Решение № 4922 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 92/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 във вр. с чл.107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Ф+С - Агро“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“ №52, ет. 5, представлявано от управителя С. Я. С., чрез адв. С. – АК-Русе, срещу АУЗ № 2023-01-26-1/01.11.2023г., издаден от инспектор „МДТ” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.2020 година, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в частта с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за 2023г. в общ размер на 22141, 07 лв. Жалбоподателят счита, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, издаден при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправни разпоредби и целта на закона. Развива доводи, че същият не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, както и изискуемите реквизити. Намира, че от съдържанието му не става ясно каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена, съобразно нормата на чл. 62 ЗМДТ, и не е посочено на каква база са определени задълженията на дружеството. Подчертава, че липсват мотиви защо не е приложен редът по чл.67, ал.1 ЗМДТ за определяне на таксата за битови отпадъци. Като основно възражение за материална незаконосъобразност на акта жалбоподателят релевира определянето на размера на дължимата ТБО на база на данъчната оценка/отчетната стойност/ на имотите, като намира, че не е спазена установената в закона поредност за определяне на ТБО. Твърди, че АУЗ е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.16б, ал.1 от Наредбата на Община Ветрино, според която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битови отпадъци, а то може да се определи в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци. Сочи съдебна практика по идентични казуси за предходни години. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, дружеството поддържа жалбата и моли да бъде отменен обжалвания АУЗ, като при решаване на спора по същество размерът на ТБО за 2023г. да бъде определен съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза. Подчертава, че от около 5 години с Община Ветрино водят идентични дела за всяка една календарна година, като вече има формирана константна практика по тези случаи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък. Ответникът - Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в депозирано чрез процесуалния си представител писмено становище с.д. № 2922/28.02.2024г. прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения по съществото на спора, включително за начина на изчисляване на дължимата такса за битови отпадъци. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: „Ф+С - Агро“ ООД е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5306000627/03.09.2020г., отнасяща се за имоти с партиден № 5306F7746 – земя и сгради, находящи се в с.Ветрино, общ.Ветрино, които имат отчетна стойност в размер на 3 630 103, 08 лв. и данъчна оценка в размер на 274 567, 40 лв. За определяне на дължимата за 2023г. такса битови отпадъци за същите имоти е подадено от дружеството до кмета на община Ветрино и до Ръководителя на звено местни приходи искане с вх. № 5300-591/19.09.2023г. за издаване на АУЗД, с правно основание чл.107, ал.3 от ДОПК. С издадена на основание чл. 4, ал.1, 3 и 4 от ЗМДТ от кмета на община Ветрино Заповед № РД-414/3.08.2020г. /л.16 преписка/, на служителите от отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи“ Ф. М. Ф. и В. К. В., са предоставени права и задължения на органи по приходите по реда на ДОПК при установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци. Въз основа на предоставените с тази заповед правомощия, инспектор В. К. В. издал във връзка с отправеното от дружеството-жалбоподател искане оспорвания АУЗД № 2023-01-26-1/01.11.2023г. С акта на дружеството били установени задължения за ТБО за 2023г. за имоти с партиден № 5306F7746 в размер на 22 141, 07 лв., от която била приспадната внесена сума в размер на 11170, 77 лв., като върху получената по този начин главница в размер на 10 970, 30 лв. е начислена лихва към 01.11.2023г. в размер на 4 лв. Към акта било изготвено и Приложение №1, отразяващо подробна справка на задълженията на дружеството за ТБО за 2023г., изчислени на база данъчна оценка и отчетна стойност на имотите за всяка една от трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ, ведно със съответните лихви. Издаденият АУЗ е съобщен на „Ф+С-Агро“ ООД на 07.11.2023г., след което дружеството е подало до Ръководителя на звено местни приходи при община Ветрино жалба срещу него, която е приета с вх. № Ж-6/09.11.2023г. С издадена на основание чл.4, ал.5, пр. второ от ЗМДТ Заповед № РД-637/05.12.2023г. на кмета на община Ветрино, началникът на отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи“ в община Ветрино е определен за решаващ орган с правомощия на териториален директор на НАП за община Ветрино във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по реда на ДОПК. Решаващият орган не се е произнесъл по жалбата на „Ф+С-Агро“ ООД в изтеклия на 10.01.2024г. срок по чл. 155, ал.1 от ДОПК, след което на 11.01.2024г. дружеството подава до Адм. съд - Варна жалба срещу издадения АУЗ. Съгласно изрично уточнение от ответника в съпроводително писмо № 1340/29.01.2024г., не е налице произнасяне по депозираната пред органа жалба вх. № Ж-6/09.11.2023г. С издадена от кмета на община Ветрино заповед № РД-578/27.10.2022г. са определени границите и районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата за 2023г., които включват и притежаваните от дружеството имоти. С решение № 535 по протокол № 45 от 20.12.2022г. на Общински съвет-Ветрино е приета за 2023г. план-сметка за разходите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Ветрино. С решение № 53 по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет- Ветрино са приети за с. Ветрино размери на такса битови отпадъци, които за ЮЛ и ЕТ се определят върху облагаема основа /по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност/ в размер на 3 промила - за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и осигуряване на съдове, 2 промила - за услугата по обезвреждане и предварително третиране на смесени битови отпадъци и „зелени“ отпадъци, и 1 промил - за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. общо 6, 00 промила. От заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“ с периодичност на обслужване един път седмично, за събирането и транспортирането на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното прибиране (чл.62, т.1 от ЗМДТ), съответно за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (чл.62, т.2 от ЗМДТ), като се има предвид вместимостта на контейнерите, са в размер на 879, 84 лв. с ДДС. Размерът на разходите за услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ за календарната 2023 г. за процесния имот по начините, регламентирани в чл.67, ал.8, т.3, б “А“ и б “Б“ от ЗМДТ, според вещото лице, е както следва: Експертизата обобщава, че размерът на годишната такса битови отпадъци за процесния имот за 2023 г., определен по метода, визиран в чл.67, ал. 1 от ЗМДТ - според количеството битов отпадък и периодичността на обслужването, е както следва: Съгласно разпитания свидетел А. Х. А. – служител на жалбоподателя, сметосъбирането се осъществява чрез притежавания един брой съд, тип «Бобър» метален. Същият е вътре в базата и фирмата, извършваща сметосъбирането, влиза вътре в базата два пъти в месеца. Казанът им е напълно достатъчен и почти никога не е пълен. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата на „Ф+С - Агро“ ООД е процесуално допустима. Спазен е императивът за задължително оспорване на акта по административен ред, като е била подадена жалба с вх. № Ж-6/09.11.2023г. до компетентния административен орган. Същият не се е произнесъл с решение по жалбата в 60 - дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, който в случая е започнал да тече на 10.11.2023г. и е изтекъл на 9.01.2024г. Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. Жалбата до АС-Варна е подадена на 11.01.2024г., т.е. срокът по чл. 156, ал.5 от ДОПК се явява спазен. Жалбата е подадена от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от съдебно обжалване на подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-414/03.08.2020г. - същата предоставя за издателя на АУЗД В. В. правомощия по чл. 9 б, изр. 1 вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно формата на оспорения акт. Формата е уредена в разпоредбата на чл.107, ал. 2 ДОПК, която изисква наличието на данни за начина по който е изчислено задължението, за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Справката е изготвена като Приложение 1 към акта и е представена от ответника на л.9 от преписката, като отразява задълженията на дружеството за ТБО за 2023г., изчислени на база данъчна оценка и отчетна стойност на имотите за всяка една от трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ, ведно със съответните лихви. Наред с това, самият АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ и изготвената справка дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения за 2023г. по вид и начин на изчисляване. Неоснователно е и възражението за липсата на мотиви за неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ – за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци. Такива не са необходими, тъй като установяващият задължението по декларация орган по приходите действа в условията на обвързана компетентност, която в случая го задължава да приложи решение № 53, т.1, б. „г“ по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет – Ветрино, реципиращо именно реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като основа за облагане с такса битови отпадъци. Въпросът за неговата правилност се отнася към материалната законосъобразност на акта. По делото не е формиран спор по фактите, като от страна на жалбоподателя не се оспорва реалното предоставяне и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Посочените в план-сметката три вида услуги реално са използвани от дружеството през календарната 2023г., като за услугата събиране на битовите отпадъци дружеството използва 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1, 1 куб.м. /1100л./, транспортирането на който се извършва два пъти в месеца през периода обхващащ месеците януари, февруари, март и декември, и три пъти в месеца през периода на месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември. Спорът е правен и се свежда до приложимия за процесния период материален закон и неговото тълкуване – според жалбоподателя правилното приложение на материалния закон предполага прилагане на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, т.е. определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, а според ответника - правилното приложение на материалния закон предполага определяне размера на таксата пропорционално върху основата определена от общинския съвет с решение № 53, т.1, б. “г“ по протокол №4/27.12.2019 год., т.е. върху по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите. На първо място, жалбоподателят релевира възражение, че липсва одобрена за 2023г. план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в чл.62 ЗМДТ дейности /в жалбата е посочена 2021г., но доколкото процесен е периодът на 2023г., съдът намира, че се касае за техническа грешка/. Във връзка с така направеното възражение по делото е прието Решение № 535 по протокол № 45 от 20.12.2022г. на Общински съвет-Ветрино, с което за 2023г. е приета план-сметка за разходите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Ветрино Видно от решението, за календарната 2023 година е налице приета и одобрена план-сметка по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 ЗМДТ, т.е. възражението на жалбоподателя е неоснователно. На следващо място, основното възражение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на акт се извежда от твърдения за неправилно определяне на размера на дължимата ТБО на база данъчна оценка/отчетна стойност на имотите /по чл.67, ал.2 от ЗМДТ/, вместо според количеството битови отпадъци – чл.67, ал.1 ЗМДТ. От систематичното място на двете разпоредби жалбоподателят извежда довод за неспазване на установената в закона поредност на способите за определяне на таксата, както и за пряко противоречие на избрания от администрацията способ с разпоредбата на чл.16б, ал.1 от Наредбата на Община Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино. Съдът намира възраженията в тази насока за изцяло основателни, макар и при некоректно посочване на относимата разпоредба от цитираната наредба на Община Ветрино. В действащата за периода Наредбата на Община Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, приета с Решение № 297 по Протокол № 22 от 28.05.2021г. липсва чл.16б. Разпоредба с идентично съдържание и смисъл представлява нормата на чл.18. Съгласно нейната ал.1, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци в съответствие с приетите от общински съвет основа и способ. Съгласно ал.2, когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове, пропорционално на основата, определена от Общинския съвет. В същия смисъл е и приложимата редакция на чл.67, ал.1 от ЗМДТ /ДВ бр.97/06.12.2016г./, съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Измененията на цитираната норма не са приложими за процесния период, като техният vacation legis е бил неколкократно продължаван. По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от преброяването са публикувани през месец октомври 2022г. /Решение № 1290 от 6.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2023 г./, поради което за процесната 2023г. е приложима разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Горецитираната регламентация и безспорната обективна възможност за определяне на количеството на битовите отпадъци, генерирано от жалбоподателя за процесния период, налагат извод за неправило определен от местната приходна администрация размер на дължимата ТБО за услугите по чл.62, т.1 и т.2 от ЗМДТ. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ е безпротиворечива в становището си, че тези две разпоредби регламентират способите за определяне размера на ТБО. Приема се, че същите не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Задължение на администрацията е да определи коректно задължението на ползвателя. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Решението на ОбС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ и чл.18 от Наредбата на Община Ветрино, поради което следва да се остави неприложено /чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове/. От заключението на вещото лице и изслушаните свидетелски показания се установява, че за жалбоподателя е бил предвиден един брой контейнер тип „бобър“, който е бил напълно достатъчен да задоволи нуждите му при съответната честота на извозването на битовите отпадъци. В този смисъл, успешно са доказани от страна на жалбоподателя условията за приложимост на разпоредбите на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ и чл.18 от Наредбата. От заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза се установява, че количеството на битовите отпадъци, отделяни от обекта на жалбоподателя, може да бъде определено. Годишните разходи за събиране и транспортиране на битовите отпадъци /чл.62, т.1 от ЗМДТ/ и тези за третиране на битови отпадъци /чл.62, т.2 от ЗМДТ/ са показани в Таблица 4 от експертизата – за първата услуга те са в размер на 224 лв. с ДДС, а за втората - в размер на 317, 44 с ДДС. Съдът приема заключението на вещото лице относно разходите за услугите по чл. 62, т.1 и т.2 от ЗМДТ за правилно и обосновано, изготвено на база установеното обслужване 32 пъти в годината на 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1100 л., при спазване на принципа за понасяне на разхода от причинителя или притежателя на отпадъците. С оглед гореизложеното, като е приложил редът по чл. 67, ал.2 вместо този по чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, органът по приходите е определил в нарушение на материалния закон посочената в справката към акта ТБО по чл. 62, т.1 от ЗМДТ в размер на 11 070, 54 лв., и ТБО по чл. 62, т.2 от ЗМДТ в размер на 7 380, 36 лв. Основателни са възраженията на жалбоподателя и срещу начина на определяне на задълженията за ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования, макар и не по сочената от дружество разпоредба на чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ и „б“ от ЗМДТ, залегнала и в заключението на експертизата по т.2. Цитираната норма не е част от действащото за процесния период 2023г. законодателство. Тя първоначално е приета с изменението обн. в ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г., като влизането на същата в сила е отложено за 1.01.2020 година. Следва ново изменение обн. в ДВ, бр.98 от 27.11.2018 г. в сила от 1.01.2019 г., с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01.2022 г. Последното изменение е обн. в ДВ, бр.14 от 17.02.2021 г., в сила от същата дата, с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01. на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 година, т.е. съобразно гореизложените мотиви относно измененията на чл.67 ЗМДТ – за 01.01.2024г. Действаща за процесния период на 2023 година е разпоредбата на чл.67, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията обн. в ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., съгласно която таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Очевидно, методът, отговарящ в по – голяма степен на основния принцип за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, е този на определяне на таксата в левове на ползвател. В Таблица 2 на приетата експертиза са анализирани обективните данни за брой ползватели в имота, които са лесно установими. На тази база са изчислени дължимите суми за ТБО по посочената компонента, т.е. определянето на таксата в левове на ползвател, съгл. чл.67, ал.4 в приложимата му редакция, е възможно, и е било осъществимо от местната приходна администрация. Вещото лице аргументирано сочи, че размерът на разходите за услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ за календарната 2023г. за процесния имот, изчислен пропорционално съобразно броя на ползвателите, е в размер на 359, 81 лева. При това положение, органът по приходите неправилно е определил този компонент на ТБО в размер на 3690, 18 лв. В депозираната жалба и в съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че независимо от извършеното частично плащане на изискуемата част, поради необходимостта от учредяване на ипотека върху имота, се оспорва целия размер на установената като дължима ТБО. При изложените по – горе съображения относно приложението на материалния закон, дължимата от жалбоподателя за 2023г. ТБО за трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, е както следва: по т.1 – 224 лева; по т.2 – 317, 44 лева и по т.3 – 359, 81 лева, или ТБО относно имота по процесния АУЗ е в общ размер на 901, 25 лв. С акта са определени на дружеството дължими лихви за забава върху половината от установените задължения за довнасяне в размер на 5485 лева /1/2 от 10 970.30 лева/ за периода от 31.10.2023г. до 01.11.2023г. Предвид внесените от жалбоподателя суми в размер на 11 170.77 лева, покриваща изцяло определените с настоящото решение дължими суми за ТБО, определените с АУЗ задължения за лихва следва изцяло да се отменят. Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗД за незаконосъобразен в частта, в която на „Ф+С Агро” ООД за процесната 2023г. са определени задължения за ТБО, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 224 лв.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации - за разликата над размера от 317.44 лв. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 359.81 лева. До посочените размери, АУЗ се явява материално законосъобразен, като предвид отсъствието на останалите законови основания за оспорване, жалбата в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователна. От страна на ответника не са претендирани разноски по делото. Съобразно изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по съразмерност. Направените такива от жалбоподателя в хода на съдебното производство, установени по съответния ред и съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, са общо в размер на 3025 лв. Предвид размера на уважената част – 21 239.82 лв. от общия интерес по АУЗД – 22 145.07 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 2901.34 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. Предвид изложеното, съдът