Решение № 3632 от 8.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 8608/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №8608/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332, чрез Клон България с ЕИК ••••••• срещу решение №20172606 от 16.08.2021 г постановено по гр.д.№17175/18 г на СРС, 52 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г на П. С. Б. ЕГН •••••••••• от гр.София сумата от 250 евро, която сума представлява компенсаторно обезщетение за закъснял полет W6 4364 по направление гр.Болоня - гр.София на 01.03.2018 г; както и сумите от 200 евро и 50 лева разноски пред СРС. Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Искът не е подсъден на СРС, тъй като ответникът има регистриран клон в РБ и делото не е с „презгранично естество“. От друга страна според чл.624 ал.1 ГПК молбата за образуване на производство по иск с малък материален интерес трябва да се подаде в Унгария, където е регистриран въззивника. В случая е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл.5 ал.3 от от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г поради силен снеговалеж и забавена процедура по противообледеняване, но СРС не е изложил относими мотиви и не е обсъдил наличните доказателства. Процедурата по противообледеняване се изпълнява от обработващи компании назначени от въздушния провозвач, но те не са под контрола на превозвача. Изтекло е допустимото дежурство на екипажа и това е наложило полетът да се осъществи на другия ден. Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.08.2021 г и е обжалвано в срок на 07.09.2021 г /по пощата /. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Решението на СРС е валидно и допустимо. При служебна проверка не се установяват основания за нищожност на решението на СРС. По доводите да недопустимост поради липса международна компетентност/местна подсъдност на СРС. Ищецът е с местоживеене в РБ, а ответникът е дружество регистрирано в Унгария т.е. делото е презгранично и може да се ползва от ищеца процедурата по Регламент /ЕО/ №861/2007 г на Европейския парламент и на Съвета от 11.08.2007 г за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес – чл.1 и чл.3 от Регламента. Без значение е дали ответникът има регистриран клон в РБ. Отделно, дори да не беше приложим Регламент /ЕО/ №861/2007 г, това не може да доведе до недопустимост на решението на СРС, доколкото процедурата по Регламент /ЕО/ №861/2007 г е факултативна и е налице обща международна компетентност на българския съд да разгледа иск на потребител по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. Евентуално ще е приложим общия исков ред като съдът е длъжен да разгледа предявения иск – чл.2 ГПК.