Решение № 652 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 16/2026 г.

Производство по реда на чл.156 във вр. с чл.83 ал.4 от ДОПК, образувано по жалба на Б. М. С. от [населено място], [улица], ап.1, чрез пълномощник адвокат И. С. при ВАК, срещу Отказ №55-27-4500#1/20.11.2025 г. на Директора на офис на НАП Шумен, потвърден с Решение №255/17.12.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, да бъде извършена корекция на данни в подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) с вх.№270431700197001/17.10.2017 г., по подадено заявление с вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. Жалбоподателят твърди, че така обжалвания отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и не е в съответствие с целта на закона. Излага доводи, че на 17.10.2017 г. е подал в НАП декларация ОКд-5 за начало на дейност като самоосигуряващо се лице, в която е допуснал техническа грешка като е отбелязал избор на осигуряването „за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица“. За целия период от 17.10.2017 г. до 03.2025 г. жалбоподателят е декларирал с ежемесечна декларация обр.1, изравнителна осигурителни вноски и внасял само задължителните осигуровки за фонд „Пенсия“ – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като не е ползвал осигурителни права във връзка с фонд „Общо заболяване и майчинство“. Тази допусната техническа грешка жалбоподателят установил при посещение в НОИ с оглед пенсионирането си, поради което подал заявление с вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. до органите на НАП да бъде извършена корекция по отношение на декларираното вид осигуряване с подадената декларация ОКД-5 на 17.10.2017 г., поради допусната техническа грешка, и осигуряване на съответствие в регистрите между действителната воля на жалбоподателя, декларираните данни и внесените осигурителни вноски. Според жалбоподателя органът по приходите формално е тълкувал разпоредбата на чл.1 ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, тъй като исканата промяна на вида за осигуряването е от доброволно към задължително осигуряване, поради което е приложима нормата на чл.104 ал.4 от ДОПК, която дава възможност за подаване на коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски и след изтичане на законоустановения срок за подаване. Изложени са доводи, че нормата на чл.1 ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ е неприложима в случая, тъй като жалбоподателят не искал промяна на осигурителния избор по реда на НООСЛБГРЧМЛ, а за отстраняване на явна фактическа грешка, допусната при първоначалното деклариране, както и доколкото става въпрос за задължително осигуряване, то за този вид осигуряване не се подава декларация обр.ОКд-5 по аргумент на разпоредбата на чл.4 ал.4 от КСО. Изложени са доводи, че при издаване на процесния отказ са нарушени принципите за обективност по чл.3 от ДОПК, съразмерност по чл.6 от АПК, истинност по чл.7 от АПК и последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, тъй като приходната администрация игнорира необосновано твърдението за допусната техническа грешка в подадената декларация през 2017 г., както и в продължение на 8 години е била наясно с фактическия осигурителен статус на жалбоподателя, но не е реагирала и го е приемала без възражение. Проявен е административен произвол, тъй като през месец юни 2025 г. жалбоподателят подал декларация за прекъсване на дейността на 31.12.2017 г. и нова декларация за започване на осигуряването на 03.01.2018 г. с декларирано вид осигуряване „задължително само за фонд Пенсии“, които декларации били приети от органа по приходите и обработени, като в последствие, без никакъв акт, тези декларации били заличени. Според жалбоподателя органът не е съобразил доброволния характер на осигуряването за общо заболяване и майчинство, като само наличието на подадена декларация не е основание да се приеме, че е възникнало осигурително правоотношение за този вид осигуряване, а следва и осигурителните вноски да бъдат декларирани и внесени за този вид осигуряване, каквото в случая не е налице. Жалбоподателят се позовава на актове на ТП на НОИ [населено място], постановени в производство по чл.117 от КСО. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да бъде отменен Отказ №55-27-4500#1/20.11.2025 г. на Директора на офис на НАП Шумен, потвърден с Решение №255/17.12.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания да извърши исканата корекция, като приеме и обработи подадената със заявление вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. декларация ОКд-5, както и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на исканото от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Директорът на ТД на НАП Варна, действащ в качеството на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК във вр. с чл.83 ал.4 от ДОПК, редно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 евро, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Няма спор между страните, а това се установява и от приложената по делото Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /Окд-5/ с вх.№270431720197001/17.10.2017 г., че жалбоподателят е декларирал пред НАП, че упражнява дейност като Едноличен търговец /ЕТ/, считано от 17.10.2017 г. и е заявил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. На 25.07.2025 г. жалбоподателят подал пред НАП Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270432500148980/25.07.2025 г., в която декларирал, че упражнява дейност като собственик на ЕТ „Бо-Ме-С. – Божидар С. ойков“ и че прекъсва дейността от 31.12.2017 г., както и Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270432500148982/25.07.2025 г., в която декларирал, че упражнява дейност като собственик на ЕТ „Бо-Ме-С. – Божидар С. ойков“ и че възобновява дейността от 03.01.2018 г. и заявил че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт от 03.01.2018 г. Въз основа на така подадените две Декларации, е извършена проверка, чиито констатации са обективирани в Протокол №Д-27-64/11.08.2025 г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Шумен. Било установено, че за жалбоподателя има подадени декларации за начало на дейност и осигуряване за всички осигурителни случаи, считано от 17.10.2017 г. От направените справки в ПП на НАП е установено, че за жалбоподателя за периода от 10.2017 г. до 06.2025 г. са подавани Д. О. №1 „Данни за осигурено лице“ от осигурителя с вид осигурен за „Инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“, Д. О. №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за периода от 2017 г. до 2024 г., както и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 2017 г. до 2024 г. с декларирани данни в Приложение №2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ. Въз основа на тези данни органът по приходите приел, че подадените от жалбоподателя декларации ОКд-5 за прекъсване на дейността и за възобновяване на дейността и осигуряване са обработени в ИС на НАП. Няма данни по делото този Протокол да е бил връчен на жалбоподателя. Фактът, че тези декларации са били обработени и са отразени в ИС на НАП се установява и от представената от жалбоподателя справка за история на осигуряването на самоосигуряващо се лице към 28.07.2025 г., видно от която е отразено начало на дейността от 17.10.2017 г. с вид осигуряване всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, като от 31.12.2017 г. е отразено прекъсване на дейността като собственик на ЕТ и от 03.01.2018 г. е отразено възобновяване на дейността собственик на ЕТ с вид осигуряване инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Във връзка отново с подадените от жалбоподателя на 25.07.2025 г. два броя декларации Окд-5 за прекъсване и възобновяване на дейността като собственик на ЕТ и вид на осигуряването, е извършена повторна проверка, чиито констатации са обективирани в Протокол №Д-27-80/26.09.2025 г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Шумен. Било установено, че така подадените декларации са обработени, видно от Протокол №Д-27-64/11.08.2025 г., без обаче да е изследвана трудовата дейност на дружеството. От извършената проверка в ИС на НАП е установено, че в периода 31.12.2017 г. – 03.01.2018 г. е имало назначени 16 бр. лица по трудови правоотношения, за които са подадени с пълни дни в осигуряването – 22 отработени дни. За жалбоподателя Б. С. е подадена Д. О. №1 „Данни за осигурено лице“ от осигурителя с вид осигурен 12 /за самоосигуряващи се лица/ за м.12.2017 г. с пълни дни за осигуряване – 18 бр. и не е посочен последен ден в осигуряването – 30.12.2017 г. За жалбоподателя Б. С. е подадена Д. О. №1 „Данни за осигурено лице“ от осигурителя с вид осигурен 12 /за самоосигуряващи се лица/ за м.01.2018 г. с пълни дни за осигуряване – 22 бр. и не е посочена дата на възобновяване на осигуряването – 03.01.2018 г. Въз основа на тези данни органът по приходите приел, че за жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, липсва прекъсване на осигуряването за периода 31.12.2017 г. – 03.01.2018 г. и непрекъсване на работния процес на назначените лица по трудово правоотношение, включително не е налице прекъсване на осигуряването, поради което е налице извършване на дейност за периода 31.12.2017 г. – 03.01.2018 г. С оглед на това, за жалбоподателя не следва да се декларират прекъсване на дейност, считано от 31.12.2017 г. и възобновяване на дейност, считано от 03.01.2018 г. и подадените два броя декларации на 25.07.2025 г. са заличени. Няма данни този Протокол да е бил връчен на жалбоподателя. Фактът, че тези декларации са били заличени се установява и от представената от жалбоподателя справка за история на осигуряването на самоосигуряващо се лице към 31.10.2025 г., видно от която е отразено начало на дейността от 17.10.2017 г. с вид осигуряване всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. След извършеното заличаване на декларациите от органът по приходите, на 07.11.2025 г. жалбоподателят отново подал заявление с вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. в ТД на НАП Варна, офис Шумен, ведно с Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с коригирани данни. В заявлението посочил, че на 01.04.2025 г. подал документи в ТП на НОИ [населено място] за пенсиониране, като в хода на проверката по отношение на осигуряването му, е установил, че в подадената от него Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270431720197001/17.10.2017 г. е допуснал техническа грешка, като е декларирал, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица от 17.10.2017 г. В тази връзка посочил, че през периода от 17.10.2017 г. до 31.03.2025 г. е подавана информация с Декларация обр.1 и съответно внасяните от него суми за осигурителни вноски, са само за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като за минал период не може да ползва обезщетение за общо заболяване и майчинство, поради което е направил искане да бъде извършена корекция в подадената Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 17.10.2017 г. за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Към приложената към това заявление Декларация ОКд-5 с дата 07.11.2025 г. жалбоподателят декларирал, че упражнява дейност като собственик на ЕТ от 17.10.2017 г. и заявил, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт от 17.10.2017 г. Във връзка с така депозираното заявление и извършената проверка в ИС на НАП органите по приходите – Директорът офис на НАП Шумен е установил, че на 17.10.2017 г. за жалбоподателя е подадена Д. О.-5 с вх.№270431700197001/17.10.2017 г. с декларирано обстоятелство упражняване на дейност като ЕТ БО-МЕ-СТ Б. С. с [ЕИК] и с избран вид осигуряване за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, считан от 17.10.2017 г. При тези констатации, органът по приходите е направил извод, че не следва да бъде извършена корекция на подадената декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270431700197001/17.10.2017 г. и е върнал приложената към заявлението декларация, като се е мотивирал, че в случая е приложима разпоредбата на чл.1 ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ, регламентираща редът за промяна на вида на осигуряването, а именно с подаване на декларация по ал.3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година, което условие не е изпълнено от жалбоподателя. Изложил е съображения и за приложимост на чл.1 ал.2 и ал.3 от посочената Наредба, тъй като същата урежда начина, реда и избора на осигуряването за самоосигуряващите се лица. Недоволен от така постановени отказ, жалбоподателят подал жалба с вх.№Ж-03-354/12.12.2025 г. до решаващия орган Директора на ТД на НАП [населено място], който с Решение №255/17.12.2025 г. оставил жалбата без уважение. Решаващият орган при административното обжалване е изложил допълващи мотиви, които съгласно чл.97 ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК, са част от мотивите на обжалвания акт. Решаващият орган е констатирал, че за жалбоподателя е подадена Д. О.-5 с вх.№270431700197001/17.10.2017 г. с декларирано обстоятелство упражняване на дейност като ЕТ БО-МЕ-СТ Б. С. с [ЕИК] и с избран вид осигуряване за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, считан от 17.10.2017 г., в качеството на собственик на ЕТ. Констатирано е, че на 25.07.2025 г. жалбоподателят подал пред НАП Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270432500148980/25.07.2025 г. за прекъсване на дейността, считано от 31.12.2017 г. и Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.№270432500148982/25.07.2025 г. за възобновява дейността от 03.01.2018 г., като след извършена проверка с Протокол №Д-27-80/26.09.2025 г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Шумен, е установено, че за посечения период е била осъществявана дейност, не е прекъсвано осигуряването, поради което за жалбоподателя не следва да се декларират прекъсване на дейност, считано от 31.12.2017 г. и възобновяване на дейност, считано от 03.01.2018 г. и подадените два броя декларации на 25.07.2025 г. са заличени. С оглед горните констатации решаващият орган е приел, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5 ал.2 от КСО, като редът по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ, издадена на основание чл.4 ал.11 от КСО. В този смисъл и съгласно чл.1 ал.1 от посочената Наредба, осигуряването за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а по силата на ал.2 тези лица подават декларация по утвърден образец – ОКд-5 в 7-дневен срок от настъпване на посочените обстоятелства в ал.1. Органът се е позовал и на разпоредбата на чл.1 ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, според която самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си с декларация по образец, като видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал.3 от 01.01. до 31.01. на съответната календарна година – ал.4 на чл.1 от НООСЛБГРЧМЛ. Въз основа на това решаващият орган е приел, че видът на осигуряването може да бъде променено само с подаване на декларация в посочения срок - 01.01. до 31.01. на съответната календарна година, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.104 ал.1 от ДОПК, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя. Решаващият орган е изложил и мотиви по отношение наведените пред него възражения от жалбоподателя, като е приел, че внасянето на осигурителни вноски през процесния период не може да се приеме като волеизявление за промяна на осигурените рискове, доколкото липсва предвидена такава възможност в законов или подзаконов нормативен акт, като няма значение дали се касае за задължително или доброволно осигуряване. Посочено е също, че исканата корекция не може да се [жк], както твърди жалбоподателя. Въз основа на тези мотиви, решаващият орган е отхвърлил жалбата, като Решението е съобщено на жалбоподателя лично на 29.12.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне. Недоволен от Решението на Директора на ТД на НАП [населено място], жалбоподателят го е оспорил с жалба пред АдмС [населено място], подадена на 06.01.2026 г. По отношение на ЕТ БО-МЕ-СТ Б. С., на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО, са били издадени Задължителни предписания /ЗП/ №ЗД-1-27-02026469/10.07.2025 г. от орган по осигуряването в ТП на НОИ [населено място], да бъдат коригирани подадените данни за процент на осигуряването с Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ на жалбоподателя Б. М. С. с код на вид осигурен „12“ – самоосигуряващо се лице за периода от м.10.2017 г. до м.03.2025 г. с посочен процент за осигуряването за всяка календарна година. Тези ЗП са били отменени с Решение №2153-27-181/29.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], поради липса на мотиви и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Въз основа на Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място], са издадени нови ЗП на ЕТ БО-МЕ-СТ Б. С. №ЗД-1-27-02087738/30.10.2025 г., с които отново е предписано да бъдат коригирани подадените данни за процент на осигуряването с Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ на жалбоподателя Б. М. С. с код на вид осигурен „12“ – самоосигуряващо се лице за периода от м.11.2017 г. до м.03.2025 г. с посочен процент за осигуряването за всяка календарна година. И тези ЗП са отменени с Решение №2153-27-26/18.03.2026 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне, тъй като Директорът на ТП на НОИ е установил, че пред АдмС [населено място] е налице висящ спор по отношение вида на осигуряването на жалбоподателя, включително и размера на дължимите осигурителни вноски, което е от съществено значение за правилната преценка на спора пред органите на ТП на НОИ [населено място]. От показанията на свидетелката Г. С. Г. – назначена като счетоводител при ЕТ, се установи, че желанието на жалбоподателя е било да се осигурява само да пенсия и старост, без общо заболяване и майчинство, като не е изявявал желание да се осигурява за общо заболяване и за майчинство. От показанията на същата свидетелка се установи, че тя е попълнила Декларация обр. ОКд5 от 2017 г., като поради грешка е попълнила за жалбоподателя за всички осигурителни случаи. Според свидетелката е допуснала техническа грешка, която не е видяна от жалбоподателя. Свидетелката сочи, че не е имала проблем при приемането на месечните декларации от страна на проверяващите органи на НАП, нито от системата на НАП, включително не е имало препоръки или върната декларация за некоректно направени осигуровки или довнасяне. От показанията на свидетелката също се установи, че за грешката при подаване на Декларация обр. ОКд5 е разбрала от обаждане от НОИ, след като жалбоподателят подал документите за пенсиониране през месец април 2025 г. и от НОИ са установили, че има несъответствие. Според свидетелката през юли месец 2025 г. са подадени декларации за спиране и за започване на дейност, които са били отразени в системата, но по-късно тези декларации са заличени, за което не са били уведомени от НАП, нито е връчван Протокол. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на обжалване в настоящото производство е Отказ №55-27-4500#1/20.11.2025 г. на Директора на офис на НАП Шумен, потвърден с Решение №255/17.12.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, да бъде извършена корекция на данни в подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) с вх.№270431700197001/17.10.2017 г., по подадено заявление с вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. С посоченото заявление жалбоподателят изрично е заявил да бъде извършена корекция в подадената от него Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 17.10.2017 г. по отношение вида на осигуряването – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, считано от 17.10.2017 г., т.е. със задна дата, което се потвърждава и от приложената към заявлението Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 07.11.2025 г. Или с така подаденото заявление на 07.11.2025 г., ведно с приложената към него Декларация, жалбоподателят цели промяна в регистрацията като самоосигуряващо се лице със задна дата, считано от 17.10.2017 г., по отношение на вида на осигуряването, с поисканата корекция в представената Декларация на 07.11.2025 г. Съответно това води и до промени в Регистъра на осигурените лица, свързани с осигурителния статут на жалбоподателя и тези в данъчно-осигурителната му сметка, по твърдение, че фактическото положение не съответства на нормативно предвиденото, а именно декларираното в Д. О.-5 с вх.№270431720197001/17.10.2017 г. вид на осигуряване - за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, не съответства на действителното желание на жалбоподателя да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, обективирано във внесените от него осигурителни вноски за целия процесен период, както и в подаваните от него ежемесечна декларация обр.1 и изравнителна осигурителни вноски. Това означава, че за периода от 17.10.2017 г. до 07.11.2025 г. статусът на жалбоподателя в Персоналния регистър на осигурените лица да бъде променен, със задна дата, от 17.10.2017 г. При това положение съдът приема, че процесният отказ на органа по приходите да извърши поисканата корекция в Регистъра на осигурените лица като е отказал корекция на данни в подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд-5) с вх.№270431700197001/17.10.2017 г., по подадено заявление с вх.№55-27-4500/07.11.2025 г. и е върнал Декларацията, е изричен отказ по смисъла на чл.83 ал.4 от ДОПК. Налице е акт, годен предмет на съдебен контрол, а за жалбоподателя съществува правен интерес от заявеното оспорване, тъй като актът го засягат по неблагоприятен начин. Този отказ, съгласно специалната разпоредба на чл.83 ал.4 от ДОПК, подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. Абсолютна процесуална предпоставка за обжалването му пред съда е същият да е преминал административен контрол, което в случая е изпълнено. С оглед гореизложеното, съдът приема, че е съзиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, който е потвърден по административен ред. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, доколкото Решението на Директора на ТД на НАП [населено място] е връчено на жалбоподателя на 29.12.2025 г., а жалбата е депозирана на 06.01.2026 г. пред АдмС [населено място]. Разгледана по същество и при спазване на нормата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за неоснователна, поради следните съображения: Съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. С приемането на Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ - ДВ бр.112 от 29.11.2002 г. се разделят функциите по събиране на осигурителните вноски от тази по изплащане на обезщетения и помощи от фондовете на ДОО. НАП е създадена като специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на всички публични вземания. В тази връзка §3 и §4 от ПЗР на ЗНАП задава нормативна рамка за законодателни и структурни промени, и реформа в данъчната и осигурителната администрация. Според §6 т.2 от ПЗР на ЗНАП, до влизане в сила на нормативната уредба по §3 ал.1 и създаване на териториалните подразделения на НАП, събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на КЗОО /понастоящем КСО/ и ЗЗО от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията. Така визираните законодателни промени са в сила от 01.01.2006 г., в т. ч. влизането в сила на Наредба №Н-8/29.12.2005 г. и измененията с ДВ бр.1 от 2006 г. в НООСЛБГРЧМЛ. На 01.01.2006 г. НАП започна реално да функционира и след влизането в сила на тези промени, функциите по регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизия на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания /в това число задължителните осигурителни вноски/ преминават към НАП. Във връзка с това през целия процесен период въпросите свързани с регистрирането на самоосигуряващите се лица, избор на вида осигуряване и плащане на ОВ за фондовете на ДОО са в правомощията на органите на приходната агенция. В случая процесният отказ е издаден от Директора офис Шумен към ТД на НАП [населено място] да извърши поисканата корекция в декларацията от 17.10.2017 г. чрез подаденото заявление и нова декларация от 07.11.2025 г., с цел да се отрази корекция в Регистъра на осигурените лица със задна дата – считано от 17.10.2017 г. ТД на НАП [населено място] е компетентна по смисъла на чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК според постоянния адрес на осигуреното лице. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, която наредба се явява специален подзаконов нормативен акт, възлага на самоосигуряващите се лица да подадат декларация пред компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, което е основание за регистрирането им като самоосигуряващите се лица. С оглед на това следва извода, че процесният отказ е издаден от компетентен орган и в рамките на предоставените му от закона правомощия. Решаващият орган при административното обжалване е отхвърлил жалбата, поради което е налице абсолютната процесуално предпоставка за обжалване на отказа на органа по приходите по съдебен ред. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановения отказ. Според чл.83 ал.2 от ДОПК вписването в специалните регистри, поддържани от НАП се извършва служебно или по искане на лицето, след извършване на проверка за наличието на основанията за това. Видно от доказателствата по преписката проверка е извършена, актът е връчен на лицето, което се е запознало с доказателствата, имало е възможност да представи такива и е упражнило правото си на защита пред директора на ТД на НАП [населено място] и пред съда, поради което съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че неправилно решаващият орган е приел, че е в производство по реда на чл.92 и сл. от ДОПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът намира за неоснователно, тъй като това не е довело до ограничаване правото на жалбоподателя да оспори акта пред съда. Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че самоволно и без законово основание органът по приходите е заличил в регистъра на осигуряващите се лица подадените от жалбоподателя два броя декларации на 25.07.2025 г., а именно за прекъсване на дейност, считано от 31.12.2017 г. и за възобновяване на дейност, считано от 03.01.2018 г. и за вид на осигуряването, съгласно представената от жалбоподателя справка за история на осигуряването на самоосигуряващо се лице към 31.10.2025 г. Съгласно посочената по-горе разпоредба на чл.83 ал.2 от ДОПК законодателят е дал възможност на органите на НАП да извършват служебно вписване в регистрите, като заличаването на посочените данни е извършено въз основа на Протокол №Д-27-80/26.09.2025 г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, офис Шумен. Действително няма данни този протокол да е връчен на жалбоподателя, което обаче не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесния отказ, тъй като този Протокол има характера на такъв по чл.50 от ДОПК. По отношение материалната законосъобразност на оспорения отказ: Няма спор между страните, че към 17.10.2017 г. жалбоподателят действа като ЕТ и е имала качеството на самоосигуряващо се лице по чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Поради това е бил задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това означава, че е имал задължение по закон да се регистрира и внася осигурителни вноски за тези рискове. Не се спори между страните, че такава декларация по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, свързана с началото на трудова дейност на жалбоподателя, в ТД на НАП, офис Шумен, е подадена на 17.10.2017 г., но със същата е декларирано по реда на чл.1 ал.3 от същата Наредба вид на осигуряването „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, каквато възможност дава разпоредбата на чл.4 ал.4 от КСО, т.е. жалбоподателят в качеството си на самоосигуряващо се лице е имал избор да се осигурява освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но и за общо заболяване и майчинство. Видно от посочената Декларация обр. ОКд-5, подадена на 17.10.2017 г. жалбоподателят е декларирал и избрал да се осигурява „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, т.е. и за общо заболяване и майчинство. Това сочат данните и от Регистъра на осигурените лица и относно това обстоятелство спор не е налице. Няма спор между страните, че за целия период от 17.10.2017 г. до 31.12.2024 г. за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, както и са подавани декларации обр.1 и обр.6 по реда и в срока на чл.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., което се установява и от приложената по делото Справка, представена с писмо изх.№54-27-359/05.12.2025 г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.11 от КСО, редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал.7 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Този ред е уреден с Постановление №30 на МС от 10.03.2000 г., с което са приети Наредба за пенсиите приложение №1 и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина приложение №2 /НООСЛБГРЧМЛ/. Съгласно чл.1 ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. А по силата на ал.2 при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл.1 ал.3 от посочената Наредба, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В същия смисъл е и нормата в редакция към 01.01.2017 г. А по силата на ал.4, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. От цитираните нормативни текстове, а и съобразно последователната практика на ВАС на Р България, видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Когато не е била подадена декларация по посоченият нормативно установен ред, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването. В този смисъл и подаването на декларации обр.1 и обр.6 също нямат правна стойност за определяне вида на осигуряването, при положение, че е разписан изрично нормативен ред по чл.1 ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ как се определя вида на осигуряването. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че доколкото ставало въпрос за задължително осигуряване, то за този вид осигуряване не се подава декларация обр.ОКд-5 по аргумент на разпоредбата на чл.4 ал.4 от КСО. Посочената разпоредба на КСО визира само изборност на вида на осигуряване, но не и отпадане на задължението самоосигуряващото лице да подаде декларация по чл.1 ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, която норма от своя страна също не разграничава вида на осигуряването. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая посочената Наредба и уредените в нея срокове са неприложими, тъй като било налице допусната техническа грешка в подадената Декларация ОКд-5. Освен цитираните законови и подзаконови актове, липсва друга правна регламентация по отношение определяне вида на осигуряването. По делото е безспорно установено, че декларация по реда на чл.1 ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ за целия процесен период, след подаване на първоначалната декларация на 17.10.2017 г., не е била подавана от жалбоподателя за промяна във вида на осигуряването в срока от 1 до 31 януари на съответната календарна година и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт в подадената Декларация от жалбоподателя ОКд-5 на 17.10.2017 г., то съдът приема, че жалбоподателят е определил да се осигурява „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, съобразно законоворегламентирания ред. Липсата на подадена декларация по установения от закона ред не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил определен с внасянето на осигурителни вноски за рисковете за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това, че жалбоподателят не е ползвал болнични през целия период, не води до друг правен извод. Що се касае до твърдението, че е допусната техническа грешка при попълване и подаване на Декларацията ОКд-5 на 17.10.2017 г. от страна на счетоводителя на ЕТ, то това са вътрешни отношения между работодателя и търговеца и не рефлектират върху законосъобразността на оспорения акт. Правилно органът се е позовал и на разпоредбата на чл.104 ал.1 от ДОПК, по силата на която след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Тази норма дава възможност на самоосигуряващото се лице при подадена вече декларация по чл.1 ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ, но в срока 1 до 31 януари на съответната календарна година, да прави промени в декларираните данни, поради което правилно подадената Декларация ОКд-5 на 07.11.2025 г. не е обработена и е върната на жалбоподателя от органа по приходите. Съдът несподеля твърдението на жалбоподателя, че в настоящата хипотеза е приложима нормата на чл.104 ал.4 от ДОПК, защото подадената Декларация ОКд-5 на 07.11.2025 г. не е свързана с промяна в размера на задължителни ОВ, а с вида на осигуряването. Не е декларация обр.1 или обр.6, а такава за регистрация на самоосигуряващо се лице и определяне вида на осигуряването. ОКд-5 е такава форма, която отразява осъществяването на правопораждащ факт – включване на ФЛ в осигурителната система по негов избор. Това е регламент, който цели да създаде правна сигурност и яснота относно момента, в който възникват задълженията на гражданина и администрацията. С оглед гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ в настоящото производство е в съответствие и с материалния закон. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение на принципите за обективност по чл.3 от ДОПК, съразмерност по чл.6 от АПК, истинност по чл.7 от АПК и последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, тъй като приходната администрация е взела предвид всички обстоятелства, които са относими по спора и които обосновават постановения отказ, като последиците от този отказ и в частност дали невнесените от жалбоподателя осигурителни вноски за останалите рискове подлежат на принудително събиране и в какъв размер евентуално ще бъдат предмет на друго производство. В този смисъл позоваването на актовете на контролните органи по КСО, а именно издадените ЗП и Решенията на Директора на ТП на НОИ [населено място], са неотносими към настоящия спор, тъй като същите са издадени в друго производство и не обвързват органът по приходите. Независимо от това следва да се посочи, че с Решенията на Директора на ТП на НОИ, с който са отменени дадените ЗП на ЕТ, ЗП не са отменени по същество, а поради липса на мотиви и висящност на настоящото съдебно производство, т.е. не е налице произнасяне по същество дали следва да бъде извършена корекция по реда на чл.108 от КСО на данните за процента на осигуряването на жалбоподателя, поради което съдът приема, че оспореният отказ е постановен и в съответствие с целта на закона. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че атакуваният отказ е законосъобразен, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро /равностойност на 200.00 лв./, съобразно чл.161 от ДОПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 изр.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП [населено място] сумата в размер на 102.26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът