Решение № 887 от 1.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1059/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6634 от 03.12.2024 г., постановено по гр. д. №6638/2022 г. по описа на СГС, I-9 състав, са отхвърлени предявените от Ц. А. С. срещу С. К. С., И. К. С., С. К. С. и К. К. С., главни субективно съединени искове с правно основание чл. 30 ЗЗД - за унищожаване на съдържанието на декларация от 03.08.2018 г. за отказ от право на ползване на подробно описан имот – Мезонетен апартамент 12, находящ се в жилищна сграда в гр. •••, ул. „•••“ № *, вход в на пети и шести жилищни етажи, със застроена площ на пети етаж - 259. 54 кв. м., и на шести етаж - 33. 49 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 18 с площ от 3.24 кв. м., избено помещение № 19 с площ от 2. 51 кв. м. избено помещение № 15 с площ от 3. 76 кв. м., заедно с 4. 97 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ IХ 411, 412, 415, 416, 417, като подписана поради упражнена спрямо ищцата заплаха.

С решението са отхвърлени и предявените от Ц. А. С., срещу С. К. С., И. К. С., С. К. С. и К. К. С., евентуални искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на брачен договор от 03.08.2015 г. и на декларация от 03.08.2018 г. поради противоречие с морала и добрите нрави и заобикаляне на закона.

С решението на ответниците са присъдени разноски - 5 000 лв. на С. К. С. и 2 000 лева на С. К. С..

Недоволна от решението е останала ищцата Ц. А. С.. В жалбата излага подробни доводи, че съдът правилно приема, че разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от СК представляват основни начала при изграждане на брачната връзка и установяват общи правила за морал и добри нрави в семейните отношения. От приетите по делото доказателства не се установява между ищцата и починалия й съпруг след 2012 г. да е съществувала връзка на взаимно уважение, разбирателство и обща грижа за семейството. Напротив, установено е изключително влошаване на съпружеските отношения между ищцата Ц. С. и починалия и бивш съпруг К. И. С., което не кореспондира на морала и добрите нрави. Въззивницата твърди, че от приетите писмени доказателства се установява, че са образувани съдебни дела за защита от домашно насилие, които доказателства кореспондират с показанията на свидетелите С. и Ц.. От показанията е установено наличие на физическа и психическа заплаха над ищцата от страна на бившия й съпруг. Поддържа съображения, че придобитите по време на брака имоти, представляващи предмет на настоящия спор, са съпружеска имуществена общност и доколкото не е оспорен приноса, то се приема, че е равен между съпрузите. Поради това и въззивницата има претенция по отношение на 1/2 ид. ч. от придобитото по време на брака имущество. Поддържа съображения, че е налице нищожност на брачния договор и Декларацията на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - поради противоречие с материалния закон. Счита, че клаузите на брачния договор и декларацията противоречат на принципите на равенство в правата и задълженията на съпрузите. Излага съображения, че е противно на морала и добрите нрави един от съпрузите да се облагодетелства и да ограбва имотите, придобити със средства на другия съпруг. Сочи, че представлява противоречие с морала и добрите нрави отказа от имущество, което получава даденото без насрещна престация. Поддържа, че чрез подписване на брачния договор ищцата се е лишила от имущество без получаване на насрещна престация, в полза на лице, за което има доказателства, че е нанесъл телесни повреди и е причинил психически тормоз на ищцата. Излага доводи, че отказа от имущество е продиктуван от множество правни заплахи и сигнали от страна на бившия й съпруг и условието да бъде оставена на мира е да му прехвърли цялото имущество придобито по време на брака. Излага и доводи, за противоречие на декларацията за отказ от право на ползване с морала и добрите нрави, тъй като декларацията я е оставила без никакви права върху имуществото. Имотите придобити с нейни средства, са се оказали собственост на бившия й съпруг. Счита, че целта на подписването на брачния договор и декларацията не е била осигуряване благополучието на семейството, а само това на съпруга й К. И. С., поради което те са подписани в нарушение на чл. 14 и чл. 17 СК. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на И. С. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори само от ответниците С. К. С. и И. К. С., чрез представителите им, в които се оспорва жалбата по подробни съображения. В отговорите излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и поддържат, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Ответникът С. К. С., чрез представителя си, поддържа, че върху ищцата не е упражняван никакъв психически тормоз, нито е заплашвана. Напротив, последната е упражнявала върху баща му психически тормоз, като го е заплашвала, изнудвала и излагала пред близки, приятели и пред обществото. Счита, че ищцата е имала за цел да отстрани останалите наследници и да се облагодетелства от имуществото на баща му. Поддържа, че не са налице основания нито за нищожност по чл. 26 ЗЗД на брачния договор и декларацията за отказ от право на ползване, нито за унищожаемост по чл. 30 ЗЗД. В процеса е доказано, че ищцата е получила достатъчно пари и имущество, без да има никакъв принос в придобИ.ето им. След прекратяване на брака е получила пари, както за издръжка, така и за наем на квартира за напред при подписване на брачния договор. Баща им е отглеждал и издържал брат им К., син от ищцата, за да я освободи от задълженията за това. Счита, че развалянето, както и унищожаването на брачния договор има действие за напред и изключва приложението на чл. 34 ЗЗД. Поддържа също, че няма пречка по време на брака съпрузите да уговорят, че имот, придобит преди сключването на брака, ще стане индивидуална собственост на единия съпруг. При прекратяване на брака настъпилото по силата на брачния договор вещно действие се запазва. Излага подробни доводи за неоснователност на исковете за нищожност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за недоказаност и неоснователност на претенциите. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Ответникът И. К. С., чрез представителя си, също излага съображения, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че съдът е обсъдил доказателствата и е достигнал до извод, че не са налице нарушения на добрите нрави, нито на материалния закон. Сочи, че не и неетично, нито неморално или в противоречие със закона съпрузите да правят дарения по между си, нито противоречи на добрите нрави отказа от имуществено право. Поддържа, че ищцата не доказва „цялото“ имуществото да е придобито с нейни средства и по време на брака с баща им. Напротив - установено е, че имотите са придобити от него преди брака с ищцата, по време на предишен брак, а по време на брака с ищцата баща им само е преуредил отношенията с бившата си съпруга. По отношение на иска за унищожаемост на декларацията за отказ от право на ползване от 03.08.2018 г., по чл. 30 ЗЗД счита, че иска е недопустим. Излага съображения, че според чл. 43, ал. 2 СК, унищожаването едностранна сделка свързана с брачен договор също има действие за в бъдеще, за разлика от общия ред по ЗЗД. Дори искът да бъде уважен, сделката ще се счита за унищожена от влизане в сила на решението. Тъй като бракът е прекратен на 21.09.2018 г., ищцата няма интерес от този иск. Прекратяването на брака води автоматично до прекратяване на брачния договор, с изключение на тези негови клаузи, които остават да действат и след прекратяването на брака – арг. от чл. 42, ал. 1, т. 3 СК. При липса на клаузи относно имуществените последици при прекратяване на брака, настъпилото по силата на брачния договор вещнопрехвърлително действие се запазва. Счита, че след прекратяване на брака възможността за уреждане на отношенията с едностранна сделка е погасена. Поддържа доводи, че психическия тормоз е осъществяван не от баща й, а от страна на ищцата, под формата на заплахи, изнудване и шантаж. Не са налице доказателства ищцата да е изпитвала основателен страх или да е упражнена заплахата, под която ищцата да е принудена да подпише брачния договор, както и декларацията за отказ от право на ползване. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

Останалите двама ответници С. К. С. и К. К. С. не са подали отговори на въззивната жалба.

Ответникът К. К. С. е подал молба на 09.02.2026 г., в която е посочил, че не оспорва въззивната жалба. Излага подробни съображения, че оспорените от неговата майка и ищца по делото Ц. С. сделки са нищожни тъй като противоречат на закона и добрите нрави и не е налице еквивалентност на престациите, респективно - са унищожаеми и сключени под заплаха. Моли да се отмени решението и да се уважат исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси свързани със законосъобразността на решението съдът е ограничен от доводите в жалбата.

Обжалваното решение е валидно.

По отношение допустимостта на решението по иска за унищожаемост на декларацията за отказ от право на ползване съдът намира следното :

В производството е останал за разглеждане единствено иск за унищожаване на декларацията за отказ от право на ползване от 03.08.2018 г. като подписана от ищцата при заплашване.

Искът за унищожаване на декларацията за отказ от право на ползване по своята същност е конститутивен иск. Защитата, която се търси с конститутивния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, т. е. разрешаване на спора относно потестативното право със сила на пресъдено нещо и наред с това се търси и да се предизвика промяна в гражданскоправните отношения между страните по сделката.

Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг способ за да постигне дължимата правна промяна. Правен интерес от предявяване на конститутивен иск липсва в случаите, когато целената правна промяна е настъпила по силата на други факти (в този смисъл решение № 312/28.10.2014 г., по гр. д. № 2800/2014 г. на ВКС, IV гр. о.).

Следователно, доколкото в случая отказът от право на ползване върху описаните недвижими имоти касае пряко имуществени права на ищцата, които са придобити въз основа на брачния договор, независимо от прекратяването на брака, доколкото не са налице други фактори, въз основа на които да е настъпила целената с иска правна промяна, за ищцата е налице интерес от предявяването на такъв иск и той е допустим.

Следователно решението е допустимо в тази част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че СГС е обсъдил приетите пред него писмени и гласни доказателства, като е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка.

В случая, с приетия за окончателен доклад, на основание чл. 146 ГПК като безспорни са отделени обстоятелствата, че ответниците са деца на К. И. С., както и че К. И. С. е починал на •••••••• г., а ответникът К. К. С. е син на ищцата и на К. И. С.. Безспорно е било и обстоятелството, че ищцата и К. И. С. са сключили на 14.02.2005 г. брак, който е прекратен на 21.09.2018 г.

Относно имотите предмет на спора са представени нотариални актове, както следва :

• нот. акт № 94, т. ІІ, рег. № 2084, дело № 296/26.06.1999 г. относно продажба на части от право на строеж в полза на К. С. за имот - мезонетен апартамент 12, находящ се в жилищна сграда в гр. •••, ул. „•••“ № *, вход в на пети и шести жилищни етажи, със застроена площ на пети етаж - 259. 54 кв. м., и на шести етаж - 33. 49 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 18 с площ от 3. 24 кв. м., избено помещение № 19 с площ от 2.51 кв. м. избено помещение № 15 с площ от 3. 76 кв. м., заедно с 4. 97 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ IX 411, 412, 415, 416, 417;

• нотариален акт № 128, т. ІІ, рег. № 11306 дело № 307/22.12.2004 г. за покупка от К. И. С. на подземен гараж № 9 на сутеренен етаж в пететажна жилищна сграда с три входа, находяща се в гр. •••, ул. „•••“ № *, със застроена площ от 34. 79 кв. м., заедно с 0. 57 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ IX - 411.412.415.416.417; Приети са и предходните нотариални актове на праводателите по отношение този гараж.

• нот. акт. № 46, т. ІV, рег. 1022, дело № 549/26.10.2006 г. за покупка от К. И. С. н а подземен гараж 4 на сутеренен етаж в пететажна жилищна сграда с три входа, находяща се в гр. •••, ул. „•••“ К 9 75-83, със застроена площ от 20. 66 кв. м„ заедно с 0. 34 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху УПИ IX -411.412.415.416.417;

• нотариален акт № 77, т. ХХІV, дело № 4676/21.03.1995 г. за покупка от страна на К. И. С. на гараж 10, находящ се в сградата на ЖСК „•••“, блок № * на улица ••• *, с площ от 22.09 кв. м., заедно с принадлежащите 0. 469 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти планоснимачни номера 10, 9, 8, 7, 6, 30, нов парцел ІІ от квартал 44, местност И. Вазов по плана на гр. София;

• нотар. акт № 69, т. І, рег. № 3490, дело № 60/31.03.2005 г. за покупка от К. И. С. на гараж № 8, находящ се в сградата на ЖСК „•••“, блок № * на улица ••• *, с площ от 24. 65 кв. м., заедно с принадлежащите 0. 469 % идеални части от общите на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти планоснимачни номера 10, 9, 8, 7, 6, 30, нов парцел ІІ от квартал 44, местност И. Вазов по плана на гр. София;

• нотариален акт № 121, т. V, рег. № 13574, дело № 842 от 06.12.2007 г. за покупко - продажба от А. И. С. на паркомясто № 1. 14, находящо се в гр. София, район Витоша, в жилищна сграда със смесено предназначение на бул. България, на сутеренния етаж на сградата, кота - 4. 00 метра, със застроена площ от 13.14 кв. м., заедно с 0. 0792 % идеални части от общите части на сградата, в която е разположен самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.538.1.153 с адрес на имота в гр. •••, район •••, бул. „•••“ *, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 с идентификатор 68134.1932.538 с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда;

• нотариален акт 122, т. V, рег. № 13575, дело № 843 от 06.12.2007 г. за покупка от А. И. С. на паркомясто № 1.15, находящо се в гр. София, район Витоша, в жилищна сграда със смесено предназначение на бул. България, на сутеренния етаж на сградата, кота 4. 00 метра, със застроена площ от 13. 14 кв. м., заедно с 0. 0792% идеални части от общите части на сградата, в която е разположен самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.538.1.153 с адрес на имота в гр. •••, район •••, бул. „•••“ *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор 68134.1932.538 с предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда.

Следва да се посочи, че от изброените имоти само двете паркоместа и гаражи 8 и 4 са придобити по време на брака на ищцата с К. И. С.. От друга страна гараж 4 не е бил предмет на брачния договор.

Останалите имоти са придобити по време на брака на К. И. С. с предходната му съпруга Н. М. М. и с последващи сделки 1/2 от тези имоти, която е била собственост на предишната съпруга на К. И. С. (свидетелката М.), същите са му прехвърлени.

Представено е споразумение от 07.07.2010 г. между К. И. С. и бившата му съпруга Н. М., от което е видно, че уреждат отношенията си по повод част от процесните имоти – мезонет 12, подземен гараж 9, гараж 10 и гараж 8, придобити по време на брака им, като е уговорено, че К. С., получава по 1/2 част от мезонет 12, гаражи 9 и 10.

С влязло в сила Определение от 06.10.2022 г. (л. 95 и сл. от делото), производството е било частично прекратено по отношение на предявените главни и евентуални искове, с предмет 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, включени в атакувания от ищцата брачен договор.

Пред СГС са представени две заповеди за незабавна защита от домашно насилие спрямо Ц. А. С., упражнено от К. И. С. от 27.06.2014г. и от 16.01.2015 г. С първата заповед К. С. е отстранен от ап. 12 и му е забранено да доближава жилището, ищцата и сина им на разстояние 50 м., а с втората - на разстояние 100 м.

Установява се, че на 03.08.2015 г. между Ц. А. С. и К. И. С. е сключен брачен договор, с нотариална заверка на подписите, с който се уговаря режим на разделност относно придобитото имущество.

В чл. 4 съпрузите се споразумяват, че имотите – мезонетен апартамент 12, гаражи, 9, 10 и 8 и паркоместа 1, 14 и 1. 15. преминат безвъзмездно в изключителна собственост на съпруга К. И. С., който може да се разпорежда и да ги управлява самостоятелно.

В полза на ищцата Ц. С. остава съвместно със съпруга си да упражнява право на ползване върху мезонетен апартамент 12.

В чл. 7 е предвидено, че придобитото имущество преди брака и придобитото по време на брака е собственост на съпруга, който го е придобил. Според чл. 8 разходите, включително консумативните, и извършването на ремонтни дейности, се поемат от съпруга К. С..

Според чл. 9, т. 1 при развод имотите остават в собственост на съпруга, като относно ап. 12 съпрузите запазват правото си на ползване; т. 4 издръжката на роденото от брака дете се поема изцяло от бащата, като след навършване на пълнолетие на детето бащата се задължава да му прехвърли имотите по чл. 4, т. 1 до 7 вкл. срещу задължение за издръжка и гледане.

Представени са два броя протоколи на нотариус Дахтеров от 19.06.2023 г. и 20.06.2023 г., към които са приложени разпечатки от приложението Вайбър на телефон с № 08•••••••• на съобщения между потребители К. С. и Ц./респ. Ц. С. на 13.01.2018г. и 19.3.2019 г. - 20.03.2019 г. Представени са и имейли между двамата.

От същите се установяват изключително влошените отношения между съпрузите, исканията за предоставяне на парични суми, които ищцата е отправяла към К. И. С., както и преговорите, които водят във връзка с издръжката, задълженията им, имуществото и общото им дете.

Ищцата е оспорила верността на съобщенията, като във връзка с оспорването е било допусната СТЕ, за изготвяне на която ищцата е отказала достъп на приложенията, по съображения, че от 2019 г. достъп имал само К. И. С., а тя не разполагала с актуални пароли. Тези твърдения на ищцата не са установени от доказателствата по делото. Непредставянето от нейна страна на необходимата информация е създало пречка за изготвяне на експертизата. Предвид тези обстоятелства, на основание чл. 161 ГПК, СГС е приел, че действително между страните са разменени съобщения с представеното по делото съдържание.

Представени са и документи във връзка с оплаквания от личния лекар на К. И. С. д-р Б. Н., от които е видно, че същата е подала жалба по СРП заради това, че Ц. А. С. я тормозела, тъй като я считала за любовница на К. И. С..

На 02.08.2018 г. К. И. С. също е подал молба за защита от домашно насилие, упражнено от Ц. А. С. и съдът му е издал заповед за незабавна защита.

Установява се също, че с нотариално заверена декларация 03.08.2018 г. Ц. А. С. се отказала от правото си на ползване на апартамент 12, запазено в нейна полза с брачния договор.

Бракът между Ц. А. С. и К. И. С. е прекратен с решение № 493197 от 21.09.2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 с-в, по гр. д. № 47489/2018 г., влязло в сила на същата дата, с утвърждаване на споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. С решението упражняването на родителските права върху детето от брака К. К. С. е предоставено на бащата. Ц. А. С. се задължава да плаща издръжка на детето от 130 лева и й е определен режим на лични отношения, както и се задължава да напусне ап. 12. Според споразумението съпругата получава 20 000 лв. издръжка, както и 6 000 лв. за наем на жилище, както и правото на собственост върху описан в споразумението л. а. Мерцедес 320 ЦДИ, Посочено е, че молителите са заявили, че всички други имуществени отношения са уредени със сключения между тях брачен договор.

Във връзка с отношенията между съпрузите пред СГС са разпитани свидетелите на двете страни, както следва : Н. Н. С., И. М. Ц., Л. Д. С., Н. М. М. (предишна съпруга на К. И. С., майка на И. и С. С.и), Г. С. М., първа братовчедка на Н. М., М. Л. Г., С. Ц. Ц. и М. С. И..

От показанията на свидетелката С. се установява, че отношенията между съпрузите са се влошили през 2011 г. - 2012 г. Били семейни приятели, ходели си на гости, но от тогава спрели, понеже Ц. споделяла, че се карат. Ц. била завършила в Свищов и била учителка по математика. През 2018 г. свидетелката си спомня, че когато Ц. се върнала от морето, където имали ваканционен имот, им се обадила и помолила да дойдат с мъжа на свидетелката да я вземат и да остане няколко дни у тях, тъй като патронът на семейното жилище бил сменен и тя не можела да влезе у тях.

От показанията на свидетеля Ц. се установява, че с Ц. били съученици, свидетелят бил компютърен специалист и започнал да работи в офиса на съпрузите. Първоначално отношенията между съпрузите били идеални, но след няколко години, в периода 2012 г. – 2014 г., се влошили много и станали цинични и грозни. К. С. обвинил свидетеля, че е любовник на жена му и се опитал да се саморазправя с него. Свидетелят сочи, че знаел за скандалите между съпрузите от Ц., няма непосредствени впечатления и не бил присъствал на такъв скандал. Знаел, че Ц. работи в офиса и че К. И. С. и бил прехвърлил търговското дружество - тя го управлявала.

От показанията на свидетелката М., втората съпруга на К. И. С. се установява, че между двамата имало две споразумения - първото от 2002 г., когато се развели в Канада. След това К. И. С. искал да се бори за по-голям дял и се стигнало до споразуменитео през 2010 г. Двете споразумения касаят едни и същи имоти. Първото споразумение от 2002 г. също е представено по делото.

От показанията на свидетеля Л. Д. се установява, че познава К. С. от 1991 г., били колеги. К. станал дистрибутор на американската фирма „Армстронг“ и дистрибутирал оборудване за парокондензни стопанства в промишлени предприятия. Бил ерудиран и подготвен инженер и тази дейност не можела да се извършва без техническо образование. Свидетелят се запознал c Ц. след като c К. сключили брак, тя работела в офиса административна работа. Той разбрал, че Ц. е назначена като управител на фирмата, тя нямала инженерно образование, а работата се вършела основно от К. и Ю. П..

От показанията на свидетеля Ц. се установява, че покойният К. С. се обърнал към него във връзка с многобройните дела, които води със съпругата си 2017 г. – 2018 г. Той му е бил адвокат при сключване на анекса към брачния договор. Сочи, че той, заедно с адвокат Л., К. И. С. и Ц. А. С. посетили нотариус, за да сключат анекса към брачния договор и преговорите продължили около два часа. Той знае, че К. дал пълномощно на Ц. да представлява негови фирми с голям оборот, с което тя била злоупотребила. Според впечатленията на свидетеля при преговорите Ц. се държала арогантно към К. и към адвокатите, обръщала се към К. С. с „боклук“, „убиец“, „престъпник“, кълняла адвокатите. Свидетелят дава показания, че е запомнил отношението на ищцата, защото не му се случва често такова поведение по време на преговори. К. не й отговарял, по съвет на адвокатите му, тъй като подобно поведение е в разрез с елементарното възпитание. Ц. искала издръжка, искала някакъв джип, искала да й се плаща наем. Според свидетеля декларацията за отказа от право на ползване върху апартамента била подписана във връзка с преговорите за анекса. Спорът бил относно приноса на Ц., тъй като нейните доходи всъщност били от преподаване на частни уроци по математика, а издръжката на семейството се осигурявала от К. И. С.

Свидетелят дава показания, че К. С. е бил много привързан към общото им дете, проявявал огромни грижи към него. Според този свидетел декларацията от отказа от правото на ползване била подписана от ищцата именно във връзка с ангажимента на К. И. С. изцяло материално да подкрепя детето.

Според показанията на свидетелката Г., тя се запознала с К. С. през 2015 г. като адвокат, във връзка с упражненото върху него домашно насилие от Ц. С. - ударила го с панер по главата и го обиждала. Свидетелката сочи и че е подала тъжба във връзка със случай, при който К. И. С. упълномощил Ц. С. да изтегли пари от фирмена банкова сметка и след това да и внесе обратно, но тя ги изтеглила и ги внесла по своя лична банкова сметка. Подали и още една жалба в прокуратурата, както и иск във връзка с отдаване под наем на един от апартаментите от Ц. без знанието на К., след като подправила подписа му. Свидетелката сочи, че е присъствала на разговор по телефон, при която Ц. е обиждала и унижавала К. в присъствието на детето. Сочи, че К. е дал пълномощно на Ц. да изтегли пари на фирмата е да внесе обратно, а тя ги е внесла по нейна сметка. За тези случаи на злоупотреби и тормоз са подавали жалби срещу Ц., но после са ги изтеглили и производствата били прекратени, за да може да се подпише брачния договор.

От показанията на свидетеля И., служител в 4-то РПУ, звено „КОС“ се установява, че познавал К. И. С., тъй като същият притежавал оръжие - във връзка с контрола и издаването/подновяването на разрешително. К. му разказал за проблеми със съпругата си, за това, че му е завела дело за домашно насилие, че го е изгонила от апартамента, заплашвала го, че го съсипе. Той подписал протокол, с който доброволно предал оръжието си. Впоследствие свидетелят знае, че са постигнали споразумение и от полицията върнали оръжието на К..

При така обсъдените писмени и гласни доказателства, по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на брачен договор от 03.08.2015 г. и на декларация от 03.08.2018 г. поради противоречие с морала и добрите нрави и заобикаляне на закона, съдът намира следното :

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, дължи да разгледа основанията за унищожаемост.

С ъ д ъ т следва да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. (в този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о. , решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).

В съответствие с посочената практика, при постановяване на оспореното решение, СГС се е произнесъл първо по исковете са нищожност на брачния договор и декларацията за отказ от право на ползване. Съдът основателно е приел, че при искове или възражения за недействителност на сделка, начинът на съединяването им не зависи от волята на ищеца и във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност (по-тежкия порок). Едва ако приеме, че сделката е валидна, съдът длъжен да разгледа основанията за унищожаемост (по-лекия порок).

По отношение характера на брачния договор следва да се посочи, че по своето естество той може да има за предмет различни уговорки между съпрузите относно имуществени им отношения по време на брака и по повод приключването му при развода . С този договор страните могат да определят приложимия режим към придобИ.ото по време на брака имущество, правата върху притежаваното от тях имущество отпреди брака, респ. имущество, придобито до сключване на брачния договор (когато същият е сключен по време на брака), управлението и разпореждането с имущество, участието им в разходите и задълженията, имуществените последици при развод, както и всякакви други клаузи относно имуществените отношения помежду им, при спазване на ограниченията на чл. 38, ал. 2, изр.2-ро СК и чл. 38, ал. 3 СК. С брачния договор съпрузите могат за уговорят, че вече придобито общо имущество ще стане собственост на единия съпруг, както и единият съпруг да се разпореди в полза на другия с притежавано свое лично имущество (при условие, че това не е единствената клауза на договора). В тези хипотези брачният договор има и вещно-прехвърлително действие, което по аргумент от разпоредбата на чл. 40, вр. чл. 39, ал. 3 СК при сключен брачен договор по време на брака, ще настъпи от момента на сключване на договора, освен ако от волята на страните не следва друго.

По въпроса за недействителността на брачния договор, разпоредбата на чл. 43 СК препраща към общия режим за нищожност, който е уреден в ЗЗД.

Следователно, за да бъде преценено дали с атакуваната сделка е нарушена правната норма следва да бъдат съобразени, както специалните изисквания за в СК, така и тези по общия ЗЗД.

По иска за нищожност брачния договор от 03.08.2015 г. за 1/2 части от описаните имоти и на декларацията за отказ от право на ползване 03.08.2018 г. за 1/2 от апартамент 12 - поради противоречие (заобикаляне) на закона - чл. 26, ал. 1 предл.1 от ЗЗД, противоречие и заобикаляне на закона - чл. 14 и чл. 17 СК и противоречие с добрите нрави (нееквивалентност на престациите), съдът намира следното :

Противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД като основание за нищожност е налице, когато договорът съдържа уговорки, които са в обективно несъответствие с конкретни императивни правни разпоредби, не на закона изобщо. Това означава, че не всяко нарушение на закон е основание за нищожност, а само когато е нарушена повелителна/императивна норма, която не допуска отклонение по волята на страните. В случая е ирелевантно субективното отношение на страните към договореното в колизия с императивната норма, достатъчно е обективното съдържание на договора в противоречие със закона.

Ако брачният договор съдържа уговорки между съпрузите, които са забранени от закона - напр. отказ от издръжка на децата им, или разпореждане с права, които не могат да бъдат предмет на брачен договор - (имуществото придобито преди брака да стане съпружеска общност), имуществени последици в случай на смърт, уговорка във вреда на трети лица - че съпрузите за задълженията, за които законодателят е предвидил солидарна отговорност, ще отговарят разделно пред кредиторите, както и които са извън предметния обхват на брачния договор (само за имуществени отношения) - отказ от право на развод, родителски права и т. н., то като противоречащ на конкретните императивни норми - чл. 40 от СК, чл. 143 от СК, чл. 38, ал. 2 от СК, чл. 38, ал. 1 от СК и т. н, договорът или отделни клаузи от него /чл. 38, ал. 4 от СК/, чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от СК ще бъдат нищожни поради противоречие със закона.

Следва да се посочи също така, че заобикалянето на закона е основание за нищожност, при което има не само обективно нарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. Обратно - щом целеният от страните резултат не е забранен от правната норма, не е налице заобикаляне на закона.

В контекста на брачния договор следва да се съобрази, че съгласно чл. 38 и чл. 40 СК съпрузите могат свободно да уредят имуществените си отношения, включително чрез уговорки с вещно-прехвърлително действие. Трайната практика на ВКС приема, че брачният договор може да има вещно -прехвърлително действие и по отношение на вече придобито имущество, стига това да не противоречи на императивни разпоредби и да не се цели заобикаляне на закона (в този смисъл решение № 71/02.12.2020 г. по гр.д. № 4858/2019 г., II ГО на ВКС, решение № 121/23.03.2012 г. по гр.д. № 1428/2011 г., IV ГО на ВКС).

В случая ищцата поддържа, че клаузата на чл. 4 от брачния договор, предвиждаща, че имотите – мезонетен апартамент 12, гаражи, 9, 10 и 8 и паркоместа 1, 14 и 1. 15. преминат безвъзмездно в изключителна собственост на съпруга К. И. С., който може да се разпорежда и да ги управлява самостоятелно, а в полза на ищцата Ц. С. остава, съвместно със съпруга си, да упражнява право на ползване върху мезонетен апартамент 12 и нищожна поради противоречие със закона – чл. 14 и чл. 17 СК.

Както се отбеляза, за да доведе до нищожност, противоречието на клаузата следва да е с императивна правна норма на закона.

Нормите на чл. 14 СК и чл. 17 СК на първо място не са императивни. Тези норми регламентират лични отношения между съпрузите и представляват основни начала при изграждане на брачната връзка, а не императивни правила, чието нарушаване може да влече след себе си нищожност на договора в посочените по - горе хипотези.

Както е посочил и СГС, след преценка на обсъдените доказателства се установява, че К. И. С. е придобил по - голямата част от процесните имоти (апартамент - мезонет 12, подземен гараж 9, гараж 10) по време на предишния си брак. По време на брака си с Ц. С. само са преуредени отношенията с бившата му съпруга.

От свидетелските показания се установява, че ищцата е помагала на съпруга си в работата му, но само той е имал нужното техническо образование за извършването й, като е обезпечавал основно издръжката на семейството.

Следва да се посочи също така, че от съдържанието на брачния договор се установява, че съпругът изцяло поема издръжката необходима за отглеждането на общото от брака дете, като уговорките между страните са потвърдени и в споразумението, сключено при развода.

Предвид изложеното не може да се направи извод, че с брачния договор са нарушени императивни материалноправни норми, които да водят до нищожността му.

Не е налице соченото основание за нищожност и по отношение на декларацията за отказ от право на ползване 03.08.2018 г. относно апартамент - мезонет 12. Декларацията предхожда споразумението за развод на страните от 21.09.2018 г. и също не може да се приеме, че е сключено при заобикаляне на императивна правна норма на закона.

По иска за нищожност до брачния договор от 03.08.2015 г. за 1/2 части от описаните имоти и на декларацията за отказ от право на ползване 03.08.2018 г. на 1/2 от апартамент 12 - поради нарушаване на добрите нрави - нееквивалетност на престациите, в допълнение към изложеното от СГС, съдът намира следното :

Съгласно правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала, в това число принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.

В практиката се приема още, че накърняване на добрите нрави в обществото, като основание за нищожност на договора, ще е налице, когато независимо от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Накърняването на добрите нрави също по правило е обективно основание - не е необходимо страните да съзнават естеството на нравственоетичните правила, които нарушават, нито да целят това.

От друга страна не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва де се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми.

В случая, при атакувания брачен договор и декларацията за отказ от право на ползване, не се установява нищожност свързана с накърняване на добрите нрави.

Съдът намира, че явна нееквивалентност на насрещните престации, която би довела до нищожност поради противоречие с добрите нрави би била налице при липса на каквато и да било престация, което в случая не е налице.

Действително в брачния договор правата на собственост върху посочените имоти - мезонетен апартамент 12, гаражи, 9, 10 и 8 и паркоместа 1, 14 и 1. 15. преминат безвъзмездно в изключителна собственост на съпруга К. И. С., който може да се разпорежда и да ги управлява самостоятелно, но и всички разходи, включително консумативните, и извършването на ремонтни дейности, се поемат от съпруга К. С..

В същото време в полза на ищцата Ц. С. остава съвместно със съпруга си да упражнява право на ползване върху мезонетния апартамент 12, без в нейна тежест да са възложени разходите и консумативите за имота. Отделно от това е предвидено, че придобитото имущество преди брака и по време на брака е собственост на съпруга, който го е придобил. Следва да се посочи също така, че апартамент 12, подземен гараж 9, гараж 10 са придобити от съпруга преди сключване на брака с ищцата. Следователно правата върху тях биха били в полза на съпруга и без да се изрично посочени в брачния договор.

Предвид изложеното не може да се сподели тезата на ищцата, че е налице противоречие с добрите нрави на брачния договор поради нееквивалентност на престациите.

Не е налице такова основание за нищожност и по отношение декларацията за отказ от право на ползване върху ап. 12. Както е приел и СГС и се посочи и по – горе, според свидетелските показания тази декларация е подписана с оглед сключването на споразумението за уреждане на последиците от прекратяване на брака. С това споразумение семейното жилище, упражняването на родителските права и издръжката на роденото от брака дете е предоставено на бащата, като ищцата е получила като насрещна компенсация парични суми, лек автомобил и суми за наем.

В обобщение въззивният състав споделя изводите на СГС, че не е налице нищожност на брачния договор от 03.08.2015 г. и декларацията за отказ от право на ползване 03.08.2018 г., за 1/2 части от описаните в него имоти, поради нарушаване на добрите нрави – нееквивалетност на престациите.

Относно евентуалния иск с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаване на декларация от 03.08.2018 г., като подписана при упражнена спрямо ищцата заплаха, съдът намира следното :

Съгласно трайно установената практика на ВКС за да е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката или трето лице да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението, и то съдържа порок. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.

Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия, които целят и като краен резултат да формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка.

Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи, се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т. е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл. 30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха (в този смисъл решение № 222/07.12.17 г. по гр. д. № 4594/16, IV ГО на ВКС).

Във всички случаи при позоваване на посоченото основание за унищожаване, в доказателствена тежест на ищцата е било да установи, че с действията си починалият наследодател на ответниците К. И. С. е възбудил у нея основателен страх, под въздействието на който е подписана декларация от 03.08.2018 г.

В случая, от обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установява, че след 2012 г. е започнало влошаване на отношенията между съпрузите, което с годините е ескалирало, особено около 2017 г. - 2018 г. Двамата съпрузи са си разменяли обиди и общи заплахи, но в производството не се установява именно във връзка с подписване на декларацията за отказ от право на ползване на апартамент 12 да е упражнена каквато и да е психическа или друга принуда върху ищцата от страна на бившия й съпруг. Не се установява ищцата да е изпитвала основателен страх, който да я е мотивирал да подпише оспорената декларация.

Следва да се посочи също, че по делото по – скоро се установява, че именно ищцата се е държала арогантно и обидно към съпруга си, дори в присъствието на адвокатите и нотариуса. Според показанията на адвокатите, съпрузите са водили продължителни и тежки преговори относно уреждане на имуществените им отношения преди постигане на споразумението за прекратяване на брака, както по между си, така и с помощта на адвокатите си, като са правели отстъпки, за да получат желаното от тях.

Както е приел и СГС, за осъществяване основанието за унищожаване на договора по чл. 30 ЗЗД не е достатъчно да се установят влошени отношения, а трябва по несъмнен начин да се докаже, че спрямо лицето, което иска унищожаване на сделката, е упражнена конкретна психическа принуда, под въздействие на която е сключена сделката. Принуда по отношение ищцата за подписване на декларацията от 03.08.2018 г. не се установява. По - скоро се установява, че декларацията е подписана след постигане на уговорки за удовлетворяването на други искания на ищцата при прекратяване на брака, както се посочи и по - горе.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният състав споделя изводите на СГС, че и искът за унищожаване на декларация от 03.08.2018 г., с нотариална заверка на подписите, за отказ от право на ползване върху 1/2 от апартамент 12, е недоказан и от там - неоснователен.

Доколкото крайният изход от спора съвпада с този, даден с решението СГС, решението следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния закон. Този извод се налага и в частта по присъдените в това решение разноски.

Само за пълнота следва да се посочи, че в диспозитива на решението СГС не посочил, че исковете касаят 1/2 от описаните имоти, за което е изразена воля в мотивите. Този пропуск може да се поправи безсрочно и служебно от съда, по реда на чл. 247 ГПК.

По разноските пред САС:

Предвид изхода от спора и направеното искане, право на разноски пред САС има въззиваемите страни - ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

От ответниците разноски за адвокатско възнаграждение са поискали само представителите на И. С. - съответно 3 579, 04 евро и на С. С. - 1 533, 87 евро. Представени са договори правна защита и съдействие за заплащането на възнагражденията.

Ищцата, чрез представителя си, е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на разноските на адв. П., представител на ответника И. С., като не е възразила по размера на адвокатското възнаграждение за представителя на С. С..

Като съобрази извършените от адвокатите процесуални действия по делото пред въззивната инстанция, подаване на отговори на въззивна жалба и процесуално представителство, които са идентични, съдът намира, че възражението за прекомерност на възнаграждението на представителя на И. С. по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. В нейна полза следва да се присъди възнаграждение в същия размер като на представителя на С. С. - 1 533, 87 евро за въззивната инстанция.

Така мотивиран съдът