Решение № 1253 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2068/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 23 от Закона за народните читалища (ЗНЧ). Образувано е по жалба на Народно читалище „Виртуален свят – 15.11.2004 г.“ – Благоевград, [улица], представлявано от председателя Е. В. Р. против Заповед № 160/09.07.2025 год. на Кмета на Община Благоевград, в частта по т.2 от І и по т.3 от ІІ, с която е делегирал права и задължения на читалищата от общината и на Комисията, извършваща разпределение на годишните субсидии за народните читалища (КИРГСНЧ) за 2025 год. по реда на чл.23 от ЗНЧ и утвърдените от Кмета на Община Благоевград протоколи от 30.07.2025 год. и 10.09.2025 год., в които са обективирани решения на Комисията по чл.23, ал.1 от ЗНЧ и приетите решения за разпределение на годишните субсидии за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2025 год. В жалбата се твърди, че оспорените актове са нищожни, алтернативно незаконосъобразни, като приети при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ и Указанията на Министерство на културата (УМК) за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната целева държавна субсидия за читалищата. Сочи се още, че КИРГСНЧ е разработила и одобрила собствени правила за разпределение на годишната субсидия и за допустимост на отпускането й, каквато процедура не е предвидена в закона. Твърди се, че на заседанията на комисията са участвали лица без доказана представителна власт, проведени са при неясен кворум и без да са редовно свикани при обявен и утвърден дневен ред. В съдебно заседание жалбата се поддържа. В писмени бележки се излагат и подробни съображения за немотивираност на административния акт, в степен, водеща до пълна неяснота на волята на колективния орган, както и за допуснати нарушения на процедурата. Иска се и присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата – Комисията по чл. 23 от ЗНЧ, чрез упълномощен адвокат, изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Ответникът – Кметът на община Благоевград, не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни Народно читалище „Никола Й. Вапцаров – 1866”, Народно читалище „Георги Измирлиев – 1939“, Народно читалище „Смилен Сейменски - 1929”, Народно читалище „Владимир Башев - 1922”, Народно читалище „Иван Чаушки - 1934”, Народно читалище „Изгрев - 1946”, Народно читалище „Яне Сандански - 1946” и Народно читалище „Арсений Костенцев - 1980”, Народно читалище „Европа 2014”, Народно читалище „Съзнание - 1944” и Народно читалище „Стоил Чолаков“, в съдебно заседание не се представляват и не взимат отношение по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата в частта й, с която се оспорва Заповед № 160/09.07.2025 год. на Кмета на Община Благоевград, в частта по т.2 от І и по т.3 от ІІ, с която е делегирал права и задължения на читалищата от общината и на КИРГСНЧ за 2025 год. по реда на чл.23 от ЗНЧ и утвърдените от Кмета на Община Благоевград протоколи от 30.07.2025 год. и 10.09.2025 год., в които са обективирани решения на Комисията по чл.23, ал.1 от ЗНЧ за недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения: Със Заповед № 160/09.07.2025 год. на Кмета на Община Благоевград, е назначена Комисия за извършване на разпределение на годишните субсидии за народните читалища на територията на община Благоевград за 2025 год., като в частта по т.2 от І са посочени като членове „Председател или секретар на читалище или представител на същото, надлежно упълномощен от Председателя или читалищното настоятелство“. С т.ІІ е насрочено провеждане заседание на комисията на 16.07.2025 год. и е определен дневен ред, в това число с т.3 от ІІ – Обсъждане на предложените от читалищата механизми за разпределяне на субсидията, заедно с анкетни карти, отразяващи дейността на читалищата за предходната година. Заповедта на кмета на общината в обжалваните части не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен акт, тъй като с нея не се създават пряко права и задължения и не засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на граждани или организации. Със същата, както се каза по-горе, е назначена комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, включително в оспорените й части, като членове са определени представители на действащите читалища на територията на общината, като е създадена организация за изготвяне на вътрешни правила и механизми за разпределение на субсидията от Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, която следва да получат читалищата в Община Благоевград. Т.е. с нея се създават процедурни правила, които се отнасят до вътрешни правила и примерни механизми за разпределяне на субсидията между читалищата в общината и съответно тяхното обсъждане от Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, включително е определен и дневният ред за насроченото заседание на комисията. На оспорване по реда на чл. 145 и следващите от АПК подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК са изрични волеизявления или изразени с действие или бездействие волеизявления на административен орган, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Така, предмет на оспорване пред съда биха били решенията на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, предпоставящи решение за разпределение на предвидени по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност. С подготовката за сформиране на комисията по чл.23 от ЗНЧ производството по разпределение на годишната субсидия е в начален етап, в който нито могат да бъдат засегнати пряко права и интереси на страните, нито същите разполагат с правен интерес от оспорване на тези процесуални действия. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая предмет на оспорване е Заповед, с която е назначена комисията по чл. 23 от ЗНЧ и е определен дневен ред на насроченото за 16.07.2025 год. заседание. Заповедта на кмета, в това число и в оспорените й части, е част от вътрешна процедура на Комисията и не подлежи на пряк съдебен контрол. По отношение утвърдените от Кмета на Община Благоевград протоколи от 30.07.2025 год. и 10.09.2025 год., в които са обективирани решения на Комисията по чл.23, ал.1 от ЗНЧ. Протоколите, в това число и в частта им съдържаща утвърждаването им от кмета на общината не съставляват административни актове, подлежащи на съдебен контрол по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК и нямат самостоятелно действие. Съдържанието, включително и подписът или утвърждаването на протокола от административен орган не го превръща в индивидуален административен акт, а част от вътрешната организация на административната дейност. Утвърждаването на протокола от проведено заседание на комисията по чл. 23 от ЗНЧ и самият протокол не представляват индивидуални административни актове, тъй като имат подготвителен и вътрешнослужебен характер, не съдържат самостоятелно властническо волеизявление и не пораждат пряко правни последици за конкретни адресати, поради което не подлежат на самостоятелно оспорване. По горните съображения, жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата й част, с която се оспорват решенията на КИРГСНЧ за разпределение на годишната субсидия за народните читалища на територията на Община Благоевград за 2025 год., жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно в тази връзка е възражението за просрочие на жалбата. От една страна по делото не се представиха доказателства за редовно връчване на решенията от 30.07.2025 год. и 10.09.2025 год. на читалището-оспорващ, като на проведените заседания представител не е участвал. От друга страна в оспорените решения на КИРГСНЧ не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, т.е. срокът за оспорване е два месеца – чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена на 30.09.2025 год., съответно на 01.10.2025 год. по присъединеното за общо разглеждане адм. д. № 2079 по описа на Административен съд – Благоевград за 2025 год. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложените към административната преписка и допълнително събрани по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: Със Заповед № 160/09.07.2025 год. на Кмета на Община Благоевград, на основание чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ е назначена комисия, в която са включени по един представител на читалищата на територията на община Благоевград (председател на съответното читалище или представител на същото, надлежно упълномощен от председателя или читалищното настоятелство) и трима представители на Община Благоевград (стр.188). Със същата заповед е дадена възможност на читалищата в срок до 15.07.2025 год. да предложат проекти за вътрешни правила и примерни механизми за разпределение на субсидията. Възложено е на назначената комисия на насроченото за 16.07.2025 год. заседание да избере председател, да обсъди постъпилите предложение на читалищата за вътрешни правила за работата на комисията и механизми за разпределяне на субсидията, заедно с анкетните карти, отразяващи дейността на читалищата за предходната година. На 15.07.2025 год. с писмо, заведено с вх. № 53-00-528 Народно читалище „Никола Й. Вапцаров – 1866” е депозирало предложение за вътрешни правила за работата на комисията, анкетна карта, механизъм за разпределение на субсидията на читалищата в община Благоевград и обобщен механизъм за определяне на субсидията – стр.149-159. Други предложения не са постъпили. На 16.07.2025 год. е проведено заседание на комисията, като с 8 гласа „за“, против „0“ и „въздържал се“ -1, са приети предложените вътрешни правила и със 7 гласа „за“, против „0“ и „въздържал се“ - 2 е приет механизмът за разпределение на субсидията – стр.160-162. Избрани са председател на комисията и протоколист. Насрочено е следващо заседание на комисията за 28.07.2025 год. На проведеното на 28.07.2025 год. заседание, комисията е взела решение да отложи същото за 30.07.2025 год., тъй като по технически причини не всички читалища са имали достъп до анкетните карти – стр.55-57. При проведеното на 30.07.2025 год. заседание на назначената комисия са приети анкетните карти и е взето оспореното решение за разпределяне на средствата на база субсидирана бройка – с 8 гласа „за“ , 2 гласа „против“ и 0 „въздържал се“. С писмо изх.№ ИЗ-00-4647/05.09.2025 год. (стр.34 и 35) е свикано заседание на комисията за 10.09.2025 год., на което заседание е взето решение за предварително изпълнение на решението за разпределяне на субсидията от 30.07.2025 год. – протокол на стр. 40 и 41. Към административната преписка са приложени съответно в табличен вид обобщен механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград за 2025 год. (стр.51) попълнените от читалищата на територията на община Благоевград приложения № 2.1 към вътрешните правила „Механизъм за определяне на субсидията на читалищата в община Благоевград“ и анкетните карти на подалите заявление за субсидия читалища (стр.61-148). При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, прието е от административен орган по смисъла на § 1, т. 1, предл. второ от ДР на АПК и засяга правата и законните интереси на неговите адресати, каквото е оспорващото читалище. Съгласно чл. 21 от ЗНЧ, читалищата набират средства от следните източници: членски внос; културно-просветна и информационна дейност; субсидия от държавния и общински бюджети; наеми; дарения и завещания; други приходи. Законът предвижда предложенията за годишната субсидия на читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределение да се изготвят от Министерство на културата, съгласувано с областните администрации и общините. А според чл. 23, ал.1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общински бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата на съответната община от комисия с участието на представител на общината и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Тази комисия е именно органът, издал оспореното решение. В настоящия случай оспореното решение е прието от комисията, назначена със заповед по чл. 23, ал.1 от ЗНЧ, като временен колективен орган, който се създава с цел-разпределяне на субсидията по Закона за държавния бюджет за читалищна дейност за съответната година. Видно от съставения протокол от 30.07.2025 год., на която дата е прието оспореното решение за разпределение на субсидията за 2025 год., на заседанието на комисията са присъствали представители на 10 от общо 12 читалища в община Благоевград и двама представители на общината, общо 12 члена. За приемане на решението са гласували членове на комисията, от които 8 са гласували „за“, 1 – против и 2 – „въздържал се“. Тук следва да се отбележи, че при назначаването на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, кметът на Община Благоевград е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не може да се определи като съществено в конкретния случай, тъй като не е повлияло на крайния резултат. Основателно е възражението на читалището-оспорващ, че представителят на общината в тази комисия трябва да е един. Това следва от граматическото тълкуване на законовата норма в чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, в която съществителното "представител" на съответната община е в единствено число. В конкретния случай, видно от заповедта за назначаване на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, представителите на общината са трима - заместник - кметът и две други длъжностни лица. Допуснатото нарушение в броя на представителите на общината в комисията, не е повлияло на решението на комисията, тъй като дори, без другите двама представители на общината, има нужния кворум за провеждането на заседанието, на което решението за разпределение на субсидията е взето с необходимото мнозинство. При приемане на решението са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, както беше казано по-горе, предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, т. е. Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, изразяваща се в предоставената от закона възможност за извършване на преценка по отношение начина на разпределение на субсидията между читалищата, разположение на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Това обаче не означава, че разпределението на средствата трябва да става произволно, без определени правила и предварително установени или зададени критерии. Според чл. 22, ал. 1, ал. 2 от ЗНЧ: "Предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата, съгласувано с областните администрации и общините. С решение на общинския съвет читалищата могат да се финансират допълнително над определената по ал. 1 субсидия със средства от собствените приходи на общината.". Обективно следва да бъде съобразено, че критериите, по които да бъде извършено разпределението на държавната субсидия, не са уредени в приложимия Закон за народните читалища, вкл. липсва и подзаконова нормативна уредба по въпроса, а указанията на министерство на културата имат насочващ характер. При това положение, изцяло в правомощията на Комисията е да определи приложими критерии, както и ако те са повече от един - да посочи необходимо ли е читалищата да отговарят кумулативно на всички изисквания, или е достатъчно това да е налице само за някои от тях и на кои; съответно има ли приоритетни критерии пред останалите и кои. Комисията е длъжна да определи ясни и точни критерии за разпределение на субсидията, за да гарантира спазване принципите на АПК и обезпечи законосъобразното й разпределение. По делегация от закона (чл. 22, ал. 1 от ЗНЧ) са изготвени Указания за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от ЗНЧ, с които се уреждат условията и редът за разпределение на годишната държавна субсидия за народните читалища по общини (приложени на стр. 313-315). Посочено е в указанията, че Комисията по чл. 23 от ЗНЧ се състои от по един представител на общината и по един представител на всяко читалище. "Комисията работи по одобрени вътрешни правила за своята работа, съобразени с настоящите указания, относно организацията и методиката за прилагане на Критериите за разпределение на субсидията за народните читалища на територията на общината. На първото заседание на комисията всеки един от присъстващите председатели /представители/ на читалищата от общината следва да представи информация по изброени показатели: отговаря ли читалището на изискванията на чл. 9, ал. 8 и чл. 10 от ЗНЧ; отговаря ли читалищната библиотека (ако я има) на изискванията на чл. 8 от Закона за обществените библиотеки; информация във връзка с изпълнение на изискванията, заложени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, чл. 26а, ал. 1 и ал. 4 от ЗНЧ. Според указанията, Кметът на общината предоставя на комисията анализ на изпълнението на годишната програма за развитие на читалищната дейност в общината, за планираните в общинския бюджет средства, предвидени за читалищна дейност. Комисията съставя протокол от своята работа, подписан от всички нейни членове. Протоколът се предоставя за одобрение пред кмета на общината. Кметът на общината сключва договор с всяко едно читалище, в който се посочва размерът на субсидията, която му се отпуска от държавния и общински бюджет за съответната финансова година. Критериите за разпределението на годишната държавна и общинска субсидия за читалищна дейност са част от указанията – в сила от одобряването им на 22.01.2015 год. Критериите, предвиждат както следва: А) Актуално състояние на читалището като сдружение и културен център с материално-технически възможности за предоставяне на услуги /брой регистрирани членове, събран членски внос; брой посетители на предоставени от читалището услуги; проведени събрания – общи и на настоятелството; извършена пререгистрация на читалището в определения в ЗНЧ срок; субсидирана численост на читалището в предходната година; общ бюджет на читалището за предходната година; материално-техническа база на читалището; управленска инициатива при стопанисване на читалищната собственост и др.; наложени санкции на читалището по чл. 31, 32 и ЗЗ от ЗНЧ; Б) Дейност на читалището в предходна година (осъществена библиотечно-информационно дейност – чл. 37 от Закона за обществените библиотеки; нематериално културно наследство – съхранение и предаване на традиционна култура, участие в националната система "Живи човешки съкровища-България"; езикови школи, клубове, кръжоци и др.; поддържане и доказани изяви на художествените състави; организиране и участие в празници, фестивали, събори, изложби, творчески вечери, граждански инициативи и др.; нови дейности, заложени в програмата на читалището – работа по проекти, осъществено сътрудничество с други културни институции; доброволческа дейност на читалището, работа с различни възрастови групи и др.; В) Представяне и защита на предложената от всяко читалище програма, в изпълнение по чл. 26а, ал. 1 от ЗНЧ, съобразно посочените в т. Б критерии, вкл. разкриване и на нови дейности; Г) Допълнителни: комисията приема посоченото поименно повишение на субсидираната численост на конкретни читалища, чиито молби са одобрени от министъра на културата; при разпределението се запазват субсидираните бройки, получени от национални програми; средствата се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, съгл. чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ. Комисията по чл. 23 от ЗНЧ следва да изхожда в дейността си по разпределяне на държавната субсидия между читалищата от съответната община, от целта, която законодателят е визирал, предоставяйки й това правомощие. Въпросните средства, предмет на разпределение с оспореното решение, са "бюджетна субсидия" по смисъла на т.3 от §1 ДР на Закона за публичните финанси (ЗПФ), с предназначение подпомагане на читалищната дейност, като делегирана от държавата. Отчитайки мястото и ролята на читалищата като културно-просветни центрове и дейността им в обществен интерес (съгласно чл. 2 от ЗНЧ), законодателят е предвидил в чл. 21 от същия закон, че те получават за дейността си субсидия от държавния и общинския бюджети, наред с други източници на средства. Предоставянето на бюджетни средства на народните читалища има за цел да подкрепи тяхната дейност, съобразно заложените в ЗНЧ, техни функции, задачи и дейност. Според чл. 22, ал.1 от ЗНЧ, както се каза и по-горе, предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министъра на културата, съгласувано с областните администрации и общините. Следователно начинът на разпределение на средствата за годишна субсидия на читалищата следва да държи сметка с предложенията, както и с планираните и постигнати резултати от читалищната дейност на конкретните правоимащи читалища през предходния отчетен период. На следващо място, начинът на оценяване на данните, относими към приетите от комисията критерии, не може и не следва да води до противоречие с принципите за управление на публичните финанси, предвидени в чл. 20 от ЗПФ, в това число и принципа за адекватност — т.е. съответствие с посочените цели; ефективност — като степен на постигане целите на бюджетните организации (в случая читалищата) при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност; прозрачност; устойчивост; законосъобразност. По определение в смисловото съдържание на делегирана от държавата дейност (§1, т.11 от ДР на ЗПФ) е заложено изискването да се осигури равен достъп до държавните публични услуги, които съответната субсидирана от държавата чрез общинския бюджет организация предоставя, в случая — народните читалища. Следователно, начинът на разпределение на държавната субсидия за читалищата, като съвкупност от правила, не може да обуславят накърняване на присъщата цел на тази делегирана от държавата дейност. В случая, на първото си заседание, проведено на 16.07.2025 год., комисията е приела вътрешни правила за работата си, част от които са механизъм за разпределение и анкетна карта. Предвидено е в чл.9, ал.3 от вътрешните правила, субсидията да се разпределя на основание брой субсидирани бройки и утвърдена издръжка за съответната година от Министерството на културата и съгласно критериите, заложени в Механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград (Приложение №2.1), Обобщен механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград (Приложение 2.2) и Анкетна карта (Приложение № 1). Приложен е доклад на заместник-кмета по културата на Община Благоевград (стр.165), според който субсидиарната численост на народните читалища на територията на Община Благоевград е 54 субсидирани бройки, а общата сума за субсидиране за 2025 год. е 1 055 970 лева, от които субсидия за разпределяне от комисията по чл.23 от ЗНЧ – 997 305 лева, при стандарт за една субсидиарна бройка в размер на 19 555 лева. Читалищата са попълнили и представили анкетни карти и механизъм за определяне на субсидията (стр.61-148). Неоснователно е възражението на оспорващия за липса на компетентност на комисията по чл. 23 от ЗНЧ да приема правила за работата си и методика (механизъм) за разпределяне на субсидията, още повече в противоречие с одобрения от Министъра на културата "Механизмът за разпределение на годишната субсидия за читалищата". Следва да се отбележи, че механизмът за разпределение на годишната субсидия за читалищата няма задължителен характер. Всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община. Неоснователно е възражението, че с приетите от комисията правила за работа са въведени напълно нови и противоречащи на показанията от механизма правила. На заседание, проведено на 16.07.2025 год., комисията е приела Вътрешни правила за работата си, приложение към които са анкетна карта, отразяваща дейността на читалището за предходната година и Механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград. Така е възприето дейността и постигнатите резултати на всяко едно от читалищата да бъде отразена в анкетни карти, като след попълването им е определен механизъм за оценка (получаване на определен брой точки) на данните, отразени в анкетните карти. Предвидено е, че в разпределение на субсидията участват читалищата, получили най-малко 1000 точки от Приложение № 2.1 - Механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград. При вземане на оспореното решение, обаче не са формулирани ясно приложимите критерии, т.е. липсва фактическо основание за приемане на решението. Не са изложени мотиви и не става ясно каква е базата на предложените в цифрово изражение брой субсидиарни бройки за отделните читалища. В протокола от 30.07.2025 год., в който е обективирано оспореното решение, не се съдържат конкретни съображения за извършеното разпределение. Нито в протокола, нито в друг документ по преписката е удостоверено, че е извършено обсъждане и преценка на представените документи от отделните читалища по критериите, одобрени с Вътрешните правила и Указанията за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от ЗНЧ. След отразените възражения на председателя на Народно читалище „Европа 2014“ [населено място] по коректността на данните, нанесени от читалищата в анкетните карти, съответно цифровата им оценка, анкетните карти са приети и е извършено разпределение на субсидията без разисквания. Липсата на мотиви е достатъчна, за да бъде отменено решението, без да се разглеждат останалите възражения по същество. Доколкото разпределението на годишната субсидия е въпрос от изключителна компетентност на съответния административен орган, по който съдът не може да се произнесе, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на органа за решаване на въпроса по същество, като същият вземе решение съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Незаконосъобразността на решението за разпределение на годишната субсидия от 30.07.2025 год. води и до незаконосъобразност на решението от 10.09.2025 год. за допълването му с предварително изпълнение. От една страна, решението е неясно, като комисията е гласувала дневен ред, както следва: т. 1 „Обсъждане и гласуване на предложение за предварително изпълнение, с което да бъде допълнено решението за разпределяне на субсидиите, обективирано в протокол от заседание на комисията, проведено на 30.07.2025 год.“ и т.2 „Закриване на заседанието“. При подлагане на гласуване на т.1 от дневния ред „за“ са гласували 7 от 7 присъстващи членове на комисията и с това дневният ред е изчерпан. Така неясно очертаният предмет на гласуване, не позволява да се направи еднозначен извод, че се касае за разпореждане на административния орган за допускане на предварително изпълнение на издадения административен акт (решение за разпределение на субсидия). Следва да се има предвид, че предварително изпълнение на административен акт може да се допусне от издалия го административен орган при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК с нарочно и мотивирано разпореждане, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Подобни съображения за приемане на разглежданото решение изцяло липсват. От друга страна, на заседанието, проведено на 10.09.2025 год. са присъствали трима представители на Община Благоевград, от които един с право на глас и шестима представители на читалища. Заседанието е свикано с писмо изх.№ ИЗ-00-4647/05.09.2025 год. (приложено на стр.34 и 35), като същото не е било връчено преди определената дата. Видно от приложените на стр.36-39 известия за доставяне, писмото е връчено на адресатите му (читалищата на територията на Община Благоевград) след провеждане на заседанието (в периода от 11.09. до 24.09.), като само на Народно читалище „Арсени Костенцев - 1980“ е връчено на 10.09.2025 год. Така, на практика, представителите на читалища са били лишени от възможност да участват в заседанието на комисията при вземане на оспореното решение. Няма данни и не се твърди, същите да са били своевременно уведомени по друг, допустим от закона начин. Изложеното показва, че и оспореното решение на комисията по чл.23 от ЗНЧ от 10.09.2025 год. е незаконосъобразно и следва да се отмени. При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК, сторените от оспорващия разноски в размер на 10 лева (5.11 евро на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) – заплатена държавна такса ще следва да се възложат на Община Благоевград - § 1, т.6 от ДР на АПК. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро не следва да се уважава. Приложеният към списъка на разноските договор за адвокатска помощ и съдействие е за представителство по друго дело, а именно адм.д.№ 1339 по описа на Административен съд – Благоевград за 2025 год. По настоящото дело читалището-оспорващ е представлявано от председателя си. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2 от АПК, съдът