Решение № 271 от 2.7.2018 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 162/2018 г.

производство за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК е водено срещу неизвестен извършител, както и че през този период през м. ХІІ 2009 г. и м. VІ 2012 г. ищцата е разпитвана като свидетел. По делото липсват доказателства, тежестта за което е върху ищцата за това, че в периода преди 18.06.2012 г. срещу нея е водено наказателно производство. Безспорно се установи по делото, че на 25.07.2012 г. срещу ищцата е внесено предложение по чл. 78а от НК от прокурор в ОП – П., с което е поискано от съда да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена и освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“. Съдебното производство пред ПОС е продължило около пет месеца, като са проведени четири открити съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично и с упълномощения защитник адвокат С. и е приключило с решение на 09.01.2013 г., с което ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК. Безспорно се установи, че въззивното административно наказателно производство е образувано по протест на ОП – П., продължило е около два месеца и е приключило на 28.03.2013 г. с окончателно решение, с което оправдателното решение на ПОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от ПОС, като в мотивите на решението ВтАС е приел, че по отношение на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК не е приложима разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а“ от НК. Пред ВтАС е проведено едно открито съдебно заседание на 25.03.2013 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат С.. Безспорно се установи, че с разпореждане на ПАС от 08.04.2013 г. в закрито заседание новообразуваното НАХД е прекратено и делото е върнато на ОП – П.за изпълнение на указанията на ВтАС. Безспорно се установи, че след връщане на делото в досъдебната фаза, ДП е продължило още около две години, като срокът многократно е бил удължаван от горестоящ прокурор за извършване на разпит на свидетели и изготвяне на нови експертизи. Безспорно се установи, че срещу ищцата на 17. 04.20 15 г. е внесен обвинителен акт от прокурор в ОП - П., с който й е повдигнато обвинение за извършване на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК, за което е привлечена през 2012 г. и е образувано съдебно производство, както и е потвърдена мярка за неотклонение „подписка“. Първоинстанционното наказателно съдебно производство е продължило около година и половина и е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение на 28.10.2016 г., като по същото са проведени осем открити съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично и с упълномощените защитници адвокат С. и адвокат А. Безспорно се установи, че въззивното наказателно съдебно производство е образувано по протест на ОП – П.и е приключило на 20.03.2017 г. с решение, с което оправдателната присъда на ищцата е потвърдена изцяло. Производството пред ВтАС е продължило около четири месеца и по същото е проведено едно открито съдебно заседание на 13.02.2017 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат Е.. Безспорно се установи, че по протест на прокурор от АП – Велико Търново е образувано касационно наказателно дело, което е приключило на 20.07.2017 г. с решение, с което е оставено в сила решението на ВтАС, с което оправдателната присъда на ищцата е потвърдена изцяло. Производството пред ВКС е продължило около четири месеца и по същото е проведено едно открито съдебно заседание на 09.06.2017 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат Е.. Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че досъдебното производство във връзка с обвинението срещу ищцата е продължило общо около 2 г. и 1 м. през периода м. VІ 2012 г. – м. VІІ 2012 г. и през периода м. ІV 2013 г. – м. ІV 2015 г., а съдебното производство срещу нея първоначално на две инстанции, а след това на три инстанции е продължило общо около 3 г. и 1 м. през периода от м. VІІ 2012 г. до м. ІV 2013 г. и през периода от м. ІV 2015 г. до м. VІІ 2017 г. или общо наказателното производство срещу ищцата е продължило около 5 години и 2 месеца. Безспорно се установява по делото, че по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка” за периода от м. VІ. 2012 г. до месец І 2014 г. в досъдебна и съдебна фаза, както и за периода от м. ІV 2015 г. до Х 2016 г. в съдебната фаза на назателното производство. Мярката за неотклонение „подписка” е най – леката по тежест от предвидените в закона мерки за неотклонение и не е довела до съществени ограничения в ежедневния начин на живот на ищцата, но от друга страна не е задължително да бъде взета, а е по преценка на съответния орган, като обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и спазването й се контролира от МВР, а при нарушения се уведомяват прокурорът и съдът. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели А., Т. и Т., които кредитира като безпристрастно дадени и кореспондиращи помежду си и с представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че ищц а т а се е ползвал а и се ползва и към момента с добро име и уважение като човек и лекар, спазващ правилата на добрата медицинска практика след близките и колегите си, но след започване на наказателното производство и привличането й като обвиняема обстоятелствата свързани със същото станали известни на близките и колегите й, както и на обществеността в гр. П.и повод за коментари относно виновността й. По делото не се събраха доказателства прокуратурата да е разгласявала в медиите воденото наказателно производство срещу ищцата и колегите й, но следва да се съобрази, че голямата част от свидетелите, както и вещите лица в същото са лекари или медицински работници и по този повод са запознати с воденото му срещу ищцата. Установи се също, че въпреки сериозността на обвинението, което засяга професионалните качества и способности на ищцата и поради това е засегнало в голяма степен професионалното й достойнство, същата е продължила да се ползва с уважението на своята професионална гилдия, която познава работа й. Съдът приема за доказано по делото твърдението, че ищцата е преживяла значителни емоционални страдания, стрес и притеснения от повдигнатите й обвинения през периода от м. VІ 2012 г. до м. VІІ 2017 г. вкл. както поради характера на обвиненията, засягащи професионалните й качества, така и поради това, че е трябвало да организира защитата си чрез наемане на адвокат, да се явява след призоваване пред органите на досъдебното производство или пред съдилищата в гр. П., гр. Велико Търново и в гр. София над 15 пъти, от съдбата на наказателното производство като цяло, от необходимостта да се защитава по обвиненията срещу нея за престъпление, за което макар и неумишлено се предвижда сериозно наказание – „лишаване от свобода до шест години“. Безспорно се установи се по делото въз основа на показанията на тримата свидетели, че постепенно ищцата е променила поведението и отношението си към околните, като станала видимо стресирана, нервна, самоизолирала се, била депресирана и променила начина си на живот, отказвайки се от социалните, културни и професионални интереси, които е имала до този момент, което се отразило трайно на качеството й на живот като цяло и наложило същата в последствие да потърси медицинска помощ. Безспорно се установи се по делото, че в началото на 2013 г., по време на воденото срещу ищцата производство по чл. 78а от НК, здравословното състояние на ищцата се сринало внезапно, като с оглед симптомите на ищцата, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, невъзможност да спи и да се храни нормално, притеснения, свръхвъзбуда и др. е поставена диагноза „тревожно разстройство“ и същата е предприела лечение при психиатър. Безспорно се установи се, че в последствие здравословното състояние на ищцата се влошило повече, като на същата са поставени през 2016 г. диагнози „вестибуларен синдром“ и „хипертонична болест“. Съобразявайки заключението на вещото лице по назначената съдебно -медицинска експретиза, съдът приема, че заболяванията „тревожно разстройство“ и „вестибуларен синдром“ се намират в пряка причинна връзка със стреса, изживян от ищцата от воденото срещу нея наказателно производство, тъй като преживяната психотравма според вещото лице макар и не единствена е водеща причина за отключване и развитие на тези заболявания. Съобразявайки заключението на вещото лице съдът приема, че по отношение на третото заболяване на ищцата, което е с хроничен характер - „хипертонична болест“ и се е отключило в хода на наказателното производство не може да се направи извод, че същото се намира в причинна връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство, но приема, че емоционалните притеснения на ищцата са допринесли за по – тежко изживяване на симптомите на същото. Едно от посещенията на ищцата при личния й лекар през м. ІІ 2017 г. със сериозни оплаквания съвпада като дата с датата на насроченото по делото о.с.з. пред ВтАС и доказва, че в този момент ищцата вместо да се грижи в най-голяма степен за здравето си като почива и се лекува е била принудена да се явява и защитава по незаконното обвинение срещу нея. Съдът приема за доказано по делото въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че ищц а т а е преживял а тежко повдигнат и т е срещу не я обвинени я, чувствала се е невинна и несправедливо преследвана, което в съчетание със заболяването „тревожно разстройство“, което развила в резултат на преживения стрес е довело до чувство за малоценност до степен, в която се е притеснявала да изпълнява служебните си задължения и да поема нови такива, както и като цяло от отговорностите на медицинската професия и се е опитала да разубеди сина си от желанието му да се посвети на тази професия. При така събраните доказателства съдът приема за доказано по делото, че през периода 18.06.2012 г. – 20.07.2017 г. са налице значителни преживени емоционалн и страдания от страна на ищца та в причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, от начина, по който обвинението е рефлектирало върху доброто й име, авторитетът, работата й, кариерата й, неспокойство, подтиснатост и затвореност, чувство за несправедливост, задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената й мярка за неотклонение „подписка ” и от необходимостта винаги да е на разположение на органите на досъдебното и съдебното производство, влошаването на здравословното й състояние поради отключване на заболяванията „тревожно разстройство“ и „вестибуларен синдром“, които се намират в причинна връзка със стреса, изживян от ищцата от воденото срещу нея наказателно производство, както и невъзможност поради необходимостта да организира защитата си да се концентрира върху лечението на хроничното й заболяване „хипертонична болест“ и др.. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на ищцата в обществото като уважаван лекар и човек, създаден й е дискомфорт, задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената й мярка за неотклонение „подписка” за период от около три години и половина, преживяни са от страна на ищцата емоционални страдания и е влошено здравословното й състояние, подробно описани по – горе, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконн ото обвинени е на ищца та за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК в наказателно производство, проведено на досъдебната фаза като ДП № 94/2009 г. по описа на ОП І П., а във съдебната фаза като НАХД № 537/2012 г. на ПОС и В Н А ХД № 53/2013 г. на ВтАС, а в последствие като НОХД № 285/2015 г. на ПОС, В Н А ХД № 381/2016 г. на ВтАС и КНД № 504/2017 г. на ВКС, приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда на 20.07.2017 г.. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. Налице и трайна практика на ВКС, съгласно която от значение за определяне на размера на обезщетението е факта на незаконно обвинение за престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. В решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/ 2012 г., І V г.о., ВКС приема, че ако обвинението е за престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и служебната му репутация. При определени професии, очакванията и изискванията на обществото към тях за отговорно изпълнение на служебните задължения са изключително завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по - силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Според ВКС това важи в още по - голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице. В тези случаи според ВКС е справедливо да се присъди обезщетение в по-голям размер. При съобразяване на продължителността на наказателното производство срещу ищцата – 5 години и 2 месеца, съдът приема, че същото е продължило извън разумните процесуални срокове, предвидени в НПК. Налице е действително фактическата и правна сложност на спора предвид обстоятелството, че за доказване на обвинението е било необходимо да се изготвят заключения на множество медицински експертизи от специалисти, които не се намират пряко в колегиални отношения с обвинените, съответно подсъдими лица, но е безспорно, че за периода от м. VІІ 2012 г. до м. ІІІ 2014 г. вкл. / 1 г. и 8 м./ воденото срещу ищцата производство по чл. 78а от НК е било проведено в противоречие с разпоредбите на НПК и този период без каквото и да е законово основание е удължил значително /с около 1/3/ воденото срещу ищцата наказателно производство. Престъплението, за което на ищцата е повдигнато незаконното обвинение не е тежко умишлено престъпление, но съдът отчина, че за него се предвижда сериозно наказание – до пет години лишаване от свобода, к о е то само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек, особено с чисто съдебно минало, какъвто е ищцата. Обвинението към ищцата е било за убийство по непредпазливост, което от една страна поставя под съмнение професионалните качества на ищцата като лекар за дълъг период от време, а от друга страна причиняването на смърт е морално укоримо и за ищцата, като допълнителни негативни емоции за нея е създало обстоятелството, че както свидетелите, така и вещите лица в наказателното производство са нейни колеги. Като съобрази в съвкупност емоционалните преживява ния на ищ цата и влошаването на здравословното й състояние по време на воденото срещу нея наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, както и обстоятелството, че обвинението е за извършване на престъпление от сферата на професионалната реализация на ищцата, съдът приема, че на ищца та следва да се присъди обезщетение за претърпени те значителни неимуществени вреди, които са над обичайния размер в размер на сумата от 30 000 лв.. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и практиката на ВКС при присъждане на обезщетения за незаконно обвинение срещу други лица, упражняващи лекарства професия, при които обвиненията са свързани с професионалната им сфера, а именно: решение № 15/27.01.2014 г. по гр.д. № 3246/2013 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 187/03.12.2015 г. по гр.д. № 829/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 311/29.03.2016 г. по гр.д. № 342/2016 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 743/25.10.2016 г. по гр.д. № 2806/2016 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 666/07.08.2017 г. по гр.д. № 1756/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС, В хода на производството според съда не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищцата с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. При липс ата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата съдът приема, че определеното по - горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът за неимуществени вреди за разликата до 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен. По основателността на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди: Установява се от представените по делото в заверен препис договори за правна помощ и пълномощни към тях, че ищцата е заплатил на адвокат С., а в последствие на адвокат Е. адвокатско възнаграждение за защита в съдебната фаза на наказателното производство на различните инстацнии в размер общо на 2 900 лв.. Направените разноски от ищцата за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същата и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло. При тези изводи съдът приема, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2 900 лв.. Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 3 ЗОДВ, поради което следва да се постанови решение, с което да се осъди П рокуратура на РБ да заплати на ищца та сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени през периода от 18. 06. 2012 г. до 20. 07.201 7 г. в резултат на незаконн о т о обвинени е в престъплени е по чл. 123 ал. 1 от НК, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху всяка от сум и т е 30 000 лв. и 2 900 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 20. 07.201 7 г. до окончателното й заплащане. Искът за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищца та направените по делото разноски за държавната такса, в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат на ищцата разноски съобразно уважената част от исковете, а по сметка на съда направените разноски за възнаграждение на вещо лице. Ищцата е направила разноски за държавна такса и внасянето й в размер на 21, 08 лв., които следва да й бъдат присъдени. В полза на адвокат Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 517 лв.. По сметка на съда следва да бъде присъдена сумата от 246, 33 лв. за направени по делото разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда. Водим от горното, Съдът Р е ш и: осъжда П рокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на А.Л.С., егн •••••••••• ••• на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане. Отхвърля иска на А.Л.С. против П рокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв. като неоснователен и недоказан. осъжда П рокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на А.Л.С., егн •••••••••• ••• на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконн о обвинени е, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата от 2 900 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане. осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ П рокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на А.Л.С., егн •••••••••• ••• сумата от 21, 08 лв. за направени по делото разноски за държавни такси. осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 38 ал. 2 от ЗА П рокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на адвокат Е.И.Й. •••, офис № 3 сумата от 1 517 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, по които е оказана безплатна правна помощ. осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ П рокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати по сметка на П.ския окръжен съд сумата от 246, 33 лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба. Окръжен съдия: