Решение № 286 от 9.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1005/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Р. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ж.к. Л..., чрез адвокат И. Т. Л. от САК, с личен №••••••••••, с адрес на адвокатска кантора: гр. С., бул. „Ц..., тел:••••••••••, email: •••••••••• против „А...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бл..., представлявано от управителя А.А.. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника на 24.10.2022 годИ. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“, модел „Г...“, с peг. № .... Сочи се, че договорът е бил сключен в условията на чл. 205, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като съгласно раздел I „Предмет и срок на договора“, чл. 1: Продавачът се задължава да продаде на купувача при условията на чл. 205, ал. 1 от ЗЗД, автомобил втора употреба. Твърди се, че цената на договора е уговорена в размер на цената за придобиването на описания автомобил в размер на 41 736 лева (четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и шест) с включен данък добавена стойност. Сочи се, че е било уговорено плащането на сумата да се извърши на 24 вноски до месец октомври 2024 годИ., със стойност на всяка отделна вноска в размер на 1 739 лева (хиляда седемстотин тридесет и девет лева). Твърди се, че страните са уговорили, че с изплащането на пълната стойност на автомобила страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба. Твърди се, че ищецът е платил към момента сумата от 34 421 лева по банкова сметка на ответника. Твърди се, че между страните е водена устна кореспонденция, в която продавачът и настоящ ответник отказва сключването на окончателен договор, независимо от заявената готовност на ищеца да изплати предсрочно остатъка от продажната цена. С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите „Предварителен договор за покупко-продажба на МПС с peг. № ...“, сключен на 24.10.2022 годИ. между „А...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: обл. Б..., представлявано от управителя А.А., в качеството му на продавач, и С. Р. Р., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ж.к. Л..., като купувач. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва заявената искова претенция по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен процесния предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил. Твърди, че продавачът е запазил собствеността на продадената вещ до пълното заплащане на уговорената цена, т.е. до получаване на последната вноска. Твърди се от ответника, че към момента на предявяване на настоящия иск, сключеният между страните договор е прекратен. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, в случай на неплащане от страна на купувача на някоя от дължимите вноски, договорът се счита за прекратен, като в този случай следва незабавно да се върне на продавача автомобила. Твърди се, че последното плащане по процесния договор за лек автомобил „М. ...“, с рег. номер ... е на 16.03.2023 годИ.. Твърди се, че след спиране на плащания, продавачът е провел редица телефонни и лични разговори с ищеца с настояване да върне автомобила. Сочи се, че след отказът му да стори това, управителят на дружеството е предприел действия по установяване местонахождението на автомобила, за да може да си го прибере като е подал редица сигнали на тел. 112. Сочи се, че продавачът е подал писмени жалби до полицията, до РП-Б. и до Районна прокуратура – С., въз основа на които са образувани прокурорска преписка № 6912/20224 годИ. по описа на СРП /досъдебно производство ... годИ. по описа на СДВР/ и прокурорска преписка № ... годИ. по описа на РП - Б., впоследствие прехвърлена в СРП под № ... годИ.. Твърди се, че към момента на прекратяване на договора, неизпълнената част от задължението на купувача да заплати цената е била значителна с оглед интереса на кредитора по арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД и значително надвишава 1/5 част от цената на процесния автомобил по арг. на чл. 206, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че въпреки противопоставянето на продавача и искането му купувачът да върне автомобила в изпълнение на договорените условия, последният продължава да упражнява фактическа власт върху автомобила. С отговора на исковата молба се оспорва твърдяното от ищеца, че е заявил готовност да изплати предсрочно остатъка от продажната цена и дружеството е отказало да приеме плащане и да сключи окончателен договор с купувача. Твърди се, че тези твърдения са неверни и в пълно противоречие с поведението на ищеца, който дори управлява автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, без сключена полица „К.“ като дори отказва да представи автомобила за оглед пред застрахователя относно щета по платената от дружеството застраховка „К.“ за периода от 01.02.2023 годИ. до 31.01.2024 годИ.. С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца, че е заплатил на дружеството по процесния договор сумата в размер на 34 421 лева. Сочи се и се твърди, че общият размер на заплатените от ищеца вноски за лек автомобил „М. ...“, с рег. номер ... е 7 681 /седем хиляди шестстотин и осемдесет и един/ лева. Твърди се, че представените с исковата молба банкови извлечения, представляват плащания по друг договор, сключен между същите страни на 23.03.2023 годИ. за покупкопродажба на лек автомобил марка/модел М. „...“ с регистрационен номер ... с продажна цена 128 600 лева. Твърди се, че плащанията отразени в банковите документи за плащания, направени на 20.04.2023 годИ. за сумата от 4 000 лева, на 04.05.2023 годИ. за сумата от 4 000 лева, на 10.05.2023 годИ. за сумата от 3 000 лева, на 08.06.2023 годИ. за сумата от 10 000 лева, на 03.07.2023 годИ. за сумата от 4 000 лева са посочени като основание регистрационен номер ... – общо 25 000 лева не представлява плащане на продажната цена по процесния договор, който ищецът иска да бъде обявен за окончателен. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения иск. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, в това число заключение по допуснати и назначени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна: Доказва се, че страните са сключили два договора за покупко-продажба на автомобили с разсрочено плащане, а именно: Първи по време - Предварителен договор от 24.10.2022 годИ. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка/модел „Г...“ с рег. № ... на обща стойност 41 736,00 лева с ДДС, платими на 24 равни месечни вноски по 1 739,00 лева, с падеж на всяка вноска 24-то число на съответния месец, считано от 24.11.2022 годИ. до месец октомври 2023 годИ.. Страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, при условие, че до таза дата купувачът е заплатил изцяло договорената цена. В чл. 6, ал. 1 е посочено, че договорът се сключва при условията на чл. 205, ал. 1 ЗЗД, а именно продажба на движими вещи на изплащане, при която продавачът запазва собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В чл. 6, ал. 5 от договора е предвидено, че в случай на неплащане от страна на купувача на някоя от дължимите вноски – договорът се счита за прекратен. В този случай купувачът следва незабавно да върне на продавача автомобила предмет на предварителния договор, като платените до момента на прекратяването на договора суми, ще се считат за възнаграждение за ползване на вещта и остават в полза на продавача за сметка на купувача. Предвидено е още, че при неизпълнение на дължимото плащане в срок купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,07 % на ден върху просрочената сума до пълното й плащане. Втори по време - Предварителен договор за покупко-продажба от 23.3.2023 годИ. за лек автомобил марка „М. Б.“, модел „... с рег.№ ... на обща стойност 128 600,00 лева, платима през първоначална вноска от 17 000,00 лева при сключване на договора и 36 равни месечни вноски по 3 100,00 лева, с падеж на всяка вноска 23-то число на съответния месец, считано от 23.4.2023 годИ.. От приетите като писмени доказателства разписки за извършени парични преводи по банков път, както следва: вносна бележка от 10.5.2023 годИ. за превод на сумата от 3 000,00 лева от вносител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ... и ...; вносна бележка от 3.2.2023 годИ. за превод на сумата от 721,00 лева от вносител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ...; преводно нареждане от 3.7.2023 годИ. за превод на сумата от 4 000,00 лева от наредител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ... и ...; преводно нареждане от 22.2.2023 годИ. за превод на сумата от 3 480,00 лева от наредител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ...; преводно нареждане от 16.3.2024 годИ. за превод на сумата от 1 740,00 лева от наредител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ...; преводно нареждане от 17.2.2023 годИ. за превод на сумата от 1 740,00 лева от наредител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ...; преводно нареждане от 8.6.2023 годИ. за превод на сумата от 10 000,00 лева от наредител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ... и ...; вносна бележка от 4.5.2023 годИ. за превод на сумата от 4 000,00 лева от вносител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ... и ...; вносна бележка от 20.4.2023 годИ. за превод на сумата от 4 000,00 лева от вносител ищеца С. Р. Р. в полза на ответника „А...“ ЕООД, с основание за плащане – вноска за автомобил ... и ..., се доказва, че ищецът С. Р. Р. е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 37 381,00 лева, като в основанието за плащане на всяко едно от тях е посочена връзка с един или с два автомобила. Доказва се, че за периода 24.10.2022 годИ. /датата на сключване на първия договор/ до 27.10.2023 годИ. са постъпили общо 11 плащания от ищеца към ответника на обща стойност 37 381,00 лева. Доказва се, че първото плащане от ищеца е извършено едва на 25.1.2023 годИ., тоест три месеца след сключване на първия договор, поради което към тази дата вече са били настъпили падежите на първите три месечни вноски по договора за лек автомобил .... Доказва се, че от постъпилите едИ.десет плащания от ищеца, шест са с основание, посочващо само автомобил ..., а пет са с основание посочващо и двата автомобила / ... и .../ едновременно. Общата сума на плащанията с основание само за лек автомобил с рег.№ ... възлиза в размер на 12 381,00 лева, а общата сума на плащанията с двойно основание възлиза на 25 000,00 лева. По отношение на процесните два договора дружеството „А...“ ЕООД е открило две отделни партиди към сметка 411 Клиенти: аналитична партида „Р. - ... за вземанията по договора от 23.3.2023 годИ. за автомобил „М.-Б...“ с рег.№ ... и аналитична партида „Р. – ...“ за вземанията по договора от 24.10.22 годИ. за автомобил „М.-Б... с рег.№ .... Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че при плащания, в чието основание е посочено само един от двата автомобила, сумата се отнася изцяло към съответния договор и се отразява като намаление на вземането по аналитичната партида на този договор. Докато при плащания, в чието основание са посочени и двата автомобила едновременно, дружеството е приело да отнесе цялата сума към договора за автомобил ..., като се позовава на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която - Когато длъжникът има към един и същ кредитор няколко еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички, ако не е посочено кое задължение се изпълнява, погасява се найобременителното за длъжника задължение. Като приложението на тази норма от страна на ответника се обосновава със съображения, че договорът с предмет лек автомобил с рег.№ ... е на по-висока стойност, месечните вноски по него са по-големи, както и че този договор включва и непогасена първоначална вноска от 17 000,00 лева. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза сочи и съдът приема за доказано, че съгласно разпределението на ответника към договора за лек автомобил с рег.№ ... са отнесени общо 12 381,00 лева, представляващи 29,67% от общата договорна стойност от 41 736,00 лева. Съдът намира, че правилно е приложено разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като съобрази и Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), с което е прието, че „При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Доказва се, че последното плащане от ищеца към ответника по предварителния договор за покупко-продажба е извършено на 3.7.2023 годИ., като след тази дата няма постъпили плащания от ищеца С. Р. към ответното дружество „А...“ ЕООД. Доказва, че „А...“ ЕООД е заплатило данъци върху лек автомобил „М.“ с рег.№ ... за 2022-2025 годИ. в размер на 1 295,86 лева. Доказва се, че „А...“ ЕООД е заплатило застрахователна сума в размер на 3 466,36 лева по застраховка „К.“ на лек автомобил с рег.№ ... застрахователна полица по застраховка „К.“ на МПС № ..., издадена от ЗД „Е.“ АД, валидна от 1.2.2023 годИ. до 31.01.2024 годИ., като премията е платена на четири вноски. От приложените 3 броя квитанции от 27.1.2023 годИ. се доказва, че „А...“ ЕООД е заплатило застраховка гражданска отговорност на лек автомобил „М.“ с рег.№ ... в размер на 413,00 лева по Застрахователна полица № BG/.... От приложените платежни за глоба по електронен фиш сер. Г № .... и по електронен фиш сер. Г № 0067703 от 11.8.2024 годИ. се доказва, че „А...“ ЕООД е заплатило глоби в размер на 4 000 лева към НАП за извършено административно нарушение липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От приложените фактури /Фактура № ... годИ. и Фактура № ... годИ./ се доказва, че дружеството „А...“ ЕООД е заплатило GPS абонамент за периода 1.2.2023 годИ. - 5.2.2024 годИ. – 294,00 лева и за периода 6.2.2024 годИ. – 5.2.2026 годИ. – 408 лева с ДДС. Сочи вещото лице по допълнителната-счетоводна експертиза и съдът приема за доказано, че общият размер на заплатените от ответника „А...“ ЕООД суми за застраховки, данък МПС, електронни фишове и GPS абонамент във връзка с МПС с рег. № ... е в размер на 9 877,22 лева. Установява се, че по повод сигнал на А.Б.А., в качеството на управител на „А...“ ЕООД е образувана преписка в СРП за това, че на 21.7.2023 годИ. управляваното от него дружество е представило за ползване на С. Р. Р. лек автомобил „М. ...” с рег. № ..., който впоследствие не е върнал. След извършена проверка по случая с постановление на СРП от 26.4.2024 годИ. е образувано досъдебно производство за това, че през месец октомври 2023 годИ. в гр. С. противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „М. ...” с рег. № ..., който владеел въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с „А...“ ЕООД – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С молба до СРП пълномощника на „А...“ ЕООД е поискало обявяване на процесния автомобил за издирване, като с постановление от 14.6.2024 годИ. е отказано обявяване за издирване на автомобил „М. ...” с рег. № .... С Постановление на СГП от 10.10.2024 годИ. постановлението на СРП е било отменено и прокурорът от СГП е указал процесният автомобил да бъде обявен за ОДИ. С Протокол за доброволно предаване от 18.2.2025 годИ. по досъдебно производство /преписка № ... годИ. по описа на СДВР, пр.пр.№ 6912/2024 годИ. по описа на СРП/ е иззето МПС марка „М.“, модел „...“ с рег.№ .... В СРП е постъпила молба от С. Р. Р., в която изказва становище, че между него и „А...“ ЕООД съществува гражданскоправен-спор, поради което е поискал лекият автомобил да бъде оставен в негово владение на отговорно пазене до произнасяне на съда по гр.дело № 1005/2024 годИ. по описа на Окръжен съд - Б.. С Постановление от 31.1.2024 годИ. прокуратурата е отказала да остави на отговорно пазене на С. Р. Р. на лек автомобил марка „М.“, модел „...“. Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи: Предмет на разглеждане в производството е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Посочената материално правна разпоредба дава възможност на всяка от страните да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен в образуваното производство по предявения иск. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 ГПК/ ищецът следваше да докаже, че е изпълнил насрещната престация по договора, както и че договорът е действителен, както и че е заплатил в пълен размер цената по договора, която твърди и описва в исковата молба, както и твърдението, че липсва съгласие от ответника за сключването на окончателен договор за прехвърляне на собствеността, както и наличието на такава уговорка между страните; че ответникът е собственик на вещта, за която е предварителния договор, както и следваше да докаже, че оспорените с отговора на исковата молба плащания касаят процесния договор. Ответникът следваше да докаже, че е изпълнил точно по сключения договор, както и да докаже твърдението си, че е развалил/прекратил договора, както и кога е уведомил ищеца за развалянето/прекратяването на договора. В производството не бе спорно и се установи, че между ответника, като лизингодател и ищецът, като лизонгополучател, са възникнали търговски отношения по силата на Договор за фИ.нсов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост на С. Р. Р.. По силата на сключения договор, лизингодателят се задължил да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. На основание чл. 342, ал. 2 от Търговския закон с договора за фИ.нсов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съгласно практиката на ВКС (Определение № 60612/26.11.2021 г. по т. д. № 2327/2020 г. на ВКС, II т. о), фИ.нсовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с фИ.нсовокредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. За разлика от оперативния лизинг, при договора за фИ.нсов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Предвидената в чл. 342, ал. 3 от ТЗ възможност, закрепена и в процесните договори за фИ.нсов лизинг, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД. Договорът за лизинг е сключен в писмена форма съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, доколкото разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящия случай, се извършва с договор с нотариална заверка на подписите. ФИ.нсовият лизинг по своята правна същност представлява специфична фИ.нсова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в текста на чл. 345 от ТЗ и те са: 1 има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, а именно - да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й /чл. 232 от ЗЗД/, да плаща лизинговите вноски и разходите, свързани с ползуването на вещта, по поддържането и текущия й ремонт /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху лизинговата вещ /чл. 233, ал. 2 от ЗЗД/ и да върне вещта след изтичане срока на договора /чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ/, като страните могат да уговорят и допълнителни задължения по договора за лизинг, например прехвърляне на собствеността върху лизингования обект след изтичане на срока на договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор продавачът запазва собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. А в чл. 6, ал. 5 от същия договор е предвидено, че в случай на неплащане от страна на купувача на някоя от дължимите вноски – договорът се счита за прекратен. Не бе спорно и се установи, че дружеството-лизингодател е изпълнило задълженията си по придобиване на лизинговия автомобил и предоставянето му на лизингополучателя. При придобиването на правото да се прехвърли процесният автомобил лизингополучателят е длъжен да заплати освен дължимите лизингови вноски, то и стойността на опцията за придобиване на правото на собственост върху автомобила към датата на последната вноска с настъпил падеж. В хода на съдебното производство съдът прие за доказано от фактическа страна, че ищецът е неизправна страна по договора и е изпаднал в забава, поради неплащане на дължими и изискуеми суми, като вноски по процесния договор. Доказа се, че размерът на дължимите вземания по договора за лизинг е в размер на 29 355,00 лева или е заплатено само 29,67% от дължимото по договора, което не е незначително спрямо договорената лизингова цена от 41 736,00 лева. Предвид характера на фИ.нсовия лизинг, то интересът на лизингодателя е за получаване на цялото възнаграждение или общата стойност на лизинговите вноски, определена по начин, че да покрива първоначалната стойност ма лизинговия актив, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Съдът, вземайки предвид тези основни характеристики на договора за фИ.нсов лизинг, представляващ правопораждащия правоотношението между страните факт, от една страна, както и съпоставяйки размера на неизпълнените задължения по договора, а именно в размер на 29 355,00 лева с общия размер на дължимата сума по договора от 41 736,00 лева, достига до извод, че неизпълнената част от задължението, равняваща се на 29,67% не може да бъде определена като незначителна с оглед интереса на лизингодателя. От горното се налага извод, че ищецът е неизправна страна по договора, защото не е изпълнил задължението си по него, за което отговаря. Видно от отразеното в предварителния договор от 24.10.2022 годИ. в чл. 6, ал. 5 е предвидено автоматичното му прекратяване, в случай, че лизингополучателят не заплати някоя от уговорените в споразумението суми в уговорените за това срокове. В този смисъл, страните са постигнали съгласие в договора за прекратяването му при неизпълнение на поетите по него задължения за плащане, без да е необходимо предизвестие за това от някоя от страните, като следва да е изтекъл предоставеният на страната срок за плащане. По делото безспорно се установи наличието на непогасени и към момента на приключване на съдебното дирене задължения по договора за лизинг. При това положение следва да бъде прието, че са настъпили предпоставките за прекратяването на договора, доколкото към предвидения в него краен срок за плащане – 24.10.2024 годИ. са останали непогасени дължими плащания, което е и основното възражение на ответника по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и в този смисъл съдът приема за основателно. С прекратяването на договора за лизинг се прекратява и съдържащия се в него предварителен договор – уговорката за придобиване на собствеността върху автомобила, поради което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2020 г. от 09.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС необходима предпоставка да се обяви за окончателен предварителен договор за покупкопродажба е съществуването на правна връзка между страните, основана на валиден предварителен договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния договор, който не е развален или прекратен. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор, което не е незначително с оглед интереса на продавача е настъпило автоматично прекратяване на договора. В този смисъл при липса на валидно облигационно отношение между страните предявеният иск се явява неоснователен. Процесният договор за фИ.нсов лизинг на МПС не е действащ към момента на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от ищеца, което препятства възможността да се обяви за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на автомобил, инкорпориран в процесния договор. Поради това исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: С оглед изхода на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски. Доказва се, че ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение размер на 1 790 евро и за заплатени депозити за вещи лица в размер на 250 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.19, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, съдът