Решение № 222 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 1339/2025 г.

Ц. С. Ц. от село З. Община В. ул.Т.Д.“ •• с ЕГН •••••••••• чрез адвокат М. Г. от АК - В. със съдебен адрес : гр.В., ул.“Л.“ № •• е предявил против Т. К. И. от село З. Община В., ул.“Г. Д. „ •••• с ЕГН •••••••••• иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на Сграда с кад № ••.6.32.1 с площ по документ от 49 кв.м., по кадастрална карта и регистри на село З., община В., одобрени със Заповед № РД- 18- 101/06.07.2023 година на Изпълнителният Директор на АГКК, разположена в Поземлен имот с кад. № ••.6.32, находящ се в землището на село З. община В., местност“Ц.“, с площ от 1927 кв.м., трайно предназначение - земеделска, категория на земята - 8, начина на трайно ползване : друг вид земеделска земя, предишен иидентификатор : ••, при съседи : ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9, като ответникът владее сградата без правно основание и за осъждане същият да му предаде владението на сградата. Моли се, при уважаване на иска на основание чл. 537 от ГПК, да се отмени нотариален акт № 4 т.1 II н.дело № 327/2022 година на помощник нотариус по заместване К. Г., издаден на 11.11.2022 година. Предявеният иск е с правно осн.чл.108 ЗС съединен с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. В исковата молба се твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение на 11.09.2024 година по гр.дело № 3281/2024 на ВРС ищецът е признат за собственик на Поземлен имот с кад. № ••.6.32 , находящ се в землището на село З. община В., местност“Ц.“, с площ от 1927 кв.м., трайно предназначение — земеделска, категория на земята - 8, начина на трайно ползване : друг вид земеделска земя, предишен иидентификатор : ••, при съседи : ••.6.36, ••.6.23,••.6.9 с произтичащите от това правни последици, ведно с намиращите се в имота сгради и подобрения. В процесният имот, дядото на ищеца е имал кошара и къща-плетарка, в която неговият баща, дядото и ищеца са отглеждали селскостопански животни. Поддържа се, че в имота, покрай кошарата и плетарката е изградена почивна база- три бунгала, които са били собственост на бившият завод „М.К.“, построени през 70 или 80 те години на миналият век. Твърди се, че след поставянето на бунгалата същите не са били посещавани от представители на завода. След 1990 година бунгалата започнали да се разрушават поради неподдържането им. Ищецът твърди, че дядо му е искал да преговаря с ръководството на този завод да закупи бунгалата, но от там са му казвали, че нямат документи нито за бунгалата, нито за земята. След като никой не се интересувал от тези бунгала, от ръководството на предприятието били казали на дядото на ищеца да ги стопанисва и да ги ползва. В исковата молба се твърди, че в имота, в който са разположени бунгалата, дядо на ищеца имал открита партида за ток и вода. Едното бунгало се използвало от дядо на ищеца и от него като къща, в която имало три легла, маса и печка, столове и същото се ползвало целогодишно. Другите бунгала се ползвали като складови помещения за инструменти като в течение на времето едното бунгало се е разрушило и са останали две бунгала. Твърди се, че след смъртта на дядото на ищеца през 2012 г, последния продължил да ползва имота ведно с бунгалата които направил за отдих и сбирки на приятели и познати целогодишно. Поддържа се, че един от приятелите на ищецаответника го помолил да постави подвижен фургон на колела в имота до съществуващата в него циментова площадка като ищеца му разрешил и от момента, в който ответника поставил фургона последният винаги се допитвал до ищеца за разрешение да ползва имота. Ищецът твърди, че след влизане в сила на съдебното решение в имота започнал да изгражда нова града и портал. Направил и протокол за трасиране, означаване и координиране с правоспособно лице от 23.12.2024 година. С ответника били в нормални отношения и той не е постигал с ищеца договорки да ползва имота, както и бунгалата. Имотът имал портал, който не се заключвал и имал свободен достъп като ключът от бунгалото до пътя се съхранявал в имота, а от другото бунгало имал ключ само ищеца. В бунгалото имало вещи негови и на дядо му, като вещите били все още там. След като ищецът придобил правото на собственост и започнал да трасира имота за да го огради и заключи, ответникът заявил претенция към ищеца, че това бунгало му принадлежи и следва да му отстъпи собствеността върху него. След като му заявил такива претенции, ищецът направил справка в имотният регистър към Служба по вписванията -В. и установил че съществува нотариален акт № 4 т.Ш н.дело № 327/2022 година на помощник нотариус по заместване К. Г., издаден на 11.11.2022 година в който е признато, че Т. К. И. е придобил правото на собственост върху Вилна сграда на един етаж с площ от 49 кв.м. ведно с отстъпено право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата а именно имот № •• в землището на село З. община В., ЕКАТЕ •• с площ на имота от 1.927 , НПТ- Др.селскостопанска, осма категория в местността „Ц.“, при съседи : имот С № ••, имот № ••••••••- път на Община В., имот № •• почивен дом на АЕЦ1'К.". Твърди се, че върху имота има следните ограничения: защитена територия. Природен парк. Забраняват се всякакви дейности, с изключени на тези по чл.31 от ЗЗТ и други дейности определени със заповедта за обявяване на защитена територия и с плана за управление. Твърди се, че построените бунгала през 70 или 80 години на 20 век на завод „М.К.“ не са реализирани като право на строеж върху земята, а са били разположени по силата на нормативен акт, който е позволявал да се изграждат почивни бунгала във Врачанският балкан като независимо, че са поставени бунгала, през годините не са били ползвани като бунгала за отдих, тъй като не са били оборудвани с необходимите вещи - легла, маси, столове и в тях не е имало вода и канализация. Ищецът твърди, че лично ги е поддържал, като ги е лакирал от вътре и сам е правел през годините необходими ремонти, посещавал ги е целогодишно и не е предавал владението на трети лица. Поддържа се, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху описаната в нотариалният му акт сграда, посочена като „Вилна сграда“, тъй като същата не е строена от него, не е владяна само от него непрекъснато и постоянно повече от 10 години, като същият не я е своил и не е демонстрирал спрямо ищеца или дядо му, както и пред трети лица, че е единствен собственик на тази сграда. Сочи, че процесната сграда е бунгало, поставено на бетонова основа, в която няма водопровод и канализация, не отговаря на изискванията на благоустройствените закона като „вилна сграда“. В законовият срок от ответника Т. К. И. чрез пълномощника адв.Х. П. е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че И. е собственик на процесния имот, по силата на нотариален акт за собственост, вписан в Агенция по вписванията на 11.11.2022г., преди образуване на ГД № 3281/2023г. на РС В. и преди влизане в сила на решението, което било непротивопоставимо на ответника. Твърди се, че ответника владее процесния имот спокойно и непрекъснато, като явно демонстрира намерението си да го държи като свой от 2011 г. до края на 2024 г., когато достъпа до имота му бил ограничен с ограда като повече от 10 години, той поддържа имота, разпорежда се, и се грижи непрекъснато и необезпокоявано за него. Предвид тези съображения се твърди, че в полза на Т. К. И. още през 2022 г. е изтекъл 10-годишния срок за придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което било установено с Констативен нотариален акт за собственост по давностно владение от 11.11.2022 г. В законовият срок ответникът Т. К. И. е предявил насрещен иск по чл.124 ГПК против Ц. С. Ц. за признаване за установено, че Ц. Ц. не е собственик на Сграда с идентификатор ••.6.32.1 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две точка едно/ по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД- 18-101/06.07.2023 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 /един/, застроена площ 49 /четиридесет и девет/ кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор ••.6.32 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две/, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927 /хиляда деветстотин двадесет и седем/, трайно предназначение — земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване- друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: ••, при съседи: ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е поискана отмяна на К. н. акт, издаден по документи, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт ••••, том 18, дв.вх.Рег. №6710/10.12.2024г. Т. К. И. е предявил насрещен иск против Ц. С. Ц., с който Ц. да бъде осъден да преустанови всякакви действия, с които пречи на Т. К. И. да упражнява правото си на собственост върху Сграда с идентификатор ••.6.32.1 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две точка едно/ по КККР на с. З., общ. В., обл.В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-101/06.07.2023г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 /един/, застроена площ 49 /четиридесет и девет/ кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор ••.6.32 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две/, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927 /хиляда деветстотин двадесет и седем/, трайно предназначение - земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: ••, при съседи: ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9, а по Нотариален акт от 11.11.2022г.: Вилна сграда на един етаж с площ от 49 /четиридесет и девет/ кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, а именно: ИМОТ № •• /шест хиляди тридесет и две/ в землището на с.З., ЕКАТТЕ ••, общ. В., обл. В., с площ на имота от 1,927/един декар деветстотин двадесет и седем кв.м./, НТП - друга селскостопанска територия, осма категория в местността „Ц.“, при съседи: имот № ••, имот № 000005, имот № 006023, която притежава по силата на Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт №157, том 18, дв. вх. per. № 6414/11.11.2022г., като:премахне изградената ограда в поземлен имот ••.6.32 в частта, която препятства достъпа на ищеца до сграда с идентификатор ••.6.32.1; или да осигури достъп през оградата в поземлен имот ••.6.32 до сграда с идентификатор ••.6.32.1 чрез врата или друг подходящ начин, така че ищецът необезпокоявано и спокойно да упражнява правото си на собственост и да поддържа сградата, както и да осигури възможност на ищеца да ползва поземлен имот с идентификатор ••.6.32 доколкото е необходимо за използването на сградата с идентификатор ••.6.32.1 според нейното предназначение. Т. К. И. е предявил насрещен иск против Ц. С. Ц. за определяне на част от незастроената част на поземлен имот с идентификатор ••.6.32, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927, която е необходима да ползва ищецът Т. К. И., за да получи достъп и да обслужва собствената си сграда с идентификатор ••.6.32.1 по КККР на с. З., общ. В., обл. В., с предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 49 кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор ••.6.32, като бъде определена площта на терена и местоположението на тази част от него в рамките на незастроената част от поземления имот. Така предявените допустими насрещни искове са с правно основание чл.124 ГПК. чл.109 ЗС и чл.64 ЗС. Ищецът по насрещните искове Ц. Ц. твърди, че владее имота необезпокоявано повече от петнадесет години, като го поддържа и облагородява, използва същия за отдих и събирания с приятелски компании. Поддържа, че през късната есен на 2024 г. Т. И. установява, че поземленият имот около собствената му сграда е заграден с ограда и за него достъпът повече от половин година е ограничен и не може да бъде използван по предназначение. Прави справка в агенция по вписванията гр. В. и установява, че като собственик на поземлен имот с идентификатор ••.6.32, както и на построените в него сгради (включително и на сградата, собственост на Т. И.), е вписан Ц. С. Ц., по силата на Констативен акт, издаден по документи, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт № 46, том 18, дв. вх. Per. № 6710/10.12.2024г. Твърди се, че през 2010г. Т. К. И. разполага метален фургон в поземлен имот с идентификатор ••.6.32, находящ се в с. З., местност „Ц.“, трайно предназначение — земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: ••, който е незаграден и видимо не се стопанисва от никой като от около година, година и половина ищецът всяка седмица посещавал имота, като организира събирания и празненства за приятелите си. Събират се голяма компания и фургонът се оказва малък, за да побере всички. Твърди се, че в непосредствена близост до него са разположени няколко изоставени и започнали да се рушат бунгала, бивша собственост на завод „М.К.“. Година и половина Т. И. всяка седмица посещавал фургона си и забелязал, че тези сгради не се посещават и стопанисват от никой. Решава да възстанови целостта на една от тях, за да я използва за почивка и отдих и да посреща в нея приятелите си. През 2011г. разчиства и възстановява една от сградите. Прави ремонт на покрива, сменя вратата и прозорците, боядисва вътрешното помещение и го обзавежда с маса и столове. И. твърди, че всяка седмица посещава ремонтирания от него имот, непрекъснато се грижи за неговото облагородяване, организира заедно с правоспособен геодезист, заснемането на имота и нанасянето му в кадастралната карта, владее процесния имот спокойно и непрекъснато, като явно демонстрира намерението си да го държи като свой от 2011г. Твърди се, че повече от десет години, той поддържа имота, разпорежда се, и се грижи непрекъснато и необезпокоявано поради което е признат за собственик на сградата с Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт № 157, том 18, дв. вх. Per. № 6414/11.11.2022г. И. твърди, че в края на 2024г. е посещавал имота си, но достъпът до него е ограничен от ограда и от справката ставало ясно, че като собственик на поземлен имот с идентификатор ••.6.32, както и на построените в него сгради (включително и на сградата, собственост на Т. И.), по силата на Решение № 505/05.08.2024, постановено по ГД №3281/2023 на РС-В. е Ц. С. Ц.. Твърди се, че ограничаването на достъпа до сградата от Ц. Ц. чрез поставяне на ограда или по какъвто и да е друг начин, представлява пречка за собственика Т. К. И. да упражнява правото си и да си служи с имота. Поддържа се, че съгласно удостоверение № 92/21.06.2022г., издадено от Община В. на Т. К. И., процесната сграда е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. Поставяйки метална ограда около поземления имот, ответникът ограничава достъпа до сградата и ищецът не може да я използва по предназначение. В законовият срок от Ц. Ц. чрез пълномощника му адв. М. Г. е постъпил писмен отговор по предявените насрещни искове. Твърди се, че предявеният насрещен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК от Т. И. срещу Ц. Ц. е недопустим, поради липса на правен интерес. По отношение на иска по чл.109 ЗС се твърди, че може да се предяви само от собственик, а в предявеният отрицателен установителен иск се отричат правата на ответника, но не се поемат правата на ищеца. Твърди се, че Т. Ц. не е изградил вилна сграда от 49 кв.м., а е ползвал старо, изоставено бунгало на завод „М.К.“, което не е преустановено или поправено в друг вид, за да се обособи като вилна сграда с площ от 49 кв.м., поради което не е придобил по давност така описаният имот и правото на строеж върху мястото. При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи: С решение №505 от 05.08.2024 г. по •••••••• от 2023 г. е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община В. с БУЛСТАТ •••••••••••, гр. В., ул. „С. С.“ № ••••, че Ц. С. Ц. с ЕГН •••••••••• и адрес с. З., община В., ул. „Г. Д.“ •••• е собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ••.6.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със заповед № •••••••• на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот – няма данни за изменение, находящ се в землището на с. З., Община В., местността „Ц.“, с площ 1927 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, осма категория земя, номер по предходен план: ••, при съседи: ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9, ведно с намиращите се в имота сгради и подобрения. С нотариален акт за констатиране на право на собственост от 11.11.2022 г. №34, том III, рег.№5063, дело №327 от 2022 г. на К. Г. – помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С.а с район на действие Районен съд В. е признат Т. К. И. за собственик на следния недвижим имот: вилна сграда на един етаж с площ от 49 кв.м. ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото върху което е построена сградата, а именно: имот №•• в землището на с.З., ЕКАТТЕ ••, общ.В. с площ на имота от 1,927 дка, осма категория в местността „Ц.“ при съседи: имот №•• – ливада , имот №••••••••• на О. В., имот №•• почивен дом на АЕЦ К. ЕАД. Върху имота има следните ограничения: Защитена територия. Природен парк. Забраняват се всякакви дейности с изключение на тези посочени в чл.31 ЗЗТ и други дейности определени със заповедта за обявяване на защитена територия и с плана за управление. По делото е приложен протокол за трасиране, означаване и координиране имоти №••.6.32 по Кадастралната карта на с.З., общ.В. от 23.12.2024 г. изготвен в присъствието на Ц. С. Ц.. Приложено е още удостоверение •• за търпимост на строеж в уверение на това, че вилна сграда с площ 49кв.м. находяща се в поземлен имот •• в землището на с.З., общ.В. не подлежи на премахване и забрана за ползване. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесната сграда с идентификатор ••.6.32.1 по одобрена кадастрална карта на землище с.З. общ.В. представлява бунгало - стар тип на основа бетонова площадка с различна дебелина взависимост от наклона на терена, стени - лека конструкция от стени от импрегнирани дървени плоскости, покрив - дървена конструкция с ламарина. Дограма по прозорци - дървена с дървени капаци с голямо овехтяване. Правилно е заснето в кадастралната карта и се намира в западната част на поземлен имот с идентификатор ••.6.32, собственост на ищеца. Вещото лице е констатирало че към март 2026 г. се извършва вътрешен ремонт, има разхвърляни материали и дъски в бунгалото. Ползването му и предназначението е като вилна сграда - бунгало. Не е жилищна сграда - няма необходомите помещения и не може в имот земеделска земя да съществува жилищна по предназначение сграда, не е стопанска постройка. Сградата се намира средно на 14,7 м от пътя на северната граница на поземлен имот ••.6.32 и на около 27,9 м от пътя на източната граница на поземления имот. Поради това местоположение няма как да се достигне до него без да се премине през чуждия имот, в който е разположен, собственост на ищеца Ц. С.. Входната врата на постройката е на източна фасада, на север до поземления имот преминава път с идентификатор ••.6.9 с по- голяма денивелация. На изток около имота преминава същия път и в тази част вече денивелацията е малка и достъпът е по-удобен. Вещото лице е посочило, че най-краткия маршрут за достъп до сградата е от пътя в северната му част, макар, че там е по- голяма денивелация, отколкото от източната граница и трябва да се проектира със завой. Но така разстоянието за достъп е по-малко и няма да се наруши достъпът на собственика на поземления имот, който в момента е от пътя от изток на имота. Ако се обособят два входа от изток, ще се намали възможността за застрояване на поземлен имот ••.6.32 с панорамна гледка към гр.В.. Посочено е, че земята на процесния поземлен имот по статут е земеделска. Ширината на право на достъп през земеделски имоти съгласно Наредба е 2,50 м. или площта, необходима за достъп ще бъде дължината на ивицата за достъп по 2,5 м. За да се извършват ремонтни дейности около една сграда няма точен норматив, но се приема в практиката, че 1 м е достатъчен, за да се постави евентуално скеле и да се пренасят строителни материали. За да се движи едно лице по пътека, технически се приема, че ширина на пътеката от 0,70 е достатъчна. Ако е необходимо разминаване от две лица, то ширината на пътека за достъп до сграда става 1,40 м. Около края на пътя се оставя една допълнителна площ около североизточния ъгъл, за да може автомобил да достига пътеката около сградата. Според експертното заключение сградата видимо е стара / като се има предвид конструкция и състояние/ и няма самостоятелен достъп. В близост до нея се намират още два броя бетонови основи, върху които по вида им се предполага, че също е имало постройки. Входната врата на постройката е на източна фасада. Относно необходима площ за обслужване на бунгалото вещото лице е уточнило, че няма технически норматив от квадратни метри за прилежаща площ към вилна сграда. На място поземлен имот ••.6.32 е ограден заедно със съседен имот с идентификатор ••.6.36 , т.е. общите граници не са материализирани, тъй като са на един собственик - Ц. Ц.. Терена около процесната сграда е ограден и достъпът е ограничен. Има и денивелация на земята и на пътя - съседен на северна граница. На северна фасада на процесната сграда на място има ограбено ел.табло, каква е ел.мрежата не може точно да се установи. Водопровод няма в процесния, както и в съседни имоти с изключение на почивната база на АЕЦ К.. В заключение е посочено, че постройката е разположена в северозападната част на имота със средно отстояние от 14,7 от северна граница и около 9 м от западна граница. От източна граница е средно на 27,9 м. Постройката е вилен тип сграда. Лека обемна конструкция — стени — имперегнирани дървени плоскости и покрив - ламарина. Не съществува физическа възможност за достъп до строежа без преминаване през чужд имот. В приложение към експертизата е посочен възможен най-кратък достъп, който трябва допълнително да се изгради. Необходимия терен около сградата е 77 m2 с достъп до пътя — имот ••.6.9. Има ограда, както и денивелация на терена, от които до момента е ограничен достъпът. Ел.инсталацията, обслужваща постройката не е в добро състояние, водопровод и канализация няма. По делото разпитани свидетелите: Г. Н. Н., Д. Н. С., Н. Б. Т.ова и Г. В. А.. В показанията си свидетелят Г. Н. Н./втори братовчет на ищеца/ твърди, че неговият имот и имота на ищеца Ц. Ц. имат обща граница като имота на ищеца го знае от 35 години. Там е ходил с неговите баба и дядо, и неговите родители, за да косят тревата, която е в неговия имот, съседен на този на ищеца. Свидетелят твърди, че в имота на ищеца към онзи момент /преди 30-35 години/ е имало изградени бунгала– две или три и в съседство към тях барака – кошара с различни видове животни. Знае, че този имот е на дядото на Ц. Ц.. Н. твърди, че от 2001 г. започнал да ходи по–често защото имотът му вече бил дарен от неговата баба. Запознал да си изгражда в своя имот маси и барбекюта. Ходил веднъж до два пъти месечно в имота. Свидетелят твърди, че не е виждал Т. К. докато е посещавал своя имот. Ц. К. го е виждал да чисти имота с ремарке извозвал храсти и да влиза в бунгалата. Свидетелят твърди, че ищеца е имал работник, поздравявали са се отдалече и понякога са се виждали на съседната улица. Николов поддържа, че в имота не се живее непрекъснато. Понякога е виждал компании, които седят отвън на маси, под плодните дръвчета на сянка. Не е виждал в тези компании да присъства Т. К.. В показанията си свидетелят Д. Н. С. твърди, че познава Ц. Ц. и Т. К. от с. З.. Свидетелят поддържа, че имота се намира до вилата на АЕЦ „К.“. Има съседен имот /ливада/ с ищеца Ц. Ц., но не граничи с процесния имот. Неговата баба и дядо имали имот, който давали на бабата и дядото на Ц., за да го косят и този имот се намира в местността“ Ц.“като там се намира и процесният имот. Свидетелят твърди, че неговия баща и бащата на ищеца са ходели и правели старата ограда на имота на Ц. - имотът до К. в.. Дядото на Ц. гледал в имота овце. Имало бунгала в имота, направени от фирма „М.К.“. Ходели да помагат на дядото, за да изчистят, независимо дали е лято или друг сезон. Помагали за сеното през лятото. Свидетелят твърди, че в имота имало две бунгала и в момента имало две отлети бетонови постройки. Имотът го посещава поне 4-5 пъти годишно. Свидетелят твърди, че са ходили в имота и с неговото семейство и с дядото на ищеца да почистят храсти, след смъртта на дядото на Ц.. Стоянов поддържа, че когато са ходили в този имот, не е виждал Т. К.. Виждал е компанията на Т. К., на която Ц. позволил да влизат в имота и да си правят сбирки в събота и неделя. Свидетелят твърди, че последно е посещавал имота когато започнали да правят оградата през 2024 г. Правили я една година – той, Ц., неговият син и синът на Ц.. През това време не е виждал да идва Т. К.. Чувал е че три момчета от с. З. са правили ремонт на бунгалото и са слагали ламарини на бунгалото, за което ставало на въпрос. Свидетелят твърди, че не е влизал вътре в бунгалото, което Т. К. претендира. Поддържа, че там където са се събирали сбирките в съседното бунгало няма вода и електричество – ползвали акумулатор. В бунгалото имало маси, дървени столове, печка на дърва. Свидетелят твърди, че е присъствал когато Т. - един от компанията на Т., звънял на Ц. и му казвал, че ще се събират горе в бунгалото. Стоянов поддържа, че бунгалата са две и конкретното бунгало, където се събирали се намирало точно до самия път. Другото бунгало се намирало на 20 метра по навътре от това бунгало. В показанията си свидетелката Н. Б. твърди, че познава Т. К. повече от 20 години и с него са приятели повече от 20 години. Свидетелката твърди, че е ходила на сбирки в имота от 2010 г. насам по няколко пъти в годината. Първоначално през 2010 г. - 2011 г. ходели в един фургон, който е в парцела, където са бунгалата. След това свидетелката твърди, че Т. И. установил, че тези бунгала не се стопанисват и едно от тях, което било във видимо най-добро състояние започнал да го възстановява със собствени средства. Започнал да го поддържа, заключил го и там се събирали впоследствие. Това било през 2011 година като Т. И. ползвал бунгалото до 2024 г., когато бунгалата били заградени и му бил отказан достъп от лице, което си било установило собственост върху земята. Свидетелката твърди,че до 2021г. е работила в Общинска служба по „З.“ и Т. К. се интересувал чия собственост са тези бунгала, имало ли е пречка да започне да възстановява и да ползва дадено бунгало. След извършена проверка се установило, че няма установена собственост и че имотът е стопанисван от Общината резултативен фонд. Божидарова твърди, че през 2021-2022 г. е имало буря и покрива на бунгалото, за което Т. И. се грижел бил отнесен. Свидетелката поддържа, че впоследствие И. направил ремонт на бунгалото, ремонтирал покрива и една от стените, защото била разрушена. Според свидетелката друг нямал ключ от бунгалото освен Т. К.. Божидарова поддържа, че когато се събирали, Т. К. бил домакина и той организирвал сбирките. Свидетелката твърди, че не познава лично Ц., само по име. Не е виждала Ц. Ц. да посещава имота. Бунгалото се намирало в дъното на имота. Б. твърди, че преди 2024 г. имотът не е бил ограден с ограда. Другите бунгала били полуразрушени. Преди 2010 г. не е посещавала бунгалата конкретно. Не знае състоянията на бунгалата преди 2010 г. Знае, че има бунгала и са полуразрушени. Правила е проверки в качеството й на служебно лице относно статута на земята, когато е имало питане от граждани и знае, че имотът е общински резултативен фонд. Когато е правила тази проверка в Картата на възстановената собственост не са били отразени бунгалата защото не е имало собственик, който да направи заснемане на тези бунгала, както е по наредбите за поддържане на Картата за възстановена собственост. Свидетелката твърди, че Т. е имал ключ от бунгалото, в което те са се събирали, той го заключвал и го отключвал в тяхно присъствие. Свидетелката твърди, че Т. й е разказал, че имотът е заграден и няма достъп до бунгалото. Чувала е, че имотът е заграден от Ц.. Б. твърди, че след 2024 г. Т. К. не е посещавал имота. Свидетелката твърди, че инвентарът за банкетите се съхраняваше във въпросното бунгало – маси и столове, чаши, чинии. В показанията си свидетелката Г. В. А. твърди, че познава Т. К. от над 30 години. Свидетелката твърди, че процесният имотът се намира под вилата на АЕЦ „К.“. Разположен е в поляна и има две бунгала. Свидетелката твърди, че там е ходила много пъти както и в бунгалото. Поводите били събирания с приятели. А. поддържа, че в началото, когато започнали да ходят през 2010 г., може и по-рано да е било, бунгалото не се стопанисвало от никой и след това, когато Т. К. видял, че никой не се грижи за него - след 2011 г. започнали да се събират в него. Бунгалото се заключило, почистило се, направило му се ремонт и всичката тази дейност го правел Т. К.. Компанията се събирала вътре и вън в имота – били и на поляната, и в бунгалото. Свидетелката твърди, че Т. К. поел инициативата да стопанисва бунгалото, изчистил го, заключил го, направил му ремонт, направил му покрива, стените, прозорците. А. поддържа, че освен Т. К. друг нямал ключ от бунгалото. Той бил домакина, когато се събирали там като в самото бунгало се съхранявали масите и столовете. Свидетелката твърди, че от балкана за към вилата на АЕЦ „Козлодуй“, бунгалото се пада в дясно. От две години назад се събирали всяка събота. Ползвали го до преди около 2024 г. когато видели, че имотът е ограден. Преди това нямало огради или порти. Преди това никой не ги спирал да ползват имота. Свидетелката твърди, че не познава Ц. Ц. лично, а само по физиономия. Не е виждала Ц. Ц. да идва в имота, не знае да е имал ключ, нито да оспорва нещо по отношение на бунгалото. А. твърди, че за последно тя лично е посетила имота преди повече от две години. На сбирки са ходили заедно и с предишната свидетелка. Събирали са се над 20 човека и когато било топло времето се събирали отвън, когато било студено били вътре в бунгалото. Свидетелката поддържа, че в бунгалото има две стаи, маси, столове, Осветлението те си го вкарали. Свидетелката поддържа, че имотът не бил поддържан, не бил окосен, нямало дръвчета, а хората които се събирали го поддържали. А. твърди, че никога не е виждала да има кошара в имота и не е запозната с имота преди да започне да го посещавам. При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи: По предявеният от ищеца иск с правно осн. чл.108 ЗС. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. По предявеният иск по чл.108 ЗС, ищецът Ц. С. Ц. се позовава на възникнало в негова полза право на собственост на основание придобивна давност. По предявеният иск с правно осн. чл.108 ЗС ищецът претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, и претендирайки връщане на имота в неговия патримониум защитава претендираното от него право на собственост против лицето ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Правният интерес от воденето на предявения иск по чл.108 ЗС против ответника, ищеца обосновава със снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от ответника. По така предявеният иск ищецът има задължението да установи наличието на свое материално право-правото на собственост върху процесния имот като докаже фактите, от които то произтича. В случая ответника като претендира собственост върху имота на основание давностно владение следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своето твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав. В случая ищецът твърди, че в негова полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност за спорния имот. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. И в двете хипотези, за придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. От показанията на свидетелят Г. Н. /съсед на ищеца/ се установява, че от 35 години поземленият имот, в който е разположено бунгалото е собствен на дядото на ищеца и още от тогава в този имот е имало бунгала, а в съседство кошара с различни видове животни. Установява се още, че след като свидетелят е започнал да ходи почесто в имота от 2001 г./два пъти месечно/ е виждал Ц. Ц. да чисти имота и да влиза в бунгалата, но не е виждал Т. И.. Аналогични на показанията на посоченият свидетел са и показанията на свидетелят Д. С., който също е съсед на ищеца, но през няколко имота, който установява, че преди време неговият баща и бащата на Ц. Ц. са правили оградата на имота на ищеца, помагали са в имота, в който дядото на ищеца някога е гледал овце. Установява, че в поземления имот е имало бунгала и там е идвала компания на Т. К., на която Ц. Ц. е разрешил да правят сбирки и да влизат в бунгалото. За целта Т. /един от компанията на Т. К./ предупреждавал Ц. когато ще се събират в бунгалото. Посочените свидетели установяват, че спорния имот/бунгало/ се е владяло дълги години от ищеца Ц., като свидетелят Г. Н. твърди, че още през 2001 г., когато е започнал да ходи по-често е виждал Ц. да го ползва, в бунгалото са се организирали срещи, за което Ц. предварително бил разрешил и бил предупреждаван когато ще се състоят. Съдът кредитира тези показания като еднопосочни, последователни и непротиворечиви. Свидетелят Г. Н. е запознат с имота от 35 години и има преки наблюдения ежедневно върху ползвателите на имота и страните по делото. Свидетелят Д. С. също е съсед на процесния имот, от дълги години заедно с баща си е посещавал поземления имот, в който е разположено бунгалото, знае че ищеца Ц. го полза, за което му е искано разрешение за провеждане на сбирки в него. В другата група са показанията на свидетелите поискани от ответника Т. И. – Д. С. и Н. Т.. Посочените свидетели са част от компанията на Т. И., която е посещавала бунгалото при провеждане на сбирките в него. Тези свидетели твърдят, че от 2010- 2011 г. са ходели на сбирки в бунгалото по няколко пъти в годината. И. е бил домакин и организатор на сбирките, за което е отключвал и заключвал процесното бунгало, правел му е и ремонт. Посочените свидетели обаче са част от компанията на Т. И., която е организирала събирания в процесното бунгало, за което както се установи е бил предварително предупреждаван ищеца Ц., че в бунгалото ще се събират компания и за което е имало одобрение от Ц. за провеждането на такива събирания там. От така посочени и обсъдени свидетелски показания на Н. .Б. и на Г. А. никъде не се установява, че намерението на Т. И. е да отблъсне владението на Ц. Ц. и да манифестират явно пред него чрез конкретни действия, своене на имота като тези действия да са доведени до знанието на ищеца. Няма данни процесният недвижим имот да е владян от И. трайно, непрекъснато и несъмнено като свой. Установи се, че Т. И. е бил ползвател на процесното бунгало, за което при провеждане на сбирки в него, в които е участвал и И. е искано предварително одобрение от Ц.. Именно това поведение на ищеца Ц. пред компанията на И. е манифестиране на собственически права за имота, а именно че владее имота за себе си. Установи се, че процесният имот е собственост по давностно владение на Ц. С. Ц. считано от поне 2001 г. до настоящият момент, от когато Ц. е упражнявал фактическа власт върху имота като свой, владял е процесното бунгало самостоятелно, спокойно, трайно и несмущавано от повече от 10 години , без претенции от други лица. Владението има два компонента: фактическа власт върху вещта и намерението, желанието на субекта да упражнява тази власт за себе си, да държи вещта като своя. С действията си ищецът Ц. по отношение на процесният имот е манифестирала воля, че упражнява фактическа власт върху имота като свой за повече от 10 години. През този период той е извършвал действия в имота, с които счита имота за свой, ползвал го е и е давал разрешение на други лица да организират събирания в него. От една страна е видно наличие на обективно установена фактическа власт върху бунгалото. От друга страна същият е демонстрирал намерение да го ползва като свое, без претенции и противопоставяне на това намерение от ищеца или някой друг. Във всички случаи този който твърди, че владее един имот следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл.69 от ЗС осигурява законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до установяване на противното. Оборване на това предположение не се доказа от заинтересованите страни. Напротив установи се, че ищеца Ц. е владял имота, несмущавано, трайно и постоянно като свои. Предвид тези съображения предявеният иск по чл.108 ЗС против Т. И. следва да бъде уважен като се признае за установено между страните, че сграда с кад.№••.6.32.1 с площ по документ от 49 кв.м. по кадастралната карта и регистри на с.З., общ.В. одобрени със Заповед № РД- 18- 101/06.07.2023 година на Изпълнителният Директор на АГКК, разположена в Поземлен имот с кад. № ••.6.32, находящ се в землището на село З. община В., местност“Ц.“, с площ от 1927 кв.м., трайно предназначение - земеделска, категория на земята - 8, начина на трайно ползване : друг вид земеделска земя, предишен идентификатор : ••, при съседи : ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9 е собственост по давностно владение на Ц. С. Ц. и се осъди Т. И. да предаде владението на сградата на ищеца Ц. Ц.. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него материално право. Като естествена последица от уважаването на иска по чл.108 ЗС и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, следва да се уважи и искането за отмяна на нотариален акт за констатиране на право на собственост от 11.11.2022 г. №34, том III, рег.№5063, дело №327 от 2022 г. на К. Г. – помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С. с район на действие Районен съд В., с който е признат Т. К. И. за собственик на следния недвижим имот: вилна сграда на един етаж с площ от 49 кв.м. ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото върху което е построена сградата, а именно: имот №•• в землището на с.З., ЕКАТТЕ ••, общ.В. с площ на имота от 1,927 дка, осма категория в местността „Ц.“ при съседи: имот №•• – ливада , имот №000005-път IV на Община В., имот №•• почивен дом на АЕЦ К. ЕАД. Върху имота има следните ограничения: Защитена територия. Природен парк. Забраняват се всякави дейности с изключение на тези посочени в чл.31 ЗЗТ и други дейности определени със заповедта за обявяване на защитена територия и с плана за управление. По предявеният насрещен отрицателен установителен иск от Т. К. И. против Ц. С. Ц.а с правно осн. 124 ГПК. Установи се, че собственик на процесният имот е Ц. Ц. въз основа на давностно владение. Т. К. И. не установи свои собственически права по отношение на процесния имот на твърдяното давностно владение. Предвид това следва да бъде отхвърлен иска предявеният от Т. К. И. за признаване за установено, че Ц. С. Ц.а не е собственик на Сграда с идентификатор ••.6.32.1 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две точка едно/ по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД- 18-101/06.07.2023 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с предназначение В. с. - еднофамилна, брой етажи 1 /един/, застроена площ 49 /четиридесет и девет/ кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор ••.6.32 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две/, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927 /хиляда деветстотин двадесет и седем/, трайно предназначение — земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване- друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: ••, при съседи: ••.6.36, ••.6.23, ••.6.9. По предявеният насрещен иск с правно осн.109 ЗС от Т. К. И. против Ц. С. Ц.а с правно осн. 124 ГПК. Предявеният иск по чл.109 ЗС в процесния случай би бил основателен ако се бе установило, че процесното бунгалото е собственост на ищеца по насрещния иск Т. К. И. и ответникът по насрещния иск без да отнема владението на имота, извършва действия, които ограничават възможността на ищеца да упражнява правото си и които действия ответникът не е длъжен да търпи. Установи се, че процесното бунгало е собственост на Ц. С. Ц. придобит по давност, поради което предявеният иск по чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен. По предявеният насрещен иск с правно осн. 64 ЗС от Т. К. И. за определяне на част от незастроената част на поземлен имот с идентификатор ••.6.32, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927, която е необходима да ползва ищецът Т. К. И., за да получи достъп и да обслужва процесният имот като бъде определена площта на терена и местоположението на тази част от него в рамките на незастроената част от поземления имот. За уважаване на така предявеният насрещен иск, Т. И. следваше да установи правото си собственост върху процесната сграда в чужд имот, както и че между собственика на сградата и собственика на дворното място не е било извършено разпределение на ползването и не е била определена прилежаща площ към сградите на ищеца. Както е прието в ТР № 11/13 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС - с оглед едностранния характер на нотариалното производство, в което не се разрешава правен спор, нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Т. И. не установи своето право на собственост по давност върху спорния имот, поради което легитимиращото действие на констативния нотариален акт от 11.11.2022 г. №34, том III, рег.№5063, дело №327 от 2022 г. на К. Г. – помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С.а с район на действие Районен съд В., с който е признат Т. К. И. за собственик е отпаднало при което предявеният иск с правно осн. чл.64 ЗС следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора в полза на Ц. Ц. следва да се заплати сумата от 175.56 евро представляваща съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса и вещо лице. Претендират се още адвокатско възнаграждение в размер на 1175,97 евро /2300лева/, но липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение поради което същото не следва да се заплаща от ответника Т. К. И.. Така мотиваран, Врачанският районен съд