РЕШЕНИЕ

№ 42

гр. Шумен, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Търговско дело № 20253600900002 по описа за 2025 година Делото е образувано по искова молба на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, на основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ против „Агротоник“ ЕООД, ЕИК 203421622, гр. Шумен, представлявано от управителя М.С.Х.

Ищецът твърди, че в негова полза е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1319/05.11.2024 г. по ЧГД №....2024 г. по описа на Шуменски районен съд, ведно с изпълнителен лист № 988/05.11.2024 г., за осъждане на ответника да му заплати сумата от 110 200.50 лева - главница за неплатени арендни вноски по Договор за аренда №....2022 г., за стопанската 2023-2024 г.; сумата от 13 554.60 лева - лихва за забава върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. – 31.01.2024 г.; сумата от 61 271.20 лева - лихва за забава върху главницата от 110 200.50 лева за периода 01.02.2024 г. – 04.11.2024 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3 700.53 лева - внесена държавна такса по заповедното производство. Въз основа на заповедта е било образувано ИД № 1172/2024 г. на ЧСИ - Д.З. В хода на изпълнението са били установени очевидни фактически грешки в издадените по частното

гражданско дело заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен листи от 05.11.2024 г. като, с Разпореждане № 4515/09.12.2024 г. и Разпореждане № 4614/17.12.2024 г. по ЧГД №....2024 г. по описа на Районен съд - Шумен същите са били обезсилени поради грешка и вместо тях са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 1491/17.12.2024 г. и изпълнителен лист № 1142/17.12.2024 г. - за вземанията, които са заявени от заявителя в заявлението му по чл.417 ГПК, без да се променят нито размера, нито основанието на първоначално издадените ЗНИ и ИЛ, послужили като основание за образуване на изпълнителното дело. Вземането на ищеца се основавало на следните обстоятелства: На 16.08.2022 г. между директора на Областна дирекция „Земеделие" - Шумен и „Агротоник" ЕООД – Шумен е бил сключен Договор за аренда №.....2022 г., по силата на който Държавата, чрез министъра на земеделието и храните - като арендодател е предоставила на дружеството - като арендатор, за временно и възмездно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд с обща площ 720.394 дка в землищата на две населени места от община...., описани по имоти в т. 1 от Договор за аренда №.....2022 г. Същият е бил сключен за срок от 5 стопански години и влизал в сила от стопанската 2022/2023 година. Съгласно договора, срещу предоставеното право на ползване на имотите е било договорено насрещното задължение на арендатора да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по договора. В т. 5.1 от договора са били предвидени следните условия на плащане, както следва: за ползването на земите арендаторът се е задължил да извършва годишно арендно плащане в пари, в размер на 102 321.73 лева общо за арендуваните земи, дължимо за всяка съответна стопанска година. Същият е следвало да заплаща годишното арендно плащане за всяка стопанска година на две вноски, всяка от които в размер на 50 % от общото плащане, както следва: съгласно т. 5.3.1 от Договора, арендаторът следва да заплати при сключване на договора и не по-късно от 01.10. на всяка следваща стопанска година 50 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора, а съгласно т. 5.3.2 от договора следва да заплати останалите 50 % от годишната аренда вноска по т. 5.1 от договора до 31.01. на текущата стопанска година. От изложеното следва, че за стопанската 2023/2024 г., за която са и задълженията, предмет на заповедното и настоящото производство е следвало да бъдат заплатени съответно 50 % от дължимата аренда вноска в срок до 30.09.2023 г. и останалите 50 % от дължимата арендна вноска в срок до 31.01.2024 г. Договорено е било между страните, съгласно т. 4.1, че арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12-месечен период, в случаите на положителен индекс на инфлация. На 09.05.2024 г. на длъжника е била изпратена Нотариална покана, чието връчване е удостоверено от нотариуса, като в същата покана подробно са били описани дължимите от дружеството арендни вноски, ведно с уведомяване, че му се предоставя 7- дневен срок от датата на получаване на предизвестието за изплащането на арендните вноски по договора, с предупреждение, че при неизпълнение на посочените задължения в срок, договорът ще се счита за едностранно прекратен. Поради непоследвало плащане от страна на арендатора на дължимите вноски за стопанската 2023/2024 г. в рамките на указания срок, от ищеца е подадено заявление до съдията по вписванията при Районен съд - Шумен за вписване прекратяването на процесния договор. Видно от поставения печат върху заявлението за прекратяване на арендния договор, същото е вписано на 07.06.2024 г.. Неплащането на падежните дати на процесиите две вноски за стопанската 2023/2024 г. е довело до едностранно прекратяване на договора за аренда от страна на ищеца. Основание за прекратяването се съдържа и в сключения договор - т. 31.5, както и в чл. 27, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗАЗ и чл. 28, ал. 1 изр. второ от ЗАЗ - „Когато вноските са уговорени за периоди по- кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най- малко на две последователни вноски“, като предвид разпоредбата на чл. 28 от ЗАЗ, в случая не се налага разваляне по съдебен ред и е достатъчно отправянето на писмено предупреждение, както е сторено и от ищеца. С оглед на изложеното счита, че следва да се приеме, че Договорът за аренда е бил надлежно прекратен с вписването на искането за това на 07.06.2024 г.. Предвид това, моли да бъде признато за установено от съда, че ответникът „Агротоник" ЕООД дължи на Държавата сумите, обективирани в издадената по ЧГД №....2024 г. по описа на Районен съд - Шумен Заповед за незабавно изпълнение, а именно: 110 200.50 лева - главница за неплатени арендни вноски по Договор за аренда №.....2022 г., за стопанската 2023/2024 година; сумата от 13 554.60 лева - лихва за забава върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г.; сумата от 61 271.20 лева - лихва за забава върху главницата от 110 200.50 лева, за периода от 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 700.53 лева - внесена държавна такса. При условията на евентуалност, ако съдът счете искът с правно основание чл. 422 от ГПК за недопустим, моли ответникът да бъде осъден да заплати същите суми, както и да заплати разноските сторени в настоящото производство и тези в производството по ЧГД №....2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

В отговора си на исковата молба ответникът взема становище, че предявените искове са неоснователни и моли съда да бъдат отхвърлени. Навежда възражение, че ищецът е прекратил едностранно действащия между страните договор в нарушение на добрите нрави и търговски практики, без да положи необходима грижа да създаде условия за изпълнението му, като разсрочи арендните плащания по него. Освен това, чрез свои фактически действия ищецът е ограничил възможността на „Агротоник“ ЕООД да заяви арендуваните площи по линия на директните плащания на площ за получаване на финансово подпомагане за стопанската 2023/2024 г., като е спрял действието на съществуващо правно основание произтичащо от арендния договор, с което си фактическо действие е ограничил възможността на дружеството да заяви за финансово подпомагане арендуваните площи, с което е предприел действие в противоречие на добрите нрави, практики и обичаи. На следващо място въвежда възражение, че са налице клаузи в прекратения аренден договор, на които ищецът е основавал претендираните си вземания за главница и лихви и относно формиране на техните размери, които противоречат на принципите на добросъвестност и справедливост и са създали изключително тежки и икономически необосновани условия за изпълнението му. Видно от съдържанието на договора, водещо обстоятелство за получаване на арендните вноски по договора е именно възможността на дружеството ответник да може да заяви арендуваните площи за получаване на финансово подпомагане по линия на директните плащания на площ. Точка 5.1 от арендния договор предвижда първите тежки и икономически необосновани условия за изпълнението му, относими към арендното плащане в контекста на изключително завишения и необоснован размер на годишната арендна вноска. Неравноправна е и клаузата по т. 5.3.1, определяща размера на дължимата авансова вноска, както и срокът за нейното плащане - едва началото на съответната стопанска година 30.09.2023 година, както и следващата падежна дата на плащане на втората дължима вноска по договора, която дата не поддържа приемливото в практиката 6 - месечно отсрочване за доизплащане на дължимата вноска след датата на плащане на аванса. Визираната отсрочка е твърде кратка, което обстоятелство е предпоставка за съответните финансови затруднения на дружеството след извършените плащания за първата стопанската 2022/2023 година да изпълни и конкретните задължения за плащане за втората стопанска година. В духа на горното изложение следва да се тълкува и разпоредбата на т. 4.1 от договора, а именно предвидената необходимост от индексация на без това неоснователно завишената арендна вноска с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12- месечен период. По аналогичен начин следва да се разгледа и претенцията на ищеца за размера на претендираните лихви. Налице са неравноправни клаузи по повод сформиране размера на лихвите по прекратения договор. Стойностите на претендираните лихви са изчислени след приложение на т. 28 от Договора за аренда при фиксирания в точката прекомерен размер на обезщетение при неизпълнение на арендното плащане в срок, от 0.2% върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане. Немотивиран е и визираният краен срок до 04.11.2024 година, във връзка с определения период на претендирана главница и лихва за забава върху нея след прекратяване на договорното правоотношение на 07.06.2024 година. Ищецът е използвал процедурни възможности, които произтичат от властническата му функция да прекрати предсрочно и едностранно арендния договор, с цел да създаде умишлено облагодетелстване за себе си чрез своите претенции, произтичащи от неравноправни клаузи по арендния договор като своевременно и умишлено е ограничил възможността на арендатора да ползва арендуваните имоти. Също така чрез действията си е създал обективна невъзможност за разсрочване на дължимите арендни вноски. В случая ищецът трайно е нарушил добрите търговски нрави и принципите на добрата търговска практика като е прекратил едностранно процесния договор за аренда и по този начин е възпрепятствал дружеството да използва арендуваните земеделските площи в съответния 5 годишен период за конкретните му цели. Спрял е целенасочено и умишлено правното основание на дружеството арендатор в Общинската служба по земеделие като е възпрепятствал възможността му да заяви площите за получаване на финансиране по линия на директните плащания на площ за кампания 2023/2024 година, с което е ограничил икономическата му активност и финансовата му ефективност. Не е взел предвид форсмажорни обстоятелства (тежка суша и световно действащи фактори), които обективно са намалили възможностите на дружеството да изпълни своевременно своите задължения по арендния договор. Не е предоставил възможност за разсрочване на задълженията по арендния договор преди да извърши действия по едностранното му прекратяване. Приложил е клаузи за сформиране на неоснователно високи вноски и лихви, които противоречат на принципите на добросъвестността и на стопанския обмен и, които могат да бъдат окачествени като нищожни с оглед обстоятелството, че водят единствено до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради изложеното оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне.

В допълнителната си искова молба ищецът е заявил, че поддържа изцяло исковите си претенции и навежда възражения по отношение твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че въпросният договор е прекратен поради неплащането на падежните дати на процесиите две вноски, поради което прекратяването му не противоречи на добрите търговски практики и обичаи. Изложените от ответника доводи за финансовите му затруднения са ирелевантни към спора. Не е налице и ограничаване възможността на „Агротоник" ЕООД да заяви арендуваните площи по линия на директните плащания за площ за получаване на финансово подпомагане по Кампания „Директни плащания" 2024, тъй като тази невъзможност е породена от неплащането на задълженията от ответното дружество, а не по вина на ищеца. Освен това посочените обстоятелства са ирелевантни към правния спор. Оспорва твърдението на ответника, че размерът на годишната аренда вноска е изключително завишен. Твърди, че е изчислен по предложени цени от арендатора за всички имоти предмет на Договора и след като същият е взел участие в тръжна сесия за отдаване под наем и аренда на земи от Държавния поземлен фонд. Необосновани са претенциите на арендатора и по отношение сроковете на плащане по Договора за аренда, тъй като съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, освен ако не е уговорено друго. Прекомерност на претендираните лихви за забава не е налице и размерът им не може да бъде приет за неравноправен поради накърняване на добрите нрави, тъй като претендирания размер на неустойката е 0.2% за всеки просрочен ден от стойността на закъснелите вноски и той е в рамките на обичайната практика и не излиза извън присъщите функции на неустойката по чл.92 ЗЗД. Необосновано е да се твърди, че Държавата е използвала процедурни възможности, които произтичат от властническата й функция. Неоснователни са възраженията, че е била ограничена възможността на ответника да ползва арендуваните земи. Имотите са били предадени за ползване на ответника. За процесната 2023/2024 стопанска година Държавата е изправна страна по договора за аренда, като е изпълнила задължението си по него. В тази връзка счита, че всички твърдения на ответника за нарушаване на добрите търговски нрави и принципите на добрата търговска практика са необосновани, неоснователни, нелогични и неотносими към правния спор.

Ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

В открито съдебно заседание страните поддържат предявените от всяка от тях искания и възражения.

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 92 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл.92 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК със заявител Държавата, представлявана от министъра на земеделието от храните, по ЧГД №....2024 г. по описа на ШРС са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 1319/05.11.2024 г. и изпълнителен лист № 988/05.11.2024, с които ответникът е задължен да заплати на Министерство на земеделието и храните, БУЛСТАТ 831909905 сумата от 110 200.50 лева - главница за неплатени арендни вноски по Договор за аренда №.....2022 г., за стопанската 2023/2024 година; сумата от 13 554.60 лева - лихва за забава върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г.; сумата от 61 271.20 лева - лихва за забава върху главницата от 110 200.50 лева за периода от 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 700.53 лева - внесена държавна такса. Въз основа на издадения по ЧГД №....2024 г. по описа на ШРС изпълнителен лист е било образувано ИД №.... на ЧСИ Д.З. като ПДИ по него е била връчена на длъжника на 13.11.2024 г.. На 17.11.2024 г. същият е депозирал възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 1319/05.11.2024 г., с оглед на което, с определение № 3204/28.11.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви вземанията си по исков ред.

С разпореждане № 4515/09.12.2024 г. по ЧГД №....2024 г. на ШРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение № 1319/05.11.2024 г. и изпълнителен лист № 988/05.11.2024 само досежно заявителя, като същият да се счита „Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗЗ от Министъра на земеделието и храните“, постановено е обезсилване на издадените при грешка заповед за изпълнение и изпълнителен лист и издаване на нова заповед за изпълнение. Въз основа на това разпореждане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 1468/09.12.2024 г. и изпълнителен лист № 1117/09.12.2024 г. за същите вземания.

С разпореждане № 4614/17.12.2024 г. по ЧГД №....2024 г. на ШРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично № 1468/09.12.2024 г. и изпълнителен лист № 1117/09.12.2024 г. в частта досежно дължимите суми, като същите се считат, както следва: от 110 200.50 лева - главница за неплатени арендни вноски по Договор за аренда №.....2022 г., за стопанската 2023/2024 година; сумата от 13 554.60 лева - лихва за забава върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г.; сумата от 61 271.20 лева - лихва за забава върху главницата от 110 200.50 лева за периода от 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 700.53 лева - внесена държавна такса. С разпореждането си съдът е постановил обезсилване на заповед за изпълнение на парично № 1468/09.12.2024 г. и изпълнителен лист № 1117/09.12.2024 г. и издаване на нова заповед за изпълнение, въз основа на което са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 1491/17.12.2024 г. и изпълнителен лист № 1142/17.12.2024 г.. Посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били връчени на длъжника по ИД №.... на ЧСИ Д.З.на 20.12.2024 г., ведно с ПДИ. На 03.01.2025 г. последният е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което е посочил, че посоченият договор за аренда е бил едностранно прекратен от заявителя преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, поради което претендираните вземания не могат да се считат за ликвидни и изискуеми и тези обстоятелства подлежат на установяване в исково производство. Второ, заявителят не е уведомил съда за прекратяване на арендния договор, което води до неправомерно издаване на втората заповед за изпълнение след обезсилването на предходната. Трето, условията за лихва, посочени в договора и заявлението са прекомерни и могат да бъдат определени като неравноправни. Заявителят претендира лихви, които надвишават обичайните стопански практики, което е злоупотреба с право. Четвърто, едностранното прекратяване на договора за аренда от страна на заявителя създава правен спор, който не може да бъде разрешен в рамките на заповедното производство. На 03.01.2025 г. длъжникът е депозирал и частна жалба срещу разпореждане № 4515/09.12.2024 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 1468/09.12.2024 г., като с определение № 240/04.03.2025 г. по ВГД № 56/2025 г. по описа на ШОС същата е била оставена без разглеждане.

Изложеното е основание да се заключи, че исковете са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежо легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.

По съществото на правния спор, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори, че Държавата, чрез директора на ОД „Земеделие“, гр. Шумен и „Агротоник“ ЕООД, представлявано от М.С.Х са били страни по договор за аренда №....2022 г., с нотариална заверка на подписите рег. №.....2022 г., .... на нотариус рег. №.... на НК, вписан в СВ – Шумен с вх.рег. №...2022 г., акт.....2022 г., сключен на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Заповед № РД 46-96/30.03.2022 г. на министъра на земеделието, Заповед № РД-12- 01-234-1/20.06.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“, гр. Шумен и Протокол № 1/02.08.2022 г. на Комисията за класиране на кандидатите, по силата на който ищецът, в качеството на арендодател е предоставил на ответника, в качеството на арендатор, за временно възмездно ползване земеделски земи от ДПФ в размер общо на 720.394 дка, находящи се в селата.... и..., общ....., обл. Шумен, индивидуализирани подробно в т.1 от договора, за отглеждане на едногодишни полски култури, срещу предварително уговорено арендно плащане за всяка стопанска година.

В т.4.1 от договора е посочено, че арендното плащане се индексира с коефициента на инфлацията, определен от НСИ за предходния 12-месечн период, в случаите на положителен индекс на инфлация. При отрицателен или липса на определен индекс на инфлация, арендаторът заплаща определеното арендно плащане за съответната стопанска година. В т.5.1 е посочено, че арендните плащания за предоставените за ползване 720.394 дка земеделски земи възлизат в общ размер на 102 321.73 лева, а в т.5.2 – че на основание чл.24а, ал.9 от ЗСПЗЗ, за първата 2022/2023 г. стопанска година арендаторът дължи арендно плащане в размер на 101 969.71 лева само за частта от арендуваните имоти, която попада в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ –.....899 дка. За останалата част от площта на имотите, попадаща извън „Площи, допустими за подпомагане„, арендна вноска за първата стопанска година не се дължи. В т.5.3 е посочено, че арендаторът се задължава, при сключване на договора и не по-късно от 01.10. на всяка следваща стопанска година, да заплати 50% от годишната арендна вноска по т.5.1, като в посочения срок издаде и представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска с падеж 31.01. на текущата стопанска година. Арендаторът се задължава да заплати остатъка от 50% от годишната арендна вноска по т.5.1 до 31.01. на текущата стопанска година. След заплащане на дължимите суми арендаторът се задължава да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ. В т.6 е посочено, че договорът се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от стопанската 2022/2023 г.. В т.28 е посочено, че при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0.2% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане. В т.31.5 е посочено, че арендният договор може да бъде прекратен при неизпълнение на договорните задължения, по искане на изправната страна, а в т.31.6 – при неизпълнение на договорните задължения по т.3, като арендаторът дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година. В т.33 е посочено, че прекратяването на договора се вписва в служба по вписванията и регистрира в съответната ОСЗ. В т.37 е посочено, че при неплащане на арендната вноска от страна на арендатора, по реда и в сроковете, определени в договора, арендодателят има право да се снабди с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на ГПК.

С нотариална покана рег. №.....2024 г., ....6 на нотариус рег. №.... при НК, връчена на „Агротоник“ ЕООД на 30.05.2024 г., арендодателят е уведомил арендатора, че му предоставя 7-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, да изплати дължимите от него суми по договор №....2022 г. за стопанската 2023/2024 г. в размер на 109 791.22 лева както и, че при неизпълнение на арендните плащания в договорения срок, дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като с изтичане на указания срок и невнасяне на дължимите суми, арендодателят ще счита договора за едностранно прекратен и ще потърси дължимите суми по реда на ГПК.

Със заявление изх. № РД-12-02-360/07.06.2024 г., вписано в СВ с вх.рег. №....2024 г., дв.вх. № 2946, арендодателят е прекратил едностранно сключения между страните договор за аренда №....2022 г., на основание т.31.5 от него, поради неизпълнение на договорните задължения по искане на изправната страна.

С искане вх. № РД-12-02-529/26.08.2024 г. арендаторът е поискал разсрочване на задълженията му по договор....2022 г., с цел избягване на бъдещи съдебни процеси и допускане на дружеството до участие в споразумение по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, по повод на което, с писмо вх. № РД-12-02-529-3/02.10.2024 г. министърът на земеделието е уведомил директора на ОД „Земеделие“, гр. Шумен, че не е индексирано правилно годишното арендно плащане по процесния договор съобразно инфлационния индекс, като за стопанската 2023/2024 г. то би следвало да се равнява на 110 200.50 лева, а не на 109 791.22 лева както и, че не дава съгласие за разсрочване на задълженията по договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се установява, че, съобразно договореното между страните, арендното плащане по договор....2022 г. за стопанската 2022/2023 г. се равнява 102 321.73 лева, като коефициентът на инфлация за периода м. август 2022 г. – м. август 2023 г. се равнява на 7.7%. Или дължимото арендно плащане за стопанската 2023/2024 г. възлиза на 110 220.50 лева. По данни на страните от арендатора няма извършени плащания за арендни вноски за стопанската 2023/2024 г.. Размерът на обезщетението по чл.28 от договора за аренда върху неизплатената сума за арендно плащане за стопанската 2023/2024 г. възлиза на 74 826.14 лева, от които 13 554.60 лева - върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и 61 271.20 лева - върху главницата от 110 200.50 лева за периода 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г..

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ю.Е.Д. – началник на ОСЗ –.... се установява, че към 31.07.2023 г. ответното дружество е имало подадено заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, въз основа на което е било сключено споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за арендуваните от него земеделски земи, включая и за земите от ДПФ, както и, че считано от м. март 2024 г. в ОСЗ –.... постъпват справки, че същото се води длъжник за неплатени арендни вноски.

От показанията на свидетеля Ц.С.Б. – изпълняващ длъжността директор на Дирекция“Административно-правна, финансово-стопански дейности и човешки ресурси“ към ОД „Земеделие“, гр. Шумен през периода 01.06.2000 – 01.01.2024 г. се установява, че процесният договор за аренда е бил прекратен в средата на стопанската 2024 г., въпреки утвърдената преди това практика прекратяването да се осъществява считано от следващата стопанска година, тъй като са извършени обработки, засявания и др.. Свидетелят предложил в случая прекратяването на договора да се извърши именно по досегашния ред, но предложението му не било прието. С прекратяване на договора с „Агротоник“ ЕООД в средата на годината, за дружеството отпаднало основанието за получаване на субсидия за подпомагане, което провокирало и воденето на дела. Свидетелят твърди също, че посочената в договора за аренда лихва за забава е определена от МЗХ, които изпращали на ОДЗ образци на подлежащите на сключване арендни договори за земи от ДПФ.

От показанията на свидетеля Я.А.Н. – изпълняващ длъжността „тракторист“ в „Агротоник“ ЕООД от 2023 г. се установява, че през м. май 2024 г. управителят на дружеството разпоредил земите от ДПФ, в размер на около 1 000 дка в землищата на с..... и с..... да не се обработват, тъй като имало проблем с договорите за арендуването им. Оттогава тези земи не са били обработвани от „Агоротоник“ ЕООД, като било спряно и биопроизводството върху 350 дка в землището на с....., поради липса на субсидии.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

В случая от събраните доказателства се установява и не се спори между страните, че между същите е бил сключен договор за аренда №....2022 г., с нотариална заверка на подписите рег. №.....2022 г., .... на нотариус рег. №.... при НК, вписан в СВ – Шумен с вх.рег. №...2022 г., акт.....2022 г., по силата на който ОД „Земеделие“, гр. Шумен е предоставила на „Агротоник“ ЕООД за временно възмездно ползване, за срок от пет години, земеделски земи от ДПФ в размер общо на 720.394 дка, находящи се в селата.... и..., общ....., обл. Шумен, индивидуализирани подробно в т.1 от договора; че посочените земи са били предоставени на арендатора, съгласно договора и същият ги е ползвал през стопанската 2022/2023 г. и част от стопанската 2023/2024 г.; че арендаторът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите арендни вноски за стопанската 2023/2024 г. и че арендодателят е прекратил едностранно арендния договор със заявление от 07.06.2024 г., вписано в СВ с вх.рег. №....2024 г., дв.вх. № 2946, на основание т.31.5 от договора - поради неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно плащане.

Сключеният между страните договор за аренда отговаря на изискванията за форма, предмет и срок, регламентирани в ЗАЗ, като от съдържанието му и събраните по делото доказателства не се установява същият да страда от пороци, предпоставящи неговата нищожност.

Договорът е прекратен едностранно от арендодателя поради неизпълнение задължението на арендатора за заплащане на две поредни арендни вноски за стопанската 2023/2024 г. с изрично писмено заявление, което е било вписано в СВ, като преди това кредиторът е предоставил на длъжника срок за доброволно изпълнение на задължението му, с което са били съобразени изискванията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.28, ал.1, пр.2 от ЗАЗ и изявлението за прекратяване на договора е породило валидни правни последици, считано от 07.06.2024 г. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и не се спори от ответника, че същият не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите по договора за аренда арендни вноски за стопанската 2023/2024 г., съответно с падеж 01.10.2023 г. и 01.01.2024 г..

Арендаторът оспорва претенцията на арендодателя за дължимост на арендните вноски за стопанската 2023/2024 г., навеждайки възражение, че ищецът е прекратил едностранно действащия между страните договор в нарушение на добрите нрави и търговски практики, без да положи необходима грижа да създаде условия за изпълнението му, като разсрочи арендните плащания по него.

Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като в процесния договор не е била предвидена възможност за разсрочване на задълженията за заплащане на арендните вноски, поради което и съобразно правилото на чл.66 от ЗЗД, арендодателят не е бил длъжен да предложи, респ. да приеме удължаване срока за погасяването им преди да пристъпи към прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията на арендатора, с каквото право безспорно е разполагал към датата на вписване на изявлението му в СВ на основание чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.28, ал.1, пр.2 от ЗАЗ и т.31.5 от договора. На следващо място, видно от доказателствата, самият арендатор не е предявил искане за изменение на арендния договор поради наличие на форсмажорни обстоятелства по реда на чл.16 от ЗАЗ или за разсрочване плащанията на арендните вноски по време на действие на договорното правоотношение, вкл. в предоставения му от арендодателя срок за доброволно изпълнение, а е сторил това два месеца и половина след прекратяване на договора, с оглед на което не би могло да се вмени във вина на ищеца, че не е положил необходимата грижа да осигури изпълнение задълженията на ответника, особено като се има предвид липсата на доказателства за обективни пречки за престиране по смисъла на чл.81 от ЗЗД, както и, че преди прекратяване на договора на длъжника е бил предоставен достатъчен срок, в който да изпълни, респ. да поиска отлагане на плащането.

Второто възражение на ответника – че ищецът е ограничил възможността му да заяви арендуваните площи по линия на директните плащания на площ за получаване на финансово подпомагане за стопанската 2023/2024 г. като е спрял действието на съществуващо правно основание произтичащо от арендния договор, с което е предприел действие в противоречие с добрите нрави, практики и обичаи също следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че към 31.07.2023 г. ответното дружество е имало подадено заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, въз основа на което е било сключено споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за арендуваните от него земеделски площи, включая за земите от ДПФ. Ето защо, следва извод, че едностранното прекратяване на арендния договор от арендодателя не е препятствало възможността на арендатора да кандидатства за подпомагане, както и, че самият той се е поставил в невъзможност да получи такова, допускайки неизпълнение на договорните си задължения. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че законът не поставя изискване за прекратяване на арендния договор преди изтичане на съответната стопанска година / по аналогия от чл.31, ал.1 от ЗАЗ /, съответно преди изтичане на сроковете за подаване на заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, поради което и доколкото подобни ограничения не са уговорени в процесния договор за аренда, арендодателят не е бил длъжен да се съобрази с тях.

На следващо място ответникът въвежда възражение, че т. 5.1 от арендния договор предвижда тежки и икономически необосновани условия за изпълнението му, относими към арендното плащане в контекста на изключително завишения и необоснован размер на годишната арендна вноска. Неравноправна е и клаузата по т. 5.3.1, определяща размера на дължимата авансова вноска, както и срокът за нейното плащане - едва началото на съответната стопанска година 30.09.2023 година, както и следващата падежна дата на плащане на втората дължима вноска по договора, която дата не поддържа приемливото в практиката 6-месечно отсрочване за доизплащане на дължимата вноска след датата на плащане на аванса. Счита, че в духа на горното изложение следва да се тълкува и разпоредбата на т. 4.1 от договора, а именно предвидената необходимост от индексация на без това неоснователно завишената арендна вноска с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12- месечен период.

Относно това възражение, съдът съобрази, че съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът дължи арендното плащане в уговорения между страните вид и срокове, като в ал.2 е уточнено, че размерът на арендното плащане се договаря въз основа на: 1. пазарната поземлена рента; 2. наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи. В ал.5 на цитираната разпоредба е предвидено изрично, че ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а ако то е определено за по-кратки периоди - се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период. Цитираните правни норми допускат свободно договаряне между страните на вида, размера, броя и срока на погасяване на дължимите арендни вноски, при съблюдаване на добрите нрави, като регламентира единствено критериите за определяне конкретния размер на арендното плащане. Предвид това и уговореното между страните, приема, че не са налице визираните от ответника противоречия на договора за аренда със закона и добрите нрави.

Що се отнася до възражението на ответника, че ищецът претендира необосновано висок размер арендни вноски, които не е имал основание да индексира с инфлационния индекс за съответния период, съдът съобрази решение № 118/27.07.2015 г. по т.д. № 2137/2014 г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че актуализация на размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и тя не представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл.16 от ЗАЗ в частта за арендната вноска, тъй като разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.2 и 3 от ЗА3 предвижда единствено забрана за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора като е прието, че това не са обстоятелства по смисъла на чл.16, ал.1, изр.1 от ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора когато условията, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ/. Други ограничения за изменение на договора за аренда не са уредени със ЗАЗ, поради което, извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, посочени в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. Промяна на размера на арендната вноска настъпва автоматично при осъществяване на обстоятелството, от което, съобразно изразената при сключването на договора воля на страните, е обусловена промяната й, ако актуализираният размер е определен или определяем. Тоест, при изменение на арендната вноска, включително по посока на увеличение не следва да има изменение на арендния договор по реда и начина, предвиден в специалната норма на чл.16 от ЗАЗ. С оглед на даденото в решението на ВКС разяснение, уговореното в т.4.1 от процесния договор за аренда, с която страните по него предварително са се съгласили арендните вноски да бъдат променяни автоматично чрез индексирането им с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12-месечен период и липсата на оспорване от ответника, че са били налице основанията за индексиране на конкретните аренди плащания, съдът приема възражението на ответника за изцяло неоснователно.

В съответствие с изложеното, намира за необосновани и възраженията на ответника, че ищецът трайно е нарушил добрите търговски нрави и принципите на добрата търговска практика като е прекратил едностранно процесния договор за аренда с цел да създаде умишлено облагодетелстване за себе си чрез своите претенции, произтичащи от неравноправни клаузи по договора, с което е възпрепятствал дружеството да използва арендуваните земеделските площи в съответния 5 годишен период за конкретните му цели и да ги заяви за получаване на финансиране по линия на директните плащания на площ за кампания 2023/2024 година, с което е ограничил икономическата му активност и финансовата му ефективност.

Имайки предвид горното, приема за доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за аренда №....2022 г., прекратен едностранно от арендодателя на 07.06.2024 г., по който договор същият има ликвидно и изискуемо вземане срещу арендатора за сумата от 110 200.50 лева, представляваща неплатени арендни вноски за стопанската 2023/2024 г., поради което предявеният положителен установителен иск за главница в размер на 110 200.50 лева е основателен и следва да се уважи изцяло.

Върху главницата от 110 200.50 лева следва да се присъди и лихва за забава в размер на законната, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 04.11.2024 г. до окончателното й плащане.

По претенцията на ищеца за лихви за забава в размер на 13 554.60 лева - върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и в размер на 61 271.20 лева - върху главницата от 110 200.50 лева, за периода от 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., от изложеното в исковата молба и заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че визираният размер на обезщетението за забавено плащане е изчислен в съответствие с т.28 от договора за аренда, а именно в размер на 0.2% за всеки просрочен ден за всяка от дължимите две арендни вноски, считано от падежа й.

Относно това вземане ответникът предявява възражение, че фиксираният в т.28 от договора размер на лихвите е прекомерен, като уговореното с клаузата противоречи на принципите на добросъвестността и на стопанския обмен и води единствено до неоснователно обогатяване на ищеца. Немотивиран е и визираният краен срок до 04.11.2024 година, във връзка с определения период на претендирана главница и лихва за забава върху нея след прекратяване на договорното правоотношение на 07.06.2024 година.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те са се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по - големи вреди. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност и представлява проявление на принципа на автономия на волята по чл. 9 ЗЗД. Чрез неустойката страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни задълженията си по договора. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави, следва да се извърши към момента на сключване на арендния договор, като се съобразят нейните цели и функции.

Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, неустойката е нищожна на основание чл.26, ал.1 пред.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави с оглед естеството на задължението, дали то е обезпечено, вид на уговорената неустойка, вида на неизпълнението на задължението, съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.

Съгласно съдебната практика, неустойката по договор не е нищожна само поради това, че е уговорена без краен предел и фиксиран срок, до който се начислява или, че надхвърля размера на претърпените от забавеното изпълнение вреди. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и сам по себе си уговорения размер на дължимата неустойка не е основание за прогласяване за нищожността й. Т. е. няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (договорна лихва) над размера на законната лихва, като се има предвид, че освен основната цел на неустойката да възстанови вредите от забавата, тя има и обезпечителна и санкционна такава. Прекомерната неустойка поначало е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. При това намаляването би следвало да се осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника в съдебното производство, т. е. прекомерната неустойка не се намалява по право или служебно от съда, а само ако правото на намаляване бъде упражнено от длъжника, като при липсата на заявено искане от страна на длъжника за намаляване на неустойката, съдът не може служебно да я намали. Иначе, би се стигнало до възлагане на съда служебно да замества една от страните /неизправната/, чрез промяна в правната сфера на изправната страна по договора.

В конкретната хипотеза, предвидената в т.28 от договора за аренда неустойка има мораторен характер и цели обезщетяване вредите от забава на арендатора за заплащане на арендната цена, като е уговорена в размер на 0.2 % за всеки просрочен ден върху дължимата сума, без краен предел за начисляване. Предвид това, характера на договора, с който са предоставени земи от Държавния поземлен фонд и уговорения подневен размер на неустойката без фиксиран срок, се налага извод, че клаузата има за цел защита на обществено значимия интерес на кредитора – Държавата да изисква стриктно изпълнение на плащането в срок и представлява санкция за арендатора за неспазване на договорените срокове, като времето, през което неустойката ще се начислява зависи от неизправния длъжник, който може да ограничи размера й при изпълнение. Същевременно към датата на сключване на договора размерът на неустойката не е определен като абсолютна величина, а зависи от размера на незаплатеното в срок задължение и периода на просрочието, поради което съдът приема, че въпросната неустоечна клауза не е уговорена противно на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не накърнява добрите нрави, поради което не е нищожна.

В ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС е прието, че прекомерността на неустойката се преценява чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, а в задължителната практика на ВКС е разяснено, че намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно определения й обезпечителен и санкционен характер. При прилагане на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД съдът следва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид. Евентуалната прекомерност на неустойката следва да се цени не към датата на сключване на договора, а към датата на настъпване на вредата.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че размерът на уговорената в т.28 от договора за аренда неустойка за неизплатените от ответника арендни вноски е 13 554.60 лева - върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и в размер на 61 271.20 лева - върху главницата от 110 200.50 лева, за периода 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г.. От друга страна, при изчисляване с електронен калкулатор на законната лихва върху посочените главници за същите периоди, се установява, че размерът й възлиза на 2 501.75 лева върху главницата от 55 100.25 лева и на 11 672.99 лева върху главницата от 110 200.50 лева, от което следва, че претендираната неустойка за забава надвишава с повече от шест пъти законната лихва. С оглед на изложеното и, че в случая разпоредбата на чл.309 от ТЗ е неприложима, поради естеството на правната сделка, която не е търговска по смисъла на цитираната разпоредба, съдът приема, че търсеното обезщетение за забава е прекомерно, като размерът, който е достатъчен да обезпечи действително претърпените от кредитора вреди от неизпълнение паричното задължение на длъжника се равнява на не повече от двойния размер на законната лихва или на 5 003.50 лева – неустойка върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и на 23 345.98 лева – неустойка върху главницата от 110 200.50 лева за периода 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г..

В съответствие с изложените мотиви, приема предявените положителни установителни искове за вземания за неустойка по т.28 от арендния договор за основателни и доказани за сумите от 5 003.50 лева – неустойка върху главницата от 55 100.25 лева за периода 01.10.2023 г. - 31.01.2024 г. и 23 345.98 лева – неустойка върху главницата от 110 200.50 лева за периода от 01.02.2024 г. - 04.11.2024 г., за които следва да се уважат. В останалата им част, за разликата до пълния предявен размер, претенциите са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение претенцията на ищеца за установяване правото му на вземане за разноски в заповедното производство, като съобрази постановеното в т.10 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковите претенции, на ищеца бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство в размер до 1 053.51 лева.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът дължи на ищеца и разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от предявените искове, в размер на 2 700.35 лева, както и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за исковото производство съобразно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 9 100 лева.

Водим от горното, съдът