Решение № 587 от 6.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 479/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6948/04.04.2023г., подадена от В. С. И., ЕГН •••••••••• и Б. Н. И., ЕГН ••••••••••, и двете с адрес гр. •., ул. „•“ № •, ет.•, ап. •, чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес гр. •, ул. „•“ № •, ет. •, ап. •, насочена срещу Решение № 83/21.02.2023г., постановено по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС •. С жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстационния съд, които са довели до погрешни правни изводи, както и оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон. Изведено е с жалбата оплакване от въззивната страна за недопустимост на обжалваното Решение № 83/21.02.2023г., по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС •, тъй като същото е постановено по недопустима искова молба. Навадени са доводи за наличието на отрицателна процесуална предпоставка- сила на пресъдено нещо, доколкото поддържа се че искане със същото правно основание, между същите страни и за същите претендирани суми, е било предмет на разглеждане от съда, макар и отхвърлено като неоснователно, по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, постановено по предявен иск за делба на съсобствения недвижим имот. Поддържа се, че съдът по реда на чл. 246 ал.2 от ГПК се е произнесъл по искане което е идентично на иска предявен по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС по настоящото гр.д. № 1011/2022г. по описа на РС •, като се поддържа че между двете искания е налице обективен и субективен идентитет- между едни и същи страни, за един и същи период и на едно и също правно основание. Поради изложеното иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение като недопустимо. Във връзка с наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилните изводи на съда за решението по делото, сочи се че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от ответниците възражения, напълно е игнорирал съдебно оценителната експертиза, изготвена от вещото лице П. Т., без да изложи задълбочени мотиви поради какви причини не кредитира същата, като съставът на РС • не е допуснал поисканите от ответниците допълнителни въпроси към съдебно оценителната експертиза. Оспорват се с въззивната жалба правните изводи на първоинстационния съд, на което основание се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивната страна мотивира тези оплаквания, с доводи че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Възразява се, че първоинстанционният съд се е позовал на заключението на експерта инж. Х. Г., без да изложи аргументи поради каква причина кредитира точно това заключение, въпреки че същото е непрецизно и неточно, вещото лице е използвало само пазарни аналози, като при това е прилагало различни по вид коефициенти, което е процесуално недопустимо. От въззивната страна се оспорва заключението на вещото лице Х. Г. и поради това, че същият е дал заключение за размера на месечния наем, ведно с обзавеждането на процесния апартамент. Така поддържат се доводи за неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на ответниците, доколкото наред с наема за апартамента, вещото лице е дало заключение за размера на обезщетението и поради лишаване на страната от ползването на намиращото се в апартамента обзавеждане. Съдът е отклонил поставянето на вещото лице на въпроси за размера на месечния пазарен наем, без извършените от ищците подобрения, които подробно са описани в отговора на ИМ пред РС •. При изложените с жалбата доводи, иска се от въззивния съд- да отмени решението на РС • като неправилно. С жалбата е направено от въззивната страна доказателствено искане- на експерта инж. П. Т. да бъде поставена допълнителна задача- да даде заключение за размера на месечния наем за процесния апартамент, за същия период, но без извършените в имота подобрения, т.е. във вида, в който е бил към датата на откриване на наследството. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, депозиран е такъв пред съда от В. Г. Г., чрез пълномощника и адв. П. С., с който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но по съществото си неоснователна. Поддържа се от въззиваемата страна че обжалваното решение на РС • е правилно, законосъобразно и обосновано, като първоинстационният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събрания доказателствен материал и при напълно изяснена фактическа обстановка е формирал верни правни изводи, за което е изложил подробни мотиви. Оспорват се с писмения отговор на жалбата твърденията на въззивната страна, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, наведени от ответната страна с отговора на исковата молба, като изцяло се поддържа становището на първоинстационния съд, че не е налице сила на пресъдено нещо и предявения за разглеждан иск по чл. 31 ал.2 от ЗС не е процесуално недопустим. С отговора на въззивната жалба се оспорва твърдението на жалбоподателя чрез неговия пълномощник за това, че първоинстационният съд не е уважил искането на ответника и не е допуснал поисканите от ответната страна допълнителни въпроси към съдебно оценителната експертиза. В този смисъл сочи се, че пред първоинстанционния съд са изготвени две експертизи, като по едната от тях е дадено заключение за месечния пазарен наем за процесния апартамент като за обзаведен такъв, а в другата месечния пазарен наем за необзаведен апартамент. С писмения отговор на въззивната жалба, акцентира се че жалбоподателят- ответник пред РС •, чрез своя пълномощник е оспорил и двете заключения на експертите, приети от съда по делото. Поддържа се от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд подборно и аргументирано се е обосновал поради какви съображения поддържа писменото заключение на експерта инж. Х. Г. и не кредитира заключението на експерта инж. П. Т.. Оспорват се с отговора на въззивната жалба и твърденията на въззивната страна за това, че обзавеждането в процесния апартамент е изключителна собственост на ответниците. Сочи се, че тези подобрения са предмет на разглеждане по друго гражданско дело № 304/2018г. по описа на РС • между същите страни, с предмет съдебна делба, като същите не могат да бъдат разглеждани в производството по настоящото дело. Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че съставът на РС •, след задълбочен анализ на събраните доказателства, е стигнал до правилния извод за наличието на кумулативните предпоставки за уважаването на предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС като основателен- безспорно установеното че през процесния период, имота се ползва изцяло от ответниците, ведно с прилежащите мазета и тавани и ищцата няма достъп до ползването на съсобствения недвижим имот, като ищцата има правото да претендира заплащане на обезщетение за времето след отправената нотариална покана, през което е била лишена от възможността да ползва съсобствения недвижим имот, поради което иска правилно е бил уважен като основателен. Уважаването от съда на главния иск води до основателност и на предявения акцесорен иск за лихви дължими от датата на предявяване на исковата молба пред съда, до окончателното заплащане на дължимото. При изложените съображения, иска се с писмения отговор на въззивната жалба, да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение на РС Благовеград, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила. Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция. С писмения отговор се възразява срещу искането за допускане на допълнителна експертиза, която да се възложи на експерта П. Т., като се възразява че не са уточнени направените подобрения в съсобствения имот, а отделно въпроса за подобренията е предмет на разглеждане по гр.д. № 304/2018г. по описа на РС •, между същите страни и във втората фаза на делбата, поради което същите не могат да бъдат разглеждани по настоящото производство. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 67 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея съдебно решение. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона. Депозираният писмен отговор е подаден от насрещната страна, в срока установен от закона, като е редовен с оглед на неговото съдържание, поради което следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на съдебния акт. С разпореждането си от закрито съдебно заседание по делото, по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането за допускане на допълнителна съдебно оценителна експертиза, с която на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача- да даде заключение за размера на месечния наем за процесния апартамент за периода, посочен в ИМ по делото, без да са направени подобрения в имота и във вида в който същият се е намирал към момента на откриване на наследството. Въззивният съд е изложил доводи че отказва да уважи така направеното искане, тъй като въпроса за това какви подобрения са направени в имота, кога и от кого е поставен на разглеждане във втората фаза на производството по извършване на съдебна делба, като е предмет на висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, което не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт по същинското извършване на съдебната делба. В този смисъл обективно невъзможно е вещото лице да установи какво е било състоянието на апартамента към момента на откриване на наследството и преди извършването на подобренията в имота. В пледоариите си при устните състезания пред въззивния съд, пълномощникът на въззивниците- адв. Д., поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи като основателна. Поддържа се възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради наличие на СПН по отношение на предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, тъй като същият е бил предмет на разглеждане в първата фаза на съдебната делба по образуването между същите страни- гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, като с влязъл в законна сила съдебен акт, съдът е отхвърли така предявения иск за същия период- от 05.02.2018г. до 13.06.2021г., като неоснователен. Поддържа се в случай че въззивният съд не намери основания да приеме че е налице СПН, то тогава да обезсили обжалваното първоинстанционно решение и да прекрати гр.д. № 1011/2022г. по описа на РС •, тъй като са налице основанията по чл. 126 от ГПК и производството по настоящото дело е между същите страни, на същото основание и за същото искане, което е предмет на разглеждане и по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •/което се развива във втората фаза на съдебната делба/, поради което по- късно образуваното гражданско дело следва да бъде прекратено от съда. Поддържат се от пълномощникът на въззивниците- адв. Д. и наведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на обжалваното решение на РС •. Същите са основани и на доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, доколкото първоинстационния съд без да изложи мотиви, е отказал да кредитира заключението на вещото лице П. Т., а не е изложил съображения защо кредитира експертизата на вещото лице Х. Г.. Оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице Г., като се възразява че същата е непрецизна и неточна- вещото лице е изготвило същата за обзаведен апартамент, без да съобрази че подобренията в съсобствения недвижим имот са извършени единствено и само със средствата на ответниците- В. С. И. и Б. Н. И.. Поддържа се от адв. Д. че обжалваното решение е необосновано, тъй като неправило е определен размера на дължимия наем за процесния период. Излагат се доводи, че в експертното си заключение инж. Х. е прилагал само пазарни аналози, при това е използвал различни корекционни коефициенти, поради което и заключението му е било оспорено от ищцовата страна пред РС •. Поддържа се от пълномощникът на въззивниците че относим към въпроса за определянето по размера на обезщетението за неползване на съсобствения имот е и въпроса за направените подобрения в имота. Сочи се, че в апартамента са направени от въззивниците съществени подобрения, които са увеличили стойността на недвижимия имот/апартамент/, обстоятелство което при всички случаи води до увеличаване на наемната цена на жилището през процесния имот и в този смисъл налице е неоснователно обогатяване на ищцата В. Г. Г., която получава по- голямо обезщетение именно поради това, че в имота са извършени подобрения. Направено е от адв. Д., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна, като се иска неговото намаляване до минималния размер предвиден в специалната наредба. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощника на въззиваемата по делото- адв. П. С., моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Оспорват се наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС като неоснователни, тъй като предявения иск по висящото гр.д. № 1011/2022г. по описа на РС •, не е бил предмет на разглеждане по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, като липсва и постановен влязъл в законна сила съдебен акт по така предявен иск. Отделно развиват се съображения, че определянето на обезщетение за неползване на съсобствения имот от делбения съд по реда на чл. 344 ал.2 от ГПК, съставлява привременна мярка, действаща до приключване на делбеното производство във втората фаза с влязъл в законна сила съдебен акт, като постановеното от съда по така направеното искане по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, не формира сила на пресъдено нещо. Излагат се доводи от адв. С., че оплакването наведено с въззивната жалба- за необоснованост на обжалваното решение на РС • също е неоснователно. Поддържа се, че първоинстанционният съд в мотивите към съдебното решение ясно е посочил поради какви съображения приема заключението на вещото лице инж. Х. Г. и поради каква причина не е кредитирал заключението на експерта инж. П. Т.. Поддържат се от въззиваемата страна като правилни и обосновани изводите на състава на РС •, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неползване на съсобствения недвижим имот от В. Г. Г., следва да се съобрази наемната цена на апартамента именно в състоянието в което жилището се намира в процесния по делото период, като поради това наемната цена е определена за обзаведено жилище, каквото е процесното за периода от 05.02.2018г. до 13.06.2021г. Възразява се от пълномощникът на въззиваемата страна, че няма как наемната цена да бъде определяна за необзаведено жилище, след като жилището е било обзаведено към процесния по делото период. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, адв. С. поддържа че същото е определено при предвидения в Наредба № 1/2004г. минимум на адвокатското възнаграждение. Пълномощниците на страните представят по делото писмени защити, в които развиват подробно правните си доводи и възражения. Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното: Производството е образувано пред първоинстанционния съд по искова молба депозирана от В. Й. Г., ЕГН ••••••••••, от •••, чрез пълномощника адв. П. С., срещу Б. Н. И., от град •, на адрес ••• и В. С. И., от град •, •••. Твърденията наведени с исковата молба са, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ- Самостоятелен обект на собственост-Жилище/апартамент, с идентификатор 04279.612.127.1.2, по КК и КР на гр. •, с площ 125, 27кв.м, който се намира на първи жилищен етаж от сграда № 1, изградена в ПИ с идентификатор №04279.612.127/държавна собственост/, с прилежащи части мазета и таванско помещение, ведно с 11, 87% ид.ч от общите части на сградата, който по стария план на гр. • се намира в блок „•“, изграден върху държавна земя- парцел •, пл. № •, в кв. •, на адрес: гр. •, ул.•••. Твърди се още с ИМ пред първоинстанционния съд, че с влязло в сила Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, е допуснато извършване на съдебна делба на съсобствения недвижим имот, при квоти: 1/2 ид.ч за В. Й. Г.; 1/6 ид.ч за Б. Н. И. и 2/6 ид.ч за В. С. И., като с решението си делбеният съд се е произнесъл и по искове предявени от В. Г. Г. срещу Б. Н. И. и В. С. И., с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК и чл. 31 ал.2 от ГПК, като е осъдил ответницата Б. Н. И. да заплаща смата 100лв. месечно, а ответницата В. С. И.- сумата 200лв., в полза на В. Г. Г., като обезщетение за ползите от които същата е била лишена, като собственик на 1/ 2 идеална част от допуснатия до делба недвижим имот, за периода за който е била лишена от ползването на същия- от 05.02.2018г./датата на предявяване на иска за делба/, до окончателното извършване на съдебната делба. Сочи се с ИМ по настоящото гражданско дело, че с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, въззивният съд е отхвърлил претенцията по чл.344 ал. 2 ГПК, предявена от В. Й. Г. срещу В. С. И., в частта му за разликата над 150лв. до 200лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч от делбения имот, от което В. Г. Г. е била лишена, като въззивният съд със същото решение е отхвърлил и предявения иск от В. Й. Г., срещу Б. Н. И. и В. С. И., да и бъде присъдено обезщетение за периода от предявяване на иска за делба- 05.02.2018г. до влизане в сила съдебния акт, с който се присъжда обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС. Съставът на ОС • е потвърдил Решение №4166/31.05.2020г. по гр.д.304/2018г. по описа на РС • в останалата му част. Сочи се с ИМ по настоящото дело пред първоинстанционния съд, че с Определение № 23/24.01.2022г., по гр.д. № 4523/2021г. по описа на ВКС, не е допуснато до касация обжалваното Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, в първата фаза на делбата. Исковата претенция е основана на твърденията, че В. Г. Г. е собственица на 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот, но ответниците- Б. Н. И. и В. С. И., които владеят недвижимия имот- Самостоятелен обект на собственост-Жилище/апартамент, с идентификатор 04279.612.127.1.2, по КК и КР на гр. •, от години не допускат ищцата до ползване на съсобствения имот. Навадени са твърдения с исковата молба пред първоинстанционния съд, че с Нотариална покана с рег. № 13253/2017г., том V, № 26, изпратена до ответниците чрез Нотариус К. М., връчена им на 11.01.2018г. ищцата В. Г. Г. е поканила ответниците Б. Н. И. и В. С. И., в 5 дневен срок от получаването на поканата, да и предоставят ползването и държането на съсебоствения недвижим имот, съответно на идеалната и част, или да и заплащат месечно обезщетение за това че е лишена от правото на ползване на съсобствения имот, в размер на по 150лв. за всяка една от тях. Въпреки отправената покана, ищцата поддържа пред РС •, че същата нито е допусната до владение на имота, нито са и заплатени обезщетения за ползите от които е лишена, като не е допускана до ползването на същия. Поддържа се от ищцовата страна по настоящото дело, че правното основание на исковата претенция е по чл. 31 ал.1 от ЗС, с която се признава правото на всеки съсобственик, да ползва съсобствената вещ според нейното предназначение и по начин да не пречи за това на другите съсобственици и най- вече на нормата на чл. 31 ал. 2 от ЗС, която предвижда, че когато съсобствената вещ се ползва само от част от съсобствениците, те дължат на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които са ги лишили поради неползването на имота, считано от писменото поискване. Ищцата е предявила иска си по чл. 31 ал. 2 от ЗС, отделно от делбеното производство между страните по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, което е висящо във втората фаза на съдебната делба, като иска се от РС • да осъди ответниците- Б. Н. И. и В. С. И., да заплатят на В. Г. Г. обезщетение, в размер на 6 150лв., за всяка една от тях, за периода от 05.02.2018г. до 13.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска пред съда, до окончателното изплащане на дължимото. С писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците Б. Н. И. и В. С. И., чрез пълномощника си адв. Д. оспорват предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС, като възразяват че същия е процесуално недопустим, поради наличие на СПН, формирано въз основа на влязлото в законна сила решение на съда по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •. Поддържа се, че иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС между същите страни, със същото основание и за същия период, е бил предмет на разглеждане в делбеното дело, като въззивният съд с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, е отхвърлил същия като неоснователен. Срещу тази част от въззивното решение не е била подадена касационна жалба и същото е влязло в законна сила в деня на постановяването му- 14.06.2021г. Навеждат се възражения, че е налице отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, като недопустимо е повторното разглеждане от съда на същия иск, между същите страни и за същото правно основание и пререшаване на делото. Отделно с отговора на ИМ, сочи се че въз основа на осъдителното решение на съда по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, ответниците Б. Н. И. и В. С. И., са изплатили на В. Г. Г., суми в общ размер от 3 750лв., като обезщетение за лишаването и от ползването на имота, за периода от 14.06.2021г. до 14.09.2022г., по образуваното изп. дело № 258/2022г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. Оспорва се с отговора на исковата молба предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС като неоснователен и поради наведените от ответниците възражения, че към момента на прядявяването на иска за делба пред съда/05.02.2018г./, в съсобствения недвижим имот са били извършени от Б. Н. И. и В. С. И. и техния наследодател- ремонти и значителни подобрения, с което стойността на недвижимия имот се е значително повишила, като се поддържа от ответната страна, че тази подобрения са извършени изключително и само със средства на ответниците по делото, без участието на ищцата В. Г. Г.. Ето защо се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Пред РС • като първа съдебна инстанция по настоящото дело, са били събрани писмени и гласни доказателства, допуснати са и изслушани съдебно технически и оценителни експертизи. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 83/21.02.2023г., постановено по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС •, първоинстнационният съд е уважил предявените искове от В. Г. Г., срещу Б. Н. И. и В. С. И., като е осъдил всяка една от ответниците, да заплати на ищцата- сума от 6 045лв., съставляваща обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, за времето през което В. Г. Г. е била лишена от ползването на съсобствения недвижим имот, съразмерно на дела и от съсобствеността/ 1/ 2 идеална част/, за периода от 05.02.2018г./датата на предявяване на исковата молба по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •/ до 13.06.2021г./датата на влизане в сила на Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •/. Видно е от мотивите към обжалваното решение на първоинстасционния съд, не са приети от състава на РС •- възраженията на ответната страна за недопустимост на предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС, като съдът е приел за установени и доказани предпоставките за уважаването на предявения иск- че В. Г. Г., е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот, като не е била допусната от ответниците до него, за периода претендиран с исковата молба, поради което на същата се дължи обезщетение за пропуснатите ползи, съразмерно на 1/ 2 идеална част от наемната цена на имота за същия период. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС, първоинстационният съд е възприел експертното заключение на експерта инж. Х. Г., който е определил намната цена за апартамента с оглед на неговото местоположение и в състоянието в което се е намирал в периода претендират с исковата молба/дал е оценката си за ползването на мебелиран апартамент/. Въззивният състав на ОС • намира за установена, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните по делото че същите са роднини, доколкото въззиваемата В. Г. Г. е сестра на починалия наследодател на ответниците-С. Й. И./поч. •••г./ Въззивниците са снаха/ Б. Н. И./ и племенница/ В. С. И./ на ищцата по делото. Правото на собственост на страните по настоящото дело по отношение на процесния недвижим имот, са били признати с Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, влязло в законна сила на 24.01.2022г., с което е допусната делба между ищцата В. Г. Г. и ответниците по настоящото дело- Б. Н. И. и В. С. И., на следният недвижим имот- Жилище/апартамент с идентификатор 04279.612.127.1.2, с площ - 125, 27кв.м, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.612.127, с прилежащи части — мазета 2 и 3 — 10, 50кв.м., таванско помещение 8 - 15, 60кв.м., ведно с 11, 87% ид.ч от общите части на сградата, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.612.127.1.1; под обекта: няма; над обекта: 04279.612.127.1.4., който имот по документ за собственост Нотариален акт •••- районен съдия при •ския районен съд, представлява Жилище №2(две), находящо се на 1 (първи) етаж в жилищна сграда- блок-“•“ построена върху държавна земя, парцел X (десети), пл. №1806(хиляда осемстотин и шест), кв.29(двадесет и девет) на ул.••• в град •, окръг •, състоящо се от кухня, хол, три стаи, сервизни помещения и разпределителни антрета, със застроена площ на жилището 125, 27кв.м., с прилежащите избено помещение №2 и 3 (две и три), със застроена площ 10, 50 кв.м., таванско помещение №8(осем) със застроена площ 15.60кв.м., както и 11, 87% (единадесет цяло и осемдесет и седем процесията) ид.ч. от общите части на сградата и 8546(осем хиляди петстотин четиридесет и шест) ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при квоти: 1/2 ид.ч за В. Й. Г.; 1/6 ид.ч за Б. Н. И. и 2/6 ид.ч за В. С. И.. Делото за делба между страните понастоящем е висящо и се намира във втората си фаза, като пред първоинстанционния съд са представени съдебни удостоверения от които се установява, че във втората фаза по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, не е прието от съда искане по сметките, основано на иск по чл. 31 ал.2 от ЗС- за заплащане на обезщетение за неползване на имота, от датата на поканата. Не е спорно по настоящото дело, а установено е със сила на пресъдено нещо в първата фаза на съдебната делба с Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, потвърдено в тази му част с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, че страните са съсобственици на недвижим имот, който е придобит с НА за собственост на недвижим имот върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за меротриятия по ЗТСУ № ••• по описа на нотариуса към РС •, с който Й. П. И. е признат за собственик на жилище № 2, находящо се на 1 етаж, в жилищната сграда блок •, построен върху държавна земя, парцел № 1806, кв. 29, ул. •••, гр. •, състоящо се от кухня, хол, три стаи, сервизни помещения, и разпределителни антрета, със застроена площ за жилището от 125, 27 кв.м., за което е установено по безспорен начин че е идентично с процесния по настоящото дело недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.127.1.2, представляващ жилище апартамент с адрес: гр. •, ••• с площ от 125, 27 кв.м. Установява се от събраните писмени доказателства пред първоинстанционния съд, че с Нотариална покана с рег.№ 13253/2017г., том V, № 26, въззиваемата В. Й. Г. е отправила до въззивниците- Б. Н. И. и В. С. И. писмена покана, с която е поискала- в срок от пет дни от получаване на поканата да й бъде предадано ползването и държането на притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от съсобствения недвижим имот/ Самостоятелен обект на собственост- Жилище/апартамент, с идентификатор 04279.612.127.1.2, по КК и КР на гр. •/, като е поканила ответниците да освободят имота от личните им вещи и принадлежности. При непредаване и освобождаване на 1/2 от собствения й имот, поискано е от В. Г. Г. с писмената покана, същата да се счита за покана за плащане на ежемесечно обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 ид.ч. от имота, в размер на 150лв. месечно, платима по посочена банкова сметка. Нотарилната покана е връчена на въззивниците Б. Н. И. и В. С. И., на 11.01.2018г. Пред РС •е е представен и приет като писмено доказателство- отговор на нотариалната покана, с който ответниците- Б. Н. И. и В. С. И. са посочили, че оспорват собствеността на ищцата в имота, тъй като живеят и осъществяват владение върху същия повече от 30 години. Не е спорно между страните по делото, че въззивниците Б. Н. И. и В. С. И., владеят и ползват спорния жилищен имот, като това обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин и от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства. В РС • по искане на ищцовата страна са били допуснати и разпитани свидетели. При разпита на Н. С. С. и Н. В. Х. пред първоинстанционния съд, установява се по безспорен начин, че след смъртта на брата на ищцата- С. Й. И. през 2012г., ответнците като негови наследници по закон, сменила ключалката на вратата и след това В. Г. Г. не е имала достъп до имота. В процесния по делото недвижим имот, след смъртта на С. И., са живеели само Б. Н. И. и В. С. И., като В. Г. Г. не е било допускана до ползването на имота и не е живяла в него. Свидетелите в показанията си пред първоинстационния съд сочат, че въззиваемата Г. е споделила с тях, че е търсила от въззивниците ключ за апартамента за да бъде допусната до ползването на същия, но такъв не и е бил даден и от 2012г. тя няма достъп до недвижимия имот, в който има дял от съсобствеността. По делото пред първоинстнационния съд допуснати и приети съдебно- технически и оценителни експертизи, изготвени от вещите лица- инж. Х. Г. и инж. П. Т., като и двете заключения на експертите са оспорени от ответниците. Експерта инж. Х. Г. е извършил оглед на имота на място, като в писменото си заключение подробно описва характеристиките на имота, както и състоянието в което същия се намира към момента на огледа. За да даде оценка за месечна наемна цена на жилището/апартамента/, експерта Г. е извършил справки с предложенията в интернет за отдаване под наем на апартаменти в централната градска част на гр. Благоеврад, за обекти със сходни с оценявания апартамент- местоположение, конструкция, застроена площ, изпълнение довършителни работи и др. показатели от агенциите- „• пропъртис“; „Дриймс“; “holmes.bg“, като е дал заключение, че размерът на месечния пазарен наем за процесния имот - апаратмент № 2, с идентификатор 04279.612.127.1.2, състоящ се от кухня, хол, три стои, сервизни помещения и разпределителни антрета, със застроена площ на жилището 125, 27 кв.м. с прилежащите: избено помещение № 2 и 3, със застроена площ 10, 50 кв.м., таванско помещение № 8 със застроена площ 15, 60 кв.м., за периода 05.02.2018г. до 13.06.2021г., при квота на собственост- 1/ 2 идеална част възлиза на 12 242, 00лв., като размерът на месечната пазарна наемна цена за имота към месец януари 2018г. е 600, 00 лв., а към месец юни 2021г. е 616, 00 лв. Съобразно поставената му задача- вещото лице е оценявало имота като обзаведен и в състоянието което го е намерил към момента на огледа. При изслушването на експерта инж. Х. Г. пред първоинстационния съд, при отговорите на страните, същият пояснява че е извършил сръвнение с приблизитебно идентични по местоположение, конструкция и степен на завършеност апартаменти и там където е имало раличия в площите или в други показатели, е използвал корекционни коефициенти за различните показатели. Предвид оспорването на първоначалното експертното заключение от ответната страна, допусната е и приета допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Т., което също е оспорено от ответниците. Съобразно поставената му задача, експерта Т. е дал оценка на пазарния наем на процесния имот като необзаведен. Според заключението му месечната пазарна наемна цена на процесния имот към м. 01.2018г. е в размер на 505, 00лв., а към месец 06.2021г.-501, 00лв. Според приетото писмено заключение по изготвената СТОЕ, размерът на дължимия наем за ползване на процесния имот за периода от 05.02.2018г. до 13.06.2021г. е в размер на 10 155, 00лв. за 1/ 2 идеална част. Въз основа на фактическите изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения: Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е подписано от съдията, участвал в съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход на устните състезания. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК. Предявени са за разглеждане пред РС •, обективно и субективно съединени искове по чл. 31 ал.2 от ЗС, имащи своето основание в искането за заплащане на обезщетение за ползите от които съсобственика е бил лишен от неползването на съсобствения имот, за претендирания период, считано от датата на писмената покана. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, за допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията направени с въззивната жалба. Основните доводи наведени с жалбата по настоящото дело от въззиваемите чрез пълномощника им, са основани на възраженията че предявените искове с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, са били педмет на разглеждане по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, като съдът в първата фаза на дебеното производство се е произнесъл по тях и ги е отхвърлил като неоснователни. Наведени възражения за наличието на СПН, а при условията на евентуалност и основанията на чл. 126 от ГПК за прекратяване на производтвото по по- късно образуваното гр. дело, доколкото се поддържа от въззивната страна че е налице влязло в законна сила решение по искове между същите страни, със същото правно основание, за същия период, пради което е недопустимо преразглеждането им от друг състав на съда, след като е формирана сила на пресъдено нещо. При преценката си за допустимостта на предявените иско по чл. 31 ал. 2 от ЗС по настоящото дело, въззивният състав на ОС • съобрази, че с Решение № 4166 от 31.05.2020г. по гр.д.№ 304/2018г. по описа на БРС, по първата делбена фаза между същите страни, със сила на пресъдено нещо е признато, че между страните по настоящото дело е налице съсобственост по отношение на спорния апартамент, като делбата е допусната от съда при квоти: В. Й. Г. - 1/2 ид.ч.; Б. Н. И. - 1/6 ид.ч. и за В. С. И. - 2/6 ид.ч. С решението по първа фаза на дебата, първоинстанционният съд е осъдил Б. Н. И., ЕГН •••••••••• и В. С. И., ЕГН ••••••••••, да заплащат месечно на В. Й. Г., както следва- сумата от 100лв. дължима от Б. Н. И. и сумата 200лв. дължима от В. С. И., които за заплащат на В. Й. Г., предвид уважаване на претенцията с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК, за обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС за ползата, от която е същата е лишена като собственик на 1/ 2 ид.ч от процесния делбен имот/апартамент/, за периода считано от предявяване на иска- 05.02.2018г до окончателното извършване на делбата. Установи се от писмените доказателства по делото, че с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, въззивният състав на ОС •, е отменил частично обжалваното Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, в частта му в която В. С. И., ЕГН ••••••••••, е осъдена да заплаща месечно обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, на В. Й. Г., ЕГН ••••••••••, за разликата над 150лв. до 200лв., както и в частта, с която са присъдени и двете обезщетения за лишаване от ползване за периода от предявяване на иска- 05.02.2018г., до влизане в сила на съдебния акт за присъждане на обезщетенията и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 344 ал. 2 ГПК от В. Й. Г., ЕГН •••••••••• срещу В. С. И., ЕГН ••••••••••, за заплащане на месечно обезщетение за разликата над 150 лв. до 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от делбения имот, както и искането на В. Й. Г., ЕГН ••••••••••, срещу Б. Н. И., ЕГН •••••••••• и В. С. И., да бъдат присъдени обезщетения за периода от предявяване на иска за делба- 05.02.2018г., до влизане в сила на съдебния акт, с който се присъждат обезщетенията. Анализа на представените по настоящото дело съдебни актове, води настоящи въззивен състав до извода, че не следва да се допуска смесване на фактическия състав на иска с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване на съсобственик от ползване на общата вещ, с фактическия състав на претенция за присъждане на обезщетение, което ползващият делбения имот съделител следва да заплаща на останалите, срещу ползването като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. И двете претенции се характеризират с начален и краен момент. Така, началният момент на претенцията чл. 31 ал. 2 ЗС е получаването от ползващия съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик /ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС/, а крайният момент е първото заседание във втората фаза на делбата, в което претенцията се приема за разглеждане като искане по сметките, до който момент може да се претендира и присъди обезщетение в делбеното производство. Най-ранният начален момент на претенцията по чл. 344 ал. 2 ГПК е влизането в сила на решението по допускане на делбата, а крайният- окончателното извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344 ал. 2 ГПК също цели обезщетяване на съделителия, който не ползва делбения имот, но това обезщетение може да бъде присъждано за следващ период, т. е. в настоящия казус след влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното приключване на делото за делба. /в тази връзка ТР № 7/02.11.2012г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР № 5/24.06.2017г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГК на ВКС/. Несъмнено искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК и иска по чл. 31 ал.2 от ЗС, по правната си природа имат общо основание- присъждането на обезщетение за съсобственика на имота, който е лишен от възможността да ползва същия за определен период и да ползва плодовете от вещта. И при искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК, което е допустимо само в рамките на производството по допускане на съдебна делба, правото на обезщетение на съделителя, който изцяло или отчасти е лишен от служенето с допуснатия до делба имот, произтича от чл. 31 ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. От своя страна хипотезата на чл. 31 ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ал.1 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Но независимо от съществените прилики, касае се за два различни по правна си природа искания, като следва ясно да бъдат отгранечине същите, тъй като между тях има съществени различия. Трайна е практиката на ВКС, че определението по чл. 344 ал. 2 ГПК не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и по естеството си е привременна мярка която се допуска от съда по искане на заинтересованата страна и трае до приключване на делбата. С него не се решава спор по същество и затова обжалването, съгласно изричната разпоредба на закона, се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция– в този смисъл определение № 37 от 17.01.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 599/2012г., II г.о. и цитираната в него практика, определение № 36 от 28.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 6738/2013г., I г.о. и цитираната в него практика; определение № 475 от 17.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2258/2013г., IV г.о. След като определението по чл. 344 ал. 2 ГПК, във вр. чл. 31 ал. 2 ЗС не създава сила на пресъдено нещо, при увужаването или отхвърляне на тази претенция в делбеното производство, няма пречка за разрешаване на същия спор със съдебно решение чрез предявяване на самостоятелен иск, отделно от делбеното производство. Определението по чл. 344 ал. 2 от ГПК, предпоставя постановена от съда привременна мярка, считано от влизане в сила на решението по допускането на съдебната дела, което в тази част има характера на определение. Тази мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите за предходен период от време. Началният момент на плащането е определен в закона- чл. 344 ал. 2 от ГПК, считано от влизане на определението в сила/няма процесуална пречка това определение да бъде поставено със самото решение по допускането на съдебната делба/. Следователно обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането. Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344 ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Съобразно трайно и безспорно установената съдебна практика, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по чл. 31 ал. 2 ЗС може да бъде разгледана от съда за период предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, т.е. допустимо е предявяването на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС и в производството по допускане на съдебната делба, предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата. Във втората фаза на делбеното производтство, иска по чл. 31 ал.2 от ЗС, може да бъде предявяван само по реда на чл. 346 ГПК, като искане по сметките, заявено надлежно пред делбения съд най- късно в първото съдебно заседание при започване на втората фаза на делбата. Допустимо е предявяването на иска по чл. 31 ал.2 от ЗС и отделно, извън делбения процес, за периоди включващи периода на раглеждането на съдебната делба, тогава когато един от съсобствениците реално е лишен от възможността да ползва съсобствения недвижим имот, като същият е препятстван за това от останалите съсобственици, като и в този случай исковата претенция е допустима от датата на писмената покана. /Определение № 1009 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 666/2010 г., II г. о., ГК, и Определение № 475 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2258/2013 г., IV г. о., ГК/ Въззивният състав на ОС • намира, че предявените пред първоинстанционния съд по настоящото дело обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, са процесуално допустими. С Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, изменено с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС • в тази му част, съдът в делбено производство по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС • между същите страни, се е произнесъл по искова претенция по чл. 344 ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 31 ал.2 от ЗС, като е осъдил Б. Н. И. и В. С. И., да заплащат на В. Г. Г., месечни суми в размер на 150лв. всяка една от тях занапред. Първоинстационното и въззивното решение в тази им част имат характер на определения, с които съдът е уважил искане за привременни мерки, считано от датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата в тази му част/14.06.2021г./ до окончателното приключване на делото за съдебна делба с влязло в законна сила съдебно решение. Въззивният съд с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС • е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск по чл. 344 ал.2 от ГПК, за периода от предявяването на исковата молба/05.02.2018г./ до датата на влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба/14.06.2021г./ Така с Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, съдът е отхвърлил искането на В. Й. Г., ЕГН •••••••••• срещу Б. Н. И., ЕГН •••••••••• и В. С. И., да бъдат присъдени обезщетения за периода от предявяване на иска за делба- 05.02.2018г до влизане в сила съдебния акт, с който се присъждат обезщетения. Видно от мотивите на въззивния съд към цитираното решение по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, съставът на ОС Благогевград е изложил мотиви, че искането по чл. 344 ал.2 от ГПК, във вр с иска по чл. 31 ал.2 от ЗС, е недопустимо и не може да бъде разглеждано за периода от завеждането на исковата молба по делбеното дело, до постановяване на съдебното решение за допускане на делбата, тъй като същото може да бъде допуснато от съда само във втората фаза от съдебната делба. Следователно видно от мотивите въззивният съд е изложил доводи за недопустимост, а не доводи за неправилност, въпреки че е „отхвърлил“, предявенот искане за заплащане на обезщетение за периода от 05.02.2018г. до датата на влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба. В този смисъл доводите изведени с въззивната жалба, че иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за периода от 05.02.2018г. до 14.06.2021г., е бил предмет на разглеждане от съда по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •, като съдът се е произнесъл по него по същество и го е отхвърлил са несъстоятелни и не се възприемат от въззивния съд. Във връзка с преценката за допустимост на обективно съединените искове по чл. 31 ал. 2 от ЗС, предявени по настоящото дело, въззивният състав на ОС • съобрази, че съобразно установената практика, иск по чл. 31 ал.2 от ЗС може да бъде предявен в делбеното производство чрез искане по сметки и по реда на чл. 346 от ГПК. От събраните писмени доказателства по настоящото дело, не се установи иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, като искане сметките да е бил предявен от В. Г. Г., в първото по делото съдебно заседание от втората фаза на делбата по висящото гр. дело № 304/2018год., по описа на РС •. При изложените съображения, въззивният съд намира, че иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС не е бил надлежно предявяван в делбеното производство, като липсва произнасяне на делбения съд по такъв иск. Ето защо възраженията наведени с въззивната жалба- за формирани сила на пресъдено нещо по така предявения иск, както и за наличието на основания по чл. 126 от ГПК, настоящото производство да бъде прекратено, поради това че е налице иск между същите страни, за същия период и на същото основание, по друго образувано преди това гражданско дело, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Въззивният съд намира, че извършването на подобрения в съсобствения недвижим имот, е въпрос неотносим към обстоятелствата свързани с предявения иск за заплащане на обезщетение поради лишаване на един от съсобствениците от ползването на съсобствения недвижим имот. Извършените подобрения от част от съсобствениците, без участието на друг съсобственик, несъмнено могат да доведат и до повишаване на стойността на самия съсобствен имот, но направените подобрения могат да се претендират на самостоятелно основание по реда на исканията по сметик/чл. 346 от ГПК/ в делбеното производство, като не могат да влияят по въпроса за заплащането на обезщетение на съсобственика, който е лишен от ползването на съсобествената вещ, от деня на писмената покана. В теорията и практиката многократно е застъпвано становището, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване при тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично, но като се вземе предвид и отдаването му под наем или за ползуване на трети лица. С ТР № 7 от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, е разтълкуван вложения от законодателя смисъл в израза- „се ползва лично”, като се приема че се касае за такова поведение на ползващия общата вещ собственик, с което той възпрепятства или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си и да събират добиви или граждански плодове от нея. Следователно за да бъде уважен като основателен предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, следва да е налице недобросъвестно упражняване на фактическото служене с общата вещ от един или няколко от съсобствениците, при което ползващия съсобственик пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. Не е налице неоснователно пречене тогава, когато неползващите съсобственици сами са се отказали да ползват вещта, въпреки че ползващия съсобственик им е предоставил такава възможност. Настоящият състав на ОС • счита, че от събраните по настоящото дело гласни доказателства е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, че поведението на ползващите общия имот съсобственици- Б. Н. И. и В. С. И., през посочения в исковата молба период на исковата претенция е такова, че същото препятства и пречи на В. Г. Г., да ползвт съсобствения имот съобразно предназначението му. В свидетелските показания на свидетелите С. и Х. се съдържат данни за едно такова неправомерно поведение, тъй като се установява че след смъртта на С. Й. И./брат на ищцата/, неговите наследници по закон са сменили ключалката на апартамента и въпреки настояването на В. Г. Г. да получи ключ, съответно достъп до ползването на апартамента, това категорично и е било отказано. По делото са събрани убедителни доказателства, че Б. Н. И. и В. С. И. дори са оспорвали правото и на собственост върху имота, като са твърдели че са придобили същия по давност/в рамките на делбеното производство съдът е разглеждал и се е произнесъл по възражение на ответниците за придобиване на собствеността върху имота по давност/. Не е спорно между страните по делото, а установено е и със сила на пресъдено нещо с Решение № 4166/31.05.2020г. по гр. дело № 304/2018год., по описа на РС • и Решение № 266/14.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 233/2021г. по описа на ОС •, че страните по настоящото дело са съсобственици на недвижимия имот: Самостоятелен обект на собственост-Жилище/апартамент, с идентификатор 04279.612.127.1.2, по КК и КР на гр. •, при квоти: 1/2 ид.ч за В. Й. Г.; 1/6 ид.ч за Б. Н. И. и 2/6 ид.ч за В. С. И., поради което несъмнено е че В. Г. Г. е съсобственица на процесния имот и че тя е имала съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗС, правото да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Установява се по безспорен и несъмнен начин, че тя е била лишена от това право, като не е била допусната до ползавнето на съсобствения имот, за процесния по настоящото дело период, от ответниците Б. Н. И. и В. С. И.. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на Б. между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. В съдебната практика се приема, че употребения в чл. 31 ал. 1 от ЗС термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин "се използва лично". Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение./ ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. Законът свързва уважаването на предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС като основателен, с писмено поискване от неползващия съсобственик, до ползващия такъв, с което същият го кани или да го допусне до ползването на съсобствената вещ според правата на страните и нейното предназначение или да му заплаща обезщетение за това че е лишен от ползването на вещта и не може да получава добивите или ползите от нея. Без правно значение е в този случай, дали ползващият съсобственик получава добиви от ползването на вещта или не. Достатъчно е фактическото ползване на вещта лично или чрез друго лице, за да възникне за ползващия собственик задължение за обезщетяване на останалите съсобственици заради това че са лишени от възможността да ползват съсобствената вещ. В съдебната практика е възприето становището, че писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е равнозначно по правната си природа на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Законът не поставя изискване относно съдържанието на поканата, поради което няма основания за разширително тълкуване и налагане на изисквания и за други реквизити, освен – поканата да е писмена и да стигне до своя адресат- ползувателя на съсобствения имот. /Р – 112- 02.07.2013г. по гр.д. № 1011/2013г. на ІІ г.о. на ГК на ВСК/. Въззивният съд счита, че писмената нотариална поканата, изпратена от В. Г. Г. до Б. Н. И. и В. С. И., би могла да се възприеме като писмена покана, като по делото са представени убедителни писмени доказателства, че същата е достигнала до своя адресат. След като писмената покана отговаря по смисъл и съдържание на покана от неползващия съсобственик, до ползващите вещта съсосбественици и съдържа искане за даване на достъп до ползването на имота или заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи от неползването на същия, а освен това безспорно се установява че същата е стигнала до адресата, въззивният съд намира по делото за безспорно доказано, че писменото поискване е могло да произведе правното си действие и е налице основната предпоставка за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, за периода от 05.02.2018г. до 13.06.2021г. и същият се явява неоснователен. Задължението за плащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаването на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ собственик. Писмената покана по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, което законът свързва с възникването на основанието за заплащане на дължимото обезщетение на неползващия собственик, а не с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС. Съобразно трайно установената съдебна практика, размерът на обезщетението при уважаване на иска по чл. 31 ал.2 от ЗС, се определя от размера на пропуснатата полза, включително когато реализираната полза е по-малка от пропуснатата./ТР № 129 от 30.06.1986г. на ОСГК, решение № 314 от 22.06.2011г. по гр.дело № 1568/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 973 от 07.01.2010г. по гр.дело № 5347/2009г. на ВКС, III г. о., решение № 94 от 18.04.2012г. по гр.дело № 1562/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 394 от 18.05.2010г. по гр.дело № 1045/2009г. на ВКС, IV г. о./, В посочените решения прието е от съставите на ВКС, че съсобственик, който ползва лично съсобствена вещ, респективно съсобствен имот дължи обезщетение на другия съсобственик, който е лишен от възможността да ползва общата вещ, по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС след писмено поискване, като размерът на обезщетението се определя, като се държи сметка за начина на използване на имуществото, т. е. взема се предвид отдаването му под наем или за използване на трети лица. В настоящият казус първоинстационният съд е допуснал и изслушал съдебно техническа и оценителна експертиза, в която вещото лице, след проучване на пазара, е дал оценка на наемната цена на процесния имот, за периода претендиран с исковата молба. Въззивният състав на ОС Благовград намира, че правилно и обосновано от събраните доказателства, първоинстационният съд се е позовал за заключението на вещото лице инж. Х. Г., тъй като същият е дал оценка за наемната цена на процесния апартамен, като е съобразил че същият е обзаведен. Трайно установена е практиката на съда, с която се приема че наемната цена на съсобствената вещ следва да бъде определена съобразно действителното състояние на вещта към момента на нейното ползване, за периода претендиран с исковата молба. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционният съд, че лишено от житейска и правна логика е наемната цена на процесния апартамент да бъде определяна за необзаведен апартамент, след като към периода на исковата претенция апартамента е бил напълно обзаведен и се е ползвал като такъв от Б. Н. И. и В. С. И.. Въззивният съд не намира за основателни възраженията към заключението на експерта инж. Х. Г. за това че същото е неточно и некоректно изготвено, тъй като са използвани различни корекционни коефициенти от вещото лице, по отношение на апартаментите които вещото лице е използвало за сравнителния си анализ. В писменото заключение и при разпита му пред състава на РС •, експерта ясно и точно е отговорил, че е използвал различни корекционни коефициенти и е прилагал същите към апартаментите с които е сравнявал процесния, доколкото се е стремят чрез тези коефициенти да преодолее съществуващите раличия между процесния апартамент и тези с които същият е бил сравняван. Не са налице основания според въззивния съд да се приеме, че експертното заключение на инж. Х. Г. е неточно и необосновано. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС, обезщетението се дължи от ползващия съсобственик и става изискуемо от деня на писменото искане (покана) на неползващия съсобственик, то на основание чл. 8, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава след 11.01.2018г. и дължат на въззиваемата В. Г. Г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 6 045лв., за която са осъдени от първоинстанционния съд, от датата на предявяването на исковата молба, поради което и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД е също основателен. Въззивният съд в рамките на правомощията си и съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК, въз основа на доказателствата по делото, анализирани в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и доколкото същите съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, намира че обжалваното Решение № 83/21.02.2023г., постановено по гр. д. № 1011/2022г. по описа на РС •, следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед на изхода от делото/въззивната жалба е неоснователна/, следва да бъдат осъдени въззивниците Б. Н. И. и В. С. И., да за платят на въззиваемата В. Г. Г., сторените разноски пред възизвна съдебна инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от въззивната страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемата е определен съобразно предвидения в чл. 7 ал. 2 т.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС- минимален размер на адвокатското възнаграждение. Водим от горното, съдът