Решение № 3786 от 7.8.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния (АПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „АЯКС – 1“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, офис 41, подадена чрез пълномощник – адв. А. М. от САК, против Ревизионен акт (РА) № Р-32003224006696-091-001 от 26.06.2025 г., издаден от С. Н. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и А. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1050 от 25.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) [населено място] при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер общо на 1 898 331.12 лева и лихви за просрочия към тях в размер общо на 974 637.93 лева, изчислени към 26.06.2025 г.

В жалбата са наведени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че материалноправната разпоредба на чл. 182, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), посочена в ревизионния доклад (РД) като правно основание за издаване на РА, е била приложена неправилно чрез позоваване на легалната дефиниция за „голямо предприятие“ – § 1, т. 74 от ЗКПО, тъй като тя била приложима само за целите на друга норма от закона – чл. 189б от ЗКПО. Поддържа се, че дори да се приеме противното – че нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗКПО представлява самостоятелно материално основание за отпадане на спорното данъчно облекчение, РА е незаконосъобразен, поради несъответствието му с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като в РД към него не е посочено и не е обосновано коя хипотеза на свързани предприятия по смисъла на параграф 3, т. 3 от Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 702/2014 г. е установена за ревизираното лице и консолидираните към него предприятия, както и дали същите упражняват дейността си или част от нея на същия „съответен пазар“ или на „съседни пазари“ по смисъла на цитирания параграф. В тази връзка се сочи, че и в мотивите на решението, постановено при обжалването на РА по административен ред, не е посочено ясно правното основание за издаване на РА. Обосновава се и издаването на РА в противоречие с относимите материалноправни правни разпоредби (ако се приеме, че същите са били правилно установени и ясно посочени), тъй като не била налице свързаност по смисъла на параграф 3, т. 3 от Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 702/2014 г. между ревизираното лице и консолидираните към него предприятия, доколкото от една страна „Аякс – 1“ ООД не притежавало мажоритарен пакет дружествени дялове от капитала на консолидираните дружества и не можело да назначава управители или контрольори на последните, а от друга страна не извършвало дейност на съответен продуктов или географски пазар с консолидираните дружества, нито на съседен такъв. По тези съображения е направено искане за обявяване за нищожен на РА, а в случай, че не са налице предпоставките за това – за отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото – упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-32003224006696-020-001 от 13.12.2024 г., издадена от С. Н. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ („СДО“), на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „АЯКС – 1“ ООД, [ЕИК], с обхват задължения корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: А. Г. Ч. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и В. Л. А. – главен инспектор по приходите (л. 277, том I от приложеното АД № 1067/2025 г. на Административен съд Стара Загора). Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.12.2024 г. по електронен път (л. 279, т. I от АД № 1067/2025 г.). Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-32003224006696-020-002 от 30.01.2025 г. (л. 280, т. I от АД № 1067/2025 г.) в обхвата на ревизията са включени задължения за корпоративен данък и за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г., като е определено тя да завърши до 17.03.2025 г. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-32003224006696-023-001 от 10.02.2025 г. (л. 283, т. I от АД № 1067/2025 г.) на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК – по молба на ревизираното лице, считано до 10.05.2025 г. Със Заповед № Р-32003224006696-143-001 от 13.05.2025 г. (л. 286, т. I от АД № 1067/2025 г.) на основание чл. 35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за завършване на ревизията е определен до 20.06.2025 г. ЗВР, ЗИЗВР и заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис (КЕП) на С. Н. Г. в посоченото й длъжностно качество – Началник сектор в ТД на НАП „СДО“.

В хода на ревизията са били предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани счетоводни регистри, справки и търговска документация; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – А. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. Л. А. на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен и подписан РД № Р-32003224006696-092-001 от 04.06.2025 г. (л. 58-101, т. I от АД № 1067/2025 г.), с който по отношение на ревизираното лице „АЯКС – 1“ ООД се предлага установяване на задължения за корпоративен данък и прилежащи лихви за просрочие, изчислени към 04.06.2025 г., както следва: за 2018 г. – корпоративен данък в размер на 481 541.76 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 337 170.11 лева; за 2019 г. – корпоративен данък в размер на 488 957.50 лева и лихви в размер на 280 423.04 лева; за 2020 г. – корпоративен данък в размер на 488 957.50 лева и лихви в размер на 230 844.22 лева; за 2021 г. – корпоративен данък в размер на 27 574.36 лева и лихви в размер на 10 222.31 лева; за 2022 г. – корпоративен данък в размер на 360 000.00 лева и лихви в размер на 94 388.29 лева; за 2023 г. – корпоративен данък в размер на 51 300.00 лева и лихви в размер на 6 414.41 лева. РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от А. Ч. и В. А., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „АЯКС 1“ ООД е регистриран земеделски производител на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (Наредба № 3 от 29.01.1999 г.) и в това си качество извършва стопанска дейност по производство и продажба на животновъдна продукция – прасета, която се осъществява в два собствени свинекомплекса, находящи се в [населено място], област Стара Загора, и в [населено място], област Добрич, обезпечени с необходимата техника, производствени машини и оборудване. От ревизиращите органи е констатирано също така, че счетоводството на дружеството се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч).

С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „АЯКС – 1“ ООД на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са били връчени 4 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) – № Р-32003224006696-040-002 от 13.12.2024 г. (л. 42, т. II от АД № 1067/2025 г.), № Р-32003224006696-040-003 от 14.01.2025 г. (л. 52, т. II от АД № 1067/2025 г.), № Р-32003224006696-040-004 от 31.01.2025 г. (л. 55, т. II от АД № 1067/2025 г.) и № Р-32003224006696-040-005 от 13.05.2025 г. (л. 68, т. II от АД № 1067/2025 г.). С тях е изискана цялата заведена счетоводна отчетност на дружеството за ревизирания период – счетоводни регистри, оборотни ведомости, главни книги, справки за преотстъпения данък, както и данни за средно списъчния брой на персонала. Изискани са още писмени обяснения относно дейността на дружеството, декларация за свързани лица и справки по образец.

В изпълнение на тези искания от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

Въз основа на представените документи и събраните в хода на ревизионното производство доказателства е установено, че „АЯКС – 1“ ООД е ползвало – под формата на данъчно облекчение и представляващо държавна помощ за земеделски стопани – преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО. Констатирано е, че в подадените годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за всяка една от ревизираните години е деклариран корпоративен данък за преотстъпване, както следва: за 2018 г. в размер на 481 541.76 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 16 703 347.94 лв.; за 2019 г. в размер на 488 957.50 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 14 022 826.99 лв.; за 2020 г. в размер на 488 957.50 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 18 655 057.00 лв.; за 2021 г. в размер на 27 574.36 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 459 572.70 лв.; за 2022 г. в размер на 360 000.00 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 14 421 813.81 лв.; за 2023 г. в размер на 51 300.00 лв. при данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 24 747 531.93 лв.

В РД е посочено, че в ГДД по чл. 92 от ЗКПО ревизираното лице е декларирало, че към датата на предоставяне на държавната помощ за земеделски стопани не е голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО.

Във връзка с това органите по приходите са изследвали законовите предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО и са преценили, че се следва отказ на декларираното от „АЯКС – 1“ ООД преотстъпване на този данък за всички ревизирани периоди. Прието е, че в случая е налице ограничението по чл.182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, съгласно което данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия.

Според ревизиращия екип предприятието на жалбоподателя покрива критериите за голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО – „големи предприятия“ за целите на чл. 189б от ЗКПО са предприятията, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) №702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договор за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС) № 702/2014). Посочено е, че в категорията микро-, малки и средни предприятия се включват предприятия, в които работят по-малко от 250 души, чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чието годишно балансово число не надхвърля 43 млн. евро (чл. 2, т. 1 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014). Отбелязано е, че при определяне числеността на персонала и финансовите показатели (по чл. 2) са взети предвид определените в чл. 3 от приложение I на Регламент (ЕС) №702/2014 видове предприятия, а именно: „самостоятелно предприятие“, „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“, които също намират приложение в случая. С оглед на това е уточнено, че ако се установи някоя от хипотезите на „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“, следва да се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група, а не само за предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък.

За да приемат, че ревизираното дружество представлява голямо предприятие, органите по приходите са изследвали свързаността му с други дружества, които работят в сферата на месодобивната индустрия. По данни от търговския регистър към Агенция по вписванията е установено, че за периода от 01.01.2018 г. до 02.10.2019 г. едноличен собственик на капитала на „АЯКС – 1“ ООД е А. Д. Т.. Последният е едноличен собственик и на „АЯКС – 95“ ООД (с предмет на дейност производство на прасета), „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД (с предмет на дейност производство на фуражи и фуражни изделия, производство и търговия на селскостопанска продукция) и „АЯКС – АГРО“ ООД (с предмет на дейност производство на месо и месни продукти, търговия на едро и дребно със собствена продукция и външни стоки). След 03.10.2019 г. и до настоящия момент съдружници в „АЯКС – 1“ ООД, „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД (самостоятелно в две от дружествата и съвместно с още едно лице в останалите две) са физическите лица Д. А. С., Р. А. Т., Е. М. Т.. Въпросните три лица са съдружници и в четирите търговски дружества и са с общо притежание над 50% от дяловете от капитала им. Въз основа на това е прието че посочените дружества са „свързани предприятия“ по смисъла на параграф 3 на чл. 3 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014, според който това са предприятията, които имат едно от следните взаимоотношения помежду си: а) дадено предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие; г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

За относими в тази връзка са приети разпоредбите на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Изтъкнато е, че съгласно чл. 4, ал. 8 от ЗМСП предприятията, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5 от същия закон, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. Цитирани са легалните дефиниции на понятията „съответен пазар“ (§ 1, т. 7 от ДР на ЗМСП) и „вертикално свързани пазари“ (§ 1, т. 8 от ДР на ЗМСП).

Въз основа на данните от годишните отчети за дейността (л. 117-270, т. I от АД № 1067/2025 г.) и декларирания предмет на дейност в Търговския регистър на цитираните дружества е прието, че „АЯКС – 1“ ООД е свързано предприятие по смисъла на ЗМСП с останалите три дружества. При това положение към параметрите на „АЯКС – 1“ ООД са прибавени параметрите и на свързаните с него дружества – „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД, като е извършено обединяване на данните за нает персонал, балансово число и отчетени приходи по години за четирите предприятия общо. По този начин е установено, че общата сума на тези параметри надхвърлят определените в приложение I на Регламент (ЕС) №702/2014 г.

След анализ на представените в хода на извършените насрещни проверки справки от „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД и на наличните данни в ИМ на НАП, декларирани в подадените от ревизираното лице и посочените дружества декларации обр. 1, е изчислен списъчния състав на персонала на ревизираното лице и свързаните предприятия: за 2018 г. от 344 лица, а за 2019 г. – 350 лица. С оглед на данните в подадените годишни финансови отчети (ГФО) е прието, че ревизираното лице и свързаните предприятия са декларирали общ годишен счетоводен баланс за 2018 г. – 116 477 хил. лв. (59 553.74 евро) и за 2019 г. – 117 986 хил. лв. (60 325.28 евро). Акцентирано е, че едноличен собственик на капитала на четирите свързани предприятия през тези периоди е бил А. Д. Т.. По идентичен начин е изчислен списъчният състав на персонала на ревизираното лице и свързаните предприятия и за останалите години, през които съдружници в четирите дружества са Д. А. С., Р. А. Т. и Е. М. Т. – за 2020 г. същият е 381 лица, за 2021 г. е 368 лица, за 2022 г. е 345 лица, за 2023 г. е 350 лица. Констатирано е, че за посочените години ревизираното лице и свързаните предприятия са декларирали общ годишен счетоводен баланс, както следва: за 2020 г. – 124 852 хил. лв. (63 835.81 евро), за 2021 г. – 124 900 хил. лв. (63 860,36 евро), за 2022 г. – 126 943 хил. лв. (64 904.93 евро), за 2023 г. – 129 427 хил. лв. (66 174.97 евро).

Въз основа на изложеното е обоснован извод, че „АЯКС – 1“ ООД като свързано предприятие не попада в категорията микро-, малко или средно предприятие (МСП), тъй като не отговаря на критериите, определени в чл. 2 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юни 2014 г. По тези съображения е прието, че ревизираното дружество заедно с останалите три дружества представлява голямо предприятие и незаконосъобразно е упражнило право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО за всяка от ревизираните години.

На база посочените констатации е отказано данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО за всяка от ревизираните години, вследствие на което е определено допълнително задължение за корпоративен данък, както следва: за 2018 г. в размер на 481 541.76 лв., за 2019 г. в размер на 488 957.50 лв., за 2020 г. в размер на 488 957.50 лв., за 2021 г. в размер на 27 574.36 лв., за 2022 г. в размер на 360 000.00 лв., за 2023 г. в размер на 51 300.00 лв. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) върху сумите за довнасяне са начислени и дължимите лихви.

РД е връчен по електронен път на ревизираното лице на 04.06.2025 г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 102, т. I от АД № 1067/2025 г.).

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

Въз основа на съставения РД № Р-32003224006696-092-001 от 04.06.2025 г. и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. Н. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и А. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-32003224006696-091-001 от 26.06.2025 г., с който на „АЯКС – 1“ ООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък и прилежащи лихви за просрочие, както следва: за 2018 г. – корпоративен данък в размер на 481 541.76 лева и лихви в размер на 341 114.60 лева, за 2019 г. – корпоративен данък в размер на 488 957.50 лева и лихви в размер на 284 292.36 лева, за 2020 г. – корпоративен данък в размер на 488 957.50 лева и лихви в размер на 234 713.54 лева, за 2021 г. – корпоративен данък в размер на 27 574.36 лева и лихви в размер на 10 440.52 лева, за 2022 г. – корпоративен данък в размер на 360 000.00 лева и лихви в размер на 97 237.12 лева, за 2023 г. – корпоративен данък в размер на 51 300.00 лева и лихви в размер на 6 839.79 лева. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД, неразделна част от РА. РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с КЕП от С. Г. и А. Ч., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

РА е връчен по електронен път на „АЯКС – 1“ ООД на 30.06.2025 г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 38, т. I от АД № 1067/2025 г.).

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК „АЯКС – 1“ ООД е обжалвало издадения РА по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] жалба с вх. № Ж-32-36 от 11.07.2025 г. (л. 109, т. I от АД № 1067/2025 г.) по регистъра на ТД на НАП „СДО“.

С Решение № 1050 от 25.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] в производство по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден изцяло РА № Р-32003224006696-091-001 от 26.06.2025 г., относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 1 898 331.12 лева и лихви в размер на 974 637.93 лева. Обсъдени са всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и материалния закон. По подробно изложени съображения за неоснователни са приети направените в жалбата възражения, че „АЯКС – 1“ ООД не представлява голямо предприятие по смисъла на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО. Изтъкнато е, че целта на ограничението, визирано в цитираната разпоредба, е да се гарантира достъп до данъчното облекчение по чл. 189б от същия закон само за онези предприятия (малки и средни), които наистина се нуждаят от него. Посочено е, че легално определение за „големи предприятия“ за целите на чл. 189б от ЗКПО е дадено в § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО, като тази нормата е препращаща и постановява, че това са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 (до 31 декември 2022 г.). Уточнено е, че новата разпоредба на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) постановява, че „големи предприятия“ за целите на чл. 189б са предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472.

Във връзка с това е отбелязано, че в параграф 3 на чл. 3 от приложение I „Определение за микро-, малки и средни предприятия“ на Регламент (ЕС) № 702/2014 и приложение I „Определение за МСП“ на Регламент (ЕС) 2022/2472 алтернативно са описани конкретни взаимоотношения между предприятия, които ги определят като свързани. Изтъкнато е, че съгласно цитираната разпоредба предприятията, поддържащи някое от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари. Според решаващия административен орган именно посочената хипотеза е налице в процесния случай. Изложени са съображения, че направените в хода на ревизията констатации за дейността на жалбоподателя и останалите три дружества и тяхното управление сочат, че едно и също физическо лице в периода до 02.10.2019 г. е управлявало четирите дружества, вземало е еднолично решения от компетентността на върховния орган на управление, както и е разполагало с правото да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния орган на тези дружества, като след тази дата и до настоящия момент съдружници в „АЯКС – 1“ ООД, „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „.АЯКС – АГРО“ ООД (самостоятелно в две от дружествата и съвместно с още едно лице в останалите две) са физическите лица Д. А. С., Р. А. Т., Е. М. Т., с общо притежание над 50% от дяловете от капитала им. Посочено е, че същите притежават контрола над търговските дружества по аргумент от § 1в от ДР на Търговския закон (ТЗ), където „контрол“ по смисъла на този закон е налице, когато едно физическо или юридическо лице (контролиращ) притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание на съдружниците, състоящо се от всички съдружници, избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Обоснован е извод, че именно посредством посочените физически лица ревизираното дружество притежава мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в другите три предприятия по аргумент от чл. 3, параграф 3, буква „а“ от приложение I на Регламент (ЕС) №702/2014 и приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472.

Отделно от горното се изтъква, че в хода на административното обжалване е установено, че през ревизираните периоди „АЯКС – 1“ ООД е имало непрекъснати търговски взаимоотношения с останалите три дружества. Констатирани били декларирани покупки и продажби между тях в значителни размери, както следва: за периода от 2018 г. до 2023 г. от „АЯКС – 1“ ООД са били декларирани общо 836 покупки на комбиниран фураж, млекозаместители, протеинов концентрат и др. материали от „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД на стойност 273 254 352.03 лв. и начислен ДДС в размер на 54 650 870.39 лв. Продажбите пък към последното са на стоки, услуги, материали, ел. енергия, соев шрот, угоени прасета на стойност 16 032 307.68 лв. и ДДС в размер на 3 206 461.60 лв. За периода от 2018 г. до 2023 г. от „АЯКС – 1“ ООД са декларирани покупки на живи животни, женски за разплод, наем на МПС от „АЯКС – 95“ ООД на стойност 2 780 523.40 лв. и начислен ДДС в размер на 556 104.68 лв., а продажбите към последното са на угоени прасета, нерези, услуги и материали на стойност 1 651 908.32 лв. и ДДС в размер на 330 381.66 лв. Посочено е, че покупки и продажби са декларирани и към контрагента „АЯКС – АГРО“ ООД.

Предвид изложеното решаващият административен орган е приел, че „АЯКС – 1“ ООД, „АЯКС – АГРО“ ООД, „АЯКС – 95“ ООД и „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД са свързани предприятия по смисъла на приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 и приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472, защото лицата, които са съдружници и/или управители на „АЯКС – 1“ ООД, са съдружници и/или управители и на другите дружества и очевидно са в хипотезата на физически лица, които могат да съгласуват поведението на юридическите лица, които управляват. Във връзка с това е направено позоваване на решение по дело С-110/13 на Съда на Европейския съюз (седми състав) от 27 февруари 2014 г., в което е посочено, че чл. 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/3 61/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определянето за микро-, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятията може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в чл. 3, параграф 3, първа алинея от това приложение. Смята се според това решение, че действат съвместно по смисъла на чл. 3, параграф 3, четвърта алинея от цитираното приложение физическите лица, които съгласуват поведението си с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на цитираната препоръка.

Прието е, че изложеното изцяло покрива фактическия състав на разпоредбата на чл. 3, § 3, букви „а“ и „б“ от приложение I на Регламент (ЕС) №702/2014 и приложение 1 на Регламент (ЕС) 2022/2472, поради което ревизираното дружество не попада в категорията на микро-, малки или средни предприятия, а е налице хипотезата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО.

В заключение е добавено, че при наличието на хипотезата за „свързани предприятия“ се изследва числеността на персонала и финансовите показатели за цялата група, както това е сторено с РА, а не само за предприятието, желаещо да преотстъпва корпоративен данък.

Решение № 1050/ 25.08.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „АЯКС – 1“ ООД по електронен път на 30.09.2025 г. (л. 44, т. I от АД № 1067/2025 г.).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с КЕП в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР – на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП; доказателства, представени от или събрани по искане на жалбоподателя.

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза (л. 90-96 от делото), според заключението на която пазарът за отглеждане на свине е отделен пазар, част от общия пазар за отглеждане на селскостопански животни. Вещото лице смята, че е налице частична взаимозаменяемост между отглеждането на свине и отглеждането на други видове животни, тъй като произведените месни продукти могат да задоволяват сходни потребности на потребителите, но не са напълно взаимнозаменяеми, поради различия в цената, вкуса и производствените технологии. Посочва се, че свинските местни продукти обикновено принадлежат към една асортиментна група, но не непременно всички продукти, получавани от свинете, могат да бъдат включени в нея. В заключението са описани и основните икономическите характеристики на регионалния пазар – географски обхват, специфично търсене и предлагане, конкуренция, ценови особености и зависимост от местните ресурси и инфраструктура, които според експерта определят икономическото му развитие и ефективност. При изслушване на експертизата вещото лице заявява, че няма как да определи дали за жалбоподателя има формиран самостоятелен регионален пазар, защото не познава дейността на дружеството. Посочва, че действително в РА е записано, че жалбоподателят е имал клонове в отделни градове – София, Стара Загора и Добрич, както и два свинекомплекса, но до каква степен тези клонове имат утвърден пазар в съответния регион не може да прецени единствено въз основа на доказателствата по делото. Смята, че принципно няма как да се развива това стопанство, без да е формиран регионален пазар, предвид това, че дружеството има магазини в региона на Стара Загора и в близост, например в Димитровград, но това не изключва възможността да са извършвани продажби на готова продукция и в София.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването на РА № Р-32003224006696-091-001 от 26.06.2025 г., потвърден с Решение № 1050 от 25.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 001 от 02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП „СДО“ (л. 45, т. I от АД № 1067/2025 г.), на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии, са определени началниците на сектори „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ в ТД на НАП „СДО“. В случая ЗВР № Р-32003224006696-020-001 от 13.12.2024 г. е издадена от С. Н. Г. на длъжност Началник сектор „Ревизии и проверки”, като издателят на заповедта с оглед на заеманата длъжност е сред органите, посочени в т. I от Заповед № 001 от 02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП „СДО“, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР, както и заповедта за изменението й, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датата на издаването им КЕП на Началник сектор в отдел „Контрол“ в ТД на НАП „СДО“ – С. Н. Г..

Възложената ревизия на „АЯКС – 1“ ООД е извършена от определените със ЗВР № Р-32003224006696-020-001 от 13.12.2024 г. органи по приходите – А. Г. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и В. Л. А. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД № Р-32003224006696-092-001 от 04.06.2025 г. (чл. 117, ал. 1 от ДОПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен със ЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК). Оспореният РА № Р-32003224006696-091-001 от 26.06.2025 г. е издаден от С. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и от А. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗВР. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“, която е компетентната териториална дирекция, определена по реда на чл. 8, ал. 4 от ДОПК.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител – като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (представения с административната преписка CD-R). От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения РА. С оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно разпоредбата чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от РА, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на РА по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В случая, противно на твърденията в жалбата, в РД в необходимата и достатъчна степен са обосновани фактическите и правни основания, въз основа на които са определени спорните задължения в тежест на жалбоподателя. Налице са фактически установявания за наличие на пречка по чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО ревизираното лице да ползва данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, поради обстоятелството, че представлява голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО. Непосочването на правното основание, очертаващо конкретната хипотеза, поради която дружеството е определено като такова, не представлява порок на РА по чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно липса на мотиви, който да обуслови обявяването му за нищожен, съответно отмяната му като незаконосъобразен. Непосочването или погрешното посочване на правното основание в административния акт не опорочава формата му, тъй като за разлика от фактическото основание, правното не обвързва съда. Това е допустимо, предвид правомощията на съда да разгледа и разреши спора по същество съгласно чл. 160 от ДОПК. Когато фактическите основания са изложени ясно и конкретно, за съда не е невъзможно да извърши преценка относно законосъобразността на акта, а за неговия адресат – да защити правата си, каквато всъщност е и целта на излагането на мотиви в него. В този смисъл е приетото в т. III от ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на производството по извършване на ревизия (л. 283 и 286, т. I от АД № 1067/2025 г.) се установява, че ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи на 04.06.2025 г. – в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването РА.

Относно съответствието на оспорения РА с материалния закон:

По делото няма спор (а и от събраните доказателства не се установява противното), че жалбоподателят „АЯКС – 1“ ООД е регистриран земеделски производител на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и в това си качество извършва стопанска дейност по производство и продажба на животновъдна продукция – прасета, която се осъществява в два собствени свинекомплекса, находящи се в [населено място], област Стара Загора, и в [населено място], област Добрич, както и че за всяка една от ревизираните години, съгласно подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО (в които е декларирал и че не е голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО), е ползвал данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО, представляващо държавна помощ за земеделски стопани – преотстъпване до 60 на сто от данъка върху данъчната си печалба от дейността по производство на животинска продукция, в посочените в РД размери.

За да отрекат ползваното данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО, органите по приходите са приели, че ревизираното лице попада в обхвата на лицата по чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, по отношение на които не се прилага данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, а именно – че „АЯКС – 1“ ООД е „голямо предприятие“ по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО. В тази връзка спорният по делото въпрос се свежда до това дали ревизираното лице е изпълнило изискванията за преотстъпване на корпоративен данък от гл. т. липсата на визираната в разпоредбата на чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО пречка за ползване на данъчното облекчение.

Съгласно чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО, данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (каквото по дефиниция е данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО), не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия.

Според § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО „големи предприятия“ за целите на чл. 189б са: предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (ОВ, L 193/1 от 1 юли 2014 г.) – до 31.12.2022 г., а след измененията с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г. – предприятия, които не отговарят на критериите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 327/1 от 21 декември 2022 г.).

По смисъла на чл. 1 от приложение I „Определение за микро-, малки и средни предприятия“ на Регламент (ЕС) № 702/2014 „предприятие“ всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално самонаетите лица и семейните предприятия, упражняващи занаятчийска или друга дейност, както и сдруженията или асоциациите, упражняващи редовно стопанска дейност.

Съгласно параграф 1 на чл. 2 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014, категорията на микро-, малките и средните предприятия (МСП) обхваща предприятията, в които работят по-малко от 250 души, чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чието годишно балансово число не надхвърля 43 млн. евро. В параграф 2 и 3 са посочени съответните показатели, на които трябва да отговаря едно предприятие, за да бъде квалифицирано като „малко предприятие“ или като „микропредприятие“ в рамките на категорията МСП.

Според чл. 3 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 „Видове предприятия, взети предвид при определяне на числеността на персонала и финансовите показатели“:

1. „Самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не е класифицирано като предприятие партньор по смисъла на параграф 2 или като свързано предприятие по смисъла на параграф 3.

2. „Предприятия партньори“ са всички предприятия, които не са класифицирани като свързани предприятия по смисъла на параграф 3 и между които съществува следното взаимоотношение: дадено предприятие (предприятие нагоре по веригата) притежава — самостоятелно или съвместно с едно или повече свързани предприятия по смисъла на параграф 3 — 25 % или повече от капитала или правата на глас на друго предприятие (предприятие надолу по веригата).

Дадено предприятие може обаче да се определя като самостоятелно и по този начин да няма предприятия партньори, дори ако посоченият праг от 25 % е достигнат или надвишен от следните инвеститори, при условие че тези инвеститори не са свързани по смисъла на параграф 3 нито индивидуално, нито съвместно с въпросното предприятие:

а) корпорации за публични инвестиции, дружества за рисков капитал, отделни лица или групи лица с редовна дейност в областта на рисковия капитал, които инвестират чрез капиталово финансиране в некотирани фирми („бизнес ангели“), при условие че размерът на общата инвестиция на тези „бизнес ангели“ е под 1 250 000 EUR в едно и също предприятие;

б) университети или изследователски центрове с нестопанска цел;

в) институционални инвеститори, включително фондове за регионално развитие;

г) автономни местни власти с годишен бюджет под 10 млн. евро и чието население е по-малко от 5000 жители.

3. „Свързани предприятия“ са предприятията, които имат едно от следните взаимоотношения помежду си:

а) дадено предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;

в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;

г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

Налице е презумпция, че не съществува доминиращо влияние, ако инвеститорите, посочени в параграф 2, втора алинея, не участват пряко или косвено в управлението на въпросното предприятие, без да се засягат правата им като акционери.

Предприятията, поддържащи някое от описаните в първа алинея взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия или посредством някой от посочените в параграф 2 инвеститори, също се считат за свързани.

Предприятията, поддържащи някое от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани, ако упражняват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари.

За „съседен пазар" се счита пазарът на продукт или услуга, намиращ се директно нагоре или надолу по веригата спрямо съответния пазар.

4. С изключение на случаите, упоменати в параграф 2, втора алинея, дадено предприятие не може да се счита за МСП, ако 25 % или повече от капитала или от правата му на глас се контролират пряко или косвено, съвместно или индивидуално, от един или няколко публични органа.

5. Предприятията могат да изготвят декларация относно статута си на самостоятелни предприятия, предприятия партньори или свързани предприятия, в която се включват данни, отнасящи се до посочените в член 2 тавани. Декларацията може да бъде изготвена дори ако капиталът е разпределен по такъв начин, че не е възможно да се определи с точност неговият собственик – в такъв случай предприятието може добросъвестно да декларира основателно предположение, че 25 % или повече от неговия капитал не е собственост на едно предприятие или на свързани предприятия. Такива декларации се изготвят, без да се засягат проверките или разследванията, предвидени от националните или съюзните правила.

В чл. 4 и 5 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 е посочено как се определят числеността на персонала и финансовите показатели, а в чл. 6 е предвидено, че в хипотезите на „предприятия партньори“ или „свързани предприятия“ се изследва числеността на персонала и финансовите показатели на цялата група предприятия.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 1 – 6 от приложение I „Определение за МСП“ на Регламент (ЕС) 2022/2472, като в частност текстовете на относимите към процесния казус норми на чл. 2, параграф 1 и чл. 3, параграфи 1 и 3 от приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472 са напълно идентични с текстовете на чл. 2, параграф 1 и чл. 3, параграфи 1 и 3 от приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014.

Аналогични са разпоредбите, касаещи определението за МСП и в частност за „свързани предприятия“, на Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), на приложението към Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията за микро, малки и средни предприятия (Препоръка 2003/361), на приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 (Общ регламент за групово освобождаване - ОРГО) и на приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014, поради което формираната по тях практика на националните съдилища и на СЕС е относима и към разглеждания казус.

Според Решение на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело С-110/13, чл. 3, § 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361 (аналогична на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472) относно определението за микро-, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятията може да се считат за „свързани“, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице и група от действащи съвместно физически лица, дори и те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в чл. 3, § 3, първа алинея от посоченото приложение (аналогична на член 3, параграф 3, първа алинея от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472). Счита се, че действат съвместно, по смисъла на чл. 3, § 3, четвърта алинея от това приложение, физическите лица, които съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобикалят определението за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на тази препоръка.

Според Определение на СЕС от 11 май 2017 г. по дело С-110/13 по дело C-53/17, член 3, параграф 3 от приложение I към ОРГО (аналогичен на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към приложение I на Регламент (ЕС) 2022/2472) трябва да се тълкува в смисъл, че предприятията могат да се считат за „свързани“ по смисъла на тази разпоредба, когато анализ на правните и икономическите отношения между тях показва, че те представляват, чрез физическо лице или група физически лица, действащи съгласувано, единен икономически субект, дори ако формално не поддържат едната или другата от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от посоченото приложение. Физическите лица, които координират действията си, за да упражняват влияние върху бизнес решенията на съответните предприятия, така че тези предприятия не могат да се считат за икономически независими едно от друго, се считат за действащи съгласувано по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от посоченото приложение (аналогична на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472). Изпълнението на това условие зависи от обстоятелствата по случая и не е непременно обвързано със съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори с констатацията за тяхното намерение да заобиколят определението за микро-, малки или средни предприятия, както е определено в приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008.

Освен това, доколкото нормата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП, според която предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари, е аналогична на разпоредбата на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472, но в последните не се съдържа дефиниция на понятието „съответен пазар“ (дадена е само дефиниция за „съседен пазар“ – пета алинея, аналогична по смисъл на дефиницията за „вертикално свързани пазари“ в § 1, т. 8 от ДР на ЗМСП), относимо към разглеждания казус е и определението за „съответен пазар“ в § 1, т. 15 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), доколкото същото е идентично с определението в § 1, т. 5 от ДР на отменения ЗЗК, към което изрично препраща § 1, т. 7 от ДР на ЗМСП. Съгласно това определение, „съответен пазар“ се състои от: а) „продуктов пазар“, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени; б) „географски пазар“, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони.

В случая органите по приходите са приели, след анализ на събраните доказателства, в т. ч. и при извършените насрещни проверки, че ревизираното дружество представлява голямо предприятие, тъй като е „свързано предприятие“ по смисъла на чл. 3, параграф 3 (б. „а“ и „б“, според направената конкретизация в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място]) от приложение I на регламентите, към които препраща § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО – Регламент (ЕС) № 702/2014 и Регламент (ЕС) 2022/2472, с други дружества – „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД, като числеността на персонала и финансовите показатели на групата „свързани предприятия“ надхвърлят критериите за МСП по чл. 2 от приложение I на цитираните регламенти. Жалбоподателят не оспорва констатациите и изчисленията на ревизиращия екип относно числеността на персонала и релевантните финансови показатели на всяко едно дружество и на всички заедно (като съвкупност), а само формирания извод, че четирите дружества са „свързани предприятия“ по смисъла на приложимите регламенти.

В решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] е отразено в допълнение към констациите в РД, че през ревизираните периоди „АЯКС – 1“ ООД е имало непрекъснати търговски взаимоотношения с останалите три дружества, като са декларирани покупки и продажби между тях в значителни размери. Така например за периода от 2018 г. до 2023 г. от „АЯКС – 1“ ООД са декларирани общо 836 покупки на комбиниран фураж, млекозаместители, протеинов концентрат и др. материали от „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД на стойност 273 254 352.03 лв. и начислен ДДС в размер на 54 650 870.39 лв., а продажбите към последното са на стоки, услуги, материали, ел. енергия, соев шрот, угоени прасета на стойност 16 032 307.68 лв. и ДДС в размер на 3 206 461.60 лв. За същия период от „АЯКС – 1“ ООД са декларирани покупки на живи животни, женски за разплод, наем на МПС от „АЯКС – 95“ ООД на стойност 2 780 523,40 лв. и начислен ДДС в размер на 556 104,68 лв., а продажбите към последното са на угоени прасета, нерези, слуги и материали на стойност 1 651 908,32 лв. и ДДС в размер на 330 381,66 лв. Покупки и продажби са декларирани и от/към „АЯКС – АГРО“ ООД. Тези констатации също не се оспорват от жалбоподателя, нито бяха ангажирани доказателства за оборването им.

Тези факти и обстоятелства, преценени в контекста на приложимата нормативна уредба, цитирана по-горе, обуславят следните изводи:

През периода от 01.01.2018 г. до 02.10.2019 г. едноличният собственик на капитала и управител на „АЯКС – 1“ ЕООД (преобразувано в ООД на 03.10.2019 г.) – А. Д. Т., е бил такъв и на „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ЕООД (преобразувано в ООД на 07.10.2019 г. – според датата на вписването в ТР, а не според очевидно възникналото по-рано основание за това), а като физическо лице и като едноличен собственик и управител на „АЯКС – 1“ ЕООД (с оглед на притежаваните от тях дружествени дялове на обща стойност 7600 лв. при капитал от 10000 лв., както следва: А. Т. – 6600 лв., „АЯКС – 1“ ЕООД – 1000 лв.) е управлявал чрез определен от него управител (С. К.) и „АЯКС – 95“ ООД – по аргумент от чл. 137, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 от Търговския закон (ТЗ). А. Д. Т. с оглед на притежавания от него дружествен дял в размер [рег. номер]. при капитал [рег. номер]. е управлявал и „АЯКС – АГРО“ ООД, чрез определен от него управител (С. К.) – по аргумент от чл. 137, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 от ТЗ. След преобразуването „АЯКС – 1“ ЕООД (а и на „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ЕООД) в ООД и до края на ревизирания период съдружници в „АЯКС – 1“ ООД, „АЯКС – 95“ ООД, „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД са физическите лица Д. А. С., Р. А. Т. и Е. М. Т., като същите са притежавали съвместно в общ дял целия капитал на две от дружествата – „АЯКС – 1“ ООД и „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД, а в останалите две дружества са притежавали съвместно в общ дял над 50 % от капитала им, т. е. контрола над тях смисъла на § 1в, т. 1 от ДР на ТЗ. Чрез една от тях – Е. Т., те са управлявали „АЯКС – 1“ ООД и „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД, а по аргумент от чл. 137, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 от ТЗ – и останалите две дружества, посредством определения за техен управител С. К..

С оглед на предмета им на дейност – отглеждане на свине („АЯКС – 1“ ООД и „АЯКС – 95“ ООД), производство фуражи и фуражни изделия, производство и търговия на селскостопанска продукция („ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД) и производство и преработка на месо, без птици („АЯКС – АГРО“ ООД), а и посочените по-горе покупко-продажби в значителни размери, реализирани между тях през ревизирания период, в т. ч. на продукция, свързана с предмета им на дейност, като например фуражи и прасета, четирите дружества са осъществявали дейност, както следва: 1. „АЯКС – 1“ ООД и „АЯКС – 95“ ООД – на „същия съответен пазар“ по смисъла § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК (приложимостта към разглеждания казус на цитираната разпоредба беше изяснена по-горе), както от гл. т. на критерия „продуктов пазар“, тъй като отглежданите от двете дружества животни са все свине, т. е. взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики (индиция за което са осъществените между тях сделки с угоени прасета, женски за разплод и нерези), предназначение и цени (доколкото не се установява противното), така и от гл. т. на критерия „географски пазар“ – България (доколкото не се установява противното, вкл. от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, имайки предвид и заявеното от вещото лице при изслушването му, че не може да определи дали жалбоподателят има формиран самостоятелен регионален пазар и ако има такъв, не може да изключи възможността дружеството да извършва продажби на готова продукция извън този пазар); 2. на „съседни пазари“ (по смисъла на чл. 3, параграф 3, четвърта алинея от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472) – „АЯКС – 1“ ООД и „АЯКС – 95“ ООД, от една страна, и останалите две дружества, от друга страна, тъй като с оглед на предмета им на дейност – производство на фуражи и фуражни изделия, производство и търговия на селскостопанска продукция („ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД) и производство и преработка на месо, без птици („АЯКС – АГРО“ ООД), пазарите на „ТРАКИЙСКИ ФУРАЖ“ ООД и „АЯКС – АГРО“ ООД се намират съответно надолу и нагоре по веригата спрямо „съответния пазар“ – пазара на първите дружества.

Следователно, между посочените четири дружества през ревизирания период са били налице взаимоотношенията по член 3, параграф 3, първа алинея, б. „а“ и „б“ от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472, поддържани при условията на член 3, параграф 3, четвърта от приложения I към цитираните регламенти – посредством физическо лице до 02.10.2019 г., а след това – посредством група от действащи съвместно физически лица, като същевременно дружествата са упражнявали дейността си на един и същ съответен пазар (две от тях) или на съседни пазари спрямо съответния пазар (останалите две дружества). С други думи четирите дружества – предприятия по смисъла на чл. 1 от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472, следва да се считат за свързани по смисъла на член 3, параграф 3 от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472, тъй като от изградените от тях взаимоотношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно икономическо образование. В този смисъл приходните органи обосновано са изследвали числеността на персонала и финансовите показатели по член 2 от приложения I към Регламент (ЕС) № 702/2014 и към Регламент (ЕС) 2022/2472 за цялата група „свързани предприятия“ и въз основа на тях, доколкото констатациите и изчисленията им в тази насока не се оспорват и съответно не се ангажират доказателства за оборването им, правилно са приели, че не се покриват критериите на цитираните регламенти за МСП и съответно е налице хипотезата на чл. 185, ал. 5, т. 2 от ЗКПО – данъчнозадълженото лице е голямо предприятие по смисъла на § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО. В съответствие с това законосъобразно на ревизираното дружество е било отказано данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО за всяка една от ревизираните години и респективно е определено допълнително задължение за корпоративен данък за всяка една от годините в размера на ползваното през съответната година данъчно облекчение.

По тези съображения съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и жалбата против него на „АЯКС – 1“ ООД, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро, определено по реда на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Относно така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да се посочи, че с изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г., законодателят в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е разпоредил, че размерът му не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело по чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че не е приложима Наредба № 1 от 9.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК