Решение № 555 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 813/2026 г.

дело № 20263330100813 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано е по искова молба, подадена от Н. П. Т. срещу „АГРОТЕХ“ ЕООД с. Владимировци, обл. Разград, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 983,83 евро, дължима наемна цена за стопанска година 2024/2025 г., на основание чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, лихва за забава в размер на 155,57 евро, начислена за периода от 01.01.2025 г. до 24.04.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.04.2026 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 481,05 евро, представляваща увеличение на наемната цена за стопанска година 2024/2025 г., формирана от увеличено плащане на декар в размер на 15,00 евро за 32,070 дка обработваема площ, въз основа съществено изменение на икономическите условия, на основание чл. 9 от ЗЗД във връзка с чл. 13 от Договора за наем от 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 27.04.2026 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски. Сочи, че с ответното дружеството в продължение на почти 20 години сключвали договори, по силата на които същото ползвало под аренда до 2022 г., а след това под наем земеделска земя, собственост на ищцата, находяща се в землището на с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе. След 2022 г. между страните била установена практика ежегодно да се сключват едногодишни договори за наем на процесните земи, в които била уговаряна наемна цена за декар обработваема площ в размер по-малък от заплащания от наемателя на наемодателя. Така за стопанската 2022/2023 г. била заплатена наемна цена 83 лева за обработваема площ на декар, а за стопанската 2023/2024 г. - 95,00 лева за обработваема площ на декар. Плащанията на наемната цена били правени по банков път. Още към момента на сключване на наемния договор между страните били налице съществени изменения в икономическите условия, които обуславяли дължимост на по-висока наемна цена. Прието било между страните плащанията да се правят веднага след изтичане на стопанската година, за която се отнасяло наемното плащане. В последните години се налагало ищцата често да напомня, за да получи наемните плащания поне до края на календарната година. Това я провокирало да откаже подписване на нов договор през 2025 г. с ответното дружество, а сключила такъв с друг наемател, като новият договор бил вписан в СВ Русе. Договорът за наем с ответника бил сключен за едногодишен срок и поради това не бил вписан в Агенцията по вписванията. Вписаният в договора размер на наемна цена на декар обработваема площ бил равен на определеното средно рентно плащане за съответното землище, съгласно Протокол № 1/24.01.2024 г. на комисия при Областна дирекция „Земеделие“ Русе. Договореният срок за плащане бил до края на календарната година, което от граматическото тълкуване на текста следвало да се определи като 31.12.2024 г., предвид сключване на договора през календарната 2024 г. Предмет на наемния договор било отдаване под наем на земеделски земи с обща площ: 33,339 дка, а общата обработваема площ била 32,070 дка, както следва: Поземлен имот с идентификатор 39832.10.48, площ 7 737 кв. м., обработваема площ 6 468 кв.м, местност „Келемлик“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе; Поземлен имот с идентификатор 39832.25.37, площ 11 301 кв.м., обработваема площ 11 301 кв.м, местност „Дрисля“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе; Поземлен имот с идентификатор 39832.66.01, площ 3 567 кв.м., обработваема площ 3 567 кв.м, местност „Церака“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе; Поземлен имот с идентификатор 39832.66.15, площ 3 603 кв.м., обработваема площ 3 603 кв.м, местност „Церака“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе; Поземлен имот с идентификатор 39832.66.16, площ 3 561 кв.м., обработваема площ 3 561 кв.м, местност „Церака“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе; Поземлен имот с идентификатор 39832.66.17, площ 3 570 кв.м., обработваема площ 3 570 кв.м, местност „Церака“, землище с. Кривня, общ. Ветово, обл. Русе. Ищцата водила разговори с представител на ответното дружество, но въпреки това наемната цена не й била заплатена. На 23.01.2026 г. на дружеството била връчена покана за доброволно плащане, вх. № 1598/20.01.2026 г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912 с район на действие Окръжен съд Разград, получена лично от управителя Гьокан Чобан. Въпреки опитите за телефонна връзка със същия, контакт не бил установен. Такъв бил установен със служител на дружеството наемател, с който обичайно комуникирала ищцата. В проведения на 18.02.2026 г. телефонен разговор с този служител, бил поет ангажимент за плащане до края на месец февруари 2026 г. с довод, че дружеството не можело да плати в момента, както и че дължало суми и на други наемодатели/арендодатели, на които също не било платено. Предвид изтичане на този срок за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск, т.к. ответното дружество продължавало да е в забава и нямало плащане и към датата на предявяване на иска. С оглед това, че принудителното събиране на вземанията било свързано с риск за успешното им удовлетворяване от имуществото на длъжника в хипотеза на евентуално недобросъвестно поведение, то по реда на обезпечаване на бъдещ иск било извършено обезпечаване на вземанията предмет на иска, чрез допускане на запор върху вземанията от наличности по банкови сметки на дружеството ответник. В конкретния случай, ищцата, като наемодател и ответникът, като наемател, сключили договор за наем на земеделски земи от 28.02.2024 г., по силата на който на ответника били предоставени за възмездно ползване земеделски земи, подробно описани в договора. По този начин възникнало валидно наемно правоотношение, което пораждало задължение за ответника да заплаща наемна цена. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят бил длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването. В чл. 11 от писмения договор била определена годишна наемна вноска в размер на 60,00 лв. на декар, а в чл. 12 било посочено, че наемното плащане се извършвало до края на календарната година. Въпреки това, ответникът не изпълнил задължението си за плащане на наемната цена за стопанската 2024/2025 г. в уговорения срок, нито изпълнил устната уговорка за по-висока наемна цена, която заплащал и за предходни периоди. С оглед неизпълнението на паричното задължение в срок, ответникът изпаднал в забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като наемната цена била дължима до края на календарната 2024 г., ответникът бил в забава от 01.01.2025 г. и дължал законна лихва върху неплатената сума. Предвид изложеното, за ищцата възникнало субективното право да получи дължимата наемна цена, ведно с лихва за забава, както и разноските по събирането им. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор и не е заявено становище по допустимостта и основателността на предявените искове. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение, поради наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК. За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответникът да не е представил в срок писмен отговор, да не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява, нито се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Предвид изхода, на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, включително за обезпечителното производство, в каквато насока е направено искане. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, върху ответника следва да се възложат разноските, които в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 1589/2026 г. по описа на РС Русе са в размер на 20,45 евро държавна такса и 200 евро адвокатски хонорар, а в настоящото – в размер на 78,96 евро държавна такса и 762,12 евро адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК ответникът следва да заплати и разноски в размер на 30,68 евро в полза на бюджета на ОС Разград, тъй като същият е задължен от съда да участва в информационна среща по медиация и не се е явил, нито е изпратил представител, като не са посочени и уважителни причини за неявяване, видно от протокол от 24.09.2026 г. на съдебен център по медиация към ОС Разград. Така мотивиран, съдът