Решение № 1703 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 236/2026 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. И., [ЕГН], срещу Решение № 5/28.01.2026 г., постановено по анхд № 90/2025 г. по описа на РС – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-020/16.06.2025 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗРА на основание чл. 86 от ЗРА. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Основните оплаквания се свеждат до липса на мотиви и неправилна оценка и анализ на доказателствата по делото. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти от значение за случая. Не е обсъдил и възраженията, изложени в жалбата и в писмените бележки. Счита се, че деянието е несъставомерно, тъй като не е установено по безспорен начин, че превозваното от санкционираното лице количество риба е предназначено за търговия на пазара, което да налага транспортирането му в специализирано превозно средство. Сочи се, че не е налице пълно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна, което води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – началникът на отдел „РК – Черно море“, не изразява становище по касационната жалба. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С оспореното пред Районен съд – Каварна наказателно постановление Н. А. И. е наказан за това, че на 25.05.2025 г., в 09, 50 часа, на кръстовището на СБА комплекс „Бялата лагуна“, в точка с посочени координати, е извършвал превоз на 86 кг прясна риба от вида НММ – сафрид с нелицензирано транспортно средство – лек автомобил марка Мицубиши с рег. номер [рег. номер]. Жалбоподателят е спрян за проверка от органите на полицията, които са открили на задната седалка и в багажника на автомобила 7 броя касетки, пълни с риба, чието количество и вид е установено при последващия оглед от органите на ИАРА. Административнонаказващият орган е приел, че с деянието си лицето е нарушило чл. 50, ал. 1 от ЗРА, поради което подлежи на санкциониране по чл. 86 от ЗРА. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно доказано. Приел е за житейски логично, че превозът на такова количество риба очевидно не е предназначен за собствена употреба, а за пазара, поради което жалбоподателят е бил длъжен да го извърши в специализирано превозно средство. При поискване лицето не е представило лиценз за превоз на рибата в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 1 от ЗРА, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 86 от ЗРА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, съставляващи касационни отменителни основания. Районният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е и ги е съпоставил с тезата на наказания. Изложил е мотиви защо приема, че е налице извършено административно нарушение, следвайки правилата на формалната логика и опитните правила. Правилно в решението е прието, че предвид установеното количество жива риба се касае за превоз с цел продажба. Това се потвърждава и от легалната дефиниция за стопански риболов по § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, съгласно която за стопански риболов се счита и този, при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. В случая процесното количество риба многократно надхвърля нормите на любителския риболов, поради което безспорно превозът е извършен с търговска цел. Изводите на съда са верни и последователни и не се основават на предположения, а на правилно тълкуване на фактите по спора и закономерните връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗРА превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства : 1. лицензирани по реда на чл. 165 от ЗВМД – при превоз на жива риба и други живи водни организми; 2. регистрирани по реда на чл. 55 от ЗХ – в останалите случаи. Санкционната норма на чл. 86 от ЗРА гласи, че който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лева. Систематичното тълкуване на двете разпоредби налага извод, че чл. 50 от ЗРА предвижда отделни изисквания, спазването на които е условие за законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да се приеме, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 86 от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на което и да е от въведените в чл. 50 от ЗРА изисквания, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд. В случая тези предпоставки са били налице. Жалбоподателят е превозвал жива риба в МПС, което не е било лицензирано за това. При безспорната установеност на количеството и вида на рибата превозването в специализиран автомобил съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗРА е било задължително. Като не го е сторил, жалбоподателят е извършил административно нарушение, поради което правилно е бил санкциониран по реда на чл. 86 от ЗРА. Качеството му на водач на транспортното средство, в което е превозвана рибата, не е спорно, поради което законосъобразно е определен като субект на административнонаказателната отговорност. Неоснователен е доводът на касатора, че РС не е отчел липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението в АУАН и НП. Както актосъставителят, така и АНО са посочили всички фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението – деянието е индивидуализирано по време, място и средство на извършване, конкретизиран е извършителят, количеството, вида и състоянието на превозваната риба, както и правните норми, които са нарушени. Действително в АУАН и НП не е отразено коя конкретна хипотеза на чл. 50, ал. 1 от ЗРА е нарушена, но това не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на НП, защото от съдържанието и на двата акта е очевидно, че се касае за т. 1 – превоз на жива риба в нелицензиран по чл. 165 от ЗВМД специализиран автомобил. Всички признаци от състава на нарушението са описани по начин, позволяващ на лицето да разбере в какво точно е обвинен, поради което не е ограничено правото му на защита. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че неправилно районният съд не е обсъдил възражението му, че няма данни с какъв уред е измерено превозваното количество риба, тъй като в АУАН и НП е посочено само, че рибата е претеглена със служебен кантар, без да e идентифициран (марка, модел и номер) и без да е ясно дали е преминал метрологичен контрол. Нито в административнонаказателното производство, нито във въззивната жалба жалбоподателят е оспорил изрично количеството на измерената риба или годността на използваното средство за измерване. Т. възражение е направено едва в хода на устните състезания и в писмените бележки, представени след последното съдебно заседание, поради което съдът не е бил длъжен да го обсъжда. Процесуално недопустимо е да се правят нови фактически възражения или да се сочат нови обстоятелства след приключване на съдебното дирене. Ето защо те не подлежат на разглеждане при произнасянето по същество. По същите съображения съдът не е дължал произнасяне и по възражението, че при извършване на проверката санкционираното лице е представило касова бележка за закупеното количество риба, която не е взета под внимание от проверяващите органи и не е приложена по административнонаказателната преписка. Освен това, ако жалбоподателят е считал, че този документ е от значение за правилното решаване на спора по същество, е могъл да го представи в хода на съдебното производство. Той не го е направил нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция, поради което формалното му възражение, че касовата бележка не е била съобразена от проверяващите органи, е само израз на защитната му позиция и не опровергава фактическите констатации, отразени в АУАН и в НП. С оглед на изложеното решението на КРС е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнасяне по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд