Решение № 150 от 4.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2452/2025 г.
Окръжен съд - Пловдив04.02.2026 г.докладчик Радостина Стефанова
Диспозитив
Потвърждава Решение № 2035/29.04.2025г., допълнено на осн. чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК с Определение № 9713/28.07.2025г., постановени по гр.д.№ 15312/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от „•••••••, против •••• Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, •••••••, искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20 832 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника стока, за което е издадена проформа фактура № 0000007790/11.04.2023 г., както и в размер на 655,34 лв. – мораторна лихва върху сумата от 20 832 лв. за периода 25.04.2023 г. – 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.08.2023 г./, до окончателно им изплащане, като неоснователни.
Осъжда ••••••••, да заплати на Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, на сумата в размер на 1378 евро за направени разноски по възз.гр.д.№2452/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
В тази част решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Потвърждава Решение № 2035/29.04.2025г., допълнено на осн. чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК с Определение № 9713/28.07.2025г., постановени по гр.д.№ 15312/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в частта, с която „••••••••, е осъдено да заплати на Земеделски производител Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, ••••••••, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, сумата в размер н а 8928 лв., като платена от ЗП Н. Д. Т. на „•••••• на отпаднало основание по развален Договор от 03.08.2020 г. за покупко-продажба на обиколен верижно-планков транспортьор марка „Rolstal“, произведен в Полша, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /15.09.2023 г./, до окончателното изплащане; както и в частта, с която „•••••••••, е осъдено да заплати на Земеделски производител Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, БУЛСТАТ •••••••, сумата в размер на 3996,77 лв., представляваща направени по делото разноски.
В тази част решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е осъден ЗП Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, да заплати на •••••••••, следните суми: 300 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника стока, за което е издадена фактура № 0000006834/17.03.2022 г.; 576,12 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника услуга, за което е издадена фактура № 0000006835/17.03.2022 г.; 177,60 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена за доставена от ищеца на ответника услуга, за което е издадена фактура № ••••••••••/22.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.08.2023 г./, до окончателно им изплащане; както и в частта, с която е осъден ЗП Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, БУЛСТАТ 178966490, да заплати на ••••••••, сумата в размер на 175,69 лв., представляваща направени по делото разноски по иска.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.258 и чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1, чл.324, чл.318, ал.1 от ТЗ, чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 от ЗЗД. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „••••••••, чрез адв.Р. Р., АК – •••••••, против Решение № 2035/29.04.2025г., допълнено на осн. чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК с Определение № 9713/28.07.2025г., постановени по гр.д.№ 15312/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Земеделски производител Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, БУЛСТАТ •••••••, искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 318, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20 832 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника стока, за което е издадена проформа фактура № 0000007790/11.04.2023 г., както и 655,34 лв. – мораторна лихва върху сумата от 20 832 лв. за периода 25.04.2023 г. – 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.08.2023 г./, до окончателно им изплащане, като неоснователни; както и в частта, с която „••••••••, е осъдено да заплати на Земеделски производител Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, ••••••••, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, сумата в размер на 8928 лв., като платена от ЗП Н. Д. Т. на ••••••• на отпаднало основание по развален Договор от 03.08.2020 г. за покупко-продажба на обиколен верижнопланков транспортьор марка „Rolstal“, произведен в Полша, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /15.09.2023 г./, до окончателното изплащане; както и в частта, с която „••••••••, е осъдено да заплати на Земеделски производител Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, БУЛСТАТ ••••••••, сумата в размер на 3996,77 лв., представляваща направени по делото разноски. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция, респ. да се отхвърли изцяло насрещната искова молба. От въззиваемата страна Н. Д. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв.Р. П., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от „•••••••••против Н. Д. Т. е заведена искова молба, с която е посочено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по силата на сключен Договор за покупкопродажба от 03.08.2020 г. Съгласно договора ищецът доставил на ответника обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, произведен в Полша, на обща стойност 29 760 лева, от която: 24 800 лева – данъчна основа и 4960 лева – ДДС. След сключване на договора ищецът издал фактура № ••••••••••/28.09.2021 г. на стойност 8928 лева с ДДС, от която: 7440 лева – данъчна основа и 1488 лева – ДДС, авансово плащане за обиколен верижнопланков транспортьор, марка: „Rolstal“, който бил доставен на ответника. След доставката ищецът издал проформа фактура № 0000007790/11.04.2023 г. на стойност 20 832 лева с ДДС, от която: 17 360 лева – данъчна основа и 3472 лева – ДДС, с падеж – 25.04.2023 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил на падежа цената на доставената от ищеца стока по посочената фактура от 11.04.2023 г. С оглед изложеното се претендира заплащане и на мораторна лихва върху сумата от 20 832 лева за периода от 25.04.2023 г. до 28.07.2023 г. Изложени са твърдения, че ищецът е извършвал и периодични доставки и ремонти на ответника. Във връзка с доставка на алален препарат ,,D/S Special” и кисел препарат „Disincrostante” на обща стойност 300 лева с ДДС се посочва, че е издадена фактура № 0000006834/17.03.2022 г., като за получаването на стоките ответникът подписал стокова разписка № 004756/16.03.2022 г. Във връзка с извършен ремонт на помпа на централен млекопровод и контактор на обща стойност 576,12 лева с ДДС се посочва, че е издадена фактура № 0000006835/17.03.2022 г., която услуга е получена от ответника съгласно подписаната от последния стокова разписка № 004757/16.03.2022 г. Във връзка с извършен ремонт на платка на миеща система на обща стойност 177,60 лева с ДДС се посочва, че е издадена фактура № ••••••••••/22.03.2022 г. С уточняваща молба вх. № 100762/07.11.2023 г. ищецът е заявил, че ремонтът на помпа на централен млекопровод и контактор е извършен в с. Д. на дата 16.03.2023 г. по възлагане на ответника Н. Т., въз основа на устна уговорка по телефона. Конкретизирал е, че между страните са налице търговски взаимоотношения от дълго време и същите контактуват помежду си по телефона. Ремонтът бил извършен от лицето Д. В. – служител на ищцовото дружество, като работата е приета лично от ответника без възражения, за което последният подписал стокова разписка № 004757/16.03.2022 г. Уточнил е, че ремонтът на платка на миеща система на съоръжение – централен млекопровод, е извършен по възлагане на ответника Н. Т., въз основа на устна уговорка по телефона. Ремонтът бил извършен в сервиз на ищеца в гр. •••••, след което платката е изпратена на Т. в с. Д. с куриерска фирма „Спиди“ на дата 22.03.2022 г., заедно с фактура № ••••••••••/22.03.2022 г. за ремонта на платката на обща стойност 177,60 лв. /с ДДС/, като при приемането не е направено възражение. Ответникът ЗП Н. Д. Т. е депозирал писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, с който е посочил, че е регистриран като земеделски производител от 2012 г. и се занимава с отглеждане на едър рогат добитък – млечно направление в землището на с. •••••••. Животновъдният обект е регистриран по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. В това си качество кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проектни предложения ВG06RDNP001-4.008 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Изтъкнал е, че в етапа на кандидатстване и в изпълнение на изискванията на процедурата, на 03.08.2020 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за покупко-продажба, с който ищецът се задължил да продаде на ответника обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, с производител Полша, с определена техническа характеристика, както и да предаде всички документи, необходими за въвеждане в експлоатация, включително инструкции на производителя за експлоатация, условия за гаранцията и сертификат за произход. Ответникът се задължил да плати цената в размер на 24 800 лв. /без ДДС/ и с ДДС в размер на 4960 лв. по следния начин: 30 % – преди доставката, остатъкът от 70 % – след доставката. Посочено е, че Т. е превел на „••••••• авансова вноска в размер на 8928 лв. /с ДДС/, съставляваща 30 % от цената, за което е издадена фактура № ••••••••••/28.09.2021 г. Възразено е, че ищецът не е доставил залегналия в проекта за получаване на безвъзмездна финансова помощ и в договора за продажба обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, 3 произведен в Полша, а е доставил съоръжение без данни за производител, без фабрични номера, вероятно изработвано от части. Ответникът, на следващо място, е възразил, че не са му представени всички документи, необходими за въвеждане в експлоатация, включително инструкции на производителя за експлоатация, условия за гаранцията и сертификат за произход нито протокол за приемане. По повод на тези възражения на Т., че не е закупил това съоръжение, а друго, монтажниците му заявили, че са били наети само за монтажа. В същия ден ответникът уведомил по телефона управителя на ищцовото дружество, че отказва да приеме доставената стока, тъй като не е уговорената такава между страните. На следващия ден Т. посетил офиса на дружеството в гр. С. с настояване за демонтиране и вдигане на съоръжението, което е собственост на ищеца и затруднява стопанската дейност на Т. Пояснено, че към момента на подаване на писмения отговор по чл.131 от ГПК, ищецът продължавал да държи в обекта на ответника това съоръжение. Поддържал е, че доколкото ищцовото дружество не е изпълнило задължението си и не е доставило уговореното съоръжение, то ответникът затова не е приел фактурата за остатъка от цената и не е заплатил същата. С отговора на искова молба ответникът е заявил изрично, че разваля сключения с ••••••••• договор от 03.08.2020 г. поради пълно неизпълнение от страна дружеството, като отправя покана до ищеца да вдигне собственото си съоръжение от обекта на ответника. По делото е предявен и насрещен иск от ЗП Н. Д. Т. против „•••••••, с който е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, сумата в размер на 8 928 лв., като платена от ЗП Н. Д. Т. на •••••••••• на отпаднало основание по развален Договор от 03.08.2020 г. за покупко-продажба на обиколен верижнопланков транспортьор марка „Rolstal“, произведен в Полша, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /15.09.2023 г./, до окончателното изплащане. Описани са твърдения, че между страните е възникнало правоотношение по посочения договор за покупко-продажба от 03.08.2020 г., по повод на което ищецът по насрещния иск е предал на ответника сума в размер от 8928 лв. Поддържал е, че е налице неизпълнение на договора от страна на „••••••••, доколкото последният не е доставил договорения между страните обиколен верижно-планков транспортьор марка „Rolstal“, произведен в Полша, а е доставил съоръжение без данни за производител, без фабрични номера, вероятно изработван от части, нито е представил необходими документи за въвеждането му в експлоатация, условия за гаранцията, сертификат за произход, протокол за приемане. Предвид на пълното неизпълнение от страна на дружеството се е явило пречка ЗП Н. Д. Т. да изпълни задълженията си и да осъществи правата си по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между него и Държавен фонд „Земеделие“. От ответника по насрещния иск •••••••• е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е потвърдено, че между страните е сключен Договор за покупко-продажба на обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, с производител Полша, и съгласно същия, дружеството е получило авансово плащане в размер на 8928 лв. /с ДДС/, за което е издадена фактура № ••••••••••/28.09.2021 г. Поддържал е, че договорката била „•••••• да поръча обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“ от производителя „Rolstal Powlowski“ – Ролстал Поуловски и след като го получи, да достави транспортьора. Същият е доставен на Н. Т., който ползвал транспортьора от момента на доставката. Оспорено е твърдението на ищеца по насрещния иск, че ответникът е доставил съоръжение без данни за производител, без фабрични номера, вероятно изработван от части. Счита, че е изпълнила задължението си по договора, както и че не са налице доказателства за прекратяване на договора от страна на Н. Т. Подписаният между страните договор не бил обвързан с договора, сключен между ищеца по насрещния иск и •••••••“, както и че ответното дружество не е очаквало плащане от •••••••“. В този смисъл твърди, че не е налице пълно неизпълнение от страна на „•••••••, което да се яви пречка ищецът да изпълни задълженията си и да осъществи правата си по договора за безвъзмездна финансова помощ. Към делото са приети приложените към исковата молба Договор за покупко - продажба от 03.08.2020г., сключен между „•••••••• и Н. Д. Т., както и Фактура № 6251/28.09.2021 г., Фактура №7790/11.04.2023г., Фактура №6834/17.03.2022г., Стокова разписка №4756/16.03.2022г., Фактура №6835/17.03.2022г., Стокова разписка №4757/16.03.2022г., Фактура №6842/22.03.2022г. С насрещна искова молба са приложени и съответно приети по делото Регистрационна карта за земеделски производител, Административен договор № BG06RDNP001-4.008-0069-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Проектно предложение за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Таблица с одобрени допустими разходи, приложение № 2 към договор № BG06RDNP001-4.008-0069-C01, Оферта от •••••••• до ЗП Н. Т. с предмет доставка на обиколен верижно-планков траспортьор, Договор и Анекс към договора от 03.08.2020г., както и Искане за прекратяване на административния договор. По делото са дадени обяснения по реда на чл.176 от ГПК от Н. Т. Разпитан е и един свидетел Н. Н. /без родство, служител при ЗП Н. Т./. Допуснати са и приети по делото заключение на СТЕ, изготвена от в.л. инж. доц.В. Н.и заключение на ССЕ, изготвена от в.л.Д. С. Районният съд, за да отхвърли частично предявения иск чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ за сумата в размер на 20832 лв. /с ДДС/, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника стока, за което е издадена проформа фактура № 0000007790/11.04.2023 г., както и за отхвърлените акцесорни искове, излага основни съображения, че съобразно сключения между страните договор ищецът е следвало да предаде на ответника процесната вещ - обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, произведен в Полша, със следната техническа характеристика: задвижваща станция с редуктор, ъглови ролки на 90 градуса, верига, наклонен транспортьор за изкарване на тора, табло за управление. Приемането на вещта е следвало да се извърши с приемо-предавателен протокол ведно с предаване на всички документи, необходими за въвеждане на вещта в техническа експлоатация, включително инструкциите на производителя за експлоатация, условията на гаранция, както и сертификат за произход. От страна на ищеца, на когото принадлежи процесуалното задължение, не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че посочените изисквания, уговорени между страните в сключения договор, са изпълнени. Не е представен приемопредавателен протокол, който да удостоверява, че процесната вещ е действително доставена на ответника. Не е доказано на последния да е предадена необходимата документация за въвеждане на вещта в експлоатация. Не е доказано и съответствието на доставената вещ с посочените в договора условия за марка, производител и техническа характеристика. Районният съд е кредитирал заключението на СТЕ, изпълнена от в.л. доц. В. Н., затова, че монтираното при ответника съоръжение представлява верижно-лопатков транспортьор, но не е марка „Rolstal“, произведен в Полша. Вещото лице е констатирало, че електродвигателите на двата транспортьора са българско производство /с табелки на „•••••/, а редукторите не можело да се идентифицират поради нечетлив надпис и корозирала табелка. Според вещото лице съоръжението е сбор от старо оборудване – електродвигатели, редуктори и пускатели, като единствено овалните вериги със заварени за тях лопатки може да са полско производство, а металните канали за напречния транспортьор и носещите конструкции на задвижването са направени, неизвестно от кого, от стандартни стоманени профили. Районният съд е обсъдил представените от ищцовото дружество фактури за закупуване на части, една от които издадена от ROLSTAL Pawlowski и е направил правен извод, че не установяват произхода на съоръжението, доколкото вещото лице е посочил, че транспортьорът представлява съвкупност от различни елементи със задвижване. Достигнат е и следващ правен извод, че ищцовото дружество не е доказало и точно изпълнение по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗЗД в качествено отношение на поетото по договора задължение, поради което и не е изправна страна по сключения договор. В тази насока се позовава на съдебна практика по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - Решение № 40/10.01.1997 г. по гр. д. № 2410/1976 г. на ОСГК на ВС, затова, че само изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнение. Районният съд, за да уважи изцяло предявеният насрещен иск на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, излага основни съображения, че е доказано по делото за доставеното от дружеството на ЗП Н. Д. Т. съоръжение - обиколен верижно-планков транспортьор, че не съответства на изискванията за марка, производител и техническа характеристика съобразно сключения между страните договор за покупко-продажба от 03.08.2020 г. Ищецът незабавно е уведомил устно ответника за констатираното несъответствие. В тази връзка, е наложен правен извод, че това изявление е достатъчно, доколкото чл.324 от ТЗ не е поставил изисквания относно формата. Тъй като продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача - неточно изпълнение по отношение качеството на вещта, то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци съставлява упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Упражняването на правото за разваляне на договора, ведно с подаване на насрещната искова молба, съдържаща искане за връщане на платената за вещта цена, е изпълнено с получаването на препис от нея, след което развалянето се счита за настъпило. С въззивната жалба на ••••••• са направени възражения, че с решението си Районният съд неоснователно е приел по предявения иск срещу ЗП Н. Д. Т., че съобразно сключения между страните договор ищецът е следвало да предаде на ответника процесната вещ - обиколен верижнопланков транспортьор, марка „Rolstal“ от производителя „Rolstal Powlowski“ – ••••••. По делото не е оспорено извършването на реална доставка. Оспорена е идентичността на доставената вещ с поетото задължение от продавача. Право на продавача по търговската продажба е да претендира приемане на предадената стока съгл. чл.320 вр. чл.324 от ТЗ, респ. задължение на купувача е след като прегледа заявената от него стока, да направи незабавно всички възражения за неизпълнение като уведоми незабавно продавача, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, на осн. чл. 324 от ТЗ. Налице е и презумпция, че при липса на своевременно отправени възражения от купувача Т., стоката се смята одобрена. Трайно е разбирането в съдебната практика, че приемането по смисъла на чл.324 от ЗЗД е задължение на купувача. В този смисъл, Н. Д. Т. е приел доставената му вещ, обиколен верижно-планков транспортьор, без забележки. На следващо място, Районният съд неправилно бил приел, че приемането на вещта е следвало да се извърши с приемо- предавателен протокол, ведно с предаване на всички документи. Такъв приемопредавателен протокол не бил представен, който да удостоверява, че процесната вещ е действително доставена на ответника. Не се доказало на последния да е предадена необходимата документация за въвеждане на вещта в експлоатация. Не се е установило и съответствието на доставената вещ с посочените в договора условия за марка, производител и техническа характеристика. Право на продавача по търговската продажба е да претендира приемане на предадената стока съгл. чл.320 във вр. с чл. 324 от ТЗ, респ. задължение на купувача е след като прегледа заявената от него стока, да направи незабавно всички възражения за неизпълнение като уведоми незабавно продавача, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, на осн. чл. 324 от ТЗ. Налице е и презумпция, че при липса на своевременно отправени възражения от купувача, стоката се смята одобрена. В този смисъл, трайно е разбирането в съдебната практика, че приемането по смисъла на чл.324 от ЗЗД е задължение на купувача. Т. е одобрил доставената му стока. Следващото възражение се отнася до това, че с решението неправилно е прието, затова че ищецът не установил в условията на пълно и главно доказване точното изпълнение по смисъла на чл. 63, ал.1 от ЗЗД в качествено отношение на поетото по договора задължение. Точното изпълнение по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗЗД означава, че длъжникът трябва да изпълни задължението си според договорените условия, в съответствие с неговото съдържание и смисъл, без да допуска отклонения или изменения, които биха изменили характера на задължението. Това включва изпълнение в срок, на точното количество, качество и по начин, договорени между страните, така че да се постигне целта на договора. В качествено отношение това значи, че изпълнението трябва да е вярно, пълно и съответстващо на договорените изисквания, така че да се осигури изпълнението съгласно волята на страните и целите на договора. В решението са изложени изводи, че от страна на продавача е налице пълно неизпълнение на договора и недостатъците на вещта са такива, че тя не е била годна да се използва по предназначение, че ответникът своевременно е уведомил ищеца, че продадената му вещ е със съществени недостатъци, които я правят негодна да се използва по предназначение, като с това е заявил, че не одобрява вещта, на осн. чл. 194 ал.1 от ЗЗД. Възразено е, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че е налице неточно изпълнение на задължението на продавача, както и че Районният съд неправилно е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза. Жалбоподателят поддържа, че доставената стока обиколен верижно-планков транспортьор е годна за употреба и е ползвана от ответника Н. Т. Вещото лице е направило оглед по отношение на процесната, но мното след като същата е доставена, работила е и е ползвана от ответника. Вещото лице не е дало отговор кой е извършвал промени по машината. Безспорно било, че купувачът Н. Т., в резултат на експлоатацията, сам си е направил редица изменения, което не следва да се вмени в ущърб на продавача. Следващите възражения с въззивната жалба се отнасят до това, че неправилен е изводът на Районния съд, че ищцовото дружество не е изправна страна по сключения договор. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е доставил на ответника вещ със скрити недостатъци. Това реално било така по причина, че експертизите по делото били изготвени много време след като вещта е доставена. Вещото лице в съдебно заседание отговорило, че вещта е работила - не се установило проблем в работата на процесния транспортьор. В този смисъл не може да се говори и за доставка на вещ с недостатъци, което пък да обуслови и изследване на въпроса дали от страна на ответника са спазени предвидените в чл. 193 и сл. от ЗЗД срокове за уведомяване на продавача от момента на откриването им, респ. сроковете по чл. 196 от ЗЗД. Относно предявения насрещен иск от Земеделски производител Н. Д. Т., срещу •••••••••, на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, неправилен бил изводът на Районния съд, че съобразно разпоредбата на чл. 324 ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В тази насока възразява, че недоказано по делото е останало и своевременно изпълнение на задължението за преглед на доставеното количество и уведомяването на насрещната за недостатъци. При наличието на забележки от страна на Т., това е следвало да бъде отразено в документпримерно в приемо- предавателен протокол. Т. не е твърдял, че му е отказано съставянето на протокол за приемане и предаване. При установяването на недостатъци ответникът Т. е следвало да изготви констативен протокол, който да бъде изпратен на продавача. В случая не се е развивало и рекламационно производство за скрити недостатъци. Правото е само на изправната страна, а с допуснатата забава в плащането на цената на извършени доставки, ответникът е неизправна страна. На следващо място са направени възражения, че неправилен бил изводът, че относно упражняването на правото за разваляне на договора, подаването на насрещната искова молба, съдържаща искане за връщане на платената за вещта цена, се преценява като изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му, като с получаване на препис от нея развалянето следва да се счита настъпило. Налице е договор за доставка на вещ, за която е налице предварително плащане, на част от цената по смисъла на чл. 334 от ТЗ. В Решение № 206 от 7.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 623/2009г., II т. о., е прието, че: "Предпоставките, при които купувачът по договор за търговска продажба с предварително плащане на цената може да иска връщане на авансово платената цена като задатък на основание чл. 334, изр. 3 от ТЗ във вр. с чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, са били да е спазена писмената форма по чл.334, изр.1 от ТЗ на уговорката за предварително плащане на цената; цената да е платена от купувача в съответствие с постигнатата уговорка; да не е изпълнено задължението на продавача за предаване на стоката по причина, за която продавачът отговаря; купувачът да се е отказал от договора; и страните да не са дерогирали изрично значението на авансово платената цена на задатък в случай на договорно неизпълнение. В случая били налице само някои от тези предпоставки-цената не е платена от купувача в съответствие с постигнатата уговорка, купувачът се е отказал от договора по отношение на доставената вещ, няма данни страните да са дерогирали изрично значението на авансово платената цена на задатък в случай на договорно неизпълнение. Липсвали обаче две от кумулативно необходимите предпоставки - не е налице писмената форма по чл. 334, изр.1 от ТЗ на уговорката за предварително плащане на цената, която форма е условие за действителност на уговорката и нямало неизпълнение задължението на продавача за предаване на стоката по причина, за която продавачът отговаря. Дори да се приемело, че писмена форма по чл. 334, ал.1 ТЗ има, заради наличието на фактурата, макар никъде в нея да няма отразяване, че плащането е "авансово", "предварително" или др. подобно, отново не достигала една предпоставка - неизпълнение от ответника по причина, за която той отговаря. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. 1.Относно отхвърления иск по чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ за сумата 20 832 лв./с ДДС/, както и отхвърлените акцесорни искове за лихви. Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение въз основа на Договор за покупко-продажба, сключен на 03.08.2020 г., по силата на който ••••••••• се е задължил да достави на ЗП Н. Д. Т. обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, произведен в Полша. По силата на възникналото облигационно правоотношение, задължение на дружеството е било да достави описаната движима вещ, с конкретно определени характеристики, срещу заплащане на договорена цена; Страните не спорят, че Н. Т. по това конкретно правоотношение е заплатил сумата в размер на 8 928 лв. /с ДДС/, документирано с фактура № 6251/28.09.2021 г. Няма спор, че за останалата част от сумата в размер на 20 832 лв. /с ДДС/ е издадена от ищцовото дружество проформа фактура № 7790/11.04.2023 г., по която няма плащане от ответника. Неоснователни са възраженията на „•••••••, че ЗП Н. Т. бил приел без забележки доставката на обиколен верижно-планков транспортьор. Това не е така, като в тази връзка са кредитирани показанията на св. Н. Н., както и са възприети като логични обясненията на ответника Т. по реда на чл.176 от ГПК. След като съоръжението било монтирано се разбрало, че не е такова, каквото е заявено, като вещта не била придружена нито от документация, нито бил извършен инструктаж за това как трябва да се работи, затова и не започнали да го ползват. Показанията на св.Н. обосновано са възприети от Районния съд, не само защото са базирани на преки и непосредствени впечатления, а и защото пряко кореспондират с приетото заключение на СТЕ, изготвено от в.л. машинен инженер, доц.В. Н. Експертът е бил категоричен с констатациите си, че съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, в сила от 1999 г. и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, в сила от 2009 г., задължително всяка машина и техническо съоръжение трябва да се пуска в експлоатация при наличие на Техническа документация включваща освен чертежи, идентификационни табелки с номера и дати на производство на съоръжението и отделните му модули и др., Инструкция за експлоатация и Сертификат за произход. Последният е свързан с оценката за съответствие, която е регламентирана в Машинната директива на Европейския съюз и в двата погоре цитирани нормативни документа са задължителни за всеки производител и търговец. Експертът е направил и следващ извод, че част от съоръжението - овалните вериги със заварени за тях лопатки (подробно описание в констатация №8 в експертизата), може и да са полско производство, но всичко останало е сбор от старо оборудване - електродвигатели, редуктори и пускатели. Металните канали за напречния транспортьор и носещите конструкции на задвижването са направени от стандартни стоманени профили неизвестно от кой. При защита на заключението в открито съдебно заседание на 20.05.2024г., вещото лице е потвърдило извода си, че съоръжението не е марка „Ролстал“, в никакъв случай. Според вещото лице може да се каже, че е „верижно-лопатков транспортьор“, а не е „верижно-планков траспортьор“. Констатациите са направени само след извършения оглед, защото документация към машината не е била представена от доставчика „••••••“. Вещото лице е изразило мнение, че електродвигателят е български на фирма „•••••••“ и е приложил снимки за онагледяване на тези мотори. След като дружеството не е изпълнило задължението си по договора да достави: „Обиколен верижно-планков транспортьор“, марка „Rolstal“, производител: Полша, а е доставил друго съоръжение, при това, включващо и старо оборудване, и което е от особено съществено значение - без да предаде каквато и да било документация, сертификат или инструкция за експлоатация към машината, ищцовото дружество не е изправна страна по сключения договор. Обстоятелството, че това съоръжение можело и така да работи не променя извода, че не е доставена от дружеството нова вносна машина от полския производител, с техническа характеристика, каквато е описана изрично в чл.1, ал.1 от сключения Договор от 03.08.2020г. 2.Относно уважения насрещен иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По делото е установено, че е сключен договор за покупко-продажба на машина, за който е доказано, че не е бил изпълнен от дружеството-доставчик, съответно ищецът Т. е уведомил незабавно това дружество за явното несъответствие на вещта, и е направил писмено изявление за разваляне на договора, получено с преписа от насрещната искова молба. Т. е поддържал, че е извършил плащане съгласно фактура с № 6251/28.09.2021г. По делото е прието заключение на ССЕ, изпълнена от в.л.Д. С. Съгласно констатациите на експерта - в счетоводството на „••••••• ЕООД е отразено получаването на сумата в размер на 8 928,00 лв. на 20.10.2021 г., с която е събрано вземането по фактура №6251/28.09.2021 г. от клиента ЗП Н. Т. с наименование „Авансово плащане за обиколен верижно - планков транспортьор по договор от 03.08.2020 г.“ В счетоводството на ЗП Н. Т. фактура №6251/28.09.2021 г. е отразена, като „Авансово плащане към доставчика „••••••••. На 20.10.2021г. е отразено плащането в размер на 8928,00 лв., с което е погасено задължението по фактура №6251/28.09.2021 г. В съд. заседание на 28.01.2025г., при защита на заключението, не са постъпили въпроси към вещото лице С. и експертизата е приета без възражения. Така, потвърдени са плащането и осчетоводяването на сумата 8928 лв. в счетоводствата на двете страни и която сума подлежи на връщане на отпаднало основание, поради надлежно разваляне на договора. Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. В останалата част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Разноски. Съобразно правния резултат жалбоподателят „••••••• ще бъде осъден да заплати на Н. Д. Т. сумата 2 700 лв., респ. 1378 евро, за направени разноски за въззивна инстанция за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложените ДПЗС и Списък за разноските по чл.80 от ГПК /на л.23 -24 по възз.дело/. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Цитирани разпоредби
28- чл. 324 ТЗ
- чл. 131 ГПК
- чл. 55, ал. 1 ЗЗД
- чл. 63, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 318, ал. 1 ТЗ
- чл. 327, ал. 1 ТЗ
- чл. 334
- чл. 176 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 193 ЗЗД
- чл. 194, ал. 1 ЗЗД
- чл. 196 ЗЗД
- чл. 324 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 93, ал. 2 ЗЗД
- чл. 320 ТЗ
- чл. 334 ТЗ
- чл. 334, ал. 1 ТЗ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 137
- чл. 258
- чл. 324
- чл. 327, ал. 1
- чл. 55, ал. 1