Решение № 11544 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 461/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба от Г. Х. М. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Ревизионен акт № Р-03000323002418-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 320/08.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който в тежест на жалбоподателката са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 974, 00 лева главница, и 173, 68 лева лихви, и за 2022 г. в размер на 989, 00 лева главница, и 71, 39 лева лихви, както и задължения за вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2018 г. в размер на 244, 80 лева главница и 136, 08 лева лихви, за 2019 г. в размер на 268, 80 лева главница и 122, 17 лева лихви, за 2020 г. в размер на 292, 80 лева главница и 103, 31 лева лихви, за 2021 г. в размер на 312, 00 лева главница и 78, 43 лева лихви и за 2022 г. в размер на 333, 60 лева главница и 49, 76 лева лихви. В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован. Оспорват се формираните данъчни основи, като се твърди, че всички банкови карти и сметки, по които са превеждани парични средства, са захранвани от жалбоподателката с получени от съпруга й доходи от Ф. Жалбоподателката твърди, че периодично е получавала суми в брой от нейния свекър, с които също захранвала кредитните си карти и погасявала задължения по тях. Посочва още, че изпращаните й чрез системата Изипей парични средства са дарявани от роднини, приятели и познати на семейството за лечение на едно от децата й. Изложени са съображения за недължимост на определените с ревизионния акт задължения за здравно осигуряване, тъй като съгласно КСО и ЗЗО осигурителен доход е само този от трудова дейност, но не и доходът с неустановен източник, а регламентираната в чл. 123, ал. 1 от ДОПК презумпция е само относно облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не и за осигурителния доход. Направени са възражения за недължимост на начислените задължения за лихви предвид обявеното през месец март 2020 година извънредно положение във връзка с въведените противоепидемични мерки. Твърди се, че не са уважени исканията на жалбоподателката, направени с възражението срещу ревизионния доклад, включително да бъдат изискани документи от Ф. Отправено е искане за цялостна отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител писмени молби изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 715 лева предвид материалния интерес по делото. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000323002418-091-001/22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 320/08.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП. Ревизионният акт е издаден в ревизионно производство с обхват задълженията на Г. Х. М. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 година. При ревизията е прието, че за ревизирания период жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е задължено лице за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Установено е семейното й положение, както и обстоятелството, че не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, не са констатирани регистрирани трудови договори и за изплатени суми от фирми към ревизираното лице. По приложението на ЗДДФЛ е извършена съпоставка на имущественото състояние на жалбоподателката, като за ревизираните години не е установено несъответствие между декларираните доходи и извършените от нея разходи. По получена от „Изипей“ АД информация е установено, че чрез тази система на Г. М. са изплатени парични средства в брой, наредени от различни физически лица, подробно описани в л. 156-159 от ревизионния доклад, в общ размер 10 054, 60 лева през 2021 г. и в общ размер 8 852, 13 лева през 2022 г. Установено е, че през периода от 12.07.2022 г. до 29.12.2022 г. ревизираното лице е внесло на каса и на АТМ по банковата си сметка в Банка ДСК АД парични средства в общ размер на 1 375, 00 лева. При ревизията Г. М. не е представила информация и доказателства за основанието, вида и характера на сумите, получени през „Изипей“ АД, и внесените по банковата сметка суми. Предвид неустановеното основание на получените суми и липсата на подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и за 2022 г. органите по приходите са квалифицирали получените суми като недекларирани доходи от други източници – през 2021 г. в размер на 10 054, 60 лева и през 2022 г. в размер на 10 227, 10 лева (8 852, 13 лева + 1 375, 00 лева). Въз основа на горното ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и данни за укрити приходи или доходи. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК (л. 209-210), с което ревизираният данъчен субект е уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Въпреки предоставената възможност становище и доказателства във връзка с връченото уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице не са постъпили. Въз основа на установените факти и след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, относими към ревизираното лице, както и след намаляване на облагаемия доход с дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, са определени годишна данъчна основа за доходи от други източници и дължим данък, както и задължения за лихви, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, в следните размери: за 2021 г. – годишна данъчна основа 9 742, 60 лева; установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 974, 00 лева главница и лихва 173, 68 лева; за 2022 г. – годишна данъчна основа 9 893, 50 лева; установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 989, 00 лева главница и лихва 71, 39 лева. Относно задълженията за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО органите по приходите са констатирали, че през ревизирания период Г. М. не е била осигурена по трудови или други правоотношения. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. няма подадени декларации обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“ и ревизираното лице е с прекъснати здравноосигурителни права. На основание чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса на Г. Х. М. са установени дължими здравноосигурителни вноски и лихви на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, както следва: В хода на задължителния административен контрол решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е изложил доводи, че неправилно внесената през 2022 година сума в размер на 1 375, 00 лева чрез АТМ по банковата сметка на Г. М. в Банка ДСК АД е счетена от ревизиращите органи по приходите за доход от друг източник. Посочено е, че в резултат на извършената съпоставка между доходите и разходите на ревизираното лице за 2022 година, в приходната част на която е включена и внесената чрез АТМ по банковата сметка сума в размер на 1 375, 00 лева, е установено пълно съответствие между паричните доходи и разходи. Според горестоящия административен орган след като посочената сума не представлява недеклариран доход от друг източник, същата следва да се изключи от получените доходи при съпоставката между установените доходи и извършените разходи за 2022 година, в резултат на което се формира недостиг на парични средства в размер на 1 375, 00 лева, т.е. направените от жалбоподателката парични разходи надвишават получените от нея доходи. Прието е, че е налице доход с неустановен произход за 2022 г. в размер на 1 375, 00 лева, който подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Същият, заедно с установената сума в общ размер на 8 852, 13 лева, представляваща изплатени на Г. М. от „Изипей“ АД парични средства в брой, преведени от различни физически лица, формира облагаем доход за 2022 г. в размер на 10 227, 10 лева, който, намален с размера на дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, формира годишна данъчна основа в размер на 9 893, 50 лева, т.е. идентичен с размера на данъчната основа, установена с ревизионния акт. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП е възприел напълно останалите констатации на органите по приходите и е потвърдил ревизионния акт в неговата цялост. В хода на съдебното производство жалбоподателката представя доказателства за заплатени данъци и получени парични обезщетения от нея и съпруга й Л. С. С. във [държава], медицинска документация от болнично заведение във [държава] относно нефрологично заболяване на сина й С. С., с превод на български език, копия с превод от разрешително за пребиваване и карти за здравно осигуряване на Г. М. и Л. С., валидни съответно до м. април 2025 г. и до м. април 2030 г. От „Изипей“ АД е изискана и представена справка в табличен вид, съдържаща данни за използваните от Г. Х. М. платежни услуги в брой чрез системата на „Изипей“ АД (л. 116-117 от делото), данните в която са идентични с представената справка в хода на ревизионното производство, както и писмо изх. № •••/20.09.2024 г. (л. 124 от делото), в което се сочи, че посоченият в справката референтен номер служи единствено като допълнителен идентификатор при тегленето на парите, а не визира основанието за превеждането им, както и че не може да бъде предоставена информация за основанията за нареждане на международните преводи в представената справка, тъй като подобна информация се събира от доставчика на платежни услуги, извършил операциите по нареждане на паричните преводи – в случая RIA Money transfer или UPT. По делото са разпитани като свидетели Н. Д. Д. и Г. В. С.. От показанията на свидетеля Д. се установява, че същият познава жалбоподателката от лятото на 2023 година във връзка с общата работа, която има с нейните съпруг и свекър. От тяхна обща позната на име Натали научил, че Г. М. и съпругът й събират пари за лечението на едно от децата си, като той и още двама познати събрали общо около 200-300 лева, които дали на Натали в брой да ги предаде на жалбоподателката. Заявява, че и други хора са изпращали пари от чужбина, но не е запознат как точно се е случвало това. Дава показания, че не е виждал обява в медиите и в социалните мрежи във връзка с кампания за събиране на средства за болното дете на М., а е разбрал за това от познати. Свидетелката С., първа братовчедка на съпруга на жалбоподателката, дава показания, че Г. М. живее със съпруга си във [държава], но идват в България заради обучението на децата си. Заявява, че в края на 2021 година разбрала от родителите си за провеждането на дарителска кампания за един от синовете на жалбоподателката, който страда от бъбречна недостатъчност и се лекува във [държава]. Твърди, че кампанията не е обявена публично, а само в семейството, за да не се влияе върху психиката на детето и то да не се притесни. Сочи, че във връзка с това през 2022 година превела по Изипей на Г. М. сума в размер около 750 лева. Заявява, че дарения са правени както България, така и от чужбина, включително и от непознати, които разбрали за кампанията от семейството и приятелите на жалбоподателката. При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323002418-020-001/25.04.2023 г. с предмет задълженията на Г. Х. М. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. и задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 година. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (02.05.2023 г.). Срокът на ревизията е продължен до 08.09.2023 г. със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323002418-020-002/26.07.2023 година. Със Заповед № Р-03000323002418-023-001/11.08.2023 г. на основание чл. 34 от ДОПК производството по извършване на ревизия на Г. Х. М. е спряно считано от 11.08.2023 г. за срок до 11.09.2023 година. Със Заповед № Р-03000323002418-143-001/12.09.2023 г. на основание чл. 35 от ДОПК ревизионното производство е възобновено считано от 12.09.2023 г., като е определен срок на ревизията след възобновяването 10.10.2023 година. Заповедите за възлагане на ревизия и за спиране и възобновяване на производството са издадени от Н. И. Б. – началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, определена за това със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. и Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото съдебно производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство, и органа, определен за ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионният акт, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при ревизията, изразяващи се в неуважаване на доказателствените искания на ревизираното лице, са неоснователни. Предвид периодите, за които са установените с обжалвания ревизионен акт задължения, а именно – 2021 г. и 2022 г. – доходите на съпруга за 2016 и 2017 г. не могат да окажат влияние върху резултата. Освен това данъчната основа на задълженията е определена върху получени от конкретни лица суми, а не като превишение на разходите над приходите или доходите. Доказателствата за лечението на детето на жалбоподателката нямат отношение към нейните доходи. Предвид това, при служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане на ревизията, които да обосновават отмяна на ревизионния акт. По приложението на материалния закон съдът приема следното: По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124, ал. 2 от ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В конкретния случай основание за преминаване към облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за определяне на осигурителния доход за установяване на задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи се по особения ред за ревизираните периоди е превишението на разходите над приходите на жалбоподателката, както и недекларирани доходи, получени чрез системата на „Изипей“ АД. Съдът намира, че едни и същи факти обосновават и преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, и определянето на данъчната основа, поради което, след извършен анализ на имущественото състояние и на получените и изразходваните парични средства, както и след установяване на основанието за получаване на паричните средства чрез системата на „Изипей“ АД, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени основите за облагане с данъци и ЗОВ, както и дължимите пряк данък и ЗОВ за здравно осигуряване за самоосигуряващи се. Относно определените задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО: Предвид констатираното в хода на ревизионното производство, че през ревизираните данъчни периоди Г. М. не е била осигурена по трудови или други правоотношения, както и че няма данни за подадени декларации обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“ и жалбоподателката е с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, с ревизионния акт са установени дължими здравноосигурителни вноски съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за всяка от процесните години и са начислени лихви за невнасянето им в срок. Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. В чл. 31, ал. 1 от ЗЗО са изброени лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, като съгласно т. 1 в тези лица се включват всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Според чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Правилата за координация на системите за социална сигурност, действащи към ревизираните периоди, са уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Тези регламенти прогласяват принципа за прилагане на законодателството само на една единствена държава и основното правило за определяне като приложимо законодателството на държавата членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. Цитираните регламенти, както и националната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, категорично изключват двойното осигуряване в държави членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, лицата, за които се прилага този регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка, или всеки гражданин в Европейския съюз подлежи на здравно осигуряване само в една държава членка. Оттук следва, че всяко заплащане на здравноосигурителни вноски в държава, различна от компетентната, се счита за двойно здравно осигуряване, което е нарушение на горецитираната разпоредба на правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 11, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 определя кое законодателство е приложимо спрямо съответните лица. Според буква д) по отношение на лицата, за които букви а) – г) не намират приложение, това е законодателството на държавата членка по пребиваване, като съгласно чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава. Няма факти, които да определят жалбоподателката като лице по чл. 11, § 3, букви а) – г). От представените по делото данъчни известия за данък върху доходите, удостоверение за плащания и декларация от 2023 г. за доходите през 2022 г., издадени от съответните компетентни органи на [държава], и разрешителни за пребиваване и карти за здравно осигуряване на Г. М. и нейния съпруг Л. С., се установява, че през ревизираните данъчни периоди жалбоподателката е пребивавала във [държава]. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят С. е категорична в показанията си, че жалбоподателката заедно със семейството си живее във [държава], като там се лекува и нейният син, а в България се прибират единствено във връзка с обучението на децата си. След като през процесния период М. живее във [държава], именно тази държава се явява държавата членка по пребиваване по смисъла на чл. 11, § 3, буква д) във връзка с чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Така спрямо нея е приложимо законодателството на [държава], и по аргумент от чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 11, § 1 и § 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 883/2004, М. подлежи на задължително здравно осигуряване в държавата по пребиваване – [държава], а не в държавата, чийто гражданин е – България. Органите по приходите незаконосъобразно са установили на жалбоподателката задължения за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО за ревизираните данъчни периоди в нарушение на пряко приложимите разпоредби от цитираните регламенти, както и на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, която е създадена с оглед синхронизиране на правото на Република България с това на Европейския съюз и спазване на принципа да не се допуска двойно облагане на лицата в рамките на Европейския съюз. Независимо, че ревизионното производство е проведено по особения ред за облагане, регламентиран в чл. 122-124а от ДОПК, в тежест на данъчните органи е да докажат, че ревизираното лице подлежи на задължително здравно осигуряване в Република България. Събраните по делото доказателства опровергават твърдението на органите по приходите, че Г. М. подлежи на задължително осигуряване в НЗОК поради това, че е български гражданин. Както бе посочено, в случая приложимото спрямо жалбоподателката право е това на държавата по пребиваване – [държава], поради което същата подлежи на здравно осигуряване именно в тази държава, а не в България, чийто гражданин е. Доколкото ревизионният акт е материално незаконосъобразен по отношение на определените задължения за вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО следва да се отмени. Относно определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ Между страните по делото не се спори, че през ревизираните 2021 и 2022 година на Г. М. са изплатени парични суми чрез системата на „Изипей“ АД, подробно описани в табличен вид на стр. 9-10 от ревизионния доклад. Твърдението на жалбоподателката е, че тези суми представляват дарения, предоставени от различни физически лица във връзка с организирана дарителска кампания за набиране на средства за едно от децата й, което страда от бъбречна недостатъчност. Органите по приходите приемат, че получените суми представляват облагаем доход с неустановен произход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тоест доходите от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Доколкото обективно и безспорно жалбоподателката е получила посочените в ревизионния доклад суми, за да бъдат изключени от облагането на това основание, жалбоподателката следва да установи и докаже, че са получени на основание, изключващо квалифицирането им като доход. В случая установяването на основанието за превеждане на паричните средства, и по-конкретно доказването на твърденията на жалбоподателката, че сумите са получени като дарение и съответно не подлежат на облагане, е в нейна тежест. Тя следва да установи при пълно доказване произхода и основанието за получаване на сумите чрез системата на „Изипей“ АД. За доказване на основанието за получаване на сумите от жалбоподателката са ангажирани гласни доказателства, медицински документи и писмо от „Изипей“ АД. Наличието на хронично заболяване на детето на жалбоподателката не е спорно и се установява от представените документи. От него обаче не следва извод, че получените чрез „Изипей“ АД суми са дарение. Описаните в справката лица не могат да бъдат идентифицирани по наличните данни, поради което от тях не могат да се изискат доказателства за основанието за преводите. Показанията на свидетелите Д. и С. са доказателствени източници с много ниска степен на убеждаващо въздействие предвид близките им отношения с жалбоподателката. Посоченото от двамата свидетели наличие на кампания за набиране на средства за едно от децата на М., която обаче не е разгласена в медийното пространство, не може да се обвърже пряко с изпращането и получаването на процесните суми. Относно това твърдение по ревизионната преписка не са налични никакви писмени доказателства, като в тази насока дори не са дадени обяснения от ревизираното лице. Гласните доказателства не се подкрепят от останалите, събрани в ревизионното производство, доказателства и при съвкупното им обсъждане не може да се формира еднозначен извод за твърдяното основание за получаване на сумите чрез системата на „Изипей“ АД. Д. твърди, че е предал на обща позната сума в брой, предназначена за жалбоподателката. Доказателства за предаването на сумата на самата жалбоподателка липсват. Основанието за изплащане на сумите не се установява и от самото дружество, извършило услугата по превеждане на паричните средства, което заявява, че посоченият в справката референтен номер служи единствено като допълнителен идентификатор при тегленето на парите, а не визира основанието за превеждането им. Единствено изключение от този извод е сумата от 740, 00 лева, преведена от Г. С. на 11.10.2022 г., за която тя изрично посочва в показанията си пред съда, че е дадена като дарение и това се потвърждава от основанието за превода, отразено в системата на платежния оператор като „семейна подкрепа“. Съвкупността от начало на писмено доказателство (посоченото в справката от Изипей основание за извършване на превода), гласното доказателство (свидетелските показания на лицето, наредило сумата) и наличието на роднински връзки между С. и М. обосновава извод за установеност на твърдяното в жалбата основание за получаване на сумата – дарение във връзка с лечението на детето на жалбоподателката. Поради това тази сума не може да бъде квалифицирана като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и следва да бъде изключена от облагаемата данъчна основа. При това положение, след като не е доказано основанието за получаване на наредените чрез системата на „Изипей“ АД парични средства, с изключение на сумата от 740, 00 лева, преведена от Г. С. на 11.10.2022 г., правилно органите на приходната администрация са приели, че същите представляват облагаем доход на жалбоподателката от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. Правилна е и констатацията на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за превишаване на извършените от Г. М. разходи спрямо получените от нея доходи за 2022 година, което е вследствие на изваждането на сумата в размер на 1 375, 00 лева от приходната част на таблицата за съпоставка за посочената година. В хода на проведения административен контрол е прието, че посочената сума, представляваща внесени през 2022 година парични средства чрез АТМ и на каса по банковата сметка на жалбоподателката, не представлява доход от друг източник. Поради това правилно е счетено, че същата не следва да участва при извършената съпоставка на доходите и разходите на М. за 2022 година, респ. приходната част следва да бъде намалена със сумата в размер на 1 375, 00 лева. Внасянето на сумите в брой по банкова сметка, извършено чрез картова операция от самата жалбоподателка, не може да ги квалифицира като доход от друг източник и следователно и като приход при съпоставката на приходите и разходите. При това положение е правилен изводът за разходи, надвишаващи получените доходи, и съответно, за установен недостиг на парични средства, който да участва в определената по реда на чл. 122 от ДОПК облагаема данъчна основа. Предвид установеното несъответствие на имущественото състояние на жалбоподателката за 2022 година, както и с оглед получените от нея парични средства без основание чрез системата на „Изипей“ АД, представляващи такива с недоказан произход, т.е. недеклариран доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и отчитайки факта, че за ревизираните години Г. М. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав счита, че са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за облагане. При това положение в тежест на оспорващата е да обори установените в хода на ревизията факти, предвид презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Това доказване не е успешно проведено. С оглед горното настоящата инстанция, в качеството си на съд по същество, намира, че за 2021 година облагаемата данъчна основа по чл. 122 от ДОПК следва да бъде определена в размер на 10 054, 60 лева, формирана от изплатените на Г. М. чрез системата на „Изипей“ АД парични средства в брой, представляващи доход от друг източник, без приспадане на здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО за 2021 година в размер на 312, 00 лева. Доколкото това би довело до по-високи задължения от определените с ревизионния акт, предвид забраната на чл. 160, ал. 6 от ДОПК жалбата следва да се отхвърли. За 2022 година данъчната основа по чл. 122 от ДОПК следва да се формира като към изплатените на Г. М. чрез системата на „Изипей“ АД парични средства в брой, представляващи доход от друг източник в размер на 8 852, 13 лева бъде прибавено установеното при извършената имуществена съпоставка за 2022 година превишение на разходите над доходите на жалбоподателката в размер на 1 375, 00 лева, или общо 10 227, 10 лева, след което бъде извадена сумата от 740, 00 лева, преведена от Г. С. на 11.10.2022 г. Така формираният размер на данъчната основа е 9 487, 10 лева и от него по посочените по-горе съображения не следва да се приспадат отменените ЗОВ за здравно осигуряване. Върху така определената данъчна основа се установява дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 948, 70 лева, върху който на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, се начисляват лихви в размер на 68, 48 лева. Над посочените размери на данъка и лихвите за 2022 година ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, съответно за сумата 40, 30 лева главница и 2, 91 лева лихви. В останалата част жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на правния спор и с оглед своевременно направените искания на страните следва да бъдат присъдени разноски. Общият материален интерес от делото е 4 149, 82 лева, отменени са задължения за 1941, 75 лева (ЗОВ) – главници и лихви, ДДФЛ за 2022 г. 40, 30 лева главница и 2, 91 лева лихви, или общо са отменени 1984, 96 лева, като разпределението на разноските при това положение следва да се извърши при съотношение 47, 83 % за жалбоподателката и 52, 17 % за ответника. При претендирани разноски 2810 лева за жалбоподателката и юрисконсултско възнаграждение за целия материален интерес 714, 98 лева, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на първата се дължат 1344, 02 лева, а на ответника 373, 01 лева. След прихващане на жалбоподателката следва да се присъди сумата 971, 01 лева. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът