Решение № 5110 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на М. П. К. от [населено място] срещу разпореждане № 3343/10.09.2025г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Варна ,с което му е отпусната социална пенсия за старост с искане за отмяна в частта на определената начална дата по отпускане на пенсията. Видно от приложеното към жалбата копие на този акт /л. 7 от делото/ правилният му номер е 1/протокол 3343 от 10.09.2025г. В уточняваща молба М. П. К., конкретизира, че оспореният акт е потвърден с решение № 2153-03-222/14.11.2025г. на директора на ТП на НОИ – Варна /л. 14/ . Релевира се материална незаконосъобразност , понеже оспорващото лице е навършило 70 г. на 20.04.2023 г., когато е възникнало в негова полза субективното материално право на социална пенсия за старост. Посочва се, че социалната пенсия за старост по чл.89 от КСО не зависи от трудов стаж, доход или трудова книжка. Излагат се съображения за неотносимост на правилото на чл.94 от КСО . В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа съдебното оспорване. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Варна, не се явява ,но се представлява от ст. юрисконсулт М. К., който поддържа депозиран писмен отговор на жалбата с позиция за неоснователност на оспорването. Изложени са съображения, че ако искането за отпускане на социална пенсия е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл.94 от КСО, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Позовава се на чл.94, ал.1 от КСО, според която разпоредба пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Сочи, че К. е навършил 70-годишна възраст на 20.04.2023 г., а заявлението за отпускане на поисканата пенсия е от 30.06.2025 г., т.е. искането за пенсия е направено след изтичане на двумесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО. Твърди, че това е основание социалната пенсия за старост да бъде отпусната от датата на заявлението – 30.06.2025 г. Излага съображения, че в оспореното решение изрично е посочено, че съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя, съгласно чл.9, ал.2. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Съдът прецени жалбата за допустима, което произнасяне е обективирано в нарочно определение/ л. 35 от делото/ , а при изследване на нейната основателност прецени следното: Със заявление с вх. № 2178-03-64, подадено на 30.06.2025 г., жалбоподателят К. е сезирал ТП на НОИ-Варна с искане за отпускане на социална пенсия за старост . Изрично в молбата е заявено искане за отпускане на пенсията считано от 20.04.2023г. С разпореждане от 10.09.2025 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Варна на М. П. К. е отпуснал пожизнено социална пенсия за старост по чл. 89а, ал.1 от КСО, считано от 30.06.2025 г. в размер на 307.07 лв. и от 01.07.2025 г. – 333.48 лв. съгласно ПМС №103/2025 г. Заявителят е подал жалба по административен ред относно опредената начална дата на пенсията по цитираното разпореждане , като тази жалба директорът на ТП на НОИ-Варна е оставил без уважение с довод, че според чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. К. е навършил 70-годишна възраст на 20.04.2023 г., а заявлението за отпускане на поисканата пенсия е от 30.06.2025 г., т.е. искането за пенсия е направено след изтичане на двумесечния срок по чл.94, ал.1 КСО. С оглед изложената фактическа установеност съдът счита обжалвания акт за издаден от компетентен адм. орган .Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт – чл.98, ал.1 КСО .Това нормативно правило в случая е спазено. Законодателят е предвидил задължително адм. обжалване , което видно от материалите по делото е приключило с потвърдителен контролен акт. Обжалваният адм. акт е издаден в писмена форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В достатъчна степен на яснота в своята разпоредителна част актът дава сведение относно субекта на правото на социална пенсия за старост, неговия размер и начална дата по отпускане на пенсията. В мотивите на акта има информация не само за установените относими юридически факти, но има и позоваване на правна уредба. С това си съдържание актът позволява ефективната му съдебна проверка за законосъобразност. При издаване на атакувания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Били са събрани чрез допустими доказателствени средства сведения за относимите по случая факти и обстоятелства , а именно относно претендираното от К. материално право на социална пенсия за старост. Разпореждането е постановено в изискуемия 4-месечен срок по чл. 98, ал.1 КСО При проверката за материална законосъобразност съдът съобрази , че правният спор между страните е относно началната дата за отпускане на социална пенсия за старост на жалбоподателя. К. счита, че пенсията следва да му бъде отпусната от 20.04.2023 г., когато е навършил 70 години , докато ответникът е на становище, че правилната начална дата е датата по подаване на заявлението за отпускане на пенсията- 30.06.2025 г. Субекти на правото на социална пенсия за старост са лицата , навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, / арг. чл. 89а от КСО/. Безспорен факт по делото е подаването от М. К. на заявление по упражняване на това субективно материално право на 30.06.2025 г. т.е. след като е навършил 72 години. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Това нормативно предписание е приложимо към казуса предвид систематичното му място в раздел V на КСО, наименуван „Общи правила за пенсиите“ . Допълнителен довод в тази насока е отсъствието на особено правило в същия кодекс , което да дефинира друг критерий за отпускане на конкретния вид пенсия - социална пенсия за старост. . След като жалбоподателят е упражнил цитирано субективно право две години след навършване на 70 години, законосъобразно е решението на ответника за отпускане на пенсията считано от датата на подаване на заявлението - 30.06.2025г. Законодателят допуска правна възможност за признаване на това право считано от датата на придобиване му т.е. от датата на навършване на 70 години, но само когато е изпълнено и допълнителното условие заявлението да е подадено в рамките на 2 месеца от навършване на посочената възраст. Фактите по настоящия случай са различни – заявлението е подадено 2 години след придобиване на правото и съответстващо на нормативната уредба е произнасянето на адм. орган относно началната дата за отпускане на пенсия в полза на жалбоподателя. В обобщение изложените правни съображения обосновават заключение за неоснователност на подадената жалба от М. К. и в тази връзка същата следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде в минимален размер от 102, 26 евро съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 118 от КСО съдът