Решение № 290 от 9.10.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 382/2026 г.

Производството е по реда на чл.306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от С. А. Б. с ЕГН ••••••••••, подадена чрез защитника му адв. Христина Н. Късева от Адвокатска колегия - гр. Бургас, против Определение № 471 от 05.03.2026 година, постановено по НОХД № 743/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК, е осъдил С. А. Б. с ЕГН •••••••••• да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 1 660,00 евро (хиляда шестстотин и шестдесет евро), представляваща равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № * •••• ••, собственост на А. Д. Б., както и сумата в размер на 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента) – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената парична равностойност на МПС, в случай че се пристъпи към издаването на такъв. С жалбата се твърди, че първоинстанционното определение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се искане въззивният съд да отмени Определение № 471 от 05.03.2026 г. по НОХД № 743/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е присъдена в полза на държавата сумата от 1 660,00 евро, представляваща равностойността на лекия автомобил марка „Ф. Г.“ с рег. № •••••••, като не прилага нормата на чл.343б, ал. 5 от НК. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас. В съдебно заседание пред въззивния съд на 25.09.2026 г. е докладвано постъпило писмено становище с вх. № 20498 от 25.09.2026 г. от адв. Христина Късева – защитник на осъдения, с което се поддържат съображенията и исканията във въззивната частна жалба. Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага определението на Районен съд – Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Застъпва, че съдът е постановил своя акт в изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която норма не противоречи нито на Конституцията на Република България съобразно Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд, нито на правото на Европейския съюз съобразно Решение от 10.09.2026 г. по дело C-655/24 („Латранов“) на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят С. А. Б. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема лично отношение по същество. Упълномощеният му защитник – адв. Христина Късева, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като ангажира становището си чрез депозираното писмено изложение. БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, писменото становище на защитата и изложеното от прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения: Първоинстанционното производство пред Районен съд – Бургас е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено споразумение за решаване на делото по НОХД № 743/2026 г. От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд – Бургас и влязло в сила на 05.03.2026 г. споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 във вр. с чл.381 от НПК, е била ангажирана наказателната отговорност на С. А. Б. с ЕГН •••••••••• за извършено умишлено транспортно престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Установено е също така по категоричен и безспорен начин от доказателствения материал по делото (включително приложения на л. 9 от ДП Договор за дарение на моторно превозно средство от 05.02.2026 г. с нотариална заверка на подписите при нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491 на Нотариалната камара), че послужилият за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № * •••• ••, както към инкриминираната дата, така и към момента на постановяване на определението, не е бил собственост на дееца С. А. Б., а е принадлежал на трето за производството лице – А. Д. Б. с ЕГН ••••••••••. Видно от изготвената и приета в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесното моторно превозно средство към инкриминираната дата възлиза на 1 660,00 евро. При тези безспорни факти след одобряване на споразумението Районен съд – Бургас правилно е продължил производството по реда на чл.383, ал. 2 във вр. с чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.53 от НК, и е постановил атакуваното Определение № 471 от 05.03.2026 г., с което на основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК е осъдил С. А. Б. да заплати в полза на държавата по сметка на съда равностойността на автомобила в размер на 1 660,00 евро, ведно с дължимата държавна такса от 2,56 евро при служебно издаване на изпълнителен лист. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон. На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл.381, ал. 5 от НПК и съвсем правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с отделно определение по реда на чл.383, ал. 2 във вр. с чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.53 от НК. На следващо място следва да се посочи, че с постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл.343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл.343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането . На следващо място – по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз: В произнасянето си по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС изясни, че този вид транспортни престъпления не попадат в материалния обхват на европейските актове в областта на конфискацията, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са неприложими спрямо националната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК. С това решение СЕС окончателно потвърди самостоятелната приложимост на националното законодателство в тази материя. По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд - Бургас правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, съгласно която в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда неговата равностойност. Възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъждането на равностойността са изцяло неоснователни. Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.). Правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение №12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.). В настоящия случай присъждането на паричната равностойност на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет – опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на алкохол. Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което присъждането на равностойността на превозното средство при липса на лична собственост на дееца не нарушава принципа на пропорционалност. Подобни мерки са широко познати и се прилагат в законодателствата на редица държави – членки на Европейския съюз (Италия, Австрия, Естония, Полша и др.). Освен това, чрез осъждането на дееца да заплати паричната равностойност на автомобила, когато същият принадлежи на трето лице, пряко се провежда и конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Както изрично посочи Конституционният съд в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г., отнемането на равностойността осигурява равнопоставеност, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние при идентични условия, биха били поставени в неравностойно положение и неоправдано привилегировани само въз основа на обстоятелството, че управляваното от тях превозно средство не е тяхна лична собственост. Неоснователно е и разбирането, че присъждането на равностойността съставлява недопустима „конфискация“ по смисъла на чл. 44 от НК. Конфискацията е главно или допълнително наказание, засягащо общото имущество на осъдения, докато мярката по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК е специална гражданскоправна санкция / принудителна мярка с възстановителен и превантивен характер, насочена строго към средството, с което е осъществено умишленото престъпление. Чл. 53, ал. 2 от НК изрично регламентира, че в случаите, предвидени в Особената част на кодекса, когато вещта не е собственост на виновния, се присъжда нейната равностойност. Въззивният съд не констатира противоречие на приложената норма и с чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Изискването тежестта на наказанията да не бъде несъразмерна спрямо престъплението е спазено, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда пропорционална превантивна мярка по чл. 53 от НК, а размерът на присъдената равностойност е обективно детерминиран от действителната пазарна стойност на използваното превозно средство (1 660,00 евро), установена чрез съдебно-оценъчна експертиза. Поради изложените съображения и след цялостната служебна проверка по чл. 314 от НПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният акт не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.