена от всички членове срещу подпис или връчена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждане на ОС. В представените разписки е удостоверено единствено обстоятелството, че поканата не е връчена на 6 от членовете на настоятелството. Действително е посочено, че е бил направен опит да връчване, но като резултат, същия е бил неуспешен, доколкото въпросните лице не са намерени на адресите си. Затова и тези разписки не могат да представят годно доказателство, удостоверяващо извършено надлежно връчване на поканите. В този смисъл е правилна и констатацията на ДЛР, че по отношение на шест членовете на ОС, чийто имена се констатираха и след проверката на съда, а именно: В.П.Р., В.С.М., Ю.В.Т., В.С., Я.Е.М. и С.Б. - поканата не била връчена надлежно. Всички от тях, с изключение на един от тях - В.П.Р., освен че не са били ненадлежно поканени, не са и присъствали на проведеното ОС. Нарушаването на изискването за лично връчване на поканата опорочава свикването на ОС на читалището, а оттам следва и порочност на взетите от общото събрание решения. В случая действително е без значение какви са били причините за невръчването на покана на членовете на читалището, дори причина за това да това е промяна на местоживеенето на някои членове. Следва да се посочи и че разгласяването на поканата чрез залепването й на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, не замества личното връчване, а е предвидено наред с него. Затова, разгласяването на поканата чрез залепването й не санира липсата на връчването й срещу подпис. Само този порок (липсата на редовно свикване на събранието) влече незаконосъобразността на взетите решения. Изискването за залепване на поканата на читалището и на други общодостъпни места и съвсем отделно и то не изключва изпълнение на изискването за получаване на поканата срещу подпис или връчване (така Решение № 213 от 28.06.2016 г. по т.д. № 417/2016 г. на ПАС, В този смисъл е и Решение № 27 от 24.01.2011 г. по т. д. № 77/2011 г. на ПАС.) В тази връзка съдът не възприема и другата теза на жалбоподателя, че след като е било спазено изискването на чл. 13, ал.3 от ЗНЧ – за кворум при провеждането на ОС и на чл.13, ал.4 от ЗНЧ – за мнозинство при вземане на решенията, то може и следва да се дерогира императивното изискване на чл.15, ал.2 от ЗНЧ, съответно и на чл.15, ал.2 от Устава, регламентиращо редът за свикване на общо събрание, т.е. становището, че с присъствието си непоканените членове едва ли биха променили резултатите от взетите решения на ОС, поради което е без значение редовността на извършеното връчване на въпросните покани. Необходимо е в тази насока заявителят, в т.ч. и процесуалния му представител да съобрази, че решенията на върховния орган на народното читалище ще бъдат законно формирани, ако общото събрание е надлежно свикано и надлежно проведено, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. Връчването на поканата за провеждане на ОС при изискуемите се от закона и устава условия, е елемент от законосъобразността при свикване на ОС, а изискванията за материалноправна законосъобразност – кворум и мнозинство, са елемент от изискването за законосъобразно провеждане на ОС. Неспазването на което и да е от тези изисквания опорочава взетите от върховния орган на юридическото лице решения. А съгласно разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществува заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, а това се установява от представените документи. Доколкото именно от представените документи се установява, че част от тях не са надлежно поканени – т.е. не е спазен изискуемият се от закона и от устава ред и начин за връчване на поканите за провеждане на ОС, то длъжностното лице по регистрацията, в рамките на предоставената му от закона компетентност, правилно е постановил отказ за вписване на подлежащите на вписване промени в резултат от решенията, взети на проведеното ОС от 20.02.2026 г. (В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 260071/11.11.2020 г. по в.т.д. № 624/2020 г. на ПАС; Решение № 260072/12.11.2020 г. по в.т.д. № 652/2020 г. на ПАС и др.) С оглед на изложените по-горе съображения, отказът по заявлението ще следва да бъде потвърден. Ще следва да се посочи в допълнение, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС не касае спорния в настоящото производство правен въпрос и се явява неотносима към разглеждания казус, тъй като дава отговор на въпроса във връзка с логическото тълкуване на чл.15, ал.1, пр. 3-то от ЗНЧ. По разноските: По въпросите, свързани с правилното приложение на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е установена последователна и непротиворечив практика на ВКС, обективирана в Определение № 219 от 20.05.2022 г. по ч.т.д. № 768/2022 г., II т.о.; Определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г., II т.о.; Определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч.т.д. № 2742/2021 г., II т.о.; Определение № 31 от 1.02.2022 г. по ч.т.д. № 2436/2021 г., I т.о., Определение № 89 от 2.03.2022 г. по ч.т.д. № 311/2022 г., I т.о.; Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. № 2562/2021 г., II т.о и др., прочита на която сочи, че присъждането на разноски следва да бъде съобразено с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и че в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски. Предвид на изложеното и съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съдът приема, че не следва да присъжда разноски в полза на никоя от страните по делото. Воден от горното и на осн. чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ Пазарджишкият окръжен съд,