Присъда № 29 от 9.9.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 724/2024 г.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н.Е.Н. е родена на ••• г. в гр. Б., с постоянен адрес: гр.•••, вх.А, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с основно образование, ЕГН: ••••••••••. С Решение рег. № 50 от 05.02.2026г. по гр.д. № 966/2025г. по описа на Окръжен съд Б., Н. е поставена под ограничени запрещение. Към 11.07.2021г. Н. не е била придобила правоспособност за управление на МПС.

В ранните часове на 11.07.2021г. Н. се намирала в квартирата на лицето Д.М. в к. к. „Слънчев бряг“, общежитие „•••. Била употребила алкохол и наркотици и без негово знание, докато той спял, взела ключовете за собствения му автомобил – „Мазда Примаци“ с рег. № •••, заключила входната врата на квартирата, излязла и около 06:00 часа поела управлението на автомобила – въпреки, че е неправоспособен водач.

Започнала придвижване с автомобила по улиците на к. к. „Слънчев бряг“, като около 06.15 часа се движела по ул. „Първа“. Около местността „Магурата“ Н. повишила скоростта на управление на автомобила, като предприела маневра изпреварване на автомобили, сред които таксиметров автомобил, управляван от свидетеля И.П.. Навлязла в насрещното движение (въпреки наличната пътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ – М1, която забранява на превозните средства да я пресичат), изпреварила автомобила, за малко избегнала удар с насрещно движещите се автомобили и отново се върнала в лентата си на движение, като повишила скоростта си до 76 км/ч, при ограничение за този участък от 50 км/ч (за движение в населено място). Непосредствено след това, в близост до спирка „Фрегата“ поради движението с неразрешена скорост и предприетата от нея маневра по неправилно изпреварване, изгубила контрола върху управлявания от нея автомобила, вследствие на което настъпил удар между него и задната лява част на паркиран по същото време таксиметров автомобил – „Дачия Логан“ с рег. № •••, в който на предна лява седалка се намирал св. М. (който бил паркирал малко преди това на мястото с цел да изчака свои познати). Вследствие на удара автомобилът „Дачия Логан“ осъществил контакт с паркирани в близост леки автомобили – „Мерцедес“ с рег. № ••• и „Ауди А4“ с рег. № ••• и се ударил в автобусната спирка, като я съборил, а щети били нанесени и на намиращия се след спирката лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № •••. Управляваният от Н. автомобил „Мазда“ останал на пътното платно. Веднага след произшествието Н. излязла от автомобила „Мазда“ и се отдалечила, а М. останал приклещен в автомобила „Дачия Логан“. На мястото се отзовали намиращ се на близо свидетели, като свидетелите И.П. (който възприел случващото се и спрял на мястото на инцидента) и Н. (който бил в близко заведение за бързо хранене) възприели, че Н. излиза от автомобила „Мазда“, като първо се насочили към ударения автомобил „Дачиа Логан“ и помогнали на св. М. да излезе от него. Тъй като М. имал болки в крака, му бил донесен стол на който да седне, а за инцидента били подадени сигнали до службите на полицията, бърза помощ и пожарната. Междувременно св. Н. възприел, че автомобилът „Мазда“ е празен и след като получил информация от други очевидци, тръгнал в посоката, в която установил, че е избягал водачът на този автомобил, като след около 20 метра възприел подсъдимата (тогава я възприел като жена на възраст около 30 години), която била легнала в намиращи се на мястото храсти. Свидетелят Н. я хванал и започнал да я води към мястото на инцидента, като тя била видимо пияна, дърпала се, опитвала се да избяга. С помощта и на други очевидци, които се събрали на мястото на инцидента, Н. била задържана на място. На място бил извикан и св. Н. – собственик на таксиметровия автомобил „Дачия Логан“, който също възприел Н. на мястото на инцидента и установил, че тя е била водачът, предизвикал произшествието – по данни от очевидците.

Около 10 минути по-късно на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които изпълнявали служебните си задължения като наряд „Автопатрул 1“. Сред тях бил свидетелят А., който възприел, че има ударени няколко автомобила, а таксиметров автомобил „Дачия“ бил качен на местата за сядане на пътници на спирката. На мястото имало събрани множество граждани, които посочили подсъдимата Н. като виновния водач, управлявал автомобила „Мазда“. Полицейските служители установили самоличността й и поискали съдействие от служители на КАТ. През това време, тъй като Н. била превъзбудена и агресивна, й били поставени белезници. Била качена в служебния автомобил, но продължила да се държи агресивно, като се опитвала от задните седалки да излезе от автомобила през предните. На място пристигнали служители на КАТ при РУ Несебър, а именно: свидетелите Д. и М.. Те възприели Н., във видимо нетрезво състояние и агресивно настроена. Направили й тест за алкохол, като резултатът от дрегера показал 3,79 промила. Бил извършен и тест с Дрегер дръг тест 5000, като апаратът отчел положителен резултат за употреба на „метамфетамин“. От полицейските служители бил съставен протокол за ПТП. Н. била заведена до ФСМП Несебър, където й били взети кръвна проба (разпределена в два броя вакуумни епруветки) за установяване концентрацията на алкохол и употребата на наркотици, както и проба от урина (в пластмасов контейнер).

Междувременно св. М. бил транспортиран с линейка в болница до гр. Бургас. Установило се, че има скъсани сухожилия на крака, като на 23.12.2021г., след проведен ядреномагнитен резонанс, претърпял и оперативна интервенция. Във връзка с прегледа му било издадено съдебномедицинско удостоверение 280 от 13.07.2021г., като били констатирани болки и ограничени движения в десния крак и данни за фрактура на 8 и 9 ребрени дъги.

На произшествието бил извършен оглед, документиран с протокол, ведно със снимков материал (на л. 66 – л. 88, том I от ДП).

След като полицейските служители констатирали, че автомобилът „Мазда“ е собственост на лицето Д.М., обитаваният от него адрес (в общежитие „Строител 1“, ст. 234) бил посетен от служителя Д. Й., който изготвил докладна записка, в която вписал, че получил сведения от М., че е заключен в апартамента от приятелката си докато е спал и няма ключ, с който да може да отключи, а липсват и ключовете за автомобила му.

От полицейски служители била установена видеосистема в близост до инцидента, записи от която били свалени на дигитален носител – диск DVD-R „Kodak”. Относно този запис била извършена експертиза от вещото лице П.М. с номер 260 от 17.08.2021г. (на л. 4 – л. 8, том II от ДП). Установява се, че на записите се вижда как светъл на цвят лек автомобил пресича разделителната линия М1 на двете ленти за движение, навлиза в дясната пътна лента по посока на неговото движение, след което се блъска в паркиран жълт на цвят лек автомобил – такси, в който се вижда, че на предна лява сделка се намира човек.

Във връзка с транспортното произшествие е изготвена съдебно-автотехническа и оценителна експертиза (приобщена по надлежния ред в хода на съдебното следствие, чрез прочитането й по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК), находяща се на л. 13 – л. 25, том II от ДП, от която се установява, че скоростта на автомобила „Мазда“ преди удара била около 76 км/ч, а причина за произшествието са управлението с тази, неразрешена скорост, извършената маневра по изпреварване и загубата на управление върху автомобила. Установява се, че автомобила „Мазда Примаци“ претърпял „тотална щета“ вследствие на катастрофата, като повредите били на стойност от 2855,16 лв.

От изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни 149 от 14.02.2024г. (на л. 120 – л. 122, том II от ДП), от вещото лице Б.М., приобщена надлежно в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК, се установява, че св. М. претърпял травма – разкъсване на предна кръстна връзка с вътреставен излив на дясното коляно, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, с оздравителен период от около 7-8 седмици, като тази травма би могла да се получи вследствие на претърпяно ПТП.

От заключението на изготвената съдебно химикотоксилогична експертиза (на л. 111 – л. 114, том I от ДП), приобщена по надлежния ред на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК в хода на съдебното следствие, се установява, че в пробите от кръв и урина на Н. са установени тетрахидроканабинол и метамфетамин, а наличието на алкохол в кръвта е от 3,51 g/L.

В рамките на съдебното производство надлежно са приобщени два броя съдебни психиатрични експертизи – от вещото лице А.И. (на л. 130 – л. 135 от делото), приобщена чрез прочитането й по реда на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК и от вещото лице Р. (на л. 204 – л. 218 от делото), приобщена чрез прочитане и извършен разпит на вещото лице в съдебно заседание на 10.03.2026г. Вещото лице Иванова е дало заключение, че Н. страда от продължително разстройство на съзнанието, като при спиране употребата на алкохол и наркотични вещества и адекватен прием на медикаменти е възможно частично подобряване на състоянието й. От заключението на вещото лице Р. се установява, че няма данни употребените алкохол и наркотични вещества на 11.07.2021г. да са довели разстройство на психичните функции на подсъдимата до степен на кома или психоза, което да я е лишило от психичните й годности да разбира и ръководи поведението си. Направен е извод, че е била в състояние да разбира свойството и значението на поведението си и поведението на околните. Констатирана е съхранена годност на Н. да участва в производството, тъй като симптомите на влошеното й личностно функциониране са свързани с употребата на алкохол и ПАВ. Направен е извод, че е наказателно отговорна за извършеното от нея деяние.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от по-голямата част от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място – показанията на свидетелите Н., М., П. и Н. (на последния вкл. чрез надлежното прочитане на показания, дадени в хода на ДП по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) са ясни, последователни и категорични. Следва да се отбележи, че четиримата свидетели са преки очевидци на инцидента (или на отделни етапи от него) и са възприели пряко относимите за случая факти и обстоятелства. Показанията им се кредитират изцяло от съдебния състав, тъй като не страдат от никакви неточности, непълноти или логически несъответствия. От показанията на св. П., който е управлявал изпреварен непосредствено преди инцидента от Н. автомобил, се установява както поведението й по неправилно изпреварване на автомобили, така и последвалия непосредствено след това изпреварване сблъсък с друг автомобил – „Дачия Логан“. От показанията на този свидетел се установява категорично, че Н. е била водач на автомобила, причинил произшествието, като се установява и, че в ударения автомобил, на предна лява седалка се намирал св. М., а св. П. е един от тези, които са му помогнали да излезе. Тези показания съответстват и на показанията на св. Н., който също е оказал помощ на М. да излезе от автомобила, а впоследствие е спомогнал за установяване на подсъдимата, която първоначално излязла от управлявания от нея автомобил и се отдалечила от мястото на инцидента, като виновния за произшествието водач. Показанията на св. Н. се кредитират, вкл. и в прочетената по надлежния ред част за обстоятелства, за които (с оглед изминалия период от време) е имал неясни спомени. Свидетелят изрично е посочил, че не помни в пълнота събитията (към момента на съдебното следствие), поради което е потвърдил изцяло дадените от него показания на досъдебното производство, които установяват релевантни за фактическата обстановка обстоятелства. От показанията на тези двама свидетели – очевидци, категорично се установява, че именно подсъдимата е управлява автомобила „Мазда“ (като свидетелят П. я посочва като водач и в рамките на разпита си в проведеното съдебно следствие). Техните показания се кредитират. Не са налице данни, които да ги разколебават. Изнесените данни за присъствието на друго лице (неустановено по делото), което е заявило, че е било пътник в управлявания от Н. автомобил, по никакъв начин не могат да променят установените категорични обстоятелства, че тя е водачът, предизвикал въпросното произшествие. Освен от коментираните преки доказателства, фактът, че Н. е управлявала автомобила „Мазда“ се установява и от показанията на св. М., който непосредствено след удара е изваден и е видял, че именно Н. е задържана от граждани, а впоследствие и от полицейските служители и е посочена като лицето, управлявало автомобила. В същата насока са и показанията на св. Н., който (като собственик на удареното МПС) е дошъл на мястото на инцидента непосредствено след реализирането на събитията. В заключение – показанията на тези четирима свидетели са категорични и установяват съществени елементи от фактическата обстановка по делото – вкл. извършеното от Н. управление на автомобила „Мазда“, предприетите от нея маневри, настъпилият удар и събитията веднага след инцидента – по установяването й и оказването на помощ на пострадалия М. и сигнализирането на компетентните органи.

Във връзка с механизма на произшествието показанията на свидетелите очевидци напълно съответстват на установеното от камери за видеонаблюдение в близост до инцидента, като заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Митев категорично потвърждава установеното на записите, че именно след предприетата маневра изпреварване и при прибиране в своята лента на управление, е последвала загубата на управление от страна на Н., вследствие на което е настъпил и ударът с другия автомобил. Механизмът на ПТП се потвърждава от съставеното писмено доказателство от полицейските служители – протокол за ПТП, а така също от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. Категорично механизмът се установява от прочетената по реда на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК съдебно авто-техническа експертиза, като са били налице всички предпоставки за прочитането й по този ред, тъй като вещото лице е починало, а всички страни са изразили съгласието за приобщаване на експертизата без разпита му.

Относно конкретните травми, причинени на М., напълно се кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза, която е приобщена чрез прочитане по реда на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК – със съгласието на всички страни и при декларирана от вещото лице невъзможност да се яви за насроченото открито съдебно заседание. Експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна и компетентна, като от нея се установява както характерът на травмата, така и затрудненията, до които е довела и периода на възстановяване. Установява се възможна причинна връзка с настъпилото ПТП, а тази причинна връзка категорично се установява от показанията на свидетелите М., П. и Н., които са свидетелствали за получена травма в областта на крака, която е в резултат от произшествието.

Следващата група свидетели, а именно – явилите са на място полицейски служители А., а впоследствие – Д. и М., също изнасят факти, относими за случая, като показанията им се кредитират напълно от съдебния състав. Относно свидетелите М. и Д., с оглед липсата на пълни спомени (при изминалия период от време между инцидента и разпита им в съдебно следствие) е извършено и надлежно прочитане на показанията им (на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК). Въпреки, че са прочетени без съгласието на подсъдимата и не могат да са единствено доказателство, на което да се основава присъдата, показанията на тези свидетели се кредитират изцяло (вкл. в прочетените части), тъй като техните показания не установяват пряко самия инцидент, а полицейската намеса непосредствено след него и като такива не са единствените, на които се основава присъдата. От показанията на тези свидетели още веднъж се установява, че именно Н. е управлявала автомобила (посочена им категорично от очевидците на инцидента), като се установяват обстоятелствата около задържането й, вземането на кръвни проби и проби от урина и съставянето на всички необходими документи. Впрочем показанията им се потвърждават напълно от съставените от контролните органи писмени документи – 2 бр. АУАН и 2 бр. талони за изследване, съставени от св. М. (на л. 23 – л. 24 и л. 26 – л. 27, том I от ДП), протокол за медицинско изследване (вкл. в оригинал на л. 131, том I от ДП). Ето защо показанията на тези свидетели се кредитират изцяло, като от тях се установят конкретни факти по установяването от контролните органи на Н. като водач на автомобила, причинил ПТП и обстоятелства около извършените от полицейските служители тестове и проби във връзка с употребата от Н. на алкохол и наркотични вещества.

В пряка връзка с горните доказателства, съдът кредитира изцяло заключението на съдебната химикотоксилогочина експертиза (на л. 111 – л. 114, том I от ДП). Видно от уведомително писмо (на л. 248 от делото) вещите лица са изтъкнали уважителни причини и са изложили, че поддържат заключението си, като в рамките на съдебното следствие е дадено изрично съгласие от подсъдимата и защитника й за прочитане на заключението, без разпит на вещи лица, като това е сторено по реда на чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1 НПК – при наличието на всички предпоставки за това. Заключението им е обективно, компетентно и безпристрастно, не е оспорено от страните и е извършило изследване на надлежно взети проби. Изводите им са категорични и са резултат от извършен компетентен анализ на пробите. Съдът приема за доказано от експертизата, че наличието на алкохол в кръвта на Н. към момента на управление на МПС е било от 3,51 грама на литър, а също така в кръвта и урината й са установени наркотични вещества -–тетрахидроканабинол и метамфетамин.

Във връзка с обстоятелствата около отнемането на автомобила принципно е вярна тезата на защитата, че от една страна са обясненията на подсъдимата (която твърди, че Д.М. й дал разрешение да вземе автомобила), а от друга страна показанията на самия М., който в случая дори не е разпитан в хода на съдебното следствие, че не е давал такова разрешение. При такива противоречиви данни, на първо място следва да се вземе предвид, че обясненията на подсъдимото лице са средство да въведе в процеса защитната си версия – в случая защитна версия срещу едното от извършените деяния. Когато са налице такива противоречиви данни е необходимо да се изследват независими и обективни доказателствени източници и да се анализират косвените доказателства по делото. В случая безспорно установен факт е, че Н. е управлявала чужд автомобил (собственост на М.), при управлението на който е предизвикала ПТП. Това е косвено доказателство, което все още не може да установи с категоричност, че същият е бил взет от нея без знанието на собственика. От изготвената от полицейските служител Й. докладна записка (на л. 19, том I от ДП) обаче категорично се разколебава лансираната от подсъдимата версия. Видно е, че става въпрос за писмен документ, изготвен от полицейски служител, който не е заинтересован от изхода на делото и който (в рамките на възложената му проверка) е възприел, че Д.М. се намира в заключен апартамент, няма ключ, с който да може да отключи на полицейския служител, а е установил, че липсват и ключовете на автомобила му. Тези факти, установени от обективен източник, ясно установяват (в комбинация с управлението на чужд автомобил, довело до ПТП), че управлението върху автомобила „Мазда“ е поето без знанието на М., чрез използване на ключовете на този автомобил. Няма никаква логика във версията на Н., че ключовете й са били дадени доброволно от него, защото той не би имал никаква причина вследствие на такава доброволност да се поставя в положение да е заключен в квартирата си и да не може да излезе от нея.

При формиране на фактическите си изводи, съдебният състав обсъди и двете изготвени по делото съдебно-психиатрични експертизи. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице Р., като счита същото за категорично и професионално изготвено. Видно е, че вещото лице е провело личен преглед на подсъдимата на 06.11.2025г., като е извършило подробно интервю. Извършен е подробен анализ и на наличните доказателства, вкл. медицинските документи, представени от подсъдимата. От вещото лице е направен категоричен извод (който съответства и на установените по делото данни) за трайна злоупотреба от страна на Н. с алкохол и наркотични вещества, които са довели до грубо безразличие към преживяванията на околните, безотговорност, конфликтни интимни отношения, ниска поносимост, неспособност за изживяване на вина, изразена склонност да обяснява поведението си с външни причини. Констатирано е обаче, че тази злоупотреба е в момент на ремисия, а констатираните разстройства (вкл. в медицинските документи) не са от такова естество, че да доведат до краткотрайно или дългосрочно разстройство на съзнанието, тъй като не са предизвикали качествено разстройство на психичните функции. Самото вещо лице не е установило категорични данни за същинска психична болест. Тези изводи на вещото лице са защитени убедително при разпита му в съдебно заседание, като са потвърдени от обективни данни, събрани от вещото лице, вкл. поведението и указаното съдействие непосредствено след инцидента на полицейските служители – за вземането на проби и съставяне на нужните документи. Вярно е, че от показанията на свидетелите се установява агресивно и хаотично поведение на Н. след инцидента, но както се посочва и от вещото лице Р. – винаги при употреба на алкохол и наркотични вещества контролът е занижен, а това само по себе си не означава, че лицето не може да разбира извършеното. Съдът не намира, че от изготвената експертиза от вещото лице Иванова може да се разколебаят заключенията на вещото лице Р.. Впрочем и в това заключение се съдържа ясен извод, че е налице личностово разстройство, което се дължи на трайна употреба на алкохол и наркотични вещества. Въпреки това, изводите на вещото лице Иванова, че Н. не е вменяема към датата на експертното обследване и страда от продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, са изцяло декларативни и в експертизата липса обективно обсъждане на обстоятелства (вкл. установени при интервю с Н., или от обсъдени медицински документи), които да са довели да такъв категоричен извод. Показателно е, че в експертизата се съдържа заключение в насока, че при спиране употребата на алкохол и наркотични вещества и при лечение, е възможно състоянието й да бъде подобрено. Този извод е в противоречие с предходния, че тя страда от продължително разстройство, изключващо вменяемостта. Т.е. като изводи за състоянието на подсъдимата, това вещо лице е направило същите обективни изводи като тези на вещото лице Р. – че се касае до злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, която води до разстройство на личността, но при лечение и спиране на употребата, състоянието на лицето ще се подобри. При тези фактически изводи напълно декларативни и произволни са заключенията, че става въпрос за невменяемо лице. От своя страна изводите на вещото лице Р. са последователни и категорични и държат сметка за специфичното състояние, в което попадат лица, зависими от употребата на алкохол и наркотици, което състояние се променя изцяло според това дали системната употреба ще продължи, или не. Показателно е, че и в експертизата на вещото лице Иванова липса конкретно поставена диагноза за психическо заболяване, което да е довело до твърдяната от нея невменяемост. Крайният извод на съдебния състав е, че не става въпрос за противоречиви заключения, а за две заключения, които са стигнали до еднакъв извод относно медицински критерий на вменяемостта – че отклоненията се дължат на системната употреба на алкохол и наркотични вещества. При този еднакъв извод относно медицинския критерий, съдебният състав приема за напълно логични обоснованите надлежно от вещото лице Р. изводи, че не става въпрос за конкретно психическо заболяване, а за поведение, което е в отклонение от общоприетото и страда от различни дефицити, но не е пречка лицето да разбира свойството и значението на извършеното. Тези изводи напълно се възприемат от съдебния състав и се приемат за обосновани и категорични, за разлика от необоснованите и декларативни изводи на вещото лице Иванова, че е налице невменяемост, без това да е обяснено с медицинска диагноза, или по друг категоричен начин. Ето защо съдебният състав кредитира напълно заключението на вещото лице Р. и с оглед категоричността му прие, че не са необходими допълнителни заключения за изясняване на делото от фактическа страна.

Останалите събрани по делото доказателства установяват релевантни факти за личността на подсъдимата – справка за нарушител/водач, справка за съдимост, както и медицински документи.

Съвкупният анализ на гласните, писмените доказателства по делото, както и на експертизите води до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания погоре начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила деянието по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК:

На първо място от фактическа страна е необходимо да се устави отнемането на чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение на извършителя да го ползува. От фактическа страна безспорно се установява, че Н. е отнела посочената в обвинителния акт движима вещ – лек автомобил (която е и моторно превозно средство), от владението на пострадалото лице Д.М.. Този фактически извод произтича както от факта, че без да е правоспособен водач, тя е управлявала чуждото МПС – „Мазда Примаци“ с рег. номер ••• и е предизвикала с него ПТП, а от друга страна – от факта, че на другия ден собственикът М. е установен заключен в жилището си, като ключовете му били отнети, без знанието му. Т.е. М. безспорно е осъществявал фактическа власт върху вещта. От своя страна подсъдимата е прекъснала владението върху тази вещ, осъществявано от пострадалия, като е осъществила свое такова върху автомобила – без знанието и съгласието на собственика влязла в автомобила, привела го в движение чрез контактния ключ, поела е управлението му и напуснала мястото на деянието. С последните си действия тя е установила своя фактическа власт върху автомобила, като в същото време е пристъпила и към ползването на същия – започнала е да се движи с него из к. к. „Слънчев бряг – до момента на произшествието. От обективна страна безспорно се установява също така, че движимата вещ е била чужда, което е било недвусмислено ясно и за подсъдимата и не се е следвала на Н. на законно правно основание, като по никакъв начин не й е било разрешено да я ползва.

На следващо място от обективна страна се установява, че за отнемането на автомобила е използвано техническо средство – оригинален контактен ключ за него. С оглед формираната съдебна практика на ВКС – Решение № 155 от 28.07.2017г. по к.н.д. № 392/2017г. по описа на II н.о., Решение № 170 от 04.07.2011г. по к.н.д. № 1022/2011г. по описа на II н.о., именно ключът за автомобила следва да се възприема като „техническо средство“ по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, а в случая от фактическа страна безспорно се установява, че Н. е привела автомобила в движение чрез оригиналния ключ на автомобила.

От обективна страна е налице и квалифициращия признак – да е последвала повреда за автомобила. Това обстоятелство се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която е установила повредите по автомобила "Мазда Примаци“ и тяхната стойност. Т.е. фактите по делото категорично установяват настъпила повреда по превозното средство – вследствие на отнемането му.

Налице е и следващият признак от обективна страна, а именно: деянието е извършено в пияно състояние. Този факт категорично се установява от приетата химико-токсикологична експертиза, според която непосредствено след произшествието е установена концентрация на алкохол в кръвта на Н. от 3,51 g/L, а това количество попада във фазите на остро алкохолно повлияване.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала, че процесната вещ не е нейна, че не й се следва, вкл. няма право да я ползва, и че установява своя фактическа власт върху вещта против и въпреки волята на собственика й, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от подсъдимата фактически действия по вземането на ключа от автомобила и заключването в апартамента на М., последвани от отнемането на автомобила, както и действията й по привеждането му в движение и напускане на мястото на произшествието, безспорно обективират намерението й противозаконно да ползва вещта. Н. много добре е съзнавала, че става въпрос за автомобил, собственост на друго лице, но въпреки това го е отнела. Тя е формирала умисъл за противозаконно отнемане на МПС с цел ползване още в момента, в който отнела контактния ключ за него. Последното се установява по фактическите й действия, насочени към напускане на мястото на престъплението с автомобила. Формирала е и умисъл, че използва техническо средство – контактен ключ, както и, че е в пияно състояние. Впоследствие и при настъпилото ПТП е причинила повреда на превозното средство. Относно субективното й отношение, вече се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Р., според което Н. е могла да разбира свойството и значението на действията си към момента на деянието.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

На следващо място подсъдимата е осъществила деянието по чл. 343, ал. 3, б. “а“, вр. ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП.

Според цитираните норми на наказание подлежи деец, който при управление на МПС наруши правилата за движение и в причинна връзка с това нарушение по непредпазливост причини средна телесна повреда на друго лице – като деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози и извършителят е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон.

Първият елемент от обективната страна на деянието е да е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна от подсъдимия. В конкретния случай прокуратурата е повдигнала обвинение за това подсъдимата да е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че Н. се е движела със скорост, която не е била разрешена за пътния участък – 76 км/ч, при въведено ограничение за движение в населено място от 50 км/ч, с което безспорно е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП. След като е управлявала с неразрешена скорост, това нейно поведение поглъща и управлението с „несъобразена“ скорост, тъй като според трайната съдебна практика всяка скорост, която не е разрешена, не е и съобразена. Това означава, че нарушението на режима на скоростта е едно – по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и липсва самостоятелно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което с присъдата Н. беше оправдана да е извършила самостоятелно такова нарушение на ЗДвП. Посочената скорост е достигната вследствие на неправилна маневра по изпреварване, предприета от Н., чрез пресичане на непрекъсната маркировка „М1“, поради което тя безспорно е допуснала нарушение и на чл. 63 от ППЗДвП. Вследствие на предходните две нарушения е допуснала и загуба на контрола върху автомобила – нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Комплексът от тези три нарушения (както се установява и от съдебно авто-техническата експертиза) е довел до последвалия удар и до настъпване на произшествието. Следователно в причинна връзка с посочените нарушения на правилата за движение е настъпило и процесното ПТП.

Наред с това от обективна страна безспорно се установява, че вследствие на произшествието свидетелят М. е претърпял телесно увреждане. Както се установи от фактическа страна, той е претърпял разкъсване на предна кръстна връзка на дясно коляно с вътреставен излив, довели до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 7-8 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. В съдебната практика на върховната инстанция е застъпено разбирането, че белегът „трайност” се свързва с минимална продължителност от около тридесет дни – напр. т. 8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 1006 от 16.IХ.1974 г. по н. д. № 904/74 г., III н. о., Решение № 530 от 7.ХII.1984 г. по н. д. № 520/84 г., III н. о. (последните две свързани именно с трайно затруднение движението на крайниците). В случая движението на определен крайник на пострадалия е било затруднено за повече от тридесет дни (дори при обичаен ход на оздравителния процес). Поради тази причина пострадалият е претърпял „средна телесна повреда” в резултат на настъпилото ПТП.

Към 11.07.2021г. Н. не е била правоспособен водач и не е притежавала категория „В“ за управление на лек автомобил, поради което е налице и обективния признак в чл. 343, ал. 3 НК – произшествието да е причинено от водач, който е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност.

От фактическата страна категорично се установява, че Н. е управлявала след употребата на алкохол (3,51 g/L) и наркотични вещества – марихуана и метамфетамин (заключението на химикотоксилогичната експертиза), поради което и тези елементи от обективната страна на деянието са налице.

Нарушението на правилата за движение е съставомерно и от субективна страна, тъй като Н. е съзнавала какво е ограничението на скоростта, но въпреки това е предприела забранена маневра по изпреварване и е превишила разрешената скорост, като това е довело и до липса на контрол от нейна страна върху автомобила. Ето защо тя съзнателно е допуснала нарушенията на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП.

Същевременно по отношение на настъпилото ПТП е действала по непредпазливост при форма на вината небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на процесното ПТП, ведно с настъпилите вследствие от него увреждания на здравето на пострадалото лице, но е била длъжна, или е могла да ги предвиди. Същата е следвало да предвиди, че като изпреварва неправилно и превишава разрешената скорост, ще изгуби постоянния контрол върху автомобила и може да настъпи ПТП между управляването от нея МПС и други участници в движението. Била е длъжна и е могла да предвиди, че от това ПТП могат да настъпят телесни увреждания за участниците в него.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Н. е извършила престъплението по чл. 343, ал. 3, б. “а“, вр. ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63 от ППЗДвП.

Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, съдът намира следното:

Относно деянието по чл. 346, ал. 2 НК:

Налице сравнително висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 346, ал. 2 НК наказание (Лишаване от свобода от една до десет години). Обществената опасност на дееца е ниска, тъй като Н. е неосъждана (била е освобождавана в миналото от наказателна отговорност на основание чл. 78А НК). Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът приема за смекчаващи вината обстоятелства съдействието, което Н. е оказала на разследването, вкл. и във фазата на съдебното разглеждане на делото. Смекчаващо вината обстоятелство е и влошеното и здравословно състояние, за което са налице данни от приетите по делото експертизи. Смекчаващо вината обстоятелство е и изключително дългият период от време, изминал между извършване на деянието и осъждане на подсъдимата (над 5 години), като следва да се отчете, че изтичането на част от него е свързано с обективни причини – необходимост от изготвяне на експертизи за състоянието на подсъдимата. Тези обстоятелства не са изключителни или многобройни и не предполагат определяне на наказание по реда на чл. 55 от НК, но поради същественият им превес обосновават налагане на наказание в предвидения в чл. 346, ал. 2 НК минимум, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Тези обстоятелства позволяват наказанието да бъде определено към предвидения от закона минимум. С наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. По този начин на Н. ще се въздейства превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да й подейства превъзпитаващо и да я насочи към спазване на закона под заплахата свободното й придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез наложеното наказание подсъдимата може да бъде превъзпитан към зачитане на правния ред. С присъдата не беше наложено наказанието по чл. 346, ал. 4 НК, тъй като подсъдимата е неправоспособен водач.

Относно деянието по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК:

За посоченото деяние се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. Посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства са налице и по отношение на това деяние, тъй като касаят личността на подсъдимата и изминалия период от време. Отегчаващо вината обстоятелство е мащабът на настъпилото ПТП, който е поставил под заплаха и други граждани, а така също произшествието е довело и до други – несъставомерни повреди. При наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед по-леката наказуемост на това деяние, съдебният състав отново достигна до извод, че адекватно за постигане целите на наказанието е такова към минимума – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което отговаря в пълнота на целите на чл. 36 от НК.

С оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, съдебният състав определи едно общо найтежко наказание по осъжданията за двете престъпления, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от една година.

Същевременно съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на „условното осъждане” спрямо Н. – във връзка с определеното общо наказание. Преди извършване на деянията тя не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен това съдът определи общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата н е е наложително тя да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че с обществената опасност на извършените деяния и като се отчете фактът, че извън тях няма данни за каквато и да е друга престъпна дейност на Н., тя по-лесно би могла да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време подсъдимата ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще я мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание.

С оглед признаването на подсъдимата за виновна на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в нейна тежест бяха възложени и разноските по делото. Съдът разпореди сумата от 622,44 евро бъде заплатена по сметка на ОД на МВР гр. Бургас, тъй като същата представлява разноски, направени в хода на досъдебното производство. Направените в рамките на съдебното производство разноски от 514,27 евро, бяха възложени да се заплатят по сметка на Районен съд Несебър.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: