Решение № 217 от 8.10.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 65/2026 г.

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 във връ. с чл.113 от ГПК, чл.26 от ЗЗД, чл.366 от ЗЗД, чл.146 и чл.143 от ЗЗП. Производството по делото е образувано по искова молба на С. Е. Р. и В. С. Р., подадена чрез пълномощник адв. К. Н. срещу „хх АД, с която са предявени установителни искове за нищожност на договор за кредит и допълнително споразумение към него, както и осъдителен иск за заплащане сумата 62 212,24 лв., представляваща платени без основание суми по нищожният договор за кредит и нищото допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищците твърдят, че съгласно Договор за кредит № хх от 13.11.2007 г. сключен между тях, от една страна, и хх“ АД, впоследствие преименувана на „хх АД /наричана по-нататък и хх/, от друга, на първите е предоставен кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева“ /по курс на шв. франк/лева 1.1709/ за срок от 20 години. Впоследствие, с допълнително споразумение от 23.09.2020 г. към същия договор оставащият непогасен остатък по първоначалния договор в размер на 25051,18 шв. фр. е превалутиран в лева в размер на 46086,06 лв. /по курс на шв.фр./лева 1,8397/, съгласно чл.2, ал.3 от споразумението и Приложение 1 към него. Според чл.2а от споразумението, Банката погасява за своя сметка част от дължимата сума в размер на 20 % от кредита или 10887,75 лв. По този начин, дължимата от ищите сума остава в размер на 35198,31 лв. Предвид обстоятелството, че ищците са физически лица, на които по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, те твърдят, че имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно Банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това претендират за наличие на неравноправни клаузи и оттам – за нищожност на договора им за кредит, като отношение има и ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Посочват, че съгласно чл.1, ал.1 от договора за кредит на тях е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойността им на 55 000 лева, а сумата в швейцарски франкове, съгласно чл.1, ал.3 от Договора, се изчислява по курс „купува“ на Банката на шв. франк към лева към датата на усвояване и е посочена в Приложение № 1 към договора - хх шв.фр. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, равностойността в швейцарски франкове на 55000 лева се превежда по блокирана сметка в шв. франкове, открита на името на С. Р.. От тази сметка обаче реално ищците не са усвоили кредита си /същата е блокирана и с нея не може да се оперира/, а от друга - в лева, открита също на името на С. Р. предвид чл. 2, ал.2 и 3 от договора, по която сметка Банката е превела сумата на кредита в лева. Твърдят, че през периода на изпълнение на договора за кредит до превалутирането му с допълнителното споразумение от 23.09.2020г. курсът швейцарски франк/лев се е покачил значително, а съгласно чл.6, ал.2 от договора, задължението на кредитополучателите е било да връщат кредита на погасителни вноски в швейцарски франкове, т.е. дължали са анюитетни вноски и годишни такси във валута, каквато реално не са получили. Когато курсът се покачва (от нива от 1.17 лв. за франк към датата на усвояване на кредита, швейцарската валута до 2012г. поскъпва до над 1.7 лв.), за да внесат една и съща като размер вноска в швейцарски франкове, ищците са купували от банката необходимата валута за значително по-голяма сума в лева, отколкото в началото на договора. Това довело до затруднена финансова възможност за обслужване на кредита от страна на ищците, но въпреки това те се стремили да обслужват кредита без просрочия. По този начин, след коректно погасяване на кредита над 12 години, към датата на превалутирането му през 2020г., ищците като кредитополучатели, получили кредит в размер на 55000 лева, дължали остатък по кредита в левова равностойност 35198,31 лв. Възлагането на тежестта от промяната на курса на франка единствено върху кредитополучателя почива на клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и 2 от горецитирания договор. С тях Банката налага на кредитополучателя връщане на кредита във валута, в каквато същият не е реално отпуснат и усвоен, като възлага единствено върху потребителя тежестта от промяната на курса на франка. Считат, че клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2, в частта им, касаеща отпускането и връщането на кредита в швейцарски франкове и изцяло на чл.22, ал. 1 и 2 са неравноправни и нищожни по следните причини: Най напред, клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и 2 от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Това се отнася и за размера на кредита в швейцарски франкове, който не е уговорен в самия договор, а само в Приложение 1 към него, предоставено едва след подписване на договора, видно от датата му - 26.11.2007г. Договорът е типов и като такъв е предложен стандартно на голям брой кредитополучатели, а цитираните клаузи са били част от съдържанието на договора, така както е бил предварително изготвен от банката и предложен на ищците, без да са имали право и възможност да търсят предоговарянето им. Липсва изготвен проект на договора, обсъждане на клаузите и наличие на предложения за друга тяхна редакция и др. под., от които да би могло да се направи извод, че представения им договор не е изготвен предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели на кредити в швейцарски франкове. Всичко това показва, че цялостната политика на Юробанк по отношение на потребителското и ипотечното кредитиране на физически лица е базирана на използване на неиндивидуално договорени и предварително изготвени неравноправни договорни клаузи. Клаузите са изцяло неравноправни и на основание чл.143, т.9 и чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП, тъй като, освен че не са индивидуално договорени и потребителят не е имал възможност да се запознае с тях преди сключването на договора, му налагат едностранно и изцяло поемане на валутния риск. Клаузите са подвеждащи, неясни и непълни по отношение на юридическите и икономическите последици за кредитополучателя от поетия валутен риск за всяко едно от дължимите от него парични задължения по договора – остатък от олихвяема главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки, застраховки и др. разноски. Всяко едно от тях е променлива величина, чиято левова равностойност зависи пряко от приложимите по договора валутни курсове „купува“ и „продава“ за швейцарски франк/лева на банката. Поддържат, че поемането едностранно на всички рискове и вреди поставя потребителите в неравностойно положение спрямо Банката. Посочват, че банката им предоставила равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева, т.е. Банката реално се е лишила в изпълнение на договора от 55 000 лева, каквато валута е и фактически преведена по банковата им сметка в лева. В същото време, изключително увреждащо е за потребителя във връзка с погасяването на кредита да поема изцяло разликата в стойността на швейцарските франкове, които биха могли да се закупят за сумата в лева към различни моменти от срока на договора. Сочат, че клаузите на чл. 22 от договора свидетелстват за формалното спазване от страна на банката на принципа на добросъвестност, прогласен от чл.143 ЗЗП, тъй като в тях кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в лева и че разбира и е съгласен с настъпването на неблагоприятните последици в резултат на това. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката – действително добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да следват от ясни и прозрачни условия на договора. Съществени негови параметри са лишени от тези характеристики, а именно: конкретният размер на кредита в швейцарски франкове (посочено е единствено, че е в равностойност на 55000 лева); факторите, които определят курса на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не се пояснява въз основа на какви показатели банката определя курсовете „продава” и „купува” за съответните валути); размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове валутата, определена в договора за валута на задължението на кредитополучателя да погасява кредита. Този курс не е посочен в договора, а само в погасителния план, предоставен едва след сключването на договора, видно от датата му – 26.11.2007г. Когато не са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе, знанието за самия него не носи информация за механизма на действието му и резултатите от проявлението му. В този смисъл, въпреки декларацията за 5 информираност, заложена в чл.22 от договора, ищците като кредитополучатели твърдят, че са останали неинформирани за начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните им задължения за погасяване на кредита. Твърдят, че уговорката за погасяване на кредита в швейцарски франкове не им е била разяснена по начин, позволяващ им като потребители да разберат, че разходите им за погасяване на валутни вноски не са фиксирани, а ще зависят от непознати им международни котировки и пазари. Такова договаряне не било добросъвестно, тъй като самият кредитор е следвало в рамките на професионалния си опит да разполага с наличната специализирана информация за очаквани предстоящи увеличения на тези разходи. Поддържат, че в конкретния случай, клаузите, прехвърлящи изцяло валутния риск върху потребителя, не са формулирани по ясен, прозрачен и разбираем начин, тъй като не е посочен конкретният размер на кредита в швейцарски франкове в самия договор; не са разяснени икономическите последици от поетия валутен риск върху общата стойност на кредита; липсва информация за механизма на формиране на валутните курсове „купува“ и „продава“, прилагани от банката; погасителният план и реалните размери на месечните вноски са предоставени едва след сключването на договора. Тези обстоятелства са довели до положение, при което потребителите не са могли да направят информиран икономически избор, а декларираната в чл. 22 от договора „информираност“ има изцяло формален характер. Твърдят също, че допълнителното споразумение от 23.09.2020 г. представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, сключена във връзка с уреждане на задължения, произтичащи от процесния договор за кредит. Ако последният е нищожен изначално, то и допълнителното споразумение, сключено въз основа на него, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД, независимо от изразеното от страните съгласие и от последващото му изпълнение. С оглед на това, установяването на нищожността на договора и споразумението има преюдициално значение за предявения осъдителен иск за връщане на платените без основание суми, какъвто е и предявен с настоящата искова молба. Съгласно практиката на СЕС по дела C-698/18, C-224/19, C 80/21 и др., погасителната давност започва да тече от момента, в който потребителят е узнал или е могъл да узнае за неравноправния характер на клаузите. Това, както беше изложено по-горе, е настъпило едва през 2025 г. Предвид изложеното, счита, че давностните срокове по всички направени от ищците плащания от началото на обслужване на кредита досега не са изтекли. Въз основа на изчисленията, направени в приложените към настоящата ИМ справки, за периода от датата на отпускане на кредита - 26.11.2007г. до датата на сключване на споразумението за превалутиране – 23.09.2020г., ищците са платили общо 87208,66 лв. След датата на споразумението, за периода 24.09.2020г. – 31.12.2025г. Ищците са платили още 21970,02 лв. При получени реално от банката 55000 лв., за периода от отпускане на кредита до 31.12.2025г., са заплатени от ищците общо 109178,68 лв. Поради това поддържат, че ако договорът за кредит и споразумението към него бъдат прогласени за нищожни, банката следва да им възстанови надплатените общо 54178,68 лв. Предвид изложеното молят съда да признае за установено по отношение на страните, че Договор за кредит № хх от 13.11.2007 г., сключен между ищците и „хх АД, е нищожен в цялост, поради наличие на неравноправни клаузи, определящи основния предмет на договора. На основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 366 ЗЗД, чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО искат да се признае за установено, че Допълнителното споразумение от 23.09.2020 г. към Договор за кредит № хх от 13.11.2007 г., сключено между ищците и „хх АД, е нищожно в цялост, като спогодба, сключена въз основа на нищожен договор. На основание чл. 34 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищците искат от съда да осъди „хх АД да им заплати солидарно в равностойността им в евро сумата от 62 212,24 лева, представляваща платени без основание суми по нищожния договор за кредит и нищожното допълнително споразумение за периода от 13.11.2007 г. до 06.02.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират и разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез пълномощник адв. Б. Д. оспорва предявените искове. На първо място прави възражение, че ищците нямат качеството потребител. Излагат се доводи за изтекла погасителна давност за осъдителния иск. Поддържат, че спрямо претендиралите суми намира приложение тригодишната погасителна давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит. При условията па евентуалност, в случай че съдът приеме, че спрямо тези вземания по договорите следва да се приложи общата петгодишна давност, навеждат и възражение за изтекла петгодишна давност, като твърдят, че най-късно към 2015 г. Ищците вече разумно са могли да знаят за неравпоправносгга па оспорваните клаузи, тъй като към тази година редица широко разпознаваеми български медии са отразили въпроса за неравпоправностга на клаузите в договор за чужда валута. Счита, че направените заключения в исковата молба са необосновани и неоснователни. Никъде в същата не се съдържало конкретика по отношение на това кои конкретни клаузи от договора. Всички основни условия по Договор за кредит от 2007 г. са ясно написани и са абсолютно разбираеми, предвид което няма нито двусмислие, нито неяснота, които да водят до невъзможност кредитополучателите да разбера какъв точно договор за кредит сключват. Молят съда да вземе предвид и обстоятелството, че освен информация относно последиците от валутния риск (чл. 23 от Договор НL 25897), договорите за кредит съдържат и инструмент за защита на кредитополучателите при възникване на този риск. Чл. 22 от Договора предвижда право на кредитополучателя да поиска превалутиране на сумата по кредита. При такова искане Банката би била длъжна да го извърши, независимо дали в конкретния момент това е изгодно за нея, или не. Това означавало, че полученият кредит е могъл да бъде превалутиран по инициатива на ищците във всеки един момент от действието му. Преизчисляването на задължението има за последица, че от този момент за в бъдеше кредитополучателите няма да носят риска от повишаване на курса на швейцарския франк. Счита за изцяло неоснователно твърдението за нищожност па Договора за кредит от 2007 г. Твърди, че дори и да бъде установена неравноправиост на процесните клаузи от Договор за креди от 2007 г. относно валутния риск, каквато категорично твърди, че не е налице, то тя не би довела до нищожност на целия договор за кредит, тъй като оспорени те клаузи не се отнасят до основния предмет на двата договора и в този смисъл Договор за кредит от 2007 г. биха могли да продължат действието си и след премахването им. Твърди, че чл. 3, ал. 3, т. 5 от ЗПК , изключва приложението на ЗПК за кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. Логиката зад това законодателно разбиране било, че ЗПК целял да защити физическите лица - потребители, които взимат стандартизирани потребителски кредити. Поради това разпоредбите на ЗПК не били приложими за кредити над 40 000 лв., доколкото тези кредити обикновено се считали за по-сериозни финансови ангажименти, при които се изискват допълнителни договорености, често свързани с ипотека. Законодателят бил приел, че потребителят при този размер па кредита има поголяма финансова грамотност, възможности за правна консултация и не се нуждае от същата защита като при обикновен потребителски кредит. Поддържа, че доколкото към настоящия случай не са приложими разпоредбите на ЗПК , тъй като Договор НL 25897 е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева, нямало основание ищците да върнат само чистата стойност на кредита, без да дължат лихви и разноски. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищците искове и да му присъди сторените в производството разноски. В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител адв. Н. поддържат исковете с всички изложени в исковата молба и допълнително представеното становище обстоятелства. Ответникът, чрез процесуален представител адв. Д. оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. По делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебносчетоводна експертиза. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 13.11.2007 г. между хх хх“ АД в качеството на кредитор и С. Е. Р. и В. С. Р. в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25897. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на хх в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 31 500 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на хх в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим имот: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № хх4 по КККР на гр. М. попадащ в сграда с идентификатор хх построена в поземлен имот с идентификатор хх с предназначение: жилище, апартамент и представляващ апартамент № 9, изграден в груб строеж със застроена площ 108,79 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 7, ведно с 6,38 % идеални части от общите части в сградата; 2/ паркомясто № 5, изградено в груб строеж със застроена площ 16,02 кв.м. в самостоятелен обект в сграда с идентификатор № хх по КККР на гр. М. хх идеални части от поземлен имот с идентификатор хх равностойността в швейцарски франкове на 23 500 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на хх в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В чл. 1, ал. 2 е записано, че общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора. Съгласно ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към договора, което представлява неразделна част от него, в което е посочено приложимият към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк към лева на хх, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя С. Е. Р. в швейцарски франкове х х в хх и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и 4. В алинея 3 от същия член е записано, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в лева по търговки курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя хх в съответната валута. С подписването на договора кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебно извършване на горните действия. В чл. 3, ал. 1 от договора е записано, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на хх за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4.5 %. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл. 5, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валута, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на хх за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката. В чл. 20, ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на чл. 22 е посочено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. Видно от т.2 от приложение № 1 към договора за банков кредит HL 25897/13.11.2007 г., сключено на 26.11.2007 г., към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на Българска пощенска банка към лева е 1,170900 като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 46 973,00 швейцарски франка. На 23.09.2020 г. между „хх АД и С. Е. Р. и В. С. Р. е сключено допълнително споразумение към договор за кредит HL 25897. Съгласно чл. 2, ал. 1 от него банката открива заемна сметка на кредитополучателя, при откриването на която страните подписват Приложение № 1, което е неразделна част от допълнителното споразумение, в което се посочва датата на откриване на заемната сметка. Заемната сметка се открива при условие, че кредитополучателят е представил пред банката молба за превалутиране. В ал. 2 е записано, че на датата на откриване на заемната сметка по ал. 1 се определя равностойността в лева (по преференциален обменен курс за швейцарския франк към лева към датата на откриване на заемната сметка) на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове. Посоченият в предходното изречение обменен курс, както и точният размер на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове и на тяхната равностойност в лева, са посочени съответно в т. 3, 2 и 4 от Приложение № 1 към Допълнителното споразумение. Съгласно ал. 3 на датата на откриване на заемната сметка, Банката отпуска сума, равна на равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно ал. 2, по блокирана разплащателна сметка в лева на кредитополучателя С. Е. Р. с IBAN BG 46 BPBI 7942 10 72090303, наричана обслужващата сметка, открива в „хх. Общият размер на кредита се посочва в Приложение № 1. В ал. 4 е записано, че след постъпване на средствата по сметката, обслужваща кредита в лева, същите се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по обявения от Банката преференциален обменен курс към датата на откриване на сметката и се превеждат по сметката, обслужваща кредита в швейцарски франкове с титуляр С. Е. Р. с IBAN BG 38 BPBI 7942 13 72090301 в „хх, с цел пълно предсрочно погасяване на задълженията в швейцарски франкове по Договора за кредит. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от допълнителното споразумение на датата на откриване на заемната сметка по чл. 2, ал. 1, за целите на допълнителното споразумение се определя равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по Договора за кредит в швейцарски франкове, при прилагане на увеличен с 20 % обменен курс за швейцарски франк към лева, посочен в т.6 от Приложение № 1 към допълнителното споразумение. Обменният курс за швейцарски франк към лева по предходното изречение, приложим към датата на усвояване на кредита, е посочен в т.5 от Приложение № 1. Съгласно чл. 2а, ал. 2 на датата на откриване на заемната сметка по чл. 2, ал. 1, Банката извършва погасително плащане по главницата на кредита за своя сметка на сума, представляваща разликата между Общият размер на кредита в лева, определен съгласно чл. 2, ал. 4 и равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по Договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно ал. 1. Точният размер на сумата по предходното изречение е посочен в т.8 от Приложение № 1 към допълнителното споразумение. Съгласно чл. 8, ал. 1 кредитополучателят дължи на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното погасяване на главницата по кредита, при следните параметри: 87 броя вноски, падеж на вноските 26-то число на месеца, размер на вноските 449,52 лева, плюс една последна изравнителна вноска. Видно от Приложение № 1 към допълнителното споразумение към датата на откриване на заемната сметка общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове е 25 051,18 швейцарски франка (т. 2). Към датата на откриване на заемната сметка приложимият преференциален обменен курс на Банката за швейцарски франк е 1,8397 лева за един швейцарски франк (т. 3). Равностойността в лева на общата сума на непогасени задължения по Договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно посочената в т. 2 сума в швейцарски франкове и посочения в т. 3 обменен курс, е 46 086,66 лева (т. 4). Стойността на увеличения с 20 % обменен курс на Банката е 1,40508 за един швейцарски франк (т. 6). Равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по Договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно посочената в т.2 сума и посочения в т.6 обменен курс, е 25 198,91 лева (т. 7). Тази сума е равна на сумата, дължима от кредитополучателя по споразумение за кредит в лева след извършване на погасителното плащане за сметка на Банката по т. 8. Сумата на погасителното плащане, което Банката извършва за собствена сметка на датата на откриване на заемната сметка, е равна на разликата между общия размер на кредита в лева, определен съгласно т.4 и сумата по т.7 и е 10 887,75 лева (т. 8). В дадените по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения ищците заявяват, че през 2007 г. сключили договор с ххащото искали да закупят тяхното първо и единствено жилище. Тогава детето им било на 4 години и имали нужда от самостоятелно място за живот. В „хх им предложили действащият тогава кредитен продукт „Ипотечен заем в швейцарски франкове“ и им обяснили, че това е най-благоприятното за тях към момента, с изключително ниска лихва във валута, която е стабилна. Швейцарският франк държал нисък курс и банката им го предложила като стабилна валута. Представили им примерен погасителен план и сключили договор за равностойността на 55 000 български лева. След подписването на договора закупили жилището и го обзавели, тъй като трябвало да се довърши. Ищците заявяват, че към датата на договора не са извършвали търговска дейност. След първия месец франкът започнал драстично да расте и вноската постепенно се покачила. Имало години, когато било изключително трудно да обслужват кредита. От банката ги потърсили да превалутират кредита в български левове, но това, което им предложили, било неизгодно поне десет години. Продължили да обслужват кредита в български левове, като през 2020 г. сключили допълнително споразумение и превалутирали, тъй като преценили, че вноската от 480 лв. е поносима. Посочват, че превалутирането се наложило поради неблагоприятния курс на франка. През 2025 г. ищцата Р. разбрала от статия, че договорите в швейцарски франк по ипотечни заеми са обявени от ЕС за нищожни. По въпроса имало и изказване на адвокати. Така двамата ищци решили, че ще предявят иск и ще се борят за правата си. От показанията на св. Е С. се установява, че ищците ползвали кредита, за да си обзаведат ново жилище с мебели, като имало и довършителни работи. Не знае в какъв размер е кредитът, но знае, че е бил използван за оборудване на чисто ново жилище. Кредитът бил изтеглен 2007-2008 г. и е във франкове. Свидетелят посочва, че ищците нямат друг недвижим имот, освен процесното жилище. Нямали и собствен бизнес. С. работи в шивашка фирма, а В. е шофьор. През 2024-2025 г. ищците разбрали от социалните мрежи, че тези договори са неправомерни. От съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ се установява, че процесният кредит е усвоен на 26.11.2007 г. по сметка с титуляр С. Е. Р.. Първоначално сумата от 46 973 франка е преведена по посочената банкова сметка, а след това, в същия ден, усвоената вече валута е изкупена от Банката по уговорен в приложение 1 към договора за кредит валутен курс и левовата равностойност от 55 000,00 лева е преведена по левова банкова сметка с титуляр С. Р.. Съгласно ССЕ платените суми по процесния договор за кредит преди 23.09.2020 г. са в общ размер 90 778,68 лв. /55 361,58 шв.ф./, от които: общо погасена главница – 37 408,52 лв. /22 404,59 шв.ф./ общо лихви – 46 762, 68 лв. /28 991.32 шв.ф./ общо погасени такси и застраховки – 6296,10 лв. /3965,67 шв.ф./ имуществени застраховки, заплатени от левовата сметка на С. Р. – 311,38 лв. Посочената сума превалутурана в евро възлиза 46 414,40 евро. Видно от експертизата на 23.09.2020 г. е сключено допълнително споразумение по договора за кредит и е извършено превалутиране на оставащата за погасяване сума по дълга (неплатени главница, такси и лихви към тази дата), в общ размер на 25 051,18 шв.ф. Установява се следната методика на превалутиране: На 23.09.2020 г. Банката е отпуснала нов заем в лева с равностойност на оставащия за погасяване дълг в швейцарски франкове към тази дата. Обменният курс, по който е извършено превалутирането за целите на заема е 1,40508 лева за 1 шв. франк - същият е посочен в чл.2 и приложение 1 от допълнителното споразумение. Това е обменният курс при усвояването на кредита, увеличен с 20%. Така отпуснатата като нов заем сума е в размер на 35 198,91 лева. На 23.09.2020 г. Банката е „продала“ на С. Р. 25 051,18 шв. франка за 46 086,66 лева, по валидния преференциален обменен курс на „Пощенска банка“ към тази дата - 1,8397 лв./франк. Продажбата е извършена чрез усвояване на заема в размер на 35 198,91 лева по разплащателна сметка на С. Р. с х х Разликата от 10 887,75 лева за продажбата на франковете Банката е платила/отписала за своя сметка. На 23.09.2020 г. Банката е заверила разплащателната сметка във франкове на С. Р. със сумата от 25 051,18 шв. франка, с които впоследствие е погасила остатъка по кредита в шв. франкове. Вещото лице заключва, че на 23.09. 2020 г. е окончателно погасен дълга в шв. франкове, като погасените суми съответстват на изчислените остатъци по отделните компоненти към тази дата. Съгласно ССЕ платените суми по кредита от 24.09.2020 г. до 31.12.2025 г. са в общ размер 26 433,57 лв. /13 515,27 евро/, от които: Главница – хх/ Застраховки – хх Редовна лихва – хх Наказателна лихва – хх Такси – хх Експертизата установява, че платените суми по кредита от 01.01.2026 г. до 06.02.2026 г. са в общ размер 241,31 евро, от които: Главница – 212,12 евро Редовни лихви – 26,63 евро Такси – 2,56 евро. Остатъчния дълг към 06.02.2026 г. е в общ размер 6908,16 евро, от които главница - 6880,43 евро и лихви - 27,73 евро. Съдебно-счетоводната експертиза заключва, че ищците от договора за заем от 13.11.2007 г. и допълнителното споразумение от 23.09.2020 г. са получили общо 90 198, 92 лв. /46 117,98 евро/, а общо платените от тях суми възлизат 152 411,16 лв. и 241,31 евро или общо 78 167,90 евро. От тази сума заплатената главница е 93 256,18 лв. и 212,12 евро или общо платената главница е 47 893,25 евро. Така експертизата приема, че платените от ищците суми превишават получените с 32 049,92 евро /62 212,24 лв. и 241,31 евро/. Видно от експертизата за периода от 23.11.2007 г. до 01.01.2026 г. месечната вноска по заема е варирала по следния начин: От 308,71 шв. франка /първоначално определена в погасителния план/ за периода 26.11.2007 г. до 26.07.2008г.; до 347,54 шв. франка за периода юли 2008 г. - октомври 2012 г.; до 342,05 шв. франка за периода ноември 2012 - септември 2020 г.; между 450,68 лв. и 453,94 лв. за периода след 23.09.2020 г. до 31.12.2025 г., след превалутиране на заема и подписване на нов погасителен план. Вещото лице заключва, че в документацията по кредита няма конкретни числови примери за това как промяната в курса на франка би променила размера на разноските по кредита. Лихвеният процент в периода 26.11.2007 г. до 06.02.2026 г. е следвал следната динамика: 4,95 % за периода 26.11.2007 г. – 26.07.2008 г. 5,45 % за периода 26.07.2008 г. – 16.10.2008 г. 6,45 % за периода 16.10.2008 г. – 26.10.2012 г. 6,20 % за периода 26.10.2012 г. – 23.09.2020 г. 3,00 % за периода 23.09.2020 г. – 25.03.2024 г. 3,19 % за периода 26.03.2024 г. – 25.06.2025 г. 3,38 % за периода 26.06.2025 г. – 31.12.2025 г. 3,38 % за периода 01.01.2026 г. – 06.02.2026 г. Начислените лихви в общ размер възлизат 51 450,85 лв. /26 306,40 евро/, а ако лихвения процент бе запазил първоначалните си нива, това би довело до начисляване на лихва в общ размер 40 462,63 лв. /20 688,21 евро/ или надвишението възлиза 10 988,22 лв. /5618,19 евро/. Съгласно ССЕ ищците са платили хх лв. курсови разлики, изчислени като разлика между платената стойност в лева за закупените швейцарски франкове до 22.09.2020 г. и стойността им, определена чрез прилагане на валутния курс, приложен при усвояването (1,17090). Също така вещото лице дава заключение, че в допълнителното споразумение и молбата за превалутиране не се съдържат финансови анализи и обосновки за ефекта на превалутирането При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 366 ЗЗД вр. чл. 146 и чл. 143 ЗЗП, както и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Страните не спорят, че между тях са сключени Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25897 и допълнително споразумение към него. Спорно, на първо място, между тях, е дали ищците-кредитополучатели имат качеството потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В съдебната практика е изяснено, че понятието има обективен характер и трябва да се преценява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. Следва в съвкупност да бъдат съобразени целта на договора, обстоятелствата, при които той е сключен, връзката между страните, как и за какви цели е разходвана сумата. Въз основа на тези обстоятелства следва да се направи извод дали договорното правоотношение е възникнало в хода на дейност, която е или е извън търговската, стопанската или професионалната дейност на физическото лице /така Решение № 44 от 5.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2125/2024 г., II т. о., ТК/. В настоящия случай се установи, че ищците са сключили процесния договор за кредит с цел да закупят апартамент и паркомясто, които били изградени в груб строеж. В същата насока са и показанията на свидетеля Е С., които се кредитират от съда като преки. От тях се установява още, че ищците ползвали сумата от кредита за извършване на довършителни работи по жилището и за обзавеждането му с мебели. Няма данни сключването на кредита да е във връзка с търговска или професионална дейност на ищците. Поради това съдът приема, че същите имат качеството потребител. На следващо място, предвид датата на сключване на договора за кредит, съдът намира, че в случая е приложим отменения Закон за потребителския кредит, който е бил в сила за периода от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г. В разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като тази норма е приложима при недействителност на договора в хипотезите на чл. 14, ал. 1 ЗПК . По същия начин са уредени и последиците в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, който е в сила от 12.05.2010 г. Безспорно при отменения ЗПК, с изрични норми са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот – чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК , като едва през 2016 г. с приемането на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) спрямо тях е създадена специална регламентация за изискванията за тяхното сключване и съдържание и за последиците от тяхното нарушаване. В чл. 39 от ЗКНИП е предвидена идентична последица при нищожност на договора, като тази, уредена в чл. 23 ЗПК и чл. 14, ал. 2 ЗПК . Независимо от това, съдебната практика приема, че по отношение на последиците на недействителност на договори за потребителски кредит, произтичаща от включени в съдържанието им неравноправни клаузи, включително когато тези договори са обезпечени с ипотека, по аналогия следва да се прилага разпоредбата на действащия към датата на тяхното сключване ЗПК, уреждаща тези последици (Решение № 103 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 937/2025 г., II т. о., ТК и Решение № 50008 от 05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. по описа на ВКС, II т. о.). Основният мотив за това е, че при договор за кредит, за който е признато, че е засегнат от неравноправни клаузи, които определят основния му предмет, което го прави недействителен в неговата цялост, съдът е длъжен с оглед разпоредбите на чл. 6 § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, да вземе всички мерки, предвидени в националното законодателство, за да възстанови действителното равновесие между правата и задълженията на страните. Поради това съдът трябва да приложи норми от вътрешното законодателство, които съответстват на въведената с тази директива защита на потребителите, за да бъде възстановено правното и фактическо положение на потребителя преди сключване на договора. В цитираните съдебни решения е прието, че както ЗПК, така и ЗЗП са насочени към постигане на едни и същи цели в областта на потребителската защита, което дава основание да се приеме, че недействителността на договор за потребителски кредит, когато са нарушени нормите за недопускане на неравноправни клаузи в неговото съдържание, трябва да има същите правни последици като недействителността на договор за потребителски кредит, включително когато този договор не попада в приложното поле на ЗПК, защото е обезпечен с ипотека. Ето защо в случая може по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗПК , но преди това следва да се прецени дали твърдените от ищците клаузи - чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния договор, по отношение на валутния риск, са неравноправни и дали се отнасят до основния предмет на договора. В Решение № 103 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 937/2025 г., II т. о., ТК е обобщена актуалната съдебна практика, която приема, че групата от клаузи от договора за кредит, които са свързани с определяне на валутата, в която се предоставя и възстановява паричната сума, която се отпуска на разположение на кредитополучателя, и които се отнасят до поемане на валутния риск, се разглеждат заедно и са част от основния предмет на договора. В случая цитираните клаузи не са уговорени индивидуално с кредитополучателя, а са подготвени предварително от банката. Тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца – чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Самото подписване на договора за кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи именно от банката. По делото няма доказателства, които установяват, че ищците като потребители са могли да изразят становище по съдържанието на договора и са имали възможност да повлияят върху него. От съдържанието на посочените клаузи е видно, че страните са постигнали съгласие, че паричната сума, която се предоставя от банката на кредитополучателите, е в чуждестранна валута - швейцарски франкове, като размерът й се определя от равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева, изчислена по курс „купува“ за швейцарски франк към лева, приложим от банката. От клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора е видно, че реалното усвояване на кредита, с получаване на паричните средства от кредитополучателите, се осъществява не в швейцарски франкове, а в лева, тъй като банката превежда уговорената парична сума по сметка в швейцарски франкове, която обаче е блокирана и кредитополучателите нямат достъп до нея, а швейцарските франкове от блокираната сметка се превалутират служебно от банката в лева в деня на усвояването им по курс „купува“ за швейцарски франк към лева, приложим от банката, и едва тогава се превеждат по сметката на кредитополучателите в лева. Въпреки че кредитополучателите реално получават за ползване сума в лева, те съгласно клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора се задължават да я върнат в швейцарски франкове, като ако не разполагат със средства в тази валута, могат да погасят задължението си в лева или евро и банката служебно извършва превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Доколкото по делото няма доказателства, че кредитополучателите получават своите доходи в швейцарски франкове, то за да изпълнят задължението си да върнат кредита в тази валута, те трябва или да я закупят при условията на валутния пазар, или съгласно чл. 6, ал. 2 от договора да имат налични средства в лева или евро по сметката си и банката да извърши служебно превалутиране на сумата по съответния курс, по който тя продава швейцарски франкове в деня на погасяването. С оглед на така изложеното съдът намира, че посочените клаузи, включително и клаузата на чл. 22 от договора, са такива за поемане на валутния риск. Това е така, тъй като се стига до възлагане в тежест на кредитополучателите на разходите, които биха възникнали при повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо валутата, в която те получават доходите си, и обезценка на последната, защото в тази хипотеза ще се увеличи размерът на паричните средства, които те ще трябва да разходват, за да изпълнят задължението си по договора да върнат усвоения кредит. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП е предвидено, че клаузите, които са част от основния предмет на договора, са извън обхвата на преценката за неравноправност, когато са изразени на ясен и разбираем език. За да се прецени дали по отношение на горепосочените клаузи е спазено изискването за „ясен и разбираем език“ в хипотеза на договор за кредит, отпуснат в чуждестранна валута или деноминиран в такава, следва да се съобрази дали на потребителя е предоставена информация за това как функционира обменният механизъм на валутата и свързаният с него риск, като от нея той следва да може да разбере, че в зависимост от колебанията на обменния курс промените в паритета между разчетната валута и валутата на изплащане на кредита могат да породят неблагоприятни последици за финансовите му задължения, както и да разбере реалния риск, на който се излага през целия срок на договора, в случай на драстично обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо разчетната валута. В настоящия случай не са представени доказателства, от които да се установява, че при подписване на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателите информация как функционира обменният механизъм на валутния пазар, какви са очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския франк спрямо лева за срока за действие на договора, за възможността тази промяна да доведе до значително повишаване на размера на техните задължения по сделката, както и за действията, които те биха могли да предприемат, за да минимизират валутния риск. Не може да се приеме, че такава конкретна информация се съдържа в чл. 22, ал. 1 от договора, тъй като там само е посочено, че промяната на обявения от банката курс „купува“ или „продава“ може да има за последица повишаване на размера на вноската. Липсата на конкретна информация се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, която установява, че в документацията по договора липсват конкретни числови примери за това как промяната на курса на швейцарския франк би променила размера на вноските по кредита. С цитираната клауза риска от такава промяна е прехвърлен върху кредитополучателите. Липсата на предоставена от банката конкретна информация води до извода, че ищците не са могли да преценят потенциално значимите отрицателни икономически последици върху финансовите им задължения от това те да носят валутния риск. Следователно не може да се приеме, че е спазено изискването за прозрачност, което е предвидено в чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Поради това, въпреки че се отнасят до основния предмет на договора за кредит, тези клаузи подлежат на преценка за неравноправност. За извършването на тази преценка от значение са последиците, които има прилагането на посочените клаузи в отношенията между страните по договора. Те се изразяват в това, че ищците-кредитополучатели са тези, които поемат валутния риск при повишаване на курса на швейцарския франк за срока на действие на договора. Това е така, защото за да изпълнят задължението си да върнат кредита в швейцарски франкове, те ще следва да разходват повече средства, за да се снабдят с посочената валута или на свободния пазар, или чрез извършвано от банката превалутиране на платените от тях суми в лева или евро, от тези, които са очаквали да престират за това при съобразяване на курса на швейцарския франк към лева, който е бил приложим към датата на сключване на договора. От ССЕ се установи, че за периода на процесния договор курса на швейцарския франк се е повишил, съответно кредитополучателите са плащали значително по-голяма вноска. Така с промяната на валутния курс банката е получила повече парични средства, а кредитополучателите са били ощетени. Следва да се посочи, че банката като търговец, който осъществява специализирана дейност, има експертна компетентност, която да й позволи да предвиди промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева и еврото за срока на действие на договора и как те биха се отразили на правата и задълженията, които възникват за страните по договора. Предвид това двете страни по договора са поставени в неравнопоставено положение. Не би могло да се очаква, че кредитополучателите пак биха се съгласили в съдържанието на договора да бъдат включени клаузите за валутата на изпълнение на задълженията и на валутния риск, ако банката им беше предоставила информация за очакваните промени във валутния курс на швейцарския франк. Фактически кредитополучателите са поели валутния риск от промяна на курса на швейцарския франк, въпреки че не са получили парични средства по кредита в тази валута. Предвид така изложеното съдът намира, че тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и тези на кредитополучателите и са във вреда на последните. Ето защо тези клаузи са неравноправни. За пълнота следва да се посочи, че има произнасяне в същата насока и на Върховния касационен съд по идентични казуси, по които „хх АД сключва договори за кредит с потребители (Решение № 103 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 937/2025 г., II т. о., ТК, Решение № 63 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 418/2025 г., I т. о., ТК, Решение № 194 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 617/2023 г., II т. о., ТК и др.). Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен поради неравноправните клаузи в него и следва да се приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗПК , като ищците дължат връщане само чистата стойност на кредита. Допълнителното споразумение към договора за кредит е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като представлява спогодба, имаща за предмет предоговаряне на кредита, в която задълженията на кредитополучателите са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор за кредит (Решение № 146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК). С оглед пълнота следва да се отбележи, че в Решение № 50008 от 5.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1367/2021 г., II т. о., ТК, в което е разгледан идентичен казус, е прието, че допълнителното споразумение не може да породи правно действие предвид обявяването на недействителността на договора за кредит. Поради изложените съображения и двата установителни иска следва да бъдат уважени като основателни. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е приложим при дадено при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В т. 1 от ППВС № 1/1979 г. са дадени примери за начална липса на основание, сред които са даване на нещо въз основа на нищожен акт, както и в хипотеза на надплатено при валидно правоотношение, по повод на което е настъпило имущественото разместване. В случая ищците дължат връщане единствено чистата стойност на кредита. От съдебно-счетоводната експертиза, която се кредитира от съда като компетентно изготвена, се установи, че от договора за кредит и от допълнителното споразумение към него ищците са получили от банката сумата в общ размер от хх лева (46 117,98 евро), а общо платените от тях суми възлизат 78 167,90 евро. Така платените от ищците суми превишават получените с 32 049,92 евро (62 684,19 лева), като вещото лице е конкретизирало, че тази сума е формирана от внесените от ищците 62 212,24 лева и 241,31 евро. Следователно банката се е обогатила неоснователно и кондикционният иск е основателен. Доколкото ищците претендират ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 62 212,24 лв., то искът следва да бъде уважен до този размер. Възраженията на ответника за настъпила погасителна давност се явяват неоснователни. Определянето на началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в ЗПК, е поставено в зависимост от установяването на това дали потребителят е знаел или разумно е можел да знае за недействителността на този договор. Преценката дали и кога е настъпило това условие се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като за да се приеме, че такова знание е налице у потребителя, трябва да се докаже, че той е запознат с фактите, водещи до недействителността на договора, както и с правната им преценка, която предполага този потребител да е наясно с правата, които съгласно ЗПК възникват за него, за да защити интересите си (така Решение № 60 от 20.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1010/2025 г., II т. о., ТК). В случая от показанията на св. Е С. се установи, че ищците през 2024-2025 г. разбрали от социалните мрежи, че „договори като сключения от тях са неправомерни“. Това се потвърждава и от дадените от ищците обяснения, в които заявяват, че през 2025 г. разбрали, че „договорите в швейцарски франк са обявени от ЕС за нищожни“. Ето защо следва да се приеме, че ищците най-рано са узнали през 2024 г. за недействителността на договора за кредит. Настоящото производство е образувано по подадена от тях искова молба на 06.02.2026 г., поради което не е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на кондикционния иск. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че давностният срок е 3-годишен, тъй като вземането на потребителя, основано на прогласени за нищожни договорни клаузи, нито е от лихви, нито е от друг вид периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В такава хипотеза е приложима е общата 5- годишна давност (така Решение № 26 от 29.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1405/2023 г., I т. о., ТК). По разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разходите, които ищците са направили в производството, съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК ищците са направил разходи в общ размер 6605,19 евро. Така предявените разходи следва да се заплатят от ответника, който следва да заплати и държавна такса в размер на 164,39евро по сметка на МОС съобразно увеличения размер на иска. Въз основа на гореизложеното, съдът