Решение № 4626 от 3.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13357/2025 г.

Ищецът Л. В. Й. излага в исковата молба, че съгласно Решение № 6-20-22 на „Български енергиен холдинг“ заемал длъжността Изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД и член на Съвета на директорите и съгласно договор за възлагане на управление № РД-ЛС-БГ- 34/09.02.2022 г. На 07.07.2023 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК по ДП № 66/2022 г. по описа на НСлС, пр. пр.№ 13841/2022 г. на СГП и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Досъдебното производство било прекратено на 20.02.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на осъществен състав на престъплението по чл. 219 от НК. Заявява, че по този начин било повдигнато срещу него в периода от 07.02.2023 г. до 20.02.2024 г. (1 година и 13 дни), неоснователно обвинение в извършване на умишлено престъпление в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, прекратено поради липсата на извършено престъпление, му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в: затрудняване на професионалната му реализация, засягане авторитета му и професионалната му репутация, които изграждал с години (с оглед професионалното му развитие в периода от 1997 г. до 2022 г. в сферата на търговията с газ), засягане и загуба на създадените от него връзки и контакти в личен и професионален план, като и до днес при контактите му с колеги, същите изразявали определен скептицизъм и неувереност към него вследствие на обвинението. Изолирал се, имал здравословни проблеми, безсъние, стрес, накърняване достойнството и честта му, необходимост от непрекъснато оправдаване пред колеги, близки и приятели. Поддържа, че честта и достойнството му били накърнени от публикации и предавания в медиите, включващи ни негови снимки и твърдения, че е извършил умишлено престъпление, с което е причинил щета на държавата в размер на 88 000 000 лева, които са станали обществено достояние в страната и в чужбина. Излага, че на 11.02.2023 г. по БНТ 1 в предаването „Денят започва“ с водещ Г.Л. е излъчен специален разговор със зам. главния прокурор и Директор на НСлС Б.С. по повод повдигнатите обвинения срещу него, Министъра и зам.-министъра на енергетиката, в което същият е заявил, че по делото са събрани обилни и достатъчни доказателство за привличането на ищеца към наказателна отговорност за кражба на милиони, като се касаело за „нагла, безочлива и арогантна кражба“, както и че ищецът чрез негова бивша фирма завишил цената на същата руска газ с 30 % и тези пари на обща стойност от 88 000 000 лева били присвоени от ищеца и фирмата му. В тази връзка ищецът подчертава, че в мотивите за прекратяване на наказателното производство не е установено бездействие от негова страна и липса на контролни функции. С уточнителна молба от 20.01.2026 г. ищецът излага, че в образуваното ДП ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил хонорар в размер на 10 000 лева, съгласно договор за правна помощ, за която сума претендира осъждане на ответника да му заплати имуществени вреди.

Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, които оценява на сума в размер на общо 130 000 лева, включваща:

• 120 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 07.02.2023 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

• 10 000 лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по повдигнатите обвинения в периода от 07.02.2023 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на РБ, чрез Софийска градска прокуратура, подава писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Възразява за липса на данни относно това дали постановлението за прекратяване е влязло в сила. Счита за недоказани твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди в посочените от него размери в исковата молба, както относно наличието на причинна връзка с обвинението за престъпление от общ характер. Оспорва отговорността си във връзка с твърдяното медийно разгласяване на случая, като подчертава, че е налице задължение за ПРБ да информира обществото, а заеманата от ищеца длъжност предполага засилен обществен интерес и по-дълбоко навлизане в личната му сфера, поради което не би могло на това да бъде отдавано еднозначно прекомерно значение. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като навежда доводи за завишен размер и несъответствие с икономическия стандарт в Р.България. Счита че претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, с оглед обстоятелството че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е повлияла на обичайния му начин на живот, като счита че не е съобразена и с продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване – около 1 година. Подчертава, че не е установено ищецът да е останал без работа вследствие на наказателното преследване, нито то да е повлияло на трудовата и социалната му реализация, както и че спрямо него е била налице презумпцията за невиновност. По отношение на претендираните имуществени вреди, поддържа че плащането на адвокатското възнаграждение е недоказано, както и че надвишава разумния и обичайния размер и изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него, поради което държавата не дължи обезщетение. Възразява относно началния момент, от който се претендира законна лихва, като счита че същата се дължи найрано от датата, на която постановлението за прекратяване на производството е влязло в сила. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 130 000 лева.

Със становище от 20.01.2026 г. по отговора на исковата молба, ищецът заявява, че постановлението за прекратяване на ДП е връчено надлежно на ищеца на 23.02.2024 г., като същото не било съдебен акт и не влизало в сила, поради което било придобило стабилитет. Поддържа, че е налице отговорност за ответника във връзка с направени изявления от зам.гл. прокурор Б.С., публикации на Прокуратурата във „Фейсбук“ от 09.02.2023 г., цитирано интервю с говорителката на НСлС Б.С. от ECONOMIC.BG, като излага подробни съображения в тази връзка и за претърпените вреди. Твърди, че адвокатският хонорар, претендиран като имуществена вреда в настоящото производство, е заплатен на 10.11.2022 г., като счита че същото е в подходящ размер.

Със становище от 11.03.2026 г. ответникът Прокуратурата на РБ, чрез Софийска градска прокуратура заявява, че поддържа изложените аргументи във връзка с прекомерността на адвокатското възнаграждение, като навежда доводи, че представеното банково извлечение не доказва пълно твърдения факт на извършен разход по посочения договор за правна помощ във връзка с конкретното наказателно производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 7.02.2023 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство по описа на НСлСЛ, № 66/2022г., пр.пр.№ 13841/2022г. по описа на СГП, в извършването на престъпление по чл.219 , ал.4, вп.с ал.3 вр. Ал.1 НК, което престъпление е посочено, че е било извършено в качеството му на длъжностно лице, изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД, резултатно престъпление – довело до значителна щета за това дружество в общ размер 88182195лева, като му е определена МНО „подписка“. С постановление от 20.2.2024г. на прокурор при СГП, наказателното производство е било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 НК, което постановление е връчено на ищеца на 23.2.2024г. С постановлението, определената мярка за неотклонение е отменена. Ищецът е представил доказателства за сключен на 10.11.2022г. договор за правна защита и съдействие с адвокат, с адвокат Б. Т., за защита по досъдебно производство по описа на НСлСЛ, № 66/2022г., пр.пр.№ 13841/2022г. по описа на СГП, с вписване, че е договорено възнаграждение от 10000лева, както и извлечение от банкова сметка, от която е видно, че ищецът е наредил плащане на сумата 10000лева в полза на адвокат Т. на 10.11.2022г, с вписано основание „договор за правна защита“.

Представени са статии – на 9.2.2023г. в електронното издание на “Big5.bg”е публикувана статия, по повод публикация на страницата във фейсбук на Прокуратурата на Република България, предадена в интернет публикацията. Става ясно, че публикацията е по повод запитвания за какво са обвинени тримата обвиняеми – А. Н., Д. Н., както и ищецът. Съдът кредитира като достоверен сочения документ, тъй като обяснението, дадено от ответника, съвпада с посочените факти по постановлението за привличане на обвиняем.

Представено е извлечение от интернет страницата на economic.bg от дата 8.2.2023г., която публикува изявления на източници от НСлСл, както и Б.С.. По – долу следва информация, предадена от интернет медията, за тримата обвиняеми, с посочване на имената им, и информация за назначаването им на съответните длъжности.

Представена е цялостна публикация от 9.2.2023г. в интернет пространството, която предава публикацията на фейсбук страницата на ПРокуратурата. Цитиран е и Б.С..

Представена е публикация в интернет страницата “DeFakto.bg”, в която се цитира съобщение на СГП „След сезиране на Държавна агенция „Национална сигурност, СГП повдигна обвинения по разследване във връзка с нанесена щета на „Булгаргаз“ ЕАД за над 88млн.лв. След доклад при прокурор в СГР, следовател в НСлСл привлече като обвиняеми А.Н, Д.Н. и Л. Й, по разследване за нанесена щета..Досъдебното производство е образувано на 30.8.2022г. с постановление на прокурор от СГП, въз основа на материали, постъпили от ДАНС и след преценка, че същите съдържат достатъчно данни за престъпление от общ характер. Поради особената фактическа и правна сложност на случая по предложение на СГП с постановление на главния прокурор разследването е възложено на НСлСл, където се провежда от екип на следователи. Предмет на разследването са договори за доставка на газ и свързаните с тях обстоятелства. В хода му са извършени множество действия по разследване и са събрани голям обем доказателства, които наблюдаващият прокурор е преценил като достатъчни по смисъла на чл.219,ал.1НПК за привличане на обвиняеми. А.Н. и Л.Й са привлечени към наказателна отговорност за умишлена безстопанственост в особено големи размери и представляваща особено тежък случай / чл.219, ал.4 вр.ал.3 НК/,като А.Н. е привлечен като обвиняем за неупражнен достатъчен контрол върху работата на Л.Й., на когото е било възложено управлението и разпореждането си обществено имущество- това на„Булгаргаз“ ЕАД, а Л. Й. – за неполагане на достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество – това на „Булгаргаз“ ЕАД. /…/“ Посочено е, че „съгласно повдигнатото обвинение в резултат на умишлена безстопанственост и престъплението по служба, е било застрашено изпълнението на задълженията на „Булгаргаз“ ЕАД в съответствие с лицензията за обществена доставка на природен газ на територията на Република България за срок от 35 години, издадена от ДКЕВР, като единствен за страната ни Обществен доставчик на природен газ и така е било поставено в риск изпълнението на задълженията на лицензианта да осигурява непрекъсната и качествена доставка на природен газ и сигурността на снабдяването с природен газ“. Цитирано е изявление на по – късен етап на пресцентъра на Прокуратурата пред „24 часа“, че „обвинението е за това, че след узнаването на новите обстоятелства по договора, т.е. от 1.4.2022г .до 26.4.2022г. съответните длъжностни лица не са предприели необходимите действия за осигуряване на алтернативни доставки от търговци на природен газ по свободно договорени цени на организирания борсов пазар и извън организирания борсов пазар“.

Представено е извлечение от електронно издание „Телеграф“ със заглавие „Скандалът се разраства!Прокуратурата обяви: Булгаргаз ужилено с 88 млн.лв. от енергийните шефове в кабинета Петков“ и предадена същата информация. Налице е цитат на изказване, неясно на кое лице.

Представено е извлечение от интернет медия „informiran.net”, в което е публикувана снимка на ищеца, но тъй като в него не е цитирано изказване на Прокуратурата, съдът не го взема предвид, защото се цитират изказвания на Д.Д.. Същото се отнася до статията от 8.2.2023г. в “novinite.com”.

Ищецът е представил кореспонденция по електронна поща, с която дружество „ОМВ Петром“ прави искане за разяснение по повод попълнен формуляр за ТРС, от компанията „Спектро.бг“ дали има някакви минали, настоящи обвинения, по повод извършен медиен скрийнинг и соченото обвинение.

Като свидетел, СГС е разпитал П.С.Х., която сочи, че също е била обвиняема по същото досъдебно производство, и има дело срещу Прокуратурата. Свидетелят сочи, че познава ищеца от 3.2022г., когато постъпила на работа в Булгаргаз, като директор в дирекция „Търговия с природен газ“. Свидетелят сочи, че на обвинението против него се дала широка гласност в медиите, както и имало интервюта в национален ефир. Свидетелят сочи за интервю на Б.С. в „Денят започва“ през 2.2023г., в което е казал, че Л. Й. е частен собственик на компания „МЕТ Енерджи“, което било невярно. Той го обвинявал като акционер, който е прибрал 88 милиона и го обвинява в кражба, а не в нанесени щети на Булгаргаз. Свидетелят сочи, че след прекратяване на наказателното производство, никъде не била дадена гласност затова – нито по социални мрежи, нито от Прокуратурата, нито от НСлСЛ. След освобождаването от длъжност в Булгаргаз, ищецът направил своя фирма, и я поканил да стане търговски директор, с основно действие търговия с природен газ. Когато започнали бизнеса, имало процедура „опознай своя клиент“, като започнали да пишат на много контрагенти, за да се запознаят с фирмата. Много компании отказали работа с фирмата, заради обвинението. Компанията ОМВ Петром- румънска фирма производител на природен газ и търговец, писмено казали, че това би повлияло много лошо на имиджа им, тъй като са основни инвеститори в находището в Черно море, както и в проекта в Румъния „Нептун“. След приключване на наказателното производство, ги информирали, но отново получили отказ – казали, че нямат интерес от такъв лош имидж. Дружеството, към 2023г., когато било повдигнато обвинението, било със загуба 120000лева, през 2024г.- печалба 797000лева, 2024г. била успешна, 2025 г. – не толкова успешна, по бизнес причини.

От досъдебното производство, Л. Й. изпаднал в дълбока депресия. Свидетелката сочи, че това се дължало, по нейна преценка, на това, че с години е градил тази кариера, този имидж на добър професионалист в сферата си. Свел контактите си до минимум. Не излизал, предпочитал да стои вкъщи. Излизал само по неотложни делови ангажименти. Бил много учуден, понеже положил много усилия България да не изпадне в ограничителен режим, когато спрели газа. Вследствие на това му прилошало. През 2024г. се „докарал“ до болница. Споделял й е, че има много високо кръвно – 220/110, лекарите му дали лекарства, правили му изследвания и констатирали, че има инсулинова резистентност, което, според изложеното от свидетеля, било от напрежението, тормоза и повдигнатото обвинение.

Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. / чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с постановление от постановление от 7.2.2023г. ищецът е привлечен като обвиняем , като с постановление от 20.2.2024г. на Прокуратурата, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено изцяло, на самия препис е налице вписване, че препис се изпраща на обвиняемите чрез Универсална пощенска услуга, ето защо, се налага изводът, че като същото постановление е връчено на ищеца на 23.2.2024г., предвид представения по делото плик.

Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът – процесуален субституент на Държавата по ЗОДОВ, отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение, за което деянието не е престъпление. С т.7 от ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, още при действието на отменения ЗОДВПГ се прие, че Прокуратурата отговаря за правната преценка дали деянието съставлява престъпление или не.

Съдът намира, че двете обективни предпоставки за ангажиране на ответника са налице - на ищеца е повдигнато и поддържано обвинение, за което с необжалван акт, Прокуратурата е приела, че деянието не е престъпление. Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на воденото наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението върху живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред близки и познати . Изложеното е намерило израз в утвърдената практика на ВС и ВКС, както следва: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015, IV г. о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о. и др.

В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

В изпълнение на изложеното, съдът взе предвид следното: престъплението, за което е повдигнато обвинение, е „тежко“ по смисъла на чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години, повдигнато е обвинение за извършване на едно престъпление. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Установи се, че ищецът се е ползвал с добро име в професията си, както и че наказателното обвинение е станало медийно известно.

Относно края на наказателното преследване. Съгласно разпоредбата на чл.243,ал.3 НПК/ в редакцията й към постановяването на самото постановление/, постановленията на Прокуратурата, с които се прекратява НП, може да се обжалва от обвиняемите, в 7- мо дневен срок от връчването му, пред съда. Съдът може / чл.243, ал.4 НПК/ да: потвърди постановлението, измени същото или да го отмени и върне делото на прокурора със задължителни указания. Предвид обстоятелството, че същото е било прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 НПК / когато деянието не е извършено или не е престъпление/, защото не е налице престъпление, което е най- благоприятното за обвиненото лице, дори някои от другите обвиняеми да е подал жалба против него / за което липсват данни/ , постановлението, с изтичане на срока на ищеца за обжалването му, е стабилизирано по отношение на съдебния контрол. С разпоредбата на чл.243,ал.10 НПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановлението, същото подлежи на отмяна от горестоящ прокурор в двугодишен срок от датата на издаването му. Понастоящем този срок е изтекъл, поради което и съдът приема, че на 4.3.2024г., когато срокът за обжалването му от ищеца е изтекъл, същото се е стабилизирало по отношение на него.

Продължителността на наказателното преследване- считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 7.2.2023г. до стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство, по отношение жалба на ищеца – 4.3.2024г.

е ( 1 г.., 0 месеца и 25 дни), тежестта на обвинението, по което е повдигнато обвинение (обвинението за „тежко” престъпление по смисъла на/ чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години), като следва да се отчете отражението на тези обстоятелства върху психиката на ищеца и факта, че през това време, той е бил със съзнанието, че го грози присъда, която може да включва присъда с наказание лишаване от свобода. Не е налице хипотезата, предвидена в чл.5 ЗОДОВ – увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия- не се събраха никакви доказателства в тази насока. Съгласно Конституцията на Република България всяко лице е невиновно до доказване на противното с влязла в сила присъда, като Прокуратурата е органът на държавата, който действа в защита на законността – в това число, което означава, че следи и за интересите на правосъдието. На собствено основание, единствено в правомощието на Прокуратурата на Република България, съгласно разпоредбата на чл.243,ал.1,т.1 НПК, в редакцията към постановяване на постановлението от СГП, е на досъдебната фаза да прецени дали деянието, за което е повдигнато обвинението, е престъпление или не.

Не е в интерес на правосъдието да бъдат повдигани и поддържани обвинения, които не са престъпления.

При определяне на интензитета на неимуществените вреди, съдът съобрази, че обезщетението е интегрално, включва в себе си съобразяване и на евентуално нарушение на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.10 ЗОДОВ, в редакцията й към предявяване на иска : „установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство

чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен“. Относно изложеното, следва да се приеме за доказано, че на същия ден, на който на ищеца и останалите обвиняеми е повдигнато обвинение, Прокуратурата е излязла с прессъобщение на публичната си страница в социалната медия фейсбук, както и с прессъобщения / и двете – предадени в по- горе посочените интернет платформи/, в които прессъобщения ясно сочат съдържанието на обвинителния акт – това, че на ищеца е повдигнато обвинение, както и за какво престъпление. Липсва изявление, от което да може да се направи обоснован извод, че ищецът се представя за виновен, включително с пояснението, излязло по – късно на същия ден, което касае фактите в обвинителния акт. Не се събраха никакви доказателства за твърдението на ищеца, че Б.С., в рамките на предаването „Денят започва“ през 2.2023г., е обвинил ищеца в кражба. Свидетелят П.Х. сочи на съда, че С. е казал за ищец, че е „частен собственик на компания Мет Енерджи, което е крайно невярно. Той го обвинява като акционер, който е прибрал реално 88 милиона и го обвинява в кражба, а не в нанасяне на финансови щети към „Булгаргаз“ ЕАД“. Показанията на свидетеля следва да се разгледат в две части, затова са цитирани изцяло от съда. В първата си част, свидетелят обективира свое възприятие – в частта, в която свидетелят директно предава думите на С., а във втората част, „Той го обвинява като акционер, който е прибрал реално 88 милиона и го обвинява в кражба, а не в нанасяне на финансови щети към „Булгаргаз“ ЕАД“ – същото изказване съставлява извод на свидетеля по думите на С.. Ето защо, следва да се приеме, че казаното касае отделна отговорност на соченото лице, евентуално по друг иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

От особено значение за определяне на вредите е обстоятелството, че наказателното преследване против ищеца е в сферата, в която ищецът е градил кариера. Продължителността на същото е оправдана с оглед фактическата и с оглед правната сложност на воденото разследване – по делото са ангажирани доказателства за множество извършени действия по разследването, за използването на множество способи на доказване, разпитвани са свидетели.

Макар да се установи, че производството е отразено в медиите, не се установи това обстоятелство да се дължи на изявлението на Прокуратурата на Република България за воденото разследване, с което да се внася съмнение в презумпцията за невиновност.

Ето защо, медийното отразяване на производството не следва да се съобразява при определяне на обезщетението, като изказванията по повод обвинението се дължат на публичния интерес към темата.

Не така стои въпросът в публикацията в интернет страницата “DeFakto.bg”, в която се цитира съобщение на СГП, с цитат от прессъобщения: „съгласно повдигнатото обвинение в резултат на умишлена безстопанственост и престъплението по служба, е било застрашено изпълнението на задълженията на „Булгаргаз“ ЕАД в съответствие с лицензията за обществена доставка на природен газ на територията на Република България за срок от 35 години, издадена от ДКЕВР, като единствен за страната ни Обществен доставчик на природен газ и така е било поставено в риск изпълнението на задълженията на лицензианта да осигурява непрекъсната и качествена доставка на природен газ и сигурността на снабдяването с природен газ“. Цитирано е изявление на по – късен етап на пресцентъра на Прокуратурата пред „24 часа“, че „обвинението е за това, че след узнаването на новите обстоятелства по договора, т.е. от 1.4.2022г .до 26.4.2022г. съответните длъжностни лица не са предприели необходимите действия за осигуряване на алтернативни доставки от търговци на природен газ по свободно договорени цени на организирания борсов пазар и извън организирания борсов пазар“. Изложеното прессъобщение не съставлява изпълнение на задължението на ответника да информира обществеността за водено разследване от публичен интерес, а прави директно обвинение, че във връзка с разследваната дейност, е застрашена доставката на природен газ в страната, както и че ищецът и останалите обвиняеми не са осигурили алтернативни източници на доставка. Такова изявление, предвид обстоятелството, че същата информация не е част от състава на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, е годно да доведе до срив в кариерата на всеки професионалист, който се занимава с природен газ. На собствено основание, същото е годно и да всее паника и обоснован страх у обикновения човек, защото изявлението произхожда от държавен орган, запознат с фактите по разследването, ползващ се с авторитет. Първото е станало, се установи от показанията на свидетеля Х. и представения превод на съконтрахент на ищеца – дружество ОМВ Петром, което дружество е отказало да работи с новооснованата фирма на ищеца, заради воденото разследване.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението: обвинението е за тежко престъпление по смисъла на НК; възрастта на ищеца –на 53 години към повдигането на обвинението; чисто съдебно минало; преживяванията на ищеца по повод незаконното обвинение – безспорно незаконното обвинение е било стресово за ищеца; претърпял е негативни емоции и страх за бъдещото развитие на производството; намалил е социалното си общуване, както и особено тежките последици за него: загуба на професия и реноме, обстоятелството, че обвинението е за деяние, повдигнато по отношение на лице, което извършва своята дейност – област, в която ищецът е утвърдил добро име, което е довело и до трудности в бизнеса му, които са продължили и след като наказателното производство е приключило, но само в рамките на тази година / показанията на свидетеля Х./ и само с един контрахент, който се е отдръпнал, заради публичността на проектите, които обслужва. Особено внимание следва да се обърне на двете посочени по – горе прессъобщения, издадени директно в нарушение на разпоредбата на чл.2,т.10 ЗОДОВ. По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението: Липсват данни за наложена мярка за неотклонение, извън „подписка“ и наложени други ограничения в рамките на наказателното производство. Разумна продължителност на производството, отличаващо се с висока фактическа и правна сложност и срещу 3 обвинени лица, което е приключило в рамките на сочения период. Спрямо ищеца никога не е постановявана осъдителна присъда; следва да се съобразят и обществено-икономическите условия към 7.2.2023 година, които сочат на МРЗ в размер на 780лв. и общ годишен доход средно на лице от домакинство в размер на 9360лв.

Не се установиха други обстоятелства - други водени наказателни производства, за които да има влязла в сила присъда, ищецът да е осъждан по други обвинения, или други водени производства по ЗОДОВ.

Поради изложеното, като се съобрази и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, доказани по делото, е обезщетение в размер на 20000лева, за която сума искът следва да се уважи.

Претенцията за лихва за забава се дължи, считано от 4.3.2024 г. / на която се прие , че е стабилизирано постановлението /до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли претенцията за присъждане на лихва от 20.2.2024г.

По претенцията за имуществени вреди – сторени разходи по наказателното производство. Претенцията е доказана, видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен за защита по наказателното дело, и представеното извлечени, че сумата 10000лева е платена по банков път, ето защо, вземането е доказано. По възражението за прекомерност на същото, съдът намира следното.Възражението е допустимо, тъй като защитата на ответника по претенцията се проявява в гражданския процес. Следва да се съобрази, че съгласно разпоредбите на НВАР / чл.12 и 13/ за защита по досъдебно производство, минималният размер се определя от вида наказание. За престъплението се предвижда от 3 до 12 години лишаване от свобода, поради което минималният размер по чл.13,ал.1,т.4 НВАР е 2250 лева. Следва да се съобрази, че защитата по сочения тип обвинение е специфична, предвид специфичността на самото обвинение и областта, в която е разследването, поради което съдът счита, че действително, платеното възнаграждение, предвид продължителността на разследването от година, и липсата на доказателства за провеждани множество действия по разследването с участието на ищеца / и неговия защитник/, действително е прекомерно, но не го намалява до минимума, а присъжда 4000лева от платеното възнаграждение, която сума следва да се възстанови, ведно със законна лихва , считано от 4.3.2024 г. .

По разноските на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да бъде възложена в тежест на ответника, изцяло, защото таксата е проста, а не пропорционална. Представен е и договор за правна помощ, установяващ, че за защита е заплатена сумата 8000лева за един адвокат. Възражението за прекомерност на ответната страна е неоснователно – делото е с нормална както фактическа, така и правна сложност. При съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., следва да се приеме, че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/, което би било мотив съдът да не прилага Наредбата,който случай би бил, ако платената сума чувствително надвишава предвидения минимален размер - чл.7,ал.2,т.4 НВАР. От сумата 8000лева, съразмерно на основателната част на претенцията, се присъжда сумата от 1476,92лева.

По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски. За тези претенции, съдът намира следното. С чл.11, ал.1 от закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл.1 от Регламент /ЕО/ 974/1998г., решението е „правен инструмент”, ето защо, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева, следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което , към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи

разпоредбата на чл.12 от ЗВЕ, която гласи: Чл. 12. (1) В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. (2) Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

За сумата 20000лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро, 10225,84евро, като и двете суми следва да се посочат в диспозитива. Сумата 120000 лева възлиза на 61355,03 евро, сумата 10 лева такса 5,11291 евро и 4000 лева – 2045,17 евро, 10000лева – сумата 5112,19 евро, сумата 1476,92лева – 755,14евро.

Воден от изложеното, съдът