Решение № 11 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Трън по дело № 383/2025 г.

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК. Образувано е по искова молба, предявена от Ц. С. П., с ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: ••••••••••••••••• и А. С. Й. с ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: •••••••••••••••••, срещу Кмета на Община Трън, с адрес: 2460, гр.Трън, обл.Перник, пл.“Владо Тричков“ 1, БУЛСТАТ 000386790. Ищците твърдят, че са собственици на основание давностно владение, наследство и учредена суперфиция на следния недвижими имот в община Трън, а именно: УПИ в с.Филиповци, съставляващ парцел № XI-164, кв.10 по плана на село Филиповци с площ 850 кв.м., заедно с постройките и приращенията към имота. Твърдят, че собствеността върху имота се доказва чрез суперфиция, обективирана с Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 13.02.1990 г., чийто носител е майка им Г. Б. З., починала на •••••••• г., жителка на село Филиповци, чрез протокол за дадена строителна линия от 20.04.1990 г., Заповед № 64/13.02.1990 г., Строително Разрешение № 21 от 21.02.1990 г., Скица № 14 от 19.02.1990 г. , Удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци изх № 6406002505/18.11.2025 г. на община Трън, Удостоверение за данъчна оценка на УПИ изх. № 6406018101/18.11.2025 г. на община Трън. По наследство чрез удостоверение за наследници изх № 308/15.12.2022 г. и акт за смърт № 1483/08.12.2022 г. на община Перник. Чрез придобивна давност в продължение от 13.02.1990 г. до датата на входиране на исковата молба, т.е. повече от 35 години, непрекъсната фактическа власт реализирана до •••••••• г. от наследодателката Г. Б. З., а от 08.12.2022 г. до датата на иска от наследниците Ц. С. П. и А. С. Й. чрез присъединено владение върху процесния имот по наследство и чрез реално осъществено фактическо владение, включващо корпуса и анимуса върху имота. Ищците твърдят, че владеят фактически и непрекъснато процесния недвижим имот повече от 35 години лично и чрез тяхната майка. Това владение е непритеснявано от никой и безпротиворечиво, същото е непрекъснато, като включва ограждане на имота от тях на 14.02.1990 г. с телена ограда, целогодишно поддържане на имота чрез неговото косене, торене и обработка, полагане на насаждения с различни култури като боб, краставици, картофи, домати, чушки. Плащани са от тях разходите върху имота, включително местните данъци, вкл. за 2025 г. Отделно, имотът бил застроен през лятото на 1990 г. на един жилищен етаж, но с течение на времето същият се самосрутил и останала основата на къщата, която съществува и до ден днешен. До настоящия момент не се е явявал друг претендент собственик или друг владелец. Сочи се нормата на чл.68 ЗС, която определя двата основни признака на владението: обективен (корпус) и субективен (анимус). Корпусът представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която се състои от непосредствен досег с вещта - извършване на фактически въздействия и недопускане на трети лица да въздействат върху нея. Не е необходимо непрекъснато да се демонстрира фактическата власт. Властта може да се упражнява лично или чрез друго лице. Намерението (анимус), че вещта принадлежи на владелеца е субективният признак на владението. Относно него е уредена оборима презумпция. Достатъчно е да се докаже обективният признак, за да считаме лицето за владелец. Владението трябва да бъде постоянно, въздействията върху вещта да не са откъслечни, без да е нужно да се демонстрират по всяко време. Владението трябва да бъде непрекъснато - да не е изгубвана фактическата власт в продължение на повече от шест месеца. Прекъснато владение не съществува - то е изгубено (прекратено). До шест месеца владението може да бъде защитавано с владелческите искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и не се счита за прекратено, ако бъде възстановено в срок. Непрекъснатостта е от значение и за придобивната давност - чл. 81 ЗС. Владението трябва да бъде спокойно и явно - да не е установено с насилие или по скрит начин. В конкретния случай, ищците са имали и съвладение, което отблъсква претенциите на ответника, ако има такива. Съвладение е налице, когато две или повече лица упражняват едновременно еднородно владение върху една и съща вещ. Ако владението им е пълно, те владеят вещта като съсобственици, считат я за обща. Важно е намерението. Фактическата власт може да се упражнява и само от някой от тях - тогава той е владелец за себе си и държател за другия владелец. Ответникът или трети лица в нито един момент не са владели имота, нито единични случаи, нито непрекъснато, необезпокоявано имотите. Напротив - това важи единствено за ищците. Независимо от горното обаче, преди месец се обадили техни съседи, че от общината оглеждали имота и имали намерение да го продават на търг. Имало издаден Акт за общинска собственост, което автоматично създава правна колизия относно собствеността върху имота. Поради горното обстоятелство, че ответника има издаден АОС, то за ищците възникна правния интерес да се установи собствеността върху имота. Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община, че ищците са собственици на основание придобивна давност, суперфиция и по наследство на процесния недвижим имот - УПИ в с.Филиповци, съставляващ парцел № Х1-164, кв.10 по плана на село Филиповци с площ 850 кв.м., заедно с постройките и приращенията към имота. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Трън чрез процесуалният им представител, с който заявяват, че оспорват предявения от ищците иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК относно имота - предмет на исковата молба и молят да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Молят при постановяване на решението съдът да съобрази следните факти, подкрепени от доказателства, както и правни доводи и възражения : Процесният имот е актуван като държавна собственост с акт за държавна собственост № 608/13.02.1990 г., издаден от председателя на Изпълнителния комитет на Общинския Народен съвет. - гр.Трън, приложен като доказателство към настоящия отговор. Към исковата молба са приложени договор за отстъпено право на строеж от 1990 г. между Общинския народен съвет и Г. Б. З., наследодател на ищците, както и заповед № 64/13.02.1990г. председателя на ИК на ОбНС - Трън за отстъпване на право на строеж върху процесния имот. Отстъпеното право на строеж, обаче не е отбелязано като предоставено в посочения в т.1 Акт за държавна собственост (АДС) въпреки, че договорът и АДС са с една и съща дата. Ищците не твърдят, а и не доказват, че са реализирали правото на строеж съгласно представеното строително разрешение № 21/19.02.1990г. Няма доказателства строителството да е реализирано до фаза - груб строеж. Няма доказателства горепосочения договор за отстъпване право на строеж върху процесния имот да е вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Трън. При проверка в архивите на техническа служба се установява, че за строеж на сграда в процесния имот в изпълнение на договора за суперфиция липсват проектна документация и строителни книжа. Със заповед № ДС - 34/24.07.2025 г., приложена към настоящия, Областният управител на Област Перник, на основание чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост, чл.108 ППЗДС във връзка с §42 на ЗИД към ЗОС е наредено процесният имот да се отпише от актовите книги за държавна собственост и да се предаде на Община Трън. С акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6715/28.07.2025 г., приложен към отговора, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във връзка със Заповедта на Областния управител процесният имот е актуван като частна общинска собственост. В АОС изрично се отбелязва, че имотът е незастроен. Актът е вписан в службата по вписвания при РС - Трън с вх. №586/31.07.2025г. с акт №195, том 2, дело №236, което се установява от печат в горния десен ъгъл на представеното копие. За да впише АЧОС съдията по вписванията е направил щателна проверка, при която е установил че друго лица нямат вписани права по отношение на имота. За имота е издадена скица № 236/10.07.2025 г., приложена към настоящия отговор. При извършена предварителна служебна проверка районен техник за село Филиповци е удостоверил с писмо от 14.07.2025 г. до отдел „Общинска собственост" при Община Трън, че процесният имот не е застроен. С решение № 116/28.08.2025 г., протокол №11, приложено към настоящия, ОС - Трън е дал съгласие процесният имот, като безспорна общинска собственост да бъде продаден чрез публичен търг с явно наддаване. В изпълнение на решението кметът на общината е издал заповед № РД - 380/23.09.2025 г., с която е открил тръжната процедура , при условията определени от ОС. Търгът е проведен и със заповед № Заповед № РД-05- 433/21.10.2025 г. е определен спечелилия търга. С писмо изх. № П 02- 221/15.12.2025 г. спечелилия търга е уведомен, че производството по сключване на договора за продажба се спира до приключване на настоящото дело с влязло в сила решение. Твърдят, че Община Трън е безспорен собственик на процесния имот. Същият е актуван като частна общинска собственост с АОС № 6715/28.07.2025 г. Община Трън черпи правата си от Заповед № 34/24.07.2025 г. на областен управител на Област Перник за деактуване на имота като държавен в полза на общината. Същата е стабилен административен акт и не е обжалвана. АОС е вписан в СВ при Районен съд - Трън и е противопоставим по отношение на лица, които предявяват претенции за права към имота, които обаче не са вписани. С настоящото отправят възражение за липса на доказано първо основание за собственост, на което се позовават ищците - давностно владение, което да е продължило непрекъснато повече от 10 години. Имотът е държавна собственост от 1990 г. съгласно съставения АДС. В частност той добива статут на частна държавна собственост с влизане в сила на ЗДС на 1.06.1996 г. В период от 10 години от влизане в сила на ЗДС (до 31.05.2006 г., включително) действал мораториум за придобиване на частна държавна и частна общинска собственост по давност. След тази дата този мораториум бил многократно удължаван чрез закони за изменение и допълнение на преходните разпоредби на ЗДС. На 4 март 2022 г. влиза в сила решение №3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к.д. №16/2021 г., с който бе обявена за противоконституционна разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗДС. По този начин действието на мораториума е прекъснато едва на 4.03.2022 г. При тази правна среда изискуемата от закона за собствеността 10 – годишна придобивна давност не е изтекла. В най - добрия случай тя е започнала да тече от 4.03.2022г. Не е възможно давността да е протекла в периода 01.06.1995г. до 4.03.2022г., поради действието на мораториума. Липсата на каквато и да било постройка в това число законна в имота прави твърденията за спокойно и безпрепятствано протичане на давностния срок по отношение на имота неоснователни. Липсва основание годно да направи ищците като собственици, тъй като правата на праводателят им по договора за суперфиция са отпаднали на 13.02.1995 г. и същия не е бил вписан в СВ. Молят съда да съобрази обстоятелството, че липсва специфичното субективно отношение към претендираното право като свое, тъй като ищците и праводателя им са били наясно, че имотът е държавна собственост и не са построили в законния срок предвидената постройка. Липсва и второто основание за собственост, на което се позовават ищците - реализирано право на строеж. Договорът за суперфиция не е вписан в СВ при Районен съд - Трън, което го прави непротивопоставим по отношение на законното право на собственост на общината. Договорът е с ограничен обективен обхват - той визира само право да се построи постройка и да се придобие собствеността по отношение на нея, но не и каквито и да било права по отношение на УПИ. Постройка в имота към момента няма и не е реализирана, видно от писмо от 14.07.2025г. на районния техник за село Филиповци. В общината липсва проектна документация, като доказателства за законен строеж, както и документи, потвърждаващи извършването на строеж според условията на договора от 1990г. Молят да се съобрази обстоятелството, че на основание чл.67 ЗС правото да се построи сграда в процесния имот е погасено в полза на държавата и нейния правоприемник общината, тъй като не е упражнено в продължение на 5 години от учредяването му през 1990 г. В т.2 от договора страните изрично са препратили към режима на чл.67 ЗС като са предвидили, че ако срокът от 5 години за построяване на жилищна сграда не се спази строителят се санкционира съгласно чл.67 ЗС. Обстоятелството, че е заплащан данък по отношение на процесния имот не е индиция за собственост и подлежи на проверка. Той не е подкрепен с давностене по отношение на имота или с какъвто и да било документ за собственост или с вещноправни последици по отношение на общината. Представените данъчни оценки са ирелевантни за производството акт. При тези съображения и доказателства молят съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска на Ц. С. П. и А. С. Й. по чл.124, ал.1 ГПК, срещу Община Трън, с който се иска да се постанови решение, с което да се установи, че ищците са собственици на основание придобивна давност, суперфиция и по наследство на имот - УПИ в село Филиповци, Община Трън, съставляващ парцел X I - 164, квартал 10 по плана на село Филиповци с площ 850 кв.м., заедно с постройките и приращенията към имота. В първото по делото заседание ищците се явяват лично и с процесуалният си представител, като молят исковата им претенция да бъде уважена. В първото по делото заседание ответната Община изпраща процесуален представите, който претендира исковата претенция да не бъде уважавана, тъй като е неоснователна и недоказана. В пледоарията си по същество и в писмени бележки подробно мотивират това си искане. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Ищците по делото се легитимират като съсобственик на процесният недвижим имот като представят писмени доказателства, а именно: Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 13.02.1990 г., чийто носител е Г. Б. З. (майка на ищците ), починала на •••••••• г., жителка на село Филиповци; Протокол за дадена строителна линия от 20.04.1990 г.; Заповед № 64/13.02.1990 г.; Строително Разрешение № 21 от 21.02.1990 г.; Скица № 14 от 19.02.1990 г. ; Удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци изх № 6406002505/18.11.2025 г. на община Трън; Удостоверение за данъчна оценка на УПИ изх. № 6406018101/18.11.2025 г. на община Трън; Удостоверение за наследници изх № 308/15.12.2022 г. и акт за смърт № 1483/08.12.2022 г. на община Перник. Ответната община противопоставя представените и приети по делото писмени доказателства: АДС № 608/13.02.1990 г.; Заповед № ДС - 34/24.07.2025г. на Областен управител на Област Перник; АЧОС№6715/28.07.2025 г.; Скица №236/10.07.2025 г. Писмо от 14.07.2028г. от районен техник до Отдел „Общинска собственост" при Община Трън; Решение №116/28.08.2025г. на ОС-Трън; Заповед № РД -05-380/23.09.2025г. на кмета на Община Трън; Заповед № РД-05-433/21.10.2025 г. на кмета на община Трън; Писмо изх.№ П 02-221/15.12.2025 г.; Удостоверение за вписвания отбелязвания и заличавания от СВ при ТРС изх.№ 5/05.02.2026г.; Уведомление от Община Трън за спряна тръжна процедура. По делото бяха разпитани и свидетели водени от ищците. В показанията си св. А. Ч. А. обяснява, че живее в гр.Перник познава ищците Ц. и А.. Като дете е живял в село Филиповци, познава родителите им - баба Г. и дядо С.. С А. били били като братя. Знае за кой имот се води спор. Имота се намира под КПП пункта. Към реката се пада на около 200 метра е от главната улица. Имота е горе долу 10 на 10 метра, опъвали са мрежа. Равен е, свидетеля е помагал при слагането на оградна мрежа, след това бетон били, тухли е свалял. В имота имало строеж- зидали до първия етаж, трябвало да се бие плоча. Според свидетеля около 90-те години родителите на ищците са започнали да го владеят. Когато се уволнил 1991 тогава бабата и дядото владеели този имот. Последно с ищците са садили картофи, правили са барбекюта, садили лук. Спомените са му за допреди 2000 година, след това свидетелят отишъл да живее в гр.Перник. 90-те години бабата и дядото поддържали градина садяли картофи. Тяхното жителство било в с.Филиповци. Те живеели в апартамент във Филиповци, в блок, който е в началото на Филиповци посока Перник. Не помни кога са починали родителите на ищците. След 2000 г. свидетеля нямал време да идва да помага, но идвал на лов. След 2000 г. не е разговарял с бабата и дядото. Ходил до самия имот, но не помни колко пъти и кога. Освен него идвали и други хора да помагат. След 2010 година нищо не си спомня, не минава оттам, минава по главния път. Доколкото знае имота го владее А. и неговия племенник. След 2010 година не е ходил до процесният имот. Виждат се в Перник, чуват се и е ставало въпрос за имота. От А. знае, че той продължава да се грижи за имота. От 1991 год. до ден днешен има комуникация с А.. Не е чул друг да има владение и ползване на този имот. Вдигнали до първия етаж и спрели, ищците живеели в апартамент. След 2022 г. с ищците свидетеля не е извършвал строителни дейности, както и не знае за други селскостопански, строителни дейности. А. е наследник на апартамента на родителите му във Филиповци. Не знае как е придобит процесния имот от тях. Документи не са му показвали. Бил направен строежа до първия етаж. Сега не е ходил и не знае какво е състоянието на строежа. Преди 10 години виждал, че се разпадат тухлите. Св.Е. М. С. твърди, че е на 81 години и в момента живее във Филиповци, била е учителка. Г. и нейния съпруг ги познава. Съселяни са, имали са отношения. Знае за кой имот е спора. Намира се във Филиповци, близо е до нейният имот, но е на друга улица, тя е на главната. Спорният имот е на около 100-200 метра от нейния, няма имена на улици. Съседна къща има на процесния имот. Имота е ограден отдавна, равен е, парцела е хубав, вътре било застроено нещо, имало тухли. Нищо не знае за строежа. Само над циментовата основа имало застроени стени. Сега сигурно вече се е разрушил. Свидетелката ползва сеното от този имот. Преди десетина години Г. я помолила да го ползва, вместо да го изхвърлят, защото свидетелката гледа животни. В момента си го обработват А. и Ц.. В момента само косят и чистят. Бабата починала преди 3 години. Г. част от имота го направила на градина, садяла чушки, домати, фасул, лук. Много от отдавна садяли, откогато взели имота, може би 1990 година. След 1990 година Г. и мъжа й С. се грижели за имота, който бил винаги чист окосен. Градина си гледали. С. починал може би 1998-1999 година. След това Г. продължила да ползва имота. Странични хора не е видяла, А. е помагал Ц. е виждала в градината. Ищците помагали докато била жива Г.. След 1998 г. до 2023 г. Г. била жива, през този период идвали Ц. и А., може би внуци са идвали, но свидетелката не ги познава. След 2023 година до днес А. и негови приятели са косили двора, а на нея и давали сеното. За сеното е помагала Ц., виждала я да идва. Брат им докато бил жив също помагал. Г. и съпругата му живеели в апартамент на другия край на селото. След смъртта им свидетелката виждала основно А. и Ц.. Зимно време тя не ходи към апартамента. За последно е виждала ищците през есента 2025 г. Оградата си е една и съща, нищо не е променяно. Виждала е да вържат мрежата, когато се отвърже или скъса. Не е съседка, не е виждала от общината да влизат. Документи не са и показвали относно имота, нито са разговаряли за собственост. Цяла постройка не е виждала, но зидано имало. Свидетелката не се е интересувала какво са имали предвид като са започнали да зидат. Те си се грижели за имота. Няма представа на кого е бил имота. Св. С. К. Л. в показанията си обяснява, че с ищеца се запознали през 1995г., а от 1997 година живеят заедно. Баба Г. и дядо С. ги познава. Имат имот във Филиповци в началото на селото, когато свидетелката се запознала с тях 1995 година вече го имали този имот и бил застроен до първи етаж до плоча. Тя съседите не ги познава, имота е равен, ъглов имот на две улици, около 800-900 кв.м. като площ. Строежа се намира почти в средата на имота. През 1995 г. си спомня, че имало застроена сграда, имало засадени картофи боб домати чушки, бил обработван. Напоявали го, в имота имало вода, по скоро водопровод. С маркучи виждала да поливат цялата градина. Градината била на две части в едната част картофи в другата другите насаждения, имало и тревна площ. Ползвал се целия имот, бил ограден с мрежа с колове и врата. Вратата е метална, заключва се с катинар. До ден днешен има катинар, ключовете ги държи А.. Баба Г. починала края на 2022 г., дядото, починал 1999 г. Преди това бабата и дядото държали ключовете за имота. След смъртта на баба Г. ключовете ги взели А. и Ц.. Когато свидетелката се запознала с тях дядото се разболял и строежа бил замразен, но всяка година, свидетелката и синът на Ц. – К. копаели, поливали, вадили картофи. А. и Ц. също помагали, те се грижат и до ден днешен. Трети лица в имота не е виждала. Длъжностни лица от общината или селото не знае да са имали претенции към този имот. Няма информация как е придобит имота. Миналата година видяла документи за имота. Дошли в общината със запитване да се закупи мястото и се разбрало, че е дадено на търг, това било през октомври миналата година. В момента в имота има автомобил, той е на сестрата на К.. Там е паркиран. Имота е заключен в момента. Преди малко минала свидетелката оттам. В момента строежа е на основи. Срутило се изграденото. Завършена сграда не е имало. Видяла скица и план за имота. Свидетелката не пребивава постоянно в селото. След 2022 година всяка седмица е в селото, минават през имота, живеят в апартамента. По принцип живеят в Перник. Ток няма. Наследствено е на Ц. и А. от техните родители. Това го разбрала като гледала документите миналата година, че е общинско с отстъпено право на строеж. Знае, че мястото е взето с право на строеж, това го знае малко след като се запознали с ищеца. Не се спори от страните относно обстоятелството, че община Трън е учредила с Договор право на строеж върху държавна земя от 13.02.1990 г., на името на Г. Б. З. - майка на ищците , починала на •••••••• г., жителка на село Филиповци). Както, и че видно от удостоверение за наследници изх № 308/15.12.2022 г. и акт за смърт № 1483/08.12.2022 г. на община Перник ищците са наследници на Г. Б. З.. Не се спори, и че правото на строеж не е реализирано – бил е излят фундамент и иззидани стени на приземен етаж през 90 – те години на миналия век, след което вследствие на спиране за неопределен период на строителните дейности строежът се е самосрутил и към датата на подаване на исковата молба не съществува. Съдът преценявайки близката родствена и приятелска връзка на двама от свидетелите ( А. А. и С. Л.) намира показанията им за обективни и ги кредитира, както и тези на св. Е. С.. Безспорно се установи, и че през целият период от време – от 14.02.1990г. до 2025г. първо наследодателите на ищците, а след тяхната смърт ищците са владяли, обработвали и стопанисвали процесния имот без каквито претенции относно ползването му от трети лица. Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели. Същите еднозначно и безпротиворечиво свидетелстваха, че от повече от десет години за процесния имот се грижат и го майката и бащата на ищците, както и самите те. Описват подробно какви действия са извършили през годините ищците, за да поддържат имота. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Производството е по иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК. Съгласно разпределената тежест в тежест на ищците е да установят, че са съсобственици на описаният в исковата молба имот, че са демонстрирали владелчески действия по отношение на целия имот, както и че е изтекла предвидената в закона придобивна давност. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о.). В разглеждания случай ищците Ц. С. П. и А. С. Й. не доказаха по несъмнен и безспорен начин, че са осъществявали владението над процесния имот повече от десет години явно и необезпокоявано като ответната Община да е била в известност, че те извършват всичките действия по поддръжка и облагородяване н имота като свой собствен, а не в качеството им на ползватели на имота предвид учреденото право на строеж на сграда, който дори не е бил реализиран. Както е описано подробно в исковата молба, а и в настоящото изложение, в което съдът повтаря теорията за този първичен способ за придобиване на собственост върху недвижим имот, именно, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Видно от разпита на свидетелката С. Л. ищците са били наясно, че през 90-те години Общинският народен съвет като собственик им е учредил право на строеж, че такъв само е бил започнат и недовършен, и че през 2025 г. когато ищците отишли в Община Трън със „запитване да се закупи мястото“ се е разбрало, че то е дадено на търг. Т.е през цялото време от 90-те години досега ищците са знаели, че имота е държавна собственост ( именно Общинският народен съвет им е учредил право на строеж с представения по делото Договор за право на строеж върху държавна земя от 13.02.1990 г.. Ищците не оспориха представените от ответната Община документи, легитимиращи ги като собственик на процесния имот. Ответната община оспори предявения иск, като твърди, че е собственик на процесния имот. Същият е актуван като частна общинска собственост с АОС № 6715/28.07.2025 г. Община Трън черпи правата си от Заповед № 34/24.07.2025 г. на областен управител на Област Перник за деактуване на имота като държавен в полза на общината. Същата не е обжалвана. АОС е вписан в СВ при Районен съд - Трън и е противопоставим по отношение на лица, които предявяват претенции за права към имота, които не са вписани. Имотът е държавна собственост от 1990 г. съгласно съставения АДС. Той добива статут на частна държавна собственост с влизане в сила на ЗДС на 01.06.1996 г. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС ./ Решение № 8 от 11.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013г./. В случая от доказателствата по делото не се установява имотът да е бил собственост на физическо лице към момента на влизане в сила на чл. 6 от ЗС / обн. 16.11.1951г./. На следващо място предвид факта, че се касае за първоначална държавна, а в последствие – общинска собственост, налице е и забраната за придобиване по давност на тази категория имоти. От фактическа страна съдът приема, че ищците не може да се легитимират като собственици въз основа на Договор за право на строеж върху държавна земя от 13.02.1990 г., с който на наследодателката им е отстъпено право на строеж на сграда, което не е реализирано. Съдът намира, че ищците не са могли да придобият по давност процесното дворно място предвид съществуващия мораториум за придобиване по давност на държавна/общинска собственост, и тъй като не са доказали да са го владяли 10 години след влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. Обн., ДВ, бр.18 от 4 март 2022 г. на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. За периода 01.06.1995 г. до 4.03.2022 г. давността да е текла, поради действието на мораториума. Ищците не доказаха да са стопанисвали двора като собствен, тъй като от показанията на свидетелите не може да се направи категоричен извод за упражнявано от тях владение със съзнанието за своене и периода му. Още повече е установено, че имат друго жилище в селото, където при идването си пребивават. Безспорно от практиката е, че упражняването на фактическа власт не води автоматично до извод за своене. Съдът приема и за недоказано, че ищците са демонстрирали своене по отношение на поземления имот спрямо всяко трето лице, включително срещу Община Трън, доколкото по делото се установи, че през 2025 г. те са се интересували в Общината как да го закупят. В хода на съдебното дирене не се установи поземленият имот преди 1990 г. да е бил собственост на физическо лице. Предвид горното съдът намира, че по силата на разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът е преминал в патримониума на общината, за което е съставен и съответният акт за частна общинска собственост. По тези съображения съдът намира за недоказани неоснователен по предявеният установителен иск от ищците, поради което следва да го отхвърли. По разноските: С оглед изхода на спора съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски по водене на делото на Община Трън, а именно сумата от 270 ( двеста и седемдесет ) евро - платен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното Трънски районен съд