Решение № 1078 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6076/2025 г.

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Пред ПлРС е депозирана искова молба от •••, •••, против И. В. Л., ЕГН •••••••••• от •••, с която е предявен иск за признаване установена дължимостта на сумата от 260.42 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение 1182/08.04.2025г. по ч.гр.д. 2222/2025г. на ПлРС. Твърди се, че на 06.01.2021 г., около 14:00 ч. в •••, •••, ответникът И. В. Л., като ••• на •••, •••, •••, при потегляне, не оставил достатъчно дистанция и ударил странично правилно паркиран •••, ••• , •••, е което реализирано ПТП с материални щети, след което напуснал мястото на ПТП. Твърди, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът, видно от ••• и •••, •••, •••, ••• и •••, за нарушения по чл. 25, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т 3 б. в и чл 190 ал. 3 от ЗДвП. Сочи, че е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите полица •••, валидна от 28.05.2020г. до 27.05.2021г. по отношение на вредите, които водачът на •••, •••, •••, би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство за настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че е образувана •••, и в съответствие с установените по вид и степен увреждания по преден ляв калник, предна лява врата, лайсна, предна лява врата, преден ляв страничен мигач, задна лява врата и заден ляв калник к-т, по силата на сключения застрахователен договор, е изплатил на П. Б. И. - ••• на увредения •••, •••, •••, застрахователно обезщетение в размер на 250.42 лева по банков път - ••• като допълнително ищецът е осъществил разноски в размер на 10.00 лв. - ликвидационни разноски. Сочи, че на осн. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е придобил право на регрес срещу виновния ••• И. В. Л. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 260.42 лева. Ответникът, представляван от особен представител, оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че не е налице основание за регрес, задължение за уведомяване на органите на МВР, напускане на •••а от мястото на ПТП и причинно-следствена връзка при настъпване на вредите. Не възразява относно механизма на настъпване на щетата и размера на изплатената щета. Моли съда да отхвърли предявения регресен иск като неоснователен, твърди в хода по същество, че ответникът не се е укрил, той е таксиметров шофьор, тръгнал е да изпълнява поръчката, за която е бил извикан, и не е можел да изчака пострадалото лице и служители на МВР за съставяне на протокол. Счита, че не всички вреди са били от конкретното ПТП, счита, че не е точно установен размера на регресния иск. Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. 2222/2025г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 08.04.2025г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника И. В. Л., ЕГН •••••••••• за заплащане на изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, •••, валидна от 28.05.2020г. до 27.05.2021г. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 1182/08.04.2025г. за посочените в заявлението суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 11.09.2025г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен на 10.10.2025г., в законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим. От представената полица за сключена застраховка ••• се установява, че за •••, •••, с предназначение таксиметрови превози, е сключена застраховка ГО за периода от 28.05.2020 г., 00:00 ч. до 27.05.2021 г., 23.59 ч. при ищеца •••, като съобразно сметка от 27.05.2020 г. полицата е заплатена до 27.08.2020 г. От представения АУАН от 06.01.2021 г. на ••• се установява, че актът е съставен против ответника И. Л., като ••• на ••• ••• за това , че на 06.01.2021 г. в 14 ч. в •••, на паркинг, като ••• и управляващ ••• с посочения номер, е предприел маневра потегляне като не е оставил достатъчно странично разстояние от правилно паркирания ••• собственост на П. И., като го е ударил странично в лявата част и е реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Констатирано е, че автомобилът не е представен на ГТП към момента на проверката, както и че водачът е напуснал произшествието без да уведоми съответните служби за контрол на МВР и същевременно не е заплатил наложена глоба в законоустановен срок. Посочени са нарушения по чл.25, ал.1, чл.147, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ и чл.190, ал.3 от ЗДВП. АУАН е подписан от ответника на 06.01.2021 г. без възражения. За процесното ПТП е съставен ••• с посочени участници - № 1 - ••• •••, без валиден ГТП, със ••• И. Л., със застраховка ГО в ЗК ••• с видими щети на МПС в предната лява и дясна част; и участник № 2 - •••, с валиден ГТП, със ••• П. Б. И. от •••, със застраховка ГО при друг застраховател, със видими щети в предна дясна част и цялата лява част отпред в средата и отзад. В протокола е описано, че участник № 1 при потегляне не е оставил достатъчно дистанция и ударил странично правилно паркирания участник № 2, с което е допуснал ПТП с материални щети и по двата автомобила. Изготвена е схема на ПТП, от която е видно, че ударът е бил основно в средната част на лекия автомобил на участник № 2. На запитването за процесното ПТП и заведената при ищеца щета ••• е предоставил с писмо от 01.02.2021 г. информация, че служители на ••• са посетили на 06.01.2021 г. ПТП, настъпило 14 ч. на посочения адрес между посочените участници. Виновният ••• И. Л. не е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и тест за наркотични вещества, напуснал е мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. При изискване от страна на съда на цялата административно наказателна преписка се установява, че въз основа на цитирания АУАН е издадено ••• с която на ответника И. В. Л. са наложени четири наказания, като относимите към предмета на делото са били за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП – предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях, ПТП, и на основание чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДВП - при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, като съответно са му наложени глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Постановлението е връчено на сина на ответника и е влязло в сила на 09.07.2021г. Издадена е и Заповед за прилагане на ПАМ от 06.01.2021г. във връзка с временното отнемане на СУМПС на ответника, връчено на 01.07.2021 г. Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие до ищеца ••• от 06.01.2021 г. от П. Б. И., в което същата е описала, че нейния автомобил е бил паркиран на паркинга пред •••. На посочената дата 06.01.2021 г. в 14 ч. собственичката на увредения автомобил е била на работа и са й се обадили, че такси е ударило колата й и водачът е избягал от мястото на ПТП. Описани са неизчерпателно вредите по лекия автомобил, като пострадалото лице е представило копие на своето СУМПС, контролен талон, ГТП и •••ство за регистрация на •••. От представеното опис-заключение по образуваната при ищеца ••• се установява, че като увредени части на ••• са описани: преден ляв калник, предна лява врата, лайсна на ударена предна лява врата, преден ляв страничен мигач, задна лява врата и заден ляв калник комплект. След направена оценка на щетите, определената сума от 250.42 лв. е заплатена на П. Б. И. с преводно нареждане от 22.01.2021 г. от ищеца ЗК •••. Разпитана в качеството на ••• П. И., ••• на ••• заяви, че тя лично не е участвала в ПТП, автомобилът й бил спрян пред блока й, и покрай него било минало такси, което го одрало от едната до другата страна. Посочи, че впоследствие извикали полиция, бил направен констативен протокол, извършителят дошъл на място и си признал вината като казал, че се е изплашил и избягал. Посочи, че разбрала за ПТП от съседи, които й се обадили че автомобила й е одран, тя веднага отишла на място и се обадила в полицията. Заяви, че не помни колко време е минало докато човекът с таксито дошъл, но го чакали, тъй като полицаите проверили на кого е автомобила и му се обадили да дойде на място. Помни, че е било в работно време, че щетите били по цялата лява част на автомобила, имало надрасквания, огъвания, пребоядисала е колата. Заяви, че е получила 250 лв. от ищеца „Лев Инс“. При така събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи: За да е основателен предявения иск по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, ищецът следва да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение по повод валидно сключена застраховка “ГО”, ПТП, извършено по посочения от него механизъм, вината на застрахования за неговото реализиране, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, наличието на извършено плащане на обезщетение на застрахованото лице и размерът на претендираните суми. От представените по делото доказателства, съдът намира, че се доказа наличието на сключена застраховка ГО, обхващаща датата, на която е реализирано ПТП. Констативният протокол за ПТП, влязлото в сила НП и показанията на разпитания ••• безпротиворечиво установиха механизма на ПТП /неоспорено като механизъм, описан в протокола за ПТП/, виновното поведение на ответника за реализирането му, както и констатираната още тогава липса на водача на мястото на ПТП. Доказват се от приложената преписка по ••• на застрахователя, вида и размера на щетите, които като неоспорени като размер се приемат в размер на 250.42лв. Обстоятелството, че в протокола за ПТП не е изписано изрично, че е увреден и преден ляв страничен мигач на л.а. на •••ката, не препятства възможността същият да е увреден именно при ПТП, всички описани в протокола или в уведомлението за настъпило застрахователно събитие щети са неизчерпателни, те са изчерпателно описани в опис заключението на застрахователя, което обаче не е оспорено по делото по надлежния ред от ответника. Следва да се посочи, че логично при засегната изцяло лява част на автомобила, следва да бъде увреден и страничния ляв мигач, който както е посочено в заключението е бил изцяло за подмяна. В случая, освен заплатената сума, застрахователят претендира и 10.00 лв. – обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, които са в рамките на минимума, не подлежат на доказване и са посочени като дължими в чл. 410 и чл. 411 от КЗ. Едва в съдебните прения беше посочено, че ответникът е бил таксиметров шофьор и не се е укрил, а е тръгнал да изпълнява поръчката, за която е бил извикан, и не е можел да изчака пострадалото лице и служители на МВР за съставяне на протокол. Това твърдение, освен несвоевременно направено и недоказано от ответника, противоречи и на изискванията в ЗДвП - на чл. 123 ал. 1 т. 1 / без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието /, т.3 / когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи/ и ал. 2 /всеки участник в ПТП е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието. В случая няма никакви данни ответникът да е спрял за установяване на вредите, да е уведомил, или поне да е направил опит да уведоми собственика на увреденото имущество, да е установил има ли или не съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Поради горното, съдът намира, че са налице предпоставките за дължимост на регресното вземане, като доказано като основание и размер, и при това положение, претендираната главница е дължима изцяло. При този изход на делото, съдът следва да в полза на ищеца присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 12.78 евро - държавна такса, 30.00 евро - депозит за призоваване на •••, 178.95 евро – депозит за назначаване на особен представител на ответника и 51.13 евро - юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 272.86 евро. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските, направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 38.35 евро. Воден от горното, съдът