Решение № 1256 от 30.5.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6873/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от С. Н. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. Б. •••, чрез адв. А. С., съдебен адрес гр. Б. •••, против В. М. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес с. М. •••••, с която са предявени следните обективно съединени искове, а именно:

Искове за прогласляване като нищожно нотариално завещание № ••••, том I, рег.

№ ••••, дело№ •••• на нотариус Ф. И., рег. № •••• на НК, с район на действие Районен съд –Бургас, вписано под ••••, стр. 6 в Книгата на нотариалните завещания и актове при СВ – Бургас, както следва:

• иск с правно основание чл.42, б. “б” от ЗН, във вр. чл.24 от ЗН, за прогласяване завещанието като нищожно поради неспазване наформалните изисквания, визирани в чл.24, ал.2 от ЗН;

-иск с правно основание чл.42, б. “б”, във вр. с чл.24, ал.1, вр. чл.584 и чл.575 от ГПК, за прогласяване завещанието като нищожно поради нарушение на забраната за участие в нотариалното производство като свидетели на лица, заинтересовани от завещателното разпореждане;

-Иск с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието като нищожно поради противоречието на завещателното разпореждане със закона;

-Иск с правно основание чл.42, б. “в” от ЗН, за прогласяване завещанието за нищожно като противоречащо на обществения ред и добрите нрави;

-иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на завещанието поради липса на воля за извършване на завещателния акт.

При условията на евентуалност, в случай, че не бъде прието, че завещанието е нищожно, се иска унищожаване на завещанието чрез предявяване на следните искове, при условията на алтернативност:

-иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 1-во от ЗН, за унищожаване завещанието поради грешка при извършването му;

-иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 2-ро от ЗН, за унищожаване на завещанието поради упражнено насилие;

-иск с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 3-то от ЗН, за унищожаване на завещанието поради измама.

Ищецът твърди, че неговият по-голям брат Х. Н. С. починал на ••••., като същият бил наследен от наследниците му по съребрена линия – ищеца, сестра им П. Н. П. и племенникът им Х. Д. С.., последният по право на заместване на своя баща Д. Н. С.., поч. на ••••.

Ищецът твърди, че няколко седмици преди смъртта на наследодателя разбрал, че с нотариално завещание •••• рег. № ••••, дело № •••• на нотариус Ф. И., с рег. № •••• от регистъра на НК, с район на действия РС – Бургас, съставена на ••••., брат му завещал дела си от ¼ ид. част от наследствения им имот в с. М., общ. Бургас, съставляващ дворно място, ведно с построената в него еднофамилна къща, заснети като поземлен имот с идентификатор •••• и построената в него сграда с идентификатор № •••• по КККР на с. М., общ. Бургас, обл. Бургас, с административен адрес с. М., общ. Бургас, ул. •••• Доколкото същото не подлежало на вписване в Имотен регистър, било заведено под ••••, стр.6 от ••••. в книгата за вписване на извършените в района нотариални завещания и актове за отмяната им, водена от Служба по вписванията – Бургас.

Ищецът твърди, че след смъртта на майка им пред 2001г., брат му се установил и живеел за постоянно в родното му село С. К., обезлюдено село в Община Средец, с не- повече от 3-4 жители. Същият нямал семейство и деца или други близки роднини. Обитавал малка къща, тип бунгало, живеел много скромно и изолирано, но ползвал телефон, поради което и ищецът нямал постоянна връзка с него. Изкарвал си прехраната с отглеждането и продажба на животни, а след пенсионирането си получавал социална пенсия.

Ищецът твърди, че през м.май 2021г., брат му дошъл при него в Бургас, поради сериозен здравословен проблем. Разказал му, че е пристигнал с автобус, но не се ориентирал как да стигнедо адреса му в ж.к. “М.Р.” и се изгубил. Няколко дни се лутал по улиците, спал попейките и минувачите му подхвърляли дребни пари и монети, като в крайна сметка успял дастигне до блока, където живеел ищеца, където си спомнил, че е идвал на гости. Ищецът твърди, чесъпругата му го намерила да седи на стълбите няколко входа по-надолу от техния, като същиятбил с мръсни и окъсани дрехи, дълга, небръсната брада, говорил несвързани неща и накуцвал, прикоето веднага го завели на лекар. След извършен медицински преглед и проведени изследвания сеустановило, че брат му има тромбоза и развива гангрена на палеца на левия крак, което наложилоn оперативна интервенция и известен период от време след това бил под лекарско наблюдение.

Настанили го в едната стая на жилището и се грижили за него до оздравяването му.

Ищецът твърди, че за 2-3 седмици брат му се възстановил напълно, но не искал да се връща в С. К. и останал при него, където свикнал на всички удобства. По това време, ищецът живеел през повечето време в с. М., където отглеждал животни и рядко се прибирал в М.Р., поради което предложил на брат си да дойде с него в с. М., където условията били по-добри от с. С. К. и където при нужда можел да получи медицинска помощ. Излага, че брат му останал в дома му в “М.Р.”, близо 4 месеца – от края на м.май до м.септември 2021г., когато ищецът го завел в къщата в с. М., където продължил да се грижи за него и да му осигурява всички необходими за домакинството – ищецът пазарувал, грижил се за къщата, всяка събота и неделя ходил до ж.к. “М.Р.” и носил храна, приготвена от съпругата му и всички необходими продукти за седмицата Ищецът твърди, че през есента на 2022г. здравето му се влошило сериозно, имал силни болки в кръста, започнал да куца и се придвижвал трудно и болезнено, чувствал се изтощен и отслабнал. По това време брат му бил изпаднал в състояние на апатия, по цял ден лежал и пушил много, като нямал желание за нищо и не общувал с никого. Не можел да го накара да отиде до магазина или дори да се изкъпе. Не можел да разчита на него за животните, които отглеждал, поради което се обърнал към негови съседи – В. и М., ромско семейство с три деца, с молба да наглеждат брат му, докато е в Бургас, да му помагат, когато ходи да си взема пенсията и да пазарува, а когато имат възможност да му носят храна. В замяна дал на В. животните, които имал – 3-4 кози и храна, с която да ги храни, с уговорката, когато имат поколение да вземе за себе си част от малките, които ще се родят.

Твърди, че ответникът В. не е местен жител, живее в селото от няколко години.

Същият не познавал брат му Х. до зимата на 2021г., когато го взел да живее при него. Докато ищецът живеел сам в къщата в с. М., ответникът често се навъртал, уж че иска да му даде да свърши някаква работа да свърши, винаги проявявал готовност да помогне с нещо. Редовно идвал да му дава някакви непотребни вещи, които виждал струпани в двора, за да ги отнесе на вторични суровини, затова и ищецът преценил, че може да наглежда брат му, докато ищецът го няма. Тогава не обърнал внимание, но му се сторило странно, че го разпитва за къщата – дали имат намерение да я продават, колко наследници били и т.н. Отделно от това, ищецът бил чувал от хора в селото, че ответникът бил осъждан и лежал в затвора, но тогава не отдал значение на този факт. Оказало се, че същият действително имал множество криминални регистрации за различни деяние.

Ищецът се прибрал в Бургас няколко дни преди Коледа 2022г., като още в първите работни дни след Нова Година, на ••••. /петък/, ответникът под предлог, че е време да ходят да вземат пенсията, завел брат му при нотариус Ф. И. в гр. Бургас, за да направят пълномощно, с което ответникът да може да се снабди с всички документи за прехвърлянето на имота в с. М.. През следващата седмица, ответникът по възможно най-бързия начин набавил всички документи и на ••••. отново завел брат му в кантората на нотариус Ф. И., този път с двама негови близки, които да бъдат свидетели на завещанието – жена му М., с която няма брак, но живеят съвместно и гледат три деца и един негов първи братовчед.

Ищецът твърди, че до този момент ответникът всеки ден му се обаждал и го уверявал, че всеки ден наминавал при брат му и му носил храна, че той бил много добре и нямал нужда от нищо. При едно от обажданията казал, че двамата ходили до Бургас, за да му вземат пенсията, което усъмнило ищеца, тъй като брат му бил регистриран в с. М. и я получавал там. След ••••. обажданията се разредили, но всеки път, когато ответникът се обаждал го уверявал, че брат му е добре, че се грижи за него и за животните и че няма нужда ищеца да ходи или да праща някого, като това продължило до м.февруари 2023г., когато брат му изненадващо се появил пред дома му в ж.к. “М.Р.” и поискал да го приютим, защото не се чувствал добре, бил прегладнял и в окаян външен вид. Помолил човек от селото да го докара, защото бил много зле.

Ищецът твърди, че прибрали брат му вкъщи и се погрижили за него. Когато отишъл в с. М., ищецът заварил къщата обърната с главата надолу. Сочи, че било тършувано навсякъде, във всички стаи, вероятно в търсене на пари или други ценни вещи. Тогава ищецът разбрал, че бил направил голяма грешка като се доверил на ответника, както и че последният през цялото време го лъгал и заблуждавал, за да прикрива това, което върши. Тогава забравил на ответника да влиза в къщата по какъвто и да било повод, а брат му останал в дома му в ж.к. “М.Р.” близа две седмици. Пред това време, ищецът и съпругата му подали документ за доставка на топла храна от Домашен социален патронаж – Бургас за брат му и от средата на месец март 2023г. започнали да му доставят храна в с. М.. След като научил за ситуацията, техния племенник Х. започнал да посещава брат му в с. М.. При едно от тези посещения, Х. споделил, че чичо му дължа време не давал признаци, че го познава, не му отговарял и се държал особено, което силно го озадачило.

В края на м.април 2023г. друг човек от селото докарал брат му вкъщи в окаяно състояние, в крайно занемарен вид, като ищецът отново го приютил и се погрижил за него. Брат му отказвал да се грижи за себе си, поради което с племенника им започнали да търсят възможности да настанят брат му в дома за възрастни хора, където да бъде под постоянно наблюдение и грижа.

Твърди се, че през м.юни 2023г. брат му бил приет по спешност в болница, със силни коремни болки и веднага бил опериран. След приемането му в болницата Х. ходил до с.М., за да му вземе някои дрехи и заварил къщата отворена, като всичко било преровено и обърнато. Ищецът твърди, че докато брат му бил в болницата, той и Х. се редували да го посещават, като брат му бил много пестелив на думи и до смъртта си не споделил нищо с тях. Пред Х. повтарял единствено “продайте къщата със С.”. От персонала в болницата твърдели, че не бил добре с главата и се държал неадекватно. Брат му починал на ••••., а няколко седмици след това, ответникът ги уведомил, че брат му му бил завещал част от къщата.

Ищецът излага доводи, че завещанието е нищожно, поради неспазване на предвидената от закона форма. Завещателят е бил доведен от ответника при нотариус и е заявил, че искат да направят завещание, като завещателят не е изразил пълно и ясно какво е неговото желание, а за съдържанието на волята му се правят изводи от негови едносрични отговори на задавани от нотариуса въпроси в проведен помежду им разговор преди съставяне на завещанието.

Освен това волята на завещателя не е била изразена и записана пред свидетелите.

Сочи, че в проведен разговор, самият нотариус заявил, че преди съставяне на завещанието е водила разговор със завещателя за установяване волята и мотивите му да извърши завещание в полза на ответника, като този разговор бил проведен в отсъствието на свидетелите, които останали да чакат пред кантората.

На следващо място се твърди, че завещанието е нищожно, тъй като действителната воля на завещателя не била изяснена и не е била отразена правилно. В тази връзка се сочи, че при проведения разговор със завещателя, нотариуса му е задал въпроси, защо иска да направи завещание и защо на лице, което не е негов близък, на който въпрос, брат му отговорил единствено с думите: “те ще ме гледат”. Горното обуславяло извода, че същият не е желаел да се разпореди безвъзмездно с имота си, а да вмени задължение на лицето, което ще го придобие след неговата смърт, да го гледа и да се грижи за него.

Твърди се, че волята на брат му не е изследвана в достатъчна степен и въпреки направеното от него изрично изявление за очакването му да бъде гледан от заветника и въпреки очевидните факти, разкриващи необходимостта му от грижи, предвид напредналата му възраст и здравословно състояние, както и липсата на предходни близки отношения със заветника, които биха могли да го мотивират да завещае имота си, е било съставено завещание, а не договор за издръжка и гледане.Твърди се, че завещанието е нищожно, поради забраната за участие в нотариалното производство на заинтересовани от завещателното разпореждане лице.

Сочи се, че в случая свидетели на завещанието са близки на ответника и същите в противоречие с установената н чл.584, във вр. с чл.575, вр. чл.572 ГПК забрана, са участвали в нотариалното производство с цел безпрепятствено да се осигури съставянето на завещателното разпореждане. Излагат се доводи, че ролята на свидетелите в нотариалното производство е да удостоверят действителната воля на завещателя и да гарантират правилното й отразяване в нотариалния акт, а както по отношение на нотариуса, така и по отношение на свидетелите важали ограниченията посочени в чл.575, ал.1 и ал.2 ГПК, забраняващи участието в това производство на лица, които са в определени родствени или брачни връзки, както и във фактическо съпружеско съжителство с участниците и страните в нотариалното производство, както и с лицето, в чиято полза се извършва нотариалното разпореждане. Идеята на законодателя била да не се допусне да присъстват лица, които могат да окажат въздействие върху волята на завещателя, тъй като са заинтересовани той да се разпореди безвъзмездно в полза на свой близък, като присъствието на тези лица освен това би могло да допринесе за оказване на форма на принуда върху завещателя или да поддържа у него неверни представи и заблуди за последиците от извършеното разпореждане. По изложените съображения ищецът счита, че участието като свидетел на лице, което е във фактическо съпружеско съжителство със заветника, както и на лице, което е негов родственик опорочава завещателното разпореждане и същото се явява нищожно.

На следващо място ищецът твърди, че завещателното разпореждане противоречи на закона, обществения морал и на добрите нрави.

Твърди, че същото е нищожно, поради противоречие на законовото изискване за безвъзмездност на завещателния акт= Ищецът излага доводи, че завещателят е изтъкнал като единствена причина да завещае имота си на ответника с думите “те ще ме гледат”, което разкрива единствения му мотив да направи завещание именно, за да бъде гледан от ответника, като под “те” очевидно е имал предвид ответника В. и неговата съжителка М.. В тази връзка твърди, че завещанието е нищожно, тъй като е било мотивирано единствено от очакване за полагане на бъдещи грижи, което се явява несъвместимо с безвъзмездния му характер. Цитира съдебна практика.

Ищецът твърди, че завещанието е нищожно, поради противоречието му с обществения морал и добрите нрави.

Излага, че най-често до завещание се прибягва, когато завещателя иска да се отблагодари и възнагради този, който е полагал грижи за него, но такива грижи не били полагани от ответника нито преди съставяне на завещанието, нито след това. Ищецът твърди, че винаги, когато брат му Х. е имал нужда се е обръщал към него за помощ, заедно със съпругата му са го гледали в дома си, грижили са се за него, когато е бил болен и е имал нужда от лечение, осигурявали са му храна, както и необходимите условия за живеене. Заявява, че се обърнал към ответника, именно защото бил загрижен за брат си и искал някой да го осведомява за състоянието му, докато го няма.

Твърди, че ответникът не само, че не полагал грижите, от които се нуждаел брат ми, но след извършване на завещанието напълно забравил за него. Останил го болен и гладен да ходи из селото и да търси някой, който да го закара в гр. Бургас. От анализа на събитията ставало ясно, че ответникът се е възползвал от наивността и доверчивостта на двама възрастни мъже, в недобро здравословно състояние, подклаждал е доверието помежду им, заблуждавал и е двамата с единствената цел да се добере до имотът им и да придобие част от него, а под предлог, че ще се грижи за завещателя е влизал в имота многократно, търсил е из помещенията пари и ценности, което поведение грубо нарушава моралните норми и обществения ред и с което си поведение ответникът е поставил в риск живота, здравето и имуществото на възрастни самотни хора, търсещи грижа и внимание. На следващо място се твърди, че завещанието е нищожно, поради липса на воля за извършването му. Ищецът излага, че за липсата на воля при извършване на завещанието свидетелства както изразеното от завещателя очакване да бъде гледан от ответника като насрещна престация, така и от опитите му да бъдат избегнати последиците от завещанието и имотът да премине в собственост на ответника след смъртта му. Ищецът сочи, че когато брат му дошъл в дома им след извършване на завещанието, без да обяснява на два пъти казал: “В. прехвърли къщата на него си”, от което изявление било видно, че същият не е имал волята да прехвърли имота на ответника, а това е било по желание на ответника. Преди смъртта си, при всяко посещение на племенника му Х. в болницата, завещателя повтарял непрекъснато “продайте къщата”, което разкривало нежеланието му след неговата смърт завещанието да породи действие и част от къщата да премине в собственост на ответника. Горните обстоятелства сочели на извод, че завещателят не е имал волята да завещае имота си на ответника, поради което завещателното разпореждане се явява нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 –ро от ЗЗД.

На следващо място ищецът твърди, че е налице унищожаемост на завещанието поради опорочаване волята на завещателя.

Ищецът твърди, че към датата на завещателното разпореждане завещателя е бил на 77 години, в недобро здравословно състояние, слабо грамотен човек, който е живял изключително изолирано, с минимални социални контакти и почти напълно загубил способност за нормална социална комуникация и правилна преценка в различни житески ситуации.

Ищецът твърди, че завещанието подлежи на унищожаване, тъй като е извършено поради грешка. Завещателят го е извършил с единствения мотив да бъде гледан от завещателя. Поради липсата на правна грамотност, същият считал, че сключва договор за издръжка и гледане, с който задължава ответника да се грижи за него до смъртта му и именно поради незнанието и неосъзнаване на последиците погрешно потвърдил изготвеното завещание и го подписал.

Ищецът твърди, че завещанието подлежи на унищожаване, тъй като е извършено поради насилие. В тази връзка сочи, че когато здравето на брат му се влошило, последния изцяло разчитал на него и съпругата му. След като ищецът се прибрал в ж.к. “М.Р.”, в края на 2022г., допуска, че брат му е изпитал силно безпокойство от мисълта, че ще трябва сам да се грижи за нуждите си, което безпокойство е било допълнително засилено от ответника, който се е възползвал от гласуваното му доверие и под предлог, че го наглежда и след за нуждите му се е опитал да се сближи с него, накарал го е да се почувства зависим от него. Подклаждал е страх у завещателя, че ще бъде изоставен и че няма кой да се грижи за него, защото няма семейство и близки. Убедил го е, че той единствено ще се грижи за него, но само ако в замяна му прехвърли дела си от наследствения имот. Твърди се, че ответникът е упражнявал принудата както вербално, така и с лишение от обещани грижи и внимание.

На следващо място се твърди, че завещанието е извършено поради измама, тъй като ответникът целенасочено е убеждавал брат му, че ще се грижи за него, ако му завещае имота си, което е успял да стори за кратния срок от 2-3 седмици. За това свидетелствал и изразения от него мотив пред нотариуса да извърши завещанието.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника, който намира исковете за процесуално допустими, но ги оспорва като неоснователни.

Намира иска за прогласяване нищожност на нотариалното завещание, поради неспазване формата на завещанието за неоснователен като намира твърденията на ищеца за това, че нотариуса не е спазил законовите изисквания за произволни и недоказани. Сочи, че с факта на прочитане и подписване на завещанието пред свидетелите се удостоверява именно волята за извършване на точно това завещателно разпореждане, идентично с изразеното пред нотариуса. Цитира съдебна практика.

Искът за прогласяване нищожността на нотариалното завещание, поради нарушение забрана за участие в нотариалното производство като свидетели на заинтересовани лице оспорва като неоснователен. Излага, че нормата на чл.572 ГПК дава легална дефиниция на понятията страни и участници в нотариалното производство, като същата императивно очертава кръга от лица, на които законодателят е признал тези процесуални качество и е очевидно, че ответникът не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, като този извод се налага от едностранния характер на сделката. Липсата на валидно волеизявление от ответника в хода на нотариалното производство не предполага и не изисква спрямо него да се прилагат ограничителните изисквания на чл.584 и чл.575 ГПК.

Искът за прогласяване на нищожността на нотариалното завещание, поради противоречие със закона се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че към момента на извършване на завещанието вече е помагал на завещателя и ежедневно се е грижил за него, като доказателство за действителната воля на завещателя представлява нотариално завереното пълномощно под № ••••/•••. на нотариус Ф.И., от което било видно, че много преди смъртта си, завещателят вече е имал идеята и мотива за разпореждане с недвижимия имот, като е упълномощил ответника с правата да го снабди с всички изискуеми по закон документи, необходими за извършване на валидна нотариална сделка. Това пълномощно предхождало нотариалното завещание, но можело и следвало да се разглежда като отправна точка относно момента, в който завещателят вече е имал волята за извърши завещателното разпореждане.

Твърденията за нищожност на завещанието се опровергават и от обстоятелството, че със същото не се въвеждат задължения за ответника като заветник да полага грижи и да дава издръжка на завещателя.

Искът за прогласяване на нищожност на нотариалното завещание поради противоречието му с обществения ред и добрите нрави се оспорва като неоснователен с довода, че добрите нрави са постигнати и реализирани чрез завещателното разпореждане в полза на човека, който през последните месеци от живота на завещателя е полагал грижите за него. Освен това се сочи, че в самото завещание не е посочен мотив за извършването му, поради което не може да се твърди, че същото е в нарушение на обществения ред и добрите нрави. Обществения ред позволява извършването на подобни правни сделки, а що се отнася до добрите нрави, те са критерии за валидност на всяка правна сделка, вкл. и завещанието. Доколкото отношението на чл.26 ЗЗД към чл.42, б. “в” от ЗН е като на обща към специална правна норма, правилата за тълкуване и прилагане на правните норми, налага приложенията на специалната норма, а последната изисква изразения и посочен в завещанието мотив да противоречи на добрите нрави и обществения ред. След като такъв мотив нямало посочен в самото завещание се налагал извода, че тази правна норма е неприложима и съответното твърдението за нищожност на това основание е несъдържателно.

Искът за прогласяване на нищожност на нотариалното завещание на основание чл.26, ал.2, вр. чл.44 от ЗЗД – поради липса на воля за извършване на завещателно разпореждане ответникът оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства за липса на валидно волеизявление от Х. С.. Твърди, че приложените медицински документи не сочат на евентуален извод, че същият се е намирал в такова психично и здравословно състояние, което да дава основание да се твърди, че поради душевно заболяване или слабоумие не е разбирал свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и не е бил в състояние да си грижи за своите работи и интереси. Липсвали доказателства за поставянето му под запрещение, а и в самата искова молба не се прави твърдение, че на двете дати – на завещанието и предходното упълномощаване, завещателят да не е разбирал свойството и значението на извършеното и да не е могъл да ръководи постъпките си.

Исковете за унищожаване нотариалното завещание ответникът оспорва като неоснователни, като излага доводи, че предвидената в ЗН и ГПК форма на извършване на нотариалното завещание изключва въздействията върху волята на завещателя, които могат да доведат до унищожаемост, поради грешка, измама или упражнено насилие.

Излага подробни твърдения, че той и жената, с която е съжителствал са полагали грижи изцяло за завещателя, считано от края на лятото на 2022г., като всеки ден му носили храна, идвал у дома да се храни на една маса. Излага, че същият не е употребявал алкохол и почти всеки ден е излизал от дома си. Твърди, че през това време завещателят помагал на ответника със съвети при отглеждането на животните, тъй като самият той бил дългогодишен животновъд и имал огромен опит в това. Твърди, че не е получавал никакви пари от ищеца или завещателя за полаганите грижи. Твърди, че завещателят пушил много и пенсията му не му стиганала само са цигарите, които купувал, но ответникът не му давал пари за цигари. Твърди, че много пъти водил завещателя до гр. Бургас, за да му купува дрехи, миел го, бръснел го. Сочи, че храната, която получавал от Домашен патронаж не консумирал, а я давал на кучетата, които живеели в двора му. На няколко пъти хората от патронажа не можели да влязат в двора му, тъй като целият бил затрупан от боклуци, които били развъдник за бълхи, които летните месеци редовно хапели завещателя.

Ответникът сочи, че неколкократно бил пръскал чрез гръбна помпа двора и стаята на завещателя против бълки, но ефекта бил краткотраен. Сочи, че в дома на завещателя нямало електроуреди, а когато той самият му дал телевизор, ищецът му казал да го маха, за да не ползва електрическа енергия. Това му било съобщено лично от завещателя, когато дошъл да му върне телевизора и декодера. Ищецът не му позволявал да ползва нищо друго освен осветление. Ответникът твърди, че през времето, през което се грижил за завещателя сам или чрез съдействието на други хора, които наемал му проправял пътеки път през боклуците, които били нахвърляни в двора му. Сочи, че когато ищецът тръгнал за Бургас го помолил да се грижи за животните, но нито му плащал за това, нито му оставил храна, с която да ги храни, като това сторил от добра воля.

Излага, че завещателят сам взел решение за завещанието и сам предложил да го заведе при нотариус, за да го снабди с пълномощно, с което да се снабди с документити за сделката.

Завещателят искал да му се отблагодари като му остави неговата част от къщата и двора, в който момент за първи пъти ответникът научил, че той е собственик. Сочи, че сестра му – П. започнала да идва 1-2 пъти в същата, едва когато ищецът тръгнал за Бургас, а едва от документите по делото разбрал, че брат им е починал.

Твърди, че завещателят неведнъж е бягал от ищеца и се крил у дома им, за да не бъде малтретиран. Волята му била ответника да не споменава на ищеца за завещанието, като точните му думи били: “Не казвай на С., ще ми отвориш големи проблеми. Като умра, всичко ще се разбере”. Ответникът излага още, че в деня, в който настанили завещателя в болницата и когато му занесъл вечеря, го видял на леглото, като видимо не бил добре. Споменал, че го боли корема, при което ответникът се обадил на 112. Изпратил човек, който да чака за линейката на главната улица на с. М. и останал при него. Когато пристигнал екип на БМП ответникът го преоблякъл и го приели в болницата. След няколко дни, ищецът му се обадил и му съобщил, че завещателят е починал.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от адв. С., която поддържа исковете и пледира за тяхното уважане.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично и с неговия пълномощник – адв. Н., който оспорва исковата молба по съображенията изложени в отговора и моли за тяхното отхвърляне.

Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № •••• от ••••. издадено от Община Бургас се установява, че ищецът С. Н. С. е брат на завещателя Х. Н. С., ЕГН ••••••••••, поч. на ••••. в гр. Бургас, за което е съставен акт за смърт № •••• от ••••. от Община Бургас.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № •••• от ••••. на Н. С. Д., ЕГН ••••••••••, издадено от Община Бургас, видно от което същият е починал на ••••., за което е съставен акт за смърт № 11/••••. от Община Бургас, като същият е оставил за свои законни наследници С. Н. С., ЕГН ••••••••••- син, П. Н.а П., ЕГН •••••••••• – дъщеря, Х. Н. С., ЕГН •••••••••• - син, И. А. ЕГН •••••••••• – племенничка и Х. Д. С.., ЕГН •••••••••• – племенник.

По делото е представено пълномощно, с нотариална заверка на подписа от ••••., извършена от Ф. И., нотариус в район РС – Бургас, с рег. № •••• на НК, по силата на което починалия Х. С. е упълномощил ответника В. С. във връзка притежаваните от него в съсобственост с трети лица недвижими имот, придобити по наследство от покойния му баща Н. С. Д., находящи се в с. М., общ. Бургас, адрес ул. “••••” и представляващи дворно място и построената в него сграда, да го представлява пред Община Бургас, Агенция по вписванията и службите й по места, пред дирекция МПДТР към Община Бургас, като във връзка с реализиране правата по пълномощното да подава, подписва и получава всякакви документи, както и да извършва всякакви фактически и правни действия.

Представен е нотариален акт № ••••, том III, дело № ••••/1976г. за покупка на недвижим имот по ЗСГ, изготвен от Т. Т. – нотариус, при БРС, от който се установява, че на ••••., е извършена покупко-продажба на недвижим имот, по силата на която К. Г. С., в качеството си на продавач е продал на Н. С. Д. от с. М., Бургаски окръжен, следния недвижим имот представляващ 500/1310г. (петстотин-хилядо триста и десети) идеални части от застроеното и незастроено дворно место, представляващо урегулиран парцел 14-ти /четиринадесети/ в кв.35-ти /тридесет и пети/ по плана на с.М., Бургаски окръг, съдържащ целия 1310 /хиляда триста и десет/ кв.метра, заедно с построената в същото дв.место едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 58.80 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел 15-ти, парцел 6-ти, парцел 7-ми, парцел 10-ти и парцел 13-ти, за сумата от 6238 лв.

Приложена е справка изготвена по реда на Наредба № 14/2009г. от НБД “Население” относно Х. Н. С. /л.68/, видно от която същият е роден от баща Н. С. Д. и майка И. Х. Д.. Представено е нотариално завещание № 1, том I, рег. № ••••, дело № •••• от ••••. на нотариус Ф. И. – вписана под № •••• вн регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Бургас, по силата на което Х. Н. С., ЕГН •••••••••• е завещал на В. М. С., ЕГН ••••••••••, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на неговата смърт, включително: притежаваната от него ¼ (eдна четвърт) идеална част от следните недвижими имоти, описани в документ за собственост на праводателя му – нотариален акт за покупка на недвижим имот, чрез НС по ЗСГ № 181, том II, дело № ••••/••••. БРС, както следва: “500/1310г. (петстотин-хиляда триста и десети) идеални части от застроеното и незастроено дворно место, представляващо урегулиран парцел 14-ти /четиринадесети/ в кв.35-ти /тридесет и пети/ по плана на с.М., Бургаски окръг, съдържащ целия 1310 /хиляда триста и десет/ кв.метра, заедно с построената в същото дв.место едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 58.80 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел 15-ти, парцел 6-ти, парцел 7-ми, парцел 10-ти и парцел 13-ти”, заснети като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••• (Четиридесет и седем хиляди двеста и две, точка петстотин и едно, точка, петстотин и седемдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 22/24.03.2016г. на изпълнителен директор на АГКК. АДрес на имота с. М., ул. •••• площ 1364 кв. м. (хиляда триста шестдесет и четири квадратни метра). Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Номер по предходен план: 570 (петстотин и седемдесет), квартал 35 (тридесет и пет), парцел XVI (шестнадесет), съседи: поземлени имоти с идентификатори: •••• ••••, ••••••••, ••••, ••••, ••••, и построената в него сграда с идентификатор ••••.1. (четиридесет и седем хиляди двеста и две, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и седемдесет, точка, едно), със застроена площ 59 (петдесет и девет) кв.м., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. Завещал му и всички съответни приращения в имота. Видно от съдържанието на завещанието, нотариусът след като се уверил в самоличността е дееспособността на завещателя и на свидетелите, в липсата на пречки по чл.584 от ГПК, както и в това, че завещателя разбира смисъла и значението на акта, който извършва и че желае да извърши завещателно разпореждане, написал завещанието и същото било продиктувано в присъствието както на завещателя, така и на свидетелите М. М. М. ЕГН •••••••••• и И. С. И., ЕГН ••••••••••.

Видно от представената скица на поземлен имот № •••• от ••••., издадена от СГКК – Бургас, процесния недвижим имот предмет на завещателното разпореждане и на нотариалния акт от 1976г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ••••.

Представена е епикриза ИЗ № •••• от 25.05.2021г., издадена от Клиника по съдова хирургия при УМБАЛ - Бургас на Х. Н. С., видно от която същият е постъпил в болничното заведение на 17.05.2021г. и е било изписан на 25.05.2021г. с окончателна диагноза “Тромбозис а.илиака комунис синистра”. Видно от епикризата същият е постъпил с придружаващи заболявания “емболия и тромбоза на артерии на долните крайници”, с оплаквания от увеличащи се болки в долен крайник с клаудикацио на минимални разстояние. Лекуван е амбулаторно без добър ефект и е бил приет за оперативно лечение в илио-феморалния сегмент. Изписан е бил с клинично подобрение и стабилно клинично състояние, без субективни оплаквания, със спокойна, първично зарастваща оперативна рана.

Представена е епикриза ИЗ № •••• от 05.07.2021г., издадена от Клиника по съдова хирургия при УМБАЛ – Бургас на Х. Н. С., видно от която същият е постъпил в болничното заведение на 28.06.2021г. и е бил изписан на 05.07.2021г. с окончателна диагноза “Тромбозис трункус тибио-перонеалис син. Гангрена исхемика дигити I педис син”. Видно от епикризата, същият е постъпил с придружаващи и минали заболявания “I11.9 Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.Ст.пост ТЕА а.илиака екстерна синистра. Ангиодилатацио а.илиака екстерна синистра ет а. илиака комунис синистра”, с оплаквания от болки в подбедреците и накуцване под 100 метра. Съобщава за почерняване на върха на 1ви пръст на ляво ходило от 2 седмици. Проведено му е било оперативно лечение под обща анестезия, като е изписан с клинично подобрение и в стабилни клинично състояние, без значими субективни оплаквания, със спокойна първично зарастваща оперативна рана.

Представена е епикриза ИЗ № •••• от ••••., издадена от Първо отделение по хирургия към УМБАЛ - Бургас на Х. Н. С., видно от която същият е постъпил в болничното заведение на 24.06.2023г. и е бил изписан на ••••., с окончателна диагноза “Язва на стомаха, остра с перфорация”. Същият е постъпил в болничното заведение с коремни болки като е бил транспортиран с екип на ЦСМП. Същият бил трудно контактен. Видно от епикризата същият е постъпил в увредено общо състояние, като му били извършени редица изследвания и било проведено оперативно лечение, при което била открита перфорирала стомашна язва, след което състоянието му продължило да се влошава и настъпил летален изход.

Видно от писмо рег. № •••• от 29.05.2024г. по описа на ЦПЗ – Бургас, след извършена проверка в лечебното заведение не е била открита медицинска документация за лицето Х. Н. С.. По делото е представено писмо рег. № •••• /1/ от 05.06.2024г. на Община Бургас, от което се установява, че за процесния имот, находящ се в с.М., на ул. •••• има постъпили 2 бр. сигнали за замърсен имот и образувани административно-наказателни преписки през 2014г. и 2022г., като през 2023г. и 2024г. не са постъпвали сигнали и жалби. Сочи се, че ищеца С. С. има съставени следните документи за замърсен имот: АУАН № ••••/25.02.2014г. и НП № ••••2014г., КП № ••••/16.09.2022г. посочено е още, че на същия са дадени предписания да почисти отпадъците, да спазва и поддържа чистотата на територията на имота и прилежащите части, както и да не допуска събиране и съхраняване на отпадъци на територията на имота.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ф. И. (без дела и родство със страните), Г. Д, С. (съпруга на ищеца), Х. Д. С.. (племенник на ищеза) и П. М. К. (без дела и родство със страните).

От показанията на св. И. се установява, че в началото на м.януари 2023г. завещателят се явил лично в кантората на нотариуса, като бил приет от помощник нотариус Ц. К., като от последната било поискано да завери пълномощно за набавяне на документи във връзка с предстоящо съставяне на нотариално завещание. Свидетелката разказва, че на ••••. при нея било насрочено явяване на завещателя заедно с двама свидетели, предварително посочени от него за извършване на нотариално завещание относно имот в с. М.. Сочи, че в насрочения час при нея се явили завещателят, заветникът и двамата свидетели, посочени в завещанието. Свидетелката предварително била извършила справки в НБД “Население”, че липсват родствени връзки между свидетелите и заветника. Изрично попитала свидетелите, дали имат родствени връзки, дали имат лична заинтересованост от съставяне на завещанието, дали са грамотни и след като последните потвърдили пред нея, че липсват пречки по реда на ГПК за участието им като свидетели, свидетелката извършила и допълнителни справки в регистъра за лични документи, касаещи снемането на тяхната самоличност, както и на завещателя. Свидетелката заявява, че в присъствието на свидетелите и на заветника прочела на глас съставеното нотариално завещание на база предварително заявената воля на завещателя и изрично го попитала, дали така съставеното завещание отразява точно неговата воля. След като завещателят потвърдил, завещанието се подписало от него и от свидетелите, както и от нотариуса. Св. И. заявява, че въпреки напредналата възраст и немощ на завещателя, последния успял, макар и с треперлив почерк да изпише пълните си имена на шест екземпляра от нотариалното завещание. Въпреки, че процедурата протекла много спокойно и без видимо притеснение от страна на завещателя, свидетелката поискала да се убеди в действителната му воля и в това, че извършването на завещателния акт не било провокирано от обстоятелства, които биха могли да опорочат тази свободна воля, поради което помолила заветникът и свидетелите да се отстранят от кабинета й и оставайки насаме със завещателя го попитала, дали върху него се упражнява насилие, дали е заплашван и дали има някаква принуда, която опорочава волята му. Разказва, че завещателят останал видимо спокоен и не създал по никакъв начин впечатление, че спрямо него се упражнява принуда, насилие, заплашване. Тогава той й заявил, че ответникът е единствения човек, който се григи за него. Това напълно я убедила в ситуацията, че това е действителната воля на завещателя и счела, че като нотариус е направила всичко, което изискват служебните й задължения, за да извлече и удостовери действителната воля на завещателя.

Св.И. заявява, че съдейки по графичните специфики на пълномощното, то можело да се заключи, че същото било съставено в кантората й. Заявява, че практиката й включва да обяснява правните последици на завещателното разпореждане, което включвало момента на преминаването на правото на собственост, както и правото на завещателя във всеки един момент да отмени завещанието си или да го измени. Свидетелката сочи, че при задаване на въпросите към завещателя, същият станал общителен, като по нищо не личало, че този човек не осъзнава какво прави, когато й обяснил какви са мотивите за завещанието.

От разпита на св. С. става ясно, че завещателят не е имал семейство, а живеел сам в къщата в с. М. до 2010г., а оттогава насетне в с. С. К., в една барака, направена от жп вагон, която бил закупил от неговия вуйчо. Същият нямал работа, бил селски овчар. Докато Х. живеел там, ищецът ходил почти всеки месец, като през останалото време поддържали връзка с кметицата на селото. Свидетелката му била предоставила телефон, но завещателят не може да борави с него. Вадил си прехраната от овцете, като продавал вълна и други продукти от животните. Разказва, че на 25 март ищецът отишъл в с. С. К., за да го види, но завещателят бил тръгнал същият ден за гр. Бургас, защото кракът му бил целиян син и не можел да ходи. Не успял да намери блока и обикалял 2 седмици. Ищецът мислел, че е при племенника И.. Свидетелката разказва, че била тръгнала при дъщеря си и един клошар й се изпречил на пътя. Тогава разбрала, че това е завещателя, като го разпознала само по очите. Засякла го в ж.к. М.Р., на спирката до бл.15. Прибрала го у тях, преоблякла го и се обадила на ищеца, който по това време бил в с. М.. След като ищецът си дошъл, го подстригали и изкъпали. На другия ден го завели на лекар, тъй като целият крак му бил син до кокалчето. Впоследствие бил приет 2-3 пъти в болницата, тъй като го диагностицирали с гангрена. Свидетелката разказва, че завещателят останал на гости у тях до края на август след което го изпратил при ищеца в с. М., тъй като последният гледал животни в селото и понякога се връщал да се изкъпе и да вземе нещо за ядене. Св. С. сочи, че след операцията, завещателят се възстановил и можел да ходи. Последно го завела на контролен преглед в края на •••• 2021г. и лекарят казал, че всичко е наред. Завещателят имал желание да остане при нея и да не ходи в с. М., но не било удобно, тъй като апартаментът който обитавали ищецът и св. С. бил с две стаи и когато синът им идвал на гости, същият нямало къде да остане. Свидетелката заявява, че ищецът взел завещателят при себе си в с. М., в края на м.август 2021, а докато бил там рядко се връщал в гр. Бургас, заради животните. Свидетелката била тази, която ходила в с. М., за да им пере дрехите и да им носи ядене. Това продължило около година и повече. Свидетелката сочи, че на 18-ти декември 2022г. ищецът се прибрал в гр. Бургас, тъй като кракът му се бил схванал. След няколко дни отишъл да си вземе дрехи и да види завещателя. Бил поръчал на ответника да наглежда както завещателя, така и животните, които отглеждал в двора. Всяка вечер ищецът се обаждал на ответника, за да пита за брат си. Последният го уверявал, че всичко било наред. Свидетелката сочи, че през м.януари 2023г. братът на ищеца отново дошъл при тях, треперейки, като бил докаран от едно момче от с. М.. Останал при тях две, три седмици. Брат му казал, че умира от глад, бил мръсен. Съобщил на ищеца, че ответникът прехвърлил къщата си на него. Тогава ищецът не повярвал и му заявил, че това няма как да е вярно, тъй като документите били при него. През тези две седмици, ищецът ходил до къщата и установил, че всичко в къщата било разхвърляно. Свидетелката сочи, че още на следващия ден от социален патронаж започнали да му носят храна. Братът на ищеца ги посетил още веднъж, в началото на април 2023г., но не им останал на гости. Сочи, че когато им идвал на гости не говорил много, само пушил, не бил общителен човек. Още, докато бил у тях, свидетелката му обяснила, че трябва да му намерят дом, на което той се съгласил, но не разполагал с голяма пенсия. Сочи, че бил физически здрав и можел да се движи повече от ищеца, но и двамата били свикнали някой да върши нещата вместо тях. Според свидетелката завещателят бил направил завещанието от страх, че няма да има кой да го гледа или е бил подлъган.

От показанията на св. С. се установява, че завещателят се преместил да живее в с.

С. К. през 2001г., когато починала майка му. След това свидетелят го посещавал всяка седмица, за да му носи провизии като отношенията помежду им били нормални. През есента на 2021г. завещателят се върнал в с. М., като преди това лятото на 2021г. прекарал при чичо му и чинка му в гр. Бургас, тъй като при битов инцидент в с. С. К. бил получил травма на крака. Докато бил в гр. Бургас, на гости при св. С. и ищеца, свидетелят говорил с чичо му, че е по-добре да се върне в с. М. за постоянно, тъй като в с. С. К. живеел сам, далеч от цивилизацията. Тогава чичо му се съгласил на това предложение и двамата с ищеца заживели заедно в наследствената им къща. Там отглеждали няколко овце и магаре. Имотът бил около декар и половина, заедно с къщата, а в задната му част имало постройки за отглеждането на животните. Заявява, че откакто чичо му се върнал в с. М. го посещавал един път на всеки един, два месеца. Чичо му С. в един момент му съобщил, че се е върнал във “М.Р.”, тъй като здравословното му състояние се било влошило и това наложило прибирането му в гр. Бургас. В този момент, чичо му Х. останал сам в с. М. и бил посъветван от чичо му С. да го посети, да види как е и да го наглежда. На следващия или по- следващия ден св. С. посетил завещателя, като го открил на втория етаж на същата, където обикновено стоял. Бил завит през глава на леглото си. Свидетелят го извикал няколко пъти по им, при което чичо му се отвил и го погледнал, като първоначално изпитал затруднение да го познае. Тогава свидетелят го попитал защо къщата изглежда странно и всички стаи са изпразнени, на което чичо му му съобщил, че ги е дал на ответника. Забелязал, че чичо му няма обувки и му предложил при следващия свободен уикенд да му занесе обувки и провизии. Междувременно, докато чакал да се освободи възможност да посети отново завещателя, получил притеснително обаждане от жена в с. М., която не познавал. Същата му съобщила, че й се сторило съмнително, че вижда лица от ромската махала в селото, които системно влизали в двора им и изнасяли всякакви материали, в т.ч. дървени греди, ламарини и всякакви строителни материали. На следващия ден след обаждането, свидетелят отишъл в с. М. и не установил да има каквито и да било хора в имота, но констатирал, че част от материалите липсвали. Чичо му тогава отново споменал името на ответника, като му заявил, че материалите щели да ги използват за някакъв овчарник, в който да гледа животните.

Свидетелят разказва, че заедно с чичо му С. започнали да обсъждат варианти кой да се грижи за завещателя, тъй като станало ясно, че сам трудно ще полага грижи за себе си и е в опасност да остане сам, като междувременно организирали да му бъде доставяна храна от социален патронаж. Малко преди да почине завещателят, свидетелят научил от чичо му С., че същият се обърнал за временен вариант към ответника, като по този начин му бил предоставил достъп до къщата. Сочи, че в болницата чичо му Х. бил изключително отслабнал, не се хранил с почти нищо, а консумирал само кисели млека. Посещавали го всеки ден – той сутринта, а чичо му С. – следобед. Била му извършена операция, но въпреси прогнозите на докторите, състоянието му се влошавало като постоянно му повтарял “продайте къщата с чичо ти С., докато съм още жив”. Свидетелят му отговарял, че това не е нужно, тъй като няма да умира. Няколко дни след смъртта му, ответникът се свързал с него като му изпратил на вайбър снимка на нотариално завещание, с което му съобщил, че чичо му приживе е направил завещание на неговата си част от семейния имот. Поводът бил, за да ги уведоми, тъй като до този момент те нямали представа за това.

От показанията на св. К. се установява, че същият живее от 30 години в с. М. на ул. “••••” •••• Същият се намира през една къща от ищеца и пред две къщи от ответника. Заявява, че ищецът допреди две години живял в с. М., след което се преместил в кв. “М.Р.”, след което се връщал много рядко, един път на три месеца. След като ищецът се преместил в ж.к. М.Р., брат му Х. останал да живее в къщата в с. М.. Разказва, че Х. имал нужда от грижи, тъй като нямало кой да му готви, а след това му осигурили помощ от общината. Свидетелят разказва, че първоначално храна му носил ответника или съпругата му, а след това започнали да му носят от общината. Къщата на завещателя била в окаяно състояние и те не можели да влязат, за да му доставят храната, поради което я оставяли на ответника, който на свой ред му я донасял. Дворът бил затрупан с боклуци – бидони, варели и др. Ответникът се грижил за личната хигиена на завещателя, носил му цигари и храна, подстригвал го и му носил дрехи. Сочи, че в къщата било трупано и приличало на сметище.В двора имало постройки, които били предназначени за отглеждане на животни, но били полусрутени. Разказва, че когато станал пожар в къщата, отворил вратата и надникнал, като видял много голяма мизерия. Мебелите били стари и счупени, вътре било мръсно, тъй като били живели животни. Това обаче не пречило на ищеца, тъй като той живеел заедно с тях. Разказва, че след като ищецът отишъл да живее в гр. Бургас, веднъж на 3 месеца идвал в с. М. като минавал през къщата на ответника. Идвал общо 3-4 пъти, след което спрял да идва. Сочи, че не е забелязал да носи храна и дрехи, за да помогне на брат си по някакъв начин. Разказва, че ответникът гледал животни като полагал грижи за тях на място извън селото.

Съдът изцяло кредитира с доверие изнесените от свидетелите фактически сведения, в частта, в която свидетелите излагат своите непосредствени впечатления, за това, което са възприели лично, но не и в частта, в която правят оценъчни съждения за определени изявления на завещателя. Събраните по делото гласни доказателства корелират на събраните по делото писмени доказателства, същите са конкретни, логични, ясни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги взема предвид при изграждане на своите фактически и правни изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл.42, б. “б” он ЗН, във вр. с чл.24 от ЗН, поради неспазване на формалните изисквания за съставяне на завещанието, визирани в чл.24, ал.2 от ЗН.

Искът е основан на твърдения, че при изготвянето му не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗН, по отношение задължението на нотариуса за устно изразяване волята на завещателя в присъствието на свидетелите, за неспазване поредността на елементите от фактическия състав на завещанието, както и че не е изяснена и отразена правилно действителната воля на завещателя.

Нормата на чл.24, ал.2 от ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание - изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на завещателя, нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го напечата, която възможност е изрично предвидена в чл.578, ал.2 ГПК към която препраща изречение четвърно на чл.24, ал.2 ЗН. Без значение е и дали преписването или напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя се удостоверява чрез прочитането му пред завещателя и свидетелите /които са присъствали и когато завещателят е изразявал волята си/ и последващото подписване. Следователно не са нарушени изискванията за форма на нотариално завещание по чл.24, ал.2 от ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат.

В чл. 63 от отменения ЗН е било предвидено, че завещателят диктува, а нотариусът записва волята под диктовка, така както е продиктувана. Този израз не е възпроизведен в действащия ЗН. От друга страна, нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както си изисква от чл. 24 ЗН, а в конкретния случай - че завещанието е продиктувано лично от завещателя, както е удостоверила нотариус Ф. И.. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документът, са се осъществили така, както се твърди в документа. Съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, при което тя трябва да направи пълно и главно доказване, което означава да се изключи всяко съмнение, че документът е неверен. Разпитания по делото нотариус, който е очевидец при изготвяне на завещанието установява безпротиворечиво, че същото е съставено в кантората му, че след записването му същото е било прочетено на глас от него и подписано от завещателя и двамата свидетели.

Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, да заменя нелитературни думи. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания. Законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят. Основание за този извод дава сравнителният анализ на текстовете на чл. 24, ал. 2 ЗН и чл. 63 от Закона за наследството от 1890 г. (отм.). Настоящият чл. 24, ал. 2 ЗН регламентира правилата относно съставянето на нотариално завещание, аналог на което съставлява уреденото в отменения Закон за наследството от 1890 г. публично нотариално завещание. С чл. 63 ЗН (отм.) е предвидено, че завещанието се диктува от завещателя и се написва от нотариуса, тъй както е диктувано – изискване, каквото отсъства в чл. 24, ал. 2 ЗН. Различието между правилото на чл. 63 ЗН (отм.) и чл. 24, ал. 2 ЗН не е редакционно, а се дължи на различно разбиране на Законодателя относно формалностите, които следва да се съблюдават като условия за валидност на нотариалното завещание по чл. 24, ал. 2 ЗН за разлика от публичното нотариално завещание по отменения Закон за наследството. Регламентирайки формата на нотариалното завещание, Законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. Този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Последните действия съставляват гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя.

От показанията на св. И. се установява, че завещанието не възпроизвежда написан от нея текст, а е съставено в резултат от предварително проведен между завещателя и нотариуса разговор.В случая, от страна на завещателя, 12 дни преди нотариалното производство е била извършена подготвителна дейност – изготвяне на нотариално заверено пълномощно в полза на ответника в същата нотариална кантора от помощник-нотариус. Така установените подготвителни действия свидетелстват за наличието на целенасочена волева и мисловна дейност, предназначена да доведе до съставянето на завещание, изчистено от съмнения относно взетото съзнателно и непоколебимо решение за завещаване на конкретното имущество в полза на ответника, като същевременно са част от процеса на съставяне на завещанието, разгледан в широк смисъл. Текстът на завещанието е прочетен и завещателят е потвърдил съответствието между записаното и изявената от него воля. В удостоверение на това Х. С. е положил и подписа си, след което са се подписали свидетелите и нотариуса. Доколкото законът не изисква съставяне на завещанието под диктовката на завещателя, установяването или неустановяването на това обстоятелство е ирелевантно при преценката за обхвата на обвързващата материална доказателствена сила на извършеното от нотариуса удостоверяване. При условията на чл. 179, ал. 1 ГПК следва да се приеме за доказано, че обективираните в нотариално завещание № 1, том І, рег.№ ••••, н.д.№ 3 от 2023 г. на нотариус Ф. И. (рег.№ •••• на НК) изявления са направени от Х. Н. С. устно пред нотариуса и имат отразеното в документа съдържание, като нотариусът е записала именно устно изразената воля на завещателя; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че завещанието е подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса на посочените в него дата и място. Ищецът не е провел пълно и главно доказване, че удостовереното от нотариуса не отговаря на действително осъществилите се факти. Това мотивира извод, че завещателят е изразил устно ясната си по съдържание воля да завещае на ответника процесния имот, което му разпореждане е оформено в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 16, ал. 2 ЗН и е произвело вещно- транслативно действие със смъртта на Х. С.. Видно от показанията на св. И., последната я разяснила на завещателя характера и последиците от завещателното разпореждане, като лично пред нея същият е потвърдил благодарствения си мотив, поради което не съществува съмнение, че волята му е изследвана и отразена правилно. С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен.

Относно исковете с правно основание чл.42, б. “в ” от ЗН, поради противоречието за завещателното разпореждане със закона, като противоречащо на обществения ред и добрите нрави.

Исковете са основани на твърденията, че единствената причина за извършване на завещателното разпореждане от страна на завещателя е очакването му ответникът да полага грижи за него в бъдеще, липсата на благодарствен мотив за извършването му, както и наличие на противоправни действия /въвеждане в заблуждение, злоупотреба с доверие/, които са мотивирали завещателя да извърши имущественото разпореждане.

С оглед безвъзмездния характер на завещателните разпореждания мотивът за съставяне на завещанието има правно значение и той не може да противоречи на морала. Ако се уговори, че наследодателят следва да получи издръжка приживе с оглед направено завещателно разпореждане, това ще противоречи на безвъзмездният характер на завещанието, и ще доведе до неговата нищожност.

Нищожно ще е и завещанието, ако с него се уговаря задължение за издръжка и гледане доколкото това накърнява безвъзмездния характер на сделката и противоречи на нейния мотив. Същевременно обаче, ако едновременно с мотив, който противоречи на закона, са изложени и други мотиви, които не противоречат на закона и са решаващи за извършване на завещанието, то тогава завещанието е действително и поражда правни последици.

Нищожно ще е и всяко завещание, което противоречи на закона или е направено с цел да го заобиколи. Недействително ще е всяко разпореждане, което се отнася до недопустим предмет: примерно, завещава се част от жилище, което не може да се обособи като самостоятелно. Друг е случаят, когато се завещава вещ, която не е собственост на завещателя, като в този случай отново е налице недействителност на завещателното разпореждане.

ВКС приема, че ако е налице завещателно разпореждане, с което се завещава имот в цялост, а завещателят има само идеални части от него, то тогава завещанието е действително в размер до тази идеална част.

От документа, обективиращ процесното завещателно разпореждане е видно, че не е посочен мотив за извършването му.

От разпита на св. И. е видно, че са изследвани мотивите на завещателя да извърши имщественото разпореждане, като от свидетелските й показания непротиворечиво се установява, че същото е било извършено от завещателя с цел да се отлагодари на ответника за проявената от него загриженост и положени грижи. От контекста на проведения между двамата разговор не са изводими данни, които да се сочат, че завещателят е имал изразено очакване за бъдещи грижи. Независимо от горното, поради наличие на благодарствен мотив, дори да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е действително, защото е обусловено от поне два мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Мотивът, поради който е съставено завещанието, да е противен на закона и на обществения ред, означава да противоречи на императивна правна норма. Очакването на завещателя лицето, на което е завещал цялото си имущество, дробна част от него или отделна вещ, да се грижи за него и/или да му помага, не е в противоречие със закона. Това очакване не създава право на завещателя да иска реално изпълнение. Неприложим е и редът за разваляне на договорите - при нереализиране на очакваното, завещателят може винаги да отмени завещанието, за което посоченото в завещанието лице може да не узнае. Затова завещание с такъв мотив не е договор с неоткрито наследство. Завещание с изразен мотив за очакване наред с полаганите грижи да се полагат такива и за в бъдеще, не противоречи и на добрите нрави, разглеждани като морално-етични възгледи и правила за поведение, които се споделят от по-голяма част от обществото. Следователно, ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер, и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

В разглеждания случай се установява, че няколко седмици преди извършване на завещанието, заветникът, заедно с конкубината си е полагал грижи за завещателя, което е продължило от края на м.декември 2022г. до кончината на завещателя през м.•••• 2023г. Установява се също така, че непосредствено след извършване на завещанието, завещателят е заявил лично на св. И., че ответникът е единствения човек, който е полагал грижи за него, от съвкупния анализ на които факти може да се направи обоснован извод за наличие на формиран благодарствен мотив. Същевременно по делото не се събраха данни за създадено очакване у завещателя, че ответникът ще полага грижи за него и занапред, породено от отправено към него обещание за бъдещи грижи от страна на ответника, поради което неосновални са оплакванията на ищеца за липса на безвъзмедност на завещателния акт. Изложените от ищеца твърдения за наличие на противоправни действия от страна на ответника, които да са мотивирали завещателя да извърши имущественото разпореждане също не намират опора в доказателствения материал по делото, поради което и с оглед на така изложеното по-горе, завещанието не се явява нищожно на основание чл.42, б. “в” от ЗН, поради противоречие със закона, обществения морал и добрите нрави. Изложените в тази насока твърдения в исковата молба, освен, че са бланкетни и лишени от конкретни останаха и изцяло недоказани по делото. Ето защо, искът като неоснователен следва да се отхвърли.

Относно иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, вр. с чл.44 от ЗЗД, поради липса на воля за извършване на завещателния акт.

Този иск се явява изцяло неоснователен по изложените вече по-горе в изложението съображения, досежно неоснователността на иска за обявяването на завещанието за нищожно поради неспазване формалните изисквания на закона. Тук следва да се спомене, че съдът не е бил сезиран с иск по смисъла на чл.42, б. “а от ЗН”, но за пълнота на изложението и във връзка със способността на завещателя да формира воля следва да се спомене следното.

Установи, се че завещателят е бил на 77 години към момента на изготвяне на завещанието, няма твърдения да е бил поставен под пълно запрещение или да е било налице заболяване, слабоумие или друга причина /например/ злоупотреба с алкохол, които да обосноват медицински критерий по чл.13 ЗН, а събраните по делото гласни доказателства еднопосочно сочат, че същият е действал разумно и с ясното съзнание, че желае да завещае имуществото си на ответника, посетил е нотариуса два пъти с оглед извършване на завещанието, като предварително /12 дни преди изповядване на сделката/ е било изготвено изрично нотариално заверено пълномощно. Видно от показанията на самия нотариус, завещателят към момента на сключване на сделката е бил с ясен разум и бистър ум, като не са били налице каквито и да било данни сочещи нарушаване способността му да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си пълноценно към момента на извършване на завещанието. От датата на извършване на завещанието до момента на смъртта на завещателя е изминал период от около половин година, през който период същият е разполагал с възможността да го отмени или измени, в случай, че действията му са били провокирани от други подбуди, за което изрично е бил предупреден от нотариуса. В тази връзка следва да се спомене, че съдът не кредитира показанията на св. С. в частта, в която същият сочи, че е научил от св. И., че ответникът е дал обещание на завещателя, че ще го гледа и за в бъдеще, тъй като в тази им част показанията на свидетелят се опровергават от показанията на св. И., която лично и непосредствено е изслушала обясненията на завещателя относно подбудите, които са го подтикнали към имущественото разпореждане. Съдът не кредитира изнесеното от св. С. в тази му част и предвид евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, което е в състояние да го мотивира да дава показания, благоприятстващи ищцовата теза. Обстоятелството, че завещателят, по време на престоя си в болницата, е повтарял на свидетеля С., заедно с ищеца да продадат къщата, също не може да доведе до еднозначен извод за липса на съгласие у завещателя да извърши имущественото разпореждане половин година по-рано. Тезата, която се домогва да докаже ищеца касаеща вътрешния мотив на завещателя се базира единствено и само на предположения и негови интерпретации на изявленията на ищеца, че същият не е желаел завещанието да породи действие. Последното се опровергава от събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

ОТНОСНО ИСКА с правно основание чл.42, б. “б”, във вр. с чл.24, ал.1, вр. чл.584 и чл.575 от ГПК.

Искът се основава на доводите на ищеца, че нотариалното производство е нищожно, тъй като участвалите в него инструментарни свидетели са лица, заинтересовани от завещателното разпореждане, респ. се явяват конкубина на заветника и негов братовчед.

В тази връзка следва да се има предвид решение № 79 от 03.08.2022 г. по гр.д. № 4315/2021 г., ВКС, I г.о. с което ВКС е приел, че е действително нотариално завещание, при съставянето на което единият от двамата инструментарни свидетели е лице във фактическо съпружеско съжителство с облагодетелстваното от завещанието лице.

Конкретно касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Установената в чл. 584, т. 3 ГПК несъвместимост на инструментарните свидетели по отношение на завещателя, който се явява по смисъла на чл. 572 ГПК единственото лице страна и участник в нотариалното производство по съставяне на нотариално завещание, приложима ли е и по отношение на лицето, в чиято полза се завещава?“.

По поставения правен въпрос ВКС е уточнил, че „Завещанието е едностранен формален акт, с който завещателят се разпорежда с имуществените си права, произвеждащ действие след смъртта на завещателя. Предвид тези основни характеристики на завещанието и с оглед предотвратяване спорове относно действителната воля на завещателя и валидността на направеното от него изявление, в Закона за наследството са разписани нарочни разпоредби, регламентиращи реда за съставяне и формата на завещанието. Относно нотариалното завещание в чл. 24, ал. 1 ЗН е въведено императивното изискване то да бъде извършено в присъствието на двама свидетели. При липса на друга уредба в специалния закон – Закона за наследството, приложение намират общите правила на нотариалните производства – глава петдесет и четвърта ГПК. Следователно по отношение на т.нар. инструментарни свидетели, в чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. По силата на тази разпоредба се забранява в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които са в определени родствени или брачни връзки, както и във фактическо съпружеско съжителство с участниците и страните в производството. Целта и смисълът на забраната са при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които могат да са заинтересовани от имущественото разпореждане на завещателя и да въздействат върху волята му. С въвеждането на забраната се обезпечава в максимална степен удостоверяването на действителната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му. Следователно нормата на чл. 584, т. 3 ГПК защитава интереса на завещателя и осигурява правото му съзнателно, свободно и спокойно да направи своите завещателно разпореждане.

Разпоредбата на чл. 584, т. 3 ГПК ясно и изчерпателно сочи лицата, спрямо които е приложима несъвместимостта на свидетелите, и това са нотариусът и лицата по чл. 572 ГПК – страните и участниците в нотариалното производство. Облагодетелстваното от завещанието лице не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, поради което и няма основание забраната на чл. 584, т. 3 ГПК да се прилага и спрямо него.

Горният извод намира подкрепа и в ретроспективния анализ на законовата уредба, касаеща инструментарните свидетели. В чл. 47 от Закона за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела (отм.), свидетели при извършването на актовете, под опасност за тяхната недействителност, не могат да бъдат лицата, в полза на които в самия акт се прави някакво разпореждане, а така също, които се намират с тях или с участващите в акта в някое от отношенията, посочени в чл. 43 от закона. В чл. 72 от Закона за наследството (1890) изрично пък е предвидено, че не могат да бъдат свидетели при извършване завещание с официален акт нито заветниците, каквито и да са те, нито техните роднини до четвърта степен включително. В последвалата правна уредба – чл. 480, б. „в“ ГПК (1952) – ограниченията за свидетелите, в присъствие на които се извършва нотариалното действие, са сведени само до връзката им със страните и участниците в нотариалното производство, както и с нотариуса, като не се предвижда ограничение тези свидетели да са в близки отношения с лицето, в полза на което се съставя завещанието. Разликата в правната уредба сочи еднозначно на извода, че волята на законодателя относно изискванията, на които следва да отговарят свидетелите, е претърпяла промяна и съответно ограниченията за свидетелстване, действали в определен период от време, не следва автоматично да се пренасят и за следващ период, щом такива изрично не са предвидени в закона, приложим към релевантния момент. Ето защо липсва законова опора в оплакването на ищеца, че разпоредбата на чл.575, ал.1 и ал.2 ГПК забранява свидетелите да се намират в близки родствени или други отношения с облагодетелстваното лице, поради което искът се явява неоснователен.

Поради отхвърлянето на главните искове за прогласяване на нотариалното завещание за нищожно като неоснователни, съдът следва да разгледа по същество предявените при условията на евентуалност искове.

Относно иска с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 1-во от ЗН, за унищожаване на завещанието поради грешка.

Грешка е налице, когато изявената воля не съответства на действителната.

Грешката може да се отнася до лицето, на което се завещава, или до това, което се завещава. Грешката е основание за унищожаемост на завещанието, само когато се отнася до негови съществени елементи. Грешка може да е налице и в мотивите на извършване на завещателното разпореждане. По делото липсват доказателства за това да е била допусната грешка в предмета или страните по завещанието. Не се доказа и да е налице грешка в мотивите на извършване на завещателното разпореждане, което се потвърждава и от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели И. и К., от които е видно, че именно ответникът е бил лицето, което е помагало на завещателя в неговото ежедневие от края на месец декември 2022г. до неговата кончина през м. •••• 2023г., което се е грижило за неговата лична хигиена и изхранване, предвид влошеното му здравословно състояние и което е сигнализирало на екип на Спешна медицинска помощ, във връзка с влошаване на здравословното му състояние непосредствено преди хоспитализирането му в УМБАЛ - Бургас. Ето защо и не съществува съмнение, че завещателя е имал намерение да облагодетелства именно това лице, като се разпореди с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество за след смъртта си. Съдът намира за несъстоятелни доводите на ищеца, че завещателят не е бил наясно с последиците от имущественото разпореждане, доколкото видно от показанията на св. И., същите са му били обяснени подробно непоредствено преди провеждане на нотариалното производство. Не намират опора в доказателствения материал и доводите на ищеца, че завещателят е бил мотивиран да извърши завещанието, тъй като е имал очаквания за бъдещи грижи от страна на ответника.

Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно иска с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 2-ро от ЗН, за унищожаване на завещанието поради упражнено насилие.

Психическото насилие, упражнено над лицето, което завещава, или т.н. заплаха е основание за унищожаване на завещанието. Заплашаване е действие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или за близките му. Насилието е основание за унищожаване на завещанието, ако е такова, при което е възбуден основателен страх, който опорочава волята на завещателя. За преценка степента на насилието се прави като се вземе предвид психиката на конкретно лице.

Искът е основан на твърденията на ищеца, че ответникът е упражнил принуда върху психиката на завещателя, като му е внушил, че е изцяло зависим от него и че ако не прехвърли имота си, ще остане съвсем сам и никой няма да се грижи за него. Посочено е, че предвид напредналата възраст, разклатеното здраве и начина на живот на завещателя не било трудно за ответника да му внуши подобни страхове. Тези твърдения останаха изцяло недоказани по делото. Освен това така изложените твърдения от страна на ищеца не кореспондират със житейската логика и звучат неправдоподобно, тъй като въпреки констатираните от него набези в имота, самият той не е предприел каквито и да било действия да сигнализира органите на реда, в случай, че е считал, че е налице евентуално извършено от ответника престъпление. Същият е депозирал жалба до прокуратурата едва през месец декември 2023г., близо половин година след като е научил за извършеното завещание и приблизително една година след посещението на имота през февруари 2023г., когато по негови думи е установил, че ответникът го лъже и заблуждава. Що се отнася до липсващите мебели в имота, то видно от показанията на св. С., същите са били предоставени доброволно от завещателя на ответника и не са били предмет на престъпно посегателство. От свидетелските показания на св. С. е видно, че на няколко пъти, завещателят е намиран от нея и ищеца в занемарен външен вид и прегладнял, но няма никакви данни по делото, които да индицират, че това е било свързано по някакъв начин с поведението на ответника, каквато теза по индиректен път се опитва да внуши ищеца с изложените от него твърдения. Последното съдът си обяснява с влошеното здравословно състояние, изолирания начин на живот и липсата на изградени хигиеннци навици на завещателя, както и обстоятелството, че неведнъж се случвал същият да изхвърля храната, която му била доставяна от социалния патронаж, каквито сведения изнася св. К.. В същото време не може да се очаква ответникът да има пълен контрол и наблюдение върху действията на завещателя, доколкото и той самият видно от показанията на св. К. е бил ангажиран с животновъдство, по повод на което му се е налагало да пътува извън селото и е помагал на завещателя на добра воля.

Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от показанията на св. К., именно ищецът е този, който е оставил завещателя да обитава сам къщата в с. М. в един продължителен период от време, която по думите на свидетеля била много мръсна и в окаяно състояние, със стари и счупени мебели, която в предходен период от време била обитавана от животни, а дворът бил затрупан със всевъзможни боклуци, за които неведнъж са били издавани предписания от Община Бургас за премахването им. В случай, че ищецът като близък родственик е бил действително загрижен за здравословното състояние, здравето и безопасността на завещателя е следвало да му осигури безопасна и сигурна среда за обитаване, съпътствана с адекватни медицински грижи, което очевидно в разглеждания случай не е било сторено.

По изложените по-горе съображения, искът се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно иска с правно основание чл.43, б. “б”, предл. 3-то от ЗН за унищожаване завещанието поради измама.

Измамата представлява умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение. Ако измамата е единствената причина завещателя да извърши завещателното разпореждане, то е налице основание за унищожаемост на завещанието. Не е необходимо измамата да осъществява състав на престъпление по Наказателния кодекс. Измама ще е налице при изопачане или премълчаване на обстоятелство, което е от значение за вземане на решение за извършване на завещателното разпореждане.

В разглеждания случай, искът се основава на твърденията, че целенасочено и системно ответникът е убеждавал завещателят, че ще се грижи за него, ако му завещаие имота си, което обещание така и не спазил. Така изложените в исковата молба твърдения не опират опора в събрания по делото доказателствен материал. Напротив, същите се опровергават от показанията на св.К. и св. И., от съвкупния анализ на които става ясно, че именно ответникът е помагал на завещателя за личната му хигиена, купувал му цигари, носил му храна, подстригвал го и му носил дрехи, наемал хора, за да проправят път през дворът на къщата, който бил затрупан от боклуци, което напълно закономерно е формирало благодарествен мотив у завещателя да извърши имущественото разпореждане.

Ето защо, предявените главни искове, както и тези предявени при условията на евентуалност се явяват недоказани по основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него съдебно-деловодни разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

По делото е представен договор за правна помощот 20.05.2024г., сключен между В. М. С. и адв. Н., с предмет процесуално представителство на ответника по настоящото дело, срещу уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., от които 1000 лв. в брой, а 200 лв. платими по банков път. По делото не са представени доказателства за доплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. в полза на адвокат Н. по банков път, поради което искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено частично до размера от 1000 лв., заплащането на която сума се удостоверява от представения договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка в тази му част.

Мотивиран от горното, съдът