Решение № 3044 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ – Варна), срещу Решение № 990 от 23.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110200871/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2300742 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на ДИТ, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, на „ТРАКАТА ПОРТ“ ЕООД, ЕИК: 205086724 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. С касационната жалба се настоява, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че е налице ограничаване на процесуалните права на ДИТ – Варна, т.к. адв. Р. М. Б. е бивш служител на ДИТ – Варна и е участвала като контролен орган на ДИТ – Варна при извършване на проверката на „ТРАКАТА ПОРТ“ ЕООД за спазване на трудовото законодателство, т.е. при наличие на основанието по чл. 91, ал. 3, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е била процесуален представител на санкционираното дружество. На следващо място се сочи, че изводът на районния съд, че действителното започване на работа на лицето А. П. е на дата 14.03.2023 г., а не на 13.03.2023 г. е неправилен, т.к. доказателствата, приети по делото сочат на друго. Изтъква се, че в хода на проверката по документи в ДИТ – Варна дружеството е представило график за разпределение на работното време за месец март, в който лицето А. П. не фигурира, като не е представена присъствена форма, но от представените платежни ведомости се установява, че лицето е отработило 15 дни, за които му е платено, като тези доказателства не са кредитирани поради взаимното им противоречие. Касаторът се позовава на трудовия договор, според който действителното започване на работа на лицето А. П. е на дата 13.03.2023 г., респ. настоява, че нарушението е извършено на 21.03.2023 г., като изтъква, че представените в съдебно заседание присъствена форма и график на работните смени, не са извести на административнонаказващия орган и не са представени при проверката по документи в ДИТ Варна. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди НП. В хода на делото касаторът, чрез юриск. Т. Х., заявява писмено, че поддържа изложените в жалбата доводи и направени искания. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение при претендиране на разноски от ответника, над законовия минимум. Ответникът по касационната жалба – „ТРАКАТА ПОРТ“ ЕООД, ЕИК: 205086724, с писмен отговор на касационната жалба настоява, че същата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. Ответникът се противопоставя да бъдат приети приложените към касационната жалба доказателства, тъй като касаторът не ги е представил при разглеждане на делото от районния съд. Неоснователността на възражението на касатора по отношение на процесуалния му представител, ответникът обосновава с факта, че на съдебен контрол подлежи НП, а не протокола от извършената проверка, съдържащ задължителни ПАМ, като упълномощаването на адвоката е след подаване на жалбата и едва през м. март 2024 г. и ако контролният орган е имал някакви претенции е имал възможност да ги изрази. Искането е да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт. Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея. Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от „Траката порт“ ЕООД, ЕООД срещу НП № 03-2300742 от 16.08.2023 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Приетата от въззивния съд, въз основа на писмените доказателства и свидетелски показания на актосъставителката, фактическа обстановка е следната: „ТРАКАТА ПОРТ“ ЕООД стопанисва търговски обект – ресторант "Немо Евксиновград", находящ се в гр. Варна, местност „Траката“, местност „Старите лозя“. С Трудов договор № 52/12.03.2023 г. лицето А. П. е назначена на длъжност "сервитьор" с място на работа – посочения ресторант. Съгласно трудовия договор, сключен за неопределено време, работникът, който е гражданин на Украйна е следвало да започне работа на 13.03.2023 г. След извършена справка от контролните органи в регистрите на ГИТ, е установено, че липсва подадено от работодателя уведомление до ТП на ИА ГИТ за сключения трудов договор, в законоустановения 7-дневен срок от датата на която лицето е започнало работа. На 28.07.2023 г. е съставен АУАН, за това, че на 21.03.2023 г. „ТРАКАТА ПОРТ“ ЕООД не е уведомило съответното поделение на ИА ГИТ, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето А. П., гражданин на Украйна. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, предявен е и е подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, според решението на РС – Варна, не е депозирано писмено възражение. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган (АНО) издава обжалваното НП. Районният съд приема от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове, като в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН – АУАН и НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Предвид чл. 79, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗТМТМ и чл. 6, ал. 1, т. 21, чл. 6, ал. 2 и ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА ГИТ (действал към момента на съставяне на АУАН), въззивният съд приема за неоснователни възраженията за липсата на компетентност на лицето, съставило акта. Въззивната инстанция посочва, че санкционираното дружество е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на А. П., гражданин на Украйна, респ на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, поради което на основание чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ дружеството е било задължено, в 7-дневен срок от действителното започване на работа на А. П., писмено да уведоми за това ИА ГИТ, ДИТ – Варна. Позовавайки се на присъствената форма за м. март 2023 г., график за работните смени за м. март 2023 г. и трудовия договор, РС – Варна приема, че А. П. е следвало да започне да полага труд за дружеството на 13.03.2023 г., но реално тя е започнала работа на следващия ден – 14.03.2023 г., когато е била на работа втора смяна. Направен е извод, че дружеството не е уведомило ТП на ИА ГИТ за това, че лице на трета държава е назначено на работа в законоустановения срок, но той не е 21.03.2023 г., както е посочено в НП, а е с един ден по-късно – 22.03.2023 г., сряда, работен ден. Районният съд посочва, че нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени. За да отмени обжалваното решение, въззивната инстанция стига до извод, че с неподаването на необходимото уведомление на 21.03.2023 г., дружеството не е извършило нарушението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, за което неправилно и незаконосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление, т.к. на датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението – 21.03.2023 г., такова нарушение не е извършено. При извършената служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното: Неоснователен е доводът на касатора за ограничаване на процесуалните права на ДИТ – Варна, с оглед осъщественото по делото пред въззивния съд процесуално представителство на санкционираното дружество от бивш служител на ДИТ – Варна – адв. Р. Б., която е участвала при извършената проверка на дружеството по спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН – чл. 36, ал. 1 ЗАНН. В случая Р. Б. не се явява актосъставител, свидетел по съставяне на АУАН или административнонаказващ орган. Няма данни Р. Б. да е представлявала ДИТ – Варна или да е давала съвети на Директора на ДИТ- Варна, като противна страна, нито да е участвала в друго процесуално качество в досъдебната фаза на конкретното административнонаказателно производство по издаване на обжалваното пред районния съд НП. Разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 3 НПК, както и касаторът изрично сам сочи, цели гарантиране пълноценната защита обаче на обвиняемия и пострадалия (а не на наказващия орган). Освен това, не е ясно в какво се изразява твърдяното от касатора ограничаването на процесуалните права на ДИТ – Варна в случая. Обжалваното решение на районния съд е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, предвид следното: Според Трудов договор № 52/12.03.2023 г. А. П. е постъпила на работа на 13.03.2023 г., което е удостоверено с подписа й. Именно основавайки се на така посоченото в трудовия договор, актосъставителят приема, че А. П. действително е започнала работа на 13.03.2023 г., респ. 7-дневният срок работодателят да уведоми ИА ГИТ изтича на 20.03.2023 г., поради което е посочено в АУАН и в НП, че нарушението е извършено на 21.03.2023 г., първият ден, след изтичане на срока, в който е следвало да бъде изпълнено задължението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ. По отношение на посочването в АУАН на така приетата от контролните органи дата на извършване на нарушението, че е датата на постъпване на работа на лицето, в случая не са налице възражения от страна на дружеството-работодател при съставяне на АУАН и в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от подписването му. Проверяваното дружество не е и представило в развилото се административнонаказателно производство доказателства, които да сочат дата на действително започване на работа на лицето, различна от посочената в трудовия му договор дата, на която лицето е постъпило на работа. И във въззивната жалба не са налице твърдения за неправилно определена дата на извършване на нарушението респ. за несъставомерност на вмененото за извършено на 21.03.2023 г. нарушение (посочено е само че не се прави разграничение между постъпване на работа и действително започване на работа), а и не са приложени доказателства за извършване на нарушението на дата, различна от посочената в НП. Едва в проведеното второ съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция процесуалният представител на санкционираното дружество представя график за разпределението на работното време за м. март 2023 г., утвърден от управителя на дружеството и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец 03/2023 г. и безкритично районният съд, въз основа на така представените от санкционираното дружество на 21.05.2024 г. доказателства, приема, че действителното започване на работа на А. П. е на 14.03.2023 г., а не на 13.03.2023 г. Едва 12 месеца след издаване на НП и съставяне на АУАН санкционираното дружество представя въпросните доказателства. Фактическата обстановка е останала неизяснена по безспорен начин, т.к. изводът на районния съд за датата на действителното започване на работа от чужденеца е недостатъчно обоснован и не е в резултат от задълбочено и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, въз основа на анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Касаторът прилага към касационната жалба доказателства, представени му именно от санкционираното дружество в хода на административната проверка, а именно: също график за разпределението на работното време за м. март 2023 г., в който А. П. въобще не фигурира, както и платежна ведомост за м. март 2023 г. и списък за проведен инструктаж на работното време за м. март 2023 г., с отразен инструктаж на А. П. на 12.03.2023 г. Касаторът настоява, че посочените доказателства не са кредитирани от актосъставителя и от административнонаказващия орган, т.к. взаимно си противоречат и не удостоверяват действителната дата на започване на работата, и заявява, че представените от санкционираното дружество в последното съдебно заседание присъствена форма и график на работните смени не са били представени в проверката по документи в ДИТ – Варна. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, по препращане от чл. 317 НПК задължава районния съд да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е предприел (по аргумент от чл. 13, ал. 1 НПК) всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, както изискват нормите на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК. Без значение е дали са налице или липсват доказателствени искания от страните, доколкото задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да се извърши надлежна преценка дали наказателното постановление е законосъобразно. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. Позовавайки се автоматично на представените от санкционираното дружество в хода на съдебното производство график и присъствена форма за м. март 2023 г., въззивният съд не е извършил изискуемия задълбочен доказателствен анализ, обезпечаващ разкриването на обективната истина, който анализ да е обоснован с излагането на мотиви в съдебния акт, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания за отмяна на НП по арг. от чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 и т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН. По отношение на възражението на санкционираното дружество за несвоевременно представяне от касатора на въпросните доказателства, следва да се отбележи, че в случай, че санкционираното дружество беше представило своевременно своите доказателства при проверка от контролните органи или като приложение към възражение срещу АУАН, то изводът на административнонаказващия орган относно датата на извършване на административното нарушение можеше и да е друг. Доколкото е налице забрана за касационната инстанция за нови фактически установявания – чл. 220 АПК, а приетата фактическата обстановка във връзка с процесното нарушение не е достатъчно обосновано изяснена, е налице основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. При повторното разглеждане на делото от друг състав на съда следва фактите по делото да се установят въз основа на събраните по делото доказателства (включително и представените пред касационната инстанция), които доказателства съдът да оцени, анализира и обсъди (поотделно и в съвкупност) и да мотивира извод по въпроса за съставомерността на деянието, като даде отговор и на всички възражения на санкционираното дружество, при съобразяване и на следните указания по тълкуване и прилагане на закона: По аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение възниква от деня на постъпване на работа, когато това е станало след сключване на трудовия договор, като съгласно чл. 70, ал. 4 КТ, ако работникът или служителят не постъпи на работа, трудовият договор не влиза в сила. Следва да се има предвид и употребеният от законодателя в КТ израз „допуска до работа“, т.е. реалното започване от работника да изпълнява задълженията си. Тоест работникът се счита за действително започнал работа от момента, в който фактически постъпи и кумулативно започне да изпълнява задълженията си. Уведомлението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията, поети от Република България като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. § 2 от ДР на ЗТМТМ). Съгласно посочената административнонаказателна разпоредба – чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Субектът на процесното нарушение може да бъде лице, което има качеството на работодател, а изпълнителното деяние, което трябва да бъде осъществено, за да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, е предоставяне на работна сила от чужденец или приемане законно пребиваващ чужденец – гражданин на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. в нарушение на изискванията на чл. 7 и чл. 8, ал. 3 ЗТМТМ. В случай, че се приема за установено неизпълнение на вмененото с нормата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ задължение, следва да се прецени налице ли е съответна санкционна норма, обявяваща това деяние за административно нарушение и евентуално да се изследва възможността за преквалифициране. По аргумент от чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 5 КТ, както и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ, изпълнителният директор на ИА ГИТ може да предостави на директорите на дирекции отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове, т.е. допустимо е оправомощаване на директорите на ДИТ, но с изрична заповед на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Във връзка с възражението, обективирано във въззивната жалба за липсата на териториална компетентност на административнонаказващия орган, следва районният съд да изложи мотиви, след като събере доказателства за компетентността на административнонаказващия орган да издава НП за нарушения по ЗТМТМ. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му. По исканията за разноските следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. На основание чл. 221, ал. 2, второ предл. и чл. 222, ал. 2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, административният съд