Решение № 39 от 30.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 361/2022 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 17, ал. 2, вр. чл. 24 ЗКСД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД на 22.06.2022 год., с която са предявени осъдителни искове против К. К. К., притежаващ паспорт, издаден от К. Б. и с посочен адрес във В., за присъждане на парични суми на договорно основание. Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника на 15.11.2013 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 78 233,20 лева, подлежащ на усвояване на етапи, за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив. Договорът бил сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Усвояването на кредита се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в срок не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Предвиден бил гратисен период за издължаването на кредита от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при срок на погасяване 120 месеца от изтичане на гратисния период. Договорена била фиксирана годишна лихва от 7%, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период. Сумите по отпуснатия кредит били в общ размер на 31 293,28 лв. и били усвоени съответно на 15.11.2013 год.; 10.04.2014 год.; 23.09.2015 год. и 19.02.2016 год. Според чл. 10.2 от Общите условия начисляваната по време на гратисния период лихва се капитализирала годишно. Твърди се, че гратисният период е изтекъл и първата падежна дата е била 28.10.2020 г. Считано от тази дата кредитът следвало да се издължава чрез 120 равни месечни вноски в размер на по 536,73 лв. Ответникът не заплатил нито една от вноските. Към датата на подаването на исковата молба били просрочени 20 бр. месечни анюитетни вноски с падеж 28-число на месеците в периода от м. 10.2020 год. и до 28.05.2022 год. Поради допусната забава на плащанията над 90 дни и на основание чл. 17, т. 2 от ОУ, с подаването на исковата молба „Банка ДСК“ АД прави изявление, че обявява за предсрочно изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит. Поради изложеното ищецът предявява обективно съединени осъдителни искове и моли да бъде осъден ответника К. К. К. да заплати на "Банка ДСК" АД следните суми: сума в размер на 46 264,26 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 15.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 год. до окончателното й изплащане; сума в размер на 5 612,96 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. вкл.; сума в размер на 460 лева, представляваща лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. вкл. Претендират се всички сторени в производството съдебно-деловодни разноски. Постъпил е отговор на исковата молба от ответника К. К. К., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител адв. К.. Особеният представител счита, че българският съд не е компетентен да разгледа спора и моли производството по делото да бъде прекратено. При условията на евентуалност, оспорва основателността на предявените искове и техния размер. По делото не бил установен фактическият състав, пораждащ правото на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не било установено дали са налице просрочени вноски и в какъв размер са те. Оспорва се представения погасителен план, като противоречащ на чл. 23 и чл. 24 ЗКСД. Твърди се, че ответникът не е изпаднал в забава и вземането не е изискуемо. Наред с това ответникът не е получавал надлежно и лично уведомление за предсрочна изискуемост, а особеният представител не можел да получава материалноправни изявления от името на ответника. Направено е възражение за нищожност на сключения договор поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, основано на довод за липса на потвърждение от кредитополучателя, че същите са му били преведени на английски език. Акцентира се, че представеният по делото погасителен план не е подписан от кредитополучателя.Правят се възражения и за нищожност на разпоредби от договора като неравноправни и противоречащи на ЗКСД и на ЗЗП – чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2. На ответника не била предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорната информация, същият не бил запознат с условията на кредита; не бил посочен размер на фиксирания процент възнаградителна лихва, който ще бъде прилаган, а само максималния й праг; за кредитополучателя останала неясна икономическата тежест на поетото задължение; липсвал посочен размер на погасителната вноска, който бил съществен елемент от съдържанието на сделката. В договора липсвала клауза за капитализация на лихвата към главницата и капитализацията противоречала на закона. Претендираната лихвена надбавка /мораторна неустойка/ не била предвидена в договора, а само в общите условия и за нея не били предвидени ясни правила. Обосновава се довод, че нищожността на конкретните оспорени клаузи в договора води до нищожност на целия договор, поради което и на основание чл. 17, ал. 7 ЗКСД се дължи единствено чистата стойност на кредита без лихви, надбавки, такси и др. разходи. В обобщение се настоява делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност, предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или да бъде прието, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В допълнителната искова молба се оспорват възраженията на особения представител на ответника, изложени в отговора. Настоява се делото да бъде гледано по общия исков ред. Оспорват се възраженията на ответника срещу националната компетентност на съда да разгледа спора. Ищецът развива съображения, поради които счита, че с исковата молба ищецът може да трансформира кредита в предсрочно изискуем и връчването на изявлението на кредитора в този смисъл на особен представител на ответника съставлява надлежно уведомяване, което произвежда правно действие. Оспорват се възраженията, че ответникът не е бил запознат с текста на общите условия чрез надлежното им превеждане на английски език. Предварително предоставената му информация досежно кредита била ясна и достатъчна. Излагат се аргументи срещу възраженията за липса на нормативно основание за капитализация на лихвата. Лихвата за забава била ясно регламентирана в ОУ. Сочи се, че специфичният характер на кредита изключва възможността да бъде изготвен погасителен план едновременно с подписването на договора, както е предвидено в ЗПК и изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2 и чл. 5 от договора изрично предвиждали, че погасителен план се съставя едва след изтичането на гратисния период. В отговора на допълнителната искова молба особеният представител на ответника поддържа първоначалния отговор и доразвива възраженията си срещу основателността на исковете. ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.11.2013 г. в гр. Пловдив между страните по делото е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът, в качеството на банка, е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Предмет на договора е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисен период. За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. С чл. 3 е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ за записан семестър. Сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент. Преводът се извършва не по-късно от последната дата за плащане на таксата за съответният семестър. Според чл. 5, кредитът се погасява по посочена банковата сметка на ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца, съгласно чл. 6 от договора. С чл. 10 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са общите условия /ОУ/ за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Според чл. 11 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Договорът е изготвен е на български. Всяка страница е подписана саморъчно от ответника, като в договора се съдържа изявление на преводача, че съдържанието му е преведено на английски език. Представена е и приета по делото и клетвена декларация на преводача, изготвил английската част от договора. Приети по делото са и общите условия към договора, също носещи подпис на ответника върху всяка страница. Според чл. 10.2 от същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл. 17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. С чл. 18.1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата, като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18.2 от ОУ. Към исковата молба е приложен погасителен план, който не е подписан от страните. В него падежни месечни дати са 28-мо число на всеки месец в периода от 28.10.2020 г. до 28.09.2030 г. Предвидени са 119 месечни вноски в размер на 537,16 лв. всяка и 120-та месечна вноска в размер на 538,42 лв., в резултат на които общият размер на главницата за погасяване е 46264,26 лв., а договорната лихва е 18196,20 лв. Приети по делото са представените от ищеца 4 броя уверения, издадени от Медицински университет - Пловдив по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД за правото на ответника да запише съответен семестър от курс на обучение в редовна форма по специалност „Медицина“, със срок на обучение от 12 семестъра. Уверенията удостоверяват правото на ответника да се запише за зимен и летен семестър за учебната 2014 г./2015 г. и 2015 г. / 2016 г. при годишна такса на обучение 8000 евро и семестриална такава 4000 евро. Отразен е срок за полагане на последен държавен изпит – 30.09.2020 г. Прието е като писмено доказателство искане за усвояване на суми за такса обучение за 4ти семестър в размер на 7823,32 лева, депозирано от ответника на 19.02.2026 г. На 07.01.2021г . е изпратено писмо от „Банка ДСК“ АД до Медицински университет Пловдив с искане за предоставяне на информация за ответника. На 13.01.2021 г. е изпратено писмо от Медицински университет Пловдив до „Банка ДСК“ АД, в което се посочва, че ответникът е отстранен във втори курс, като е записан в 1 курс за учебната 2013/2014 г. и обучението му е протекло по следния начин, а именно: заверил е 1-ви и втори семестър – 1 курс; 2014/2015 г.- прекъснал е поради незаверен семестър; 2015/2016 г.- заверил е 3 семестър – 2 курс, като е прекъснал през летен семестър на учебната 2015/2016 г. и уч.2016/2017 г. поради незаверен семестър. През 2018 г. се сочи, че ответникът е отстранен от МУ- Пловдив. Към писмото са приложени и приети като писмени доказателства, копия от формуляри за кандидатстване и прием; копия на издадени по чл. 10, ал.3 от ЗКСД уверения, предоставени данни за контакт и копие на документ за самоличност. От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр ответника за периода от 15.11.2013 г. до 28.10.2020 г., преводните нареждания в полза на Медицински университет - Пловдив и операционни бележки, както и от изслушаната по делото ССчЕ, изготвена компетентно и безпристрастно, въз основа данните по делото и проверка на счетоводните записи при ищеца, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че чрез заверка на банковата сметка на ответника има четири усвоявания на кредита в размер на по 7823,32 лева /левова равностойност на семестриална такса от 4000 евро/, в общ размер на 31293,28 лв. /четири семестриални такси/. Датите на преводите съвпадат с началото на летните и зимните семестри по приложените уверения на университета. Сумите са превеждани първо по разплащателната сметка на К. К., след което са превеждани по сметка на Медицински университет – Пловдив. Прието е като писмено доказателство уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено на адрес във В. и е отразено, като получено, без да е налице обаче подпис на лицето или удостоверено по друг начин получаването на уведомлението. Прието е като писмено доказателство уведомление за предсрочна изискуемост, към което е приложена разписка за връчване от Нотариус с рег. № 057 на НК, като в тази разписка са описани дати на посещенията, но без да са приложени документи, които да удостоверяват както посещенията, така и спазване на разпоредбите, касаещи залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на законово предвидените места. Изчисленията на вещото лице С. установяват, че ищецът е приел в счетоводството си гратисен период от първото усвояване – 15.11.2013 год. до 28.10.2020 г. включително. За този период кредиторът е начислявал 7% договорна лихва върху усвоените суми от кредита, която възнаградителна лихва е капитализирал чрез прибавяне към усвоената главница. В резултат на това за гратисния период начислената и капитализирана лихва е 14970,98 лв., а главницата с натрупвания е 46264,26 лв. Сумата от 46264,26 лв. е посочена в погасителния план като главница към 28.10.2020 г., върху която се начислява договорна лихва от 7% на година. Сформираните месечни вноски от 537,16 лв./538,42 лв. /последна вноска/ включват сума за погасяване на главница и начислена лихва с променливо съотношение. При проследяване на движението на разплащателната сметка на К. К. К. за периода от 15.11.2013 г. до 13.11.2025 г. вещото лице С. констатира, че на 28.10.2020 г. е отразено погасяване на лихва в размер на 0,44 лв. от остатъка по сметката, като с тази сума е частично погасена първа вноска до размера на сумата от 536,73 лв. вместо 537,17 лв. Установява се, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2022 г. са просрочени 20 броя погасителни вноски. Вещото лице е извършило проверка на изчисленията и е констатирало, че ищецът е начислявал за гратисния период и след това възнаградителна лихва от 7%. По делото няма спор, че след изтичане на гратисния период начислената за него възнаградителна лихва е прибавена към главницата, превърната е в част от главницата и цялата сума е олихвявана с възнаградителна лихва от 7%. Вещото лице посочва, че към 20.06.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, дължимите към „Банка ДСК“ АД суми са 31293,28 лв. – главница; 12604,76 лв.- начислена лихва през гратисния период; 3796,40 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2020 г. до 22.06.2022 г. и 310,38 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2020 г. до 22.06.2022 г. В заключението е допусната техническа грешка, като е записана датата 22.06.2023 г. Изготвен е вариант в заключението, при който за гратисния период и след него е начислена договорна лихва от 7% само върху размера на усвоената главница, без към нея да се включва размера на възнаградителната лихва за гратисния период, и като са взети предвид извършените от ответника плащания. В този случай към момента на връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника, който е вещото лице е приет като дата – 04.07.2023 г. са дължими следните суми, а именно: 31 293,28 лв. – главница 12 604,67 лв. – начислена лихва през гратисния период 6 059,89 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2020 г. до 04.07.2023 г. 845,87 лв. – наказателна лихва за периода от 28.10.2020 г. до 04.07.2023г. дължимата главница е 23 739,08 лв., начислената договорна лихва за С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, въздигнато като основен негов принцип в чл. 6 ГПК, от значение за делото е по-кратък период, а именно този, посочен в петитума на исковата молба като краен момент на двете акцесорни претенции – до 21.06.2022 год. Поради това изчисленията на вещото лице по въпрос 2.3. от експертизата следва да се подложат на допълнителен анализ. Установява се, че за исковия период, ограничен до датата 22.06.2022 год., възнаградителната лихва върху чистата непогасена главница е в размер на 12 604,76 лв. – начислена лихва през гратисния период и 3 796,40 лв. – договорна лихва за периода от 28.10.2020 г. до 22.06.2022 г. А размерът на санкционната лихва след гратисния период, от който момент ответникът е изпаднал в забава до датата не депозиране на исковата молба е 310,38 лв. (забавата е изчислена върху посочената от вещото лице главница в размер на преведените суми, без капитализация). В заключението на вещото лице е залегнала констатацията, че към датата на подаването на исковата молба в съда са просрочени 20 броя вноски. С исковата молба е формулирано изявление на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падеж на 28-мо число на месеца на 20 месечни вноски за главница и лихва за забава, съгласно общите условия. Не са налице доказателства, че изявлението на банката за предсрочна изискуемост е било получено преди подаването на исковата молба, като приложените нотариална покана и изпратено с куриер съобщение не установяват по безспорен и категоричен начин, че е налице връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Връчването на изявлението за предсрочна изискуемост е осъществено чрез връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника адв. К., което е сторено на 23.06.2025 г. Въз основа на така събраните доказателства, съдът достига до следните фактически и правни изводи: Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел плащане на семестриални такси за обучение в университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите /ЗКСД/, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо лице. С оглед целта и вида на обществените отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл. 1 и чл. 2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера, проява на която е дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане на кредита, сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане от Министерство на образованието. Поради това към тези договори се прилага, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗКСД, защитата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми следва да се считат следните правила: чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмен и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключването му банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи; чл. 19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни; чл. 20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля 7% пункта и уговорка за по-висока лихва е нищожна; чл. 23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност; чл. 24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период. По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа издадени по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, за периода от 2013 до 2016 г. ответникът е записвал общо четири семестъра, непоследователно/ летен и зимен семестър/ на редовно обучение по специалност „медицина“, въз основа на което ищецът е извършил плащане на четири месечни такси за обучение от по 7 823,32 лв. всяка. Общо платената и следователно усвоена за плащане на такси за обучение сума по кредита е 31293,28 лв. Съобразно правилото на чл. 23, ал.1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. След анализ на коментираните четири уверения на МУ – Пловдив, съдът приема за установено, че първата дата на последния държавен изпит за ответника е 30.09.2019 год. Последващата дата на последния държавен изпит се дължи на действия на ответника по прекъсване на обучението, като това обстоятелство не е намерило отражение в отношенията между страните чрез подписване на анекс към договора, поради и което е ирелевантно при определяне на изтичането на гратисния период. Гратисният период изтича една година след първата дата за провеждане на последния държавен – т.е. същият е изтекъл на 30.09.2020 г. и след тази дата, на 28-мо число според уговорките, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. Погасяването следва да стане по погасителен план, който се изготвен към 28.10.2020 г., с оглед първия падеж и изискуемост на плащане на 28.10.2020 г. Не се установява ответникът да се е явил в офис на банката, за да се подпише съставения погасителен план. Доколкото е необходимо длъжникът да прояви активност и не го е сторил до датата на първи падеж за плащане 28.10.2020 г., следва, че не е оказал нужното съдействие на кредитора по подписване на погасителния план според поетото от него задължение по чл. 5 от договора. Съдът отчита, че окончателният размер на кредита не е известен към датата на сключване на договора, както е при типичните кредитни правоотношения, а се определя на база реално усвоени суми за семестриални такси, което зависи от броя на семестрите, които студентът записва на база успешно положени изпити за предходния период, поради което не е удачно и възможно изготвяне и подписване на погасителен план при сключване на договора с ясни анюитетни вноски отнапред, защото няма сигурност как ще протече следването на студента. След като обаче падежът е настъпил и ответникът не се е явил, за да подпише погасителен план, следва в отношенията им да се прилага изготвения от ищеца погасителен план със 120 месечни вноски. Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за недействителност на сключения договор за кредит. С оглед предмета на договора, не е възможно изготвяне и предоставяне на погасителен план при сключване на договора, защото към този момент не е ясно за колко семестъра ответникът ще успее успешно да положи изпити. При изтичането на срока за семестриално завършване и платени от банката такси за ответника е възникнало задължението да посети отново офиса на банката, за да подпише и получи погасителен план. Неоснователно е възражението, че липсва уговорен размер на дължимата възнаградителна лихва по договора поради възпроизвеждане в чл. 7 на договора на чл. 20 ал.1 от ЗКСД. Вярно е, че избраната от банката редакция на чл. 7 не е най-прецизната от езикова гледна точка, но не може да се сподели, че не е ясна и че буди съмнение какъв процент възнаградителна лихва са уговорили страните – това е максималният от 7%, защото не е разписан по-нисък размер, а и при съмнение следва да се приложи законовият максимум на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД като горен защитен праг. Неоснователно би било възражение, че в отношенията между страните няма разписани ясни правила, приети от ответника, за неустойка при забава, наименована лихва за забава от 17% по чл.17.2 от ОУ. Както се каза, ответникът е подписал и по този начин се е съгласил и приел общите условия на банката да се прилагат като част от договорното съдържание. Именно в тях се съдържа клаузата за уговорено обезщетение за забавено изпълнение – неустоечна лихва се начислява върху забавената част от главницата за срока на забавата. Това не противоречи нито на ЗКСД, нито на ЗЗП, защото в нито една норма от тези нормативни актове не е казано, че потребителят поради това му качество е освободен от отговорност за вредите, които причинява със забавеното изпълнение на задълженията си по потребителски договор. Забавеното изпълнение е отклонение от нормалното развитие на едно договорно правоотношение и прочитът на ЗКСД сочи, че законодателят не се е занимал с него, а е предоставил уреждането му с договор; при липса на договорни клаузи се прилагат правилата на ТЗ и ЗЗД. Пак с оглед защитата на кредитополучателите, ЗКСД е забранил на банката да начислява такси, комисионни и други такси и плащания за разходи по кредита, поради което годишният процент на разхода по погасителния план следва да е равен на годишния размер на възнаградителната лихва върху невърнатата част от кредита. Основателно обаче е възражението на ответника за допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД, защото банката с чл.10 от договора е включила в неговото съдържание общите си условия, според които – чл. 10.2, изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това след гратисния период размерът на главницата не е равен на размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Т.е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на такси за обучение, така и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й. Съдът споделя развитите от ответника доводи за допуснато в тази част нарушение на защитните императивни правила на ЗКСД. ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл. 19, ал. 2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Фактът, че с чл. 10, ал. 2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за кредитиране на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капитализира, не съставлява норма, която да може да преодолее забраната на императивните правила на цитираните по-горе норми от ЗКСД. Типовите договори по образец по чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на образованието, а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се направят законодателни промени в защитните норми на ЗКСД, като се изменят, защото такава делегация не е дадена от законодателя в чл. 6 и чл. 7 от ЗКСД. Поради това съдържанието на тези типови договори не е и не може да бъде източник на позитивна правна норма, даваща право на банките да нарушат чл. 17, ал. 4, чл. 19, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с физически лица. По делото проблем не е уговорката за прибавяне на изтекли непадежирани лихви към главницата, а олихвяването на новополучената сума до края на срока за връщане с възнаградителната лихва по договора, т.е. начисляване на възнаграждението за ползвания паричен ресурс не само върху реално използваните по размер парични средства за плащане на учебните такси, подлежаща на връщане, а и върху вече изтекли възнаградителни лихви за предходен период. Фактът, че капитализиране на изтекли лихви към главницата през гратисния период и увеличаването й в случая от размера на действително усвоената сума – 31293,28 лв. на сумата 46 264,26 лв. е уговорено с чл. 10.2 от общите условия, а общите условия на банката са част от сключения договор, съгласно чл.10 от договора, не преодолява гореконстатираното противоречие с императивни норми на закона и не го санира. В тази част договорът противоречи и на общата императивна норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, от която се извежда забрана за начисляване на лихви върху изтекли лихви /анатоцизъм/ при физически лица. По приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, която е ясна и непротиворечива, е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г., 1 т.о., решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., 2 т.о., решение № 60091/27.09.2021 г. по т.д. № 1345/2019 г., 2 т.о. и др., съгласно която уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, и е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, но не и при качество на страната - кредитополучател на физическо лице и потребител. Поради констатирано противоречие на чл. 10.2 от общите условия с правилата на чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, които според съда са императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита, и на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съдът приема, че тези уговорки са нищожни. Но по силата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съдът преценява, че и без нищожната клауза договорът би бил сключен. Той би бил сключен и само при уговорка за олихвяване на главницата с договорения лихвен процент от 7%. Поради това нищожността на клаузата за анатоцизъм не води до нищожност на целия договор. В тази връзка възражението на ответника за нищожност на договора се възприема за неоснователно. (В този смисъл е Решение № 409 от 23.12.2025 г. по възз. т. д. № 489/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 385 от 15.12.2025 г. по възз. т.д. № 448/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 13 от 12.01.2026 г. по възз. т.д. № 506/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив и др.). Съгласно Чл. 20. , ал. 1 ЗКСД в редакцията, действаща към датата да сключване на договора за кредит лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта. Предвидената в договора лихва не надвишава законоустановения максимум. Следва да се посочи, че при тълкуване на разпоредбата във връзка с другите разпоредби на закона, включително и чл. 4 от него, може да се направи извод, че се касае за възнаградителната лихва, а не за мораторната лихва. По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид, че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата лихва на банката и за нищожност на уговорка за по- висока лихва.. От съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е логично да е в по- голям размер. До този извод следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т. 1 от ЗКСД се говори за два вида лихви - уговорена лихва и лихва за забава, а в чл. 20 лихва се употребява в единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва явяваща основна характеристика на договора за банков кредит С оглед гореизложеното съдът счита за действителна клаузата предвиждаща заплащане на лихва за забава, доколкото ответникът е подписал общите условия, които са неразделна част от договора, приел е същите съгласно клаузите на договора, като в договора изрично е посочено, че текстът на договора е преведен на английски език от заклет преводач, съобразно приетата като писмено доказателство декларация. Предвиждането не по – голям размер на лихвата за забава не противоречи на разпоредбите на ЗКСД, доколкото същите ограничават единствено размера на възнаградителната лихва. Ответникът като лице, ползвало кредит като студент, за плащане на семестриални такси, дължи на банката само 7% на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от – 31293,28 лв.за целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата от 46 264,26 лв., т.е. задължения за главница в този размер не е възниквало и не се дължи. Изтеклите от 15.11.2013 г. до 28.10.2020 г. договорни лихви, които са в размер на 12 604,76 лв. лв., се дължат за плащане като договорно възнаграждение, чиято изискуемост настъпва след 28.10.2020 г., а не като част от главницата. Върху тази сума не може след 28.10.2020 г. да се начислява договорна лихва от 7% на годишна база, защото тя не е главница по кредита по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива, без други начисления върху тях. С оглед на този извод и доказаният факт, че е погасена само сумата от 0,44 лв. от наличната по сметката на ответника сума, то действително към датата на сезиране на съда – 22.06.2022 г. е налице забава в плащане на падежирали вноски за главница и договорна лихва. След извършването на погасяване на 28.10.2022 г. на сумата от 0,44 лв. от остатъка по сметката други плащания не са постъпвали. Към датата на подаването на исковата молба са били просрочени 20 броя погасителни вноски, а допуснатата забава е 603 дни. С исковата молба ищецът е направил валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по правилото на чл. 432 от ТЗ, приложимо, доколкото ЗКСД не съдържа специални норми. Волеизявлението му е достигнало до длъжника в хода на процеса, не е последвало плащане, поради което са настъпили правните последици на упражненото потестативно право от кредитора и към ход на делото по същество вземането му по договора за кредит е предсрочно изискуемо в пълен размер. Според установената съдебна практика на ВКС дори изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост да е връчено на особен представител, а не лично на длъжника, то произвежда правно действие. Съгласно изчисленията на в.л. С. размерът на дължимите суми за исковия период, при отчитане на погасяванията с извършените от ответника плащания и без начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителни лихви, е както следва: Главница в размер на 31293,28 лв. и капитализирани към тях изтекли възнаградителни лихви за гратисния период в размер на 14 970,98 лв., общо 46264,26 лв. Ищецът претендира 46264,26 лв. , но не доказва вземане за главница в този размер, поради което искът за разликата над 31293,28 лв. до 46264, 26 лв. ще се отхвърли. С оглед диспозитивното начало и доколкото възнаградителната лихва за гратисния период се претендира, като част от главницата, то съдът не би могъл да промени основанието на претенцията и да присъди възнаградителна лихва върху предоставената главница, начислена и дължима за гратисния период от 15.11.2013 г. до 28.10.2020 г. В този смисъл е и Определение № 2902/15.10.2025 г. по т.д. 1092/2025 г. по описа на ВКС. Договорната лихва върху реално отпуснатия кредит след гратисния период от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. е 3796,84 лв., съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза; претендират се 5612,96 лв., но не се доказват, поради което за разликата над доказаната сума от 3796,84 лв. до търсените 5612,96 лв. следва да се отхвърли. Неустойката /лихва за забава/ за периода от 28.10.2020 г. до 21.06.2022 г. е 310,38 лв.; претендират се 460 лв., но не се доказват, поради което над 310,38 лв. искът ще се отхвърли. Непогасената главница в размер на 31293,28 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва. Но началният момент на законната лихва следва да се определи не както се претендира от ищеца – от подаването на исковата молба /22.06.2022 год./, какъвто е общият случай на присъждане на законна лихва по осъдителни искове, предявени по съдебен ред. Законната лихва върху цялата главница е дължима едва от обявяването на предсрочната изискуемост, което в случая не е осъществено преди подаването на исковата молба, а едва с връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 23.06.2025 год. Преди тази дата кредитът не е трансформиран в предсрочно изискуем, а подлежи на изплащане на анюитетни вноски. Поради това и за периода от подаването на исковата молба – 22.06.2022 г. до 23.06.2025 год. искането за присъждане на законна лихва ще се остави без уважение. По въпроса за разноските: Ищецът претендира сторените по делото разноски, за които представя списък. Разноските на ищеца са в размер на 2125,09 лв. заплатена държавна такса, 701лв. за превод на книжа с цел връчването им във В., 800лв. депозит за експертиза, 30 лв.- държавни такси по жалби до Апелативен съд – Пловдив по повод прекратяване на настоящото производство, 7лв.- такса препис, както и 2420 лв.- възнаграждение за особен представител. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лева до 460 лева, а съобразно ал. 2 по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % от максимално предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалният интерес, следва да се определи възнаграждение в размер на 500 лева. Предвид горното съдът приема, че общият размер на разноските на ищеца е 6583,09 лв., от който съразмерно на уважената претенция следва да се присъди сумата от 4450,16 лв. с равностойност в евро 2275,34 евро. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите по делото следва да се присъдят в официалната валута евро, а не както са претендирани във валута - лева. Предвид обаче разпоредбата на чл. 24 от същия закон и фактът, че решението се постановява в периода на двойно обращение на лева и еврото, то ще следва да се посочат сумите и в тяхната равностойност в лева.