Решение № 38 от 13.7.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 4/2026 г.

Производството е по чл.64 ал.7 от Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) във вр. с чл.13 ал.1 т.3 б.„б“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Делото е образувано по исковата молба на д-р Г.Т., в качеството му на Министър на земеделието и храните, гр.София 1606, бул.„Христо Ботев“ №55, ЕИК 831909905, със съдебен адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.„Демокрация“ №44, ет.10, против Сдружение за напояване „Лозно“, код по БУЛСТАТ 109562251, със седалище и адрес на управление в с.Лозно, общ.Кюстендил, представлявано от председателя З.Л.. Предявен е иск с правна квалификация по 64 ал.7 от ЗСН във вр. с чл.13 ал.1 т.3 б.„б“ от ЗЮЛНЦ за прекратяване на ответното сдружение, откриване на производство по ликвидацията му, определяне на ликвидатор, срок на ликвидацията и възнаграждение на ликвидатора. Претендират се разноски. Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството му на надзорен орган на сдруженията за напояване, има правен интерес да предяви настоящия иск, съгласно чл.5 ал.2 от ЗСН. В исковата молба се излагат подробни съображения в посока, че след учредяване на ответното сдружение на 29.02.2002г., одобряване на Устава му и вписването му в Регистъра на ЮЛНЦ, воден от ОС-Кюстендил, с решение по ф.д. №500/2002г., при извършени множество проверки в периода от 2006г. до 2019г. е било констатирано, че от страна на сдружението са били допуснати редица пропуски, нарушения и извършвани дейности, в противоречие със ЗСН и Устава, сред които: не са били свиквани заседания на УС; мандатът на управителните органи е изтекъл на 28.12.2018г. и не са били предприети действия по свикване на ОС и избор на нови управителни органи; не са били водени протоколни книги от заседанията на общото събрание, управителния съвет и контролния съвет; сдружението от учредяването си не е извършвало ремонтно-възстановителни дейности и не е изграждало нови хидромелиоративни съоръжения, не е доставяло вода за напояване, не е изготвяло месечни справки през поливните сезони; УС не е изготвял годишен доклад за дейността на сдружението; сдружението не е осъществявало счетоводна дейност; не е формирало прогнозна цена на водата за напояване и не е извършвало услугата „Доставяне на вода за напояване“, поради факта, че е имало неплатени суми за електрическа енергия за 2006г. Установените да са били допуснати нарушения (в исковата молба се цитират конкретните разпоредби от ЗСН и от Устава на ответника), според ищеца, сочат на извод, че ответното сдружение не осъществява дейността, за която е създадено, като същевременно извършва такава, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави, което представлява основание за прекратяването му по съдебен ред, предвидено в чл.13 ал.1 б.„б“ от ЗЮЛНЦ, приложим по силата на препращащата норма на чл.64 ал.7 от ЗСН. В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание председателят на сдружението З.Л. изразява становище за основателност на иска и моли да бъде уважен. Сочи причини, които, според него имат обективен характер - – липса на средства, голям брой правоимащи, много починали лица, липса на юридически познания, които са попречили сдружението да продължи да извършва дейност, да бъдат проведени редовни общи събрания и да бъдат избрани нови органи на мястото на тези с изтекъл мандат. ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Искът е допустим. Съгласно чл.64 ал.7 от ЗСН, за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. ЗЮЛНЦ предвижда процесуален ред, по който сдружението може да се прекрати. Този ред е уреден в разпоредбата на чл.13 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 б.„б“ – по иск на всеки заинтересован, който се предявява пред окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, в случаите, когато извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави. При съобразяване на посоченото, явно е, че в конкретния случай са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба – същата е подадена по седалището на ответното сдружение от процесуално активно легитимиран субект – Министъра на земеделието и храните, чието качество на надзорен орган по чл.5 ал.2 изр.2 от ЗСН, го окачествява като заинтересовано лице по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗЮЛНЦ. Правният интерес на ищеца е презумптивен, поради това, че нему е възложено да следи за запазване на държавния интерес във връзка с осъществяваната от сдруженията за напояване дейност по същия закон.. В този смисъл вж.: решение №164 от 09.11.2017г. на ВКС по т.д.№502/2017г., I т.о., ТК. Налице е и пасивна процесуална легитимация – след извършената справка се установява, че ответното сдружение е надлежно регистрирано в съответния фирмен регистър, воден при ОС – Кюстендил, с последно вписани промени по ф.д.№500/2002г. по описа на ОС-Кюстендил на 22.06.2005г. Преценен по същество, искът е основателен. Ответното сдружение е учредено на 29.06.2002г. Приетият на учредителното събрание Устав на Сдружение за напояване „Лозно“ е одобрен със заповед №РД 09- 602 от 04.10.2002г. на Министъра на земеделието и горите. С решение от 23.10.2002г. по ф.д.№500/2002г. на ОС-Кюстендил, сдружението е вписано в Регистъра на кооперациите, с предмет на дейност: експлоатация, поддържане и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура; изграждане на нови напоителни полета и съоръжения; доставяне и разпределение на водата за напояване; отвеждане не излишните води от земеделските земи; изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи; рибовъдство и развъждане на рибоплаващи птици. Вписани са председател и УС. С решение от 22.06.2005г. по фирменото дело на Сдружението са вписани промени в обстоятелствата, а именно: освобождаване на дотогавашния председател и членове на УС и вписване на нови – председател З.Л. и членове на УС. Според чл.32 във вр. с чл.46 от вписания Устав, мандатът на председателя и на УС е тригодишен. Не е спорно, че мандатът на последно вписаните управителни органи на сдружението е изтекъл през 2008г., но до момента не е надлежно свикано и редовно проведено Общо събрание и не са били избрани нови председател и членове на УС, включително и след като неколкократно от страна на надзорния орган са давани конкретни предписания в тази посока и е определян срок за изпълнението им. Сдружението е стопанисвало язовир с.Лозно и за целта през 2003г., по силата на сключен договор, „Напоителни системи“ ЕАД, му е учредило безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративни съоръжения, включени в капитала на дружеството, посочени в предавателно – приемателен протокол, които са отнети от сдружението по силата на заповед №РД 09-861/02.09.2020г. на Министъра на земеделието и храните. Наред с посоченото, от приложенията към исковата молба е видно, а и ответникът не оспорва, че са допуснати редица нередовности в дейността на сдружението, които многократно и системно са били констатирани от нарочни комисии и са били съставяни протоколи от извършени проверки в периода от 31.10.2006г. до 28.02.2019г., срещу които не са постъпвали възражения. При проверките са констатирани следните нарушения: ответното сдружение не е водило счетоводна книга, отчети и баланси; не е имало назначен счетоводител за водене на счетоводна отчетност; за 2005г. не е проведено отчетно годишно събрание; не е спазило предписания на „Гражданска защита“ за експлоатационното състояние на язовир с.Лозно; не е водило протоколни книги за заседанията на Управителния съвет и на Контролния съвет; не са съставяни протоколи от заседанията на УС; сдружението не е провеждало общи събрания след 2005г.; не е събирало членски внос; не е изграждало ремонтно-възстановителни дейности и не е изграждало нови хидромелиоративни съоръжения; не е сключило договор за възлагане на оператор стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на стената и съоръженията на язовир с.Лозно, съгласно чл.138в от ЗВ; не е изготвяло месечни справки през поливния сезон; поради неплатени суми за ел.енергия от 2006г., не е извършвало поливане на площи и няма определена цена на водата за напояване. Съдът счита, че макар и доказани, не всички констатирани пропуски и допуснати нарушения от страна на сдружението и неговите органи попадат в приложното поле на нормата на чл.13 ал.1 т.3 б. „б“ от ЗЮЛНЦ и представляват извършване на дейност, която противоречи на Конституцията, на законите или на добрите нрави и може да обоснове извод за наличие на предпоставки за прекратяване на сдружението. Доколкото са касае за норма, предвиждаща най-тежката санкция пред свободното упражняване на правото на сдружаване, тя следва да се прилага стриктно, към хипотези, когато с действията си сдружението пряко извършва противоконституционна дейност, влиза в колизия със закрепени в закона запрети или по друг начин създава условия за накърняване права или законни интереси на гражданите. Явно е, че в това понятие не попадат нередовности, като липса на отчетна документация във връзка с провеждане на заседания на УС, общи събрания, избор на представителни и ръководни органи и прочее. Още повече, че в хипотезата на бездействие на управителния съвет, законодателят е предоставил на надзорния държавен орган правомощия за свикване на ОС – чл.63 ал.2 изр.2 от ЗСН. Определящо за основателността на иска е доказаното обстоятелство, че от 2006г. до момента се констатират нарушения, изразяващи се основно в бездействия, свързани с експлоатацията и поддържането на стопанисвания от ответното сдружение язовир с.Лозно. От представените протоколи от множество проверки е видно, че: през 2005г. на сдружението е било дадено предписание от „Гражданска защита“ относно експлоатационното състояние на язовира, което към 31.10.2006г. то не е изпълнило; неизпълнението е било констатирано при всяка следваща проверка; към 2013г. са били установени размествания в каменната облицовка на водния откос на язовирната стена, а ответното сдружение, въпреки дадено предписание в срок до 31.10.2013г. да съгласува с ОД „Гражданска защита“, МВР и други институции, авариен план за действие при екстремни и аварийни условия, към 13.03.2015г. не го е изпълнило, нито го е изпълнило след това и до момента; към 09.03.2016г., а и след тази дата сдружението не е сключило договор за възлагане на оператор стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на стената и съоръженията на язовир с.Лозно, съгласно чл.138в от ЗВ. Посочените нарушения, изразяващи се в липса на действия, значими за правилното стопанисване и безопасна експлоатация на язовира, които персистират в течение на множество години – почти двадесет, създават предпоставки за аварии и/или наводнения, които могат да засегнат негативно правата на неограничен кръг от хора, въздействайки неблагоприятно върху живота, здравето и/или собствеността им. По този начин, дейността на ответното сдружение, която е обект на специални изисквания, контрол и надзор от страна на държавата, попада в понятието „дейност, която противоречи на закона“, в частност на правилата, въведени със Закона за водите (чл.138а, чл.141 и др.); Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура и Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, и представлява дейност, която може да създаде потенциална опасност с голям мащаб на засягане правата и интересите на различни правни субекти. Предвид изложеното, съдът приема, че е осъществено поддържаното от ищеца основание за прекратяване на ответното сдружение. Съгласно чл.13 ал.4 и чл.14 ал.1 от ЗЮЛНЦ, съдът следва да назначи ликвидатор, да определи възнаграждението му и да определи срока на ликвидацията. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 15.34 евро, съгласно чл.3 от ТДТССГПК. Воден от горното, съдът