Решение № 436 от 22.8.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 745/2025 г.

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С Решение № 692 от 11.06.2025 година по гр. д. № 472/2025 година на Районен съд – Горна Оряховица е признато за незаконно и е отменено уволнението на Х. В. К., извършено със Заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмета на Община Лясковец; Х. В. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“ при Община Лясковец и Община Лясковец е осъдена да заплати на Х. В. К. сумата от 2 202.67 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.01.2025 година до 28.02.2025 година поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.02.2025 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за сумата над присъдените 2 202.67 лева до претендираните 6 889.08 лева или за сумата от 4 686.41 лева и за периода от 01.03.2025 година до 02.07.2025 година. Със съдебното решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за отговорността за разноски в производството. Недоволен от постановеното решение е ответникът Община Лясковец, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалният представител на въззивника развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Посочва, че дори и поради поредица от сключени срочни договори, трудовият договор на ищеца да е станал за неопределено време, то след подписването на допълнителното споразумение ищецът се съгласил на изменение на трудовото правоотношение на такова със срок до завършване на определена работа като „социален работник“, т.е. това е ново срочно трудово правоотношение, поради което трудовото правоотношение не е сключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, респективно – не намира приложение разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в допълнителното споразумение от 28.03.2023 година не са описани видът и обемът на работата, като в последното подробно е разписано какви задължения следва да изпълнява ищеца, като той се е съгласил поименно и с потребителите, които трябва да обслужва с подписвания от него график на изпълнение на възложената работа, поради което във всеки един момент е бил наясно с работата, която му е възложена. Посочва, че на ищеца няма как да му бъде възложено да обслужва други потребители, тъй като такива към 31.12.2024 година няма, поради което с прекратяване на договорите на потребители, за които се е грижел ищецът, работата е извършена. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приема, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се съдържа констатация, че работата е извършена. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, вместо което да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала отговор на същата. Въззиваемият заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, респективно – не са налице процесуални нарушения, водещи до неговата недопустимост в обжалваната му част. В частта, с която предявеният от Х.в В. К. против Община Лясковец иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за сумата над присъдените 2 202.67 лева до претендираните 6 889.08 лева или за сумата от 4 686.41 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано, респективно – същото е влязло е законна сила в тази му част. При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Х. В. К. основава исковата си претенция по делото на чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. В исковата си молба последният развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като е заемал длъжността „Социален асистент“ при социална услуга „Асистентска подкрепа“ в Община Лясковец. Посочва, че на 02.01.2025 година му е връчена Заповед № 3-3046 от 31.12.2024 година, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – със завършване на определената работа. Твърди, че правоотношението между страните е възникнало по срочен трудов договор от 18.02.2021 година за срок до 31.12.2021 година, като с допълнителни споразумения към него той бил изменен и срокът му бил продължен, както следва: с Допълнително споразумение от 04.01.2022 година – до 31.03.2022 година; с Допълнително споразумение от 28.03.2022 година – до 31.12.2022 година; с Допълнително споразумение от 03.01.2023 година – до 31.03.2023 година, а с Допълнително споразумение от 28.03.2023 година срокът на договора бил изменен – до завършване на определената работа, но без тя да е определена в договора. Навежда доводи, че поради тази причина договорът следва да бъде приет за сключен за неопределено време. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа. Направено е искане да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно и да отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Социален асистент“, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 6 889.08 лева за периода от 02.01.2025 година до 02.07.2025 година, в който е останал без работа поради уволнението. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищецът е изпълнявал длъжността „Социален асистент“, като с последното допълнително споразумение към трудовия му договор срокът на договора бил променен като такъв до завършване на определена работа. Твърди, че в допълнителното споразумение подробно са посочени задълженията, които е следвало да изпълнява ищецът, като същият се е съгласил със списъка на лицата, на които следва да се оказва асистентска подкрепа. Посочва, че договорите на потребителите, които са имали нужда от подпомагане, са прекратени, поради което и работата на ищеца била свършена. Твърди, че на ищеца била предложена работа по друга социална услуга, но той отказал. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото. Не е спорно между страните по делото, а и от приложеното в първоинстанционното производство заверено копие на Трудов договор № 424 от 18.02.2021 година /л. 7-9/ се установява, че между същите е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, като в договорът изрично е предвидено, че се сключва за определен срок на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 КТ и § 1, т. 8 от ДР на КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ - до 31.12.2021 година. С Допълнително споразумение от 04.01.2022 година към трудовия договор /л. 10-11 от първоинстанционното производство/ срокът бил изменен, считано от 01.01.2022 година до 31.03.2022 година, включително, като изменението влиза в сила от 01.01.2022 година и важи до следващо споразумение. С Допълнително споразумение от 28.03.2022 година към трудовия договор /л. 12-13 от първоинстанционното производство/ срокът бил изменен, считано от 29.03.2022 година до 31.12.2022 година, включително. С Допълнително споразумение от 03.01.2023 година към трудовия договор /л. 14-15 от първоинстанционното производство/ срокът бил изменен считано от 01.01.2023 година до 31.03.2023 година. С допълнително споразумение от 28.03.2023 година към трудовия договор /л. 16-17 от първоинстанционното производство/, считано от 01.04.2023 г. срокът на договора бил продължен до завършване на определена работа. В клаузата на т. 1 от споразумението, която следва да съдържа описание на работата до завършването на която е сключено допълнителното споразумение към трудовия договор, е посочено какво включва социалната услуга „Асистентска подкрепа“, както и обстоятелства за неизвестност дали услугата ще остане финансирана от бюджета след 31.03.2023 година. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „Социален асистент“, съдържаща се в приложеното в първоинстанционното производство трудово досие на ищеца, същият е следвало да предоставя почасови социални услуги по утвърден график, като оказва помощ на потребителите на социалната услуга, придружава същите при посещение на личен лекар, при посещения на различни мероприятия, заплаща сметки и такси, закупува консумативи и вещи и от първа необходимост и т.н. По делото са приложени заверени копия на Графици за предоставяне на услуги по домовете от 01.11.2024 година; от 05.08.2024 година; от 20.11.2023 година; от 01.11.2023 година; от 07.09.2023 година; от 09.08.2023 година; от 05.06.2023 година и от 18.04.2023 година /л. 43-57 от първоинстанционното производство/, в които са посочени поименно потребителите, на които ищецът е предоставял социалните услуги за всеки месец, както и месечни отчети за извършените дейности от социалния асистент за периода от 01.12.2024 година до 31.12.2024 година /л. 69-80/ и други писмени доказателства. От приложените в първоинстанционното производство заверени копия на Заповед № 1/02.01.2025 година, Заповед № 1А от 01.11.2024 година, Заповед № 2 от 02.01.2025 година, Заповед № 11/05.08.2024 година и Заповед № 11 от 17.08.2023 година /л. 38-42 от първоинстанционното дело/ са прекратени договорите за ползване на социална услуга „Асистентска подкрепа“ с Лили Кирова Дакелова, Димитринка Йорданова П., Минка Колева Кинова, Христана Николаева К.а и Георги Кирилов Войчев. Не е спорно между страните по делото, а и от приложеното заверено копие на Заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец /л. 19 от първоинстанционното производство/ се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – поради извършване на определената работа. Заповедта била връчена на ищеца на 02.01.2025 година. Видно от представеното копие на трудовата книжка на ищеца и Регистрационна карта, рег. № 10041586 от 09.01.2025 година /л. 25-28/, след прекратяване на правоотношението няма други отбелязвания, а ищецът е регистриран на 09.01.2025 година в АЗ, Дирекция „Бюро по труда“ – горна Оряховица. В проведеното на 14.05.2025 година съдебно заседание в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелят Велислава Иванова Ангелова заявява, че е „Управител на социална услуга в общността“ към социална услуга „Асистентска подкрепа“, като на тази длъжност работи от 2021 година. Посочва, че е пряк ръководител на служителите, поради което възлага задачи на служителите и ги контролира. Заявява, че Х. К. работел като социален асистент от 2021 година, като трудовите му задължения като социален асистент включвали помощ в домакинството на потребителите, заплащане на сметките им, пазаруване, помощ при самообслужване, придружаване до личния лекар и изписване на лекарства. Посочва, че доколкото си спомня преди прекратяване на трудовите му взаимоотношения, той отговарял за трима потребители в услугата. Заявява, че прекратяването на договора с ищеца е поради изтичане договорите на потребителите и съответно те трябвало да си подадат документи за ново кандидатстване, а ищецът останал само с един потребител г-н Хатипов, чийто договор не изтичал и тъй като работникът е на 8-часов работен ден, той нямало как да бъде уплътнен само от едно лице. Посочва, че по-късно възникнала необходимост от назначаване на социални асистенти, тъй като част от потребителите по друг проект били пренасочени да ползват услугата „Асистентска подкрепа“ и се увеличил се броят на желаещите да ползват услугите и това породило необходимостта от още асистенти. От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза /л. 116120/ се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца Х. В. К. за месеца предхождащ месеца на уволнението е месец ноември 2024 година, като за отработени 16 дни и 5 дни платен полагаем годишен отпуск и начисления СБМК му е начислено БТВ в размер на 1 148.18 лева. Обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 6 месеца би било в брутен размер на 6 720.00 лева и нетен размер – 6 048.00 лева. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността „Социален асистент“ за предоставяне на услугата „Асистентска подкрепа“ при ответника. Спорен по делото е въпросът за времетраенето на трудовия договор по смисъла на чл. 67 КТ – трудов договор за неопределено време или срочен трудов договор. В тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да установи че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. В случая по делото видно от приложената Заповед № З-3046 от 31.12.2024 година на Кмета на Община Лясковец трудовото правоотношение на К. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради завършване на определената работа, във връзка с изтичане срока на договорите на потребителите на социалната услуга „асистентска подкрепа“ – до 31.12.2024 година, включително. Заповедта е връчена на лицето на 02.01.2025 година. В тази връзка следва да се има предвид, че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е специфично и е предвидено за прекратяване на срочен трудов договор за определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че с изтичането на срока на трудовия договор, сключен между страните на 18.02.2021 година, трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено, като подписването на първото допълнително споразумение „към него“ от 04.01.2022 година не може да санира изтичането на срока като му придаде обратно действие. По същата причина липсва основание за изменение на трудовото правоотношение с всяко от последващите допълнителни споразумения, доколкото правоотношението, предвид първоначално определения му срок, следва да се счита за прекратено. На следващо място трудовият договор между страните е бил сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, тъй като е безспорно, че дейността на ищеца не е временен сезонен или краткотраен характер, поради което за да намери приложение изключението по чл. 68, ал. 4 КТ, по смисъла на §1, т. 8 КТ, какъвто е настоящият случай, за да бъде сключен договорът за срок по-кратък от една година е необходимо нарочно писмено искане на работника или служителя за това. В случая по делото ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства за наличието на такова писмено искане от страна на ищеца. Освен това съгласно изр. второ на чл. 68, ал. 4 КТ, в тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Предвид изложеното и в съответствие с нормата на чл. 68, ал. 5 ГПК следва да се приеме, че трудовият договор между страните е бил такъв за неопределено време, поради което незаконосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради завършване на определената работа. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на въззивника, че дори и поради поредица от сключени договори /допълнителни споразумения/ трудовият договор на ищеца да е станал за неопределено време, то след подписването на допълнителното споразумение № 662 от 28.03.2023 година, ищецът се съгласил на изменение на трудовото правоотношение на такова със срок до завършване на определена работа като „социален работник“. Константната е практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за изменение на трудовия договор, когато същото е свързано с преминаване от безсрочно в срочно трудово правоотношение и начина на изразяване на съгласието на работника/служителя в хипотезата на чл. 67, ал. 3 КТ. Изрично в Решение № 13 от 14.01.2025 година по гр.д. № 50/2024г. на IV г.о. на ВКС и цитираните в него много други, се приема, че предпоставките са: 1/ категорично писмено съгласие на работника; 2/ то да е отправено до насрещната страна по правоотношението; 3/ да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора; 4/ да е отделно волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, защото съществено е инициативата за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор да е на работника, волята му да не е опорочена, изявлението да е доброволно и изменението да се желае действително, доколкото такова изменение е неблагоприятно за него; 5/ да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и ал. 4 КТ; 6/ конкретните причини, попадащи в приложното поле на, ал. 4 да са изрично посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; 7/ срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите функции на работника. В случая по делото посочените предпоставки не са налице, поради което не би могло да се приеме становището, застъпено във въззивната жалба, че със сключване на допълнителното споразумение от 28.03.2023 година е налице изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 67, ал. 3 ГПК на такова със срок до завършване на определена работа. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че със сключването на допълнителното споразумение от 28.03.2023 година да възниква ново трудово правоотношение със срок по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за извършването /и до довършването/ на определена работа, то в последното не са описани конкретно видът и обемът на работата. Характерно за срочния трудов договор, предвиден с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за извършване /и до довършване/ на определена работа е, че в съдържанието е необходимо да бъде определена точно работата, за изпълнението и за довършването на която се сключва договорът, тъй като срокът е определяем чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа. В тази връзка от особено значение е точното и ясно определяне на работата в трудовия договор, както и установяването на конкретните обстоятелства, с настъпването на които се приема, че работата е завършена. Константна е съдебната практика, че следва да се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор. Определянето на работата по посочените критерии следва да е ясно не само за работодателя, но и за работника или служителя. За него следва да има яснота относно труда, за който е нает - вид, обем и качество, и то към момента на сключване на трудовия договор, а не на по-късен етап от трудовото правоотношение. Така в решение № 236 от 18.06.2015 година по гр.д. № 440/2015 година на IV г.о. на ВКС е прието, че срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена работа - следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. В случая по делото, в посоченото допълнително споразумение е описано в какво се изразява дейността по социалната услуга „Асистентска подкрепа“, принципно на кои категории лица се предоставя същата, както редът за нейното финансиране, но не е конкретизиран обемът на работата към момента на сключването му. В тази връзка неоснователно е и възражението, изложено във въззивната жалба, че с подписваните от ищеца графици, в които са посочени поименно потребителите, които трябва да обслужва, последния във всеки един момент е бил наясно с работата, която му е възложена. Видно от материалите по делото, графиците са ежемесечни, като в различните месеци има разлика както в броя на потребителите, така и в конкретните лица. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че уговорката за срок, съдържаща се в трудовия договор не е определена, нито определяема към момента на сключения договор. Не са посочени обективни критерии за определяне обема на работата, за изпълнението на която ищецът е нает, което води и до невъзможността последният да разбере кога всъщност завършва /приключва/ определената работа, респективно - уговорката, свързана със срока на действие на договора, не определя интервала от време, за който се сключва в достатъчна степен.. В тази връзка следва да се има предвид и че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него и не могат да се извличат от други актове на самия работодател - Определение № 33 от 14.01.2013 година по гр.д. 774/2012 година на III г.о. на ВКС. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните по делото трудов договор е сключен за неопределено време, а възникналото между страните трудово правоотношение е безсрочно и може да бъде прекратено единствено на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения, но не и на специфичното основание, предвидено в разпоредбата на чл. 325, т. 4 КТ, която норма е приложима само за срочни трудови договори. Извършеното на основание посочената разпоредба уволнение на ищеца е незаконно и същото следва да бъде отменено. Акцесорният характер на исковете за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, предвид основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства, води до извод за основателност на същите, в обжалваната част. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Община Лясковец, чрез адв. Д. Ц. – ВТАК, по делото е неоснователна и недоказана. Решението на Районен съд – Горна Оряховица, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд