Решение № 68 от 25.4.2017 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 71/2017 г.

Производството по делото с правно основание чл. 357 ал.1 вр. чл. 59 от КТ. Предявен е иск от В.И.И., с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. И.П. •••, против „Исторически музей”, гр. нова Загора, с ЕИК/Код по Булстат 119650447, с адрес – гр. Нова Загора, пл. „Свобода” № 3, представлявано от П.П. – и.д. директор. В исковата молба се твърди че ищецът В.И.И. се намира в трудовоправни отношения с ответника „Исторически музей, гр. Нова Загора в който заема длъжността „уредник” в отдел „Археология”, което било видно от представените в тази връзка извлечения от два броя трудови книжки на ищеца. Твърди се още че на 23.08.2016г. ищецът успешно образователна и научна степен „доктор” по Тракийска археология, за което било представен по делото – Протокол№ 2/23.08.2016г. от заключително заседание на научното ж, ри, назначено със Заповед № І 304/09.05.2016г. на Директора на НАИМ-БАН за провеждане на защита на дисертационния труд на В.И.И. на тема „Погребални комплекси с „коли” в римската провинция Тракия/ср. На І –ІІІвек/ за придобиване на научната и образователна степен „доктор” и Диплом № 000816/12.12.2016г., издаден от НАИМ-БАН.Съгласно чл. 11, ал.4 от Закона за развитието на академичния състав в република България „образователната и научна степен „доктор” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно”. Считано от 1993г. ищецът бил редовен индивидуален член на Синдикалната организация към „Исторически музей”, гр. Нова Загора която била основен член на НСФ”Култура” към КНСБ, за които обстоятелства свидетелствали приложените към исковата молба Удостоверение № 1/03.01.2017г. на организация на НСФ”Култура” към КНСБ при Исторически музей – Нова Загора и Удостоверение № 037/29.08.2016г. на НСФ”Култура” към КНСБ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Браншови колективен трудов договор /БКТД/, сключен на 21.04.2015г. между Министерство на културата, българската асоциация на работодателите в областта на култура /БАРОК/ и представителите на национално представените синдикати – НСФ”Култура” към КНСБ и НФ”Култура” към КТ”Подкрепа”, за образователна и научна степен „доктор”, свързана с изпълняваната работа от служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от 50/петдесет/ лева. Аналогично задължение на работодателя за плащане на допълнително месечно възнаграждение в размер на не по-малко от 50.00лв. за придобита научна степен „доктор” било предвидено и в чл. 28 от действащия Колективен трудов договор/КТД/ от 30.10.2014г., подписан между представляващия Исторически музей, гр.Нова Загора П.П. – като негов директор и организацията на КНСБ при музея, в която ищецът членува. Съгласно чл. 6, ал.1 от посочения БКТД, последният се прилагал във всички музеи и художествени галерии на бюджетна издръжка в страната въз основа на чл.50 и чл.51б от КТ. Въпросните договорености били минимални и имали задължителен характер за всички категории служители, членове на синдикалните организации, страна по договора в общинските, регионалните и националните музеи./чл.6, ал.3 от БКТД/. Твърди се, че представеният Браншови колективен трудов договор намирал приложение и по отношение на ищецът, тъй като: · Ищецът се намирал в трудовоправни отношения с Исторически музей/ИМ/, гр. Нова Загора; · Исторически музей, гр.Нова Загора е музей на територията на Община Нова Загора и същият бил на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 41 от Закона за културното наследство „държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет”; · От представените към исковата молба удостоверения било видно, че ищецът членува в синдикалната организация при „Исторически музей”, гр.Нова Загора, която от своя страна била основен член на НСФ”Култура” към КНСБ – страна по сключения браншови колективен трудов договор, като с Решение на Министерски съвет № 635 от 26.07.2012г./публикувано в ДВ – бр. 58/31.07.2012г./ КНСБ била определена за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище за срок от 4 г., т.е. била е такава и към момента на подписване на процесния БКТД на 21.04.2015г. · Ищецът В.И. бил защитил образователната и научна степен „доктор” по специалност Тракийска археология, т.е. същата била свързана с изпълняваната от него дейност към настоящия момент като уредник в отдел „Археология” в Исторически музей – Нова Загора, които обстоятелства се подкрепяли от приложените документи. В исковата молба се твърди още, че непосредствено след успешната защита на дисертационния труд и придобиване на образователната и научна степен „доктор” ищецът бил уведомил за това новонастъпило обстоятелство своя работодател изрично, предоставяйки му копие от горецитирания Протокол № 2/23.08.2016г. – с цел полагащото му се допълнително възнаграждение в посочения размер не по-малък от 50.00 лева месечно да му бъде изплащано занапред, но въпреки това до момента на подаване на исковата молба в съда такова допълнително възнаграждение не му било платено, съответно не било включвано в изплатените му заплати за нито един от изминалите месеци. Ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да вземе предвид това, че работодателят му е бил наясно и нееднократно е бил уведомяван за факта на придобиване на образователната и научна степен „доктор” от самия него, в подкрепа на това твърдение към исковата молба били приложени следните доказателства – докладна записка с вх. № 186/14.09.2016г., Докладна записка с вх. № 189/26.09.2016г. и Докладна записка с вх. № 201/02.11.2016г. – и трите с входящ номер по описа на деловодството на „Исторически музей – Нова Загора; Писмо с изх. № 16225745/08.11.2016г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Сливен, 4 бр. молби за ползване на платен творчески отпуск на основание чл. 23 от горецитирания КТД от 30.10.2014г./полагащ се за подготовка на дисертации и при изпълнение на задачи за повишаване на научната и професионална квалификация/, в отговор на които работодателят немотивирано и без основание бил отказвал на ищеца правото на ползване на такъв отпуск. Предвид горепосоченото и с оглед факта, че ищецът нееднократно бил уведомявал своя работодател за придобитата от него образователна и научна степен „доктор”, но от това не било последвало изискуемото плащане на полагащото му се допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от 50.00лв., ищецът счита че за него възниква правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция пред съда. С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна ”Исторически музей”, гр.Нова Загора, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ 119650447, с адрес – гр. Нова Загора, обл. Сливен, пл.”Свобода” № 3, представляван от П.П. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.И., с ЕГН ••••••••••, заемащ длъжността „уредник” в отдел „Археология” в Исторически музей” – Нова Загора сума в размер на 100.00лв., представляващо неплатено, но полагащо му се съгласно Браншови колективен трудов договор от 21.04.2015г. и Колективен трудов договор от 30.10.2014г. допълнително месечно възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор” дължимо за процесния период от 23.08.2016г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сума в размер на 10.00 лева – представляваща законната лихва за забава върху неплатеното за всеки съответен месец допълнително месечно възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор”, начислена от съответната дата на забавата до датата на депозиране на исковата молба в съда. Моли съда да осъди ответника и за законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на присъдените суми, както и моли съда да му бъда присъдени и сторените от него деловодни разноски под формата на платен адвокатски хонорар. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил по делото отговор на исковата молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като ищецът не бил представил на ответника изискуем се от закона документ, удостоверяващ образователната и научна степен „доктор”. Не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството, че не е било удостоверено писмено уведомяването от 24.08.2016г. Писменото уведомяване било удостоверено с вх. № 179/24.08.2016г., под който номер било заведено представеното копие от Протокол № 2 от 23.08.2016г. В отговора се твърди че след като на 02.02.2017г. ищецът бил представил диплом за присъдена образователна и научна степен „доктор” на 03.02.2017г. е била издадена Заповед № 14, с която е било наредено изплащането на ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за придобитата научна степен „доктор” в размер на 50 лева, считано от 23.08.2016г. Ответника излага следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основават, а именно – удостоверяването на образователната и научна степен „доктор”, ставало с диплома издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно чл.14, ал.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Без представянето на диплом, не били налице правни основания да се разреши изплащането на допълнителното трудово възнаграждение от 50.00 лева. Представянето на дипломата от ищеца било извършено и регистрирано на 02.02.2017г. и съответно е била издадена заповед за изплащане на допълнителното възнаграждение от деня на придобиването на научната степен „доктор” от ищеца - 23.08.2016г. С оглед изложеното в отговора на исковата молба ответника счита предявените искове за неоснователни и моли съда да ги отхвърли, както и да му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание ищеца редовно призован лично се явява и с процесуалния си представител адв. П. от САК, чрез който заявява, че подържа исковете но с оглед извършеното плащане на сумите по исковите претенции оттегля иска в тази му част, като поддържа иска в частта относно разноските по делото и моли съда да постанови решение с което да му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не се спори, че ищецът и ответникът се намират в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор, съгласно който ищецът е назначен и изпълнява длъжността ”Уредник” в отдел „Археология” – „Исторически музей”, гр. Нова Загора, не се спори и че ищецът е придобил образователна и научна степен „доктор” по Тракийска археология. Между страните не се спори, че образователната и научна степен „доктор”, на В.И., е свързана с изпълняваната от него работа на уредник в Исторически музей гр.Нова Загора, и че съгласно Браншовия колективен трудов договор, отнасящ се и за „Исторически музей” гр.Нова Загора, размерът на допълнителното възнаграждение е 50 лева, а не 15 лева, колкото е предвидено в Наредбата на МС. Тази научна степен е присъдена на В.И.И. на 23.08.2016г от научно жури, което е оформило присъждането с протокол. Съгласно този протокол - Протокол № 2/23.08.2016г от Заключителното заседание на научното жури, назначено със заповед № І-304/09.05.2016г на директора на НАИМ-БАН, за провеждане на защита на дисертационния труд на В.И.И. на тема „Погребални комплекси с „коли” в римската провинция Тракия(ср. на І-ІІІ в.)”, за придобиване на научната и образователна степен „доктор”, всички членове на журито – двамата рецензенти и тримата автори на становища, са потвърдили положителната си оценка за дисертационния труд. Председателят на научното жури доц.д-р М. Т. е обобщила резултата и е обявила, че и петимата членове са гласували положително. Чрез това гласуване научното жури присъдило образователната и научна степен „доктор” на В.И.И.. На 24.08.2016г, съгласно твърдяното в исковата молба, В.И. представил копие от Протокол № 2/23.08.2016г в „Исторически музей” гр.Нова Загора. Копие от така получения протокол е представено по делото от процесуалния представител на Историческия музей, и е прието като доказателство, без оспорване от страна на В.И., като от него е видно, че е заведено в Историческия музей под № 179/24.08.2016г и не е официално заверено копие, тъй като на всяка от двете му страници отдолу е написано „Вярно с оригинала” и е положен подпис. На 12.12.2016г. НАИМ при БАН издал Диплом № 000816, с който удостоверил, че присъжда образователната и научна степен „доктор по тракийска археология” на В.И.И., за защитен на 23.08.2016г дисертационен труд „Погребални комплекси с „коли” в римската провинция Тракия.” На 02.02.2017г. В.И. представил в Историческия музей – Нова Загора копие от този диплом, което било заведено под № 14/02.02.2017г. Копие от диплома с отбелязания входящ № е представено по делото от Историческия музей и не е оспорено от В.И.. На 03.02.2017г и.д. директор на Историческия музей издал заповед № 14/03.02.2017г, с която на основание чл.118 ал.3 от КТ, чл.8