Решение № 492 от 2.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2821/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 71 от 21.02.2023 г., постановена по НОХД № 37/2022 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав на основание чл. 304 от НПК съдът е признал Б. Л. В. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като е постановил товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № •••••••, № на рама: ZCFA75A1002286728, ведно с принадлежащите му ключове с дистанционно, свидетелство за регистрация на МПС част 2, контролен талон към ГО, удостоверение за техническа изправност и протоколи за контролни прегледи, всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на собственика Г. И.К., а 2 броя мобилни телефони, 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, 1 бр. банкнота с номинал 1 долар и 1 бр. банкнота с номинал 2 долара, иззети с протокол за обиск и изземване от 23.08.2021 г., всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на Б. Л. В.. Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП. С него се оспорва постановената от СРС присъда, като се излагат твърдения за нейната неправилност. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил и тълкувал формираната по делото доказателствена съвкупност. Поддържа се, че СРС е следвало служебно да назначи експертиза за изследване на мобилния телефон, иззет от подсъдимия. Твърди се, че по отношение на телефона е извършен оглед и са изготвени фотоснимки, като от установените снимки и писмени данни може да се изведе извод за утвърдена системна дейност на превеждане през територията на страната на чужди граждани срещу парично възнаграждение. Сочи се, че изследваната мобилна комуникация има двойствена природа, от една страна – компютърни информационни данни, чието приобщаване се осъществява чрез обиск или претърсване, и от друга – приравнен случай на кореспонденция като е приложим чл. 165 от НПК, респективно се твърди, че разследващият орган не е заобиколил закона, като е извършил обиск вместо изземване на кореспонденция. Излагат се доводи, че в мотивите към присъдата не са изследвани в цялост приобщените доказателства, от които според прокурора може да се направи единствен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо се предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. С определението за насрочване на делото е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани писмени доказателства, прието е заключение по съдебно-техническа експертиза и са проведени разпити на двама свидетели. В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа подадения протест. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 281 от НК, като е пренебрегнал част от доказателствата по делото. В подкрепа на становището си прокурорът споделя изложените в протеста доводи. Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подс. Б. Л. В. да бъде признат за виновен. Защитникът на подс. В. – адв. С. М., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Излага подробни аргументи защо счита, че деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди, че не е установено по несъмнен начин: подсъдимият да е управлявал процесното МПС; деянието да е извършено с цел набавяне на имотна облага; самоличността на чуждите граждани; основанието за пребиваването им на територията на страната; подсъдимият да е знаел, че превозва незаконно пребиваващи в страната чужди граждани. В лична защита подсъдимият Б. Л. В. поддържа заявеното от защитника си. В правото си на последна дума подсъдимият В. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните: Протестът е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан. По същество същият е неоснователен по следните съображения. За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и веществени доказателства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. С. Й. (л. 39 СП, СРС), Б. О.З. (л. 39 СП, СРС; л. 81 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), И.Е.К. (л. 39-40 СП, СРС; л. 80 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С.Г.С. (л. 51-52 СП, СРС; л. 71-72 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), А. Л. С. (л. 52-53 СП, СРС; л. 73-76 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Р.Р.Р. (л. 53-54 СП, СРС; л. 85-86 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Г. И.К. (л. 64- 65 СП, СРС); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за обиск и изземване (л. 31-31 ДП), протокол за обиск и изземване (л. 34-36 ДП), протокол за претърсване и изземване (л. 38- 39 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 41-42 ДП), протокол за оглед на веществено доказателство - товарен автомобил (л. 44-45 ДП), протокол за оглед на веществено доказателство - мобилен телефон (л. 46-70 ДП), справка от КАТ (л. 99 ДП), заповеди за задържане по реда на ЗМВР (л. 130, л. 133 ДП), справка за съдимост (л. 11 СП, СРС); веществени доказателства – 2 бр. мобилни телефони, парични банкноти – 1 бр. с номинал 50 лв., 1 бр. с номинал 1 долар, 1 бр. с номинал 2 долара, товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № •••••••, с ключове с дистанционно към него, свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон, удостоверение за техническа изправност и протоколи за контролни прегледи. В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция е проведен повторен разпит на свидетеля М. С. Й. (л. 118-120 СП, СГС), като са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показанията му, дадени в досъдебното производство на л. 87-88. Разпитан е свидетелят Л. В. В. (л. 124-125 СП, СГС). Прочетено е заключение по назначена и изготвена в хода на въззивното производсво съдебно-техническа експертиза (л. 52-67, л. 121 СП, СГС). Приобщени са писмени доказателства – справка от Дирекция „Миграция“-МВР (л. 23, л. 100 СП, СГС), справки и писма от СДВР (л. 26, л. 34-35 СП, СГС), справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР с приложено веществено доказателство към нея 1 бр. оптичен носител (л. 39, л. 46-47 СП, СГС), писмо от ОПП-СДВР (л. 91-93 СП, СГС), писмо от Държавна агенция за бежанците (л. 98 СП, СГС), справки от НБДН (л. 106-111 СП, СГС), справка от ГДНП- МВР (л. 112 СП, СГС), справка от ГДИН-МП (л. 114 СП, СГС). Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и веществени доказателства, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства, способ за доказване и веществено доказателство, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която по съществото си е идентична с изведената от първостепенния съд: Подс. Б. Л. В. с ЕГН ••••••••••, е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с адрес в гр. София, ул. „•••••••. Товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ••••••• и рама № ZCFA75A1002286728 бил собственост на св. Г. К., на чието име автомобилът бил регистриран в КАТ. По данни на св. К. автомобилът бил прехвърлен на негово име през 2017 – 2018 г. в гр. Петрич, като за прехвърлянето бил получил сумата от 200 лева на ръка от св. Л. В.. След прехвърлянето на автомобила св. К. повече не го бил виждал, нито го бил управлявал, тъй като нямал шофьорска книжка. На 23.08.2021 г. около 14: 30 – 15: 00 ч. в гр. София подс. Б. В. (син на св. Л. В.) управлявал горепосочения товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ••••••• с рама № ZCFA75A1002286728, движейки се по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Академична”. В каросерията на камиона се намирали множество чужди граждани – 66 на брой. По същото време свидетелите С.С. и А. С. – полицейски служители от отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, изпълнявали служебните си задължения в горепосочения район. От дежурната част на ОПП - СДВР те получили информация по радиостанцията за товарен автомобил – бял на цвят, който се движи по ул. „202“ към надлез Надежда, и за който имало съмнение, че превозвал незаконно бежанци. Свидетелите С. и С. незабавно се насочили със служебния автомобил от ул. „Обелско шосе“ към бул. „Ломско шосе“, където забелязали именно бял товарен автомобил да завива в пряката (ул. „Академична“), непосредствено преди магазин „Лидъл“ на бул. „Ломско шосе“. Полицейските служители последвали товарния автомобил и също влезли със служебния автомобил в посочената пряка, така че товарният автомобил вече се движел срещу тях по ул. „Академична“. Св. С. слязъл от патрулния автомобил и подал ясен сигнал на водача на товарния автомобил с полицейска стоп палка - образец МВР. Въпреки че възприел подадения му ясен сигнал от униформения полицейски служител, водачът на товарния автомобил не се подчинил, а увеличил скоростта си на движение, като подминал св. С. и патрулния автомобил, насочвайки се към бул. „Ломско шосе“. Св. С. се качил обратно в патрулния автомобил и заедно с колегата си св. С. последвали товарния автомобил. След около 50 метра преследване товарният автомобил рязко спрял, водачът му слязъл от кабината и тръгнал да тича пеша през полето, в посока към село Мрамор. Свидетелите С. и С. незабавно подали сигнал по радиостанцията и дали описание на водача и дрехите, с които бил облечен. След това двамата отишли до спрелия товарен автомобил и през цепки в товарния отсег видели, че същият бил пълен с хора, които говорили на чужд език. Задната врата на товарния автомобил била заварена, а ролетната щора отстрани била заключена. Междувременно свидетелите И.К. и Б. З., полицейски служители от ОСПСОВОР-СДВР, приели информацията, подадена им по радиостанцията от оперативната дежурна част на СДВР и тъй като били в непосредствена близост, предприели преследване на избягалия водач, за когото им било препредадено описание на дрехите и външността. При извършване на обход в близост до черен път в полето, на около 100 метра от спрения товарен автомобил, свидетелите К. и З. забелязали лице с подобно описание да тича през полето и да се качва в бял бус марка Ситроен, модел Джъмпер с рег. № •••••••. Свидетелите К. и З. отишли до буса и разпоредели на неговия водач и на забелязаното да бяга лице да останат на място. По предоставените им документи за самоличност свидетелите К. и З. установили самоличността на подс. Б. В. като лицето, което бягало към белия бус, както и самоличността на водача на буса – св. Л. В. – баща на подсъдимия. След това полицейските служители задържали подс. В. и го отвели обратно при горепосочения товарен автомобил, където ги чакали свидетелите С. и С., както и свидетелите Р.Р. и М. Й. – униформени полицейски служители от сектор „Охрана на обществения ред и превенция“ при 09 РУ-СДВР. След довеждането на подс. В. при товарния автомобил свидетелите С. и С. го разпознали като неговия водач, който избягал при опит да бъде спрян и да му бъде извършена проверка. В това време лицата в камиона започнали да викат за помощ, като счупили покрива на товарното отделение и част от страничната ролетна щора и започнали да излизат от двете места. Били установени общо 66 лица от арабски произход – представящи се за афганистански граждани. За 63 от тях било установено, че притежавали редовни документи, даващи им право да пребивават в страната. На място бил извършен оглед на товарния автомобил марка „Ивеко” с рег. № •••••••, като с протокола за оглед бил иззет самият товарен автомобил. На подс. В. бил извършен обиск по реда на чл. 164 от НПК, при който били намерени и иззети вещи, сред които мобилен телефон „Айфон“. На този мобилен телефон е бил извършен оглед по реда на чл. 155-156 от НПК. Местонахождението на лицата Ф.С., Е.Ф. и А.Ш., посочени в обвинителния акт като чуждите граждани, за които се твърди да са били подпомогнати от подс. В., не се установи в хода на съдебното производство пред първата и въззивната съдебни инстанции, поради което същите не бяха разпитани като свидетели. Показанията им, дадени в досъдебното производство, не са четени в съдебната фаза на процеса поради липса на съгласие от страните. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и напълно се споделят от въззивния съдебен състав. Оценката на доказателствата отговаря на правилата на формалната логика. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение. Въззивният съд като цяло споделя анализа на доказателствата на първоинстанционния съд, поради което не счита за необходимо да го преповтаря в детайл, а ще изложи по-подробно съображенията си по наведените в протеста възражения, както и собствените си доказателствени изводи във връзка със събрания във въззивното производство доказателствен материал. По делото са разпитани общо осем свидетели. Шестима от тях – свидетелите С.С., А. С., Б. З., И.К., М. Й. и Р.Р., са полицейски служители към различни структури на МВР. От показанията им се установяват обстоятелствата, свързани с получения сигнал за товарен автомобил, превозващ чужди граждани, опита същият да бъде спрян, преследването му, последвалото негово спиране и бягство от страна на водача му, установяването на водача в лицето на подс. Б. Л. В. и неговото задържане по реда на ЗМВР, наличието на чужди граждани в товарния автомобил и техния брой. Поради липса на спомен у свидетелите за процесните събития надлежно са приобщени техните показания, дадени в досъдебното производство, чрез прочитането им, които свидетелите поддържат. Техните показания са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и хронологично последователни, като при съвместния им анализ се установява, че същите изцяло взаимно си кореспондират, поради което въззивният съд ги цени като достоверни. В тази връзка въззивният съд намира възражението на държавното обвинение за основателно и изразява своето несъгласие с изводите на първия съд относно показанията на свидетелите М. Й. и Р.Р.. Не съответства на обективната истина изводът на СРС, че свидетелите не са потвърдили показанията си от досъдебното производство относно обстоятелството, че са провели разговор с подс. В. и неговото съдържание. Видно от съдържанието на показанията на св. Р. в съдебното производство, същият последователно заявява, че няма спомен за процесните събития, вкл. да е провеждал разговор с подсъдимия, а не твърди, че не е провеждал такъв разговор. Тъкмо поради това показанията на св. Р., депозирани в досъдебното производство, са били прочетени в цялост. За разлика от св. Р., споменът на св. Й. за процесния случай е бил запазен и същият е успял да възпроизведе в значителна степен възприятията си от инкриминираната дата. При все това в някои части разказът на св. Й. е страдал от липса на конкретика поради изминалия период от време, а в други части е било налице съществено противоречие с изложеното от него в досъдебното производство. В частност свидетелят е заявил пред съда, че не е разговарял с водача на товарния автомобил. Посочените обстоятелства съставляват основание за прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното производство, но въпреки това районният съд не е сторил това, като е допуснал процесуално нарушение, което от своя страна е довело и до неправилни изводи на съда относно коментираните показания. Описаното процесуално нарушение е отстранено при провеждането на съдебно следствие пред въззивния съд, в рамките на което бе проведен повторен разпит на св. Й. и бяха прочетени показанията му, дадени в досъдебното производство. Така, при съвместния анализ на прочетените показания на св. Р. и св. Й. се установява, че същите са провели разговор с подс. В. след установяването и задържането му. В хода на разговора подсъдимият е споделил, че е управлявал товарния автомобил, в който са се намирали бежанци, като целта му е била да ги превози до гр. Годеч, за което непознати за него лица са му заплатили 1000 евро. С тези извънпроцесуални изявления пред свидетелите Р. и Й. подсъдимият В. се е уличил в извършването на престъпление. Тук е мястото да се обърне внимание, че към този момент подсъдимият В. формално не е имал качеството на обвиняем, доколкото не е било изготвено постановление за привличане на обвиняем по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК. Същевременно обаче Б. В. е бил задържан и спрямо него са били извършени обиск и изземване по реда на НПК. С факта на задържането му се изключва възможността споделената от него самоуличаваща информация да има доброволен характер. Обискът и изземването са действия по разследването, които са били насочени спрямо Б. В., поради което от момента на извършването им същият е следвало да бъде третиран като де факто обвиняем, макар формално да не е бил привлечен в това процесуално качество. От това следва, че от този момент насетне единственият годен процесуален способ за приобщаване на обясненията на Б. В. е бил чрез провеждането на разпит на обвиняем по реда и правилата на НПК, при запознаване на обвиняемото лице с правото му да не се самоуличава и при осигуряването на защитник. Съдът намира, че свидетелските показания на полицейските служители относно самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в нарушение на процедурните изисквания. Практиката на ВКС е константна в това отношение, че използването на производни доказателства за установяване на правно значими факти по делото, извън предвидените три хипотези – с цел разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните и за заместването им, тогава когато първоизточникът им е погинал или когато той е недостъпен, представлява нарушение на процесуалния закон и на принципа на „непосредственост“ в наказателния процес (решение № 591 от 13.01.2014 г. по н. д. 1902/2013 г., решение № 42 от 20.03.2018 г. по н. д. 25/2018 г., решение № 214 от 08.06.2023 г. по н. д. № 328/2023 г., всички на ВКС, НО). Поради това показанията на свидетелите Р. и Й. в коментираната им част не се взеха предвид от настоящия съд. Показанията на св. Г. К. правилно са били кредитирани от СРС като кореспондиращи с доказателствената съвкупност. Действително свидетелят не е очевидец на инкриминираната дейност, но информацията, която излага, има отношение към предмета на доказване, доколкото се отнася до изясняването на собствеността и ползването на средството за извършване на престъплението – товарния автомобил. Показанията на св. Л. В., дадени за първи път пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд намира за недостоверни поради тяхната заинтересованост и изолираност от доказателствата по делото. В разказа си св. В. категорично заявява, че по време на инкриминираната дейност подс. В. се е намирал с него в бус, с който са превозвали плодове и зеленчуци, част от които е следвало да изхвърлят в контейнери в района около местопроизшествието. В противовес с тези показания несъмнено се установи от показанията на полицейските служители, че Б. В. е управлявал товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № •••••••, като при опита да му бъде извършена полицейска проверка същият не е спрял на подадения му сигнал със стоп-палка, а е ускорил и малко след това рязко е спрял, като е излязъл от кабината на автомобила и е побягнал в полето. По даденото от свидетелите С. и С. описание на подс. В. последният е бил установен от свидетелите К. и З.. Същите са го забелязали при обход на полето, докато подсъдимият е тичал, след което е направил опит да се качи в бял бус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № •••••••. Водачът на белия бус е бил установен като свидетеля Л. В. В.. Следователно подс. В. се е озовал при баща си едва след бягството му от местопроизшествието, а не е бил с него преди това. От съдържанието на протокол за претърсване и изземване на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ••••••• от 23.08.2021 г. не се установява наличието на вещи в автомобила, за каквито твърди св. В., че е превозвал тогава. Показанията на св. В. са в противоречие и със съдържанието на наличните по делото заповеди за задържане по реда на ЗМВР и отразения в тях час на задържане и на двамата В.и – 15: 00 часа на 23.08.2021 г., а не както твърди св. В., че същият е бил задържан половин час след сина си. В контекста на изложеното следва да се отчете и родствената връзка между свидетеля и подсъдимото лице, която е такава по права линия между баща и син. Предвид това личи стремежът на св. Л. В. да изгради защитна версия за действията на сина си Б. В.. По тези съображения въззивният съд не кредитира показанията на св. Л. В.. Изготвеното от вещото лице заключение по приетата във въззивното съдебно следствие СТЕ в пълнота е отговорило на поставената от съда задача, като в него е възпроизведено съдържанието на записите от подадените до тел. 112 сигнали за процесния инцидент. При все това въззивният съд не го цени при изграждането на фактическите си изводи, тъй като същото не съдържа информация, която да допринася за изясняването на фактите, предмет на доказване в производството. При извършения доказателствен анализ въззивният съд кредитира писмените доказателства, приети по делото, които имат връзка с предмета на доказване и личността на подсъдимото лице, в това число установяват чистото му съдебно минало, както и писмените доказателствени средства, удостоверяващи валидно извършените процесуално-следствени действия. С оглед направеното в протеста възражение срещу дискредитирането от първия съд на протокола за оглед на мобилен телефон марка „Айфон“, въззивният съд ще вземе отношение единствено по неговата годност като доказателствено средство. В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на СРС, че поради характера на вещественото доказателство, представляващо смарт устройство, е недопустимо съдържанието му да се установява чрез процесуално-следственото действие оглед. Мобилният телефон е веществено доказателство, което представлява предмет и с оглед това е сред вида обекти, изброени в чл. 155, ал. 1 от НПК, които е допустимо да бъдат изследвани чрез извършването на оглед. Същият е бил надлежно иззет с протокол за обиск и изземване, одобрен от съда, за което не се спори. За да бъде установено дали телефонът съдържа данни, които да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, правилно е било пристъпено към неговия оглед. Това е така, защото не се изискват специални знания от областта на техниката, за да се опише съдържанието, което се наблюдава при работа с устройството, съответно при отваряне на приложения и файлове на същото. Вярно е, че при възникнало съмнение за упражнена манипулация върху информацията, която се съдържа в мобилното устройство, наличието на такава подлежи на установяване по експертен път, но изначално такова експертно изследване поради самото естество на вещественото доказателство не е необходимо. В случая огледът е бил извършен съобразно правилата на чл. 156 от НПК – през деня, от орган на досъдебното производство, в присъствието на две поемни лица и с участието на специалист – технически помощник. Ето защо, протоколът за извършването му неправилно е бил изключен от доказателствената съвкупност по делото. Отделен е въпросът, че протоколът не способства за изясняването на обстоятелствата по делото, тъй като не съдържа данни, които имат пряко отношение към предмета на доказване. Правилно СРС е приел, че видно от съдържанието му, в него липсва информация, която по несъмнен начин да бъде обвързана със случая от 23.08.2021 г. Независимо от различията по анализа на някои от доказателствата от въззивния съд спрямо първостепенния съд, правилно е била установена фактическата обстановка по делото. При така установените фактически положения първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод от правна страна, че не се установява подсъдимият Б. Л. В. да е извършил вмененото му престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК (в редакцията му към инкриминираната дата). Въззивният съд констатира, че измененията на закона в цитираната разпоредба не налагат приложението на чл. 2, ал. 2 от НК спрямо настоящия случай, доколкото с тях отпада елемент от субективна страна на престъплението, вследствие на което актуалната редакция на разпоредбата се явява по-неблагоприятен за дееца закон. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК, следва да бъде установено от обективна страна извършването на противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. В настоящия случай безспорно се установи, че подс. В. е превозвал чужди граждани в управлявания от него товарен автомобил на инкриминираната дата и място, както правилно е посочил първостепенният съд. От показанията на полицейските служители става ясно, че чуждите граждани са били 66 на брой, като трима от тях не са имали законно основание да пребивават на територията на страната. Свидетелите обаче не са посочили имената на тримата граждани. Тези три лица, за които се твърди в обвинителния акт да са били противозаконно подпомогнати да преминават в страната, останаха с неустановена по делото самоличност, тъй като въпреки положените от двете съдебни инстанции усилия същите не бяха открити и разпитани, а липсват други доказателства по делото, които несъмнено да установяват тяхната самоличност. Това от своя страна препятства да бъде изследван въпросът дали тези лица са разполагали с редовни документи, позволяващи им да пребивават на законно основание в Република България. Предвид това основни предпоставки от обективна страна на обвинението останаха недоказани, поради което е безпредметно обсъждането на субективната страна на престъпния състав. Недоказаността на обвинението обуславя извод за невиновност на подсъдимото лице в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както правилно е заключил районният съд и в съответствие с чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия Б. Л. В.. Предвид изхода на делото, правилно първият съд се е разпоредил с веществените доказателства, като законосъобразно е постановил товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № •••••••, № на рама ZCFA75A1002286728, ведно с принадлежащите му ключове с дистанционно, свидетелство за регистрация на МПС част 2, контролен талон към ГО, удостоверение за техническа изправност и протоколи за контролни прегледи, всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на собственика Г. И.К., а 2 броя мобилни телефони, 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, 1 бр. банкнота с номинал 1 долар и 1 бр. банкнота с номинал 2 долара, иззети с протокол за обиск и изземване от 23.08.2021 г., всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на собственика им Б. Л. В.. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският градски съд, XV въззивен състав