Решение № 367 от 29.4.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2858/2024 г.

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от Т. Р. С., ЕГН ••••••••••, съдебен адрес: гр.Хасково, бул. „••••, адв. З.З. от АК – Хасково, против И. Т. М., ЕГН •••••••••• и Х.-Д. М., род. на •••• г. в Германия, гражданин на Федерална република Германия, ЛН № •••••, двамата с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „••••• адв. В.Л. от АК – Хасково. Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт вх.рег. № 1566 от 04.04.2003 г., акт № 24, том IV, дело № 767/2003 г. на СВ-Хасково, М.С.С., ЕГН ••••••••••, починала на ••••• г. - общ наследодател на ищеца Т. Р. С. и на първия ответник И. Т. М., притежавал недвижим имот, както следва: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 по КК и КР на гр. Хасково, находящ се в гр. Хасково с административен адрес: гр. Хасково, ул. ••••, целия с площ от 677 кв.м., номер по предходен план 521, кв. 175, парцел V, при съседи: ПИ с идентификатор № 77195.734.114; ПИ с идентификатор № 77195.734.116 и ПИ с идентификатор № 77195.734.111, ведно с цялата сграда с идентификатор № 77195.734.115.4, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.734.115 със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи 2 с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ведно с 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.734.115 със застроена площ от 28 кв.м. на 1 етаж с предназначение: гараж. Поддържа се в исковата молба, че сградата - гараж с идентификатор № 77195.734.115.5, е построена по време на брака, сключен между ищеца Т. Р. С. и наследодателя М.С.С., съгласно отстъпено право на строеж с НА от 18.07.1986 г., № 92, т. III, дело № 886/1986г. на ХРС с общи сили и средства, поради което била в режим на СИО. Приживе с НА с вх. рег. № 3411/08.08.2003 г., акт № 132, том IX, дело № 2100/2003 г. на СВ - Хасково, М.С.С. – съпруга на ищеца, дарила на първия ответник - на дъщеря им И. Т. С.а /сега с фамилно име М./ 1/4 ид. ч. от поземления имот и по 1/2 ид. части от двуетажната жилищна сграда и гаража. Ищецът посочва, че след смъртта на съпругата му, другата им дъщеря – С.Т.Я., с две последователни дарения, извършени на 21.12.2023 г. и на 29.04.2024 г. в гр. Хасково дарила притежаваните от нея по наследство от майка й М.С.С., общо 1/12 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 и 1/6 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор № 77195.734.115.4. Дарила също на баща си и 1/6 ид.ч. от сградата - гараж с идентификатор № 77195.734.115.5, която неправилно била описана в титула за собственост на М.С.С. - НА вх. рег. № 1566/04.04.2003г., акт № 24, том IV, дело № 767/2003г. на СВ - Хасково, като изцяло нейна лична собственост, а не в режим на СИО. При така направените две дарения в негова полза и наследяване по закон от съпругата си, ищецът поддържа, че бил собственик на общо 1/6 ид.ч., от които 1/12 по дарение и 1/12 по наследство от ПИ с идентификатор № 77195.734.115, както и на общо 1/3 ид. ч., от които 1/6 ид.ч. по дарение и 1/6 по наследство от жилищна сграда с идентификатор № 77195.734.115.4. Ищецът твърди още, че съгласно чл. 21 ал. 1 СК, бил собственик и на 1/2 ид.ч. от гаража с идентификатор № 77195.734.115.5, построен през 1986 г. от него и съпругата му по време на брака помежду им. Междувременно, на 26.04.2024 г. ответницата И. Т. М. се снабдила въз основа на обстоятелствена проверка с НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, за следните идеални части от процесните имоти, както следва: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 и от по 1/2 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор № 77195.734.115.4 и от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5 - гараж, съгласно НА с вх. рег. № 2410/26.04.2024 г., дв.вх. рег. № 2407, акт № 155, том VII, дело № 1156/2024 г. на СВ -Хасково. Изложено е в исковата молба, че около 2000 г. съпругата на ищеца заминала за Испания като последният също отишъл да живее там през 2002 г., но редовно двамата си идвали в дома си поне веднъж годишно, а след пенсионирането на ищеца – по 2-3 пъти годишно, като оставал поне за 1 месец. Първоначално живеели на втория етаж, а след като съпругата му прехвърлила 1/2 ид.част от къщата на дъщеря им И. Т. М., предоставили втория етаж на нея, а съпрузите живеели на първия етаж от жилищната сграда, който бил с по-малка площ от втория и бил практически обособен като самостоятелно жилище. Проблеми по отношение собствеността на целия имот нямало до смъртта на М.С.С. през 2023 г. Ищецът поддържал имота, в т.ч. извършвал и текущи ремонти. През периода 01.01.2014 г. - 31.12.2023 г. плащал СОТ за имота. За да се снабди с данъчна оценка, необходима за нотариалната сделка на 21.12.2023 г. между него и дъщеря му С., на 18.12.2023 г. двамата с нея платили съответните данъци и местни такси към Община Хасково, дължими от 2018 г. до момента за техните дялове от имота. Тогава станало ясно, че ответницата И. М. не е плащала данъци за нейния дял от имота и платили и нейните задължения за периода 2018 г. – 2023 г. вкл. През цялото време ответницата И. Т. М. живеела в Германия, където била омъжена за втория ответник Х. Д. М.. Идвала си за по няколко дни годишно в гр.Хасково. Основно през времето, в което двамата ответници пребивавали в България, са се установявали в друг техен имот в с.Шипково, област Ловеч. Едва през последните 3 години в къщата в гр.Хасково заживял вторият ответник Х. Д. М., заедно с трите им деца. Ответницата И. М. продължавала да работи постоянно в Германия и си идвала от време на време, за да види семейството си. Проблемите между страните по отношение на имота започнали през м.ноември 2023 г., когато ищецът установил, че ответникът Х. Д. М. е разбил патрона на жилището му. Тъй като той не желаел да си разваля отношенията с него и дъщеря си И., заминал за Испания. През м.декември 2023 г. за Коледа ищецът се прибрал отново в гр.Хасково, заедно с другата си дъщеря С., при което заварили жилището обрано, липсвали много лични вещи и голяма сума пари. Това било направено от ответника Х. Д. М., който след намеса на полицията върнал част от вещите. Тогава същият заявил на ищеца, че трябва да напусне къщата, тъй като няма работа там. Отново се намесила полиция. На 27.05.2024 г., прибирайки се за пореден път от Испания ищецът установил, че не може да влезе в имота, тъй като патронът на входната врата към двора бил сменен. На гаража бил сложен катинар, въпреки че собственият на ищеца лек автомобил се намирал в него. Много документи също останали в заключеното жилище. Ищецът нямал достъп и до гаража си. Ищецът подал жалба до Районна прокуратура-Хасково, по която била образувана преписка вх. № 2345/2024 г. за престъпление по чл.323 НК. Преписката приключила с отказ да се образува досъдебно производство, но в хода на това производство били събрани писмени доказателства и свидетелски показания, установяващи изложените и в исковата молба факти и обстоятелства. Ищецът счита, че двамата ответници не са придобили по давност 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 и по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор № 77195.734.115.4 и от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5 - гараж, тъй като към датата на снабдяването на ответницата И. Т. М. с нотариалния акт от 26.04.2024 г., те не е упражнявала владение върху целия имот за период, нахвърлящ определения от чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Излага се още, че тя и съпругът й не са изразили намерение да владеят за себе си като свои собствени притежаваните от ищеца идеални части, нито са упражнявали фактическа власт върху целия имот, вкл. жилището на първия етаж и гаража. Едва през м.12.2023 г. ответникът Х. Д. М. демонстрирал пред ищеца намерението на ответниците да своят имота, опитвайки се да го изгони от къщата. Преди това ищецът не бил уведомяван от който и да е от двамата ответници, че смятат себе си за собственици на целия имот, вкл. и на неговите идеални части. Освен това, ответниците установили владението си върху целия имот по скрит за ищеца начин - чрез разбиване и смяна на ключалката на входната врата към дворното място, при което от 27.05.2024 г. до момента той нямал никакъв достъп до имота, в т.ч.и до жилищната сграда и до гаража, които се владеели от ответниците. По този начин счита, че предпоставките за придобиване по давност съгласно чл.79 ЗС не били налице при издаването на нотариалния акт от 26.04.2024 г. Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 ЗС, да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: 1/6 ид. част (1/12 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/12 ид.ч. по наследство от общия наследодател М.С.С.) от поземлен имот с идентификатор № 77195.734.115, ведно с 1/3 ид.част (1/6 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/6 ид.ч. по наследство от М.С.С.) от сграда с идентификатор № 77195.734.115.4 и на 1/2 ид.част от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5, придобит в режим на СИО по време на брака на ищеца с М.С.С., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на гореописаните имоти и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, да бъде отменен издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт по отношение на същия недвижим имот - НА № 41, т. II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024г. на пом. нотариус Х.З. при нотариус Н.Т. с рег. № 078 на НК, с вх. рег. № 2410 от 26.04.2024 г., дв. вх. рег. № 2407, акт 155, том VII, дело № 1156/2024 г. на СВ – Хасково. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК като доводите си относно основателността на иска развива и в писмени бележки. Двамата ответници оспорват основателността на предявените искове като депозират общ отговор на исковата молба чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Изложено е в отговора, че първия ответник И. Т. М. е собственик на процесния недвижим имот. Така, най- напред, по силата на НА за дарение на недвижим имот от 08.08.2003 г., приживе наследодателкта М.С.С. дарила на дъщеря си И. Т. М. 1/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 77195.734.115, заедно с от по 1/2 ид. ч. от построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 77195.734.115.4 и гараж с идентификатор № 77195.734.115.5. След това, двамата ответници, през 2024 г. станали собственици на целия имот по силата на НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение от 26.04.2024 г. Този нотариален акт бил съобразен с извършените завещателни разпореждания от общия наследодател М.С.С. с Нотариално завещание № 346/32.03.2021 г. пред Х.М.Р.П., нотариус от колегията на гр. Валенсия - Кралство Испания. Така, страните били съсобственици на процесния имот и всеки един от тях владеел имота според притежаваните от него ид.ч. в съсобствеността. Така ищецът Т. Р. С. обитавал и живеел на първия етаж, заедно с дъщеря си С.Т.Я., а вторият етаж бил предоставен да се обитава и да живеят ответниците. Към момента ответниците И. Т. М. и Х.-Д. М., живеели заедно с трите си деца на втория етаж от двуетажната жилищна сграда като се признава, че И. Т. М. живеела и работела в Германия. За да бъдат изключени всякакви контакти между страните по делото, двата етажа на къщата били разделени със стена/преграда от гипс-картон. Посочено е в отговора, че на няколко пъти през 2023 г., ищецът без причина започнал да разбива преградата между двата етажа и се опитвал да влезе на втория етаж. Бил предупреден от втория ответник да прекрати действията си по разбиване на поставената преграда между двата етажа, но същият, освен че не прекратил действията, отправил заплахи срещу Х.-Д. М.. При една от тези прояви, ответниците потърсили и съдействие на тел. 112, като по случая била образувана прокурорска преписка, която впоследствие била прекратена. Отделно от това, при престоя си на етажа, ищецът не заплащал изразходваната ел. енергия и вода. Същия многократно бил уведомяван за задълженията си за консумираните ел. енергия и вода на етажа за 2023 г. и за 2024 г., но въпреки това не ги заплащал. Разходите били поети и заплатени от ответниците. Освен това, в Испания, преди да почине наследодателката М.С.С. - майка на първата ответница И. Т. М. и съпруга на ищеца Т. Р. С., пред Х.М.Р.П., нотариус от колегията на Валенсия, М.С.В., е съставила пред нотариуса нотариално завещание със следните клаузи: ПЪРВА КЛАУЗА: Завещателката е изразила желанието си нейното наследство да бъде управлявано по силата на законодателството на страната в която живее, т.е. на Испания; ВТОРА КЛАУЗА: Завещава на съпруга си универсално пожизнено право на ползване върху наследството си, с освобождаване от залог и инвентар. В случай, че някой от наследниците се противопостави, или по избор на самия съпруг - правото на една трета от свободно разпореждане с пълна собственост без това да накърнява неговия дял като вдовец; ТРЕТА КЛАУЗА: Без да се отменя разпределеното в предходната клауза: ЗАВЕЩАВА на дъщеря си И. всички имущества и права, на които завещателката се окаже титуляр в България; ЗАВЕЩАВА на дъщеря си С. всички имущества и права, на които завещателката се окаже титуляр в Испания; ЧЕТВЪРТА КЛАУЗА: Що се отнася до остатъка от нейното наследство, определя за наследници, в равни части, своите две дъщери, като в случай на неспособност или в случай, че едната почине преди другата, те могат да бъдат заменени от съответните им деца или наследници по низходяща линия, или при липсата на такива, да се заместят по между си. Като „бележка" в завещанието било посочено: На 25 юли 2023 г., след като е удостоверено, че завещателката е починала, по молба на дъщеря й С.Т.Я., нотариуса А.М.К.М., нотариус в Л´Ойерия, като наследник на заверяващия завещанието нотариус и чиито регистър притежава по законов ред е издала копие на три листа с номера •••• и два предходни такива. В случая Нотариалното завещание било съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство от М.С.С.. То било подготвено със съдействието на Съвета на нотариатите от EC (CNUE) като от там било видно, че завещанието може да бъде в една от посочените форми: - Явно заявено (отворено) завещание, т.е. завещание, съставено пред Нотариус, който го изготвя и го добавя към нотариалната си книга. Това бил обичайният начин на съставяне на завещание; - Затворено завещание, т.е. завещание, съставено пред нотариус, без той да е запознат с неговото съдържание. Тази форма вече не се използвала; - Саморъчно завещание, т.е. завещание, което се изготвя ръкописно от завещателя, който полага своя подпис и дата. Тази форма не се използвала често. Съблюдавайки гореописаните три форми, ответниците намират, че процесното завещание е съставено в първата форма, а именно явно заявено /отворено/ завещание. Завещанието било нотариално, след като било съставено от нотариус в предвидената от испанското законодателство форма. Завещанието било действително по форма, ако отговаря на правото на държавата, в която е съставено - чл. 90, ал. 2, т. 1 КМЧП. След като наследството на завещателката М.С.С. е било открито в Република България, а в него се съдържали и недвижими имоти, то приложимото право било българското, съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП. Така, при действие на чл. 112 б. „и" ЗС и чл. 4 б. „к" ПВ се вписвали само преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, а съгласно чл. 5 б. „в" ПВ не подлежали на вписване по предходния член завещанията отностно недвижими имоти, освен тези по чл. 4 б. „к". Настоящето завещание попадало в категорията на тези завещания, които не подлежали на вписване, тъй като не било обявено. Нотариалното завещание породило своето правно действие и настъпили и предвидените от последното правни последици. Оставеният от наследството на М.С.С., недвижим имот, находящ се в гр. Хасково бил наследен от нейната дъщеря и ответник И. Т. М.. Дарствените разпореждания, извършени от дарителката С.Т.Я., след смъртта на своята майка М.С.С., обективирани в нотариалните актове за дарение от 21.12.2023 г. и от 29.04.2024 г., не се осъществили спрямо надарения - ищеца Т. Р. С.. Правото на собственост на съответните идеални, описани подробно и в двата нотариални акта от процесния недвижим имот, не били придобити от надарения, тъй като към момента на извършване на дарствените разпореждания с процесния недвижим имот от С.Т.Я., последната не ги притежавала, т.е. не е била собственик по наследство на съответните идеални части. По силата на извършените завещателни разпореждания с нотариалното завещание от общата наследодателка М.С.С., съставено от нотариус по действащото испанско законодателство, те били придобити по завещание от ответницата И. Т. М.. Ето защо, извършените дарствени разпореждания се оспорват от ответниците като се настоява, че те са невалидни. Следователно, заявените претенции от ищеца следвало да бъдат намалени с даренията, извършени от С.Т.Я. в негова полза, както следва: - 1/6 ид. част, представляваща 1/12 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/12 ид.ч. по наследство от М.С.С. от поземлен имот с идентификатор № 77195.734.115; - 1/3 ид.част представляваща 1/6 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/6 ид.ч. по наследство от М.С.С. от сграда с идентификатор № 77195.734.115.4. Освен това, според ответниците, те не владеят имота без правно основание. Установявало се в случая, че ищецът е съсобственик на процесния имот с ответниците по делото, а не собственик. В случая страните владеели имота на правно основание и в тази връзка липсвали законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Липсвала и активна материалиоправна легитимация на ищеца, тъй като ответниците били собственици на процесния имот по силата на нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 2003 г. и по завещание. Нямало пречка с оглед на нотариалното завещание от наследодателкта М.С.С., имуществените отношения между страните да се решат със спогодба. По подробно изложените в отговора на исковата молба съображения, се иска от съда предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и алтернативно, заявените претенции за признаване на собственост от ищеца с посочените в петитума идеални части да бъдат намалени с извършените дарения от С.Т.Я. в негова полза. Също претендират присъждане на направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Липсва спор по делото, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 29.06.2012 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0592 от •••• г. от Община Хасково и Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН-1405 от 28.05.2024 г., издадено от Община Хасково, че ищецът Т. Р. С. е съпруг на починалата на ••••• г. М.С.С., ЕГН •••••••••• като гражданският брак помежду им е бил сключен на •••• г. Наследници по закон на наследодателката са ищецът Т. Р. С. – неин съпруг, както и двете им дъщери – С.Т.Я. и И. Т. М. – първата ответница. Не се спори между страните на следващо място, а и по реда на чл.146 ал.1 т.3 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците И. Т. М. и Х. - Д. М. са съпрузи. С Нотариален акт за придобиване право на строеж върху чужда земя – суперфиция № 92, том III, дело № 886 от 18.07.1986 г. на Нотариус при Районен съд – Хасково, С.П.П., И. С.П., П.И.П. и З.Д.П. като съсобственици на дворно място, съставляващо парцел V в кв. 175 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 90/1971 г., с планоснимачен № 521 с площ от 630 кв.м., със собствено място от 571 кв.м., при неуредени регулационни сметки, при граници: ул.“•••“, ул.“••••“, •••• и А.Д.К., учредяват /отстъпват/ безвъзмездно на М.С.С. – дъщеря на С. и И. П. и племенница на П. и З. П. правото да построи и държи за вечни времена ГАРАЖ на 27 кв.м. по одобрен строителен план, със свои средства и да ползва част от незастроеното дворно място, във връзка с ползването на гаража, който ще построи. В тази връзка към доказателствения материал по делото е приложен и Акт за узаконяване № 22/26.12.1986 г., издаден от арх. С.С. – началник отдел при Народен съвет гр. Хасково, с който е узаконен строежът без строително разрешение и одобрен архитектурен проект на „масивен гараж с размери 8/4.20 м, построен в парцел V 521, кв. 175 – гр.Хасково“. С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот том I, рег. № 1018 дело № 53 от 04.04.2003 г. на И.Б. – нотариус № 125 по регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие – района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията – Хасково, с вх.рег. № 1566 от 04.04.2003 г., акт № 24, том IV, дело № 767/2003 г., М.С.С. е призната за собственик на следния недвижим имот, а именно: ½ ид.част от Урегулиран поземлен имот № V-521 в квартал 175 по плана на град Хасково, одобрен със заповед № 90/1971 г., целият с пространство от 571 кв.м., ведно с построените в същия имот масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната жилищна площ от 200 кв.м. и масивен гараж с площ от 33.60 кв.м., при граници на имота: от две страни улици и имоти IV-520 и VI-522. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том I, рег. № 2486, дело № 141 от 08.08.2003 г. на И.Б. – нотариус № 125 по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, със съдебен район Хасково, М.С.С. дарява на дъщеря си И. Т. С.а собствеността върху следния недвижим имот: ¼ ид.част от УПИ № V-521 в квартал 175 по плана на град Хасково, одобрен със заповед № 90/1971 г., с площ от 571 кв.м., заедно с ½ ид. част от построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната жилищна площ от 200 кв.м. и ½ ид. част от построение в него ГАРАЖ с площ от 33.60 кв.м., при граници на УПИ: от две страни улици и имоти IV-520 и VI-522. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том III, рег. № 5549, дело № 395 от 21.12.2023 г. на Г.В. - нотариус с рег. № 660 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – Районен съд – Хасково, С.Т.Я. дарява на своя баща Т. Р. С. собствените си идеални части, придобити на основание наследяване по закон от общия им наследодател М.С.С., от следния недвижим имот, а именно: 1/24 ид. части от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.12.2023 г., с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, с площ от 677 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план- имот пл. № 521, квартал 175, парцел V, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори 77195.734.114; 77195.734.183, 77195.734.116; 77195.734.111, заедно със собствените си 1/12 ид. части от построената в имота СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.12.2023 г., с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, със застроена площ по скица от 92 кв.м., брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и заедно със собствените си 1/12 ид. части от построената в имота СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.12.2023 г., с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, със застроена площ по скица от 28 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: гараж. С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 163, том I, рег. № 1074, дело № 152 от 29.04.2024 г. на Х.К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – Хасковски районен съд, С.Т.Я., действаща чрез пълномощника си Т. Р. С. дарява на баща си Т. Р. С., следния свой собствен наследствен недвижим имот, а именно: 1/24 ид. части от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.12.2023 г., с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, с площ от 677 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план- имот пл. № 521, квартал 175, парцел V, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори с №№ 77195.734.114; 77195.734.183, 77195.734.116; 77195.734.111, ведно с 1/12 ид. части от 1. СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.4, със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и 2. СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.5, със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: гараж. С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 41, том II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024 г. на Х.З. – помощник нотариус по заместване при Н.Т. - нотариус с № 78 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие - района на Районен съд – Хасково, на основание постановление от 26.04.2024 г., издадено по обстоятелствена проверка, молителката И. Т. М. е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ¼ ид. част от от ПИ с идентификатор № 77195.734.115 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.12.2023 г., с адрес: гр. Хасково, ул. ••••, с площ 677 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план- парцел V, имот № 521, в квартал 175, при граници: № 77195.734.114; № 77195.734.183; № 77195.734.116 и № 77195.734.111, ведно с ½ ид. части от построените в имота СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.4, със застроена площ от 92 кв.м., целият на два етажа; с предназначение: еднофамилна жилищна сграда и СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.5, със застроена площ от 28 кв.м., цялата на един етаж, с предназначение гараж. Относно актуалния регулационен статут на процесните три недвижими имота са приети като писмени доказателства по делото и Скица на поземлен имот № 15-463833-07.05.2024 г. относно поземлен имот с идентификатор 77195.734.115; Скица № 15-463837-07.05.2024 г. относно сграда с идентификатор 77195.734.115.4 и Скица № 15-463840-07.05.2024 г. относно сграда с идентификатор 77195.734.115.5, трите, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър -гр. Хасково. За установяване твърденията на ищеца, че през периода 01.01.2014 г. - 31.12.2023 г. е плащал СОТ за процесния имот са приложени по делото Договор за охрана на обекти със СОТ и сили за реагиране с изх. № 1590/29.11.2013 г., сключен на 06.12.2013 г. между Т. Р. С. и „СОТ-168“ ООД и Служебна бележка с изх. № 0107/30.09.2024 г., издадена от „Системи охранителна техника /СОТ 168/“ ООД – Хасково, видно от които ищецът е клиент на „СОТ-168“ ООД за обект: къща, гр.Хасково, ул.“•••“ № •• и в периода 01.01.2014 г. – 31.12.2022 г. периодично е плащал таксите за охрана. Представени са от ищеца и две приходни квитанции - Приходна квитанция № ••••••••••/18.12.2023 г., издадена от Община Хасково и Приходна квитанция № 7611122229 от 18.12.2023 г., издадена от Община Хасково, видно от които са заплатени дължимите суми за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци по партида на М.С.С., за земя и сграда, с адрес: гр.Хасково, ул.“•••“ № ••, за период 2018 г. – 2023 г. включително. Във връзка с жалба на ищеца Т. Р. С. от 30.05.2024 г. и касаеща сигнал за сменени патрони на брави в имота, находящ се в гр.Хасково, ул.“•••“ № ••, депозирана пред Районна прокуратура – Хасково е била образувана пр.пр. № 2345/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково. След извършване на проверка по случая от РУ – Хасково при ОД МВР – Хасково, с постановление от 20.09.2024 г., наблюдаващият преписката прокурор е отказал да образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК и е прекратил преписката. В материалите, съдържащи се в посочената преписка, приобщени в цялост като заверени преписи по настоящото дело се съдържа и писмено уведомление до ищеца от ответницата (л.93 от делото), касаещо ползването от негова страна на първия етаж от жилищна сграда, находяща се в ул.“•••“ № ••, в т.ч. и предупреждение, че в случай, че ищецът не заплати консумирани ел. енергия и вода за периода м. декември 2023 г. – м.май 2024 г., не се грижи и не поддържа етажа, който ползва и пречи на И. Т. М. да владее имота си, няма да бъде допуснат до етажа. Видно от представеното от страна на ответниците в превод от испански език със заверка Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. във Валенсия на 10.01.2024 г., нотариално завещание № 346/31.03.2021 г., извършено пред Х.М.Р.П., нотариус от колегията на гр. Валенсия - Кралство Испания, който публичен акт е подписан от нотариус А.М.К.М., че в Испания, преди да почине наследодателката М.С.С. - майка на първата ответница И. Т. М. и съпруга на ищеца Т. Р. С., пред Х.М.Р.П., нотариус от колегията на Валенсия, М.С.В., е съставила пред нотариуса нотариално завещание със следните клаузи: ПЪРВА: Завещателката изразява желанието си нейното наследство да бъде управлявано по силата на законодателството на страната в която живее, т.е. на Испания; ВТОРА: Завещава на съпруга си универсално пожизнено право на ползване върху наследството си, с освобождаване от залог и инвентар. В случай, че някой от наследниците се противопостави, или по избор на самия съпруг - правото на една трета от свободно разпореждане с пълна собственост без това да накърнява неговия дял като вдовец; ТРЕТА: Без да се отменя разпределеното в предходната клауза: ЗАВЕЩАВА на дъщеря си И. всички имущества и права, на които завещателката се окаже титуляр в България; ЗАВЕЩАВА на дъщеря си С. всички имущества и права, на които завещателката се окаже титуляр в Испания; ЧЕТВЪРТА: Що се отнася до остатъка от нейното наследство, определя за наследници, в равни части, своите две дъщери, като в случай на неспособност или в случай, че едната почине преди другата, те могат да бъдат заменени от съответните им деца или наследници по низходяща линия, или при липсата на такива, да се заместят по между си. Като „бележка" в завещанието е посочено: На 25 юли 2023 г., след като е удостоверено, че завещателката е починала, по молба на дъщеря й С.Т.Я., нотариуса А.М.К.М., нотариус в Л´Ойерия, като наследник на заверяващия завещанието нотариус и чиито регистър притежава по законов ред е издала копие на три листа с номера •••• и двата предходни такива на 09.01.2024 г. Според писмо от нотариус А.М.К.М. на испански език, представено по делото в надлежен превод на български език, съставено в Ойериа (Валенсия) на 05.02.2025 г., за да се пристъпи към присъждане и делба на завещаното наследство на М.С.С. е необходимо наследниците й - Т. Р. С., С.Т.Я. и И. Т. М. да се явят пред този нотариус, което обстоятелство не е настъпило поради неявяване на И. Т. М.. Представена е и кореспонденция – писмо на испански език, представено по делото в надлежен превод на български език, между адвокат А.Е.М. от гр.Валенсия и адв. В.Л. от АК – Хасково, пълномощник на И. Т., от 07.01.2025 г. като отговор на писмо на адв. Л. от 13.12.2024 г., с което испанският адвокат го уведомява, че ищецът Т. Р. С. го е уведомил, че няма намерение да се отказва от правата си върху наследството на съпругата си, а от друга страна – С. Т. изцяло уважава волята на майка си, изразена в нейното завещание. По искане на ищцовата страна съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите И.А.П. и Р.С.Д., от чиито показания се установява, че след смъртта на съпругата на ищеца, той не е бил допускан до имота от дъщеря си И. и нейния съпруг, те сменили бравите. До тогава, спорове между тях е нямало за имотите. Т. Р. С. живеел с жена си от 15-20 години в Испания, но по няколко пъти в годината си идвал в България и отсядал в дома си в гр.Хасково, на ул.“•••“ № ••, в стая на първия етаж. Ползвал и гараж, в който имал негов автомобил. До смъртта на М.С.С. не са чували да има спорове между страните за имотите, но свид. П.в знае, че съпрузите са прехвърлили втория етаж от къщата на дъщеря им И.. Свид. И.А.П. и свид. Р.С.Д. сочат в своите показания, че след споровете с дъщеря му И. и съпруга й Х. и смъртта на съпругата му М.С.С. през 2023 г., Т. С., когато си идва в България, живее на друго място, на квартира, защото не може да влезе в имота си, тъй като патроните на вратите били сменени, дълго време не можел да прибере и автомобила си и други лични вещи. Свид. Р.С.Д. допълва показанията си като заявява, че докато М. е била жива, е плащал данъците за имота и сметките за ток и вода за тяхната част, както и СОТ-а на имота и след като Т. и М. се връщали в България, веднага му възстановявали сумите. Съдът кредитира изцяло тези показания, доколкото са логични и последователни, пресъздават непосредствени и лични възприятия, съответни са както едно спрямо друго, така също се подкрепят изцяло от събраните писмени доказателства и не се опровергават от други такива. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са при условията на пасивно субективно съединение ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Същите са допустими като предявени от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от търсената искова защита, пред родово и местно компетентния съд. Разгледани по същество, исковете по отношение на имот с идентификатор 77195.734.115 и сграда с идентификатор 77195.734.115.4 се явяват изцяло основателни, а този, касаещ сграда с идентификатор 77195.734.115.5 е частично основателен, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника/ците, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника/ците върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед конкретиката на настоящия казус и предвид съставения Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 41, том II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024 г., следва да се установи, че не са налице и фактическите предпоставки на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността. В случая съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е собственик на процесните 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 77195.734.115, на 1/3 ид.част от сграда с идентификатор № 77195.734.115.4, както и на 5/12 ид.части от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5. Както бе посочено по – горе, липсва спор по делото, а и от представения Нотариален акт том I, рег. № 1018 дело № 53 от 04.04.2003 г. се установява, че починалата на ••••• г. М.С.С., е призната за собственик на ½ ид.част от Урегулиран поземлен имот № V-521 в квартал 175 по плана на град Хасково, одобрен със заповед № 90/1971 г., целият с пространство от 571 кв.м., ведно с построените в същия имот масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната жилищна площ от 200 кв.м. и масивен гараж с площ от 33.60 кв.м., при граници на имота: от две страни улици и имоти IV-520 и VI-522, т.е. на ½ ид.част от ПИ с идентификатор № 77195.734.115, ведно с построените в него сграда с идентификатор 77195.734.115.4 – двуетажна жилищна сграда и сграда с идентификатор 77195.734.115.5 - гараж. Макар снабдяването с този нотариален акт да е станало по време на брака, сключен през 1973 г. между ищеца Т. Р. С. и М.С.С., то по отношение на частта от поземления имот с идентификатор № 77195.734.115 и двуетажната жилищна сграда с идентификатор 77195.734.115.4 липсва спор, че наследодателят М.С.С. ги е придобила като лична собственост – по давност и наследство от своите родители. По отношение на гаража (с идентификатор 77195.734.115.5) и доколкото по отношение на същия е било отстъпено безвъзмездно право на строеж в полза на починалата наследодателка М.С.С. преди това, а именно с Нотариален акт за придобиване право на строеж върху чужда земя – суперфиция № 92, том III, дело № 886 от 18.07.1986 г. като строежът е бил узаконен с Акт за узаконяване № 22/26.12.1986 г. следва да се посочи, че съгласно константната съдебна практика (напр. решение № 259 от 21.10.2011 г., постановено по гр.д. № 96/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, по реда чл.290 ГПК; решение № 216 от 15.10.2013 г., постановено по гр.д. № 2925/2013 г. на ВКС, І ГО, по реда чл.290 ГПК), когато на единия от съпрузите безвъзмездно е отстъпено право на строеж, това право е негова лична собственост по смисъла на чл.20, ал.1 СК 1985г. /отм./, а съпружеска имуществена общност е сградата, която е построена при реализиране на това право от двамата съпрузи. В същия смисъл са и решение № 1197/10.12008 г. по гр.д. № 3506/2007 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 932/31.10.2008 г. по гр.д. № 4144/2007г. на ВКС, І ГО. В тях изрично е прието, че ако по време на брака съпрузите са построили сграда върху чужд имот на основание право на строеж, отстъпено в полза на единия от тях чрез дарение или срещу личен имот, построената по време на брака сграда ще придобие статут на съпружеска имуществена общност, дори съпругът – титуляр на правото на строеж да не е прехвърлил идеална част от него на другия съпруг. От този принцип се е ръководил ВКС и при постановяване на решение № 181 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 1159/2010г., ІІ ГО. Действащият Семеен кодекс от 2009 г. урежда три режима на имуществени отношения между съпрузите, между които те могат да избират – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Лични са вещните права, придобити преди брака; придобитите по време на брака по наследство и по дарение; придобити по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс; които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят; придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие (чл. 22 СК). Съпружеската имуществена общност е особен вид съсобственост, която за разлика от обикновената съсобственост, уредена в чл. 30 и сл. от Закона за собствеността, при която всеки съсобственик притежава идеална част от съсобствената вещ, е бездялова. За нейното възникване е необходимо придобилият вещното право /право на собственост или ограничени вещни права – право на ползване, право на строеж, респ. на пристрояване или надстрояване/, да има качеството „съпруг” и това да е станало по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 и ал. 3 СК). Следователно, след построяване на имота, понастоящем с идентификатор 77195.734.115.5, същият е станал собственост в режим на СИО между двамата съпрузи - М.С.С. и ищецът Т. Р. С.. Дарението от 08.08.2003 г. е извършено при действието на СК 1985 г. /отм./, затова спрямо него се прилага разпоредбата на чл.22 от този кодекс. С това дарение съпругата М.С.С. се е разпоредила в т.ч. и с ½ ид. част от гаража в полза на дъщеря си И. Т. М., без данни за съгласие от страна на съпруга си Т. Р. С.. Тъй като строителството на гаража е извършено през 1986 г., по време на брака между суперфициарния собственик М.С.С. и съпруга и Т. Р. С., построеното се включва в тяхната съпружеска имуществена общност, съобразно приетото по-горе в настоящото решение. Съгласно чл. 22 СК от 1985 г. /отм./, съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи като разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Тъй като в случая ищецът не е оспорил своевременно извършеното с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том I, рег. № 2486, дело № 141 от 08.08.2003 г. дарение, вкл. и на ½ ид. част от гаража, извършено от страна на М.С.С. в полза на нейната дъщеря – ответницата И. Т. М., то следва да се приеме, че транслативният ефект на тази сделка е настъпил. Въз основа на посочения нотариален акт, в полза на ответницата И. Т. М. са прехвърлени от нейната майка приживе и притежаваните от нея като лична, индивидуална собственост ¼ ид.част от имота с идентификатор № 77195.734.115, ведно с ½ ид. част от построената в него двуетажна жилищна сграда, понастоящем с идентификатор 77195.734.115.4. Така, към датата на откриване на наследството на М.С.С. - ••••• г., същата се е легитимирала като собственик на следните недвижими имоти в България: ¼ ид. част от ПИ с идентификатор № 77195.734.115; ½ ид. част от сграда с идентификатор 77195.734.115.4 и ½ ид. част в режим на СИО с ищеца Т. Р. С. на сградата с идентификатор 77195.734.115.5. След смъртта на М.С.С. бездяловата СИО върху гаража се е трансформирала в дялова съсобственост, доколкото от доказателствата по делото се установява категорично, че на •••• г. М.С.С. е сключила граждански брак с ищеца Т. Р. С.. На собствено основание и като законен наследник на съпругата си, след нейната смърт Т. Р. С. е придобил правото на собственост освен върху половината от ½ ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.5, а също така и 1/3 идеални части от тази ¼ ид. част в качеството си на наследник по закон на М.С.С., а именно общо 1/3 ид. части от гаража. С оглед правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, по силата на универсалното правоприемство правото на собственост е преминало в патримониума и на останалите законните наследници на М.С.С. – С.Т.Я. и И. Т. М.. Възникнала е съсобственост между тях и техния баща Т. Р. С. върху процесните имоти като всеки от тях наследява по 1/3 идеална част от имотите, включени в наследството на М.С.С.. Или, след смъртта на М.С.С., ищецът Т. Р. С. се е легитимирал като собственик на 1/12 ид. част от имота с идентификатор № 77195.734.115; 1/6 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.4 и 1/3 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.5. С.Т.Я. и ответницата И. Т. М. се легитимират като собственици на по 1/12 ид. част от имота с идентификатор; 1/6 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.4 и 1/12 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.5 по съображенията, изложени по-горе. В последствие, с описаните по-горе два нотариална акта, а именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том III, рег. № 5549, дело № 395 от 21.12.2023 г. и Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 163, том I, рег. № 1074, дело № 152 от 29.04.2024 г., С.Т.Я. е дарила на баща си притежаваните от нея общо 1/12 ид. част от имота с идентификатор № 77195.734.115; 1/6 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.4 и 1/12 ид. част от сградата с идентификатор 77195.734.115.5. С оглед на правните изводи, направени по-горе в изложението, следва да се приеме, че притежаваната от С.Т.Я. част от съсобствеността на гаража е именно 1/12 ид. част, а не общо 1/6 ид. част, респективно тя не се легитимира като собственик на прехвърлените с нотариалният акт от 29.04.2024 г. 1/12 ид. части от сградата с идентификатор 77195.734.115.5, които следва да се приеме, че не е прехвърлила валидно на своя баща. Следователно, ищецът Т. Р. С. в действителност е собственик на 1/6 ид. част (1/12 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/12 ид.ч. по наследство от общия наследодател М.С.С.) от поземлен имот с идентификатор № 77195.734.115, както и на 1/3 ид.част (1/6 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/6 ид.ч. по наследство от М.С.С.) от сграда с идентификатор № 77195.734.115.4. Квотата му в собствеността по отношение на сградата с идентификатор № 77195.734.115.5 обаче е 5/12 ид.части, а не както той настоява – ½ ид. част. Тук е мястото да се обсъди и завещанието, извършено от наследодателя М.С.С. в Испания и неговото значение относно правата на страните в съсобствеността, касаеща наследените от тях недвижими имоти в България, респ. даренията, извършени от С.Т.Я. в полза на нейния баща на съответните ид. части на наследените от майка й недвижими имоти, който въпрос всъщност е и основният спорен между страните. Според настоящия съдебен състав завещанието от 31.03.2021 г., извършено от М.С.С. и изготвено от нотариус в Кралство Испания съгласно испанското законодателство, представлява т.нар. явно заявено /отворено/ завещание. Съгласно чл.118 ал.1 КМЧП, признаването на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се извършва от органа, пред който се предявява и в този смисъл органът, пред който се представя е натоварен с отговорността да извършва правна проверка, като прецени налице ли са изискванията на чл.117 КМЧП за признаване на чуждестранно решение. След справка в електронния сайт в Интернет https://е-justice.europa.eu/content general information, съдът установява, че този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE) и оттам е видно, че завещанието може да бъде в една от посочените по-долу форми: -явно заявено (отворено) завещание, т.е. завещание, съставено пред нотариус, който го изготвя и го добавя към нотариалната си книга. Това е обичайният начин на съставяне на завещание; -затворено завещание, т.е. завещание, съставено пред нотариус, без той да е запознат с неговото съдържание. Тази форма вече не се използва; - саморъчно завещание, т.е. завещание, което се изготвя ръкописно от завещателя, който полага своя подпис и датата. Тази форма не се използва често." Съблюдавайки гореописаните три форми, съдът намира, че процесното завещание е съставено в първата форма, а именно явно заявено /отворено/ завещание. Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата, в която е съставено - чл.90 ал.2 т.1 КМЧП. След като наследството на завещателката М.С.С. е открито в Република България, а в него се съдържат и недвижими имоти, то приложимото право е българското, съгласно разпоредбата на чл.89 ал.2 КМЧП. Настоящето завещание обаче не е обявено, доколкото видно от писмото от нотариус А.М.К.М. от 05.02.2025 г., за да се пристъпи към присъждане и делба на завещаното наследство на М.С.С. е необходимо наследниците й - Т. Р. С., С.Т.Я. и И. Т. М. да се явят пред този нотариус, което обстоятелство не е настъпило поради неявяване на ответницата И. Т. М.. Съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство и българското международно частно право, завещание, съставено в чужбина (вкл. Испания) от български или чужд гражданин, се признава за валидно, ако формата му отговаря на законите на държавата, в която е съставено (Испания), на държавата по гражданство или обичайно пребиваване на завещателя. В случая съдът намира, че завещанието макар да има правно действие в България по отношение на включените в него недвижими имоти, находящи се в България, тъй като отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава-членка, като се има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния нотариус, то непосредственото му вписване е било задължително, за да бъде противопоставимо на трети лица и за да се признае правото на собственост от българските институции. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона – да се даде гласност на завещанието - че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него - определение № 225 от 23.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4414/2019 г., I г. о. В действителност вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България, т.е. трябва да се даде гласност и на завещанията, изготвени от нотариус на държава-членка на ЕС, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл.24 и чл.25 на българския Закон за наследството. Несъмнено установено е в случая и наличието на втората необходима предпоставка за уважаване на предявения иск за собственост, а именно между страните не съществува спор, че към момента ответниците са във владение на процесния недвижим имот в тяхната цялост в периода след смъртта на М.С.С. – ••••• г., което се установява както от събраните гласни доказателства по делото (разпита на свидетелите И.А.П. и Р.С.Д.), така и от материалите, съдържащи се в пр.пр. № 2345/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково. Категорично установено е по делото, че ответниците са подменили патроните на бравите на входните врати и не допускат ищеца нито до къщата в гр.Хасково, нито до находящия се в ПИ с идентификатор 77195.734.115 гараж като са ограничили изцяло достъпът му до тях. Тук е мястото да се допълни, че дори и да отговарят на истината твърденията на ответницата И. Т. М., че ищецът не заплаща консумирана ел. енергия и вода и не стопанисва ползвания от него първи етаж от къщата, отношенията между страните следва да се уредят по друг, различен от предприетия от двамата ответници подход, още повече че втората клауза от коментираното по-горе завещание, съставено в Испания предвижда, че наследодателката М.С.С. завещава на съпруга си универсално пожизнено право на ползване върху наследството си като в случай, че някой от наследниците се противопостави, или по избор на самия съпруг – той има правото на една трета от свободно разпореждане с пълна собственост без това да накърнява неговия дял като вдовец. При това положение следва да се изследва въпроса дали ответниците владеят имота при наличие или при липса на правно основание за това владение, както бе посочено по-горе. В случая, вместо да пристъпи към вписване в България на съставеното в Испания завещание и на завършване на процедурата в Испания за обявяване на същото, ответницата И. Т. М., по време на брака й с ответника Х. – Д. М., на 26.04.2024 г. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост, а именно - Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 41, том II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024 г., с който е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ¼ ид. част от ПИ с идентификатор № 77195.734.115, ведно с ½ ид. части от построените в имота СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.4, и СГРАДА с идентификатор 77195.734.115.5, т.е. на частите от ПИ и от находящите се в него сгради, които не са й били прехвърлени приживе от майка й. По делото не са ангажирани каквито и да е било доказателства, че в период от 5 или 10 години преди съставянето на този констативен нотариален акт те са владели като свои и идеалните части от двора и сградите в него и на останалите наследници – ищеца и неговата дъщеря С.Т.Я.. Тук следва да се отбележи, че правото на собственост не се губи поради неупражняване на владение, но правото на собственост се загубва, като премине върху друго лице - чрез сделка или по оригинерен начин /чл.77, вр. чл.99 ЗС/. Няма спор, че владелецът на имот може да го придобие по давност. Според чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху владението върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години – чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правната теория приема, че един правен акт може да бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка. Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС и цитираната в него многобройна друга практика/. Добросъвестността се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача, не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин / в този смисъл решение № 86/30.10.2020 г. по гр.д. № 3076/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ г.о./. Според задължителната съдебна практика, когато сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, той владее своята идеална част на имота и същевременно държи идеалните части на останалите сънаследници, поради което и разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в техните отношения. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради извода, направен по-горе и касаещ правното значение на извършените завещателни разпореждания от страна на съпругата на ищеца в Испания и определящи, че ответницата И. Т. М. е правоприемник на всички имущества и права, на които завещателката се окаже титуляр в България, а сестра й С.Т.Я. – на тези в Испания, а именно, че завещанието е непротивопоставимо на ищеца поради това, че същото не е било обявено и съответно вписано в България, следва да се приеме, че най-ранната дата, от която ответниците са демонстрирали намерението си да владеят идеалните части на останалите наследници по закон на М.С.С. е след нейната смърт – ••••• г., доколкото преди това съобразно представените писмени доказателства – приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси, данни за заплащане на СОТ услуги от ищеца Т. Р. С. и с оглед на показанията на разпитаните по делото свидетели И.А.П. и Р.С.Д., спорове относно ползването на имота е нямало и ищецът и неговата съпруга са пребивавали в имота си, когато са били в България. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай не се установява съществуването и на наличието на оригинерно придобивно основание по отношение на процесните имоти. Преценката на събраните доказателства не дава основание да се приеме, че ответниците – съпрузи са осъществявали явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху съответните идеални части върху тях с намерение за своене в изискуемия от закона 5 или 10-годишен срок. Дори да се приеме, че със съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, което в настоящия случай е станало на 26.04.2024 г., ответниците са манифестирали намерението си спрямо останалите съсобственици да своят целия имот, то към датата на депозиране на исковата молба – 22.10.2024 г., не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 и в ал.2 ЗС 10-годишен или 5-годишен срок за това. Индиция за наличие на факта, че владението на съпрузите, ответници в настоящото производство е било смущавано е изводимо и от кредитираните показания на свидетелите И.А.П. и Р.С.Д., които сочат за наличие на спорове между ищеца Т. Р. С. и семейството на дъщеря му И. Т. М. след смъртта на съпругата му през 2023 г., когато той не е бил допускан до имота си, а също така и от материалите по образуваната преписка – пр.пр. № 2345/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково. В тази връзка сравнителния и систематичен анализ на доказателствата не установява по безспорен начин, че ответниците са установили фактическа власт върху целия имот преди 2023 г. или че са осъществили т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Освен това, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която вписването на нотариален акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците/съсобствениците за целия имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници/съсобственици на имота на намерението на владелеца-сънаследник/съсобственик да свои целия имот /в този смисъл са Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, както и че самото деклариране на съсобствен имот, заплащането на дължимите за него данъци и извършването на ремонти в него не представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС /така в Решение № 195/28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 236/18.03.2010 г. по гр. д. № 2800/2008 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. По всички изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че по категоричен начин се установява, че ищецът притежава право на собственост върху 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 77195.734.115, както и 1/3 ид.част от сграда с идентификатор № 77195.734.115.4 и 5/12 ид. части от сграда с идентификатор № 77195.734.115.5, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да му предадат владението върху спорните идеални части. При този извод относно спорното материално право и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е необходимо да се отмени Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 41, том II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024 г. на Х.З. – помощник нотариус по заместване при Н.Т. - нотариус с № 78 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие - района на Районен съд – Хасково, до размера от притежаваната от ищеца квота в съсобствеността. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отмяната му се явява законна последица от уважаване на ревандикационните искове, която съдът следва да присъди служебно, дори и ищецът да не бе направил искане в този смисъл. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 926,60 евро, от които 159,66 евро (312,26 лв.) за заплатена държавна такса и 766,94 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК. По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност от ответниците на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Доколкото адвокатското възнаграждение в случая е дори под минимума, определен по правилата на чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, то същият не следва да се редуцира. Мотивиран от горното, съдът