Решение № 198 от 19.4.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 973/2023 г.
Окръжен съд - Благоевград19.04.2024 г.докладчик Лилия Масева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/13.07.2023 г. по гр.д. № 779/20 г. по описа на РС Разлог, в атакуваната му част. В останалата част решението е влязло в законна сила, като необжалвано в законоустановения срок. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 6209/03.08.2023г., подадена от М. Д., с адрес: гр. Д., ул. •, против Решение № 141/13.07.2023 г. по гр.д. № 779/20 г. по описа на РС Разлог. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Не се развиват конкретни съображения в тази насока. Моли се да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, в атакуваната му част. Във въззивната жалба е формулирано доказателствено искане, което е в насока за представяне на писмено доказателство, с твърдение че е нововъзникнало доколкото жалбоподателката е разбрала за същото случайно, два дни след постановяване на първоинстанционното решение. Счита се, че това доказателство – декларация по чл. 9, ал. 2 СК би имало значение за определяне размера на наследствените дялове с ищцата. По реда на чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна - Г. Д.. В отговора се посочва, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в жалбата не се навеждат доводи, които да обосновават неправилност на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който по съществото на делото, поддържа, че решението е правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В настоящия случай, видно от жалбата е, че решението на районния съд се атакува в частта, с която се ДОПУСКА, на основание чл. 34 от ЗС, до съдебна делба между съсобствениците Г. Х. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Б., ул. • и М. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Д., ул. •, следните недвижими имоти: дворно място в гр. Д., парцел IV (четвърти) в кв. 33 (тридесет и трети), планоснимачен номер 475 (четиристотин седемдесет и пет) по нотариален акт, съставляващ поземлен имот с идентификатор • (•) по плана на гр. Д., общ. Банско, обл. Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-92 от 15.12.2007 год. на ИД на АК, с адрес на поземления имот в гр. Д., п.к. 2777, ул. •, с площ от 452 (четиристотин петдесет и два) кв.м., трайно предназначение - урбанизиран, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план 262, квартал 50, парцел XII, при съседи: ПИ с идентификатори •, •, •, •, •, заедно с построените в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор •.1 на два жилищни етажа със застроена площ от 115 кв.м., състояща се от: на Партерен етаж Гараж с идентификатор •., Гараж с идентификатор •., на Първи жилищен етаж (втори етаж) Жилище[1]апартамент с идентификатор •., на Втори жилищен етаж (трети етаж) Жилище-апартамент с идентификатор •., заедно с общите части на сградата с идентификатор •., в това число и следните общи части: мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3, противорадиоационно укритие, като до делба се допуска и построената в имота Складова база - склад с идентификатор •.2, със застроена площ от 40 кв.м, при следните квоти: за Г. Х. Д. – ½ идеална част от горепосочените имоти и за М. Н. Д. - ½ идеална част от горепосочените имоти. Съдът намира, че решението е валидно и допустимо в атакуваните части, посочени по-горе. Относно правилността на първоинстанционното решение в атакуваните части, въззивната инстанция намира следното: При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на чл.260, т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл.269, пр.2 от ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция. Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и правилността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.по тълк. дело № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС - решение № 250/27.06.2011г. по гр.д.№ 1061/2010г.; решение № 764/19.01.2011г. по гр.д.№ 1645/2009г.; решение № 14/07.02.2014г. по т.д.№ 1130/2013г.; решение № 196/11.04.2012г. по т.д.№ 994/2010г.; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д.№ 1036/2009г. В т.2 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор. Посочено е, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение и ако са налице опорочени извършени от първата инстанция процесуални действия, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото, включително да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност (чл. 5 от ГПК) въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент о т чл.262, ал.1, във вр.с чл.260, ал.1, т.3 от ГПК. Предвид характеристиката на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване с фактите, установени по делото.При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма. Подадената въззивна жалба по настоящето дело е изцяло с бланкетно съдържание. Не се навеждат каквито и да било доводи, както и липсват конкретни оплаквания и съображения, които да обосновават неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Единственото, което се формулира в така подадената жалба е доказателствено искане за приобщаване на писмено доказателство - декларация по чл. 9, ал. 2 СК, която би имала значение за определяне размера на наследствените дялове с ищцата. Доказателственото искане в о.с.з. е отхвърлено като неоснователно, преклудирано и неотносимо. В о.с.з. пред РС на 05.10.2022г. съдът е приел като доказателство по делото писмо от община Банско с изх. № 41-22-1232-
/ 21.07.2022 год. Видно от съдържанието на същото Г. Х. Д. и Б. И. Д. са сключили граждански брак на 05.03.2015 г., като са декларирали законов режим на разделност, с декларация от 27.02.2015 година при Нотариус К. М.. Затова не може да се приеме, че сочената във ВЖ декларация е новооткрито доказателство, доколкото за нея става ясно още в хода на делото пред първата инстанция. На следващо място, тази декларация е неотносима към предмета на делото. Нейното съдържание е такова по чл. 9, ал. 2 СК и няма как декларация по чл. 9, ал. 2 СК да има волеизявления с характер на завещание. Така, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 СК - ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. Именно досежно режима на имуществени отношения е изискана пред РС горепосочената информация от Община Банско, като е отговорено с постъпилото по делото писмо на 21.07.2022г., че ищцата и покойният й съпруг са избрали режим на разделност, именно с декларация по чл. 9, ал. 2 от СК от 2015г., за която става въпрос във въззивната жалба. В конкретния случай и имайки предвид изложеното до тук, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството, предвид рязясненията, дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение. При това положение и предвид липсата на каквито и да било конкретни оплаквания във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт. Както се посочи, при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т.1 от ТР № 1/09.12.2013г.по т.д.№ 1/2013г.на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция и не констатира такива. Решението, в атакуваната част, е правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументи:
Във въззивната жалба не се сочат конкретни пороци на първоинстанционното решение в атакуваните части. Изложените оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и в нарушение на съдопризводствените правила, са общи, неконкретизирани. Не става ясно в какво конкретно, според жалбоподателя, се състои порочността на решението в атакуваната му част, поради което съдът ги намира за неоснователни. Не е посочено в жалбата кой е основния въпрос на спора и кои са фактите, с които не се е съобразил районният съд при решаването му. За пълнота, БлОС посочва и това, че след запознаване в съвкупност с доказателствения материал, установи че всеки от съделителите притежава по ½ идеална част от недвижимите имоти, като Г. Х. Д. е съпруга на общия наследодател Б. И. Д., а М. Н. Д. е негова майка. Б. И. Д. е починал на 08.10.2019 г. Бракът между него и съпругата му е сключен на 05.03.2015 г., т.е. е продължил по-малко от 10 години и нямат общи деца. Така, съпругата му е наследила едновременно с майка му /без с негови братя или сестри или техни низходящи/ - 1/2 от наследството, затова и двете страни по делото притежават по ½ идеална част от имотите, подлежащи на съдебна делба. Като е постановил този резултат, РС-Разлог е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.Не на последно място, настоящия състав и съобрази това, че ответницата още с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е оспорила и е признала иска за делба досежно поисканите от ищцата квоти за разпределението на имуществото оставено от наследодателят им.
БлОС независимо от изхода на спора не присъжда разноски на въззиваемата страна, доколкото не са претендирани по делото, не са представени и доказателства за реално извършени такива, а и не е представен списък по чл. 80 ГПК.