РЕШЕНИЕ

№ 2710

гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110111475 по описа за 2024 година Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК •••• със седалище и адрес: гр. С., представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Т., против ответника Д. Й. Н., ЕГН ••••••••••, адрес: В., представляван по делото от нацначен особен представител адв. Д. Х. от АК - Варна.

В исковата молба се твърди, че между страните К. EАД, ЕИК ••••, в качеството си на кредитодател, и Д. Й. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството и на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1064298 на 20.04.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При сключването на договора на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. В условията на евентуалност ищцовата страна твърди, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. По силата на договора ответникът получил сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски по 118, 37 лева в срок до 10.08.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 26.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, които прдставлявали неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД. В Раздел VI, чл.8 и Раздел Х, чл.5 oт ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението на договора, а в Раздел Х, чл.2 от Общите условия страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл.7 oт ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на „К.“ АД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На 20.04.2018, ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т.“ ЕООД, по силата на който това дружество се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“ АД. На същата дата 20.04.2018 година „А.Т.“ ЕООД и „К.“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който „А.Т.“ ЕООД се е задължило спрямо „К.“ АД за всички задължения на ответника по Договора за кредит.

Ответникът Д. Й. Н. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД погасило дължимите от ответника суми, както следва: 1500 лeвa – главница; 293, 92 лeвa - договорна лихва за период 20.04.2018 г до 10.08.2019 година; 385, 12 лeвa - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С извършване на посоченото плащане „А.Т.“ ЕООД, в встъпило в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „А.Т.“ ЕООД уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1457, 60 лева, ведно със сумата от 312, 91 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „А.Т.“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по договора за потребителски кредит на цесионера – ищцовата страна по делото. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, като в случай, че съдът не приеме това уведомление за извършено надлежно, то ищцовата страна моли съда да приеме, че уведомлението е извършено с връчването на исковата молба.

Предвид неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, ищцовото дружество подало заявление по реда на чл.410 от ГПК и в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №7844/2024 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което предпоставило и правния интерес на ищца от предявяване на иска.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника Д. Й. Н. дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, сума в общ размер от 2719, 80 лв. формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 293, 92 лв. за периода от 20.04.2018 г. до 10.07.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 925, 88 лв. за периода от 10.07.2019 г. до 14.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2024 г.до окончателно изплащане на вземанията. Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В представения от назначения на ответника особен представител отговор на исковата молба се сочи, че исковете са неоснователни. Оспорва се ответникът да е сключвал договор за кредит с твърдяното дружество. Оспорва се, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия. Направено е възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. По тези съображения представителят моли предавените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно: Договор за потребителски кредит №1064298 от 20.04.2021 г., ведно с Приложение №1 към него; Договор за предоставяне на поръчителство от 20.04.2018 г., ведно с Приложение №1 към него; Договор за поръчителство от 20.04.2018 г., ведно с Приложение №1 към него; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания между К. ЕАД и А.Т. ЕООД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.; Уведомление за цесия; Общи условия за предоставяне на кредити. Приложено е към делото и ч.гр.д. №7844/2024 г. по описа на НРС.

В договора за потребителски кредит №1064298 е отразено, че се сключва между „К." АД, в качеството на кредитодател, и ответника Д. Й. Н., в качеството на кредитополучател. С договора Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условията, посочени договора. Параметрите на договора са фиксирани в Приложение №1 към Договор за потребителски кредит с №1064298 /20.04.2018 г., което е неразделна част от договора. Посочено е, че е бил предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на кредита - 15 месеца, платим на 15 погасителни вноски, с размер на всяка погасителна вноска от 118, 37 лв. Посочен е лихвен процент от 26, 240%; годишен процент на разходите по кредита - 50 %. Фиксиран е погасителен план с падеж на първа погасителна вноска на 10.05.2018 г. и краен срок с падеж на последна хогаситгелна вноска 10.07.2019 г. Общият размер на всички плащания е от 1775, 55 лв.

В договора за предоставяне на поръчителство от същата дата 20.04.2018 г. е посочено, че е сключен между „А.Т." ЕООД, ЕИК •••• /Поръчител/ и Д. Й. Н. /Потребител/. Посочено е, че поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К." ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя за изпълнението на всички задължения по Договора за потребителски кредит. За поемането на тези задължения Потребителят се задължил да плати на Поръчителя възнаграждение. Размерът и условията на това възнаграждение са определени в Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението на Поръчителя е в общ размер на 1793, 92 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо разсрочено на датите на падежа на плащанията по кредита на 16 месечни вноски, последната на 10.08.2019 г. Отново на същата дата 20.04.2018 г. е сключен Договор за поръчителство между „К.“ АД /К./ и „А.Т." ЕООД /Поръчител/, съгласно който Поръчителят отговаря пред К. солидарно с Д. Й. Н. за изпълнение на всички задължения, възникнали по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по Договора за потребителски кредит. Този Договор е със срок от датата на сключване на Договора за потребителски кредит до погасяване на всички задължения по него.

На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, в качеството на цеденти и ищцовата страна „А.Б.Б.“ ЕООД, в качеството на цесионер. С него „К.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца свои вземания, произтичащи от неизплатени договори за кредит на физически лица, а „А.Т." ЕООД е прехвърлило на ищеца свои вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени с „К.“ ЕАД. В приложение №1 към договора за цесия са вписани имената на физическите лица – длъжници по договорите, където под номер 125 е вписано името на ответника Д. Й. Н.. От материалите по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №7844/2024 на ВРС се установява, че на 26.06.2024 г. ищцовата страна е депозирала в съда заявление по чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3478 от 27.06.2024 г. за сумите: 1500 лв. – главница; 293, 92 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 10.07.2019 г.; 925, 88 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2019 г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 26.06.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: В тежест на ищцовата страна по делото е да докаже, че между дружеството „К.“ ЕАД и ответника е бил сключен посочения договор за потребителски кредит с посочените параметри; също в тежест на ищеца е да докаже, че е бил сключен и сочения договор за поръчителство; обстоятелството, че дружеството „А.Т.“ ЕООД е погасило всички вземания на „К.“ АД към ответника; както и факта на прехвърлянето на вземанията към ищцовата страна. Ищцовото дружество е заявило, че договорът за потребителски кредит е бил сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, но по делото не са представени доказателства за сключването на договора. Сключването му от разстояние по ЗПФУР предполага провеждане на процедура с няколко стъпки. В случая не са представени доказателства за отправено от ответника заявление за кредит чрез едно от посочените в чл.17 от ЗПФУР средства за комуникация, или пък по друг път. Процедурата също така е свързана с предоставяне от страна на ответника на неговите данни от разстояние, с регистрация в системата на кредитотателя. Липсват доказателства, че договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР – че на ответника е била предоставена информацията по приложения към делото стандартен европейски формуляр; че кредитодателят е получил съгласието на ответника за сключване на договора; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР. За процедурата по сключване на такъв договор при кредитодателя следва да се съдържат електронни документи /такива по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)/ - съдържание, съхранявано в електронна форма - текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като подобни по делото не са посочени. Предвид това съдът счита, че не е доказано в процеса сключването на сочения договор за потребителски креди с ответника. Наред с това за доказването на валидно сключено облигационно отношение в конкретния случай, следва да бъде установено, че на ответника е била предоставена посочената сума от 1500 лв., доколкото договорът е реален. За това обстоятелство по делото също не са представени доказателства. Неясно е кога и по какъв начин на ответника е била предадена сумата по кредита.

Относно сочения договор за поръчителство, сключен между ответника и „А.Т.“ ЕООД, също не са представени доказателства за сключването му при условията на ЗПФУР. Не са посочени по делото и доказателства, поради което и не е известно дали и кога соченото дружество поръчител е изплатило на кредитодателя сумата по кредита, каквито са наведените в исковата молба твърдения. Недоказани са и твърденията, че ответникът е бил уведомен по електронен път за погасяване на задълженията му към кредитодателя по посочения договор за кредит. Предвид това съдът не може да приеме за доказано също, че дружествата „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД валидно са прехвърлили с договор за цесия, в полза на ищеца, вземанията си към ответника.

По гореизложените мотиви, съдът намира, че предявените претенции от ищцовата страна спрямо ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит №1064298 от 20.04.2018 г., задълженията по който са погасени от поръчител, а впоследствие вземанията са прехвърлени на ищеца чрез договор за цесия, са неоснователни и недоказани и счита, че като такива следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода от спора, ответникът има право на разноски, но доколкото същият се представлява от особен представител, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд